Р Е Ш
Е Н И Е
№260215
гр.Пловдив, 11.02.2021г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, Втори
наказателен състав в публично заседание на осми януари, през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМИТЪР КАЦАРЕВ
и секретар: ВЕЛИЧКА ИЛИЕВА,
като разгледа докладваното от
съдията АНД № 3081 по описа за 2020 година на ПРС и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е
по чл.59 и следващи от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 20-1030-003388
от 01.04.2020г. на М.В.М., на длъжност началник група към ОДМВР Пловдив, сектор
Пътна полиция Пловдив, с което на Х.С.Н. ***, ЕГН ********** на основание чл.53
от ЗАНН и чл.178, ал.1, т.7 от ЗДвП е наложено административно наказание Глоба
в размер на 2000 /две хиляди/ лева за нарушение на чл.178, ал.1, т.7 от ЗДвП.
В
жалбата се оспорва правилността на издаденото НП и се прави искане за неговата отмяна. Сочи се
не наличие на яснота за основанията и обстоятелствата определили заключението
на контролните органи за виновно поведение от страна на жалбоподателя.
Жалбоподателят редовно и своевременно
призован, в съдебно не се явява. Представлява се от адв.Д.К. който поддържа жалбата. Не не
направиха доказателствени искания. В пледоарията си представи основания по
същество на искането си за отмяна на НП.
Въззиваемата страна, редовно и
своевременно призована, в съдебно заседание не се представлява. С писмена
молба-становище се счита жалбата за неоснователна и се представят доводи за
правилно и законосъобразно проведено производство по съставяне на АУАН и
издаване на НП. Праси се искане за потвърждаване на НП. Направено е възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
Обжалваното НП
е издадено въз основа на съставен от свидетел К.П. на 20.03.2020г. акт за
установяване на административно нарушение /АУАН/ № серия АА бланков № 714267 против
жалбоподателя Х.С.Н. с ЕГН ********** за това, че на 20.03.2020г. около 14,40
часа в гр.Пловдив, ул.Магхаган № 29 в качеството си на длъжностно лице при
изграждане на строителен обект извършва следното нарушение: 1. При извършване
на товаро-разтоварна дейност на строителен обект, променя въведената
организация на движение, без да вземе мерки за необходимото сигнализиране по
установения начин съгласно утвърден план за ВОД. поставен единствено пътен знак
Г-7 „Движение само надясно, преди пътния знак“ с което виновно е нарушил
чл.178, ал.1, т.7 от ЗДвП. Актът е съставен в присъствието на жалбоподателя,
който е саморъчно вписал нямам възражения. Актът е подписан от посочените в
него лица, включително и от жалбоподателя. На датата на съставянето на акта е връчен
препис от него на жалбоподателя удостоверено с разписка, неразделна част от
акта.
Във връзка с
представени в срок възражения относно съставения АУАН е била извършена проверка
от контролните органи, която не установила нарушения при съставянето на АУАН и
уведомила жалбоподателя, че следва издаване на НП.
На основание
констатациите в съставения АУАН е издадено и атакуваното НП, в което по
идентичен с АУАН начин е описано
нарушението и посочена нарушената правна норма. С НП е ангажирана
административната отговорност на жалбоподателя като му е наложено
административно наказание Глоба в размер на 2000 лева. Издаденото НП е връчено
на жалбоподателя на 24.04.2020г. Поради не съгласие с посоченото като нарушение
и наложеното административно наказание, в срок пред РС Пловдив е обжалвано НП.
Разпитан като
свидетел в съдебно заседание актосъставителят К.П. посочи факти отразени в
съставения от него акт. Свидетелят посочи, че бил изпратен на мястото във
връзка с извършване на товаро-разтоварна дейност на ул.Магхаган в гр.Пловдив.
Свидетелят посочи, че е установил разтоварване на камион до строителен обект,
както и че камиона е бил на улицата. Свидетелят посочи че пред камиона е имало
поставен пътен знак, както и че били направени снимки на мястото. На място е бил
съставен и АУАН за извършено нарушение от ръководителят който извършва
строителната дейност. Съдът кредитира показанията на свидетеля като логични,
последователни. Посоченото от свидетеля се потвърждава и от другите приети по
делото доказателства.
Горната фактическа обстановка се установи от гласните доказателства - показанията на свидетел П., както и от събраните писмени доказателства включително НП, АУАН, писмо, докладна записка – 2 броя, снимки – 2 броя, жалба, справка за нарушител/водач, Заповед рег. № 8121з-515/14.05.2018г. на министъра на вътрешните работи, .
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е с правно основание чл.59, ал.1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок
по ал.2 от този текст, от легитимиран субект / срещу който е издадено
атакуваното НП /, при наличие на правен интерес от обжалване и пред
компетентния съд / по местоизвършване на
твърдяното нарушение /, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество същата се
явява ОСНОВАТЕЛНА.
Същественото
при производството от административно - наказателен характер е да се установи спазена ли е процедурата по съставяне
на акта, за установяване на извършеното административно нарушение; съставеният акт съдържа ли императивно
определените в закона реквизити, актът предявен ли е на
нарушителя и правилно и законосъобразно ли е оформено предявяването;
компетентността на актосъставителя; има ли
извършено деяние, което да представлява административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН, дали това деяние е извършено от лицето, посочено в
акта като нарушител, и дали е извършено виновно (умишлено или
непредпазливо); наказателното постановление
издадено ли е при спазване на императивните разпоредби за съдържание, реквизити и срокове. Процесуални
предпоставки, за които съдът следи
служебно и когато се установи, че в хода на административно -
наказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, наказателното постановление следва да бъде отменено изцяло, като
незаконосъобразно, като в тези
случаи, съдът не разглежда спора по същество.
Като прецени изложената
фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения и при цялостната служебна проверка на акта, на основание чл.313 и
чл.314 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН настоящият състав на Пловдивския
районен съд достигна до следните правни
изводи:
С оглед
изложеното, съдът след запознаване със
приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП
отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като издадени от компетентни органи
притежаващи нужните правомощия за тези
действия. По делото е представена и приета оправомощителна Заповед №
8121з-515/14.05.2018г. на министъра на вътрешните работи удостоверяваща
материалната компетентност на АНО, с
правомощия да издава наказателни постановления по актове за установяване на нарушения по ЗДвП.
Посочената Заповед и разпоредбата на чл.189, ал.1 от ЗДвП определят
материалната компетентност на
контролния орган, с правомощия да съставя актове за установяване на
нарушения по ЗДвП.
Наказателното
постановление е издадено в срок, но същото следва да бъде отменено но не по
съображенията изложени в жалбата, а поради следните такива:
Съдът
намира, че в хода на административнонаказателното производство е допуснато
съществено процесуално нарушение водещо
до ограничаване правото на защита на санкционираното лице до степен на
невъзможност за неговото адекватно упражняване, което е достатъчно основание за
отмяна на НП. Това е така, защото издадения акт и НП не отговарят на
изискванията на чл.42, т.4 и съответно на чл.57, ал.1,
т.5 от ЗАНН. Липсва точно и ясно описание на извършеното нарушение, както и на
доказателствата, които го потвърждават. Казано с други думи, начинът на
описание на нарушението в АУАН и НП не дава възможност да се разбере ясно и
недвусмислено защо е ангажирана отговорността на жалбоподателя Н..
Норамата на чл.178, ал.1, т.7 от ЗДвП предвижда административнонаказателна отговорност
не за всеки субект, който е административнонаказателно отговорен. Субект на
това нарушение може да бъде само длъжностно лице, което не е взело своевременно
мерки за отстраняване или сигнализиране по установения начин на препятствие на
пътя или неизправност на пътните принадлежности, които могат да застрашат
безопасността на движението. От това следва, че за да се ангажира отговорността
на конкретно лице за това нарушение трябва да е установено на първо място
неговото длъжностно качество, а на второ, че именно на него е било възложено,
било то по нормативен акта или с договор, вземането на своевременните мерки в
горния смисъл. В ЗДвП и ЗАНН липсва легална дефиниця на понятието „длъжностно лице“, но несъмнено с оглед нормата на чл.11 от ЗАНН,
във всеки административнонаказателен процес следва да се ползва легалното
определение на понятието „длъжностно лице“, дадено в нормата на чл.93, т.1 от НК, а именно: „Длъжностно лице е това, на
което е възложено да изпълнява със заплата или безплатно, временно или
постоянно: служба в държавно учреждение, ръководна работа или работа свързана с
пазене или управление на чуждо имущество в държавно предприятие, кооперация,
обществена организация, друго юридическо лице или едноличен търговец “.
В конкретния казус обаче НП не е посочено, описано защо се приема, че жалбоподателят Н. има качеството на
длъжностно лице, респективно откъде
се извлича това негово качество, а и от кои доказателства се установява това.
Във връзка с изложеното съдът счита, че НП следва да
се отмени, тъй
като липсата на описание на съставомерни обективни
признаци на нарушението, а длъжностното качество на субекта е именно такъв,
ограничава драстично правото на защита. В тази хипотеза санкционираният субект
е лишен от възможност да разбере защо се приема, че именно той е бил
отговорното длъжностно лице, а от там и е лишен от възможност да оспорва този
факт, като оборва обстоятелствата, заради които евентуално се приема наличието
на длъжностно качество.
Предвид горното и поради наличие на СПН, обжалваното НП следва да бъде
отменено.
По отношение на направените разноски
по делото, съгласно разпоредбата
на чл.63, ал.3 от ЗАНН, , ред. ДВ, бр. 94 от 2019 г., в съдебните
производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда
на АПК. Съгласно чл.143, ал.1 от АПК когато съдът отмени
обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един
адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на
органа, издал отменения акт или отказ.
От изложеното следва, че в полза на
жалбоподателя Н. действително следва да
бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. Съгласно чл.144 от АПК субсидиарно се прилагат правилата на ГПК. В случая е представен договор за правна
защита (л. 3 от делото), в които е отразено, че е уговорено адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лв., което е изплатено изцяло към момента на
сключване на договора.
По делото е направено възражение
за прекомерност, а съгласно чл.63, ал.4 от ЗАНН, ДВ, бр. 94 от 2019 г., ако заплатеното от
страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна
и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да
присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от
минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата.
Съдът намира, че по делото е уговорен и заплатен хонорар който е в размер на
минимално определения от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Доколкото се прилага чл.205 от АПК по аргумент от който за
разноските, направени от жалбоподателите при обжалване на актове отговаря
юридическото лице, представлявано от органа, издал акта, съдът намира, че
следва да осъди ОДМВР-Пловдив да заплати направени от жалбоподателя Х.С.Н. в настоящото
производство разноски, в размер на 300 лв. по съображенията, изложени по-горе.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Наказателно
постановление № 20-1030-003388
от 01.04.2020г. на М.В.М., на длъжност началник група към ОДМВР Пловдив, сектор
Пътна полиция Пловдив, с което на Х.С.Н. ***, ЕГН ********** на основание чл.53
от ЗАНН и чл.178, ал.1, т.7 от ЗДвП е наложено административно наказание Глоба
в размер на 2000 /две хиляди/ лева за нарушение на чл.178, ал.1, т.7 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД на МВР Пловдив,
представлявано от директора – старши комисар Йордан Дончев Рогачев да заплати
на „Х.С.Н. ***,
ЕГН ********** сумата от 300 /тристат/ лева представляваща
съдебни разноски пред Районен съд гр.Пловдив.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Пловдив в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала!
В.И.