Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 20.05.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ГО, IV Б въззивен
състав, в публичното заседание проведено
на двадесет и пети април през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
Мл.с.СВЕТЛАНА
АТАНАСОВА
при секретаря Капка
Лозева, като разгледа докладваното от мл. съдия Атанасова в.гр. дело
№ 2921 по
описа за 2019 г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 4590/07.08.2018г.,
постановено по гр.д. № 15714/2015г. по описа на СРС, 73ти състав, е отхвърлен
предявеният от „Б.“ ЕООД иск за осъждане на З. „О.З.“ АД да му плати на
основание чл. 208, ал. 1 от КЗ (отм.) сумата от 3095.78 евро, претендирана като
застрахователно обезщетение по договор за застраховка – полица №
0310-130-2013-00016, за застрахователно събитие от периода 13.01.2013г. до
15.01.2013г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба –
15.12.2014г. до изплащане на сумата, като на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК е
осъдил ищеца да заплати на ответното дружество сумата от 500 лева за
направените по делото разноски.
От името на ищеца „Б.“ ЕООД в срока по чл.
259, ал. 1 от ГПК е обжалвано първоинстанционното решение в цялост с твърдения,
че обжалваното решение е неправилно. В жалбата се излагат съображения, че Софийски районен
съд неправилно е приел, че от доказателствата по делото не се доказва
настъпването на имуществени вреди в правната сфера на ищеца. Посочва се, че по
делото са представени доказателства, въз основа на които се установява, че към
въззивника има насочени претенции от клиента по договора за международен превоз
във връзка с настъпилото застрахователно събитие. Твърди се, че във всеки един
момент клиентът му можел да пристъпи към принудително изпълнение. Поддържа се,
че по делото бил установен въз основа на приетото заключение по допуснатата
автотехническа експертиза размерът на причинените вреди. С оглед изложеното се
моли обжалваното решение да бъде отменено, а искът изцяло уважен, като в полза
на ищцовото дружество бъдат присъдени и сторените разноски.
В срока по чл.
263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна – ЗАД „ОЗК - З.“ АД, в който се
оспорва жалбата на ищеца и изложените от него доводи. Поддържа се, че постановеното от
Софийски районен съд решение е правилно, тъй като от страна на ищеца не били
изложени твърдения за настъпили вреди, като не били представени и доказателства
за такива. В случай, че въззивният съд приемел претенцията за основателна,
ответникът моли да се съобрази, че в процесния случай била допусната груба
небрежност от служителите на ищеца. Предвид това се моли въззивната жалба да
бъде оставена без уважение, като в полза на въззиваемата страна бъда присъдени
сторените по делото разноски.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по
делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата
на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 229 КЗ (отм).
За да постанови
обжалваното решение Софийски районен съд е приел, че за да бъде уважена
предявеният иск от страна на ищеца следва да бъде доказано, че същият е
претърпял вреди в следствие на настъпило застрахователно събитие, но че от „Б.“ ЕООД нито са изложени
твърдения, нито са ангажирани доказателства, въз основа на които да се установи
настъпването на имуществени вреди в правната сфера на ищцовото дружество. С
оглед изложеното първоинстанционният съд е достигнал до извода, че предявеният
иск следва да бъде отхвърлен.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта и относно наличието на противоречие с императивните правни норми
– в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият
състав намира постановеното от Софийски районен съд, 73 ти състав, решение за
валидно и допустимо. Съображенията на съда в тази връзка са следните:
Отговорността на
застрахователя по застраховка „Отговорност на превозвача“ е обусловена от
отговорността на превозвача по Конвенцията за договора за международен
автомобилен превоз на стоки. Договорът за застраховка, сключен със
застраховател от превозвач с предмет отговорността на превозвача за вреди от
липси или повреди на стоката, нанесени от превозвача на трети лица, при
осъществяване на търговската му дейност по превоз на стоки по занятие, какъвто
е разглеждания от нас случай, е вид застраховка „Гражданска отговорност“. В
този смисъл е и константната съдебна практика, в това число и решение №
27/29.07.2016г. по т.д.№ 2415/2014г. на ВКС, ІІ т.о. Това е така, доколкото при
договора за застраховка „Гражданска отговорност“, за разлика от другите
имуществени застраховки, липсва застрахователна стойност, като при настъпването
на застрахователното събитие застрахователят заплаща обезщетение, равно на
паричното задължение на застрахования, но не повече от застрахователната сума,
ако такава е поставена като лимит от застрахователя. При застраховката
„Гражданска отговорност“, предмет на З. е отговорността на застрахования, която
може да възникне въз основа на непозволено увреждане или неизпълнение на
договорно задължение, за причинени от неправомерното му поведение вреди, чийто
размер не може да бъде определен предварително, т.е предмет на З. е не актива
на застрахованото лице, а пасива му. Договорът за застраховка с предмет
отговорността на превозвача за вреди от липси или повреди на стоката, сключена
между превозвача и застрахователя притежава именно характеристиките на договор
за застраховка „Гражданска отговорност“, доколкото се застрахова именно рискът
от възникване на отговорност на превозвача на основания, произтичащи от
неизпълнение на договора за превоз, като тези вреди не могат да бъдат
предварително предвидени.
С оглед изложеното при
определяне на основателността на претенцията на ищцовото дружество „Б.“ ЕООД
следва да намерят приложение разпоредбите на чл. 223 и следващите от Кодекса на
З. (отм.), в които е предвидена единствено възможност за предявяване на пряк
иск от увредения, респективно иск на делинквента-застрахован по реда на чл. 229
от КЗ (отм.). В настоящия случай искът е предявен от застрахования по
застраховка „Отговорност
на превозвача при международен автомобилен превоз на стоки“ срещу
застрахователя, т.е искът следва да бъде квалифициран като иск по чл. 229 от КЗ
(отм.), а не като иск по чл. 208 от КЗ (отм.), каквато е дадената от Софийски
районен съд квалификация. Това обстоятелство не
води до недопустимост на обжалваното решение, доколкото
първоинстанционният съд се е произнесъл по фактите изложени в исковата молба,
т.е налице единствено грешна правна квалификация, но не и произнасяне по
непредявен иск. В
този смисъл е и трайно установената практика на ВКС (решение № 139/16.06.2016г.
по гр.д. № 3400/2014г. на ВКС, І г.о., решение № 406/14.01.2014г. по гр.д. №
1585/2013г. на ВКС, ІV г.о, решение № 148/15.07.2014г. по гр.д. № 952/2014г. на
ВКС, І г.о., решение № 71/02.02.2010г. по гр.д. № 138/2009г. на ІІІ г.о.),
съгласно която ако първоинстанционният съд е разгледал наведените от ищеца като
основание на иска факти, но е определил погрешно правната му квалификация, той
не е разгледал непредявен иск и не се е произнесъл недопустимо.
След
извършване на преценката за валидност и допустимост на обжалваното решение, съдът
следва да се произнесе и по правилността на същото с оглед изложените доводи
във въззивната жалба и при съобразяване на императивните норми на закона. Настоящият
състав намира решението на първоинстанционния съд за правилно по същество. Аргументите на съда, с оглед изложените от
въззивниците доводи, в тази насока са следните:
По делото е установено
наличието на валидно застрахователно правоотношение между „Б.“ ЕООД в качеството на
застрахован и ЗАД „ОЗК - З.“ АД в качеството на застраховател по
застрахователна полица № 0310-130-2013-00016 по застраховка „Отговорност на
превозвача при международен автомобилен превоз на стоки“ съгласно Конвенцията за
договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR) при общи и специални условия със
срок на застрахователно покритие от 11.03.2013г. до 10.03.2014г. за няколко
индивидуализирани влекачи и полуремаркета, в това число МПС марка „SCANIA“ модел „R480LA MNA“ с рег. № ******,
и полуремарке с марка „Fliegl“ модел „SDS 350“, с рег.№ ******. При сключването
на застрахователния договор страните са се споразумели, че през срока на
действие на договора застрахователят се задължава да покрива отговорността на
превозвача за цялостна или частична липса (загуба) или повреда на превозваните
товари съгласно общите условия на застрахователното дружество по този вид
застраховка за превози, осъществявани на територията на България и Европа.
Договорена е и застрахователна премия в общ размер на 4728.03 лева, която да
бъде заплатена разсрочено на 4 вноски, от които видно от представените и
неоспорени от ответника квитанции за платени застрахователни премии ищецът е
заплатил две вноски. В застрахователната полица изрично е посочено, че при
настъпване на застрахователно събитие застрахованият е длъжен да изиска
протокол от авариен комисар за удостоверяване на събитието, като съгласно т. 3
от раздел ІІІ от полицата при неизпълнение на това задължение застрахователят
може да намали размера на обезщетението или да откаже плащане. Към полицата са
приложени и общите условия на застрахователното дружество във връзка с
застраховка „Отговорност на превозвача при международен автомобилен превоз на
стоки“, действали към датата на сключване на договора. Съгласно Общите условия за застраховката „Отговорност
на превозвача“ на ответното дружество, тази отговорност е ограничена
само до условията на Конвенцията CMR. В раздел ІІ „Общи изключения“ е предвидено, че
изключен риск по полицата са всички случаи, в които превозвачът се освобождава
от отговорност съгласно Конвенцията, както и застрахователното събитие е
настъпило поради злонамереност или груба небрежност на застрахования или негови
служители. Като изключение е предвидено в чл. 5, т. 5, от раздел
ІІ от общите условия, че застрахователят не отговаря за загубите или щетите
поради злонамереност или груба небрежност, проявена от застрахования или
неговите служители. В общите условия съгласно чл. 5, т. 16 е предвидено и, че
застрахователят не отговаря при кражба на/от превозното средство, паркирано на
неохраняем паркинг, докато е било под отговорността на застрахования.
Към исковата молба е представена в
превод на български език и международна товарителница от 13.01.2014г. с
посочено като изпращач „АДИДАС“ АД, Германия, като получател „Е.К.И.“ АД,
превозвач „Д.“ ООД & Ко.КД и „Б.“ ООД. В товарителницата е отбелязано, че разтоварният
пункт за стоката е Испания, 28340 Валдеморо (Мадрид).
По делото е представена в превод на
български език и поръчка за национален и международен шосеен превоз на товари,
с която от „Д.“ ООД & Ко.КД е възложено на „А.Г.“
ООД осъществяването на превоз на товари от Германия – товарен пункт на „Адидас“
АД и краен пункт Валдермор, Испания с дата 13.01.2014г. с посочена цена на
товара 1120 евро.
От ищцовото дружество е
представено и писмо от Полицейско управление – Монторнес дел Вайес, в което е
посочено, че на 15.01.2014г. в 11.36 часа в полицията се е явил С.С., водач на
превозно средство марка SCANIA, модел 420, с рег.№ ******
и на ремарке с рег. № ****** и е заявил, че на 14.01.2014г. в 21.05 часа е
пристигнал от Германия в гр. Монторнес дел Вайес (Испания), на ул. „Едисон“, за
да разтовари за фирма „Antir“, като се е приготвил
да спи в кабината на автомобила, но в 05 часа на 15.01.2014г. са го събудили
двама полицаи, за да го информират, че са му откраднати предмети от
вътрешността на ремаркето на камиона. В писмото изрично е упоменато, че С.е съобщил,
че кражбата е извършена чрез откачане на страничната част на ремаркето и след
това е била поставена на мястото си без видими повреди, като са били отнети 43
кутии, които съдържали материали с марка „Адидас“, чиято стойност не му е
известна, но предполага, че е за над 400 евро.
Приет от
първоинстанционния съд е и представен в превод на български език предварителен
доклад, изготвен от авариен комисар, във връзка с кражба на част от превозвана
стока – спортни стоки „Адидас“ с камион рег.№ ****** с превозвач „Д.“ ООД & Ко.КД, поднает превозвач „А.Г.“ ООД и физически превозвач „Б.“ ЕООД. В доклада е
записано заявеното от водача на МПС – С.С., като е отбелязано, че е извършена
инспекция между 15 и 16 януари 2014г. в съоръженията на Антир в Монторнес дел
Вайес и били установени неполучените пакети. Описани са подробно и установените
липси. Посочено е, че за да достигнат до вътрешността на камиона крадците са
нагънали брезента от лявата страна, от задната част, без да отварят вратите на
ремаркто.
Представени от ищеца са
и доказателства за това, че С.С. е бил служител в ищцовото дружество към датата
на осъществяване на кражбата, съгласно представен трудов договор №
7/27.08.2007г., сключен между С.и „Бустранс“ ЕООД и заповед № 167/10.06.2015г.
за прекратяване на трудовото правоотношение със Станев.
По делото е представено
и известие за отговорност, изпратено от „Д.“ ООД & Ко.КД до „А.Г.“
ООД, в което е посочено, че в период, през който стока по пратка №
01312387699/13.01.2014г. с изпращач „АДИДАС“ АД и получател „Е.К.И.“ АД е била
открадната именно „А.Г.“ ООД е носело отговорност на товара, поради което се
изразява готовност да бъдат отправени претенции към „А.Г.“ ООД за
обезщетяването на вредите. От своя страна „А.Г.“ ООД, видно от представено
писмо наименувано „Предварителен иск“, се е обърнало към ищцовото дружество с
твърдения, че при осъществяване на транспорт на стоки изпратени на 13.01.2014г.
от изпращач „АДИДАС“ АД до получател „Е.К.И.“ АД, се е стигнало до кражба на
част от стоката, поради което за всички произтичащи от това разходи следвало да
отговаря „Б.“ ЕООД. Предвид това към ищеца е отправено искане за изпращане на
съответен доклад за нанесените щети.
По делото е представена
и фактура № 013/4965492/04.03.2014г., издадена от „Д.“ ООД & Ко.КД, с
подробно описание на процесната пратката с посочена като дължима сума по
фактурата от „А.Г.“ ООД – 3 095.78 евро с посочено основание „регресен
иск“ кражба Адидас.
Прието по делото е и
писмо „Компенсационно обезщетение“, изпратено от Oskar Schunk Espana – застрахователно посредничество, до Е.Ф., в което е посочено, че „А.Г.“
ООД е съгласно да получи от Е.Ф.сума в размер на 2 786.20 евро във връзка
с референтно събитие, като с получаване на сумата застрахователното дружество Е.Ф.се
освобождава от всякаква отговорност, като са му преотстъпени всички права.
Ищцовото дружество е
изпратило уведомление за застрахователно събитие до З. „О.“ АД, във връзка с
което е била образувана преписка по щета с № 0310-100-0001-2014г. В отговор на
това застрахователното дружество е изискало от „Б.“ ЕООД с писмо изх.№
17-1580/16.01.2014г. представянето на набор от документи за доказване на щетите
и определяне на застрахователно обезщетение. От страна на З. „О.“ АД, видно от
приложеното по делото писмо с изх.№ 99-6392/16.08.2014г. и писмо с изх.№
99-6236/11.08.2014г., е отказано изплащане на обезщетение.
Представено по делото е
и арбитражно решение от 07.10.2015г. по дело № ********* на Арбитражен съвет на
Каталуния относно арбитражен иск поради загуба на стока, предявен от
дружеството Е.Ф.срещу „Б.“ ЕООД за осъждане на „Б.“ ЕООД да заплати сума в
размер на 2 786.20 евро. Предявеният иск е бил уважен за сумата от 2786.20
евро. В решението се сочи, че предявеният пред арбитража иск се основава на
твърдения за загуба на стоки поради кражба при транспортна услуга между
Германия и гр. Монторнес дел Вайес, като ищецът е застраховател на „А.Г.“ ООД,
което е било наето като подизпълнител от „Д.“ ООД & Ко.КД за
извършване на превоза, но то от своя страна е възложил превоза на „Б.“ ЕООД.
Във връзка с постановеното решение до „Б.“ ЕООД е било изпратено писмо, в което
е посочено, че може да бъде поискано принудително изпълнение на арбитражното
решение от ищеца пред Първоинстанционния съд в Барселона.
Пред първоинстанционния
съд е прието и заключение по допусната автотехническа експертиза, съгласно
което липсващата стока е 322.08 кг. с цена 7 213 евро. Вещото лице е
посочило, че размерът на щетата настъпила в следствие на кражбата е
5 917.48 лева, която е определена по метода на чл. 23 от Конвенцията за
международен автомобилен превоз.
Настоящият състав
кредитира изцяло по реда на чл. 202 от ГПК заключението по автотехническата
експертиза, като изготвено от вещо лице притежаващо необходимите професионални
знания и квалификация, въз основа на приетите по делото доказателства.
С оглед приетите факти по делото въззивният съд
намира от правна страна следното:
За да бъде уважен предявеният от „Б.“ ЕООД срещу З. „О.“ АД иск, ищцовото
дружество следва да установи при условията на пълно и главно доказване
наличието на следните предпоставки: 1. наличие на
валидно сключен договор за застраховка „Отговорност на превозвача при международен
автомобилен превоз на стоки“ между страните по делото; 2. по време на действието
на застрахователния договор да са причинени имуществени вреди на трето лице, в
резултат на виновно и противоправно поведение на застрахования или негов служител
при изпълнение на застрахованата дейност (чл. 49 ЗЗД) и 3. ищецът (застрахованият)
да е изплатил обезщетение за вредите, причинени на това трето лице, т.е
възникването на вреди и в неговата правна сфера.
Между страните
пред въззивната инстанция не се спори, а и се установява от представените по
делото доказателства – застрахователна полица, неоспорена от ответника, че ищцовото
дружество се е намирало в облигационна връзка със З. „О.“ АД по договор за
застраховка „Отговорност
на превозвача при международен автомобилен превоз на стоки“ в периода от
11.03.2013г. до 10.03.2014г. . Безспорно пред Софийски градски съд е и
обстоятелството, че по време на действие на застрахователния договор – в
периода от 21.05 ч на 14.01.2014г. до 05.00 часа на 15.01.2014г. е настъпило и
застрахователно събитие – кражба на част от превозваната стока. Това се доказва
и от представените по делото доклад на авариен комисар и писмо от Полицейско
управление Монторнес дел Вайес.
Спорен пред въззивния съд е въпроса
дали настъпилото застрахователно събитие попада в покритите от застрахователя
рискове, доколкото в отговора на въззивната жалба изрично се поддържа, че кражбата
на стоките е причинена от груба небрежност, проявена от служителите на
превозвача. В т. 5 Общите условия по договора за застраховка „Отговорност на
превозвача при международен автомобилен превоз на стоки“ изрично е посочено, че
застраховката не покрива отговорността на превозвача за загуби или щети, поради
груба небрежност, проявена от застрахования или неговите служители.
В действителност
понятията „небрежност” и „груба
небрежност” не са легално дефинирани, но в последователната
съдебна практика (решение № 348/11.10.2011г. по гр.д.№ 387/2010г. на ВКС, ІV г.о., решение № 184/24.02.2016г. по т.д.№
3092/2014г. на ВКС, ІІ т.о., определение №
36/22.01.2018г. по т.д. № 1497/2017г. на ВКС, ІІ т.о.) се приеме, че небрежност е налице тогава, когато длъжникът
несъзнавано не е предоставил дължимото надлежно изпълнение, неполагайки онази
грижа, която дължи добрият стопанин при конкретните обстоятелства. Грубата
небрежност се различава от обикновената само по степен и представлява по-засилена
форма на небрежност - неполагане на грижата, която би положил и най-небрежният
човек при подобни условия. Грубата небрежност е правно релевантна в хипотезата
на чл. 207 от КЗ (отм.), с оглед
регламентираните в нормата задължения на застрахования за предпазване на
застрахованото имущество и ограничаване на риска, доколкото тази небрежност е
винаги предпоставка за неговото увеличаване. Грубата небрежност не може да бъде
дефинирана в застрахователния договор предварително и по различен от
горепосочения начин, защото формите на неизпълнението на задълженията по чл. 207 от КЗ (отм.) не могат да бъдат изчерпателно предвидени отнапред,
но може да бъде уговорена като основание за изключване на отговорността на
застрахователя, съгласно чл. 207, ал. 2, пр. 3 от КЗ (отм.), съобразно
цитираната по-горе практика. При наличие на материалноправен спор относно
характера на допуснатата от застрахования небрежност, преценката за това се
прави от съда, въз основа на конкретните факти по делото.
Съобразявайки така
посоченото относно правната същност на понятието „груба небрежност“ в
гражданското и застрахователното право, настоящият състав намира, че в
разглеждания случай не е налице осъществена груба небрежност от страна на
служителите на застрахования, която да е довела до настъпване на процесните
вреди. В действителност между страните не се спори, че част от превозвания
товар е открадната от застраховано при ответника МПС, спряно през нощта в гр.
Монторнес дел Вайес срещу складовете на „Антир“, като служителят на „Бултрас“
ЕООД – водач на камиона не е напуснал превозното средство, а е бил в него. Твърденията,
че водачът на МПС е заспал в кабината, дори и да се приемат за установени по
делото, не може според настоящия състав да обусловят осъществяването на наличието на такава
небрежност от страна на същия, която да е с такъв интензитет, че да се приеме,
че и най-небрежният човек при подобни условия не би извършил тези действия, т.е
да се характеризира като груба небрежност.
Предвид това настоящият
състав счита, че по делото не е установено от страна на застрахователя, че
действията на служителя на ищеца представляват груба небрежност, която попада в
обхвата на изключващите отговорността му случаи.
Не са ангажирани
доказателства от страна на застрахователното дружество и, че процесното МПС е
било паркирано на неохраняем паркинг, за да може да се приеме, че е била
налице хипотезата на чл. 5, т. 16 от
общите условия, изключваща отговорността на застрахователя.
Ето защо въззивната
инстанция приема, че по делото е установено, че настъпилото в процесния случай застрахователното
събитие представлява покрит застрахователен риск.
Не се спори между
страните и че в следствие на извършената кражба за собственика на превозваните
стоки е настъпила вреда. Спорно пред въззивният съд обаче е обстоятелството
дали и за застрахования по договора е настъпила вреда, която съгласно чл. 229
от КЗ (отм.) се изразява в заплащане от негова страна на обезщетение за
настъпилите вреди на уреденото лице.
От представените по
делото доказателства се установява единствено, че увреденото дружество е било
обезщетено от застрахователя на трето лице - превозвач, който е наел ищцовото
дружество като подизпълнител за осъществяване на процесния превоз на спортни
стоки с марка „Адидас“. Между страните не се спори, че увреденият собственик на
отнетите вещи е бил обезщетен от трето лице - превозвач, с когото е сключил
договор за извършване на превоза, като заплатената от него сума му е била
възстановена от застрахователя, при когото е била застрахована неговата
отговорност на превозвач. С изплащане на това обезщетението застрахователят на
първия превозвач – застрахователно дружество Е.Ф.е встъпило в правата му и е
насочило претенцията си срещу ищцовото дружество „Б.“ ЕООД, което реално е
извършило превоза. Установено по делото е и обстоятелството, че с арбитражно
решение от 07.10.2015г. по дело № *********
на Арбитражен съвет на Каталуния е ангажирана отговорността на „Б.“ ЕООД, като
същото е осъдено да заплати обезщетение за причинените вреди обезщетение в
размер на 2 786.20 евро. В решението на Арбитражен съвет на Каталуния
изрично е посочено, че същото подлежи на принудително изпълнение, но от страна
на ищеца не са изложени твърдения, а и не са ангажирани доказателства, че Е.Ф.е пристъпило към принудително събиране на
сумата от „Б.“ ЕООД, нито че „Б.“ ЕООД е платило дължимото обезщетение
доброволно. Напротив от страна на въззивника се излагат единствено твърдения за
бъдеща възможност ищоцовото дружество да бъде принудено да заплати сумата по
арбитражното решение, което настоящият състав цени като признание по реда на чл.
175 от ГПК, че „Б.“ ЕООД към датата на приключване на устните състезания пред
въззивния съд не е заплатило дължимото от него обезщетение за причинените
вреди.
За да бъде уважен обаче
предявеният от „Б.“ ЕООД иск по чл. 229 от КЗ (отм.) ищцовото дружество е
следва да докаже, че е заплатило процесното обезщетение. Само тогава
настъпилите от застрахователното събитие вреди ще намерят отражение в неговата
правна сфера изразяващ се в увеличаване на пасива на дружеството, който реално
е предмет на З. по застраховката на отговорността на превозвача. Освен това
законодателят в чл. 229 от КЗ (отм.) изрично е предвидел случая, в който
застрахованият може да претендира от застрахователя застрахователно
обезщетение, а именно само ако удовлетворил увреденото лице, т.е ако е заплатил
обезщетението за причинените вреди. Обстоятелството, че застрахованият е осъден
да заплати това обезщетение е ирелевантно, защото предвидените в чл. 229 от КЗ
(отм.) условия за уважаване на иска не може да бъдат тълкувани разширително. Несъобразяването
с предвиденото в чл. 229 от КЗ (отм.) условие – плащане от страна на
застрахования на дължимото обезщетение, може да открие пътя на неоснователното обогатяване на делинквента, вече осъден от увредените лице, тъй като за тях не съществува повторно право на иск
за събиране на събраното от него обезщетение. Нещо повече - за същите остава
открит /в рамките на погасителната давност/ пътя на прекия иск срещу
застрахователя и същият би се оказал в положение да заплати двойно. В този смисъл решение №
22/04.08.2014г. по т.д.№ 1727/2013г. на ВКС, І т.о., в което изрично е
посочено, че наличието на решение, с което застрахованият е осъден, но не е
платил, не може да се приеме като обстоятелство, което да е достатъчно да ангажира
отговорността на застрахователя по реда на чл. 229 от КЗ (отм.).
С оглед изложеното
настоящата въззивна инстанция приема, че предявеният от „Б.“ ЕООД иск е
неоснователен. Това не представлява пречка за ищеца при евентуално извършване
на плащане от негова страна на сумата от 2 786.20 евро, представляваща
обезщетение за причинените вреди, съобразно постановеното решение от Арбитражен
съвет на Каталуния, да предяви иск по чл. 229 от КЗ (отм.) срещу ответното
дружество.
Поради
съвпадането на крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния по
отношение на предявения иск въззивната жалба следва да бъде оставена без
уважение като неоснователна, а обжалваното решение - потвърдено, като правилно
при променена от въззивния съд правна квалификация.
По разноски:
С оглед изхода
на спора право на разноски на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, вр с чл. 273 от ГПК има въззиваемата страна – З. „О.“ АД. Още в отговора на въззивната жалба от
процесуалния представител на дружество е релевирано искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. С оглед разпоредбата на основание чл. 78, ал. 8
от ГПК, съдът не е обвързан с посочен от юридическото лице размер на
претендираното възнаграждение за юрисконсулт, а е ограничен единствено до
максималния размер, предвиден за съответния вид дела, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, но не и от посочените
в наредбата минимуми. В чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане
на правната помощ е предвидено, че за
защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 300
лв., поради което съобразявайки, че осъщественото процесуално представителство
на въззиваемия от юрисконсулт по делото се е изразявало в подаване на отговор
на въззивната
жалба и явяване в проведеното единствено открито съдебно заседание пред Софийски
градски съд и съобразно фактическата и правна сложност на делото,
възивният съд счита, че в полза на З. „О.“ АД следва да бъде присъдено
възнаграждение за юрисконсулт в претендирания размер на 100 лева.
С оглед цената
на исковете и на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК настоящият съдебен акт не
подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран,
Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 4590/07.08.2018г., постановено по гр.д. №
15714/2015г. по описа на СРС, 73ти състав, при правилна правна квалификация чл.
229 от КЗ (отм.).
ОСЪЖДА „Б.“ ЕООД, с ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление ***, да заплати на З. „О.“ АД, с ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление ***, на основание чл. 78, ал. 8, вр. с чл. 273 от ГПК
сумата от 100 лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.