№ 1591
гр. Варна, 28.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Силвия Обрешкова
при участието на секретаря Валентина Ст. Батешкова
като разгледа докладваното от Силвия Обрешкова Административно
наказателно дело № 20223110203395 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по
жалба на М. И. против НП № 23-00000533 от 06.07.22г. на Директора на
Регионална дирекция „Автомобилна администрация“-Варна, с което за
нарушение на чл.87 т.3 от Наредба № 33/03.11.99г. на МТ, на осн.чл.93 ал.1
т.1 от ЗАвПр, на М.И. е наложено наказание глоба в размер на 2000 лева.
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока на обжалване
от надлежна страна и е приета от съда за разглеждане.
Въззивната страна иска отмяна на НП като неправилно и
незаконосъобразно. Били допуснати съществени процесуални нарушения и
материалният закон бил приложен неправилно.
В съдебно заседание въззивната страна, редовно призована, не
изпраща представител. Прилага писмена защита, в която изразява становище
за допуснати съществени процесуални нарушения. Не била установена
правилно фактическата обстановка, деянието не било виновно извършено.
АВНО не обсъдил възможността за прилагане на чл. 28 ЗАНН, като за това
липсвали мотиви. Следвало да се приложи чл. 9 ал.2 от НК.
Въззиваемата страна, редовно призована не изпраща представител.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
При проверка на 18.04.22г. се установило, че преди разклона за
Пристанище „Варна- Запад“, водачът М.И. управлява т.а. „Волво“ с рег. №
1
ЕН 1609 КС, с прикачено полуремарке, в които превозвал тор по маршрут гр.
Девня – с. Камено поле. гр. Варна. Превозът бил с превозно средство кат. N3,
за управлението на което се изисква карта за квалификация на водача, но към
тази дата същият не притежавал такава. Това се потвърдило и след справка в
база данни. Той имал издадена карта, но същата била с валидност до 20.03.22
г.
Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от
събраните по делото доказателства, а именно писмените доказателства -
преписката по АНП, вкл.АУАН, справка за нарушител, заповед за
компетентност, товарителница, пътен лист, справки от информационния
регистър на Автомобилна администрация.
Като логични и непротиворечиви съдът кредитира и показанията на
св.И..
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото
му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и
справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните
правни изводи:
При провеждането на АНП не са допуснати съществени
процесуални нарушения .
АУАН и НП са издадени в срок и от компетентни лица.
Нарушението е описано пълно и точно както от правна, така и от фактическа
страна, като са посочени всички съставомерни елементи и всички относими
към тях факти. Обстоятелствената част на НП съответства напълно на
диспозитивната и въззивникът е могъл да разбере в какво се изразява
нарушението и срещу какви факти се защитава. Неаргументираните
възражения на жалбоподателя за съществени процесуални нарушения са
несъстоятелни. Спазени са и сроковете по чл.34 от ЗАНН.
АНО не е задължен да излага изрично мотивите си затова дали
случаят е малозначителен по см. чл. 9 ал.2 от НК , или маловажен по смисъла
на чл. 28 от ЗАНН, поради което липсата на такива аргументи не е
процесуално нарушение.
Правилно е приложен и материалният закон.
Според чл. 2 ал.1 от Наредба № 44 на МТ , водачите на моторни
превозни средства, за управлението на които се изисква свидетелство за
управление на моторно превозно средство от категории и подкатегории C1,
C1+E, C, C+E, D1, D1+E, D или D+E, когато с тези превозни средства се
извършват обществени превози или превози за собствена сметка, трябва да
притежават карта за квалификация на водача. Наредба № 44 на МТ
е подзаконов акт по прилагането на ЗАвПр, т.к. е издадена на осн. чл. 7б ал.5
от същия закон. С оглед на това, съдът намира за безспорно установено, че
М.И. е управлявал превозно средство за обществен превоз на товари без да
отговаря на изискванията, определени със ЗАвПр и с подзаконовите
нормативни актове по прилагането му, което е нарушение на 87 т.3 от
Наредба №33 от 03.11.99 г. на МТ вр.чл. 7б ал.1 от ЗАвПр и е наказуемо по
2
чл. 93 ал.1 т. 1 от същия закон.
Страните не спорят по фактите и съдът намира за установено, че
към 18.04.22 г., когато е бил извършен обществения превоз, М.И. не е
притежавал карта за квалификация на водача. В съдебно заседание не се
представят доказателства за това такава карта да му е издадена към
настоящия момент.
Съдът намира, че случаят не е маловажен. Не са налице такива
смекчаващи отговорността обстоятелства,които да го отличават с по- ниска
степен на обществена опасност от обикновените случаи от този род. Това, че
водачът е притежавал такава карта, чийто срок на валидност е изтекъл близо
месец по- рано е смекчаващо отговорността обстоятелство, но същото не е
достатъчно да обоснове извод, че случаят се отличава с по- ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи от този род. Поради
това и извършеното не е маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
По горните съображения още по- малко извършеното може да се
квалифицира като малозначително по чл. 9 ал.2 от НК. За да е едно деяние
малозначително, то следва същото да не е административно нарушение
поради липса на обществена опасност, или поради това, че обществената
опасност е явно незначителна. В случая не става въпрос само за подновяване
на документ с изтекъл срок, като видно от чл.18 ал.1 и ал.2 от Наредба №
41/04.08.2009г., още преди изтичане срока на картата за професионална
квалификация, водачът е следвало да се яви на периодично обучение, въз
основа на което да придобие съответната карта за квалификация.
Размерът на наказанието е законосъобразен и справедлив, като
чл.93 ал.1 т.1 от ЗАвПр предвижда императивно при първо нарушение
санкцията да е в размер на 2000 лева.
НП следва да бъде потвърдено, поради което предвид изрично
направеното искане, на основание чл. 63 ал.5 от ЗАНН, в полза на
административно наказващия орган следва да бъде присъдено
възнаграждение. С оглед липсата на правна сложност и разглеждането на
делото в едно съдебно заседание, съдът намира, че същото следва да е в
размер на 80 лева.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 23-
0000533 от 06.07.22г. на Директора на Регионална дирекция „АА“ - Варна, с
което на осн. чл.93 ал.1 т.1 от ЗАвПр на М.И. е наложено наказание глоба в
размер на 2000 лева.
ОСЪЖДА „Касабов“ЕООД да заплати на Регионална дирекция
"Автомобилна администрация“ – Варна възнаграждение за процесуално
представителство в размер на 80 / осемдесет / лева.
3
Решението подлежи на касационно обжалване пред Варненския
административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4