№ 3130
гр. Варна, 22.08.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори август през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
мл.с. Симона Р. Донева
като разгледа докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно частно
гражданско дело № 20223100501291 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 14296/16.06.2022г. от СМТЛ „Дентал дизайн“
ЕООД, ЕИК ********* срещу Определение
№ 2565 от 07.03.2022г. постановено по гр.д. № 3137/2021г. на ВРС, с което на основание чл.
130 от ГПК производството по делото е прекратено.
Жалбата е основана на оплаквания за неправилност на обжалваното определение.
Съдържа доводи, че незастроената част от дворното място и предвидените в архитектурния
проект в него паркоместа не представляват обща част към сградата, тъй като всички етажни
собственици са придобили чрез различни способи ид.ч. от правото на строеж и от общите
части на сградата, а идеални части от мястото притежават чрез самостоятелни сделки,
включително и последващи такива, отделно от притежаваните обекти в ЕС. Ако се приеме,
че дворното място е обща част, то сделките с ид.ч. от него биха били нищожни. В случая
части от дворното място са били предмет на самостоятелни, валидни сделки. Етажните
собственици, придобивайки с отделни актове ид.ч. от мястото, мълчаливо са се съгласили,
статутът на терена да остане в режим на обикновена съсобственост, а отделните
самостоятелни обекти в сградата са придобити със съответните ид.ч. от правото на строеж,
което обуславя и допустимостта на иска по чл. 32, ал. 2 от ЗС. Това обстоятелство поражда
между отделните собственици на самостоятелни обекти в сградата режим на обикновена
съсобственост по отношение на земята като съсобствена вещ. Моли поради изложеното
обжалваното определение да се отмени и делото да се върне за продължаване на
съдопроизводствените действия.
В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК са постъпили отговори от К. Т. ЗЛ., Илиана
Пламенова М., „Валди Груп“ АД и Лесли КР. ФЛ. Г., с които доводите в жалбата се
оспорват като неоснователни. Молят жалбата да се остави без уважение, а определението да
се потвърди като правилно и законосъобразно.
За да се произнесе, настоящият състав взе предвид следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от
ГПК, от лице, имащо правен интерес от обжалване и срещу определение, което попада в
предметния обхват на чл. 274, ал. 1 от ГПК.
1
Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:
Производството пред ВРС е образувано по предявени от Самостоятелна медико-
техническа лаборатория „Дентал Дизайн" ЕООД срещу ИЛ. ПЛ. М., К. Т. ЗЛ., Лесли КР.
ФЛ. Г., „Лифтексим“ ООД, „Валди груп“ АД, М. К. ЯНЧ., Б. КР. КР. и СВ. ЛЮБ. СТ. искове
с правно основание чл. 32, ал. 2 от ЗС за разпределение ползването на цялото дворно
място, върху което е изградена сграда в режим на етажна собственост, съставляващо
поземлен имот с идентификатор № 10135.2562.185, находящ се в гр. Варна, ж.к. „Чайка“ №
195, с площ от 306 кв.м., след осигуряване на необходимия общ достъп до сградата, в което
са обособени 3 паркоместа: паркоместа №№ 6 и 7, разположени в северозападната
незастроена част на поземления имот и паркомясто № 8, разположено в североизточната
незастроена част на поземления имот, както и на съсобствен закрит паркинг-гараж,
представляващ самостоятелен обект по смисъла на § 1, т. 1 от ЗР на ЗКИР, разположен на
партерния етаж на сградата и в който са обособени 5 броя паркинг – гаражи, както следва:
паркинг – гаражи №№ 1 и 2, обособени в северозападната част на партерния етаж на
сградата; паркинг – гаражи №№ 3, 4 и 5, обособени в североизточната част на партерния
етаж.
Исковата молба, уточнена впоследствие е основана на твърдения, че ищецът е
собственик на самостоятелен обект с ид. 10135.2562.185.1.6 в сграда в режим на ЕС в гр.
Варна, ж.к. „Чайка“ № 195, ведно с ид.ч. от общите части на сградата, както и на 91 кв.м.
ид.ч. от поземления имот, в който е изградена сградата, съставляващ ПИ с ид.
10135.2562.185. Посочено е, че сградата се състои от 9 самостоятелни обекта в режим на ЕС,
възникнала през 2005г. чрез построяване на сграда със самостоятелни обекти, които са били
предмет на различни прехвърлителни сделки към различни лица. Понастоящем страните по
делото са единствени етажни собственици на самостоятелни обекти в сградата, идентични
със съсобствениците на дворното място. На партерния етаж на сградата са разположени 5
броя закрити паркоместа /паркинг – гаражи/, а в незастроената част на поземления имот –
обособени 3 броя открити паркоместа. Закритите паркинг-гаражи на партерния етаж са
отредени като такива със самия одобрен архитектурен проект и са предназначени за общо
ползване от ЕС и в своята съвкупност съставляват самостоятелен обект по смисъла на § 1, т.
1 от ДР на ЗКИР. Ето защо паркинг-гаражите са обща съсобствена вещ на членовете на ЕС, а
не обща част на сградата. Съсобствеността върху незастроената част от дворното място е
възникнала вследствие придобиване от страна на отделни етажни собственици на
самостоятелни обекти в сградата на ид.ч. от целия УПИ в съотношение, описано в табличен
вид на л. 40 от делото. Така собствениците на ид.ч. от мястото са идентични със
собствениците на самостоятелни обекти в сградата, които са титуляри и на ид.ч. от правото
на строеж върху него. Ето защо дворното място не е обща част на ЕС, а е в режим на
обикновена съсобственост. Доколкото няма взето решение на ОС на ЕС за разпределение
ползването на външните паркоместа и на закритите паркинг-гаражи и съгласие между
съсобствениците не може да се постигне, отправил искане за разпределение на ползването
по реда на чл. 32, ал. 2 от ЗС. След като притежава 32.1008%ид.ч. от общите части и
91кв.м.ид.ч. от дворното място, прет4ендира да му бъдат разпределени за ползване поне 2
паркоместа. Претендира присъждане на сторените по делото раздноски.
В отговор на исковата молба „Валди Груп“ АД заявил, че е собственик на 40 кв.м.
ид.ч. от дворното място, както и на самостоятелни обекти в сградата- с идентификатор
10135.2562.185.1.2-офис 2, находящ се на втори етаж на сградата и с идентификатор
10135.2562.185.1.9 – гараж 2, разположен в ет. 1 от сградата. Оспорил е иска, като
недопустим, понеже не е собственик на процесните паркинг-гаражи, евентуално като
неоснователен и е отправил искане за отхвърлянето му.
В срока по чл. 131 от ГПК са постъпили отговори и от останалите ответници-Илиана
Пламенова М., собственик на офис № 5, на пети етаж на сградата, на 11.1669%ид.ч. от
2
правото на строеж и общите части на сградата, гаражно място № 1, разположено на партера
на сградата и 40кв.м.ид.ч. от дворното място, М. К. ЯНЧ. и Бианкя Крайчева К., като
собственици на офис № 1, разположен на първи /партерен/етаж на сградата,
3.0187%ид.ч. от правото на строеж и общите части, паркомясто № 8 на двора и 15кв.м.ид.ч.
от дворното място, Лесли КР. ФЛ. Г., чрез особения представител адв. В.В. и К. Т. ЗЛ., чрез
особен представител адв. Л.М., които са оспорили материалноправната легитимация на
ищеца и отправили искане искът да се отхвърли.
Писмен отговор от „Лифтексим“ ООД, и СВ. ЛЮБ. СТ. не е постъпил.
С обжалваното определение първоинстанционният съд е приел, че частите, чието
разпределение на ползването се иска в случая представляват общи части по смисъла на чл.
38 от ЗС – дворът, изрично посочен като такава и закрито пространство, с оглед
предназначението му за ползване като пространство за паркиране. С оглед характера им и
броя на обектите в сградата /над 3/ и идентичността на собствениците на самостоятелни
обекти и на земята, приел, че спора за ползването на общите части – гаражно пространство и
двор следва да се разреши по специалния ред уреден в ЗУЕС, като общият по реда на чл. 32,
ал. 2 от ЗС е неприложим. Така обосновал недопустимост на предявените искове, поради
което прекратил образуваното въз основа на тях производство по делото.
Така формираните правни изводи, съдебният състав на ВОС приема за неправилни и
необосновани.
Съгласно чл. 38 от ЗС дворното място е обща част към ЕС само в случай, че е налице
пълна идентичност между етажните собственици и собствениците на земята. Действително
земята не във всички случаи е обща част, тъй като собствеността върху етажи или части от
етажи и самостоятелни обекти може да бъде прехвърлена и без земята съгласно
предвиденото в чл. 63, ал. 2 от ЗС.
В случая по твърдения в исковата молба собствениците на самостоятелни обекти в
сградата в режим на ЕС са идентични със собствениците на ид.ч. от дворното място, които
са именно страните по делото видно и от описанието на обектите, собствеността и
съпритежанието на дворното място в табличен вид на л. 40 от делото.
Видно от същата таблица обаче, страните по делото са собственици на дворното
място, цялото по предходен документ за собственост с площ от 296кв.м., но те не
притежават 100% от правото на строеж и общите части на сградата, а само 90.4842%ид.ч.
Собствеността върху общите части е неразривно свързан със собствеността върху
самостоятелен обект в сградата. Следователно или има погрешно посочени ид.ч. на някой
от собствениците на самостоятелни обекти, или има и други самостоятелни обекти в
сградата, които са собственост на лица, които не са собственици на дворното място. В
последния случай, дворното място не би било обща част на етажните собственици. Има
неяснота по тези въпроси, защото не са изискани от съда и представени документите за
собственост на всички собственици на самостоятелни обекти в сградата, което следва да
бъде възложено в тежест на ищеца, щом са налице пречки за събиране на тези доказателства
по реда на чл. 190 от ГПК, доколкото някои от ответниците се представляват от особени
представители. Освен това съдът дължи произнасяне за собствеността на гаражните места и
паркоместата в дворното място, щом се е оформил такъв спор, предвид наведените
твърдения в исковата молба и направените възражения, за придобиване на собствеността от
„Валди груп“ АД, Мартин Янков и Б.К. и Илиана М., възможно е и други. Според приетото
в ТР № 13/10.04.2013г. по ТД № 13/2012г. на ОСГК на ВКС, целта на производството по чл.
32, ал. 2 от ЗС е да се замести решението на мнозинството (липсващо такова или вредно за
общата вещ), чрез постановено от съда разпределяне на ползването, което да е съобразено в
най-пълна степен с действителните права на страните в съсобствеността, и което да дава
възможност на съсобствениците за най-целесъобразно използване на вещта. В това
производство съдът във всички случаи изследва дали е налице съсобственост между
3
страните и какви са квотите им в съсобствеността. Поради това няма основание да се откаже
на страните именно в рамките на това производство да бъдат разгледани всички техни
възражения и доводи, относими към предмета на делото, включително възраженията им
относно правата им в съсобствеността, представляващи по съществото си преюдициални
спорове за собственост. С разглеждането на тези възражения в рамките на производството
по чл. 32, ал. 2 ЗС, а не в отделно производство по иск за собственост (където се търси друг
вид съдебна защита), в най-голяма степен би се постигнала целта на закона – разпределяне
на ползването на вещта, което да е съобразено с действителните права на страните в
съсобствеността върху нея.
По делото не е установено кои са самостоятелните обекти в сградата, кои са
собствениците на понастоящем на самостоятелните обекти в сградата и кои са
собствениците на дворното място, каква идеална част от общите части и от дворното място
притежават, нещо което следва да бъде установено в това производство, чрез събиране на
относимите за това доказателства-всички актове за собственост на отделните собственици
на самостоятелни обекти и дворното място, евентуално ползването на специални знания на
вещо лице. Възможно е след събиране на всички тези доказателства да се окаже, че сградата
е в режим на ЕС и всички собственици на обекти в сградата са собственици и на дворното
място, което е обща част, както и покрития паркинг с гаражни места. Едва тогава
производството следва да бъде прекратено и указано на ищците, че следва да търси правата
си по реда на ЗУЕС. Сега този извод е преждевременен.
Обжалваното определение следва да бъде отменено и делото върнато за
продължаване на съдопроизводствените действия, с оглед мотивите на настоящото
определение.
Не се следва присъждане на разноски. Направените такива в настоящото
производство могат да бъдат претендирани с оглед изхода на спора при разглеждането му
пред ВРС.
Мотивиран от изложените съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ по частната жалба вх. № 14296/16.06.2022г. от СМТЛ „Дентал
дизайн“ЕООД,ЕИК103762156,Определение № 2565 от 07.03.2022г. постановено по гр.д. №
3137/2021г. на ВРС, с което на основание чл. 130 от ГПК производството е прекратено и
ВРЪЩА делото за продължаване на съдопроизводствените действия, с оглед мотивите на
настоящото определение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
4
2._______________________
5