№ 210
гр. София, 14.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на седми април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Бистра Николова
Членове:Тодор Тодоров
Милен Василев
при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова
като разгледа докладваното от Милен Василев Въззивно търговско дело №
20251001000205 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
Образувано е по:
въззивна жалба от 5.11.2024 г. на ответника „Застрахователна компания България
Иншурънс“ АД срещу решението от 8.11.2024 г. по т. д. № 817/2023 г. на Софийския
градски съд, VІ-18 състав, в частта, с която ответникът е осъден да заплати на ищеца
„Нитрам+“ ЕООД: 1) на осн. чл. 405, ал. 1 КЗ сумата 33 300 лв., представляваща
застрахователна обезщетение по договор за застраховка „Каско Голд“, клауза
„Комфорт“, по щета № 220600200124/13.02.2022 г., за нанесени имуществени вреди на
лек автомобил марка „БМВ“, модел „Series 7“, с рег. № ********, в резултата на ПТП
от 13.02.2022 г., ведно със законната лихва от 26.04.2023 г. до изплащането, 2) на осн.
чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 3 823,30 лв., представляваща законната лихва за забава за
периода 25.03.2022 г. – 25.04.2023 г., и 3) на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 4 066,42 лв. –
съдебни разноски;
частна жалба от 5.02.2025 г. на ищеца „Нитрам+“ ЕООД срещу определение №
191/16.01.2025 г. по т. д. № 817/2023 г. на Софийския градски съд, VІ-18 състав, с което
е оставено без уважение искането на ищеца за изменение на решението от 8.11.2024 г.
в частта на разноските.
Във въззивната жалба на ответника се твърди, че необосновано съдът е приел за
недоказано, че водачът на застрахования автомобил е бил с концентрация на алкохол в
кръвта над 0,5 промила, което обосновава изключен риск по застраховката. Сочи се, че
неправилно не е кредитирано заключението на съдебната експертиза, според която към
момента на ПТП концентрацията на алкохол е била 0,9 промила, а е кредитирал само
резултатът от кръвната проба от 0,47 промила, която е взета 3 часа по-късно. Твърди се, че
минималния праг на концентрация на алкохол по ЗДвП е релевантен за носенето на
административнонаказателна отговорност, но тя не се отъждествява с гражданската такава.
1
Твърди се, че установеното количество алкохол от 0,53 промила чрез дрегер, отчетено два
часа след ПТП, също е меродавно съгласно чл. 3а от Наредба № 1/2017 г. Сочи се и, че
застрахованият не е изпълнил задължението си да уведоми застрахователя, че
застрахованото МПС се ползва от трето лице, което обосновавало право на отказ по т. 1.24
от глава VІІІ от ОУ. Неправилно съдът приел и, че не е установена груба небрежност от
застрахования, каквато била налице поради управлението на МПС в нетрезво състояние в
нарушение на основни правила за движение по пътищата.
В частната жалба на ищеца се поддържа, че неправилно съдът е уважил възражението на
ответника по чл. 78, ал. 5 ГПК, като е намалил разноските за адвокат на 2 300 лв. с ДДС,
вместо действително направените такива от 4 340 лв. с ДДС. Сочи се, че неправилно било
приложено решението от 25.01.2024 г. по дело № С-438/22 на СЕС, което разглеждало
националната уредба на минималните адвокатски възнаграждения през призмата на
ограничаване на конкуренцията. Твърди се, че уговореното възнаграждение било съобразено
с фактическата и правна сложност на делото.
Всяка от страните оспорва жалбата на насрещната страна и поддържа своята.
Претендират разноски.
Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените в жалбите пороци на
атакуваните съдебни актове, намира за установено следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от „Нитрам+“ ЕООД с искова молба от
26.04.2023 г., с която срещу „Застрахователна компания България Иншурънс“ АД са били
предявени обективно съединени: 1) иск по чл. 405, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата 40 000
лв., представляваща част от застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Каско
Голд“, обективиран в застрахователна полица № 210600100776/17.12.2021 г., за нанесени
имуществени вреди на лек автомобил марка „БМВ“, модел „Series 7“, с рег. № ********, в
резултата на ПТП от 13.02.2022 г., заедно със законната лихва от подаване на исковата
молба, и 2) иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата в размер на 4 580,02 лв.,
представляваща законната лихва за забава за периода 25.03.2022 г. – 25.04.2023 г.
В исковата молба се твърди, че по силата на посочения застрахователен договор от
17.12.2021 г. ищецът застраховал собственото си МПС с период на покритие 17.12.2021 г. –
16.12.2022 г. при клауза „Комфорт“. На 13.02.2022 г. настъпило предвидено застрахователно
събитие – при управление на автомобила от водача С. Б. Т. в гр. Варна било реализирано
ПТП /самокатастрофа/ в лява предпазна мантинела. В резултат на това на застрахованото
МПС били причинени значителни вреди, за което ищецът своевременно предявил претенция
пред ответника, но последният отказал заплащане на застрахователно обезщетение,
мотивирайки се, че водачът е управлявал след употреба на алкохол. Според ищеца не било
налице подобно основание за отказ, тъй като макар, че установеното от органите на КАТ
чрез проверка с дрегер количество алкохол да било 0,53 промила, то резултатът от
последващото медицинско изследване на кръвта бил 0,47 промила, което е под границата по
чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП.
Видно от представеното свидетелство за регистрация № *********/17.12.2021 г. ищецът
„Нитрам+“ ЕООД е собственик на лек автомобил марка „БМВ“, модел „Series 7“, с рег. №
********, рама № WBA7F21000B235975, с дата на първа регистрация – 31.08.2018 г.
Видно от представената застрахователна полица № 210600100776/17.12.2021 г. между
„Застрахователна компания България Иншурънс“ АД и ищеца „Нитрам+“ ЕООД е бил
сключен договор за застраховка “Каско Голд” за същото МПС, при застрахователна сума – 90
000 лв., за срок от 00:00 ч. на 17.12.2021 г. до 23:59 ч. на 16.12.2022 г., при клауза „Комфорт“
и застрахователна премия – 3 148,74 лв., платима на четири вноски от по 787,19 лв. с падежи
17.12.2021 г., 17.03.2022 г., 17.06.2022 г. и 17.09.2022 г. Застраховката е сключена съгласно
общи условия /представени по делото/, които застрахованият е приел. Според същите ОУ
клаузата „Комфорт“ покрива рисковете по клауза „Смарт“, както и допълнително покрити
рискове, измежду които и – пътнотранспортно произшествие /ПТП/ от сблъскване или удар
2
на МПС помежду им или с други подвижни и неподвижни предмети, от удар с хора и
животни, от препятствия по пътното платно, като земни и скални маси, падащи дървета и
клони /не в резултат на природни бедствия/, падащи предмети от сгради и летателни тела.
Полицата е подписана за застрахователя от представител на „Мулти Асист Брокерс“ ООД.
Към полицата е приложен въпросник, съдържащ поставени от представителя на
застрахователя въпроси и отговори на застрахования, съставен преди сключването на
застраховката.
Видно от представените сметки ищецът е заплатил изцяло премията, както следва: на
17.12.2021 г. – 787,19 лв., на 18.12.2021 г. – 787,19 лв., на 14.02.2022 г. – 1 574,37 лв.
Представен е протокол за ПТП № 1797055/13.02.2022 г., съставен в 7:30 ч. от длъжностно
лице в ПП – ОДМВР, в който е посочено, че на 13.02.2022 г. в 6:00 ч. е реализирано ПТП в
гр. Варна, на кръгово кръстовище на бул. „Васил Левски“ с ул. „Девня“, при което лек
автомобил „БМВ“, с рег. № ********, управляван от С. Б. Т. и собственост на „Нитрам+“
ЕООД, при движение с несъобразена скорост спрямо характера и интензивността на
движението, губи контрол над МПС и се блъска в защитна мантинела вляво от нея на самото
кръстовище. Посочено е, че видимите щети са в предната част на автомобила, както и че
при произшествието са нанесени материални щети на около 18 метра по еластичната
метална ограда /мантинелата/. Посочено е, че е установено наличие на алкохол у водача
между 0,5 промила и 1,2 промила, както и че е издаден талон за кръвна проба. Протоколът е
подписан от съставителя и от водача на автомобила.
На водача С. Б. Т. е съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/
за нарушения по чл. 20, ал. 2 ЗДвП и по чл. 5, ал. 3, т.1, пр. 1 ЗДвП, вкл. за управление на
МПС с концентрация на алкохол над 0,5 промила, отчетена с техническо средство „Дрегер
Алкотеск 7510“, който е отчел 0,53 промила.
Според представения талон за медицинско изследване номер 133571 водачът е уведомен,
че трябва да се яви в МБАЛ „Св. Анна – Варна“ АД до 45 мин. от връчването на талона –
като връчването е удостоверено в 8:40 ч. на 13.02.2022 г. Посочено е, че е извършена
предварителна проверка с дрегер в 7:59 ч., която е показала концентрация на алкохол от 0,53
промила.
Видно от представения протокол за химическа експертиза за определяне на
концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество в кръвта № 145/14.02.2022 г., в
изпратената за изследване проба кръв, взета от водача С. Б. Т. е доказано наличие на етилов
алкохол в количество 0,47 промила чрез газохроматографски метод, като е отбелязано, че
кръвната проба се изпраща за химическо изследване от ВАРНА – КАТ с медицински
протокол от 13.02.2022 г. – 9:05 ч.
С наказателно постановление №22-0819-000700 от 24.03.2022 г. на водача на автомобила
е наложена глоба в размер на 200 лв. за нарушение по чл. 20, ал. 2 ЗДвП, като
административнонаказателното производство за нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 1 ЗДвП е
прекратено с мотивирана резолюция съгласно чл. 54, ал. 1, т. 1 ЗАНН /деянието, описано в
акта за установяване на административно нарушение, не е извършено/.
С искане от 13.02.2022 г. ищцовото дружество е уведомило ответника за настъпилото
събитие и е поискало изплащане на застрахователно обезщетение по застраховката „Каско“.
При ответника е била образувана преписка по щета № 220600200124/13.02.2022 г. По
същата от представител на застрахователя е бил изготвен на 6.06.2022 г. опис на щетите на
застрахования автомобил.
С писмо с изх. № 109-41-1/25.03.2022 г. ответникът е отказал изплащане на обезщетение,
мотивирайки се с клаузата по т. 3 от глава 5 от ОУ, според която застраховката не покрива
щети, възникнали при управление на МПС след употреба на алкохол и/или други упойващи
вещества от водача на МПС, както и при осуетяване или неспазване на указанията на
компетентните органи за медицински изследвания, констатирано с документ от съответните
органи.
3
В първоинстанционното производство са изслушани и приети заключения на съдебни
експертизи. Според заключението от 2.02.2024 г. на съдебно-токсилогичната експертиза,
извършена от вещото лице проф. В. А. – ръководител на Химико-токсикологичната
лаборатория при ВМА – София, при извършеното изследване с техническо средство е
установена концентрация на алкохол в кръвта на водача С. Б. Т. от 0,53 промила, относима
към момента на извършеното изследване в 8:40 ч. При медицинско изследване на водача е
взета кръвна проба, която при химическото изследване по газохроматографски метод е
показал резултат 0,47 промила, относим към момента на вземане на кръвната проба – 9:05 ч.
Според вещото лице, като се отчете изминатото време от момента на ПТП /6:00 ч./ до
вземане на кръвната проба и при прилагане на средноминимален коефициент на
елиминиране на алкохол от кръвта на човек – 0,15 промила за час, преизчислената към
момента на ПТП концентрацията на алкохол в кръвта се изчислява на стойност 0,9 промила.
Тази стойност отговаря на ниска степен на алкохолно повлияване на лицето, която според
съвременната класификация е т.нар. фаза на еуфория, характеризираща се с лека еуфория,
разговорливост, повишена самоувереност, намалени задръжки, отслабено внимание,
преценка и контрол, известно сензорно-моторно повлияване, забавено обработване на
информацията, загуба на ефективност при тестове за реакция. Посочено е, че при стойност
0,9 промила рискът за настъпване на ПТП се увеличава около пет пъти и се определя като
средно повишен.
Според основното и допълнителни заключения на съдебната автотехническа експертиза,
изготвена от вещото лице К. Г., преди настъпване на процесното ПТП застрахованият
автомобил се е движил със скорост около 60 км/ч при ясно време и асфалтово покритие в
добро състояние, като при достигане на кръговото кръстовище с ул. „Девня“, водачката не е
намалила скоростта на движение, която се оказва по-висока от критичната скорост за
преминаване по кривата на левия завой без загуба на напречната устойчивост, вследствие на
което автомобилът е станал неуправляем и продължил движението си по права линия,
тангента към кривата на завоя, достига до лявата мантинела и се блъска в нея. Ударът е бил
челен кос, реализиран с предната му част, преимуществено в лявата зона. След удара,
автомобилът се приплъзва по мантинелата, при което се уврежда левия му праг и задната
броня, като при удара е увредена и 18 метра от металната ластична ограда /мантинела/.
Според експертизата критичната скорост за преминаване по кривата на левия завой е 52
км/ч, при максимално допустимата скорост за движение на леки автомобили в гр. Варна от
50 км/ч, като причината за ПТП е от субективен характер – поведението и действията на
водачката спрямо конкретните пътни условия и надвишаване на критичната скорост на
движение на автомобила при навлизане в кръговото движение. Установено е, че от
застрахователя е извършен оглед на автомобила на 6.06.2022 г. и е бил съставен опис, в
който са отразени видът и степените на щетите, които са в причинно- следствена връзка с
настъпването на застрахователното събитие. Според вещото лице на база така описаните
щети стойността на ремонта на автомобила към датата на застрахователното събитие
/13.02.2022 г./ с влагане на нови части и възстановяване при официален сервиз на марката на
БМВ възлиза на 33 300 лв. с ДДС, а обезщетението в размер на законната лихва за забава
върху главницата от 33 300лв. за периода от 25.03.2022 г. до 25.04.2023 г. възлиза на 3823,30
лв.
Според допълнително заключение на САТЕ въз основа на представената от ищеца оферта
от 5.04.2022 г. стойността на щетата възлиза на 39 826,84 лв. с ДДС. Посочено е, че офертата
е на „Хели Арагонит“ ООД, което не е представител на официалния вносител и не е
оторизиран автосервиз за марката автомобил, както и няма данни да е доверен сервиз, на
който да му е издадено възлагателно писмо за МПС на възраст до 5 години с оглед запазване
на гаранционните условия на автомобила. В открито заседание вещото лице е добавило, че
щетите по представената от ищеца оферта обуславят много по-тежки увреждания във
вътрешността на двигателното отделение, като са описани части от десния габарит, при
положение, че автомобила не е достигнал с дясната си част до мантинелата при процесното
ПТП, поради което описаните щети не съответстват на механизма на процесното ПТП.
4
Други доказателства не са ангажирани.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
І. По въззивната жалба
Предмет на настоящото въззивно производство са следните разгледани с
първоинстанционното решение осъдителни искове: 1) искът по чл. 405, ал. 1 КЗ до уважения
размер от 33 300 лв., заедно с акцесорната претенция за законна лихва от подаване на
исковата молба, и 2) искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД до размера от 3 823,30 лв. В частта, с която
исковете са отхвърлени за разликите до пълните предявени размери първоинстанционното
решение е влязло в сила като необжалвано.
А) По иска по чл. 405, ал. 1 КЗ
Не е спорно по делото, а и от събраните доказателства се установява, че: 1) между
страните е възникнало валидно облигационно отношение въз основа на сключен договор за
имуществено застраховане „Каско Голд“ при клауза „Комфорт“, обективиран в
застрахователна полица № 210600100776/17.12.2021 г., за принадлежащия на ищеца лек
автомобил марка „БМВ“, модел „Series 7“, с рег. № ********, при застрахователна сума –
90000 лв., за срок от 17.12.2021 г. до 16.12.2022 г., като застрахователната премия е била
изцяло платена от ищеца в уговорените срокове; 2) при управлението на същия автомобил от
лицето С. Б. Т. на 13.02.2022 г. в 6:00 ч. е реализирано ПТП в гр. Варна, на кръгово
кръстовище на бул. „Васил Левски“ с ул. „Девня“, при което автомобилът е
самокатастрофирал в защитна мантинела, в резултат на което е бил увреден в предната си
част; 3) за същото произшествие е бил съставен от компетентен орган на МВР протокол за
ПТП № 1797055/13.02.2022 г., а при извършена в 7:59 ч. проверка за употреба на алкохол от
водача с техническо средство е установена концентрация на алкохол от 0,53 промила; 4)
поради оспорване на резултата от водача му е бил издаден талон за медицинско изследване в
8:40 ч., а при последващото изследване на кръвна проба, взета в 9:05 ч., е установена
концентрация на алкохол от 0,47 промила; 5) стойността на причинените вреди на
автомобила възлиза на 33 300 лв.
Във въззивната жалба на ответника се поддържат част от възраженията, изтъкнати и в
първата инстанция, като неподдържаните са извън обхвата на въззивната проверка
съобразно чл. 269 ГПК, доколкото липсват оплаквания срещу фактическите констатации в
тази част на обжалваното решение. Същевременно, заявено е и ново възражение – за
неизпълнено от застрахования задължение по глава 8, т. 1.10.7 от ОУ за уведомяване на
застрахователя, че застрахованото МПС се ползва от третото лице С. Т., което обуславяло
правото на застрахователя по т. 1.24.1 на отказ за изплащане на застрахователното
обезщетение. Това възражение не е било своевременно заявено в първата инстанция – нито в
отговора на исковата молба, нито по-късно, поради което се явява преклудирано и не
подлежи на разглеждане от въззивния съд /по аналогичен случай – вж. така решение №
348/12.06.2024 г. по гр.д. № 2059/2023 г. на ВКС, ІV г.о./.
Следва да се разгледат само възраженията в жалбата, които са били своевременно
изтъкнати в първата инстанция, а именно за наличие на изключен риск по глава V, т. 3 и т. 15
от ОУ, евентуално за основание за отказ по чл. 408 КЗ – поради управление след употреба на
алкохол на застрахованото МПС и/или допусната груба небрежност. По тези въпроси
въззивният съд намира следното:
Въпросът кои са покритите застрахователни рискове е основен предмет на уреждане в
застрахователния договор, тъй като е негов съществен елемент – част от естественото му
съдържание, без което такъв договор не е налице. Поради това както чл. 343, ал. 1 КЗ, така и
чл. 345, ал. 1, т. 3 и ал. 5, т. 1 във вр. с § 1, т. 3 от КЗ изискват договорът да съдържа
описание на покритите рискове, разбирани като бъдещите опасности, срещу които се
извършва застраховането. Възможността за уговаряне на покритите рискове, вкл. чрез
5
уреждане на непокрити такива в общите условия на застраховката, е част от допустимата
договорна свобода по чл. 9 ЗЗД. Все пак законово изискване е предметното покритие на
застраховката да е изцяло определено към момента на сключване на застрахователния
договор по ясен, недвусмислен и изчерпателен начин /чл. 345, ал. 5, т. 1 КЗ/, което логически
изключва възможността първоначално определените покрити рискове да престанат да бъдат
такива поради настъпването на последващи обстоятелства. Такива последващи
обстоятелства могат да обосноват други основания за отказ да се плати застрахователното
обезщетение /напр. по чл. 395 или чл. 408 КЗ/, но не могат да доведат до изключване на риск
от покритието, който риск по волята на страните е станал предмет на техния договор, тъй
като това би било последващо изменение на договора, което е допустимо само по взаимно
съгласие на страните /чл. 20а, ал. 2 ЗЗД/. Действително, няма пречка страните отнапред да
определят в договора за кои събития той няма да се прилага или кои вреди той няма да
покрива, т.е. да определят изключените рискове. Тези изключени рискове обаче следва да са
ясно определени и да не са свързани с неизпълнени от застрахования задължения по
договора, тъй като последното може да доведе до други правни последици, а не до промяна
на предметното покритие на застраховката.
Много често обаче в общите условия на застраховките недопустимо се смесват
непокритите рискове с основанията за отказ поради неизпълнени други задължения на
застрахования. Съдебната практика следва критично да преценява подобни ситуации и да
отсява кои от изключените рискове всъщност са „замаскирани“ основания за отказ, като ги
третира като такива. Макар в тази насока да се полагат известни усилия /напр. в практиката
на ВКС/, то има доста какво да се желае. В част от практиката се приема, че „при сбъдването
на застрахователно събитие, обуславящо конкретен покрит с договора за застраховка
застрахователен риск, отговорността на застрахователя за заплащане на
застрахователно обезщетение може да бъде изключена или при реализирането на ясно
формулирано конкретно изключение от застрахователно покритие, касаещо именно този
застрахователен риск, което изключение съобразно чл. 345, ал. 5, т. 1 КЗ не може да се
тълкува разширително, или наличието на някое от основанията по чл. 408, ал. 1 ТЗ“ /вж.
решение № 105/10.04.2025 г. по т.д. № 440/2024 г. на ВКС, ІІ т.о., решение №
50129/23.11.2023 г. по т.д. № 1553/2022 г. на ВКС, І т.о., и др./. Формулировката е
двусмислена, което води до риск от объркване, както и до неяснота в каква логическа
поредност следва да се разгледат възраженията. Очевидно не е възможно да има сбъдване на
застрахователното събитие /т.е. настъпване на покрит риск/ и едновременно – наличие на
изключение от това покритие, което изключва настъпването на този риск. Несъмнено
въпросът дали договорът въобще има действие спрямо дадено събитие е преюдициален
спрямо въпроса дали застрахователят е освободен от отговорност по други причини. Ето
защо като правилна следва да се приеме практиката, че при едновременно заявени
възражения, основани на изключен риск и на основание за отказ, независимо от сочената от
страната поредност, първо трябва да се разгледа възражението за липсата на покритие на
застраховката, а при неоснователност на същото – това за отказ /така решение №
17/2.06.2020 г. по т.д. № 656/2019 г. на ВКС, І т.о./.
В настоящия казус изключените рискове са уредени в глава 5 от приложимите общи
условия към процесния застрахователния договор. Част от тях предвиждат, че застраховката
не покрива щети, причинени от или вследствие на: 1) т. 3 – управление на МПС след
употреба на алкохол и/или други упойващи вещества от водача на застрахованото МПС…; и
2) т. 15 – груба небрежност от страна на застрахования или упълномощени от него лица.
Тези хипотези действително уреждат непокрити рискове, макар друга част от същите клаузи
да са относими към неизпълнение на задължения на застрахования след настъпване на
събитието, което би обусловило основание за отказ /напр. частта от т. 3, предвиждаща и
отказ за извършване на проба за алкохол, самоволно напускане на мястото на ПТП, както и
осуетяване или неспазване на указанията на компетентните органи за медицински
изследвания, констатирано с документ от съответните органи/.
Визираните хипотези обуславят непокрити от застраховката рискове само ако посочените
6
обстоятелства са обусловили настъпването на щети на застрахованото МПС, т.е. между тях и
щетите следва да има причинно-следствена връзка – видно от уводната формулировка
„причинени от или вследствие на“. В обжалваното решение и в част от цитираната в него
съдебна практика /решение № 119/22.02.2024 г. по гр.д. № 191/2023 г. на ВКС, ІІ г.о./.
клаузата на т. 3 от глава 5 /относно управлението на МПС след употреба на алкохол/ е
тълкувана като приложима само към забраната по чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП – за управление с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 промила. Според настоящия съдебен състав
клаузата има по-широк смисъл, тълкувана съобразно чл. 20 ЗЗД. Несъмнено управлението на
МПС в нарушение на законовата забрана по чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП при всички случаи е в
приложното поле на тази клауза, тъй като всяка щета на автомобила, настъпила при подобно
управление, е в пряка причинна връзка с това закононарушение – ако водачът беше спазил
забраната, то щетата нямаше да настъпи при конкретното събитие, тъй като то въобще няма
да се е случило. В тази хипотеза доказването, че водачът е управлявал в нарушение на чл. 5,
ал. 3, т. 1 ЗДвП е достатъчно за установяване на непокрит риск по т. 3 от глава 5 от ОУ. В
обхвата на тази клауза обаче е и управлението на МПС с концентрация на алкохол в кръвта
под тази по чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП, ако тя конкретно е обусловила настъпването на
произшествие, довело до увреждания за автомобила. Доколкото в тази хипотеза
управлението на МПС е по принцип разрешено, то в тежест на застрахователя е да докаже,
че съответното ПТП е причинено именно поради решаващото въздействие на алкохола
спрямо конкретния водач /всеки човек има различна поносимост на алкохол/. Следователно,
изключен риск ще е налице, ако щетата на автомобила е причинена: 1) при управление от
водач в нарушение на забраната на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП; или 2) при управление от водач с
концентрация на алкохол в кръвта под тази по чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП, ако именно
въздействието на алкохола е обусловило настъпването на произшествие, което следва да се
докаже.
По настоящото дело застрахователят не твърди и доказва втората хипотеза, а твърди
първата – управление в нарушение на забраната на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП. Не е спорно, а и се
установява от доказателствата, че: 1) процесното ПТП е настъпило на 13.02.2022 г. в 6:00 ч.,
2) водачът С. Т. не е уведомила своевременно органите на МВР, поради което проверката от
тях е извършена близо 2 часа по-късно, като при тестуването в 7:59 ч. с техническо средство
„Дрегер Алкотеск 7510“ е отчетена концентрация на алкохол в кръвта на водача от 0,53
промила; 3) поради оспорване от водача на резултата в 8:40 ч. е връчен талон за медицинско
изследване, а извършеното изследване на кръвната проба, взета в 9:05 ч., е показало резултат
от 0,47 промила, поради което на водача не е наложено административно наказание за
нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 и чл. 174, ал. 1 ЗДвП.
Същевременно, според приетото и неоспорено заключение на съдебно-токсилогичната
експертиза, като се отчете изминатото време от момента на ПТП /6:00 ч./ до вземане на
кръвната проба /9:05 ч./ и при прилагане на средноминимален коефициент на елиминиране
на алкохол от кръвта на човек – 0,15 промила за час, преизчислената към момента на ПТП
концентрацията на алкохол в кръвта е била на стойност 0,9 промила. Спорният въпрос по
делото е дали това обстоятелство подлежи на установяване чрез съдебна експертиза или
само по реда на Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на
алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози (ДВ, бр.
61/2017 г., изм. и доп.). При отговора на този въпрос следва да се има предвид, че наредбата
е издадена на основание чл. 174, ал. 4 ЗДвП и видно от систематичното място е относима
само към установяването на факти в рамките на административнонаказателно или
наказателно производство. Издадените по този ред документи несъмнено имат
доказателствено значение и в гражданския процес в качеството им на официални документи
по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК. Липсва законово изискване обаче подобно обстоятелство
/употребата на алкохол и неговата концентрация/ да се установява в гражданския процес
само по реда на въпросната наредба. Съдебната практика по граждански дела е допускала
установяване на аналогични обстоятелства и чрез други доказателствени средства /напр. при
дела за дисциплинарно уволнение поради употреба на алкохол в работно време, вкл. на
длъжност „шофьор“/.
7
От друга страна, правилата на доказването в гражданския процес включват не само пряко
установяване на факти посредством доказателствени средства /пряко доказване/, но и
извеждането на доказателствени изводи за други факти въз основа на логически, опитни и
научни правила – косвено доказване /вж. т. 12 от ТР № 1/17.07.2001 г. и т. 3 от ТР №
2/2.07.2004 г. на ВКС – ОСГК/. В конкретния случай съдебната експертиза е направила
именно това – въз основа на установените факти чрез официалните документи, съставени по
реда на Наредба № 1/19.07.2017 г., на база научните и опитни правила е дадено заключение
за факта на концентрация на алкохол към момента на процесното ПТП, настъпило в 6:00 ч.
на 13.02.2022 г. Заключението е изготвено от лице с безспорна компетентност в тази област –
ръководителя на Химико-токсикологичната лаборатория при ВМА – София, която е една от
специално предвидените за тази дейност лаборатории по чл. 19 от Наредба № 1/19.07.2017 г.
Не съществува процесуална причина въззивният съд да не кредитира това заключение
Същото е убедително и професионално, поради което неговите изводи следва да бъдат взети
предвид. Ето защо съдът намира за доказано, че към момента на ПТП водачът С. Т. е
управлявал застрахования автомобил с концентрация на алкохол в кръвта от 0,9 промила,
което е над допустимата по чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП. Впрочем, не конкретната стойност е от
значение, а дали и над допустимата граница от 0,5 промила. При положение, че тази
стойност към 9:05 ч. е била 0,47 промила, то дори и хипотетично не е възможно три часа по-
рано да е била под 0,5 промила. По делото липсват твърдения, а и доказателства, че водачът
е употребил алкохол в периода след ПТП, но преди тестуването му с техническо средство и
вземането на кръвната проба. Нарушението е в причинна връзка с настъпилите щети на
автомобила, тъй като водачът въобще не е следвало да го управлява към момента на
произшествието, при което то не би настъпило. При това положение налице е категорично
доказан изключен риск от застрахователното покритие по глава 5, т. 3 от общите условия на
застраховката.
Основателно е и възражението за изключен риск по глава 5, т. 15 ОУ – за вреди,
причинени от или вследствие на груба небрежност от страна на застрахования или
упълномощени от него лица. Небрежността в гражданското право не е субективно
отношение, а е неполагане на дължимата грижа според един абстрактен модел –
поведението на определена категория лица, с оглед естеството на дейността и условията за
извършването й. Грубата небрежност не се отличава по форма /според субективното
отношение към увреждането/, а по степен, тъй като грубата небрежност също е неполагане
на грижа, но според различен абстрактен модел – грижата, която би положил и най-
небрежния човек, зает със съответната дейност при подобни условия. Изяснено е в
съдебната практика, че не всяко нарушение на технологични правила или правила на
безопасност се квалифицира като груба небрежност, но поведение, съставляващо
пренебрегване на основни такива за съответната дейност, съставлява груба небрежност /вж.
решение № 348/12.06.2024 г. по гр.д. № 2059/2023 г. на ВКС, ІV г.о./.
В конкретния казус от приетото заключение на АТЕ е установено, че: 1) преди настъпване
на процесното ПТП застрахованият автомобил се е движил със скорост около 60 км/ч, при
разрешена такава от 50 км/ч; 2) пътните условия са били добри – ясно време и добро
състояние на асфалтовото покритие; 3) произшествието е настъпило на кръгово кръстовище,
при навлизането в което автомобилът не е намалил скоростта на движение, която се оказва
по-висока от критичната скорост от 52 км/ч за преминаване по кривата на левия завой без
загуба на напречната устойчивост, вследствие на което автомобилът е станал неуправляем и
продължил движението си по права линия, достигнал до лявата мантинела и се блъска в нея
с челен удар, приплъзвайки се по мантинелата и увреждайки и 18 метра от нея. За настоящия
съдебен състав е несъмнено, че този механизъм на произшествието е и в причинна връзка и
с употребата на алкохол от водача на автомобила с констатираните от токсикологичната
експертиза неблагоприятни въздействия върху него. Тези обстоятелства в съвкупност водят
до извод за проявена груба небрежност от водача, нарушил поредица от забрани по ЗДвП.
Ето защо следва да се приеме за доказана и хипотезата на изключен риск по глава 5, т. 15 от
ОУ.
8
Поради горното въззивният съд намира за неоснователен искът за заплащане на
претендираното застрахователно обезщетение.
Б) По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД
Предвид неоснователността на иска за главницата неоснователен се явява и иска за
мораторна лихва за исковия период.
Предвид изложеното обжалваното решение следва да се отмени в обжалваната част, а
исковете да се отхвърлят. Решението следва да се отмени и в частта за присъдените на ищеца
разноски, каквито не му се дължат при този изход на спора.
ІІ. По частната жалба по чл. 248 ГПК
Жалбата е срещу определението от 16.01.2025 г., с което е оставено без уважение
искането на ищеца за изменение на решението от 8.11.2024 г. в частта на разноските, като се
поддържа неправилно намаляване на разноските за адвокат по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК.
Независимо от отхвърлянето на исковете с въззивното решение частната жалба не става
недопустима поради отпаднал интерес. Това е така, доколкото са налице хипотези, при които
независимо от загубата по основния спор, загубилата страна пак има право на присъждане
на разноски – напр. по чл. 78, ал. 2 ГПК за разноските в полза на ответника и за обратната
хипотеза в полза на ищеца. Ето защо частната жалба следва да се разгледа по същество, като
се прецени дали случаят попада в хипотеза, даваща право на разноски на ищеца, независимо
от загубата на делото, в който случай въпросът дали правилно е приложен чл. 78, ал. 5 ГПК
остава актуален.
Такава хипотеза в случая не е налице – отхвърлянето на исковете не се дължи на
поведение на ответника след предявяване на исковата молба /напр. доброволно плащане/, а
на липсата на възникнало вземане за застрахователно обезщетение. Поради това ищецът
въобще няма право на присъждане на разноски, поради което и искането му за присъждане и
на допълнителни разноски се явява неоснователно, което води и до неоснователност на
частната жалба.
ІІІ. По разноските за производството
При този изход на спора право на присъждане на разноски има само ответникът. Същият е
доказал следните разноски: 1) 500 лв. – за депозит за АТЕ, 2) 700 лв. – за депозит за СМЕ, 3)
9 873,18 лв. – за заплатеното адвокатско възнаграждение за първата инстанция по договор за
правно обслужване от 12.06.2023 г., фактура от 17.07.2023 г. и платежно нареждане от
20.07.2023 г., 4) 892 лв. – за заплатената държавна такса по въззивната жалба, 5) 10 404 лв. –
за заплатеното адвокатско възнаграждение с ДДС за въззивното производство по договор за
правна защита и съдействие от 28.11.2024 г., фактура № 26243/28.11.2024 г. и платежно
нареждане от 2.12.2024 г., 6) 480 лв. – за заплатеното адвокатско възнаграждение с ДДС за
въззивното производство по договор за правна защита и съдействие от 4.03.2025 г., фактура
№ 26425/4.03.2025 г. и платежно нареждане от 5.03.2025 г.
В първата инстанция ищецът е направил възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, претендирано от ответника за тази инстанция, което възражение
въззивният съд намира за основателно. Макар разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК да
ограничава правомощията за намаляване на разноските в тази част до размера на минимално
определения размер съобразно чл. 36 ЗА, то това ограничение не е обвързващо за съда
предвид установеното противоречие с правото на ЕС с решението от 25.01.2024 г. по дело С-
438/22 на СЕС. Въпреки това остава изискването на чл. 36, ал. 2, изр. 2 от ЗА размерът на
адвокатското възнаграждение да бъде справедлив и обоснован. Въззивният съд намира, че
предвид фактическата и правна сложност на делото уговореното възнаграждение от 9 873,18
лв. се явява прекомерно. За адекватно следва да се приеме възнаграждение от 5 000 лв. с
9
ДДС. От тях с първоинстанционното решение на ответника са присъдени 1 8
Ответникът не е възразил срещу претендираното от ищеца адв. възнаграждение за защита
по въззивната жалба, поради което съдът не може да се произнася по този въпрос.
Що се отнася до претендираните разноски за адвокат за защита по частната жалба, то
такива не следва да се присъждат. Според трайната съдебна практика в производството по
чл. 248 ГПК, вкл. и във фазата по обжалване, не се присъждат разноски – така определение
№ 162/28.04.2022 г. по ч.гр.д. № 5096/2021 г., определение № 122/14.04.2021 г. по ч.гр.д. №
1269/2020 г. на ВКС, ІІІ г.о. и др.
Ето защо полагаемите се на ответника разноски за двете инстанции са в общ размер на
17 496 лв. От тях следва да се приспаднат присъдените разноски с първоинстанционното
решение в размер на 1 852,17 лв., поради което следва да се присъдят останалите 15 643,83
лв.
Така мотивиран Софийският апелативен съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решението от 8.11.2024 г. по т. д. № 817/2023 г. на Софийския градски съд, VІ-
18 състав, в частта, с която ответникът „Застрахователна компания България Иншурънс“ АД
е осъден да заплати на ищеца „Нитрам+“ ЕООД на осн. чл. 405, ал. 1 КЗ сумата 33 300 лв.,
представляваща застрахователна обезщетение по договор за застраховка „Каско Голд“,
клауза „Комфорт“, по щета № 220600200124/13.02.2022 г., за нанесени имуществени вреди
на лек автомобил марка „БМВ“, модел „Series 7“, с рег. № ********, в резултата на ПТП от
13.02.2022 г., ведно със законната лихва от 26.04.2023 г. до изплащането, на осн. чл. 86, ал. 1
ЗЗД сумата 3 823,30 лв., представляваща законната лихва за забава за периода 25.03.2022 г. –
25.04.2023 г., и съдебни разноски в размер на 4 066,42 лв., вместо което постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Нитрам+“ ЕООД с ЕИК – *********, със седалище и адрес
на управление – гр. София, ж.к. „Младост – 4“, бл. 459, вх. 1, ет. 1, ап. 1, срещу
„Застрахователна компания България Иншурънс“ АД с ЕИК – *********, със седалище
и адрес на управление – гр. София, бул. „България“ № 110В, иск по чл. 405, ал. 1 КЗ за
заплащане на сумата 33 300 лв., представляваща застрахователно обезщетение по договор
за застраховка „Каско Голд“, обективиран в застрахователна полица №
210600100776/17.12.2021 г., за нанесени имуществени вреди на лек автомобил марка „БМВ“,
модел „Series 7“, с рег. № ********, в резултата на ПТП от 13.02.2022 г., и иск по чл. 86, ал.
1 ЗЗД за заплащане на сумата 3 823,30 лв., представляваща законната лихва за забава за
периода 25.03.2022 г. – 25.04.2023 г.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 191/16.01.2025 г. по т. д. № 817/2023 г. на Софийския
градски съд, VІ-18 състав.
ОСЪЖДА „Нитрам+“ ЕООД с ЕИК – *********, със седалище и адрес на управление –
гр. София, ж.к. „Младост – 4“, бл. 459, вх. 1, ет. 1, ап. 1, да заплати на „Застрахователна
компания България Иншурънс“ АД с ЕИК – *********, със седалище и адрес на
управление – гр. София, бул. „България“ № 110В, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК сумата
15 643,83 лв. – съдебни разноски за производството пред СГС и САС.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при условията на чл.
280 ГПК в 1-месечен срок от връчването му на страните.
Преписи от решението да се изпратят само на обявените по делото профил в ЕПЕП на
адвоката на ищеца, на профила в ССЕВ на ответното дружество и на профила в ЕПЕП на
адвоката на ответника.
Указва на страните, че при подаване на касационна жалба към същата следва да бъде
приложен документ за внесена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 30 лв. /като в
документа се посочи номера на делото на САС/, както и да бъде приложено изложение по
10
чл. 280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11