№ 126
гр. София , 11.03.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ в закрито заседание
на единадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Даниела Дончева
Членове:Красимир Маринов
Капка Павлова
като разгледа докладваното от Красимир Маринов Въззивно търговско дело
№ 20201001002129 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Образувано е по молба вх. № 15668/11.12.2020 г. – п. к. 10.12.2020 г., подадена от „ГТ –
Воден и сухопътен транспорт“ ЕООД чрез ю.к. М. Н. за допълване на постановеното по делото
решение в частта му за разноските като ищецът „Токуда банк“ АД бъде осъден да заплати на
молителя направените по делото разноски, както следва: сумата от 2 980.19 лв., представляваща
държавна такса за въззивното обжалване и сумата от 9 477 лв., представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК насрещната страна „Токуда банк“ АД е подала отговор, с който
оспорва молбата като недопустима, неоснователна и необоснована, поради което моли съда да я
остави без уважение. Твърди, че не било направено конкретизирано искане за присъждане на
разноски; че липсвало посочване на банкова сметка или друг начин на плащане (по аргумент от чл.
127, ал. 4 ГПК); че не бил представен списък на разноските по чл. 80 ГПК и че неоснователно
молителят претендирал присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер, определен по
Наредба 1 за минималните адвокатски възнаграждения, която не намирала приложение в случая.
Софийският апелативен съд, в настоящият си съдебен състав, след като прецени
доказателствата по делото, намира молбата за процесуално допустима – подадена е в
законоустановения срок по чл. 248, ал. 1 ГПК и от надлежна страна, а разгледана по същество – за
частично основателна, поради следните съображения:
Видно от постановеното по делото въззивно решение № 1555/27.11.2020 г., съдът не се е
произнесъл по направеното от въззивника „ГТ – Воден и сухопътен транспорт“ ЕООД искане за
присъждане на разноски – заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, поради
което са налице основанията по чл. 248, ал. 1, пр. І-во ГПК за допълване на този съдебен акт в
частта му за разноските като предвид изхода на делото „Токуда банк“ АД следва да бъде осъдено
да заплати на „ГТ – Воден и сухопътен транспорт“ ЕООД направените от него разноски във
1
въззивното производство в размер на 3 280.19 лв., от които сумата от 2 980.19 лв., представляваща
държавна такса за въззивното обжалване и 300 лв. – юрисконсултско възнаграждение, определено
съобразно чл. 37, ал. 1 ЗПП и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Неоснователни са възраженията на „Токуда банк“ АД, изразени в отговора на молбата по чл.
248 ГПК, конкретно посочени по-горе. В случая, въззивникът е направил своевременно искане за
присъждане на разноски – с въззивната му жалба, а липсата на представен списък по чл. 80 ГПК в
хипотезата, при която съдът не се е произнесъл по искането за разноски, каквато е настоящата, не е
основание да се откаже допълване на решението в частта му за разноските – в този смисъл са
задължителните за съдилищата указания по т. 8 от тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по
тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС. С оглед на правилото по чл. 129 ГПК съдът няма правомощия
да указва на ищеца да изпълни задължението си по чл. 127, ал. 4 ГПК като единствената последица
от непосочването на банкова сметка или начин на плащане е тези реквизити да не намерят
отражение в съдебния акт, евентуално между страните да бъде повдигнат спор за кредиторова
забава, който стои извън произнасянето на съда по сезиралата го молба по чл. 248 ГПК.
Водим от горното, настоящият съдебен състав на Апелативен съд – София
ОПРЕДЕЛИ:
Допълва решение № 1555/27.11.2020 г., постановено по в. търг. дело № 2129/2020 г. по
описа на Апелативен съд – София в частта му за разноските като:
Осъжда „Токуда банк" АД, гр. София, ул. „Георг Вашингтон" № 21, с ЕИК:********* да
заплати на „ГТ – Воден и сухопътен транспорт“ ЕООД, гр. Видин, Южна промишлена зона,
Комплекс „ГТ“, офис 1, ет. 1, с ЕИК:********* сумата от 3 280.19 лв. (три хиляди двеста и
осемдесет лева и деветнадесет стотинки), представляваща направени разноски във въззивното
производство (2 980.19 лв. - държавна такса и 300 лв. – юрисконсултско възнаграждение).
Настоящото определение подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС е едноседмичен
срок от връчване на препис от определението.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2