РЕШЕНИЕ
№ 149
гр. , 28.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ в публично заседА.е на седми юни
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Магдалена Ат. Жбантова
Стефанова
при участието на секретаря Цветомира Й. Къркъмова
като разгледа докладваното от Магдалена Ат. Жбантова Стефанова
Гражданско дело № 20231220100256 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба
предявена от „Сити Кеш“ ООД, Д, гр. София против А. Р. С. от с.Мосомище,
обл. Благоевград. Иска се да бъде признато за установено, че ответника
дължи на ищеца следните суми: - главница: 900 лв. - дължима и неплатена по
договор за паричен заем №.............. / ..............г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението до окончателното изпълнение на
задължението; - възнаградителна лихва: 301.36 лв. - дължимата и неплатена
за периода 21.06.2021 г. до 21.12.2022 г.; - законна лихва за забава: 130.21 лв.
- дължимата и неплатена за периода от 01.11.2021 г. до 01.12.2022 г. Иска се
да бъдат присъдени в полза на ищеца и сторените съдебни разноски.
Твърди се от ищеца, че след отправено искане за сключване на договор
за заем, на 21.06.2021 г. между стрА.те по делото бил сключен по реда на
ЗПФУР, ЗЕТ и ЗЕДЕУУ договор за паричен заем № .............. Въз основа на
договора заемодателят предоставил на заемателя парична сума в размер на
900 лева по посочена от нея банкова сметка. От своя страна заемателя
следвало да върне сумата, ведно с договорна лихва на месечни погасителни
1
вноски, дължими съгласно съдържащ се в договора погасителен план. С. не
изпълнила задължението си за заплащане на сумата по договора за кредит,
поради което ищцовото дружество подало заявление за издаване на Заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, по което е образуваното ч.гр.д. №
1152/2022 г. Съдът е уважил претенцията и е издал Заповед за изпълнение за
претендирА.те суми. Срещу заповедта е подадено възражение, поради което е
подадена настоящата искова молба.
Правната квалификация на предявените искове е по чл.240 от ЗЗД във
вр. с чл.79 от ЗЗД, чл.86 от ЗЗД във вр. чл. 6 ЗПФУР, вр. чл. 9 от ЗПК, във вр.
с чл. 422 и чл. 415 от ГПК.
В установения от закона едномесечен срок от страна на ответника не е
постъпил отговор и не се изразява становище по предявените искове.
От събрА.те по делото писмени доказателства се установи следното
във фактическо и правно отношение:
На 21.06.2021 г. А. Р. С. отправила по реда на ЗПФУР искане до „Сити
Кеш“ ООД за отпускане на заем в размер на 900 лева. Бил попълнен
стандартен европейски формулар за предоставяне на информация за
потребителските кретити, в който е посочено, че при размер на кредит от 900
лв., за 18 месеца, лихва се дължи в размер на 361.44 лв. при фиксиран
годишен лихвен процент от 40.05% и годишен процент на разходите –
48.16%. Цялата дължима сума е в размер на 1261.44 лв. и следва да бъде
върната на 4 броя вноски по 30.04 лв. всяка и 14 броя вноски по 81.52 лв.
всяка, платими считано от 21.07.2021 г.
На същата дата - 21.06.2021 г. между „Сити Кеш“ ООД, в качеството на
заемодател и А. Р. С., в качеството на заемополучател е сключен договор за
паричен заем Кредирект № .............. по реда на ЗПФУР. С договорът
заемодателя се задължил да отпусне на заемополучателя заем в размер на 900
лева, а С. следвало да върне заема в срок от 18 месеца, ведно с договорна
лихва в размер на 40.05%. Общата сума за плащане в размер на 1261.44 лева
следвало да се бъде заплатена с 4 броя вноски по 30.04 лв. всяка и 14 броя
вноски по 81.52 лв. всяка. Първата вноска се дължала на 21.07.2021 г., а
последната - на 21.12.2022 г. В договора е посочен годишен процент на
разходите от 49.16%. А. С. приела и Общите условия на „Сити Кеш“ ООД за
заеми „Кредирект“. Сумата от 900 лева била преведена по банкова сметка на
2
А. С..
Тъй като сумите по договора не били платени от страна на
заемополучателя, ищцовото дружество подало заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, въз основа на което било образувано
ч.гр.д. № 1152/2022 г. по описа на Районен съд - Гоце Делчев. Заявлението
било уважено и била издадена заповед за изпълнение, с която е разпоредено
А. С. да заплати на „Сити Кеш“ ООД главница в размер на 900 лв.,
възнаградителна лихва в размер на 301.36 лв., дължима и неплатена за
периода 21.06.2021 г. до 21.12.2022 г., договорна неустойка в размер на
1303,53 лв. дължима и неплатена за периода от 21.06.2021 г. до 21.12.2022 г.,
законна лихва за забава в размер на 130.21 лв., дължима и неплатена за
периода от 01.11.2021 г. до 01.12.2022 г., разходи за събиране на вземането
поради забава в плащането в размер на 8.08 лв., дължими и неплатени за
периода от 30.08.2021 г. до 01.12.2022 г., ведно със законната лихва върху
главницата считано от 30.12.2022 г. до изплащане на вземането, както и
сторените по делото разноски в размер на 52.86 лева и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 150.00 лв.
По заповедта за изпълнение постъпило възражение от страна на
длъжника, поради което съдът уведомил ищеца, че следва да предяви иск за
установяване на вземането си, в резултат на което са предявени настоящите
искове.
Предвид изложеното, исковете са предявени в законовия едномесечен
срок от получаване на указА.ята на съда за предявяване на иск, от
правоимащо лице срещу длъжника по заповедното производство, пред
надлежен съд, поради което се явяват допустими.
РазгледА. по същество предявените установителни искове са частично
основателни, по следните съображения:
Предпоставките за уважаването на иск за установяване на подлежащо
на изпълнение договорно задължение са най-общо две - на първо място да е
налице облигационна връзка между стрА.те и възникнало по силата на тази
връзка задължение на съответната страна да престира парична сума, и на
следващо - да е налице неизпълнение на поетото от страната задължение, при
изправност на насрещната страна.
В настоящото производство в тежест на ищеца е да докаже при
3
условията на пълно и главно доказване дължимостта на вземането си по
оспорената заповед за изпълнение.
При установяването на фактическия състав на вземА.ята ответника
следва да докаже, че задълженията са погасени.
Съгласно чл. 6 от ЗПФУР договор за предоставяне на финансови
услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и
потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от
разстояние, оргА.зирана от доставчика, при която от отправянето на
предложението до сключването на договора стрА.те използват изключително
средства за комуникация от разстояние - едно или повече, т. е. не е
необходимо едновременното им физическо присъствие (арг. чл. 6, вр. § 1, т. 2
ДР на ЗПФУР ) - напр. електронни формуляри в интернет, разговори по
телефон, кореспонденция по имейл и др. Съгласно чл. 18, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от
ЗПФУР, доставчикът е длъжен да докаже, че е изпълнил задълженията си за
предоставяне на информация на потребителя, като за доказване
предоставянето на преддоговорна информация, както и на изявления,
отправени съгласно ЗПФУР, се прилага чл. 293 от ТЗ, а за електронните
изявления – Закон за електронния документ и електронните удостоверителни
услуги. Нормата на чл. 18, ал. 5 от ЗПФУР предвижда, че за договора за
предоставяне на финансови услуги от разстояние се прилагат и чл. 143 - 148
от Закона за защита на потребителите.
В настоящия случай кореспонденцията между кредитодателя и
кредитополучателя е била изцяло електронна, което не е оспорено от
ответника. Електронното изявление е словесно изявление, представено в
цифрова форма чрез общоприет стандарт за преобразуване, разчитане и
представяне на информацията, като негов автор е физическото лице, което в
изявлението се сочи като негов извършител, а титуляр - лицето, от името на
което е извършено електронното изявление – чл. 2, ал. 1, вр. чл. 4 от Закона за
електрониния документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ).
Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от ЗЕДЕУУ, вр. чл. 3, т. 35 от Регламент
(ЕС) № 910/2014 г. на Европейския парламент и на Съвета от 23.07.2014 г.
„електронен документ“ означава всяко съдържА.е, съхранявано в електронна
форма, включително в текстови запис, а съгласно чл. 3, ал. 2 от ЗЕДЕУУ
писмената форма се смята за спазена, ако е съставен електронен документ,
4
съдържащ електронно изявление. За „електронен подпис“ по смисъла на чл.
13, ал. 1 от ЗЕДЕУУ, във вр. чл. 3, т. 10 от Регламент (ЕС) № 910/2014 г., се
считат данни в електронна форма, които се добавят към други данни в
електронна форма или са логически свързА. с тях, и които титулярът на
електронния подпис използва, за да се подписва. Според нормата на чл. 13,
ал. 4 от ЗЕДЕУУ, правната сила на електронния подпис и на усъвършенствА.я
електронен подпис е равностойна на тази на саморъчния подпис, когато това е
уговорено между стрА.те.
В настоящия случай от приетите по делото писмени доказателства,
неоспорени от ответника, се установява, че между А. Р. С. и „Сити Кеш“ ООД
има възникнало облигационно отношение въз основа на договор за паричен
заем Кредирект № ............от 21.06.2021 г., сключен между тях по реда на
ЗПФУР. По силата на договора „Сити Кеш“ ООД предоставило на ответника
кредит в размер 900.00 лева, които превел по банкова сметка на С.. Ответника
от своя страна не е изпълнила задължението си да върне ползвА.я заем ведно
с уговорената лихва на договорените падежни дати, последната от които на
21.12.2022 г.
Ответника не твърди да е заплатила някакви суми по договора за заем и
не представя доказателства за такова плащане, поради което съдът намира за
основателна претенцията за дължимост на главницата по договора за заем в
размер на 900 лева, както и на договорна лихва в размер на 301.36 лева за
периода то 21.06.2021 г. до 21.12.2022 г.
В тази връзка се явява и основателна претенцията за законна лихва
върху главницата за периода от датата на подаване на заявление за издаване
на заповед за изпълнение – 30.12.2022 г. до окончателното плащане.
Тъй като намира, че ищцовото дружество е надлежен кредитор по
процесния договор за кредит, съдът следва да се произнесе по възраженията
на особения представител на ответника относно нищожност на клаузи на
договора.
По отношение на лихвата за забава:
Съгласно чл.86 от ЗЗД при неизпълнение в срок на парично
задължение длъжникат дължи обезщетение в размер на законната лихва от
деня на забавата.
Размерът на законната лихва е нормативно определен на основА.е чл.86
5
ал.2 от ЗЗД - основният лихвен процент на Българската народна банка за
периода, увеличен с 10 пункта (чл. единствен от ПМС № 426 на МС от
18.12.2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени
парични задължения). Изчислена служебно от съда чрез общодостъпния
калкулатор на електронната стрА.ца на НАП законната лихва върху
главницата от 900 лева за периода от 01.11.2021 г. до 01.12.2022 г. е в размер
на 99.01 лева. Поради това установителният иск за законна лихва следва да се
уважи в посочения размер и да се отхвърли в останалата част като
неоснователен.
Съгласно практиката на ВКС обективирана в ТР № 4/18.06.2014 г. по
т.д. № 4/2013 г., ОСГТК, съдът, който разглежда иска по чл.422, респ. чл.415,
ал.1 от ГПК, следва да се произнесе с осъдителен диспозитив и за разноските
в заповедното производство в зависимост от резултата по спора.
В заповедното производство от страна на ищцовото дружество са
направени разноски 52.86 лева за заплатена държавна такса и 150 лева за
юрисконсултско възнаграждение. В заповедното производство обаче е
предявено заявление и е издадена заповед за следните суми: главница в
размер на 900 лв., възнаградителна лихва в размер на 301.36 лв., дължима и
неплатена за периода 21.06.2021 г. до 21.12.2022 г., договорна неустойка в
размер на 1303,53 лв. дължима и неплатена за периода от 21.06.2021 г. до
21.12.2022 г., законна лихва за забава в размер на 130.21 лв., дължима и
неплатена за периода от 01.11.2021 г. до 01.12.2022 г., разходи за събиране на
вземането поради забава в плащането в размер на 8.08 лв., дължими и
неплатени за периода от 30.08.2021 г. до 01.12.2022 г., ведно със законната
лихва върху главницата считано от 30.12.2022 г. до изплащане на вземането.
Съобразно предявените и уважени в настоящото производство претенции от
сторените в заповедното производство разноски, на ищеца се дължат 26.01
лева за държавна такса и 73.80 лева за юрисконсултско възнаграждение. Тези
разноски на основА.е чл.78, ал.1 от ГПК следва да се присъдят в тежест на
ответника.
По настоящото исково производство от страна на ищеца са
представени доказателства за направата на разноските за държавна такса в
размер на 123.37 лева. Претендира се юрисконсултско възнаграждение, което
съдът определя в размер на 100 лева, съобразно чл. 78, ал. 8 ГПК , във вр. с
6
чл. 37 от ЗПП във вр. с чл. 23, т. 2 от НЗПП. На основА.е чл.78, ал.1 от ГПК
на ищеца ще се присъдят разноски в размер на 109.89 лева, съобразно
уважената част от претенцията в исковото производство.
Ответника също има право на разноски съразмерно отхвърлената част
на исковете, но тъй като такива не са сторени по делото от негова страна,
съдът не му присъжда разноски.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
Признава за установено по отношение на А. Р. С., ЕГН **********, от
с.Мосомище, обл.Благоевград, че дължи на „Сити Кеш“ ООД, ЕИК
*********, гр.София, следните суми: главница в размер на 900 (деветстотин)
лева, дължима и неплатена по договор за паричен заем № .............. /.......... г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 30.12.2022
г. до окончателното изпълнение на задължението, възнаградителна лихва в
размер на 301.36 (триста и един лева и тридесет и шест стотинки) лева,
дължимата и неплатена за периода 21.06.2021 г. до 21.12.2022 г. и законна
лихва за забава в размер на 99.01 (деветдесет и девет лева и една стотинка)
лева, дължимата и неплатена за периода от 01.11.2021 г. до 01.12.2022 г.
Отхвърля като неоснователен иска на „Сити Кеш“ ООД, ЕИК
*********, гр.София да се признае за установено, че има вземане срещу А. Р.
С., ЕГН **********, от с.Мосомище, обл.Благоевград за законна лихва за
забава над уважения размер от 99.01 лева до предявения размер от 130.21
лева.
Осъжда А. Р. С., ЕГН **********, от с.Мосомище, обл.Благоевград да
заплати на „Сити Кеш“ ООД, ЕИК *********, гр.София сума в размер на
73.80 (седемдесет и три лева и осемдесет стотинки) лева представляваща
разноски по заповедното производство и сумата от 109.89 (сто и девет лева и
осемдесет и девет стотинки) лева, представляваща разноски по настоящото
производство, като оставя без уважение като неоснователно искането за
присъждане на разноски в останалата част.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Благоевград, в
7
двуседмичен срок от деня на получаване на съобщението и за двете стрА..
Съдия при Районен съд – Гоце Делчев: _______________________
8