Присъда по дело №216/2012 на Специализиран наказателен съд

                                               П Р И С Ъ Д А

 

                                                         №……

 

                                     град София, 11.01. 2013 г.

 

                            В    И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д А

 

 

СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, IV-ти състав, единадесети януари  две хиляди и тринадесета година,  в открито съдебно заседание, в следния състав:

 

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИСЛАВА АНГЕЛОВА

 

                                      Съд заседатели:

                                                                 1. А.К.

                                                                           2. К.А.

 

                                                                                             

 

При участието на секретаря: Г.Х.

и ПРОКУРОРА: Детелина Ганчева

 

         Като разгледа докладваното от Председателя на състава НОХ дело №216 по описа за 2012 година въз основа на закона и доказателствата по делото:

 

                                      П Р И С Ъ Д И :

 

ПРИЗНАВА подсъдимия Г.Н.И. - роден на *** ***, общ. П., българин, български гражданин, със средно образование, работи, женен, неосъждан, ЕГН **********

 

 ЗА  ВИНОВЕН В ТОВА,  ЧЕ:  На 11 май 2009 г. в гр. Т. и на 12 май 2009 г. на ****, общ. С., в съучастие като съизвършител с Х.Т.Т. и с К.Д.М. /в условията на опасен рецидив за М./, с цел да набавят имотна облага за подсъдимия Г.  Н.И. в размер на 45 000 евро (с левова равностойност 88 012,35 лв.), чрез заплашване принудили свидетеля С.Д.Н. да извърши нещо противно на волята му - да преотстъпи владението на товарен автомобил - влекач „МАН" с № *** и хладилно ремарке „ШМИДЗ" към него с № ***, собственост на ,,***" - Румъния и с това причинили значителни имуществени вреди в размер на 231 615,00 лв. на румънското търговско дружество ,,***" и в размер на 3 000 евро (с левова равностойност 5 867,49 лв.) на румънския гражданин  С. С.. Престъпление по чл.214 ал.2 т.2 вр.ал.1 вр.чл.213а ал.З т.2 вр.чл.20 ал.2 от НК.

 

Поради което и на основание  горното чл.214, ал.2, т.2 вр. с ал.1, във вр. чл. 213а, ал.3, т.2 вр.чл.20, ал.2 НК вр.чл. 55, ал.1, т.1,ал.2, НК съдът налага на подсъдимия Г.Н.И. следните наказания: ТРИ ГОДИНИ „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” и  „ГЛОБА“ В РАЗМЕР НА 3000/три хиляди/ лева.

 На основание чл. 66, ал. 1 НК отлага наложеното наказание  „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от ПЕТ ГОДИНИ.

 

На основание чл.59, ал.1 от НК приспада времето, през което осъденият Г.Н.И. с ЕГН********** е бил с МНО „Задържане под стража”, считано от 04.12.2009г.до 19.01.2010г.и времето, през което осъденият е бил с МНО „Домашен арест“, считано от  19.01.2010 до 17.09.2010г.

 

 

ПРИЗНАВА подсъдимия Х.Т.Т. - роден на *** г. в гр. С., живущ ***, българин, български гражданин, със средно образование, не работи, неженен, осъждан, ЕГН **********

ЗА  ВИНОВЕН В ТОВА,  ЧЕ:  На 11 май 2009 г. в гр. Т. и на 12 май 2009 г. на ****, общ. С., в съучастие като съизвършител с Г.Н.И. и с К.Д.М. /в условията на опасен рецидив за М./, с цел да набавят имотна облага за подсъдимия Г.И. в размер на 45 000 евро (с левова равностойност 88 012,35 лв.), чрез заплашване принудили  С.Д.Н. да извърши нещо противно на волята му - да преотстъпи владението на товарен автомобил - влекач „MAН" с № *** и хладилно ремарке „ШМИДЗ" към него с № ***, собственост на ,,***" - Румъния и с това причинили значителни имуществени вреди в размер на 231 615,00 лв. на румънското търговско дружество ,,***" и в размер на 3 000 евро (с левова равностойност 5 867,49 лв.) на румънския гражданин  С. С.- престъпление по чл.214 ал.2 т.2 вр.ал.1 вр.чл.213а ал.З т.2 вр.чл.20 ал.2 от НК.

Поради което и на основание чл.214 ал.2 т.2 вр.ал.1 вр.чл.213а ал.З т.2 вр.чл.20 ал.2 вр. чл.54 НК , съдът налага на подсъдимия  Х.Т.Т. следните наказания: „Лишаване от свобода“ за срок от  ПЕТ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА ;  „ГЛОБА“ в размер на 5 000/ пет хиляди/ лева и КОНФИСКАЦИЯ НА ЕДНА ВТОРА ОТ ИМУЩЕСТВОТО.

На основание чл. 59,61 ЗИНС наказанието следва да се изтърпи в затворническо общежитие от закрит тип при първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието.

На основание чл.59, ал.1 от НК приспада времето, през което осъденият Х.Т.Т. с ЕГН ********** е бил с МНО „Задържане под стража”, считано от 04.12.2009г. до 10.06.2010г. и МНО“Домашен арест“, считано от 10.06.2010г до 17.08.2010г.

 

          

 

ПРИЗНАВА подсъдимия К.Д.М. - роден на *** г. в гр. П., живущ ***, българин, български гражданин, със средно образование, работи, неженен, осъждан,ЕГН **********

ЗА  ВИНОВЕН В ТОВА,  ЧЕ:  На 11 май 2009 г. в гр. Т. и на 12 май 2009 г. на ****, общ. С., в съучастие като съизвършител с Г.Н.И. и с Х.Т.Т./в условията на опасен рецидив за М./, с цел да набавят имотна облага за подсъдимия Г.И. в размер на 45 000 евро (с левова равностойност 88 012,35 лв.), чрез заплашване принудили свидетеля С.Д.Н. да извърши нещо противно на волята му - да преотстъпи владението на товарен автомобил - влекач „MAН" с № *** и хладилно ремарке „ШМИДЗ" към него с № ***, собственост на ,,***" - Румъния и с това причинили значителни имуществени вреди в размер на 231 615,00 лв. на румънското търговско дружество ,,***" и в размер на 3 000 евро (с левова равностойност 5 867,49 лв.) на румънския гражданин свидетеля С. С.. Престъпление по чл.214 ал.З т.2 вр.ал.2 т.2 вр.ал.1 вр.чл.213а ал.З т.2 вр.чл.20 ал.2 от НК .

 

Поради което и на основание чл.214 ал.З т.2 вр.ал.2 т.2 вр.ал.1 вр.чл.213а ал.З т.2 вр.чл.20 ал.2 от НК вр. чл.54 НК , съдът налага на подсъдимия К.Д.М. наказание „Лишаване от свобода“ за срок ПЕТ ГОДИНИ и „ГЛОБА“ в размер на 5 00/ПЕТСТОТИН/ лева.

 

На основание чл. 59, ал. 1 ,61, т.2 ЗИНС наказанието следва да се изтърпи в затворническо общежитие от закрит тип при първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието.

На основание чл.59, ал.1 от НК приспада времето, през което осъденият К.Д.М., ЕГН ********** е бил с МНО „Задържане под стража”, считано от 04.12.2009 г. до 19.02.2010г. и времето, през което е бил с МНО „Домашен арест“, считано от 19.02.2010г.до 29.05.2010г.

На основание чл. 70, ал. НК ПРИВЕЖДА В ИЗПЪЛНЕНИЕ неизтърпяната част  от наложеното по нохд 964/2005г.на РС П.  наказание „Лишаване от свобода“ за срок от една година седем месеца и тринадесет дни, което следва да се ИЗТЪРПИ ИЗЦЯЛО, ОТДЕЛНО И ЕФЕКТИВНО в затворническо общежитие от открит тип при първоначален общ режим на изтърпяване на наказанието.

 

Отменя наложените МПП „Забрана за напускане пределите на страната“ по отношение на Г.Н.И., К.Д.М. И Х.Т.Т..

 

            На основание чл. 53 ал.1 б.“а„ НК се отнемат в полза на Държавата, вещите, които принадлежат на виновните, а именно:

 

1 брой мобилен телефон „Водафон 225“ иззет от дома на К.М.

1 бр. мобилен телефон „Нокия 1208“ със СИМ карта; 1 бр. мобилен телефон „Нокия 1209“ със СИМ карта; 1 бр. мобилен телефон „Нокия Е51“ със СИМ карта; 1 бр. фонократа „Булфон“; 1 бр. „Мобиком“, иззети от Х. Т.

На основание чл.189 ал.1 и ал.3 НПК съдът осъжда подсъдимите Г.Н.И., Х.Т.Т., К.Д.М. да заплатят направените  разноски по настоящото дело в размер на 1714 лв., съответно всеки по 571,30лв всеки по сметката на СНС.

ОТМЕНЯ И ПРИХВАЩА на основание чл.123 от Правилника за администрация в районните, окръжните, административните, военните и апелативните съдилища сумата от 3 000/три хиляди/ лева, внесена от Г.Н.И. по сметка на ОД на МВР-С./ л.208, т.2/ „Парична гаранция“ в размер на 3 000 лв. с  наложената с настоящата присъда „Глоба“ в размер на 3000лева  като за сумата , представляваща направените по делото разноски в размер на 571,30 лева следва да се издаде изпълнителен лист.

ОТМЕНЯ И ПРИХВАЩА на основание чл.123 от Правилника за администрация в районните, окръжните, административните, военните и апелативните съдилища сумата от 3 000/три хиляди/ лева, внесена от Х.Т.Т. по сметка на ОС-С./ л. 611, т.2 от съд.следствие/ „Парична гаранция“ в размер на 3 000 лв. с  наложената с настоящата присъда „Глоба“ в размер на 5000лева като за останалата сума в размер на 2000 лева , представляваща оставащата част от наложената „Глоба“, както и сумата от 571,30лева, представляваща направените по делото разноски следва да се издаде изпълнителен лист.

ОТМЕНЯ И ПРИХВАЩА на основание чл.123 от Правилника за администрация в районните, окръжните, административните, военните и апелативните съдилища сумата от 500 лева, представляваща наложената на подсъдимия по делото „Глоба“  и сумата от 571,30 лева, представляваща направените по делото разноски от внесена от К.Д.М. по сметка на ОД на МВР-С./ л./ „Парична гаранция“ в размер на 1500 лева.

Прихванатите суми да се преведат от сметката, където са внесени паричните гаранции  по сметката на ВСС.

Препис- извлечение  от присъдата да се изпрати на счетоводителя на ОД на МВР-С., ОС С. за изпълнение.

 

Присъдата подлежи на обжалване или протестиране в 15 дневен срок от днес пред АСпНС.

 

 

 

 

                                                                    СЪДИЯ:

 

 

                                             СЪД. ЗАСЕДАТЕЛИ:

1.

                                                                                     2.              

           

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 1    /2013г.

ПО НОХД № 216/2012г. по описа на СНС

 

В СНС е внесен обвинителен акт от  Специализираната прокуратура гр. С.  с повдигнато  обвинение срещу Г.Н.И., Х.Т.Т. и К.Д.М. и същите  са предадени  на съд, както следва:

подсъдимият Г.Н.И.  -за престъпление по чл.214 ал.2 т.2 вр.ал.1 вр.чл.213а ал.З т.2 вр.чл.20 ал.2 от НК за това, че на 11 май 2009 г. в гр. Т. и на 12 май 2009 г. на ****, общ. С., в съучастие като съизвършител с Х.Т.Т. и с К.Д.М., с цел да набавят имотна облага за обв. Г.И. в размер на 45 000 евро (с левова равностойност 88 012,35 лв.), чрез заплашване принудили свид. С.Д.Н. да извърши нещо противно на волята му - да преотстъпи владението на товарен автомобил - влекач „MAН" с № *** и хладилно ремарке „ШМИД" към него с № ***, собственост на ,,***" - Румъния и с това причинили значителни имуществени вреди в размер на 231 615,00 лв. на румънското търговско дружество ,,***" и в размер на 3 000 евро (с левова равностойност 5 867,49 лв.) на румънския гражданин свид. С. С..

 

Подсъдимият  Х.Т.Т. – за престъпление по чл.214 ал.2 т.2 вр.ал.1 вр.чл.213а ал.З т.2 вр.чл.20 ал.2 от НК за това, че на 11 май 2009 г. в гр. Т. и на 12 май 2009 г. на ****, общ. С., в съучастие като съизвършител с Г.Н.И. и с К.Д.М. с цел да набавят имотна облага за обв. Г.И. в размер на 45 000 евро (с левова равностойност 88 012,35 лв.), чрез заплашване принудили свид. С.Д.Н. да извърши нещо противно на волята му - да преотстъпи владението на товарен автомобил - влекач „MAН" с № *** и хладилно ремарке „ШМИД" към него с № ***, собственост на ,,***" - Румъния и с това причинили значителни имуществени вреди в размер на 231 615,00 лв. на румънското търговско дружество ,,***"и в размер на 3 000 евро (с левова равностойност 5 867,49 лв.) на румънския гражданин свид. С. С..

 

Подсъдимият К.Д.М. – за престъпление по чл.214 ал.З т.2 вр.ал.2 т.2 вр.ал.1 вр.чл.213а ал.З т.2 вр.чл.20 ал.2 от НК за това, че  на 11 май 2009 г. в гр. Т. и на 12 май 2009 г. на ****, общ. С., в съучастие като съизвършител с Г.Н.И. и с Х.Т.Т. , с цел да набавят имотна облага за обв. Г.И. в размер на 45 000 евро (с левова равностойност 88 012,35 лв.), чрез заплашване принудили свид. С.Д.Н. да извърши нещо противно на волята му - да преотстъпи владението на товарен автомобил - влекач „MAН" с № *** и хладилно ремарке „ШМИД" към него с № ***, собственост на ,,***" - Румъния и с това причинили значителни имуществени вреди в размер на 231 615,00 лв. на румънското търговско дружество ,,***" и в размер на 3 000 евро (с левова равностойност 5 867,49 лв.) на румънския гражданин свид. С. С..

Представителят на СП поддържа изцяло така повдигнатите обвинения, счита същите за изцяло обосновани и доказани и предлага на съда подсъдимите да бъдат признати за виновни изцяло по повдигнатите им обвинения. Заявява ,че фактите, установени в рамките на провежданото съдебно следствие, от които се извеждат правните квалификации са идентични с възприетите от Прокуратурата при обосноваване на обвинителните тези, които са развити в обвинителния акт. Прокурорът заявява, че обвинителната теза се основава на сигурна доказателствена основа, а именно показанията на разпитаните свидетели Н., С. С., Л. Б., В.И., Н.Т., Т.А., обясненията на подсъдимите лица, извършените очни ставки, извършеното разпознаване, изготвените ВДС по приложените СРС, както и всички писмени доказателствени източници, които са приобщени към доказателствения материал. Представителят на СП заявява, че деянието, извършено от подсъдимите, покрива всички обективни и субективни признаци на престъплението, което им е вменено във вина. Твърди, че фактическата обстановка е доказана по безспорен начин- налице е упражнена  психическа принуда чрез заплашване.Тази заплаха  мотивирала свидетеля Н. , чувствайки се застрашен, да извърши разпореждане против своята воля с чуждите вещи, върху които упражнявал фактическо владение, а именно товарният автомобил и сумата от 3000 евро, т.е. налице е обективна връзка между упражнената принуда под формата на заплаха и извършените разпоредителни действия от страна на Н., в резултат на което е настъпила вреда в размер, посочен в обвинителния акт. При индивидуализация на наказанието по вид и размер  представителят на СП пледира да се имат предвид както обстоятелствата, които определят характера и степента на обществена опасност на деянието, така и събраните доказателства за личността на подсъдимите, характеристични данни, както и съдебното минало. Иска се да се съобрази обстоятелството, че двама от подсъдимите- Т. и М., са осъждани. Да се съобрази за определяне на наказанията обстоятелство, че деянието по настоящето наказателно производство подсъдимият Т. е извършил в изпитателния срок на условна присъда на РС С.. Представителят на СП предлага по отношение на тримата подсъдими да бъде наложено наказание, относно размера на определените за този вид престъпления наказания „Лишаване от свобода“, „Глоба“ и „Конфискация“ – и трите около средния размер.

Защитата на подсъдимия Г.И.- адв. К. пледира подзащитният й да бъда признат за невиновен за деянието, за което му е повдигнато и предявено обвинение, а именно по чл.214 ал.2 т.2 вр. Ал.1 вр. Чл.213а, ал.3, т.2 вр. чл.20 ал.2 от НК. Изразява становище, че от събраните в хода на съдебното следствие доказателства, както и от приобщените такива от досъдебната фаза и писмени доказателства не се установява по изискуемия от закона начин, а именно безспорно, да е осъществено деянието, което е вменено на подзащитния й, както от обективна, така и от субективна страна. Заявява, че по делото липсват доказателства, въз основа на които да се направи извод, че е налице упражняване на принуда чрез заплашване по отношение на свидетеля Н.. Защитата пледира, че е безспорен фактът, че Н. е знаел от предния ден за мястото на срещата и не само в противоречие с доказателствения материал, но и житейски нелогично звучи, че се е страхувал за живота си, тъй като от момента, когато той е разговарял с И. на 12.05.2009г. същият реално не е предприел никакви действия да съобщи твърдените от него факти за осъществяване на заплаха, като уведоми работодателя си или полицията, за да се прекратят или предотвратят евентуално тези заплахи и последващи действия. В подкрепа на становището се посочват показанията на свидетелите К. и Н.Т., Д..

Пледира се при оценка на доказателствения материал да се вземат предвид данните за личността на Г.И., а именно, че същият е с чисто съдебно минало, липса на каквито и били криминални регистрации или прояви, с изключително добри характеристични данни, няма и спрямо него не е имало образувани и неприключили висящи производства  , от което  следва извода, че същият няма формирана престъпна нагласа. Сочат се и обстоятелствата, че И. е с трудова ангажираност, работи, развива своя бизнес, семеен е, има две непълнолетни деца, дал е подробни обяснения още на досъдебната фаза пред компетентните органи и спрямо него е налице изключително добросъвестно процесуално поведение.

Защитата на подсъдимия Х.Т.- адв. Л. пледира за  постановяване на оправдателна присъда на основание чл.304 от НПК по отношение на подзащитния й поради това, че извършеното от него не съставлява престъпление. Изразява становище за несъответствие на обстоятелствена и заключителна част на ОА за липса на индивидуализация на изпълнителните деяния на подсъдимите. Твърди, че за да е налице съставомерност  е следвало да бъде назначена СПЕ на свидетеля С.Н. относно обстоятелството дали свидетелят е изпитал основателен страх.

Защитата на подсъдимия К.М.- адв. К.: пледира за оправдателна присъда. Излага се доводът, че обвинението се крепи единствено на показанията на св. Н.. Твърди се , че държавното обвинение, когато внася такива тежки обвинения в съда, трябва да подкрепи твърденията си със солиден доказателствен материал. Изразява се становище за затруднение в защитата по отношение на М., поради неразбиране на обвинението.

Подсъдимите И., Т. и М. поддържат доводите, изложени от защитниците им и молят за оправдателни присъди.

По делото не е предявяван и приеман за съвместно разглеждане граждански иск срещу подсъдимите от пострадалите от престъплението, а именно :  от свидетеля С. С., свидетеля С.Н. и от юридическото лице ,,***". За насроченото първо заседание по делото пострадалите са редовно уведомени, запознати с правата си като частни обвинители и граждански ищци, не се явяват. Пострадалият С. С.- редовно призован за първото съдебно заседание на 18.06.2012г/лист 182-188/- не се явява. Същият е изпратил по факс до СНС молба, придружена с болничен лист, в която уведомява, че не може да се яви в съдебното заседание поради заболяване, което представлява уважителна причина. В молбата св.С. С. взема становище относно даване ход на делото- като моли съда  да бъде даде ход на делото в насроченото съдебно заседание без негово участие и заявява, че няма да се конституира като частен обвинител и граждански ищец/лист 171-173/. За насроченото първо съдебно заседание на 18.06.2012г. редовно призован по телефона е пострадалият С.Н., който е запознат  с правата му на  граждански ищец и частен обвинител/ лист 80,81/. Като доказателство за редовно призоваване по делото е приложен протокол за извършено призоваване по телефона и за запознаване с правата като граждански ищец и частен обвинител. С.Н. не се явява в съдебно заседание и не посочва уважителна причина за неявяването си.

По отношение на пострадалото юридическо лице ,,***"- същото е призовано за датата на  насроченото първо съдебното заседание редовно  по телефона- за 18.06.2012г/ лист 142,143/ чрез представител на юридическият отдел- О.Т./, която представя пълномощно за представителните си функции- съдържащо се в превод от заклет преводач , приобщен към доказателствения материал, събран в хода на съдебното следствие/. Призоваването на пострадалото юридическо лице е извършено чрез заклет преводач от румънски на български и обратно. В съдебно заседание „***“ – редовно призовано, не изпраща представител, не сочи уважителни причини за неявяването си.  Във връзка с призоваването  на  „***“ по делото са приложени като доказателства:  протокол за призоваване по телефона в присъствието на заклет преводач; писмо от правния отдел на „***“ с легализиран превод/лист 149,150/, удостоверение от „***“ относно представителните функции на О.Т., писмо с отказ на „***“ за получаване на съдебна поръчка-с преводи на български/лист 160-167/.

Съдът е взел становище и по постъпила  на 01.03.2011г в ОС Б. молба  по тъжба на адв. Г.П. с искане за конституиране на „***“ като частен обвинител. Съдът е отхвърлил искането с мотивирано определение/ лист 183/ .

 

ОТНОСНО ФАКТИЧЕСКАТА ОБСТАНОВКА:

 

 

Подсъдимият Г.Н.И. - роден на *** ***, общ. П., българин, български гражданин, със средно образование, работи, женен, неосъждан, ЕГН **********

 

Подсъдимият Х.Т.Т. - роден на *** г. в гр. С., живущ ***, българин, български гражданин, със средно образование, не работи, неженен, осъждан, ЕГН ********** . Подсъдимият е бил осъждан:

- по нохд 238/2003г на РС С., влязла в сила присъда на 27.10.2006г  за престъпление , извършено на 20.07.2000г  с наложено наказание–  ЛОС  една година и осем месеца с тригодишен изпитателен срок;

- по нохд 255/2007г на РС С. , влязла в сила присъда  на 27.06.2007г за престъпление извършено ноември 2003г с наложено наказание - ЛОС за срок от шест месеца и глоба в размер на 150 лева;

-по нохд №661/2010 по описа на РС С., споразумение, влязло в сила на 02.06.2010г  за престъпление, извършено на 07.03.2009г. с наложено наказание- пробация с пробационнни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 10 месеца с периодичност 2 пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител  за срок от 10 месеца;

-по нохд 766/2012г на РС К. , споразумение влязло в сила на 10.08.2012г за престъпление извършено 31.05.2012г-с наложено наказание - ЛОС за срок от пет месеца при първоначален строг режим , „лишаване от право да управлява МПС“за срок от 6 месеца

 

Подсъдимият К.Д.М. - роден на *** г. в гр. П., живущ ***, българин, български гражданин, със средно образование, работи, неженен, осъждан, ЕГН **********.

С влязла в законна сила присъда подсъдимият  е бил осъден по нохд 964/2005г на РС П., влязла в сила на 17.07.2006г   като на осн. чл. 23,24 НК му налага наказание пет години  ЛОС  при „общ „режим на изтърпяване и глоба  5000 лева. С определение в сила от 02.11.2007г на СГС освобождава предсрочно от изтърпяване останалата част от наказанието ЛОС в размер на една година седем месеца и тринадесет дни.

 

От фактическа страна бе установено следното:

 

Подсъдимият Г.Н.И. осъществявал търговска дейност чрез фирмата на своя тъст ЕТ „Г. В.-Г“ като разполагал с  правомощия да представлява фирмата.  Фирмата имала за предмет на дейност  търговия, внос и износ на земеделска продукция, на  оранжерийни плодове и зеленчуци. Фирмата имала плодохранилище с хладилни камери - складова база в с. К., община П.. Във връзка с дейността на фирмата през 2007г. подсъдимият Г.И. се запознал с търговеца С. С., който имал регистрирано търговско дружество ТД „***“ ЕООД със седалище в гр. Б., вписано в ТР под № ***, Булстат №*** и регистрирана в България фирма „***“ ЕООД- със седалище в гр. П. и ЕИК ***. Г.И. и С. С. започнали активни търговски отношения, свързани с вноса и износа на плодове и зеленчуци. След двегодишно търговско сътрудничество свидетелят С. С. започнал да забавя дължимите суми във връзка със закупена стока от складовата база с. К. като обещавал на Г.Н.И., че ще се издължи. Същевременно пред общи познати на двамата търговци заявявал, че И. му товари развалена стока и той търпи загуби. В продължение на година/ 2008-2009г/ дължимата  във връзка с търговската дейност сума от С. С. към ЕТ „Г. В.- Г“ нараснала в размер на около 30 000 евро.  С. С. отказвал да плаща стоката като отлагал и заявявал, че същата е некачествена и твърдял , че не дължи такава сума. Г.Н.И. започнал да се притеснява, че дългът на С. С. много нараснал, започнал да звъни на С. С. /с прякор Ф./. С. С. престанал да купува стока от ЕТ „Г. В.- Г“ и престанал да отговаря на телефонните позвънявания на Г.И.. През периода/2008-2010г/ съдружник на С. С. станал свидетелят Т.А..Т.А. бил не само съдружник на С. С., но през 2008г за период от три месеца бил и шофьор на  взетия на лизинг от ТД „***“ ЕООД товарен автомобил „МАН“ като товарел стока и от складовете  на ЕТ „Г. В.-Г“  в с. К. . Товарният автомобил, с който С. С. товарел стока,  представлявал влекач „МАН“ с рег. № ***, серия на шаси *** и хладилно полуремарке „ШМИД“ към него с рег. № ***, серия на шаси ***- и бил собственост на румънското търговско дружество „***“. ТД„***“ ЕООД  , представлявано от С. С.  по силата на договори за новация №3, №4/ с начална дата на договорите от 09.07.2008г/ било цесионер с правата на лизингополучател на описания товарен автомобил и хладилното полуремарке.

След като започнали да се натрупват задължения от страна на С. С. -през 2009г подсъдимият Г.И. се обърнал за помощ към съдружника на С. С.-  св. Т.А., с когото се познавали добре във връзка със упражняваната от тях търговска дейност-  като го молел да предаде на С. С. да се издължи и да отговаря на позвъняванията му. Свидетелят Т.А. се превърнал в лице-посредник, чрез което И. общувал със С. С..

През пролетта на 2009г подс. И. и св. С. С. продължавали да имат неуредени търговски отношения като И. продължавал да има претенции за дължащи му се суми от св. С.. Поради невъзможността да получи парите , дължими на ЕТ „Г. В.- Г“ , Г.И. потърсил съдействие от свидетеля В.И.И./ негов братовчед/, който го свързал с криминално проявено лице- подсъдимия Х.Т.. Първоначалната уговорка за среща между И. и Т. станала  чрез разговор по телефоните на Г.И. и В.И..

Уговорката между Г.И. и Х.Т. била- съдействие от Т. на И. за получаване на дължимата от С. С. сума- осигуряване на присъствието на С. С. като същият бъде открит/ тъй като се укривал и отклонявал срещи и разговори с Г.И./ като целта на Г.И. била постигане на споразумение със С. С. за изплащането на дълга. За да изпълни възложената поръчка подсъдимият Т. се свързал с подсъдимия К.М., както и с  две лица с неустановена по делото самоличност. Целта им била, от една страна, да организират проследяване на С. С. с оглед принудителното му явяване на среща с Г.И.Т., а от друга отклоняване на товарния автомобил с хладилно полуремарке/ ползван от фирмата на С. С./ от маршрута му с оглед принуждаване на С. С. да осъществи връзка с Г.И. и да се срещне с него.

На 11.05.2009г. И. се срещнал с Х.Т. в гр.П. в заведението „***“/ „***“/. На срещата заедно с Х.Т. дошъл и подсъдимият К.М., с когото Г.И. нямал уговорка. М. присъствал целия разговор, взимал отношение, разпитвал И.. Г.И. обяснил на Т. и М., че С. С. му дължи пари , че се крие, не си вдига телефона и че същият има камион. И.  поискал от Т. и М. да му съдействат да си върне дължимата сума от свидетеля С.. Било решено с тази цел М. и Т. да отклонят товарният автомобил с хладилно полуремарке от маршрута му и да го докарат в складовите бази в с. К. като по този начин да се осъществи среща на И. със С. С. за да се разберат за дължимите суми.  Според уговорката между тримата подсъдими в заведение „***“ М. и Т. трябвало да отидат на „***“, откъдето да отклонят товарния автомобил на С. С. към складовата база в с. К.. Х.Т. заявил на И., че начинът, по който ще осигурят товарния автомобил в базата в с. К. е тяхна работа. Т. поискал информация от И. за св. С. С.- къде живее, каква кола кара и казал на И. , че другото е „тяхна работа“. И. попитал каква ще е цената за тази работа- но Т. му заявил, че това е „лесна работа“, а на следващия ден му поискал 600 лева за разходи.

От месец октомври 2008г шофьор на товарния автомобил -влекач „МАН“ с рег. № ***, серия на шаси *** и хладилно полуремарке „ШМИД“ към него с рег. № ***, серия на шаси *** във фирмата на С. С. „***“ ЕООД бил С.Д.Н.. Преди курсът с товарния автомобил на инкриминираната дата два пъти свидетелят Н. бил товарил стока за С. С. от складовете на Г.И. в с. К..  Денят преди отнемането на товарния автомобил - 11.05.2012г свидетелят Т.А. бил в Румъния, където се срещнал със зет си С.Н. и разбрал , че на следващия ден Н. ще товари стока от  оранжериите в С.. Св. С.Н.  бил изпратен от св. С. С. да получи от Б. от офиса на С. С. сумата от 3000 евро , които е трябвало да предаде на С. С. , когато се срещнат в оранжериите в гр. С.. Св. С.Н. при пътуването си до Б. на 11.05.2009г бил придружен от съпругата си Л. Б.. Двамата пътували със семейния автомобил. От офиса на С. С. в Б. от касиерката св. Н. получил сумата от 3000 евро, както и  лекарства, които трябвало да предаде на следващия ден на работодателя си С.. На 11.05.2009г след  срещата със зет си и дъщеря си в Б., когато  разбрал за предстоящето пътуване на Н. до оранжериите в С.  свидетелят Т.А. се обадил на Г.  И. и му казал какъв ще е маршрутът на зет му на следващия ден, а именно на инкриминираната дата 12.05.2009г. и че това ще е възможност да се осъществи среща между И. и С. С.. След този разговор подсъдимият Г.И. позвънил на свидетеля С.Н. и го попитал кога ще ходи да товари стока. В момента на позвъняването св. Н. и съпругата му Б. пътували обратно с личния си автомобил от Б. към Т.. Г.И. казал на Н., че на следващия ден ще дойдат хора да вземат товарния автомобил, който Н. управлявал от „***“ С.-Я., за да го откарат в складовата база до П.. И. казал на Н., че хората които изпраща са опасни, режели глави и отвличали хора и го предупредил да прави каквото му кажат. И. предложил на Н. той да закара камиона в П., за което му обещал да му даде награда- пари. Н. отказал да получи такива пари и награди  и казал на И.- ако някой иска камиона да си го вземе. Свидетел на този разговор станала Б., която чула казаното от И.. Проведеният разговор с И. разтревожил Н., който се притеснил за себе си и за семейството си.

Вечерта на 11.05.2009г подсъдимият Г.И. отново позвънил от телефона си *** на телефона на Н.- ***. Попитал Н. кога ще тръгва с товарния автомобил и дали да изпрати човек да управлява товарния автомобил. Н. първоначално отказал да кара в посока, различна от уговорената с работодателя му- С. , но след това се съгласил тъй като товарният автомобил , поверен му от С. бил нов и се притеснявал да го кара друг. Н. бил уведомен , че ще трябва да закара товарния автомобил до П.. И. казал на Н., че когато „румънеца“- св. С. С. върне дължимите пари- ще му върнат камиона и че това ще стане до ден- два. И. казал на Н., че ако изпълнява нарежданията на изпратените от него хора- няма да има проблеми. Свидетел на разговора на Н. и И. станала съпругата на Н.- Л. Б., на която Н. споделил притесненията си, същият бил уплашен за семейството си , поради което не посмял да се обърне за помощ към полицията, а решил да не се съпротивлява и да изпълни разпорежданията на Г.И..

 На 11.05.2009 в 12:01 часа мъж от телефон  № *** се обадил на подсъдимия Т. като Т. му наредил да осигури няколко човека- неустановени по делото лица за един-два дни./ ВДС /. От проведения минути по- късно разговор №*** от 11.05.2009 /ВДС/ в 12:05 часа между Т. и мъж с телефон  № *** –Т. заявил, че му трябват всичките лица, а не само двама.

 

На 11.05.2009 в 23:46 часа Т. разговарял с мъж с телефон  № *** като Т. съобщил, че пътува , за да може да е на мястото на инкриминираното деяние на сутринта. Т. се разбрал с мъжа да нощува у тях.

 

На 11.05.2009г товарният автомобил с хладилното полуремарке се намирали в складовата база на св. Т. *** , откъдето  рано сутринта ва 12.05.2009г. св. Н.  потеглил към „***“ С.-Я..

 

На 12.05.2009 в 06:31 часа Х.Т. от телефон  № *** се обадил на мъж с телефонен номер *** като в момента на позвъняването Т. се намирал пред дома на въпросния мъж, тъй като казва: „Абе, М., отвори, бе! Отвънка съм, бе.“/разговор № ***/ВДС/. Свидетел на това става св. Д., която заявява, че Т. е дошъл пред вратата на бащината къща на подсъдимия М.,***, П., откъдето Т. и М. са потеглили заедно.

 

На 12.05.2009г рано сутринта около 4.00 часа Н. тръгнал с инкриминирания товарен автомобил с хладилно полуремарке от Т. в посока за С. и между 7.30-8.00часа се намирал на ***. Преди да пристигне на „***“ Н. отново бил потърсен по телефона от Г.И., който  го попитал дали пътува и му казал, че мъжете го чакат на „***“ и да прави каквото му кажат. При пристигане на „***“, притеснен от заплахите на И.,  Н. паркирал товарния автомобил -влекач „МАН“ с рег. № ***, серия на шаси *** и хладилно полуремарке „ШМИД“ към него с рег. № ***, серия на шаси ***. Към Н. се отправили двама мъже- подсъдимите Т. и М. , които били пристигнали преди това  с  л.а „Ауди“А4 ДК№ *** на паркинга на „***“. Т. и М. попитали шофьора на товарния автомобил дали е С. и казали, че ги изпраща „Г.“ и че Н. трябва да пътува с тях. Единият  от подсъдимите Т., М.  се качил в товарния автомобил до Н., а другият се движел в лекия автомобил „Ауди“А4 ДК№ *** зад товарния автомобил. Мъжете казали на Н. да кара към П. и Н. , опасявайки се за своя живот и този на близките си, поради отправените предишната вечер и сутринта  заплахи от И. се подчинил. Т. дал инструкции на Н. като му казал, че ако ги спре полицейски патрул- Н. трябва да каже, че лицето което седи в кабинката до водача на товарния автомобил го придружава. Т. забранил на Н. да вдига мобилния си телефон при позвъняване като впоследствие му разрешил да разговаря Единствено с жена си.

На 12.05.2009г след като отклонили принудително товарният автомобил от маршрута му- Оранжериите в гр. С.  и се отправили в посока към П. Т. и М. контактували помежду си по телефоните си непрекъснато.

На 12.05.2009г. в 9.12ч между М. с тел. номер ***  и Т. с номер *** се провел разговор като подсъдимите се разбрали да спрат. От разговорът се установява, че М. е в товарният автомобил, а Т. ги следвал с колата. М. поискал да спрат, тъй като Н. искал да каже нещо.  В 9.16ч товарният автомобил и „Аудито“ спрели на един мост преди С. , М. и Т. разговаряли, след което Т. се качил в кабината при шофьора.

 

На 12.05.2009г в 11.20 ч. Т. и М. отново разговаряли по телефоните си и се разбрали да спрат в заведението на М.. Спирането било наложително, тъй като тахографът на товарния автомобил сочел за надвишени максимално допустими часове за шофиране без почивка.  В близост до И. товарният автомобил спрял при заведението /в което М. бил съдружник/ и тримата Н.,  Т. и М. направили почивка и обядвали. М. в разговор с Т. казал да спрат при неговия ресторант. Свидетели на този факт станали свидетелите – съдружника на М.- Г.  К. и жената, живееща на съпружески начала с М.-С.Д., както и шофьорът Н..

Докато пътувал в посока към с. К.  на 12.05.2009г Т. провел многобройни разговори с неустановено по делото лице с телефон ***, което е имало за задача проследяването и отвличането на св. С. С. и докладвало непрекъснато действията си по проследяването на Т., както следва : в 12.00ч  и в 12.02ч неустановеното лице съобщило, че С. на два пъти подминавал определено място и вече ставало явно, че го следят.;

На 12.05.2009г в 12.06ч Т. /***/ позвънил на М. / ***/ като М. му казал да тръгват, а той щял да ги настигне след малко.

 На 12.05.2009г в 12.23ч. М., който бил в кабинката при шофьора казал на Т., че тахокартата показвала, че трябва да спрат и че са до И.- „при петрола“.

На 12.05.2009 в 12:48 часа  Т. отново разговарял с мъжа с неустановена личност с телефон ***-като мъжа попитал Т. дали да не измисли начин да подмами С. някъде под предлог че товарният автомобил се е повредил.

На 12.05.2009 в  13:34 часа  Т. и мъжа с неустановена личност с телефон *** се разбрали Т. да му изпрати телефонният номер на С. С..

На 12.05.2009 в 13:46 часа мъжът с телефон с № *** се обадил на Т. и съобщил, че св. С. непрекъснато е придружаван от друг човек, а в 16.43ч му съобщил, че С. и придружителят му са успели да се измъкнат от преследвачите си.

На 12.05.2009 в 16.52ч Т. разговарял с жена с неустановена самоличност с телефонен номер  ***  като Т. и казал, че св. Н. е объркал пътя и е отишъл в К. като оттам товарният автомобил и „Аудито“ са се движели по „черни“ пътища.

На 12.05.2009 в 16:52 часа се провел разговор на Т. с мъжа с неустановена самоличност, който съобщил на подсъдимия, че са загубили следите на св. С. като целият ден С.  не си вдигал и телефона. Т. заявил, че С. не си вдига телефона, защото е „завлякъл триста човека“. В  19:13 часа мъжът / ***/ се обадил на Т.- като му съобщил, че е звънял многократно от улични телефони със С. код, но С. не вдигал телефона си. Т. заявил, че С. непрекъснато звъни на св. Н..

 

 По време на пътуването телефонът на Н. многократно звънял като с него се опитвал да се свърже С. С.-тъй като Н. не пристигнал да товари стока в Оранжериите в С. и съпругата му Б., която се притеснявала за живота и безопасността на съпруга си, но Н. не се обаждал, тъй като още отначало Т. забранил на Н. да вдига телефона. Н. получил разрешение да вдигне веднъж телефона си при позвъняване от съпругата му, за да я успокои.

 

От приложените по делото писмени доказателствени средства се установяват телефонните номера, ползвани от подсъдимия Т.-***; ***; ***, както и телефонният номер на Г.И. -*** ;   телефона на  С.Н.- ***.; телефонният номер *** - използван от подсъдимият М. .

 

  Докато пътували в товарния автомобил от  разговор между  Т. и  Н.- свидетелят Н. разбрал , че „румънецът“ С. С. дължал пари на Г.И. и мъжете щели да ги получат от него или той щял да подпише документ за залог на товарния автомобил. Проведените разговори по мобилните телефони между  подсъдимите Т. и М. по време на пътуването им от „***“ до с. К., били подслушани чрез СРС от специализираните полицейски служби на ОД МВР.

На 12.05.2009г  св. С. очаквал св. Н. да пристигне с ТИРа в оранжериите в гр. С.  сутринта и след като св. Н. не се появил започнал да му звъни по телефона, но Н. не отговарял, а в последствие нямало и връзка с телефонният му номер. Св. С. С. позвънил на тъста на Н.- Т.А., но А. заявил, че не знае нищо.

По указанията на Т. и М. - Н. откарал товарния автомобил в с. К., в складовата база на И., където ги посрещнал Г.И.. И. накарал Н. да се обади на С. С. и да му каже, че са го отвлекли заедно с камиона, сложили са му нож на гърлото , взели  са камиона и са оставили Н. на *** в С.. Н. позвънил на С. С. и казал каквото му били наредили, и че не смее да отиде в полицията, тъй като се бои за семейството си. След разговора с Н. св. С. се обадил на св. Т.А. и му казал, че са му откраднали ТИР-а.

 След като Н. разговарял със С. С. подсъдимият Т. взел батерията и картата от телефона на св. Н. , разглобил телефона и му наредил до сутринта да не включва телефона. Малко след като Н. се обадил на С.С. от базата в с. К.- се провел телефонен разговор между С. С.  и  подсъдимия И.  и двамата започнали да се карат. Свидетелят Н. разбрал, че И. разговаря със С., тъй като се обръщал към него по известния му прякор „Ф.“.  И. решил , че е по- добре товарният автомобил да не бъде паркиран в складовата база в с. К. и решил същият да бъде препаркиран на паркинг в база около П., където паркирали и други камиони- на около 10 км разстояние от базата в К..  И. казал на Н. да кара след него и се качил в автомобил –джип БМВ Х5 , където се качили Т. и М.. Преди да навлязат в гр. П.- И. и Н.  отбили по черен път и спрели в стопански двор, където Н. дал ключовете от камиона на И.. Освен ключовете Н. предал на И. сумата от 5000 евро, която тъстът му му бил дал за да даде на И. по търговски взаимоотношения между И. и Т.А.. След това И., М., Т. и Н. отишли в едно заведение, където ги завел И. и вечеряли. По време на вечерята И. и Т. обсъждали какво да правят с „румънеца“. След това И. закарал Н. в друго заведение в някакво село и го оставил там. След няколко часа И. се върнал с такси като Н. бил изпратен в дома си с таксито, което го откарало до Т.. Преди да го качи в таксито И. отново инструктирал Н. да казва, че двама мъже са се качили в товарния автомобил, принудили са го да шофира към С., където са свалили Н. от товарния автомобил.  Таксито било управлявано от св. Н. Т.. В чантичката с личните документи на Н., която свидетелят носел със себе си останали 3000 евро, които Н. трябвало да предаде на С. С..

Докато откарвали инкриминирания товарен автомобил на паркинга до гр. П.-  лекият автомобил на Т.- „Ауди А“ бил паркиран в близост до складовете в с. К. като половината бил на банкета половината на шосето. Специализираните полицейски служби на ОД МВР П., които подслушвали Т. чрез използване на СРС поискали съдействие от ОД на МВР- . да извършат проверка на „Ауди А4“ ДК№ *** и да установят самоличността на лицата, пътуващи в автомобила. При паркирания автомобил пристигнали полицейски патрули и била установена самоличността на М., Т. и И.. И., който познавал полицейските служители заявил, че М. и Т. са му гости. М. и Т. си тръгнали като продължили да поддържат връзка с И. и Т. му казал, че продължава да следи С. С. като същият до момента не е оставал сам и поради тази причина не са го довели при И..

 

На 13.05.2009г рано сутринта Н. ***. След като се прибрал Н. позвънил на С. С. и се разбрали да отидат в полицията.

 

Около 9.00 часа сутринта на 13.05.2009г С. С. позвънил на Н. и му казал, че ще се срещнат в Р.. С.С. и С.Н. се срещнали на бензиностанция *** в Р.  преди обяд. На бензиностанцията Н. оставил колата си, в която останали и чантичката с документите и сумата от 3000евро. Докато пътували към С.  С. С. се обадил на подсъдимия И. и го попитал дали знае нещо за камиона. С. С. казал на И., че на първо число ще му даде парите, а след това в разговор с Н. казал, че И. му дава развалена стока, а после искал да получава и пари за нея.   Първо  Н. и С. отишли в Оранжериите в гр. С., където собственикът на оранжериите- с малко име С. ги закарал в Полицията в гр. С., за да подадат жалба.  На пропуска на полицията телефонът на Н. иззвънял и неустановен по делото мъжки глас казал „кажи на тази румънска маймуна  да дава 45 000 евро и да си взима камиона“. В полицията свидетелят С.Н. , притеснен за себе си и близките си, изложил версията, която му били наредили да казва И., Т. и М., а именно че непознати лица са го отвлекли с камиона , принудили са го да кара към С., където са го свалили от превозното средство. Във връзка с разследването С. и Н. останали на хотел в С. за да им бъдат задавани допълнителни въпроси във връзка със случая при необходимост. При разпитите Н. не посмял да сподели истината и да съобщи, че е заплашван. По време на престоя на Н. в С. същият бил притесняван многократно от Т., който му звънял и искал да предаде сумата от 3000 евро, която била на С. С.. За сумата от три хиляди евро, която Н. носел, М. разбрал, тъй като видял  инкриминираните пари в жабката при документите на товарния автомобил. М. казал за парите на Т., който позвънил на И.  и му поискал телефона на С.Н.. Н., който във връзка с разследването се намирал на хотел в С., казал на Т., че парите не са в него и да изчака да му ги даде като се върне. След като се прибрал в Т. Н. се разбрал с Т. да му предаде  сумата от 3000 евро на пътя на 15-20 км от Т.- при с. Б..  Н. и Т. се срещнали, Н. дал сумата от 3000 евро на Т., след което Т. разговарял по телефона си , след което разглобил и изхвърлил мобилния си телефон.

 Няколко дни по- късно св. С. се срещнал с И. в гр. П., като отново се водили преговори за дължимите суми и И. предложил да помогне на С. за връщането на камиона. След срещата на телефона на С. позвънил мъж от молдовска карта и на молдовски поискал сумата от 45 000 евро, срещу която да му бъде върнат камиона.

След като се прибрал в Т.- свидетелят Н. отново бил потърсен от полицията и бил отведен в С. поради обстоятелството , че разследващите установили, че фактите изложени от Н.  не се потвърждават от извършените ОИМ, при което Н. разказал какво се е случило и признал, че е изложил версия, казана му от подсъдимите, следвайки указанията на И., М., Т. от страх да не изпълнят заканите по отношение на него и на семейството му.

Няколко седмици след инкриминираната дата на Г.И. се обадил братовчед му В.И. и му казал, че Т. и М. са му се обадили и трябвало да вземат камиона. Т. се срещнал с И. в заведение „***“- в близост до гр. С. като И. предал ключовете  на товарния автомобил с хладилно полуремарке. На срещата И. бил придружаван от св. Е. М..Т. казал на И., че ще прибере камиона на сигурно място. И. попитал къде е това място, но не получил отговор и не посмял повече да пита.

Товарният автомобил и хладилното полуремарке са обявени за ОДИ с телеграми № *** и №***  От извършената по делото СОЕ се е установява, че пазарната стойност на товарен влекач МАН и хладилно полуремарке ШМИД  е в размер на 231 615лева.

 

 

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

 

Съдът констатира, че доказателствата по делото са събрани по съответния предвиден в НПК ред като не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което съдът приема, че фактическата обстановка по делото е такава, каквато е изложена от прокурора в обвинителния акт.

Така изложената фактическа обстановка се доказва от събраните в хода на съдебното следствие гласни , писмени и веществени доказателства, ВДС, изготвени чрез използване на СРС, протоколи за разпознаване на лица и приложените фотоалбуми към тях, съдебно-оценителна експертиза, протоколи за обиск, претърсване и изземване, одобрени от съда; веществени доказателства; всички събрани по ДП доказателства, както и служебно изисканите и приобщени към доказателствения материал по делото; актуални справки за съдимост на подсъдимите заедно с бюлетините към тях.

В хода на съдебното следствие са разпитани свидетелите: Т.А., С. С., Г.К., В.И., Е. М., Н.Т., С.Д., С.Н. и Л. Б. като са приобщени като доказателства :  разпитът на св. В.И.И., находящ се в т. 1, лист 122, 123 от ДП, проведен по реда на чл. 223, ал.1 НПК и прочетен по реда на чл. 281, т. 2 НПК - поради изявлението му пред съда, че не си спомня фактите; части от разпита на св. С. С. , проведен по реда на чл. 223, ал.1 НПК, находящ се в т. 1 , лист 153 от втори ред до края на абзаца ,прочетени по реда на чл. 281, ал.1, т.1 НПК, поради противоречия с показанията му пред съда; разпитът на св. С.Н. проведен по реда на чл. 223, ал.1 НПК, находящ се на /лист 137-140, т.1/- прочетен по реда на 281,ал.1,2 НПК; По реда на чл. 279, ал.1 т. НПК се прочетоха и приобщиха показанията на подсъдимия Г.И., дадени на ДП по реда на чл.22 НПК, намиращи се в т. 1, л.158-165.

   Във връзка с обстоятелството, че св. С. С. е румънски гражданин, както в хода на досъдебното производство при разпита по реда на чл. 223,ал.1 НПК, така и при проведеното съдебно следствие на лицето беше назначен преводач от румънски на български и обратно.

Показанията на свидетелите Т.А., С. С., Г.К., В.И., Е. М., Н.Т., С.Д., С.Н. и Л. Б. се подкрепят и от останалите събрани по делото и кредитирани от съда доказателства и доказателствени средства. Досежно конкретно възприетите от тези свидетели факти, които са от значение за изясняването на всички елементи от фактическия състав на повдигнатото обвинение, съдът не констатира никакво съществено вътрешно противоречие в показанията на всеки един от посочените свидетели, като не констатира такова противоречие и между показанията на отделните свидетели. В хода на съдебното следствие разпитаните свидетели възпроизвеждат обстоятелства, възприети от тях лично и непосредствено и касаещи именно факта на извършване на деянието, време и място на осъществяването му, авторството, механизма на деянието и конкретното своеобразие на обстоятелствата, при които е било извършено то.

Съдът кредитира показанията на св. С. С. и Т. А., дадени в хода на съдебното следствие, както и показанията на подсъдимия Г.И., дадени по реда на чл. 22 НПК и приобщени чрез прочитането им на основание чл.279, ал.1, т. НПК относно: търговско сътрудничество между подсъдимия Г.И. и св. С. С. и възникналите парични задължения на св. С.С.; относно предмета на спор между С.С. и подсъдимия И. –паричната сума в размер на 30 000 евро, а впоследствие  видно от приобщените като доказателство показания на С.С., по реда на чл. 223, ал.1 НПК, които се покриват и с показанията на св. Н./ по реда на чл. 223, ал.1 НПК, прочетени по реда на чл. 281, ал.1, т.2 НПК /, потвърдени в хода на съдебното следствие размерът на претендираната сума, дължима от С. С. се е повишила и е била в  размер на 45 000 евро като последната завишена сума е претендирана от неустановено по делото лице в телефонен разговор със свидетеля С.Н.. В подкрепа на посочените факти са събрани безпротиворечиви, логични, правдиви  доказателства като същите не се отричат от процесните страни.

Съдът кредитира показанията на св. Т. А., дадени в хода на съдебното следствие относно влошените отношения между подсъдимия Г. И. и св. С.С. и обстоятелството, че св. С. С. не вдигал телефона си на позвъняванията на подсъдимия Г.И. , видно от които Т.А. е бил посредник между Г.И. и С. С., тъй като С. С. престанал да отговаря на телефонните позвънявания на подсъдимия Г.И..Този факт се потвърждава и от показанията на св. В.И.И., прочетени и приобщени по реда на чл. 281, ал.4 НПК, който заявява, че Г. е имал проблем с румънец, който му дължал пари във връзка със стока, която му е продал. В подкрепа на този факт са и показанията на подсъдимия Г.И., дадени на ДП по реда на чл. 22 НПК и приобщени на основание чл. 279, ал.1, т. НПК . Събраните доказателства в тази насока са безпротиворечиви, последователни и не се оспорват от страните.

 

Съдът кредитира показанията на св. Т. А., дадени в хода на съдебното следствие относно обстоятелството, че Г.И. е бил уведомен по телефона на 11.05.2011г  от св. А., че на 12.05.2012г свидетелят С.Н. *** –С., тъй като ще товари зеленчуци от оранжерии в гр. С. с инкриминирания товарен автомобил, както и че там ще го чака свидетелят С. С.. Тези показания кореспондират с показанията на св. Н., че след срещата с тъста си в Б., на връщане към България  Н. получил позвъняване от И., който го попитал дали на следващия ден ще пътува. Тези показания се потвърждават и от обясненията на подсъдимия Г.И., дадени пред съдия по реда на чл. 22 НПК в хода на ДП и приобщени към съдебното следствие.

Във връзка с проведената среща в гр. П., „***“/“***“/ се събраха взаимно изключващи се гласни доказателствени средства- от една страна обясненията на подс. Т. и М., които заявяват, че не са се срещали с  подс. Г.И. във въпросното заведение на 11.05.2009г. От друга страна са обясненията на подс. И. ,дадени по реда на чл. 22 НПК и приобщени в настоящето производство.

Съдът кредитира показанията на подсъдимия Г.И. за среща с подсъдимите Т. и М. на 11.05.2009г в заведение „***“/ „***“/, където се уточнени и съгласувани претенциите на И. и действията на Т. и М., както и че именно на тази среща Т. и М. са били уведомени за мястото и времето, където може да бъде пресрещнат св. Н. с управлявания от него товарен автомобил, както и данни за св. С. С.- това, че дължи суми на много хора, местата, където може да бъде намерен и описания на ползвания от св. С. автомобил. Обясненията на подс. И. кореспондират с фактите, изнесени от св. Н. и се подкрепят от приобщените ВДС, събрани чрез СРС.

 В пълно противоречие с посочените доказателствени средства са показанията на подсъдимите Т. и М., дадени в хода на съдебното следствие,  в които твърдят, че не е провеждана среща с подс. И. предишния ден и че те са придружавали товарния автомобил по молба на шофьора Н., тъй като не е знаел пътя. Съдът не кредитира показанията на подсъдимите Т. и М. , тъй като те не се подкрепят  от нито едно доказателство и остават висящи и в противовес на многобройните и взаимно допълващи се събрани по делото доказателствени средства- гласни, веществени, писмени.  Това е така, защото по делото никъде не се събра каквото и да е доказателство, че Н. се е обръщал за помощ към М. и Т.. Няма и как да се е обръщал, тъй като свидетелят не е познавал подсъдимите Т. и М. като ги е видял за пръв път на 12.05.2009г на „***“. От приложените разпечатки от мобилен оператор не се установи Н. да е разговарял предишния ден с въпросните лица. Достоверността на показанията на подсъдимия Г.И.  относно срещата на 11.05.2009г с Т. и М. се подкрепя напълно от събраните ВДС чрез използване на СРС , където се съдържат доказателства за предварително събрана информация от Т. и М. във връзка с изпълнение на инкриминираното деяние, както и са налице доказателства за извършена предварителна подготовка, а именно разговор на Т. на 11.05.2009г в 12.01ч с неустановено по делото лице, на което Т. разпоредил  да осигури няколко човека за един – два дни. В тази връзка е и проведен разговор на 12.05.2009г-16.52ч от Т. с неустановено по делото лице, в което Т. характеризира  „румънеца“,а именно че е „завлякъл  триста човека“. Безспорно е, че подсъдимите М. и Т. са имали предварителна информация за място и времето, където да пресрещнат  свидетеля Н. и управлявания от него товарен автомобил като достоверно и логично е да са получили въпросната информация на срещата с подс. Г.И.. Безспорно се доказва, че М. и Т. са имали информация и за  вида на управлявания от св. С. автомобил, обичайни места, на които свидетелят С. може да бъде намерен/ като в приложените ВДС от разговори на Т. с неустановено по делото лице се установява, че „румънеца“ е изчакван на две  точно определени места/  както и за предварителна подготовка, изразяваща се в набиране на съучастници и разпределение на целите между съучастниците- едната цел е св. Н. с управлявания от него товарен автомобил и другата цел е св. С. С..

 

Съдът кредитира показанията на свидетеля Н., дадени в хода на съдебното следствие , както и показанията , дадени по реда на чл. 223, ал.1 НПК пред съдия  и прочетени по реда на чл. 281, ал.1, т.1,2 НПК в хода на съдебното следствие , от които се установява, че на 11.05.2009г подс. И. два пъти е звънял на Н.- първият път – докато Н. се е прибирал от Б., вторият-вечерта, както и на 12.05.2009г сутринта като е заплашил Н. с действия , застрашаващи неговия живот и този на семейството му и му е казал да изпълнява нарежданията на лицата, които ще го чакат на „***“ и мотивирал пасивното поведение на Н. казвайки  му , че въпросните хора „режат глави, отвличат хора и били опасни“. Показанията на свидетеля Н. се подкрепят от показанията на св. Б..  От показанията на св. Н. и св. Б. се установява, че действията на Н. са били мотивирани от оказана психическа принуда върху Н. , възбудила у свидетеля основателен страх и мотивирала поведението му от момента на отправените заплахи на 11.05.2009г след първото телефонно позвъняване на И. до момента на даване на неверни показания пред разследващите органи в ПУ гр. С.. Съдът кредитира показанията на св.Н. и Б., че свидетелите са изпитвали  страх за своята безопасност и тази на децата си, тъй като те са последователни, логични, житейски правдиви. Тези показания не само, че не са изолирани от останалите доказателствени източници, но са и подкрепени от останалите гласни и веществени доказателствени средства, възпроизвеждащи отделни фрагменти от хронологията на събитията.

На възражението на защитата, че логичното поведение от страна на Н. би било незабавно да потърси съдействие от полицията – свидетелят опонира, че живее  малък град, че не би могъл да скрие себе си и близките си, тъй като лесно би могъл да бъде открит, поради което е възприел линия на поведение, изразяваща се в безусловно изпълнение на нарежданията на тримата подсъдими, както по отношение на посочения от тях маршрут, така и впоследствие относно обясненията, дадени  на св. С., а по- късно и пред полицията в гр. С..

Обстоятелството за породен страх у Н. за него и за семейството му се съдържа и в показанията на св. Б.- съпругата на Н., дадени в хода на съдебното следствие. Б. е била свидетел на разговорите между Н. и И.- същата заявява, че тя и съпруга и са били много притеснени не само за себе си , но и за децата си. Б. заявява, че след позвъняването на И. на следващия ден не е посмяла да пусне дъщеря си на училище и не са посмели да излизат от дома си.

Свидетелката Б. в непосредствен разпит пред състава на съда  заявява, че и към момента на водене на съдебното следствие тя и съпругът се  притесняват за безопасността си, както и тази на децата си.

 В хода на проведения разпит в хода на съдебното следствие, съпоставен с разпита на свидетеля по реда на чл. 223, ал.1 НПК пред съдия /л. 137/ съдът констатира, че в съдебното следствие Н. заявява, че е пътувал до Б. на 10 май 2009г, а на 11май 2009г. принудително е закарал товарния автомобил с хладилно полуремарке до базата в с. К.. В разпита пред съдия в ДП тези дати са съответно 11 и 12 май. Съдът кредитира датите , посочени в разпита пред съдия, тъй като те са безспорно установени от събраните в хода на съдебното следствие гласни доказателства-проведените разпити на останалите свидетели – свидетелят С. С. ,  от  приложените ВДС, събрани чрез СРС, както и от приобщените по ДП писмени доказателствени средства. Съдът отчита, че неточността в посочените дати при разпита на свидетелите Н. и Б. в хода на съдебното следствие се дължи на отдалечеността на описваните от тях събития във времето като погрешното посочване на инкриминираните дати с разлика от един ден не променят фактическата обстановка.

 

  Безспорно по делото се установява, че между подсъдимия Г.И. и свидетеля Н. са провеждани телефонни разговори на 11и 12 май 2009г. Това е отразено както в показанията на св. Н., така и в показанията на подсъдимия Г.И. –дадени по реда на чл. 22 НПК, приобщени към съдебното следствие . Безспорно е и обстоятелството, че И. е казал на Н. , че две лица ще чакат Н. на следващия ден на разклона за „***“. Съдът констатира противоречие между показанията на Г.И. и С.Н. относно съдържанието на проведените разговори и по- конкретно какво именно е казал И. на Н. относно отклоняването на товарния автомобил от определения маршрут и откарването му в складовите бази в с. К. както и  словесната характеристика, която е дал И. на мъжете, които е са придружили Н.. От съществено значение е въпросът доколко  и дали подсъдимият И. е използвал словесни изрази и думи, възбудили у Н. страх за него и семейството му и представляващи упражняване на психическа принуда. Н. заявява, че И. му е казал, че мъжете, които ще го чакат на „***“ - „режат глави, отвличат хора и били опасни“. Г.И. заявява, че не е казвал, че хората ,които изпраща на Н. „режат глави“- и заявява, че е казал само , че  хората които му изпраща са „неслучайни хора“,„опасни и да прави каквото те му кажат“. Съдът кредитира показанията на С.Н. като счита ,че същите имат по- голяма доказателствена тежест и са по- достоверни поради обстоятелството, че И. дава показания, които уличават самия него. Дори обаче И. да е казал думите, посочени в собствените му обяснения- настоящият състав счита, че в казаните от подсъдимия изрази „неслучайни“, „опасни“ хора и императивното нареждане Н. да изпълнява нарежданията им- се съдържат достатъчно данни за оказана психическа принуда по отношение на свидетеля. Същевременно и от показанията на подсъдимия И. се извежда личната му оценка за отправените от него към Н. словесни изявления и че същите съдържат  заплаха срещу живота и здравето на св. Н. и семейството му.  В обясненията на И., дадени на ДП и приобщени към съдебното следствие, са налице доказателства , че самият И. се е притеснявал от подсъдимите М. и Т.. Това е причина  след срещата с тях на „***“ и след разговорите с Н. на 11.05.2009г подсъдимият Г.И. да се обади на братовчед си В.И. и да го пита какви хора му е изпратил като братовчед му го е успокоил, че няма проблеми.

 

От показанията на Н. в хода на съдебното следствие се установява, че същият е пътувал с товарния автомобил до складовата база в с. К. два пъти преди инкриминираното събитие. По делото не се съдържат доказателства , че Н., който е имал опит като шофьор не само в границите на страната, но видно от фактите по делото е шофирал и извън България , се е нуждаел от помощта и то на двама придружители, за да успее да „намери“ пътя до с. К.. Това твърдение на подсъдимите Т. и М. е несъстоятелно, не кореспондира с фактите по делото и е житейски неправдоподобно. Още повече, че в приобщените ВДС, събрани чрез СРС в разговор с неустановена по делото жена Т. заявява, че шофьорът е объркал пътя и е минал през К., което показва, че двамата придружители на шофьора не са били по- компетентни от него, като в случай, че Т. е указвал на Н. накъде да шофира изявлението му нямаше да бъде формулирано по този начин. Обстоятелството, че Н., който е шофирал и преди това два пъти в дестинация с посока П., е объркал пътя сочи на проява на разсеяност, дезориентираност, които са характерни спътници при преживяване на психически стрес и страх.

 Същевременно прави впечатление/ от събраните доказателства , съдържащи се във ВДС чрез СРС/, че подсъдимият Г.И. не е водил разговори с останалите подсъдими по време на пътуването им със св. Н. към К. и не е бил в течение на конкретните действия, осъществени под ръководството на Т. във връзка със следенето на св. С. С.. В този смисъл съдът кредитира обясненията на обв. И. дадени в ДП пред съдия, в които той заявява, че Т. на срещата в „***“ му е казал, че начинът, по който ще докарат камиона си е тяхна работа.

От анализа на събраната по делото доказателствена маса се установява, че организатор на дейността по физическото отклоняване на товарния автомобил от предварително определения маршрут и на дейността по  проследяването на св. С. с цел отвличането му се откроява подсъдимият Т.- той координира действията на останалите лица- както на подсъдимия М., така и на лицата с неустановена самоличност, осъществили следенето на св. С.. Денят преди отклоняването на товарния автомобил от маршрута му Т. осигурява необходимите му лица от криминалния контингент за извършване на криминалните деяния по отклоняване на товарния автомобил и провалилото се отвличане на св. С.. Това се доказва от приложените ВДС, събрани чрез използване на СРС, а именно разговорът на Т. с неустановено по делото лице на 11.05.2009г , в който подсъдимият заявява, че ще са му необходими „всички“, а няма да са му достатъчни само двама/лица/ като възложената им „работа „ще отнеме ден- два“. Т. отива да вземе М. / видно от разпита на св. Д. и ВДС чрез СРС/от дома му и заедно пресрещат св. Н. на „***“- Я.- С.. Съдът кредитира показанията на свидетеля Н., дадени по реда на чл. 223 НПК и показанията, дадени в хода на съдебното следствие относно срещата му с подсъдимите М. и Т. на „***“, относно пътуването с двамата подсъдими, относно редуването на двамата подсъдими в кабинката на шофьора, относно забраната Н. да вдига мобилния си телефон и относно принудителното пристигане в с. К.. Твърденията на Н. за тези обстоятелства се подкрепят от приобщените  към съдебното следствие ВДС чрез СРС. Безспорно от проведените разговори между М. и Т. се установява, че двамата са се редували в кабинката на мястото до шофьора Н., а от разговор на Т. с лицето с неустановена самоличност се установява, че св. С. многократно е звънял на св. С.Н. както и че свидетелят Н. не вдигал мобилния си телефон. От ВДС чрез СРС безспорно се установява липсата на съпричастност на С.Н. към изпълнителното деяние на престъплението, извършено от тримата подсъдими, както и към изпълнителното деяние на друго престъпление- каквото твърдение беше застъпено в пледоариите на защитниците на подсъдимите. Два основни разговора на Т. с лицето с неустановена самоличност/ съдържащи се във ВДС чрез СРС/ сочат на необосноваността и несъстоятелността на това твърдение – първият разговор е този, в който неустановеното лице предлага  на Т. -шофьорът/Н./ да се обади на св. С. и да съобщи, че е аварирал с автомобила  и вторият разговор, в който при въпрос на лицето с неустановена самоличност към Т. как да примами св. С. с цел да бъде отвлечен,  Т. заявява “ Не съм сам да ти кажа. Ти си прецени“- тъй като е пътувал в кабинката до шофьора Н. и не посмял да разговаря във връзка с плановете за отвличането на св.С. в присъствието на Н.. От съдържанието на тези разговори безспорно се установява ,че по отношение на Н. е упражнявана психическа принуда и същият по никакъв начин не е участвал в инкриминираното деяние, а напротив подсъдимите Т. и И. са криели от него своите планове и предприетите от тях действия във връзка с работодателя му С. С.. От телефона на Н. подсъдимият Т. записва мобилния телефон на С. и го изпраща с смс на лицето с неустановена самоличност, за да му звъни като Т. заявява на лицето /ВДС чрез СРС/, че „румънеца“ непрекъснато звъни. Проведен е разговор на Т. и неустановеното лице- за това, че св. С. не вдига на позвъняванията от улични телефони , а  същевременно постоянно звъни на Н.. На фона на тези разговори тезата на подсъдимите М. и Т. , че Н. не е вдигал телефона си по своя воля не се подкрепя от нито един факт, още повече че свидетелят не е вдигал телефона и на многократните позвънявания на съпругата си. Ако Н. по своя воля не е отговарял на позвъняванията на С. С. и хипотетично е дал сам номера на „румънеца“ на Т., който го изпраща чрез смс на лице с неустановена самоличност, за да му звъни тогава липсва логика и достоверност в безспорния факт, че Т. се притеснява да разговаря за предприетите действия спрямо св. С. пред Н. и казва на неустановеното лице да реши само, защото Т. „не е сам“, а в кабинката на товарния автомобил заедно със свидетеля Н..

В хода на съдебното следствие са приобщени писмени доказателства, събрани в ДП, а именно- протоколи за разпознавания  на подсъдимите И., Т., М. от св. Н.. Същият посочва Т. и М. като лицата, пресрещнали го на „***“ и които са го придружили до склада на И. в с.К.. Въпросното обстоятелство се потвърди от свидетеля и в хода на съдебното следствие като Н. посочи подсъдимите Т. и М. в съдебната зала и отново заяви, че това са лицата, които са го пресрещнали на „***“.

 

Съдът кредитира показанията на свидетелите Д., К., дадени в хода на съдебното следствие относно обстоятелството, че са видели тримата подсъдими да обядват в ресторанта на М. и К. и че не са станали свидетели на проблеми в отношенията им. В тази насока са и показанията на св. Н., който не съобщава при спирането да обядват в заведението да е правил опити да противодейства на М. и Т..  

 

В приложените ВДС, събрани чрез СРС се съдържат многобройни разговори на  подсъдимия Т. с неустановено по делото лице с телефон ***, от които се установява, че :Т. е възложил задачата за  проследяването и отвличането на св. С. С. на въпросното лице;лицето с неустановена по делото самоличност докладва за проследяването на св. С., за това, че същият непрекъснато е придружаван от друго лице; Т. изпраща на въпросното лице мобилния телефон на С., за да може да другото лице да му звъни и му споделя, че св. С. непрекъснато звъни от телефона си на св. Н./ ВДС разговор № *** от 12.05.2009 в 19:13 часа/. В приобщените ВДС чрез СРС се установяват планове на Т. и неустановеното лице за примамване и отвличане на св. С. като му бъде съобщено, че товарният автомобил е аварирал / ВДС-разговор № *** от 12.05.2009 в 14:15 часа „Или другият вариант е тоя човек, къде е с тебе, да му каже, че има проблем някъде и да го извика и там да го таковаме“/.

При обсъждането на начини за „примамване“ на св. С. – Т. съобщава на лицето с неустановена самоличност, че не може да говори, тъй като не е сам като има предвид присъствието на шофьора С.Н. в кабината/ ВДС-разговор № *** от 12.05.2009 в 12:48 часа/. От този разговор безспорно се установява достоверността на показанията на св. Н., че се е боял за себе си и семейството си . Посочените разговори доказват недостоверността на тезата, че подсъдимите Т. и М. „придружават“ товарния автомобил, управляван от Н. като „услуга“ и сочат на истинските им цели –упражняване на психическа принуда по отношение на Н. , която го мотивира да извърши впоследствие разпоредителни действия.

 

 

Съдът кредитира показанията на свидетелите С. и Б., че през целия ден на 12.05.2009г многократно са опитвали да се свържат с Н., но той не вдигал телефона си, а впоследствие нямало и сигнал. Това се подкрепя и от показанията на св. Н., както и от приложената като писмено доказателство- справка- разпечатка с разговорите на св. Н. на инкриминираната дата. Кредитира се показанието на Н., че още отначало Т. забранил на Н. да вдига телефона като е получил  разрешение да вдигне веднъж при позвъняване от съпругата на Н., за да я успокои.

 

 Съдът кредитира показанията на св. Н. /безспорно установено по делото и не се оспорва от подсъдимите/ относно факта, че И. е посрещнал Н., М. и Т. в с.К. и товарният автомобил е препаркиран в стопански обект в близост до гр. П. като Н. е предал ключовете на управляваното от него МПС на И., а сумата от 3000 евро е останала в Н.. Кредитира се и твърдението на св. Н. , че И. накарал Н. да позвъни на св. С. С. и да му каже , че е отвлечен заедно с „камиона“, както и че малко след това е станал свидетел на разговор между св. С. С. и подсъдимия Г.И. по телефона и двамата са се скарали.  Тези факти се поддържат и в показанията на подсъдимия И., дадени в ДП по реда на чл. 22 НПК. Подсъдимият И. за разлика от св. Н. заявява, че е получил не само ключовете , но и документи на товарния автомобил, което обстоятелство не можа да се установи по безспорен и категоричен начин, но съдът счита , че не е от съществено значение във връзка със събирането на доказателства за инкриминираното деяние. Поради горното се кредитират показанията на св. Н., че същият е предал на Г.И. само ключовете от товарния автомобил.

 

Съдът констатира противоречие в свидетелските показания на св. С. и св. Н. във връзка със срещата им на 13.05.2009г- Н. твърди, че преди да отидат в гр. С.- същите са се срещнали в *** бензиностанция в гр. Р.. Св. С. твърди, че със св. Н. са се срещнали направо пред ПУ гр. С.. Въпросното противоречие не е от значение за разкриване на обективната истина. Безпротиворечиво е и в показанията на свидетеля Н. и на свидетеля С. С., че в приемната на ПУ гр. С.  на телефона на Н. е позвънил непознат мъж и е поискал сумата от 45000 евро.

Съдът кредитира  прочетените по реда на чл. 281, ал.1, т.1 НПК показания в т. 1, стр.153, на С. С., от които се установява за проведена среща на С. С. с И. няколко дни след инкриминираното събитие , след което от молдовска карта на молдовски език отново е отправено искане за 45 000евро срещу връщането на камиона. Този факт се подкрепя и от показанията на подсъдимия И. дадени в ДП по реда на чл. 22 НПК.Същите не се оспорват от страните.

Съдът кредитира показанията на подсъдимия Г.И. , подкрепени от показанията на св. Е. М. за проведена среща на подсъдимия Г.И. с подсъдимия Х.Т. няколко седмици след датата на инкриминираното деяние, на която дата И. предал на Т. ключовете на товарния автомобил и хладилно полуремарке. Не се кредитират обясненията на подсъдимия И., че на срещата са предадени и документите на товарния автомобил. По отношение на обстоятелството дали Н. е предал и документите на товарния автомобил на И.,  който съответно впоследствие да ги предаде на Т. е налице противоречие в обясненията на И. и показанията на Н.. Въпросното обстоятелство не се доказа по безспорен начин, но същото не води до съществено изменение на фактическата обстановка.

Кредитират се показанията на св.Н., дадени в хода на съдебното следствие, които противоречат на тези дадени от свидетеля в хода на ДП- при проведен разпит пред съдия относно предаването на  сумата от 3000 евро-намираща се в св. Н.. Кредитират се обясненията на подсъдимия Г.И. от ДП пред съдия , че М. е видял въпросната сума докато се е возел в кабинката на шофьора в жабката, където са се намирали и документите на превозното средство. М. е споделил за това с Т., който е взел телефона на Н. от Г.И.. Показанията на Н. от ДП, че И. му е звънял във връзка с въпросната сума не противоречат на обясненията, дадени от И.. Кредитират се показанията на Н. от съдебното следствие, че е  бил притесняван многократно от Т., който му звънял и искал да предаде сумата от 3000 евро, която била на С. С.. Кредитира се показанието на Н. от съдебното следствие, че е предал парите на Т. на 15-20 км от Т.- при с. Б. след като се е завърнал от гр. С., където е давал първоначални показания във връзка със случая. Съдът кредитира във връзка с това обстоятелство, показанията на Н. , дадени в хода на съдебното следствие, тъй като те са по- пълни, по- подробни от тези, събрани на ДП. Зададени са множество въпроси на св. Н. от страните и от съдебния състав, които водят до пълнота и до изясняване на това обстоятелство в цялост.

Гласните доказателствени средства , събрани в хода на съдебното следствие, както и приобщените по реда на чл. 281 НПК свидетелски показания, дадени пред съдия напълно кореспондират и се подкрепят от приложените по делото ВДС , изготвени въз основа на използване на СРС чрез оперативен способ „подслушване на мобилни телефони“ – на основание чл. 6 ЗСРС, при което е осъществено подслушване на телефонни номера ***, и на телефон ***, ползвани от Х.Т.Т. като използването на СРС-та е извършено в предвидения в НПК и ЗСРС ред. На основание чл. 177, ал.2 НПК ВДС -материали по ДП 34/09 по описа на ОД МВР- П. и по ДП 450/09 по описа на РУ МВР С. са отделени и приобщени към настоящето производство. Изготвените ВДС чрез използвани СРС съдът кредитира като правдиви и обективни, непротиворечиви, кореспондиращи помежду си, кореспондиращи и допълващи се с останалите събрани по делото доказателства и обосноваващи изложената по-горе фактическа обстановка.

Приобщените ВДС, изготвени въз основа на СРС, доказват предприетите от Т. действия за принудителното отклонение на инкриминирания автомобил, както и за извършеното проследяване  и наблюдение на св. С. С. с цел отвличането му – такива са разговорите между Т. и М., както и между Т. и неустановени по делото лица-мъже с телефонни номера, посочени в изготвеното ВДС.

В приложените ВДС, изготвени чрез използване на СРС „подслушване“ на телефонни номера, ползвани от Т. се установяват множество разговори на Т. с второто лице/М./ , придружаващо товарния автомобил и редувало се с Т. да седи в кабинката до шофьора Н.. Проведените между Т. и М. разговори съответстват на описаното в разпита на св. Н. като в разговорът от 12.05.2009г- 11.20ч изрично М. съобщава, че е спрял при ресторанта си, а Т. му казва, че и те с Н. ще спрат. Събраните ВДС чрез използване на СРС напълно се подкрепят от останалите доказателства по делото- протоколи за разпознаване на подсъдимите от св. Н., както и от  разпитите на св. Н., К., Д.. Видно от приложените ВДС чрез използване на СРС се установява, че едновременно с организираното отклоняване на инкриминираното превозно средство под ръководството на Т. е провеждано наблюдение и следене на св. С. С. с цел да бъде отвлечен като това е деяние не е осъществено поради обстоятелството, че С. С. непрекъснато бил придружаван от друго лице, не отговарял на телефонните позвънявания от улични телефони на похитителите.

 

По делото са приложени писмени доказателства, а именно : договори за новация №3, №4/ от 09.07.2008г /, приложени в т. 2, л.38-л.51- на румънски език и с легализиран превод на български език/, от които се установяват и индивидуализират товарния автомобил и хладилното полуремарке- които били във владение на представляваното от С. С. дружество ТД„***“ ЕООД, а именно: влекач МАН с рег. № ***, серия на шаси *** и хладилно полуремарке ШМИД към него с рег. № ***, серия на шаси ***. Видно от приложените писмени доказателства –договори за новация- товарният автомобил и хладилно полуремарке били собственост на румънското търговско дружество „***“. ТД„***“ ЕООД  , представлявано от С. С.  било цесионер с правата на лизингополучател на описания товарен автомобил и хладилното полуремарке и като такова осъществявал владението върху тях. .По делото се приложени и писмени доказателства във връзка със заведената щета след противозаконното отнемане на инкриминираните товарен автомобил и хладилно полуремарке- на румънски език и в легализиран превод, съдържащи се в том 2, лист 5-лист 37 като на лист 26-28, респ. лист 29-31 са приложени екземпляри от застрахователните полици на товарния автомобил и хл. полуремарке. По делото е приложена и приета в хода на съдебното следствие  съдебно- оценителна експертиза /т.2, лист 55-67/ , в която е извършена оценка на товарен автомобил и хладилно полуремарке. Оценката е извършена чрез използване и прилагане на два метода- метод на чиста стойност на активите и метод на пазарните аналози. От заключението на експертизата се установява, че пазарната стойност на товарен влекач „МАН“ и хладилно полуремарке „ШМИД“  е в размер на 231 615лева. Приложената и приета в хода на съдебното следствие СОЕ е изготвена с необходимите професионални знания, умения и обективност, поради което съдът я кредитира изцяло.

 

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

 

От фактическа страна е налице безпротиворечивост на събраните гласни и писмени доказателства, както и приложените ВДС, събрани чрез използване на СРС. Доказателствата взаимно се подкрепят и допълват като създават ясна картина на извършените от подсъдимите престъпления.

Предвид на изложеното  по- горе от фактическа страна , съдът намира, че подсъдимите са извършили престъпленията- предмет на обвинението, а именно  Г.Н.И. и Х.Т.Т. -престъпление по чл. 214, ал.2, т.2 вр. ал. 1, вр. чл. 213а, ал. 3, т. 2 вр. чл. 20 ал. 2 НК; а К.Д.М. -  престъпление по чл. 214, ал.3, т.2 вр. ал. 1, вр. чл. 213а, ал. 3, т. 2 вр. чл. 20 ал. 2 НК.

Изпълнителното деяние извършено от подсъдимите И., Т.М. съдържа реквизитите на престъплението изнудване по смисъла на основния състав на чл.214, ал.1 от НК , а именно -принуждаване на някого да извърши, да пропусне, да претърпи нещо противно на волята на пострадалия, и с това причини нему или другиму имотна вреда, с цел набавяне за себе си или за другиго на имотна облага. Принуждаването в случая е под формата на оказване на психическа принуда. Изпълнителното деяние в настоящия казус се изразява в заплашването с насилие, или друго противозаконно действие с тежки последици за пострадалия или негови ближни- семейството му.

Тъй като в случая разпореждането с вещта, противно на волята на пострадалия, от което е увредено  имущество на трети лица, е извършено с цел набавяне на имотна облага, като са причинени значителни имуществени вреди, деянието е квалифицирано като такова по чл.214, ал.2, т.2 вр. с ал.1, във вр. чл. 213а, ал.3, т.2 вр.чл.20, ал.2 НК за подсъдимите Т. и И. и по чл. 214, ал.3, т.2 вр. ал. 1, вр. чл. 213а, ал. 3, т. 2 вр. чл. 20 ал. 2 НК за подсъдимия М., тъй като последният се явява специален състав по отношение на основния състав на чл.214, ал.1 от НК.

 

От обективна страна изпълнителното деяние се изразява с използване от  тримата подсъдими на психическа принуда чрез заплашване. Използването на принуда от страна на подсъдимия Г.И. по отношение на пострадалия С.Н. чрез заплашване започва на 11.05.2009г –през деня и вечерта с телефонни позвънявания и със следващо позвъняване на 12.05.2009г около 7.30-8.00ч, когато Н. се придвижвал с инкриминирания товарен автомобил към „***“, където психическата принуда по отношение на Н. продължава да се извършва от подсъдимите М. и Т.- с извършваните от тях конклудентни действия- двамата  го пресрещат на паркинга, М. се качва в кабинката при Н., а Т. ги следва с кола зад товарния автомобил. Психическата принуда мотивира Н. да се отклони от маршрута си и да се движи в посока, наредена му от подсъдимите като му е забранено да използва мобилния си телефон. Психическата принуда намира израз и в мотивирането на Н. при пристигане в с. К. да се обади на Св.С. С. и да разкаже, това което са му наредили И., Т. и М., като и в мотивирането му да даде неверни показания пред разследващите органи в гр. С. съгласно инструкциите на тримата подсъдими. От момента на първото позвъняване на 11.05.2009г на И.- действията на Н. са продиктувани и мотивирани от отправените му заплахи и възникналия у лицето основателен страх за живота и здравето- неговите и на семейството му. Вследствие на упражнената принуда Н. извършва акт на имуществено разпореждане- предава на подсъдимия И. ключовете на товарния автомобил с хладилно полуремарке , а на по- късен момент – след като дава показания в ПУ гр. С. – предава на Т. и сумата от 3000евро с левова равностойност 5 867,49лева. Вследствие на имущественото разпореждане на св. С.Н. е причинена вреда- в размер на 5 867,49лева за св. С. С. и в размер на пазарната цена на инкриминираните товарен автомобил с хладилно полуремарке в размер на 231 615лева за лизингодателя - „***“.

Принудата, осъществена чрез употреба на заплаха спрямо Н., е била необходима, и за да бъде мотивирано лицето да извърши увреждащия  акт на имуществено разпореждане.

Тримата подсъдими  са действали в съучастие  като  съизвършители по смисъла на чл. 20 ал.2 НК, тъй като са участвали в самото изпълнение на престъплението.

Налице е пряка следствено причинна връзка между упражнената психическа принуда над свидетеля Н. и последвалите разпоредителни действия от страна на последния. Макар да няма словесни заплахи от страна на М. и Т.– психическата принуда върху св. Н. от страна на тези подсъдими намира израз в редуващото се присъствие на Т. и М. в кабината на мястото до шофьора, в наложената забрана от Т.Н. да вдига мобилния си телефон и да разговаря с него, а впоследствие при пристигане в К.- в разглобяването на телефона на Н. от Т. и  указанието да не го сглобява докато не пристигне в Т..

Неоснователно е възражението на защитата на тримата подсъдими за липса  на заплаха в действията на подсъдимите. Видно от показанията на св. Н. от страна на тримата подсъдими е осъществена психическа принуда по отношение на св. Н.. От страна на подс. И.- същата е вербална, изразяваща се в заплаха към  Н. и семейството му ,  че ще му изпрати „опасни хора, които режат глави и отвличат хора“, а от страна на Т. и М.- са налице  конклудентни действия- подсъдимите се редуват в кабинката до Н., забраняват му да вдига мобилния си телефон и контролират посоката на движение. При наличието на убедителни гласни доказателства в тази насока възражението на защитата е явно неоснователно. Налага се извода за принуда осъществена чрез заплашване.

Изпълнителното деяние е осъществено чрез действията на подсъдимите, изразяващи се в мотивирането на свидетеля Н. да предприеме определено поведение противно на своята воля. Първият елемент от изпълнителното деяние на обсъжданото престъпление е упражнената принуда чрез заплашване спрямо жертвата – подсъдимите са  упражнили психично въздействие по отношение на св.Н., като същият е застрашен с бъдещо деяние, което е от естество да изложи на опасност живота и здравето му и на семейството му. Н. е възприел заплахите като реална и непосредствена възможност като това заплашване е било годно да внуши основателен страх у изнудвания, че деянието може да бъде осъществено.

Налице е и вторият елемент от изпълнителното деяние на обсъжданото престъпление, а именно- довеждане до знанието на изнуденото лице /свидетеля/ на желаното от подсъдимите негово поведение – разпореждането с имущество и предаването му  във фактическа власт на подсъдимите.И двата акта на имуществено разпореждане- с товарния автомобил и с паричната сума са мотивирани от упражнената психическа принуда по отношение на Н. .В случая това поведение на изнудения се намира в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с упражнената спрямо него принуда, тъй като без тази принуда той не би предприел акта на имущественото разпореждане в случая с чуждо имущество.

 Вследствие от акта на имущественото разпореждане, осъществен от св. Н. на трети лица  са причинени "значителни имуществени вреди", квалифициращо обстоятелство по ал. 3, т. 2 на чл. 213а от НК. При извършването на преценката за наличието на този квалифициращ признак следва да се изхожда от паричната равностойност на имотната вреда. В случая се касае за имотна вреда, която представлява повече от 14 МРЗ/ решение №312/2008 ВКС/ размера на минималната работна заплата към момента на деянието е 240 лв / и по този начин в една значителна степен засяга имущественото състояние /патримониума/ на трети лица, поради което безспорно следва да се приеме, че е налице обсъждания квалифициращ признак на престъплението.

Относно изразеното становище на защитата за неяснота на обвиненията и поради този факт невъзможност за осъществяване на адекватна защита съдът констатира следното: внимателният прочит на постановленията за повдигане на обвинение спрямо тримата обвиняеми не сочи на такъв извод. В тях словесно е отразено, че те са извършили престъплението в съучастие като съизвършители помежду си .Формата на съучастие на И., Т. и М. в изпълнителното деяние е ясно отграничена и съответства на текстовото изписване на престъплението – като Т. и И. са обвинени по  чл. 214, ал. 2, т. 2 вр. ал. 1, вр. чл. 213а, ал.3, т. 2 вр. чл. 20, ал. НК, М.  по чл. 214, ал. 3, т. 2 вр. ал.2, т.2, вр.ал.1, вр. чл. 213а, ал.3, т. 2 вр. чл. 20, ал. НК  т.е. като извършители. Престъплението, в което те са обвинени е пределно ясно формулирано, и словесно и текстово, поради което няма допуснато нарушение от органа на досъдебното производство, което да е довело до ограничаване правото им на защита.

Подсъдимите са осъществили обективните и субективни признаци на престъплението, в което са обвинени. Тримата, в съучастие като съизвършители са заплашили пострадалия и така са го мотивирали, противно на волята си да извърши  разпоредителни действия  като целта е била получаване на имотна облага за И..

Относно констатираното в съдебното следствие  разпореждане на Н. с паричната сума в размер на 3000евро в по- късен момент от момента на разпореждане с товарния автомобил- налице са достатъчно доказателства, че и двете имуществени разпореждания са мотивирани от психическата принуда, осъществена от подсъдимите на 11 и 12 05.2009г- и са в пряка и непосредствена причинна връзка с упражнената принуда.

 

 

ОТНОСНО ФОРМАТА НА ВИНАТА:

 

При така изяснената фактическа и правна обстановка съдът намира, че подсъдимите Г.Н.И., Х.Т.Т. и К.Д.М. са съзнавали обществено опасния характер на деянията, които са извършили, предвиждали са настъпването на обществено опасните последици, като са искали и  целели настъпването на тези последици, поради което при извършването и на деянието са действали умишлено /при наличие на пряк умисъл/ по смисъла на чл. 11, ал.2 пр.1 от НК.

С оглед на което съдът намира, че подсъдимите Г.Н.И., Х.Т.Т. и К.Д.М.  са осъществили съставите на престъпленията, за които съдът ги призна за виновни, както от обективна, така и от субективна страна при наличието на  пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 пр.1 във връзка с  чл.214, ал.2, т.2 вр. с ал.1, във вр. чл. 213а, ал.3, т.2 вр.чл.20, ал.2 НК за подсъдимите Т. и И. и с чл. 214, ал.3, т.2 вр. ал. 1, вр. чл. 213а, ал. 3, т. 2 вр. чл. 20 ал. 2 НК за подсъдимия М..

От субективна страна е налице пряк умисъл за всеки от подсъдимите и користна цел-набавяне на имотна облага  за подсъдимия И..

 

ОТНОСНО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО И НАЧИНА НА ИЗТЪРПЯВАНЕ НА НАКАЗАНИЕТО:

 

С оглед индивидуализацията на наказанието на подсъдимите  съдът взе предвид разпоредбата на чл. 36 НК, която дефинира целите на наказанието, както и разпоредбите на чл. 54 и 55 НК с оглед пределите  при определянето на наказанията и след преценка на наличието на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, степента на обществена опасност на деянието и на дееца и подбудите за извършване на деянието. Настоящият състав споделя становището , визирано в Решение № 49 от 10.03.2009 г. на ВКС по н. д. № 582/2008 г., I н. о., НК  съгласно което „степента на обществена опасност на дееца може да се определи и чрез проявлението на личността му при осъществяването на престъпната деятелност“.

На подсъдимия Г.Н.И. е повдигнато обвинение по  чл.214, ал.2, т.2 вр. с ал.1, във вр. чл. 213а, ал.3, т.2 вр.чл.20, ал.2 НК.

Разпоредбата на чл.214, ал.2, т.2 вр. с ал.1, във вр. чл. 213а, ал.3, т.2 вр.чл.20, ал.2 НК предвижда налагането на наказание „Лишаване от свобода” от пет до петнадесет години кумулативно с „Глоба” от 5000 до 10 000лв. и с „Конфискация до една втора от имуществото на виновния”.

Визираната разпоредба определя деянието като такова с висока обществена опасност като се засягат както личността на изнудвания/ по отношение на когото се осъществява психическо въздействие/,  и същевременно е налице и неблагоприятно въздействие върху негово/ на пострадалия/ или чуждо имущество.

При определяне на обществената опасност на подсъдимия се взеха предвид следните данни, характеризиращи личността на Г.Н.И.- подсъдимият е неосъждан, същият е трудово ангажиран като работи във фирмата на тъста си, от разпитите на свидетелите в хода на съдебното следствие /св. Т.А./ , както и от показанията на пострадалия С. С. се установява, че И. е порядъчен, коректен във взаимоотношенията си. Участието му в престъплението е инцидентна проява. Подсъдимият не се установи като лице с тайно изградени престъпни навици. Мотив за действието му е психическия натиск от семейството му, изразяващ се в неодобрение от търговските му умения и качества .  Видно от разпита на И. в качеството на обвиняем на ДП- тъстът му му е бил забранил да дава стока на доверие на св. С. С. като въпреки това И. се е предоверил и е продължил да дава стока на С. и Т.А.. Друго обстоятелство, което е мотивирало И. да потърси помощ по незаконен път е установеният по делото в хода на съдебно следствие факт, че св. С. С. е дължал пари на много търговци и информацията, че никой не е успял да си върне сумите. Налице е неизправен длъжник- чужденец, неустановен трайно на територията на страната. Мотивиран от натиска на семейството си и слуховете сред останалите търговци И. е решил да се обърне за помощ към свой братовчед, който да му съдейства. Така подбудите на И. за участие в престъплението / които не могат да бъдат смекчаващо обстоятелство/ са били да възстанови финансовото равновесие на фирмата, нарушено поради некоректното поведение на търговеца С. С., който не заплащал стойността на натоварената от оранжериите стока и реабилитиране на търговските качества на И. пред неговото семейство и пред тъст му. Видно от показанията на В.И.И.   - Г.Н.И. не е познавал предварително  останалите подсъдими- Т. и М., не е знаел за криминалните им прояви. И. провежда разговор с Т. по телефона и се запознава с него и М. на 11.05.2009г. В обясненията в ДП , дадени пред съдия и приобщени към съдебното следствие И. описва Т. и М. като“неслучайни“ хора, „опасни“и поради тази си преценка за тях след първата му среща с тях в „***“ на 11.05.2009г се обажда на братовчед си В.И. да го пита какви са тези хора. Всички тези факти сочат на обстоятелството, че подсъдимият И. не е лице с трайно установени престъпни навици и е чужд на криминалната среда, в която попада със съдействието на братовчед си. Тези факти и обстоятелства сочат на ниска обществена опасност на подсъдимия И. като при определянето на наказателна санкция спрямо него следва да се преследва целта по чл. 36, ал.1 НК, а именно да се поправи и превъзпита осъденият към спазване на законите и добрите нрави.  

При преценка на смекчаващите и отегчаващите обстоятелства във връзка с извършеното от Г.Н.И. престъпления- съдът констатира следното: отегчаващо обстоятелство- решението на И. да потърси връщане на дължимата се сума по незаконен път и наемането на хора, които насилствено да докарат инкриминирания товарен автомобил с хладилно полуремарке . Като смекчаващи обстоятелства трябва да се ценят- чистото съдебно минало, добрите характеристични данни, изведени от разпитите на свидетелите в хода на съдебното следствие,  разкайване за извършеното, критичност към извършеното, даването на подробни и пълни самопризнания още във фазата на досъдебното производство,  даването на подробни обяснения  по реда на чл. 222 НПК, изрядното процесуално поведение на подсъдимия, който не е ставал причина за отлагане на делото, пълното съдействие на И. за разкриване на обективната истина; липсата на трайно изградени престъпни навици.  По отношение на дадените от подсъдимия Г.И. обяснения в ДП пред съдия и приобщени в хода на съдебното следствие към доказателствената маса, както и потвърждаването в хода на съдебното следствие на посочените показания  - тези доказателства в голямата си част са в унисон с показанията на останалите свидетели, ВДС , събрани чрез СРС  като ги допълват и подкрепят. Това дава възможност са пълнота и детайлно установяване на фактическата обстановка и улеснява разкриването на обективната истина.

Поради гореизложеното настоящият състав счита, че по отношение на Г.И. са налице многобройни смекчаващи обстоятелства, поради което най- лекото предвидено в закона наказание, а именно  по чл.214, ал.2, т.2 вр. с ал.1, във вр. чл. 213а, ал.3, т.2 вр.чл.20, ал.2 НК , предвиждащо наказание „Лишаване от свобода” в размер от пет до петнадесет години  кумулативно с „Глоба” от 5000 до 10 000лв. и „Конфискация до една втора от имуществото на виновния” е прекомерно тежко. Съдът счита, че наказание „Лишаване от свобода“ в най- ниския му предел- 5 години не отговаря на целите на наказанието, визирани в разпоредбата на чл.36 НК и е несъразмерно тежко , поради което е налице хипотезата на чл. 55, ал. 1 ,т.1 НК- а именно следва да се определи наказание под най- ниския предел, предвиден за такова престъпление.

 

Поради което съдът налага на подсъдимия Г.Н.И. за извършено престъпление по чл.214, ал.2, т.2 вр. с ал.1, във вр. чл. 213а, ал.3, т.2 вр.чл.20, ал.2 НК вр.чл. 55, ал.1НК следните  наказания:  ТРИ ГОДИНИ „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” и  „ГЛОБА“ В РАЗМЕР НА 3000/три хиляди/ лева.

Съдът приема, че извършеното от подсъдимия Г.И. е изолирано събитие в съзнателния му живот, че воденият срещу него наказателен процес е изиграл своята превантивна роля и същият е проявил воля към спазване на законите и добрите нрави. Поради горното настоящият състав на съда счита, че наложеното наказание  не следва да  се изтърпи ефективно с оглед даването на възможност на подсъдимия да се приобщи към общоприетите морални ценности и да се реализира положително в обществото.

 

По отношение на подсъдимия И. са налице  условията на чл.66, ал.1 НК за отлагане на наказанието лишаване от свобода за срок от пет години считано от влизане на присъдата в сила, тъй като И. не е осъждан за престъпление, за което му е наложено наказание ЛОС към момента на деянието. На основание чл. 66, ал. 1  отлага наложеното наказание  „лишаване от свобода“ за срок от пет години.

На основание чл. 55, ал. 3 НК не налага кумулативно  предвиденото наказание „Конфискация до една втора от имуществото на виновния” с оглед на предвидената законова възможност, както и с оглед съразмерност на наложеното наказание спрямо определянето на наказанията на останалите подсъдими. Следва да се има в предвид, че разпоредбата на чл. 214, ал.3НК, по която е повдигнато обвинение на М. – макар и по отношение на същия деянието да представлява „опасен рецидив“ не предвижда кумулативно изискване за налагане на наказанието „конфискация до една втора от имуществото на виновния“.

 

На основание чл.59, ал.1 от НК приспада времето, през което осъденият Г.Н.И. с ЕГН********** е бил с МНО „Задържане под стража”, считано от 04.12.2009г.до 19.01.2010г.и времето, през което осъденият е бил с МНО „Домашен арест“, считано от  19.01.2010 до 17.09.2010г.

 

 

На подсъдимия Х.Т.Т. е повдигнато обвинение по  чл.214, ал.2, т.2 вр. с ал.1, във вр. чл. 213а, ал.3, т.2 вр.чл.20, ал.2 НК.

Разпоредбата на чл.214, ал.2, т.2 вр. с ал.1, във вр. чл. 213а, ал.3, т.2 вр.чл.20, ал.2 НК предвижда налагането на наказание „Лишаване от свобода” в размер  от пет до петнадесет години  и кумулативно „Глоба” от 5000 до 10 000лв. и „Конфискация до една втора от имуществото на виновния”.

Визираната разпоредба определя деянието като такова с висока обществена опасност като се засягат както личността на изнудвания/ по отношение на когото се осъществява физическо или психическо въздействие/,  и същевременно е налице и неблагоприятно въздействие върху негово/ на пострадалия/ или чуждо имущество.

При определяне на обществената опасност на подсъдимия се взеха предвид следните данни, характеризиращи личността на Х.Т.Т. - подсъдимият е осъждан-  видно от св. за съдимост: - по нохд 238/2003г на РС С., влязла в сила присъда на 27.10.2006г  за престъпление , извършено на 20.07.2000г  с наложено наказание–  ЛОС  една година и осем месеца с тригодишен изпитателен срок;

- по нохд 255/2007г на РС С. , влязла в сила присъда  на 27.06.2007г за престъпление извършено ноември 2003г с наложено наказание - ЛОС за срок от шест месеца и глоба в размер на 150 лева;

-по нохд №661/2010 по описа на РС С., споразумение, влязло в сила на 02.06.2010г  за престъпление, извършено на 07.03.2009г. с наложено наказание- пробация с пробационнни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 10 месеца с периодичност 2 пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител  за срок от 10 месеца;

-по нохд 766/2012г на РС К. , споразумение влязло в сила на 10.08.2012г за престъпление извършено 31.05.2012г-с наложено наказание - ЛОС за срок от пет месеца при първоначален строг режим , „лишаване от право да управлява МПС“за срок от 6 месеца

 Видно от свидетелството за съдимост на Т.-  същият е осъждан многократно и действията му във връзка с извършеното престъпление по настоящето дело не са инцидентна и случайна проява , а е налице градация в престъпната му дейност започнала с  престъпления по чл. 195 , 279 и продължила с престъпление по чл. 214 НК като и след това престъпление Т. е продължил да извършва други престъпления- а именно- престъплението по чл. 308, извършено след датата на инкриминираното деяние по настоящето дело. Това  характеризира лицето като човек с изградени престъпни навици, трайно незачитане на законите , стремеж за получаване на материални облаги чрез извършване на престъпления. Участието на подсъдимия в извършване на престъплението е мотивирано от получаване на облага чрез осъществяване на престъпление.

По настоящето дело /от приложените ВДС чрез СРС/се установява високият интензитет на участие на подсъдимия в престъплението- именно Т. събира криминално проявени лица- М. и други две с неустановена по делото самоличност за осъществяване на инкриминираното деяние, предмет на настоящето дело, както и провалилото се деяние във връзка с проследяване с цел отвличане на свидетеля С.. Той е лицето, което взима М. от дома му, за да пресрещнат Н. на „***“, той е лицето, което контролира „проследяването“ на С. от останалите две лица. Той дава разпорежданията на Н. да не вдига телефона си като впоследствие той разглобява телефона на Н..

Т. е лицето, по отношение на което във връзка с друго извършено престъпление са били използвани СРСта и в хода на извършеното „подслушване“ се е установила подготовката на инкриминираното деяние по настоящето дело, както и са документирани разговорите на подсъдимите  в хода на извършването му.

Тази престъпна упоритост на Т. го характеризира като лице с висока обществена опасност, за когото целите на чл. 36 НК не биха могли да се постигнат с поправка и превъзпитание, а е необходимо да се въздейства предупредително към него и да му се отнеме възможността да върши други престъпления. Подбудите на Т. за участие и извършване на престъплението са користни- получаването на облаги чрез извършване на престъпление. Високата обществена опасност на лицето намира израз и в действията му по психическата принуда довела до пресрещане и отклоняване на товарния автомобил и водача му от определения маршрут , както и в подготовката  и организацията на провалилата се акция по отвличането на свидетеля С. С.. Тази висока обществена опасност на дееца се извлича от ВДС  чрез СРС, в които се съдържат подробни разговори между Т. и лице с неустановена по делото самоличност, които разкриват ролята на Т. като организатор на действията на останалите участници  в престъпната схема: на него се докладват действията по следенето на С. С.; той дава нареждания къде да се следи свидетеля; той изпраща телефонния номер на св. С. С. на лицето с неустановена самоличност, което извършва следенето. Всички изброени обстоятелства сочат не само на високата обществена опасност на лицето, но и представляват отегчаващи вината обстоятелства.  С оглед преценката на смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства- съдът не намира по отношение на Т. смекчаващи вината обстоятелства; При индивидуализация на наказанието настоящият състав счита, че интензитетът на обществената опасност на този подсъдими е най- висок в сравнение с този на И. и М..

Във връзка с разпоредбата на чл. 5 НК и след анализ на обществената опасност на деянието и на дееца, на смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства по отношение на подсъдимия Х.Т.Т. съдът счита, че подсъдимият е лице с обременено съдебно минало - същият е осъждан, с лоши характеристични данни, което е видно както от справката му за съдимост с приложени към нея бюлетини;безработно, специализирало се в извършване на престъпления, които обстоятелства го характеризират като личност с висока степен на обществена опасност /изобщо, както и за този вид престъпления/; самите деяния също се характеризират с висока обществена опасност, поради това, че представляват тежки умишлени престъпления по смисъла на чл.193, т.7 от НК.

Посочените обстоятелства дават основание съдът да определи наказания на подсъдимия Х.Т.Т. над минималния  размер, както следва: „Лишаване от свобода“ за срок от  ПЕТ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА ;  „ГЛОБА“ в размер на 5 000/ пет хиляди/ лева и КОНФИСКАЦИЯ НА ЕДНА ВТОРА ОТ ИМУЩЕСТВОТО.

На основание чл. 59,61 ЗИНС наказанието следва да се изтърпи в затворническо общежитие от закрит тип при първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието.

На основание чл.59, ал.1 от НК приспадна времето, през което осъденият Х.Т.Т. с ЕГН ********** е бил с МНО „Задържане под стража”, считано от 04.12.2009г. до 10.06.2010г. и МНО“Домашен арест“, считано от 10.06.2010г до 17.08.2010г.

 

На подсъдимия К.Д.М. е повдигнато обвинение по  чл.214 ал.З т.2 вр.ал.2 т.2 вр.ал.1 вр.чл.213а ал.З т.2 вр.чл.20 ал.2 от НК

Разпоредбата на чл.214 ал.З т.2 вр.ал.2 т.2 вр.ал.1 вр.чл.213а ал.З т.2 вр.чл.20 ал.2 от НК предвижда налагането на наказание „Лишаване от свобода” в размер  от пет до петнадесет години  кумулативно „Глоба” до 500лв. и възможност за налагане на„Конфискация до една втора от имуществото на виновния”.

При подсъдимия М. е налице извършване на престъпление изнудване при условията на опасен рецидив.

Разпоредбата на чл.214 ал.З т.2 вр.ал.2 т.2 вр.ал.1 вр.чл.213а ал.З т.2  определя деянието като такова с висока обществена опасност като се засягат както личността на изнудвания/ по отношение на когото се осъществява физическо или психическо въздействие/,  и същевременно е налице и неблагоприятно въздействие върху негово/ на пострадалия/ или чуждо имущество.

При определяне на обществената опасност на подсъдимия се взеха предвид следните данни, характеризиращи личността на К.Д.М. - подсъдимият е осъждан-  видно от св. за съдимост: по нохд 847/1996 на РС П.- в сила 30.04. 97г- дата на инкриминираното деяние 10.06.95г- наказание 3години ЛОС с пет години изпитателен срок;  по нохд 964/2005г на РС П.- в сила от 02.11.2007г – януари 2003-мзарт 2004 г- наказание по чл. 23,2 НК-5г ЛОС и 7 000лв глоба като изтърпяването е при първоначален общ режим.  С определение от 25.10.2007 СГС освобождава предсрочно  от изтърпяване на останалата част от 1година 7 месеца и 13 дни и определя изпитателен срок  6 месеца ЛОС с три години изпитателен срок 1година 7 месеца и 13 дни.

М. е осъждан за тежки умишлени престъпления- по чл. 339, 155, 159аНК -  същият е осъждан многократно и действията му във връзка с извършеното престъпление по настоящето дело не са инцидентна и случайна проява , а е налице градация в престъпната му дейност . Инкриминираното деяние по настоящето производство подсъдимият М. извършва при условията на опасен рецидив и в изпитателния срок по друга присъда.

Това  характеризира лицето като човек с изградени престъпни навици, трайно незачитане на законите , стремеж за получаване на материални облаги чрез извършване на престъпления. Тази престъпна упоритост на М. го характеризира като лице с висока обществена опасност, за когото целите на чл. 36 НК не биха могли да се постигнат с поправка и превъзпитание, а е необходимо да се въздейства предупредително към него и да му се отнеме възможността да върши други престъпления. Подбудите на М. за участие и извършване на престъплението са користни- получаването на облаги чрез извършване на престъпление. Високата обществена опасност на лицето намира израз и в действията му по принудителното отклоняване на товарния автомобил и водача му от определения маршрут.

 Всички изброени обстоятелства сочат не само на високата обществена опасност на лицето, но и представляват отегчаващи вината обстоятелства.  С оглед преценката на смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства- съдът не намира по отношение на М. смекчаващи вината обстоятелства; Същевременно при индивидуализация на наказанието следва да се отчете по-ниския интензитет на участие , изразяващ се в изпълнение на указанията на Т.. М.  изпълнява  разпорежданията на Т. и видно от приложените ВДС чрез СРС по време на пътуването в кабината на товарния автомобил или следвайки товарния автомобил с колата на Т. той провежда разговори относно извършваното престъпление единствено с Т..

 

Във връзка с разпоредбата на чл. 5 НК и след анализ на обществената опасност на деянието и на дееца, на смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства по отношение на подсъдимия К.Д.М. съдът счита, че подсъдимият е лице с обременено съдебно минало - същият е осъждан, с лоши характеристични данни, което е видно както от справката му за съдимост с приложени към нея бюлетини;безработно, специализирало се в извършване на престъпления, които обстоятелства го характеризират като личност с висока степен на обществена опасност ; самите деяния също се характеризират с висока обществена опасност, поради това, че представляват тежки умишлени престъпления по смисъла на чл.93, т.7 от НК.

 Посочените по-горе обстоятелства бяха преценени от съда като такива, които задължават съда да определи наказанието в размер, в рамките на предвиденото от закона наказание, но в предели към минимума .

Посочените обстоятелства дават основание съдът да наложи наказание на подсъдимия К.Д.М. наказание „Лишаване от свобода“ за срок ПЕТ ГОДИНИ  и „ГЛОБА“ в размер на 5 00/ПЕТСТОТИН/ лева.

На основание чл. 59, ал. 1 ,61, т.2 ЗИНС наказанието следва да се изтърпи в затворническо общежитие от закрит тип при първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието.

На основание чл.59, ал.1 от НК приспадна времето, през което осъденият К.Д.М., ЕГН ********** е бил с МНО „Задържане под стража”, считано от 04.12.2009 г. до 19.02.2010г. и времето, през което е бил с МНО „Домашен арест“, считано от 19.02.2010г.до 29.05.2010г.

На основание чл. 70, ал. НК ПРИВЕЖДА В ИЗПЪЛНЕНИЕ неизтърпяната част  от наложеното по нохд 964/2005г.на РС П.  „Лишаване от свобода“ за срок от една година седем месеца и тринадесет дни, което следва да се ИЗТЪРПИ ИЗЦЯЛО, ОТДЕЛНО И ЕФЕКТИВНО затворническо общежитие от открит тип при първоначален общ режим на изтърпяване на наказанието.

Отменя наложените МПП „Забрана за напускане пределите на страната“ по отношение на Г.Н.И., К.Д.М. И Х.Т.Т..

 

 

 

ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ  И ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО:

 

На основание чл. 53 ал.1 б.“а„ НК се отнемат в полза на Държавата, вещите, които принадлежат на виновните, а именно:

 

1 брой мобилен телефон „Водафон 225“ иззет от дома на К.М.

1 бр. мобилен телефон „Нокия 1208“ със СИМ карта; 1 бр. мобилен телефон „Нокия 1209“ със СИМ карта; 1 бр. мобилен телефон „Нокия Е51“ със СИМ карта; 1 бр. фонокарта „Булфон“; 1 бр. „Мобиком“, иззети от Хр. Т.

 

На основание чл.189 ал.1 и ал.3 НПК съдът осъжда подсъдимите Г.Н.И., Х.Т.Т., К.Д.М. да заплатят направените  разноски по настоящото дело в размер на 1714 лв., съответно всеки по 571,30лв всеки по сметката на СНС.

 

ОТМЕНЯ И ПРИХВАЩА на основание чл.123 от Правилника за администрация в районните, окръжните, административните, военните и апелативните съдилища сумата от 3 000/три хиляди/ лева, внесена от Г.Н.И. по сметка на ОД на МВР-С./ л.208, т.2/ „Парична гаранция“ в размер на 3 000 лв. с  наложената с настоящата присъда „Глоба“ в размер на 3000лева  като за сумата , представляваща направените по делото разноски в размер на 571,30 лева следва да се издаде изпълнителен лист.

 

ОТМЕНЯ И ПРИХВАЩА на основание чл.123 от Правилника за администрация в районните, окръжните, административните, военните и апелативните съдилища сумата от 3 000/три хиляди/ лева, внесена от Х.Т.Т. по сметка на ОС-С./ л. 611, т.2 от съд.следствие/ „Парична гаранция“ в размер на 3 000 лв. с  наложената с настоящата присъда „Глоба“ в размер на 5000лева като за останалата сума в размер на 2000 лева , представляваща оставащата част от наложената „Глоба“, както и сумата от 571,30лева, представляваща направените по делото разноски следва да се издаде изпълнителен лист.

 

ОТМЕНЯ И ПРИХВАЩА на основание чл.123 от Правилника за администрация в районните, окръжните, административните, военните и апелативните съдилища сумата от 500 лева, представляваща наложената на подсъдимия по делото „Глоба“  и сумата от 571,30 лева, представляваща направените по делото разноски от внесена от К.Д.М. по сметка на ОД на МВР-С./ л./ „Парична гаранция“ в размер на 1500 лева.

 

Прихванатите суми да се преведат от сметката, където са внесени паричните гаранции  по сметката на ВСС.

 

Препис- извлечение  от присъдата да се изпрати на счетоводителя на ОД на МВР-С., ОС С. за изпълнение.

 

ОТНОСНО ПРИЧИНИТЕ И УСЛОВИЯТА ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО:

 

Като такива следва да се посочат  по отношение на М. и Т.-  незачитане нравствените устои и законите на обществото, неприкосновеността на личността и частната собственост, стремеж към противоправно облагодетелстване; а по отношение на И.- стремежът да възстанови търговския баланс на фирмата и да си получи дължимите суми от търговски партньор с противоправни действия, както и незачитането и непознаването на законите на Р България.

 

Мотивиран от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.

Присъдата подлежи на обжалване или протестиране в 15 дневен срок от днес пред АСпНС.

 

 

 

31.01.2013г                                                                СЪДИЯ:

                                                                       /В.АНГЕЛОВА/