№ 2916
гр. София, 20.01.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА
МИТЕВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА Гражданско
дело № 20241110140664 по описа за 2024 година
Производството е за съдебна делба във фазата по допускането .
Образувано е по искова молба на Д. Й. Т. срещу О. М. К..
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК от ответника е постъпил отговор на исковата молба.
Съдът намира за неоснователно релевираното с отговора възражение за недопустимост на
предявения иск за съдебна делба, според което споразумението между съпрузите, утвърдено
от съда по реда на чл. 51 СК, в частта по т. 2, съгласно която същите изрично са
декларирали, че нямат придобити по време на брака недвижими имоти, моторни превозни
средства и влогове, има характер на постигнат между страните договор за спогодба, с
подписването на който същите са уредили спора помежду си чрез взаимни отстъпки.
Действително, съгласно постановките на ТР 3/2018 по тълк. д. 3/2015, ВКС, ОСГК в частта
относно имуществените отношения между съпрузите споразумението по чл. 51, ал. 1 СК е
насочено към доброволно уреждане на имуществените последици от развода с цел да се
избегнат възможни бъдещи спорове по повод собствеността върху придобитото през време
на брака имущество и отнасянето им за разрешаване по съдебен ред, в която част доколкото
съдържа взаимни отстъпки, споразумението има характер на договор за спогодба по смисъла
на чл. 365 ЗЗД. В цитираната тълкувателна практика е изяснено още, че правомощията на
съда при утвърждаване на споразумението в брачния процес е да провери дали то съдържа
уговорки относно всички последици от развода и дали в частта откъм имуществените
последици то противоречи на закона и на добрите нрави. В настоящия случай обаче в т. 2 от
соченото от ответника споразумение съдът намира, че съпрузите не са уговорили нищо.
Направили са изявление, че нямат недвижими имоти, придобити по време на брака, което не
изключва наличие на вещи, придобити от тях по време на брака им възмездно, по
отношение на които законът е установил законов режим на общност, ако съпрузите не са
избрали режим на разделност, или не са уредили отношенията си с брачен договор.
Направеното в споразумението общо изявление, че съпрузите нямат придобити по време на
брака си недвижими имоти, не може да доведе до прекратяване на съсобствеността между
1
съпрузите върху процесния имот - за да се прекрати тази съсобственост, е следвало да има
конкретно, ясно и изрично волеизявление на съпрузите по какъв начин уреждат вече
възникналите между тях имуществени отношения и каква е съдбата на възникналата по
време на брака бездялова собственост /в този смисъл Определение № 4239 от 21.12.2023 г.
на ВКС по к. гр. д. № 1993/2023 г./. В този смисъл неоснователно се явява и твърдението на
ответника, че с декларираното по т. 2 от споразумението ищецът е извършил признание, че
не е участвала в закупуването на имота с конкретни средства.
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно
заседание.
По доказателствените искания:
Страните са представили документи, които са допустими, относими и необходими за
правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор, поради което следва да бъдат
приети като писмени доказателства по делото.
Произнасянето по искането на ответника за допускане на един свидетел за
установяване на посоченото в доказателствените искания на отговора обстоятелство следва
да бъде отложено за първото по делото заседание след изясняване фактическите твърдения
на страните.
На основание чл. 140, ал. 3 ГПК с настоящето определение съдът съобщава на страните
проекта си за доклад по делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140, ал. 1 ГПК вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените от страните
документи.
ОТЛАГА на основание чл. 140 ГПК за първото по делото заседание след изясняване
фактическите твърдения на страните произнасянето си по искането на ответника за
допускане на един свидетел за установяване на посоченото в доказателствените искания на
отговора обстоятелство.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 11.02.2025 г. от 10,40
часа, за когато да се призоват страните, като им се връчи и препис от настоящето
определение, а на ищеца да се връчи и препис от отговора на исковата молба, ведно с
приложенията към него.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД, както следва:
Д. Й. Т. е предявила срещу О. М. К. иск за съдебна делба на следния съсобствен между
страните недвижим имот, представляващ самостоятелен обект с идентификатор
************ по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №
2
РД-18-15/06.03.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение на
кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо самостоятелния обект от 21.04.2017
г., с адрес на имота гр. Х етаж в сграда с идентификатор ***********, с предназначение:
жилищна сграда – многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор
**********, предназначение на самостоятелния обект: ателие в жилищна или вилна сграда,
или в сграда със смесено предназначение, брой нива на обекта: 1, с посочена в документа
площ от 76,44 кв.м., с прилежащи части: складово помещение № 10 (2,71 кв.м.) и 0,9358%
ид. ч. от общите части на сградата, стар идентификатор: няма, ниво: 1, съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: ***********.121, под обекта:
***********.36, над обекта: няма.
Ищецът твърди, че с ответника са съсобственици при равни дялове на самостоятелен
обект с идентификатор ************, находящ се в гр. Х, по силата на Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 50, том II, рег. № ******, дело № 219/2013 г. на Г.
Тихолов, помощник-нотариус по заместване на нотариус Валери Манчев, с рег. № 053, с
район на действие СРС. Посочва, че процесният имот е придобит от страните на 31.07.2013
г. по време на брака им, сключен на 20.07.2013 г. В исковата молба се излага, че на
03.07.2017 г. бракът между страните е прекратен с развод по взаимно съгласие съгласно
решение, обективирано в протокол по гр. д. № 24875/2017 г. на СРС. Ищецът твърди, че
многократно е повдигала пред ответника въпроса относно делбата на процесния имот, но
към настоящия момент той продължава да го ползва изцяло за себе си. Предвид факта, че
ответникът ползва имота единствено за себе си и по този начин засяга правата на ищеца
като съсобственик, счита, че за нея е налице правен интерес от предявяване на осъдителна
искова претенция по чл. 31, ал. 2 ЗС. С настоящата искова молба отправя към ответника
покана за заплащане на сумата от 600 лв., представляваща месечно обезщетение за лишаване
от правото на ползване на процесния имот, считано от датата на връчване на исковата
молба. С тези съображения моли съда да допусне делба на сочения имот при равни квоти
между страните - по ½ ид. ч. за всеки.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва предявения иск като недопустим и неоснователен. Не оспорва, че бракът между
страните е прекратен на 03.07.2017 г., но счита иска за съдебна делба за недопустим, тъй
като съгласно т. 2 от споразумението между съпрузите, утвърдено от съда по реда на чл. 51
СК, същите изрично са декларирали, че нямат придобити по време на брака недвижими
имоти, моторни превозни средства и влогове, в която част споразумението има характер на
постигнат между страните договор за спогодба, с подписването на който са уредили спора
помежду си чрез взаимни отстъпки. По повод възражението си ответникът посочва още, че
манифестираната в споразумението воля от ищеца представлява признание, че не е
участвала в закупуването на имота с конкретни средства. В случай че съдът счете иска за
допустим, възразява срещу сочените от ищеца квоти в съсобствеността с доводи, че ищецът
притежава 44/100 ид. ч., а ответникът – 56/100 ид. ч., тъй като при закупуването на
процесния имот при покупна цена от общо 53 000 евро последният вложил свои лични
3
парични средства в размер на 6 200 евро /с левова равностойност от 12 400 лв./, които
придобил по време на брака чрез дарение от родителите си. Сочи, че останалите 46 800 евро,
с които е закупен имотът, са предоставени на страните по сключен с „МКБ Юнионбанк“ АД
договор за ипотечен кредит от 31.07.2013 г. В тази връзка релевира възражение по чл. 23, ал.
2 СК за наличие на частична трансформация на лично имущество по отношение придобития
по време на брака недвижим имот. Не оспорва, че бракът между страните е сключен на
20.07.2013 г., а процесният имот е придобит на 31.07.2013 г. Възразява срещу твърденията
на ищеца, че ползва изцяло за себе си процесния имот и че възпрепятства ищеца да си
служи с него съобразно дела си. Твърди, че ищецът е отказал да приеме предложението му за
ползване на имота, тъй като не се е явила в посочените от нея в изпратена до ответника
нотариална покана ден, час и място да получи ключове за достъп до имота. Ответникът се
бил явил при нотариус Милена Г.ева, за да предаде ключове на ищеца, но последната не се
явила, което неявяване следвало да се счита за отказ и нежелание на ищеца да ползва
съсобствения между страните имот. Независимо от това, с отговора на исковата молба
ответникът кани ищеца да ползва и да си служи с имота съобразно нейната идеална част.
По иска с правно основание чл. 34, ал. 1 ЗС вр. чл. 341 ГПК всяка от страните по
делото следва да докаже следните материални и процесуални предпоставки: 1) качеството
си на носител на съответна идеална част от правото на собственост върху включените в
делбената маса недвижими имоти на твърдяното правно основание, в т.ч. размера на
притежавания от съделителя дял от вещите; 2) предметът на делбата да бъде годен обект на
правото на собственост и 3) в производството по делба да участват като страни всички
съсобственици, тъй като допускането и извършването на делбата без участието в процеса на
всички съсобственици ще бъде нищожно – арг. чл. 75, ал. 2 ЗН вр. с чл. 34, ал. 2 ЗС.
По възражението за частична трансформация с правно основание чл. 23, ал. 2 СК
ответникът следва да установи, че процесният недвижим имот е придобит по време на брака
на сочената покупна цена, както и че част от цената на имота в размер на 6 200 евро /с
левова равностойност от 12 400 лв./ е заплатена със собствени на ответника парични
средства, придобити от него по дарение.
УКАЗВА на ответника, че не сочи доказателства за придобиване на твърдените
парични средства по дарение.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като БЕЗСПОРНИ И НЕНУЖДАЕЩИ СЕ ОТ
ДОКАЗВАНЕ по делото следва да се отделят обстоятелствата, че бракът между страните е
сключен на 20.07.2013 г., процесният недвижим имот е придобит на 31.07.2013 г., бракът
между страните е прекратен на 03.07.2017 г.
ПРИКАНВА СТРАНИТЕ КЪМ ПОСТИГАНЕ НА СПОГОДБА.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че могат да уредят отношенията си чрез правна
сделка, с което ще спестят разходи за съдебното производство, като вземат предвид, че
съгласно чл. 8 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, по
дело за делба се събира такса 4 на сто върху стойността на дяловете, а при спогодба преди
съставяне на разделителния протокол – по 2 на сто върху стойността на всеки дял, а съгласно
4
чл. 9 при отхвърляне на молба за делба и при прекратяване на дело за делба не по
спогодба се събира такса до 100 лв., но не по-малко от 25 лв.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по
медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите. Медиацията е платена услуга.
Към Софийски районен съд действа Програма „Спогодби”, осигуряваща, за момента,
безплатно провеждане на процедура по медиация, от която страните също могат да се
възползват.
УКАЗВА на страните в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото
определение да изложат становище във връзка с изготвения проект за доклад по делото и
дадените указания, както и да предприемат съответните процесуални действия.
УКАЗВА на страните, че в случай че отсъстват повече от един месец от адреса, който
са съобщили по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес. Същото задължение имат и законният представител,
попечителят и пълномощникът на страната. При неизпълнение на това задължение всички
съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5