Р Е
Ш Е Н И Е
гр. София 19.12. 2019г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 9-ти състав, в публичното съдебно заседание
на дванадесети септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:МАРИЯ
КУЗМАНОВА
при секретаря Юлия Асенова, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 9466 по
описа за 2018 г, за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 226, ал.1 КЗ (отм.) и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът твърди в ИМ, че на 05.09.2016 г.,
около 15.45 ч. е управлявал л.а. „Фиат Пунто“, е тур. peг. № *******по път III
№ 867, когато преминавайки през с. Бенковски е бил ударен в предната дясна част
от насрещно пътуващия л.а. „Опел Вектра“, peг. № *******, който напуснал своето
платно и въпреки предприетата маневра със завой надясно за отбягване на
сблъсъка, настъпило ПТП. В резултат на злополуката получил множеството
увреждания описани в ИМ. Претърпял медицинска интервенция в България и
впоследствие бил прехвърлен в Турция с линейка в болница в гр.Одрин където престоял от 07.09.2016 - 29.09.2016
г.).Пострадалият търпял болки и страдания от лечението, което продължава и до
днес. На 03.04.2017 г. загубил работата си заради продължителното отсъствие
поради лечението, бил трудоустроен с 18 % инвалидност. Понесъл и имуществени
вреди: 1 106 лв. за транспортиране с линейка (130 лв. - от с. Бенковски до с.
Кирково, 180 лв. - до ГКПП Капитан Андреево, 976 лв. - от с. Кирково до гр.
Бурса) и 789,24 лв. - равностойността на заплатените в гр. Бурса 2 264,04 нови
турски лири. По НОХД № 398/2016 г., на PC Момчилград било постигнато споразумение
между виновния водач на л.а. „Опел Вектра“ и Прокуратурата. Поради налична
застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника претендира от него
обезщетение за посочените неимуществени и имуществени вреди ведно със законна лихва
върху сумите от 05.09.2016 г. (датата на деликта) до окончателното им плащане.
Претендира разноски.
Ответникът в писмения отговор счита
исковете за недопустими, тъй като не е изпълнена извънсъдебната процедура по
чл. 498, ал. 3 КЗ. Оспорва исковете по основание и размер и наличието на
описаните увреждания. Поддържа липса на връзка между прекратяването на
трудовото правоотношение и травмата. Сочи липса на доказателства за
освидетелстването с 18 % нетрудоспособност на пострадалия. Претендира разноски.
Съдът
като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за установено следното:
ПТП-то e настъпило на 05.09.2016 г. около 15:45 ч. в светлата
част на денонощието на път III-867, км 46+400, в с. Бенковски, общ. Кирково, обл.
Кърджали, между лек автомобил марка „Опел“ модел „Вектра“ с регистрационен № *******,
управляван от Ш.Ш.Ш.и лек автомобил марка „Фиат“ модел „Пунто“ с турски
регистрационен № 16 ВТН 05, управляван от ищеца. В
резултат на злополуката ищецът е получил телесни повреди, наложило провеждане на
лечение в болницата в гр. Кърджали и в болницата в гр. Одрин, Република
Турция,където е здравно осигорен. По случая било образувано НОХД № 398/2016 г. по описа на PC
Момчилград.
Посочения по горе механизъм се
установява от САТЕ и приложените писмени доказателства.
Страните не спорят относно
обстоятелствата, че
относно л.а. „Опел Вектра“, peг. № ******* има сключена застраховка ГО при
ответника на 29.12.2015 г., с покритие от 01.01.2016 г. до 01.01.2017 г. и че
между твърденият деликвент и Прокуратурата е сключено споразумение по НОХД №
398/2016 г., PC Момчилград, с което подсъдимият е признал вината за
злополуката.
Съгласно СМЕ ищецът е получил:
травматичен шок; счупване на 8- мо, 10-то, 11- то и 12- то ребра в задната им
част на лява гръдна половина; счупване на дясна подбедрица в горния ѝ
край; счупване на лява подбедрица в горния ѝ край; контузия на главата;
сътресение на мозъка; разкъсно-контузна рана на главата. Вещото лице д-р С.
сочи, че счупванията в горната трета на костите на: дясната подбедрица и на
лявата подбедрица е довело до трайно затрудняване на движението на десния и на
левия крак за повече от един месец.Счупването на 8- мо, 10-то, 11- то и 12-то
ребра в задната им част на лява гръдна половина са довели до трайно затруднение
на движенията на снагата за срок, повече от един месец. Травматичният шок, в
който е изпаднал ищецът е довел до разстройство на здравето, временно опасно за
живота. Сътресението на мозъка, протекло без пълна загуба на съзнание и
разкъсно- контузната рана на главата са довели до временно разстройство на
здравето, неопасно за живота.От медицинската документация в.л. е установило и
вътреставно счупване на дясното коляно с наличие вече на стеснение на ставната междина и дегеративни
промени. Твърди,че периода на лечение и възстановяване
от получените травми при нормално протичане на лечебния процес без усложнения е
8 месеца при такъв вид счупване на подбедриците; при счупване на ребра около 3
месеца; възстановителния период при сътресението на мозъка, протекло без пълна загуба
на съзнание е около 1 месец; при разкъсно- контузната рана на главата е около
20 дни.В с.з. в.л.С. посочи,че с оглед всички счупвания възстановителния период
е около 10 месеци.
Приложените разходни документи са относно болничния престой и
транспортирането на ищеца в Турция, а в епикризите са посочени изписаните лекарства, с които
ищецът е бил лекуван. Видно от приложеното ЕР на ТЕЛК от 04.05.2017 г. за
счупванията на двете подбедрици на ищеца е определена 18 % ТНР.
Вещото лице Х. в заключението си установява,че скоростта на движение на л. а. „Фиат“
преди и при удара с л. а. „Опел“ е била 23,4 км/ч., скоростта на движение на л.
а. „Опел“ преди и при удара с л. а. „Фиат“ е била 71,3 км/ч. В САТЕ е посочено,
че причината за настъпването на удара е изгубването на устойчивост срещу
странично плъзгане и отклоняването на л.а. „Опел“наляво и навлизане в платното
на л.а. „Фиат“, като водачът на Фиата, не е имал възможност да предотврати
настъпването на ПТП-то.
От показанията на свидетелката А.А.преценени по реда на чл. 172 ГПК се установява, че
непосредствено след ПТП ищецът бил настанен в болницата в гр. Кърджали и след това преместен в болницата
в гр. Одрин. По време на престоя в болниците, общо 22 дни, ищеца бил в лошо
състояние, изпитвал силни болки и казвал, че ще умре. След изписването му от
болницата и за срок около 6 м. бил на легло, имал нужда от чужда помощ, не
можел да става наложило свидетеля и
майката на ищеца да го гледат в гр.Бурса. Оказвали му помощ в ежедневието, а
при други случаи била необходима помощ и
от мъже, за да го вдигат. След като се възстановил болките му продължавали при
влошаване на времето и когато ходел пеша по продължително.
При така установена
фактическа обстановка, съдът приема от
правна страна следното:
Съгласно § 22 от ПЗР на КЗ (Обн., ДВ, бр.
102/29.12.2015 г., в сила от 1.01.2016 г.) „За застрахователните договори,
сключени преди влизането в сила на този кодекс, се прилага част четвърта от
отменения Кодекс за застраховането, освен ако страните договорят друго след
влизането в сила на този кодекс“. В настоящият случай застрахователният
договор, обективиран в застрахователна полица № BG/22/116000136194 Гражданска
отговорност на автомобилистите е сключен на 29.12.2015 г. и тъй като
няма твърдения от ответното дружество за наличие на постигната друга различна
договорка между страните по процесната полица, съдът намира, че е приложим § 22 от ПЗР на КЗ и чл. 226 КЗ (отм.),
доколкото в КЗ няма изрична норма, с
която да е придадено на чл. 498, ал. 3 КЗ обратно действие. Тъй като в част IV
от КЗ (отм.) не предвижда изискване за провеждане на извънсъдебна процедура за
уреждане на отношенията между пострадал и застраховател, то непредявяването от
ищеца на претенция за заплащане на вреди не е условие за допустимостта на иска.
Предвид изложеното предявените
от ищеца против ответното застрахователно дружество искове са допустими.
Съгласно разпоредбата на чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), вр. с § 22 от ПЗР на КЗ увреденият от деликт,причинен от застрахован
по застраховка „Гражданска отговорност“ има право да иска обезщетение за претърпените
вреди пряко от застрахователя. С договора за застраховка „ГО“, съгласно чл. 223, ал. 1 КЗ
(отм.), застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в
договора сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети
лица имуществени и неимуществени вреди. Отговорността на застрахователя е пряко
обусловена и тъждествена по обем с отговорността на деликвента и за да бъде тя
ангажирана е необходимо да се установи, че към момента на настъпване на
увреждането, съществува такова валидно застрахователно правоотношение, както и кумулативното наличие на
предпоставките на фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД.
Безспорно
е по делото, процесното ПТП е настъпило по вина на водача на лекия автомобил
„Опел Вектра“- Ш.Ш.ШАИП,в резултат на което ищецът е
получил описаните травматични увреждания. За деянието,дееца, вината и противоправността съдът зачете обвързващата сила на споразумението по НОХД № 398/2016 г.
по описа на PC Момчилград съгласно чл.
300 ГПК.
Поради изложеното
застрахователят дължи плащане за причинените неимуществени и имуществени вреди.
По претенцията за неимуществени вреди:
Съгласно разпоредбата на
чл. 52 ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Съобразявайки възрастта на ищеца (38 г.),получените редица увреждания, оперативно болнично лечение,
едновременното счупване и на двата му крака, липса двигателна способност за
периода на възстановяване, претърпял е
интензивни болки и страдания, обездвижване за сравнително дълъг период от
време, а в последствие затруднение на движението, необходимост от чужда помощ
за определен период от време.Наред с това следва да се отчете определената 18 %
трайна инвалидност за счупванията на
подбедриците и периодични болни от травмите, които съгласно
становището на в.л. С. биха се
проявявали при промяна на времето и натоварване. Поради изложеното съдът
намира, че следва да уважи иска за неимуществени вреди до размер от 80 000
лева.
По претенцията за имуществени вреди:
Претенцията за имуществени вреди е в размер
на 2 075.24 лева, представляващи
заплатени от ищеца медицински услуги, болничен престой и разходи свързани с
репатриране на автомобила му. В съдебно заседание в. л. С. сочи, че разходите са именно във връзка с травмите от процесното
ПТП. След като разходите са направени във връзка с произшествието и са доказани
и следва да бъдат уважени в пълния им размер - 2 075.24 лева
Ответникът следва да заплати на ищеца сумата 82 075,24 лева ведно
със законната лихва върху сумата, считано от 05.09.2016 г.
Искът за неимуществените вреди в
разликата му над 80 000 до 110 000 лева следва да бъде отхвърлен.
По
разноските:
Ищецът
е освободен от внасяне ДТ и разноски и такива не му се дължат.
Адвокат Я.С. има право на адв.възнаграждение за
осъщественото процесуално представителство на ищеца в размер на 3 770
лева, от които съразмерно уважената част от иска - 2 840
лева, които следва ответникът да му заплати.
Ответникът претендира разноски за адвокат в
размер на 3 772 лева и съобразно направеното възражение за прекомерност и отхвърлената
част- арг. от чл. 78, ал. 3 ГПК и
следва да му бъдат присъдени 1 517
лева – адв. възнаграждение.
Ответникът следва да бъде осъден да
заплати в полза на СГС на осн.чл.78,ал.6 ГПК ДТ 3 283 и разноски за в.л.600 лв.общо 3 883лева.
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
„З.К.Л.И.“ АД, ЕИК ********, с адрес на управление:***, да заплати на М.М.Д.,
ЕГН **********, с. Бенковски, кв. „Мъженци“,
общ. Кирково със съдебен адрес: адв. Я.С. ***, на основание чл. 226, ал.1 КЗ (отм.) сумата
от 82 075,24 лева застрахователно обезщетение за неимуществени (80 000 лв.) и
имуществени (2 075,20лв.) вреди, причинени от ПТП на 05.09.2016 г.ведно
със законната лихва върху сумата от 05.09.2016 г.до окончателното й
изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ ИСКА за разликата над сумата от 82 075,24 лева до
112 075,24 лева.
ОСЪЖДА „З.К.Л.И.“
АД, ЕИК ********, с адрес на управление:***, да заплати на адв. Я.С. с
адрес *** , на основание чл. 38,ал.2 ЗА адвокатско възнаграждение в размер
на 2 840
лева.
ОСЪЖДА
„З.К.Л.И.“ АД, ЕИК ********, с адрес на управление:***, да заплати на
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД на основание чл.78,ал.6 ГПК сумата от 3 883лева – разноски за ДТ и в.л.
ОСЪЖДА М.М.Д.,
ЕГН ********** да заплати на „З.К.Л.И.“ АД, ЕИК ********, на
основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 1 517 лева- разноски за адв.възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва с въззивна пред САС в двуседмичен срок от получаването му от страните.
СЪДИЯ: