№ 35327
гр. София, 29.11.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Частно
гражданско дело № 20211110163670 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.410 и сл ГПК.
Образувано е по повод заявление на „АКПЗ“ ЕООД за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против АНГ. К. Л. за суми, дължими по
сключен между „ИАМ“ АД и длъжника договор за паричен заем № 3894692,
вземанията по който са заплатени на кредитора от поръчител - „ФБ“ ЕООД,
който от своя страна е цедирал вземанията си към длъжника в полза на
заявителя.
Съдът е издал заповед за изпълнение по отношение на главницата,
договорната лихва, мораторната лихва и законната лихва върху главницата.
Що се отнася до претендираните вземания за възнаграждение по
гаранционна сделка в размер на 169, 52 лв. и разходи и такси за извънсъдебно
събиране в размер на 60 лв., съдът намира, че на осн. чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК
заповед за изпълнение за тези суми не следва да бъде издавана, тъй като
искането е в противоречие със закона и добрите нрави. Съгласно чл. 4 от
договора за паричен заем заемателят има задължение в 3- дневен срок от
сключване на договора да предостави на заемодателя едно от следните
обезпечения: 1/ две физически лица – поръчители, всяко от които следва да
отговаря на подробно описани в договора условия, или 2/ банкова гаранция с
бенефициер - заемодателя за сума в размер на сбора на всички плащания на
задълженията по договора за заем. Приложен е и договор за предоставяне на
поръчителство от същата дата с „ФБ“ ЕООД. В него е уговорено, че
възнаграждението в размер на 185, 52 лв. се заплаща разсрочено от заемателя
заедно с всяка от погасителните вноски по договора за кредит. Свободата на
договарянето не може да бъде използвана за неоснователно обогатяване на
едната страна по правоотношението за сметка на другата или да води до
нарушаване на други правни принципи, в т.ч. този на добрите нрави –
правоотношенията следва да се сключват при спазване на общоприетите и
неписани правила на добросъвестност. До нарушаване на този принцип се
1
стига, когато икономически по-силната страна упражнява репресия спрямо
икономически по-слабата страна, поставяйки „допълнителни условия“ за
сключване на договора, на които придава привидно доброволен характер и
привидно право на избор. Така чрез поставяне на практически неизпълними
условия за обезпечаване на заема чрез поръчителство или банкова гаранция,
длъжникът на практика бива задължен да се ползва от опция за възмездно
поръчителство - сключване на договор за поръчителство със свързано с
кредитора лице, за възнаграждението на което се сключва друг договор, за
сума, близка до тази на договора за кредит. Налице е допълнителното
обогатяване на кредитора за сметка на длъжника, което противоречи на
добрите.
По отношение на претендираните разходи за извънсъдебно събиране на
задължението съдът приема, че това задължение не съответства на никаква
допълнителна услуга, която да е предоставена на заемателя. Съгласно чл. 10а
ал. 1 ЗПК, кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за
допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, а
съгласно ал. 2 кредиторът не може да изисква заплащане на такси и
комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. В
случая разноските за събиране на вземането са свързани с процедурата по
управление на кредита, поради което посочената клауза от договора влиза в
противоречие с императивната разпоредба. С претендирането на вземането се
нарушава забраната на чл. 33 ЗПК, съгласно която при забава на потребителя
кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за
времето на забавата, а когато потребителят забави дължимите от него
плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава
законната лихва. В случая се претендира допълнително плащане, чиято
дължимост е свързана изцяло със забава на длъжника и която по съществото
си представлява неустойка за забава, което от своя страна ще доведе до
неоснователно обогатяване на кредитора, като се наблюдава значително
неравновесие в правата на страните.
Мотивиран от гореизложеното и на осн. чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявлението на „АКПЗ“ ЕООД, ЕИК ......, в ЧАСТТА, с
която се иска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против
длъжника АНГ. К. Л., ЕГН ********** за сумата от 169, 52 лв. –
възнаграждение по гаранционна сделка и сумата от 60 лв. – разходи и такси
за извънсъдебно събиране.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в
едноседмичен срок от връчването му на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2
3