МОТИВИ към присъда
№17/17.06.2020г. по НОХД
№179/2020г. по описа на АРС ІІІ-ти, н.с.
Районна прокуратура гр.Асеновград
е повдигнала обвинение срещу подсъдимия Д.В.П. *** и същият е предаден на съд
за извършено престъпление по чл. 194,
ал. 1 от НК, а именно за това, че на 16.08.2019 г. в гр. Асеновград, обл.
Пловдивска, е отнел чужда движима вещ - 1 брой безжична тонколона марка
„Wester“, на стойност 26,00 лв., от владението на дружеството „Максима България“
ЕООД, ЕИК *********, без знанието и съгласието на ръководството му, с намерение
противозаконно да ги присвои.
След проведено разпоредителното
заседание служебния защитник на подс. Д.В.П. направи искане делото да се
разгледа по реда на глава 27 от НПК, като заяви, че подсъдимия изразява желание
да се възползва от тази процедура. Това искане на защитника беше уважено, като
след проведено разпределително заседание, преди даване ход на съдебното
следствие на подсъдимия бяха разяснени правата му по чл.371 от НПК и същия се
уведоми, че съответните доказателства от досъдебното производство и направеното
от него самопризнание по чл.371, т.2 от НПК ще се ползват при постановяване на
присъдата. Подс. П. се призна за виновен, като изцяло призна фактите изложени в
обвинителният акт и изрази съгласие да не се събират доказателства за тези
факти.
В хода на съдебните прения,
представителят на прокуратурата поддържа обвинението, така както е повдигнато,
като счита същото за доказано по несъмнен начин. Намира, че от събраните по
делото доказателства се е установила фактическа обстановка идентична с
описаната в обстоятелствената част на обвинителния акт. Предлага, предвид това,
че производството се води по реда на чл.373, ал.2 вр. чл.372, ал.4 вр. чл.371,
т.2 от НПК, с оглед характеристичните данни на подсъдимия, както и наличието на
предишни осъждания, невлияещи на квалификацията, да му се наложи наказание при
условията на чл.54 от НК, при превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства, като същото бъде „Лишаване от свобода“ в първоначален размер на
шест месеца. По отношение на така определеното първоначално наказание „лишаване
от свобода“, предлага да намери приложение разпоредбата на чл.58а, ал.1 от НК,
като размера му се редуцира с една трета или на подс. П. се наложи окончателно
наказание „лишаване от свобода“ в размер на четири месеца. Според прокурора,
изпълнението на така наложеното наказание, на основание чл.66, ал.1 от НК
следва да се отложи за срок от три години, като по този начин ще се изпълнят
целите предвидени в чл.36 от НК.Пледира подс. П. да бъде осъден да заплати и
направените по делото разноски.
Сл. защитник на подсъдимия, адв. С.Н.,
счита делото за изяснено от фактическа и правна страна. Не оспорва правната квалификация
относно повдигнатото спрямо подсъдимия обвинение. Изтъквайки многобройни
смекчаващи вината обстоятелства, счита, че спрямо нейния подзащитен следва да
се определи наказание във вида и размера посочен от прокурора.
Подс. Д.В.П. се признава за
виновен, съжалява за случилото се и не взема становище по отношение на наказанието.
Съдът, след като обсъди на
основание чл.14 и чл.18 вр.чл.373 ал.2 и ал.3 вр. чл.372 ал.4 от НПК всички
доказателства по делото, признанието на фактите по обвинителния акт направено
от страна на подсъдимия направено в
съдебно заседание, дадените от него обяснения на досъдебното
производство, показанията на свидетелите Н.С.С.и И.К.И., както взе предвид и заключението на вещото лице
Ана Александрова Скерлетова по назначената по делото стоково оценъчна
експертиза (лист 37 от ДП) и писмените доказателства по делото –
характеристична справка (л.35 от ДП),
справки за съдимост ( листи от 24 до 34 от
ДП), съставените протокол за огледи на веществени доказателства, разписка, и
останалите приложени по делото писмени доказателства, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият Д.В.П. е роден на ***
***, българин, български гражданин, със средно образование, неженен,
безработен, осъждан, с адрес гр. Асеновград,
ул. „Панарет” № 8, ет. 1, ап. 2, ЕГН **********,
Подсъдимия Д.В.П. призна изцяло фактите отразени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, които са следните:
На 16.08.2019 г. около 08.30 ч. подс. Д.В.П. влязъл в магазин „Т-маркет“ в
гр. Асеновград, стопанисван от „Максима България“ ЕООД. Подс. Д.П. преминал
покрай щандовете и взел безжична тонколона марка “Wester“, червена на цвят, с
ромбовидна форма. Разгледал я и решил да я открадне. В изпълнение на
замисленото той я сложил в чантата си, която носил през рамо с намерение да я
скрие там и така да я изнесе от магазина, без да я заплати. След това отишъл в
зоната до касите поискал цигари, заплатил ги и излязъл от магазина с
тонколоната в чантата. След като се прибрал оставил тонколоната в стаята си и
впоследствие започнал да я ползва. На същата дата св. И.К.И.бил на работа като
охранител в „Т-маркет“ гр. Асеновград. Около 18.00 ч. св. И.преглеждал записите
от охранителните камери и констатирал действията на подс. П.. Св. И.депозирал
заявление относно случилото се в РУ Асеновград и след извършена проверка, във
връзка с която на 03.10.2019г. било образувано досъдебно производство №
662/2019г. по описа на РУ Асеновград. Впоследствие по същото бил предаден и
приобщен като веществено доказателство запис от охранителните камери на
магнитен носител – ВД диск.
От заключението на назначената по досъдебното
производство стоково оценъчна експертиза / на лист 37 от ДП/ се установява, че
стойността на безжична тонколона марка “Wester“ е в размер на 26,00 лв.
Описаната фактическа обстановка
безспорно се установява от събраните по делото и на досъдебното производство,
гласни, писмени и веществени доказателства, както и събраните в хода на
съкратеното съдебно следствие писмени доказателства. Тя се подкрепя и
направеното от подсъдимия самопризнание на фактите по обвинителния акт, като
същото си кореспондира и с останалите
доказателства събрани по делото, от обясненията на подс. П. дадени в хода на
досъдебното производство, от показанията на свидетелите и писмените и
веществени доказателства събрани по делото, както и от изготвената по делото стоково
оценъчна експертиза, заключението по която съдът възприема като обективни, пълни
и точни и от писмените доказателства, прочетени на основание чл.283 от НПК,
както си кореспондират със събраните по делото и надлежно приобщените към доказателствения
материал – характеристична справка, справка за съдимост и др. писмени и
веществени доказателства.
Съдът
кредитира показанията на разпитаните в хода на досъдебното производство, като
свидетели Н.С.С.и И.К.И., тъй като показанията им са логични и достоверни, като те взаимно се
допълват и в тях не личи стремеж към изопачаване на обективната действителност.
Съдът кредитира заключението на
вещото лице, тъй като то е изготвено с необходимите знания и опит в съответните
области на науката,което заключение се
потвърждава от останалия доказателствен материал по делото.
По
отношение на дадените от страна на подс. П. обяснения в
хода на досъдебното производство следва да се отбележи, че същите са доста
пространствени, като същия в подробности разказва механизма на извършване на
кражбата и причините за осъществяване на престъплението. По същество неговите
показания в пълна степен се потвърждават и от останалите събрани по делото
гласни, писмени и веществени доказателства.
От правна страна:
Подсъдимият Д.В.П. от обективна и
субективна страна е осъществил състава на престъплението по чл. 194, ал. 1 от НК, а именно за това, че на 16.08.2019 г. в гр. Асеновград, обл. Пловдивска, е
отнел чужда движима вещ - 1 брой безжична тонколона марка „Wester“, на стойност
26,00 лв., от владението на дружеството „Максима България“ ЕООД, ЕИК *********,
без знанието и съгласието на ръководството му, с намерение противозаконно да ги
присвои.
По тази правна квалификация, съдът призна подсъдимия
за виновен.
От доказателствата по делото
безспорно се установи, че на 16.08.2019 г. в гр. Асеновград, обл. Пловдивска,
подсъдимия е осъществил изпълнителното
деяние на престъплението по чл.194 ал.1 от НК, изразяващо се в прекъсване на
досегашната фактическа власт върху вещта, предмет на престъплението и
установяване на трайна такава върху него от негова страна, като това му е дало
възможност да се ползва от същата и да се разпорежда с нея.
Стойността на отнетото от подс. П.
е е в размер на 26 лв. която се установява от заключението на вещото лице по
назначената СОЕ, както и от събраните по делото свидетелските показания.
Престъплението е извършено от
подс. П. при форма на вината пряк умисъл, тъй като е съзнавал обществено опасният
му характер, предвиждал е и е искал настъпването на неговите обществено опасни
последици.
Мотивите на подсъдимия за
извършване на престъплението се коренят в желанието му да се облагодетелствува
по непозволен начин, неговата ниска правна култура, както и в незачитане на
установения в страната правов ред.
По наказанието:
Относно определяне на наказанието
съдът, с оглед приложението на процедурата по чл.372 ал.4 от НПК, предвид
императивноста на разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК, определи наказанието за извършеното от подс. П. престъпление при условията на чл.55, ал.1,т.2,
б.“б“ от НК, съобразно правилата визирани в чл.58а, ал.4 от НК.
По
отношение на подс. Д.В.П., съдът, като взе предвид степента на
обществената опасност престъплението извършено от подсъдимия- все пак не
толкова пренебрежителна, въпреки ниската стойността на открадната вещ, обществените отношения, които засяга,
разпространеността и последиците от същото, и степента на обществената опасност
на извършителят – сравнително не толкова ниска, предвид факта, че вече е
осъждан за няколко различни престъпления, като отчете това, че преди да извърши
престъплението предмет на настоящето дело същия бели осъждан един път-по НОХД №
408/2018г. приключило с одобрено споразумение № 92/13.06.2018г. с което за
извършено престъпление по чл.270, ал.1 от НК, на подс. П. е било наложено
наказание „Глоба“ в размер на 1500 лв. Като отчете наличието на смекчаващи
отговорността обстоятелства-семейното и материално му положение, неговата млада
възраст и факта, че още на досъдебното производство е оказал пълно съдействие
за документиране на престъплението и направил самопризнания, счете, че на
подсъдимия П. следва да се определи наказание при условията на чл.58а, ал.4 вр. чл.55,
ал.1,т.2, б.“б“ от НК , а именно при многобройни смекчаващи обстоятелства. Тези
обстоятелства са налице, като и най-лекото предвидено в закона в случая
наказание „Лишаване от свобода”, което може да се наложи на подс. П. се явява
несъразмерно тежко. В случая съдът съобрази това, че ако на подс. П. се
определи наказание при условията на чл.54, ал.1 от НК, то минималното
предвидено в закона наказание следва да бъде в размер на три месеца „Лишаване
от свобода”. Предвид характера на наказателното производство, следва да намери
приложение и разпоредбата на чл.58а, ал.1, а това няма как да стане или на
подс. П. ще следва да се наложи окончателно наказание в размер на три месеца
„Лишаване от свобода”. Очевидно е, че определянето на наказанието при условията
на чл.55, ал.1,т.2, б.“б“ от НК, е най благоприятно за дееца, или като се
замени предвиденото от закона наказание „Лишаване от свобода“ за което няма
минимум с наказание „Пробация“, се явява по благоприятно за подс. П., още
повече, че са налице и условията на този текст. Като прецени всички по горе
изложени обстоятелства, като взе предвид разпоредбата на чл.36, ал.1 от НК,
съдът счете, че на подс. П. следва да се наложи наказание “Пробация”, включваща
следната съвкупност от пробационни мерки, съобразно разпоредбата на чл. 42а,
ал.4 вр.ал.3,т.1 вр. ал.2, т.1 и т.2 вр. ал.1 от НК: „Задължителна регистрация
по настоящ адрес”***, за срок от шест месеца, на основание чл. 42а, ал. 3, т.
1, вр. ал. 2, т. 1 от НК. Тази пробационна мярка да се изпълни чрез явяване и
подписване на подс. Д.В.П. пред съответния пробационен служител или
определеното от него длъжностно лице в периодичност два пъти седмично до изтичане на определения
срок. „Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от шест месеца, на основание чл. 42а, ал. 3, т.
1, вр. ал. 2, т.2 от НК.
В
случая, след преценка на приложените по отношение на подс. П. справка за
съдимост, както и другите писмени доказателства, съдът установи, че са налице предпоставките
на чл.25, ал.1 вр. чл.23, ал.1 от НК. Освен престъплението предмет на
настоящето дело, по отношение на подс. П. са налице още четири други осъждания,
като две от тях са от значение за
прилагане на чл.25, ал.1 вр. чл.23, ал.1 от НК.
С
определение № 182/18.10.2019 г., постановено по НОХД № 827/2019 г. по описа на
РС-Асеновград, е било одобрено споразумение с което подс. Д.В.П. е бил признат за виновен за извършено от него на 04.05.2019г. престъпление
по чл. 198, ал.1, вр. чл.18, ал. 1 вр.чл.26, ал.5 от НК. За същото му е наложено наказание „лишаване от свобода“
в размер на девет месеца, изпълнението на което на основание чл. 66, ал.1 от НК
е било отложено за срок от три години. На основание чл. 59, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 от НК от
така наложеното наказание „лишаване от свобода“ е приспаднато времето,
през което подс. П. е бил задържан по реда на ЗМВР за срок от 24
часа, считано от 08.05.2019г., по реда на чл. 64, ал. 2 от НПК с Постановление
на Районна прокуратура - гр. Асеновград, считано от 09.05.2019 г., с
Определение на АРС по ЧНД № 371/2019 г., считано от 10.05.2019 г. до 16.05.2019
г. Определението в сила от 18.10.2019г.
С
присъда № 28/02.10.2019 г., постановена по НОХД № 93/2019 г. по описа на
РС-Асеновград, подс. Д.В.П. е бил признат за виновен за извършено от него в периода от
19.11.2017г. до 12.12.2017г. престъпление по чл. 195, ал.1,т.3,т.4 и т.5 вр. чл.194, ал. 1
вр.чл.26, ал.1 от НК, както и такова по чл. 354а, ал.3,т.1 от НК. За същите на
основание чл.23, ал.1 от НК му е наложено общо най тежко наказание „лишаване от
свобода“ в размер на десет месеца, както и наказание „глоба“ в размер на 2000
лв. На основание чл. 66, ал.1 от НК изпълнението на така наложеното общо най
тежко наказание „лишаване от свобода“ е било отложено за срок от три години. На
основание чл. 59, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 от НК
от така наложеното общо най-
тежко наказание „лишаване от свобода“ е приспаднато времето, през което подс. П. е бил задържан по реда на ЗМВР и по
реда на НПК с Постановление на Районна прокуратура - Асеновград, считано от
12.12.2017 г. до 15.12.2017 г., като един ден задържане се зачита за един ден
лишаване от свобода. Присъдата е влязла в сила на 18.10.2019г.
Видно
е, че деянията предмет на настоящето НОХД №179/2020г. на АРС и тези по НОХД №
827/2019 г. по описа на РС-Асеновград и НОХД № 93/2019 г. по описа на
РС-Асеновград, са извършени от подс. П.
преди да е имало влязла в сила присъда, за което и да е от тях, като няма
пречка на основание чл.25, ал.1 вр.чл.23, ал.1 от НК да му бъде определено едно
общо най-тежко наказание измежду наказанията наложени му по тези три дела,
каквото в случая се явява наказанието „лишаване от свобода” в размер на десет
месеца.
При
преценка на начина на изтърпяване на така определеното общо най-тежко наказание
в размер на десет месеца „лишаване от свобода”, съдът взе предвид разпоредбата
на чл.66, ал.1 от НК и счете, че изпълнението на същото следва да се отложи с
изпитателен срок от три години, като по този начин, ще се постигнат целите
предвидени в чл.36 от НК. В действителност, няма пречка за съда да постанови,
това наказание да се изтърпи и ефективно. При своята преценка относно
отлагането на изпълнение на наказанието „лишаване от свобода” за предвидения от
закона тригодишен изпитателен срок обаче, няма как отново да не бъдат отчетени
това, че подс. П. е признал вината си по трите дела, като първото от тях е
приключило със споразумение, като взе предвид и
неговото семейно положение и факта, че до момента при него са налице
признаци за неговото поправяне и въздържане от извършване на други
противообществени деяния.
На
основание чл. 25, ал. 2 от НК от така определеното общо най-тежко наказание в
размер на десет месеца „лишаване от свобода” съдът приспадна времето през което
подс. Д.В.П. е търпял наказание лишаване от свобода, което е приспаднато по
НОХД № 827/2019 г. по описа на РС – Асеновград, считано от 08.05.2019 г. до
16.05.2019 г., както и времето през което подсъдимият е търпял наказание
лишаване от свобода, което е приспаднато по НОХД № 93/2019 г. по описа на РС –
Асеновград, считано от 12.12.2017 г. до 15.12.2017 г.
На
основание чл. 23, ал. 3 от НК към така определеното общо най- тежко наказание в
размер на десет месеца „лишаване от свобода”, съдът присъедини изцяло и
наложеното по НОХД № 93/2019 г. по описа на РС – Асеновград наказание глоба в
размер на 2 000 (две хиляди) лева.
С оглед
изхода на делото – осъдителна присъда, съдът на основание чл.189 от НПК съдът
осъди подсъдимия Д.В.П. да заплати в полза на държавния бюджет, по сметка на ОД
на МВР - Пловдив, сумата от 73,20 лв.,
представляваща разноски по водене на делото.
С оглед
изхода на делото съдът постанови вещественото доказателство, приложено по
делото, а именно 1 брой Sony DVD - R
диск, да се унищожи като вещ без стойност, след влизане на присъдата в сила.
По
изложените съображения от фактическо и правно естество, съдът постанови
присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: