№ 6867
гр. София, 13.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Силвана Гълъбова
Членове:Георги Ст. Чехларов
Дора З. Илиева
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело
№ 20231100505041 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ищеца срещу решение от 03.08.2022 г., поправено
с решение от 26.09.2022 г., по гр.д. №63589/2021 г. на Софийския районен съд, 177 състав, с
което са отхвърлени предявените от жалбоподателя срещу „Кангару – транс“ ЕООД иск с
правно основание чл.262 ал.1 КТ за заплащане на сумата от 113,70 лв., представляваща
отработен от ищеца, но незаплатен от ответното дружество извънреден труд за периода от
17.06.2021 г. до 02.08.2021 г. за 45 дни по 4 часа на ден, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 08.11.2021 г. до окончателното му изплащане, като недоказан, иск с правно
основание чл.262 ал.1 КТ за заплащане на сумата от 336,00 лв., представляващи отработени
ищеца, но незаплатени от ответното дружество празнични дни за периода от 17.06.2021 г. до
02.08.2021 г. за 14 дни събота и неделя, ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от 08.11.2021 г. до окончателното му изплащане, като недоказан, иск с правно основание
чл.215 ал.1 КТ за заплащане на сумата от 1575,00 евро с левова равностойност от 3080,43
лв., командировъчни пари за командировка извън България за периода от 17.06.2021 г. до
02.08.2021 г. за 45 дни, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 08.11.2021 г. до
окончателното му изплащане, като погасен чрез плащане за сумата от 1397,00 евро,
равняващи се на 2732,00 лв., и като недоказан за сумата над 1397,00 евро до пълния
предявен размер от 1575,00 евро с левова равностойност от 3080,43 лв., и иск с правно
основание чл.128 т.2 КТ за заплащане на сумата от 710,00 лв., представляваща месечно
трудово възнаграждение за времето от 17.07.2021 г. до 02.08.2021 г., ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 08.11.2021 г. до окончателното му изплащане, като
погасен чрез плащане, като ищецът е осъден да заплати на ответника разноски по делото.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно и немотивирано. Твърди, че
неправилно първоинстанционният съд е кредитирал приетите по делото заключения на
ССчЕ, като същата следва да бъде извършена след изготвяне на САТЕ. Предвид изложеното,
1
жалбоподателят моли въззивния съд да отмени решението и да уважи изцяло предявените
искове. Претендира разноски.
Въззиваемата страна „Кангару – транс“ ЕООД в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК
оспорва жалбата и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендира
разноски.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Жалба е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е частично
основателна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Процесното първоинстанционно решение е валидно, допустимо, но частично
неправилно поради следното:
По делото не се спори, а и от представените трудов договор №181/17.06.2021 г. се
установява, че през процесния период страните са били в трудово правоотношение, по
силата на което ищецът е заемал при ответника длъжността „Шофьор на товарен автомобил
/международни превози/“ при работно време от 8 часа на ден и основно месечно трудово
възнаграждение в размер на 650,00 лв., платимо до 10-то число на месеца, следващ месеца,
за който се дължи.
Със заповед №227/02.08.2021 г. трудовото правоотношение на ищеца с ответника е
прекратено, считано от 03.08.2021 г., на основание чл.71 ал.1 КТ, за което обстоятелство
страните също не спорят.
Не се спори и се установява от представените заповеди за командировка в чужбина от
18.06.2021 г., че ищецът е бил командирован от 20.06.2021 г. до 01.08.2021 г. в Белгия, като
са му определени дневни пари в общ размер на сумата от 1397,00 евро.
От показанията на свид. Д. П. се установява, че ищецът е управлявал поверения му
камион на двойна езда заедно с брат си, за което е бил командирован, като за всеки месец е
издавана отделна командировъчна заповед.
От показанията на свид. М.С. се установява, че ищецът е управлявал МПС в рамките
на ЕС, за което е бил командирован, като водачите са били инструктирани да спазват
работното време по Регламент 561/2006.
От приетото в първоинстанционното производство заключение на ССчЕ се
установява, че за периода 18.06.2021 г. – 02.08.2021 г. на ищеца е начислена и изплатена сума
в общ размер на 3581,98 лв., както следва: основна заплата – 945,46 лв., дневни
пари/командировъчни – 2732,11 лв., добавка за положен нощен труд – 14,23 лв., бонус –
27,87 лв., обезщетение по чл.224 КТ – 92,83 лв. Вещото лице сочи още, че не се установява
положен извън Регламент 561/2006 извънреден труд, но са налице общо 12,2 часа труд,
положен в събота и неделя, за процесния период няма официални празници, респ. не се
установяват дължими суми за положен труд през празнични дни, както и че няма дължими
от ответното дружество към ищеца суми за извънреден труд, командировъчни, празнични
дни и трудово възнаграждение.
От приетото в първоинстанционното производство допълнително заключение на
ССчЕ се установява, че през процесния период ищецът е положил 12,2 часа труд в събота и
неделя, което не е нарушение на Регламент 561/2006, но не задължава работодателя да
2
заплаща допълнителни суми. Вещото лице сочи още, че не е установил дължими и
незаплатени на ищеца суми за положен труд в събота и неделя.
Във въззивното производство е прието заключение на САТЕ, което съдът кредитира
напълно, в което вещо лице е посочило маршрутите, които е изпълнявал ищецът през
периода 10.06.2021 г. – 31.07.2021 г. в страната и чужбина, като общият пробег е 16 942,00
км.
Във въззивното производство е прието допълнително заключение на САТЕ, което
съдът кредитира напълно, в което вещо лице след извличане на информацията от тахографа
на МПС е посочило маршрутите, които е изпълнявал ищецът през периода 10.06.2021 г. –
31.07.2021 г. в страната и чужбина, като общият пробег е 12 563,00 км., както следва: време
на управление – 124:04 ч., почивка – 859:25 ч., друга работа – 33:29 ч., на разположение –
176:27 ч., непозната дейност – 54:37 ч.
От приетото във въззивното производство заключение на ССчЕ, което съдът
кредитира изцяло като обосновано, компетентно и изготвено на база данните от САТЕ по
информацията от тахографа на управляваното МПС, се установява, че за периода 18.06.2021
г. – 31.07.2021 г. ищецът е положил общо 387:95 ч. труд, включващи: труд по норма в
работни дни – 248 ч., извънреден труд в работни дни – 69:37 ч., труд в почивни дни /събота и
неделя/ - 70:58 ч., като възнаграждението, което му се полага за тези часове, е както следва:
за положен труд по норма за 31 отработени дни – 915,91 лв., което му е заплатено, за
извънреден труд в работни дни – 384,30 лв., което не му е заплатено, и за труд в почивни дни
/събота и неделя/ - 456,17 лв., което не му е заплатено. Вещото лице сочи още, че за
процесния период са спазени дневните и седмичните почивки и няма нарушение на
Регламент 561/2006.
По исковете с правно основание чл.150 вр. чл.262 ал.1 т.1 и т.2 КТ:
Извънредният труд, съгласно разпоредбата на чл.143 ал.1 КТ, е работата по трудовото
правоотношение между работника или служителя и работодателя извън установеното
работно време, която се осъществява по разпореждане или със знанието на определени лица
в предприятието. За положения извънреден труд от работника или служителя, който е
съпроводен с изразходване на работна сила извън установеното работно време и с който се
засяга полагащата му се почивка, работодателят съгласно чл.150 ал.1 вр. чл.262 КТ дължи
възнаграждение според уговореното помежду им, а ако липсва уговорка прилагат се
минималните установени в закона размери – с увеличение не по-малко от 50 на сто за работа
през работните дни и с увеличение не по-малко от 75 на сто за работа през почивните дни
/събота и неделя/.
Следователно, за да възникне парично вземане за извънреден труд за работника или
служителя, необходимо е да са налице следните материалноправни предпоставки:
работодателят да е възложил изпълнение на трудовите задължение на работника или
служителя извън уговореното работно време или той мълчаливо да е допуснал полагането
на труд извън установено по трудовото правоотношение работно време, като законодателят
не прави разлика между изричното разпореждане на работодателя за извършване на
извънреден труд и мълчаливото му допускане, и работникът и служителят ефективно да е
престирал своята работна сила извън установеното в трудовия договор работно време.
Тежестта за доказване на тези факти е на работника или служителя.
Работодателят дължи възнаграждение и за труда, положен от шофьор - международни
превози в разрез с нормативно установените времеви ограничения за почивка, като за
извънреден труд. Извършвани от работника административни нарушения в процеса на
изпълнение на възложената работа нямат отношение към въпроса за заплащане на
положения извънреден труд. Международните превози се извършват при спазване на
определени изисквания относно организацията на времето за управление, залегнали в
Европейска спогодба за работата на екипажите на превозните средства, извършващи
3
международни автомобилни превози и Регламент /ЕО/ №561/2006 на Европейския
парламент и на Съвета от 15.03.2006 г. за хармонизиране на някои разпоредби от социалното
законодателство, свързани с автомобилния транспорт, за изменение на Регламенти
№3821/1985 и /ЕО/ №2135/1998 на Съвета и за отмяна на Регламент №3820/85 на Съвета.
Техните правила са транспонирани в българското законодателство чрез разпоредбата на
чл.78 ЗАП. Организацията на времето за управление и почивките при извършване на
международни автомобилни превози трябва да се осъществи от предприятието, възложило
превоза, а водачът е длъжен да се съобрази с тази организация и да не допуска нарушения.
Целта на нормативната уредба е хармонизиране на условията за извършване на транспорта,
осигуряване на безопасността на движението и осигуряване на по-добри условия на труд на
водача. Тази уредба очевидно не цели дерогиране на защитата на други трудови права на
водача, включително заплащането на труда, който е положен в нарушение на правилата за
организация на работното време. Дори водачът да е допуснал такива нарушения, ако времето
за управление съставлява извънреден труд по смисъла на КТ, работодателят е длъжен да го
възмезди /така решение №53 от 20.02.2015 г. на ВКС по гр.д. №5406/2014 г., IV ГО/.
В тежест на ответника е да докаже положителния факт на плащането.
Настоящият съдебен състав намира, че от събраните по делото доказателства се
установи, че ищецът е полагал извънреден труд в работни дни, възнаграждението за който е
в общ размер на сумата от 384,30 лв., и извънреден труд в почивни дни /събота и неделя/,
възнаграждението за който е в общ размер на сумата от 456,17 лв., които възнаграждения не
са му изплатени.
Поради изложеното, настоящият съдебен състав намира, че предявените искове се
явяват изцяло основателни и като такива следва да бъдат уважени за пълния претендиран
размер.
По иска с правно основание чл.215 ГПК:
За основателността на иска за заплащане на командировъчни пари в тежест на ищеца
е да докаже, че между него и ответника за процесния период е съществувало трудово
правоотношение, по силата на което в изпълнение на трудовата функция и по предвидения
за това ред е бил командирован за изпълнение на трудови задължения в друго населено
място, различно от това, в което изпълнява длъжността, като фактически, ефективно е
извършвал работа в друго населено място, определено от работодателя.
Съгласно разпоредбата на чл.215 КТ, при командироване работникът или служителят
има право да получи освен БТВ още и пътни, дневни и квартирни пари в размери,
определени от МС. С ПМС №40/1987 г. за приемане на НСКСЧ е предвидено, че
предприятията, дружествата и обществените организации могат да определят и изплащат и
други размери дневни пари от определените в наредбата. В чл.228 ал.2 КТ е предвидено, че
размерът на обезщетението по чл.215 КТ се прилага, доколкото в акт на МС, КТД или в
трудов договор не са предвидени по-високи размери, т.е. работодателят може да определя
по-високи от посочените в чл.31 от НСКСЧ размери, но не и по-ниски /така решение
№707/15.05.2006 г. на ІІІ ГО на ВКС/.
Съгласно чл.31 вр. Приложение №3 от НСКСЧ, персоналът на сухоземните
транспортни средства получава командировъчни пари на ден за времето на изпълнение на
международни рейсове съгласно индивидуалните ставки – 27 евро на ден за шофьори при
единична езда и 21 евро на ден при двойна езда, в който размер са и дължимите се на ищеца
командировъчни, доколкото липсва уговорен друг размер със сключения трудов договор.
От приетото в първоинстанционното производство заключение на ССчЕ, което съдът
кредитира само в тази му част, се установи, че на ищеца са изплатени дължимите му се суми
за командировъчни за процесния период.
При тези данни и настоящият въззивен състав намира, че ответникът е доказал
4
положителния факт на плащането на дължимите се на ищеца командировъчни пари за
процесния период, което води до извод за неоснователност на предявения иск с правно
основание чл.215 КТ.
По иска с правно основание чл.128 КТ:
Трудовото възнаграждение е парично плащане от работодателя на работника или
служителя за престираната от него работна сила. За основателността на този иск ищецът
следва да установи съществуването на трудово правоотношение между него и ответника,
размера на договореното трудово възнаграждение и размера на неизплатената част от него.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже, че е изплатил претендираното
трудово възнаграждение.
Настоящият съдебен състав намира, че от събраните по делото доказателства се
установи, че дължимото се на ищеца трудово възнаграждение за процесния период възлиза в
общ размер на сумата от 915,91 лв., които са му изплатени.
Поради изложеното, настоящият съдебен състав намира, че предявеният иск се явява
неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен изцяло.
Поради изложеното обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, в която
са отхвърлени исковете за възнаграждение за извънреден труд през работни дни и
извънреден труд в почивни дни /събота и неделя/ и вместо него да бъде постановено друго, с
което предявените искове бъдат уважени за пълния им предявен размер. В останалата част, в
която са отхвърлени исковете за командировъчни пари и трудово възнаграждение,
решението следва да бъде потвърдено. Решението следва да бъде отменено в частта, в която
ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски за депозит за експертиза за разликата над
сумата от 134,06 лв. и разноски за адвокатско възнаграждение за разликата над сумата от
1162,07 лв.
С оглед изхода на делото и направеното искане, на ищеца на основание чл.78 ал.1
ГПК следва да се присъдят разноски в първоинстанционното производство, съразмерно с
уважената част от исковете, в размер на сумата от 74,27 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение, и разноски във въззивното производство в размер на сумата от 74,27 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение, а на основание чл.78 ал.6 ГПК ответникът
следва да заплати по сметка на СРС сумата от 50,00 лв., представляваща държавна такса и
сумата от 32,89 лв., представляваща депозит за вещо лице, и по сметка на СГС сумата от
25,00 лв., представляваща държавна такса, и сумата от 127,32 лв., представляваща депозит
за вещи лица.
С оглед изхода на делото и направеното искане, на въззиваемата страна на основание чл.78
ал.3 ГПК следва да се присъдят разноски във въззивното производство в размер на сумата от
1383,76 лв. с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение. Възражението на
въззивника за прекомерност на заплатеното от въззиваемата страна адвокатско
възнаграждение е неоснователно. По делото е представен договор за правна помощ, сключен
между въззиваемата страна и Адв. дружество „Мургова и партньори“, според който е
договорено и заплатено адвокатско възнаграждение по настоящето дело в размер на сумата
от 1548,00 лв. с ДДС. Според решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-483/22, правилото
на чл.78 ал.5 ГПК, че при намаляване на адвокатското възнаграждение поради прекомерност
съдът не може да пада под минимума в Наредба №1/09.07.2004 г. за възнаграждения за
адвокатска работа, не се прилага. В пар.2 Наредба №1/09.07.2004 г. са определени
критериите за преценката за „фактическа и правна сложност“ при определяне размера на
възнаграждението. Договореното по настоящето дело адвокатско възнаграждение
съответства изцяло на естеството на правния спор, вида и обема на предоставената правна
защита.
5
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №8888/03.08.2022 г., поправено с решение №10380/26.09.2022 г.,
постановено по гр.д. №63589/2021 г. по описа на СРС, ГО, 177 състав, в частта, в която са
отхвърлени предявените от Д. И. К., ЕГН **********, съдебен адрес: гр. ****, срещу
„Кангару-транс“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Суходолска“ №195, ет.2, иск с правно основание чл.262 ал.1 КТ за заплащане на сумата от
113,70 лв., представляваща отработен от ищеца, но незаплатен от ответното дружество
извънреден труд за периода от 17.06.2021 г. до 02.08.2021 г. за 45 дни по 4 часа на ден, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от 08.11.2021 г. до окончателното му
изплащане, като недоказан, и иск с правно основание чл.262 ал.1 КТ за заплащане на сумата
от 336,00 лв., представляваща отработени от ищеца, но незаплатени от ответното дружество
празнични дни за периода от 17.06.2021 г. до 02.08.2021 г. за 14 дни събота и неделя, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от 08.11.2021 г. до окончателното му
изплащане, като недоказан, и в частта, в която Д. И. К., ЕГН **********, съдебен адрес: гр.
****, е осъден да заплати на „Кангару-транс“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Суходолска“ №195, ет.2, на основание чл.78 ал.3 ГПК разноски
за депозит за експертиза за разликата над сумата от 134,06 лв., и разноски за адвокатско
възнаграждение за разликата над сумата от 1162,07 лв., и вместо него постановява:
ОСЪЖДА „Кангару-транс“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Суходолска“ №195, ет.2, да заплати на Д. И. К., ЕГН
**********, съдебен адрес: гр. ****, на основание чл.150 вр. чл.262 ал.1 т.1 КТ сумата от
113,70 лв., представляваща възнаграждение за извънреден труд за работа през работни дни
за периода 17.06.2021 г. - 02.08.2021 г., ведно със законната лихва, считано от 08.11.2021 г.
до окончателното изплащане, на основание чл.150 вр. чл.262 ал.1 т.2 КТ сумата от 336,00
лв., представляваща възнаграждение за извънреден труд за работа през почивни дни /събота
и неделя/ за периода 17.06.2021 г. - 02.08.2021 г., ведно със законната лихва, считано от
08.11.2021 г. до окончателното изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА „Кангару-транс“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Суходолска“ №195, ет.2, да заплати на Д. И. К., ЕГН
**********, съдебен адрес: гр. ****, на основание чл.78 ал.1 ГПК сумата от 74,27 лв.,
представляваща разноски в първоинстанционното производство, и сумата от 74,27 лв.,
представляваща разноски във въззивното производство, а на основание чл.78 ал.6 ГПК да
заплати по сметка на СРС сумата от 50,00 лв., представляваща държавна такса, и сумата от
32,89 лв., представляваща депозит за вещо лице, и по сметка на СГС сумата от 25,00 лв.,
представляваща държавна такса, и сумата от 127,32 лв., представляваща депозит за вещи
лица.
ОСЪЖДА Д. И. К., ЕГН **********, съдебен адрес: гр. ****, да заплати на
„Кангару-транс“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Суходолска“ №195, ет.2, на основание чл.78 ал.3 ГПК сумата от 1383,76 лв.,
представляваща разноски във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
6
Членове:
1._______________________
2._______________________
7