Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Елза Йовкова | |
7 за да се произнесе взе предвид: Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С Решение №406 от 19.04.2011 година, постановено по ГР.Д.№5586 по описа за 2010 година на Великотърновски районен съд, е отхвърлен предявеният по реда на чл.124 от ГПК отрицателен установителен иск, с който се иска да бъде прието за установено, че ищецът не дължи на ответника претендираното от него вземане в размер на 1 895,57 лв.; присъдени са разноски в полза на ответника. Постъпила е въззивна жалба от ищеца чрез процесуалния представител в законоустановения срок. Обжалва се решението в неговата цялост. Изложени са твърдения в какво се счита, че се състои порочността, неправилността на решението, доводи и съображения във връзка с тези твърдения. Направено е искане да бъде отменено решението, като неправилно и незаконосъобазно. Претендират се разноски. Постъпил е отговор на въззивната жалба в законоустановения срок. Заето е становище, че жалбата е неоснователна. Направено искане да бъде отхвърлена и да бъде потвърдено обжалваното решение. Изложени са доводи и съображения във връзка със становището и направеното искане. Претендират се разноски. Съдът като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите и съображенията, изложени от страните, и като разгледа и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложения първо и второ от ГПК и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение първо от ГПК, въззивният съд констатира, че решението е валидно и допустимо. Относно валидността. Постановено е от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма и е подписано, като волята на съда е изразена по начин, който позволява да се изведе нейното съдържание. Относно допустимостта. Решението отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество, а именно: Налице е правото на иск и същото е надлежно упражнено и съдът се е произнесъл по спорното право, така, както е въведено с исковата молба. Предявеният отрицателен установителен иск е процесуално допустим. Налице е правен интерес от предявяването му. Твърдяното и претендирано от ответника право се оспорва от ищеца, който твърди, че спорното право не съществува. Относно извода за правния интерес е достатъчен фактът, че ответникът твърди съществуването на оспорваното от ищеца вземане. Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложение трето от ГПК и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение второ от ГПК, въззивният съд счита решението за неправилно. Съображенията за този извод са следните: Предявен е по реда на чл.124, ал.1 от ГПК отрицателен установителен иск, с който се иска да бъде прието за установено, че ищецът не дължи на ответника претендирано от него вземане. Районният съд е обсъдил събраните по делото доказателства. Направил е правилни изводи какви обстоятелства от фактическа страна се установяват с тях. Въззивният съд преценявайки събраните в първоинстанционното производство доказателства приема за установени от фактическа страна същите обстоятелства, приети за установени от районния съд. Поради което счита, че не е необходимо отново да излага /възпроизвежда/ какви обстоятелства от фактическа страна приема за установени от събраните в първоинстанционното производство доказателства. Освен това въззивният съд обсъждайки съдържанието на процесните „Констативни протоколи” – л.11-л.12 и л.13 от първоинстанционното производство; депозираните в първоинстанционното производство свидетелски показания; както и заключението на вещото лице по допуснатата В.ГР.Д.№777/2011 г. ВТОС и изслушана в първоинстанционното производство съдебно-електлотехническа експертиза, приема за установени от фактическа страна и други обстоятелства, а именно: В „Констативен протокол” - л.11-л.12 от първоинстанционното производство, НЕ САМО НЯМА констатиране на външно въздействие върху пломбите, състоящо се в нарушаване целостта им, А Е ВПИСАНО „пломбиран с две пломби, лява пломба: не се чете /без сигнатура/; дясна пломба: М/02/120/015”. В „Констативен протокол” - л.13 от първоинстанционното производство, НЯМА никакво удостоверяване за „външно въздействие върху пломбите, състоящо се в нарушаване целостта им, НЯМА никакво удостоверяване за каквото и да било външно въздействие върху СТИ. Единственото удостоверяване е, че „дискът не се върти”. Свидетелят, който е служител на „Е.”, разпитан в съдебно заседание, проведено на 14.04.2011 година, СЪЩОне е установил нито един факт или обстоятелство, от които може да се направи извод, че е налице „външно вмешателство, състоящо се в нарушаване целостта на пломбите”. Само установява, че „това, което е записано в протокола е вярно и че дискът не се е въртял”. А, както се посочи по-горе в протокола няма удостоверяванеза външно въздействие върху пломбите, състоящо се в нарушаване целостта им, както и удостоверяване на каквото и да биловъншно въздействие върху СТИ. Вещото лице по допуснатата и изслушана в първоинстанционното производство съдебно-електротехническа експертиза СЪЩО не установява нито един факт или обстоятелство, от които може да се направи извод, че е налице „външно вмешателство, състоящо се в нарушаване целостта на пломбите”. Освен констатациите, изложени от вещото лице в писменото заключение, че „процесното СТИ е преминало първоначална метрологична проверка за годност в годината на производство 2002 година, съгласно метрологичната пломба със знак за първоначална проверка „02”; и че „СТИ работи извън класа си на точност в резултат на натегнат долен лагер”, изслушано в съдебно заседание, проведено на 10.03.2011 година, вещото лице категорично заявява „за да се извърши това натягане следва да се премахнат и двете пломби, включително и метрологичната пломба”. А, както се посочи и на двете пломби целостта не е нарушена, като върху метрологичната стои знакът за първоначална проверка. От изложеното съдът прави извод: Няма събрани по делото доказателства, установяващи, че първоначално сложените пломби са унищожени или повредени, или, че на мястото на първоначално сложените пломби са поставени нови пломби. Поради което „натягане на долен лагер” е извършено преди поставяне на пломбите по отношение, на които е удостоверено с единия констативния протокол, че са „налични”, а с другия не е установено нищо. Във въззивното производство не са събирани доказателства. От приетите за установени от фактическа страна обстоятелства от районния съд, които въззивната инстанция след преценката на събраните във първоинстанционното производство доказателства също приема за установени, и от приетите за установени обстоятелства, изложени по-горе, въззивният съд прави следните правни изводи: Ищецът по настоящото дело е „потребител”, а ответникът „краен снабдител” по смисъла на ЗЕ. Със ЗЕ и Общите условия на ответното дружество - „Е. П.” и Общите условия на „Е. Мрежи” са регламентирани правата и задълженията на страните при доставяне и използване на електрическа енергия. Спазени са разпоредбите на чл.98а и чл.98б от ЗЕ за публикуване както на Общите условия на ответното дружество - „Е. П.” и Общите условия на „Е. Мрежи”, така и на изменението на Общите условия на „Е. Мрежи”. Обстоятелства, служебно известни на решаващия състав. Посочените общи условия и изменението им са влезли в сила. Аргумент чл.98а, ал.4 и чл.98б, ал.4 от ЗЕ. Ищцата не е упражнила правото си, визирано с разпоредбите на чл.98а, ал.5 от ЗЕ. Не са налице и твърдения от страна на ищцата за неприложимост на ОУ на „Е. „Мрежи”. С оглед вида на търсената защита и разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК за разпределяне на доказателствената тежест ответникът е този, който трябва да докаже, че отричаното от ищеца право е възникнало и съществува. За да бъде направен извод, че твърдяното и претендирано от ответника право е възникнало и съществува, трябва по делото да е установено чрез събраните доказателства спазване на всички изисквания, визирани в ЗЕ и в Общите условия и осъществяване на юридическите факти, от които възниква право за ответника да коригира количеството електрическа енергия и от там правото му на вземане, изчислено по методологията, определена с ОУ на „Е. Мрежи”. А това са разпоредбата на чл.24 от Общите условия на ответното дружество - „Е. П.” и разпоредбите на чл.13, т.5; чл.34, ал.6; чл.37, ал.1, т.7 и ал.2; чл.38 и чл.61 от Общите условия на „Е. Мрежи”. Фактическият състав, от който би възникнало вземането в настоящия казус, е следния: пренесеното количество енергия, потребено от ищеца, изцяло или частично да не е отчетено от средствата за търговско измерване по смисъла на ал.1 на чл.38 от ОУ на „Е. Мрежи” и В.ГР.Д.№777/2011 г. ВТОС да е налице „неправомерно въздействие върху СТИ” по смисъла на ал.2 на чл.38 от ОУ на „Е. Мрежи”. Тези обстоятелства се установяват по реда и начина, регламентирани с посочените разпоредби на ОУ на „Е. Мрежи”. Основният документ, чрез който се установяват посочените факти, е съставен констативен протокол, съгласно изискванията на чл.61 от ОУ на „Е. Мрежи”. С разпоредбата на чл.61, ал.1 от ОУ на „Е. Мрежи” изчерпателно са посочени лицата, които следва да подпишат протокола. Освен представител на „крайния снабдител” това са „ползвателят” или „упълномощено от него лице”. В ал.2 на ч.61 от ОУ също изчерпателно са посочени обстоятелствата, при наличието на които протоколът се подписва от свидетел. В настоящия казус би могло да се приеме, че посочените изисквания на ал.2 на чл.61 от ОУ на „Е. Мрежи” са спазени. Въпреки, че изрично в протокола не е отразено, лицето, подписало протокола, дали е служител на Е. или не е. Когато са спазени изискванията на чл.61, ал.1 и ал.2 от ОУ на „Е. Мрежи” съставеният констативен протокол има обвързващата доказателствена сила относно съдържащите се в него факти и обстоятелства. С подписа си „ползвателят”, „упълномощено от него лице”, или свидетелят, удостоверяват вписаните в протокола обстоятелства. Относими към възникване твърдяното право от ответника са: както наличието на обстоятелствата, че „ползвателят” го няма или отказа да подпише, така и всички удостоверени в протокола факти и обстоятелствата, от които се прави извод, че пренесеното количество енергия, потребено от „ползвателя”, частично или изцяло не се отчита от средствата за търговско измерване; че е налице външно въздействие върху СТИ; какъв е видът на въздействието; както и в какво състояние са пломбите. В настоящия казус е удостоверено ЕДИНСТВЕНО САМО факта, че СТИ не отчита пренесеното количество енергия, потребено от „ползвателя”. „Неправомерно въздействие върху процесното СТИ” е констатирано чрез „Констативния протокол за метрологична експертиза” и заключението на допусната и изслушана в първоинстанционото производство съдебно-електротехническа експертиза. НЕ ПРИ ВСЯКО КОНСТАТИРАНО „неправомерно въздействие върху СТИ” възниква правото на „ЕОН” да коригира количеството електрическа енергия и от там правото му на вземане, изчислено по методологията, определена с ОУ на „Е. Мрежи”. Трябва видът на установеното въздействие да е такова, че от него да може да се направи категоричен и обоснован извод – въздействието е извършено след поставяне на пломбите, от оправомощени лица на производителя, от оправомощени лица на „ЕОН” или от лицата, оправомощени да извършват първоначална и последващи проверки на средствата за измерване. В тази насока следва да се има предвид, че пломбите при всички СТИ се поставят от оправомощени лица на производителя, от оправомощени лица на Е. и от лицата, оправомощени да извършват първоначална и последващи проверки на средствата за измерване. От приетите за установени от фактическа страна обстоятелства чрез съдържанието на двата „Констативни протокола - л.11-л.12 и л.13 от първоинстанционното производство; чрез депозираните в първоинстанционното производство свидетелски показания; както и чрез изявленията на вещото лице по допуснатата и изслушана в първоинстанционното производство съдебно-електротехническа експертиза, които съдът посочи при обсъждане на приетите в първоинстанционното производство доказателства, настоящият състав прави следния извод: В настоящия казус обективно невъзможно е потребителят или което и да било друго лице, да са осъществили констатираното въздействие /„натягане на долен лагер/ СЛЕДпоставяне на пломбите от оправомощени лица на производителя, от оправомощени лица на „ЕОН” и от лицата, оправомощени да извършват първоначална и последващи проверки на средствата за измерване. Този факт е решаваш за казуса, след като единствената установена по делото причина за неправилно отчитане на електроенергията е „натягане на долен лагер”. А, това въздействие може да се извърши ИЛИ преди „поставяне на пломбите” ИЛИ след „тяхното премахване”. Унищожаване или повреждане на първоначално сложените пломби или поставени нови пломби на мястото на първоначално сложените пломби, както се посочи при обсъждане на приетите по делото доказателства, не е установено. Посочената невъзможност е достатъчен факт, от който да се направи извод, че не може да възникне за ответника право на корекция на количеството електрическа енергия и от там правото му на вземане, изчислено по методологията, определена с ОУ на „Е. Мрежи”. Този извод е обоснован и доказателствена тежест при предявен отрицателен установителен иск, която съдът посочи по-горе. В.ГР.Д.№777/2011 г. ВТОС По изложените съображения предявеният отрицателен установителен иск е основателен и следва да бъде уважен. С оглед фактическите и правни изводи на въззивния съд, изложени по-горе, решението е валидно и допустимо, но е неправилно. Жалбата е основателна и решението следва да бъде отменено, вместо което да бъде уважен предявеният отрицателен установителен иск изцяло. При този изход на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направени разноски в двете инстанции в размер на 118,73 лв. Водим от горното и по реда на чл.271, ал.1, предложение първо от ГПК Великотърновският окръжен съд Р Е Ш И : ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ №406 от 19.04.2011 година, постановено по ГР.Д.№5586 по описа за 2010 година на Великотърновски районен съд, ИЗЦЯЛО, вместо което ПОСТАНОВЯВА: ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Е. Б. П.” , ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление гр. В., район „Владислав Варненчик”, „Б. парк В.”, страда 6, че Д. Д. Д., ЕГН-*, с адрес гр. В. Търново, ул.”К. П.” №6, вх.”Д”, А., не дължи на „Е. Б. П.” , ЕИК-*********, сумата от 1 895,57 лв. /хиляда осемстотин деветдесет и пет лева петдесет и седем стотинки/ по Фактура №* от 29.09.2010 година, представляваща начислена без основание корекционна сума за период от 03.12.2009 година до 15.05.2010 година за електроснабдяван обект-жилище, находящ се в гр. В. Търново, ул.”К. П.” №6, вх.”Д”, А., изчислена и определена по реда на ОУ на „Е. Б. Мрежи” . ОСЪЖДА „Е. Б. П.” , ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление гр. В., район „Владислав Варненчик”, „Б. парк В.”, страда 6, да заплати на Д. Д. Д., ЕГН-*, с адрес гр. В. Търново, ул.”К. П.” №6, вх.”Д”, А., направените разноски в двете инстанции в размер на 118,73 лв. /сто и седемнадесет лева и седемдесет и три стотинки/. РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД в едномесечен срок от връчването му на страната. ПРЕДСЕДАТЕЛ:___________ ЧЛЕНОВЕ: 1.________________ 2.________________ |