РЕШЕНИЕ
№2495
гр. Варна, 06.06.2011 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ШЕСТНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в публично съдебно заседание на четвърти май през
две хиляди и единадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: РУМЯНА
ХРИСТОВА
при секретаря С.С. , като разгледа докладваното от съдията гр.дело №14014/2010г. по описа на ВРС, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е иск с правно
основание чл. 49, ал. 1 от СК. Ищеца претендира от съда да постанови
решение, с което да прекрати брака между него и ответницата Г. * с развод, предвид
настъпилото в брачните
отношения дълбоко и непоправимо разстройство
на брака. Моли след прекратява
на брака ответницата да престане
да носи фамилното
име В.. Ищеца излага, че с ответницата имат
сключен гр. брак от *, който
гр. брак е сключен в Община Девня
обл. Варна. Излага, че
брака е първи за двамата съпрузи, от брака си нямат родени деца. Сочи в исковата молба, че в началото отношенията
им са добри, но постепенно започват да се влошават,
съжителството е съпътствано
от неразбирателство между съпрузите
и същите не могат да преодолеят различията по между
си, като отношенията между тях не се подобряват, изчезва духовната връзка, върху която
се гради брака. Това обстоятелство довежда до отчуждаването им помежду им и през 2007г. ответницата напуска семейното жилище и ищеца от този момент нататък ищеца няма
никаква връзка с ответницата, като не знае нищо за нея.
Предвид на така изложените факти ищеца счита, че
брака е безполезен за съпрузите
и моли за неговото прекратяване
на соченото основание желае слез
развода ответницата да престане да носи брачното фамилно име В...В съдебно заседание искът се
поддържа.
В срока за отговор по реда на чл. 131 от ГПК такъв е депозиран от ответната страна. С отговора ответницата
признава, че с ищеца са съпрузи
по силата на акт за гр. брак, признава
и обстоятелствата изложени
от ищеца, с които той аргументира факта на настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство,
също счита,че
брака съществува формално, признава фактическата раздяла между съпрузите от 2007г.
и не се противопоставя брака да бъде
прекратен с развод на соченото
от ищцовата страна основание. След прекратяването на брака желае да
носи предбрачното си фамилно
име *.В съдебно заседание
становището, изложено в отговора се поддържа.
Съдът, след
преценка на събраните по делото гласни и писмени доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
От
предоставеното удостоверение за сключен граждански брак издадено от Община Девня е видно, че *. в община
Девня , Д.П.В.
и Г.Й. *
са сключили граждански брак пред длъжностното лице по
гражданското състояние, за което е съставен
акт за граждански брак №* от същата дата. След сключване на брака съпругата е приела да
носи фамилно име В..
По искане на ищцовата страна , с оглед доказване
нейните твърдения, е разпитан ,като
свидетел *. В съдебно заседание проведено на 04.05.2011год.
свидетелят казва:” Преди доста години, 2003г. – 2004г. живеехме в един двор, те си бяха отделно и ние си бяхме отделно. Живеехме на квартира в една къща. Тогава
си бяха приятели и след това
станаха съпрузи. Не помня
точно кога се ожениха, в началото отношенията им бяха добри. Ние
живяхме заедно около две години
в един двор, нямаше нищо смущаващо в отношенията им. Те си
отидоха на друг адрес и не знам
защо са се разделили. От три, четири години
са разделени. Виждаме се с Д. и той ми е казвал.
Тя е в чужбина. Поддържаме контакт с Д. ”.
При така установената фактическа
обстановка съдът прави следните правни изводи:В брачните отношения на съпрузите е дълбоко и непоправимо
разстройство. Между тях са изчезнали любовта,
взаимността, разбирателството,
топлотата в отношенията им,
характерни за брачната връзка и бракът им съществува формално, без да е полезен за тях самите
и за обществото. Причината
за дълбокото разстройство в
брака е фактическата
раздяла между съпрузите,отпочнала преди три , четири години. В резултат на осъществената фактическа
раздяла е настъпило отчуждение между съпрузите
в духовен и физиолигичен смисъл
на думата. Характерните за нормалната брачна връзка, отношения са отстъпили място на липсата на взаимност, уважение, привързаност, разбирателство, общи
грижи за семейството и предвид доказаният факт, че това състояние
е непоправимо, иска за развод на соченото основание се явява
доказан и основателен. Ето защо и предвид направеното от страна на ответницата признание на иска, съдът намира, че предявеният от ищеца, иск за развод , поради дълбоко
и непоправимо разстройство на брачните
отношени , се явява
доказан и основателен и като такъв
, следва да се уважи.
Следва да се уважи и заявеното от ответницата искане за
промяна на фамилното име след развода, на основание чл.53 от СК, като след
развода, същата следва да се именува с фамилното име КЪНЧЕВА.
Съдът определя окончателна държавна
такса по иска за развод в размер на 50.00 лв. , която следва да се заплати от
двамата съпрузи по равно.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА с РАЗВОД брака между Д.П.В. , ЕГН ********** и Г.Й.
*, ЕГН **********,*** на * поради настъпило дълбоко и
непоправимо разстройство, на основание чл.49,ал.1
от СК.
ПОСТАНОВЯВА след развода
съпругата да се именува с предбрачното си фамилно име
*,
на основание чл.53 от СК.
ОСЪЖДА Д.П.В. , ЕГН ********** *** да
заплати държавна такса за развод в размер на 25лв. /двадесет и пет лева/ на основание чл.6, т.2 от Тарифа за държавните такси, които
се събират от съдилищата по ГПК, както и 5.00 лв. /пет лева/ за служебно издаване на изпълнителен
лист.
ОСЪЖДА Г.Й. * , ЕГН ********** *** да заплати държавна такса
за развод в размер на 25лв. /двадесет и
пет лева/ на основание чл.6, т.2 от Тарифа за държавните такси, които
се събират от съдилищата по ГПК, както и 5.00 лв. /пет
лева/ за служебно издаване на изпълнителен лист.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред ВОС в двуседмичен срок от съобщаването на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
/Р.Христова/