№ 263
гр. Варна, 12.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
шести юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Радослав Кр. Славов
Членове:Дарина Ст. Маркова
Даниела Д. Томова
при участието на секретаря Ели К. Тодорова
като разгледа докладваното от Радослав Кр. Славов Въззивно търговско дело
№ 20223001000212 по описа за 2022 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба от ЗК“Лев Инс“АД гр.
София, чрез процесуален представител-ответник по т.д. № 25/2021год. по
описа на ТОС, срещу Решение № 34/15.12.2021год. постановено по делото, с
което частично е уважен предявения от ищеца ЮКС. Ш. Х. иск за
неимуществени вреди и изцяло претенцията за имуществени вреди.
Счита решението в неговите осъдителни части за неправилно- поради
противоречие с материалния закон и необоснованост, по изложени
съображения. Основните са срещу извода на съда, че водачът на МПС „Пежо
206“ има вина за случилия се пътен инцидент. Счита че водача няма вина за
ПТП, а същото е следствие на случайно събитие и не е налице нарушение на
Закона за движение по пътищата. За това счита, че не са налице елементите
на фактическиея състав на непозволеното увреждане, което би породило
основателност на претенцията за обезщетение по застраховка „ГО“. По
делото не е налице безспорен акт на компетентен орган, който да установява
по безспорен начин настъпването на деликт и авторството му. По тази
причина не може да се приложи и разпоредбата на чл.300 ГПК.
В условията на евентуалност, изразява несъгласие, че безспорно е
доказано, че претърпените болки и страдания са свързани единствено с
пътния инцидент. Изразява несъгласие и с извода на съда, че не е налице
съпричиняване от страна на увреденото лице, доколкото същото се е
поставило в риск, минавайки пред аварирал автомобил, за който няма
1
обозначение за авариране и така е налице ситуация на повишен риск, като
ищеца не е съобразил пътната обстановка и метеоролигчните условия.
С жалбата се иска решението да бъде отменено в осъдителните части,
евентуално, да бъде намалено присъденото обезщетение, поради наличие на
съпричиняване от страна на ищеца.
Жалбата отговаря на изискванията на чл.260 и чл.262 ГПК и е
допустима.
Насрещната страна чрез писмено становище на процесуален
представител, счита жалбата за неоснователна, по изложени съображения.
В съдебно заседание жалбата се поддържа, съответно оспорва чрез
писмени становища на процесуалните представители на страните.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното, относно
обжалваното решение:
Производството пред окръжния съд е образувано по иск с правно
основание чл. 432 ал. 1 КЗ: Производството е образувано по депозирана
искова молба от ЮКС. Ш. Х., ЕГН **********, с адрес: с. Ч., ул. М. № 1,
чрез процесуални представители, против „Застрахователна компания Лев
Инс” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
район Студентски, бул. Симеоновско шосе № 67 А, представлявано от М. С.
М.-Г. и Г. Н. Г. - изпълнителни директори, с цена на иска общо: 50 074 лв., от
които сумата от 50 000 лева-претенция за претърпени неимуществени вреди и
74 лв.-имуществени. Претенцията се основава на настъпили вреди, вследствие
на ПТП, настъпило на 07.02.2020 г., около 20:30 часа, в посока от гр.
Омуртаг до с. Углено, между МПС марка „Форд“, модел „Галакси“ с per. № Т
1044 АК, управлявано от Н. Х.а Х.а, в което като пътник е пътувал ищецът и
МПС марка „Пежо“, модел „206“, рег. № Р 0221 АМ, управлявано от Д. Р. И..
Установената фактическа обстановка от първоинстанционния съд не е спорна
пред настоящата инстанция.
За да се произнесе, съдът съобрази следното: Съобразно чл.269 ГПК,
въззивният съд се произнася само по оплакванията в жалбата. Оплакванията
са, както се посочи, за необоснованост на решението. Оспорват се изводите
на съда, че вина за инцидента има водачът на „Пежо 206“. Изложени са
съображения, че не е налице вина на водача на посочения лек автомобил, а
ПТП е следствие на случайно събитие и не е налице нарушение на ЗДвП.
В условие на евентуалност, твърдят, че не е безспорно доказано претърпените
болки и страдания да са свързани единствено с пътния инциден. Оспорват и
извода на съда, че не е налице съпричиняване от страна на пострадалия ищец.
По тези оплаквания, съдът съобрази следното:
Относно становището, за липса на деликт-поради липса на вина на
водача на „Пежо 206“ за настъпване на ПТП: Съдът счита това становище за
неоснователно, поради следните съображения: Съобразно установеното,
пътната обстановка и механизма на възникването на процесното ПТП са
2
следните: Метеорологичната обстановка на пътя по който се е движело МПС
марка „Форд“, модел „Галакси“ е per. № Т 1044 АК, управлявано от Н. Х.а
Х.а, в което като пътник е пътувал ищецът е била тежка: ПТП се е
осъществило в тъмната част от денонощието, имало е обилен снеговалеж,
който засипвал пътното платно и е намалявал видимостта. В района до с.
Красноселци (третокласен път Ш-704, 18 км. + 800 м.), светлините на
автомобила в който пътувал като пътник ищеца угаснали и водачът се
принудил да спре вдясно на пътното платно. При така създадената ситуация,
пътникът в МПС марка „Форд“, модел „Г алакси“ с per. № Т 1044 АК - ЮКС.
Ш. Х., излязъл от автомобила и застанал пред него, за да установи причината
за загубата на светлините. В същото време, в същата посока на движение се
движи МПС марка „Пежо“, модел „206“, рег. № Р 0221 АМ, управлявано от
Д. Р. И., който не забелязва своевременно спрелия автомобил, поради което
не е успял да спре и се блъска в него. В резултат от удара МПС марка
„Форд“, модел „Галакси“ с per. № Т 1044 АК се отмества напред и удря в
областта на краката Ю.Х.. По повод произшествието е съставен Протокол за
ПТП № 1629530/08.02.2020 г., по описа на РУ - Омуртаг. Изложената
фактическа обстановка не е спорна. Същата се установява и от неоспорената
САвТЕ. От назначената по делото съдебна автотехническа експертиза се
установява, че пътната обстановка е била силно усложнена със снеговалеж и
навявания. Водачът на „Пежо 206“ е излязъл от десен завой, като след
известно разстояние след него /около 45 м/, се е сблъскал със спрялото
превозно средство „Форд Галакси“. Макар и при наличен банкет отстрани на
платното, предвид снеговалежът е възможно „Форд Галакси“ да е спрял на
самото пътно платно, а не на банкета. Скоростта на лекия автомобил „Пежо
206“ е съобразена с пътните знаци, които не предвиждат ограничение на
скоростта в този участък. Според вещото лице обаче скоростта на този
автомобил не е била съобразена с конкретните пътни условия. Според
допълнителното заключение на САвТЕ, осветеността на къси светлини пред
автомобила е на около 55-60м. След като е преминал десния завой, водачът на
лек автомобил „Пежо” е имал видимост до авариралия лек автомобил „Форд”
на разстояние от порядъка на 45 м. Водачът на л.а. „Пежо 206” с pen № Р
0221 АМ е имал техническа възможност да реагира на авариралия на
платното за движение л.а. „Форд” на разстояние от порядъка и не по-малко от
45 м. - т.е. имал е техническа възможност да предотврати произшествието
при движение със скорост до 40 км/ч и по-ниска за конкретните пътни
условия.
За да бъде изключена вината на водача за настъпване на произшествието, е
необходимо по делото да бъде установено по безспорен начин, че
произшествието е настъпило поради случайно събитие, което по своя
харектер, не е могло да се предвиди. Действително, при процесното ПТП л.а.
в който е пътувал пострадалия, е преустановил своето движение по
посочените причини и е представлявал неосветено и несигнализирано
препятствие на пътното платно, по което се е движил и л.а. „Пежо 206“.
3
Нормата на чл.20 ал.2 ЗДвП задължава водачите на МПС при избиране на
скоростта на движение, да се съобразяват с атмосферните условия,....с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред
всяко предвидимо препятствие. В случая атмосферните условия - снеговалеж,
виелица и навявания, в тъмната част на денонощието, време и състоянието на
пътя, изискват водачът да се движи със скорост, която е съобразена с
посочените особености на пътната обстановка, включително да предприеме
намаляване на скоростта. С други думи, подходящата скорост е тази, която
позволява на водача да спре в рамките на осветената зона-т.е. в случая, да
може да спре след осветяване и възприемане на спрелия л.а. в който е пътувал
ищеца. При това положение, за вината на водача на л.а. „Пежо 206“ е без
значение, че л.а. на пострадалия не е бил осветен и обозначен със знак. За
това, следва извода, че Д. Р. И., като водач на л.а. марка „Пежо“, модел „206“,
рег. № Р 0221 АМ, е допуснал нарушение на чл.20 ал.2 ЗДвП, респективно
процесното ПТП представлява деликт и може да бъде ангажирана
отговорността на виновния водач на основание чл.45 ЗЗД.
В подкрепа на горния извод за отговорността на водача е и заключението на
вещото лице, което сочи, че водачът на „Пежо 206“ е имал техническа
възможност да реагира на авариралия на платното за движение л.а. „Форд“ на
разстояние от порядъка на не по-малко от 45 м. Именно неправилният избор
на скорост на движение представлява нарушение на правилата за движение
по пътищата, което поведение следва да се прецени като противоправно и
съответно от значение за отговорността на водача.
В допълнение, относно виновността на водача е и следното:
Във връзка с процесното ПТП на виновния водач Д. Р. Юсуф за допуснато
нарушение на чл.23 ал.1 ЗДвП. Р е издаден АУАН № 102/08.02.2020 г.
Издадено е Наказателно постановление № 20-0308- 000066/24.02.2020 г.,
влязло в законна сила на 07.04.2020 г. Изложената фактическа обстановка не
е спорна. За това, виновността на водача на л.а. „Пежо 206“ за настъпване на
процесното ПТП е установена по убедителен начин. Предвид изложеното, не
е налице основание за отхвърляне на иска, поради липса на деликт.
Относно възражението за съпричиняване: За да е налице съпричиняване по
см. на чл.51 ал.2 ЗЗД на вредата е необходимо да бъде установена пряка
причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен
резултат.
В конкретния случай ищецът не е бил водач на МПС, а пътник в
автомобил, управляван от съпругата му. Той е бил пред спрелия автомобил с
цел да установи в какво се състои повредата, като с това поведение същият не
е нарушил конкретни разпоредби на ЗДвП. В случая, водачът на МПС е
следвало първо да предприеме мерки за сигнализиране на спрелия автомобил
като препятствие по пътя, но това нарушение не може да бъде вменено на
ищеца като пътник в л.а. За това съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на ищеца не се установява, поради което направеното от ответното
4
застрахователно дружество възражение за съпричиняване се явява
неоснователно.
Относно възражението, че не е доказано безспорно, че претърпените
болки и страдания са свързани единствено с пътния инцидент:
Видно от обстоятелствената част на исковата молба /стр.4/, ищецът е
посочил, че вследствие на процесното ПТП е получил следните телесни
увреждания: счупване на горния край на лява тибия (голям пищял),
кръвоизлив в колянната става (хемартроза) и скъсване на предна кръстна
връзка.
От неоспорената медицинска експертиза, се установява следното:
Вследствие на претърпяно ПТП на 07.02.2020 г. Ю.Ш. е получил счупване на
горния край на лява тибия (голям пищял), кръвоизлив в колянната става
(хемартроза) и скъсване на предна кръстна връзка. В обжалваното решение,
на основание медицинската досументация и заключението на СМЕ съдът е
приел, че ищецът е доказал настъпването на телесните увреждания, на които е
основал исковата си претенция. Следва да се отбележи, че самото главно
увреждане-счупване на голям пищял, е с такъв характер, че настъпването му
се свързва пряко с процесното ПТП, като не са налице данни и твърдения за
неправилно проведено лечение, или рехабилитация.
Следователно, в процеса ищецът е доказал и съдът е възмездил само
получените телесни увреждания настъпили от процесното ПТП.
Предвид изложеното, наведените с въззивната жалба оплаквания за
неправилност на обжалваното решение, са неоснователни и следва да се
оставят без уважение. Понеже не са наведени оплакване за нарушения,
свързани с разпоредбата на чл.52 ЗЗД, съдът не излага съображения в тази
насока.
Предвид изложеното жалбата на въззивника се явява неоснователна и
следва да се остави без уважение.
Поради съвпадане на крайните изводи на настоящето решение с
първоинстанционното решение, същото следва да бъде потвърдено, като на
основание чл.272 ГПК препраща и към мотивите на окръжния съд, които
споделя.
Разноски: С оглед изхода на спора, „Застрахователна компания Лев Инс”
АД, ЕИК *********, следва да заплати на ЮКС. Ш. Х., ЕГН **********, с
адрес: с. Ч., ул. М. № 1, направените по делото разноски в размер на 2436
лева с включен ДДС, на основание чл.78 ал.1 ГПК.
По изложените съображения, Варненският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 34/15.02.2021 год., постановено по т.д.№
5
25/2021 год. по описа на Търговищки окръжен съд.
ОСЪЖДА „Застрахователна компания Лев Инс” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район Студентски, бул.
Симеоновско шосе № 67 А, представлявано от М. С. М.- Г. и Г. Н. Г. -
изпълнителни директори, да заплати на ЮКС. Ш. Х., ЕГН **********, с
адрес: с. Ч., ул. М. № 1, направените по делото разноски в размер на 2 436
лева, на основание чл.78 ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок
от връчването му при условията на чл. 280 ал. 1 и ал.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6