№ 2759
гр. Варна, 18.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 7 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Александър В. Цветков
при участието на секретаря Ивелина Ат. Атанасова
като разгледа докладваното от Александър В. Цветков Гражданско дело №
20253110104840 по описа за 2025 година
Производството е по реда на Закона за защита от домашното насилие.
Образувано е по молба на В. Г. Г., ЕГН **********, с местоживеене
****, за постановяване на мерки за защита по реда на ЗЗДН срещу С. И. И.,
ЕГН **********, с адрес ****.
Молителката в исковата молба сочи, че с ответника е поддържала
трайна интимна връзка в продължение на повече от година и половина преди
образуването на настоящото производство, и че ответникът е извършил
спрямо нея актове на домашно насилие, включително системно следене,
преследване, вербални обиди и физическа агресия, които са я поставили в
състояние на постоянен страх, стрес и тревога. Конкретно се посочват
инциденти на 12.04.2025 г. в 17:22 ч. по време на пътуване към София близо
до с. Малиново, община Севлиево, където ответникът е отнел телефона й,
хвърлил го, блъскал я и я дърпал, причинявайки й болка и страх, довело до
подаване на сигнал на 112 и намеса на полицията; на 15.03.2025 г. около 20:27
ч., когато е блъскал и ритал вратата на жилището й, настоявайки да влезе,
причинявайки увреждане на вратата под формата на вдлъбнатини и
създавайки страх у нея, довело до подаване на сигнал на 112; и на 17.04.2025 г.
около 9:35-9:37 ч., когато я е преследвал на улицата, говорейки провокативно
и отказвайки да се отдалечи, въпреки молбите й, което е предизвикало
допълнителен страх и тревога, довело до търсене на помощ от случайни
минувачи. Тези действия са довели до намеса на полицията и подаване на
сигнали на телефон 112. Молителката твърди, че ответникът често употребява
алкохол, което засилва агресивното му поведение, че я следи около дома и
колата й, че е оглеждал автомобила й, както и че е търсила помощ от
Фондация „SOS семейства в риск“ на 16.04.2025 г. за консултативни услуги
поради претърпяно домашно насилие.
1
Ответникът оспорва твърденията на молителката, заявявайки, че
описаните факти са преувеличени, неистински и несъстоятелни, и че не е
извършвал актове на домашно насилие. В отговора си той посочва, че
твърденията за наличието на интимна връзка са несъстоятелни, но признава,
че са поддържали комуникация, ходили са заедно на почивки и детски лагери,
той е бил в дома й на гости, са споделяли общи моменти с автомобила му, са
пътували заедно, включително до София на 12.04.2025 г., и са прекарвали
време с детето й. Относно инцидента на 15.03.2025 г., той отрича физическо
насилие, но признава, че е отишъл до дома на молителката и е почукал на
вратата, за да говори с нея, като в приложената бележка, за която изрично
признава, че е писана от него, се съдържат признания за удари по входната
врата, причиняващи увреждане под формата на вдлъбнатини, установени от
снимков материал. Относно инцидента на 12.04.2025 г., той признава, че е
отнел телефона й и го е хвърлил през прозореца, че е хвърлил обувките й в
храстите, и че е отнел колата, оставяйки я на пътя, но твърди, че това е било в
отговор на провокации от нейна страна, без физическо насилие. Относно
инцидента на 17.04.2025 г., той отрича преследване, но признава, че се е
срещнал с нея на улицата и е провел разговор, който е бил провокативен. Той
твърди, че молителката е манипулирала ситуацията и е използвала детето си
като инструмент за натиск, и че сам е жертва на вербални обиди и психически
тормоз от нейна страна, довел до посещения при психотерапевт. В
допълнителните писмени бележки ответникът отново отрича насилието, но
признава, че е бил заснет на снимки да обикаля и оглежда автомобила на
молителката, което той обяснява с нормална комуникация, но съдът преценява
като елемент на преследване. Той моля за отхвърляне на молбата като
неоснователна, без налагане на мерки, и за възстановяване на разходи.
В проведените открити съдебни заседания по делото молителката,
представлявана от упълномощен адвокат, поддържа искането си за налагане
на защитни мерки по ЗЗДН.
Oтветникът оспорва молбата по изложените в отговора съображения.
В представените писмени бележки отрича извършването на заплахи или
физическо насилие, твърдейки, че ако молителката е била в постоянен страх,
не би поддържала комуникация с него, не би го канила в дома си, не би
допускала достъп до детето си и не би пътувала с него до София на 12.04.2025
г., като допълнително отбелязва липсата на медицински документи, доказващи
психически или физически травми. Относно инцидента от 15.03.2025 г., той
отрича присъствието на вина, като признава само, че е почукал на вратата на
молителката без агресия, и оспорва твърденията на адвокатката й, докато за
доказателствата, приети на 04.07.2025 г., включително постановлението за
досъдебно производство с твърдение за лека телесна повреда, възразява, че те
не са подкрепени с медицинско удостоверение или обективни медицински
заключения, установяващи причинна връзка с предполагаемото насилие.
Настоящият съдебен състав на ВРС като взе предвид становищата на
страните и събраните по делото доказателства намира следното от
фактическа и правна страна:
Съобразно чл.2 от ЗЗДН домашно насилие съставлява всеки акт на
2
физическо, сексуално, психическо или икономическо насилие, както и опитът
за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната
свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в
родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо
съпружеско съжителство или в интимна връзка.
Уважаването на подадената молба, съобразно правилата за
разпределение на доказателствената тежест в процеса, е предпоставено от
установяване в условията на главно и пълно доказване на действителното
осъществяване на твърдените дати, от посочения извършител на действия,
квалифициращи се като актове на домашно насилие. Отхвърлянето й е
обусловено от проведено от ответника доказване, оборващо изложеното от
молителката.
Сезираният съд е компетентен да се произнесе по искането, на
основание чл. 7, ал. 1 ЗЗДН и с оглед посочения адрес на пострадалото лице в
гр. Варна. Молбата е подадена от легитимирано лице по чл. 8, т. 1 от ЗЗДН и е
насочена срещу надлежен ответник – лице, с което пострадалата твърди, че е
била в интимна връзка (чл. 3, т. 2 от ЗЗДН).
Срещу ответника по делото е издадена Заповед за незабавна защита №
81/23.04.2025, по силата на която е задължен да се въздържа от извършване на
актове на домашно насилие срещу молителката, забранено му е да
приближава нея, жилището й и местоработата й на по-малко от 100 метра,
както и да осъществява контакт с нея под каквато и да е форма, включително
по телефон, чрез електронна или обикновена поща, факс или други средства за
комуникация.
Наличието на интимна връзка между страните макар формално да се
оспорва от ответника, твърденията му и ангажираните от него доказателства
потвърждават тезата на молителката, тъй като той признава общи пътувания,
посещения в дома й и споделени моменти с детето й, които сочат към
наличието на трайна интимна връзка. Същата се доказва и от ангажираните
гласни доказателствени средства – показанията на свидетеля Иван Диянов
Георгиев, който е бивш съпруг на молителката, в които той подробно описва,
че е запознат с връзката им от около година, виждал е снимки в социалните
мрежи от общи пътувания, включително до Амстердам, и че молителката му е
споделила за връзката им, която е продължила от края на 2023 г. до последните
месеци преди делото, с актове на насилие, включително следене и
преследване.
По същество между страните не е спорно извършването на акт на
психическо насилие от ответника спрямо молителката, като в отговора си
ответникът признава, че е отнел телефона й и го е изхвърлил, заедно с
обувките й през прозореца на колата, след приключване на
взаимоотношенията им по всякакъв начин и едностранно е търсил
комуникация с нея, въпреки нежеланието й, че я е причаквал около дома й,
обикалял е около колата й блъскал е на вратата й, които съвпадат с
твърденията на ищцата, обосноваващи извод за осъществени прояви на
психическо насилие.
3
В допълнение следва да се посочи, че като доказателство по делото е
приета бележка, за която ответникът изрично признава, че е писана от него, и
в която се съдържат признания за твърдените удари по входната врата на
апартамента на молителката, от които са настъпили увреждания по нея –
вдлъбнатини, потвърждаващи се и от приложения по делото снимков
материал. Освен това, ответникът признава, че на приложените към молбата
снимки той е заснет да обикаля и оглежда автомобила на молителката, което
по същността си представлява продължаване на негативното психическо
въздействие върху жертвата и е проява на преследване. Въз основа на
изложеното се установява продължаващо следене и иницииране на нежелани
контакти от страна на ответника спрямо молителката, поради което следва да
се приеме, че твърдяното психическо насилие по смисъла на чл. 2, ал. 1 от
ЗЗДН спрямо В. Г. Г. е доказано главно и пълно. Защитната теза на ответника,
че е бил провокиран чрез отправени обиди са несъстоятелни, тъй като за
твърдените действия на молителката той е могъл да потърси реципрочна
защита чрез предвидените в закона способи, но в никакъв случай те не
изключват противоправността на неговото собствено поведение, което е
безспорно установено.
Основните спорни между страните въпроси касаят твърдяната агресия
с физическо проявление – хващане за челюстта и блъскане в колата на път за
концерт в гр. София на 12.04.2025 г.. Установяването на тези допълнителни
факти и обстоятелства, по същността си форми на психическо и физически
насилие, има значение единствено за броя, интензитета и продължителността
на съвкупността от актове, насочени срещу здравето, психиката и
емоционалното състояние на молителката, респективно съществуването им
следва да бъде преценено при определяне на мерките за защита, чието
допускане е единствена възможна и нормативно предвидена санкция за
безспорно установеното вече домашно насилие.
На основание чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН като доказателство по делото е
приложена декларация от молителката за осъществено спрямо нея домашно
насилие, с твърдения идентични на описаните в молбата, включително и
относно спорните между страните въпроси. По отношение на последните, на
първо място, в случая следва да се посочи, че съгласно чл. 13, ал. 2, т. 3 от
ЗЗДН, декларацията по чл. 9, ал. 3 от същия представлява доказателствено
средство, което съгласно чл. 13, ал. 3 ЗЗДН е основание за издаване на заповед
за защита, дори и да няма други доказателства за извършено насилие. В
същото време изложеното в молбата и в декларацията се потвърждава изцяло
от събраните писмени и гласни доказателства. С оглед специфичния характер
на отношенията, чиято защита се търси по ЗЗДН е предоставен улеснен за
молителя търсещ защита срещу домашно насилие ред, като представи
декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН и на която е придадено доказателствено
значение и в случай на липса на други доказателства, съдът да издаде заповед
за защита от домашно насилие само на основание приложената декларация,
доколкото в нея се съдържа конкретно и ясно описание, като посочване на
датата, мястото, времето, съответно и конкретните действия, с които е
извършено действието на насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН. В този случай,
4
в доказателствената тежест на ответника при направеното оспорване, че е
извършил акт на домашно насилие, е да проведе успешно насрещно
доказване, което да доведе до оборване на изложеното в декларацията и
разколебаване нейната доказателствена сила.
Такива доказателства от ответната страна не само, че не са
ангажирани, но от преценката на събраните по делото доказателствени
средтва поотделно и в тяхната съвкупност може да бъде обоснован
единствения възможен извод, че освен имплицитно признатите и доказани
актове на психическо насилие, ответникът е извършил и оспорените от него
противоправни действия спрямо физическия и психически интегритет на
личността на пострадалата, тъй като декларацията в тази част не е
опровергана, като не е ангажирано нито едно доказателство, което да обори
декларираните от нея твърдения. Напротив, от приложените писмени
доказателства от прокурорската преписка, допълващи се от подадения сигнал
до Държавната агенция „Национална система 112 – МВР“, се потвърждава
описаното в декларацията, в частта, касаеща физическа агресия на 12.04.2025
г., при което очевидци са подали сигнал за агресивно поведение на ответника и
извършени физически нападения спрямо молителката. Неоснователни са
възраженията на С. И. за недоказаност на последните, поради липса на
медицински документи, тъй като твърденията на молителката не включват
телесни повреди, а единствено причинени болки и страх, които не е
задължително да бъдат съпроводени от увреждания на здравето на жертвата,
още по-малко да бъдат удостоверени с медицинска документация. В този
смисъл същите косвено се потвърждават и ангажираните гласни
доказателствени средства на свидетеля Иван Георгиев. Визираните
доказателствени средства образуват доказателствена съвкупност, обуС.яща
единствения възможен обоснован извод за установеност в условията на главно
и пълно доказване на извършеният на 12.04.2025 г. акт на физическо и
психическо насилие.
Последният наред с установените множество отделни прояви на
психически тормоз обуС.ят категоричното становище за несъмненото
установяване на осъществяването на насилническите действия, при
осъществяването на които молбата за постановяване на мерки за защита
спрямо ответната страна се явява основателна и следва да бъде уважена. С
оглед броя на множеството отделни и различни по рода си актове, техният
интензитет и продължителност на поддържаното от ответника противоправно
и застрашаващо психическия и физически интегритет на молителката
поведение, същият следва да бъде задължен да се въздържа от извършване на
домашно насилие спрямо нея, да приближава нея и жилището й на разстояние
по-малко от 100 метра, чиято индивидуализация е извършена в съответствие с
разпоредбата на чл. 15, ал. 2 от ЗЗДН, както и да осъществява контакт с нея
под каквато и да е форма, включително по телефон, чрез електронна или
обикновена поща, факс или други средства за комуникация.
Преценката на съда относно срока е ограничена в рамките на
предвидения в чл. 5, ал.2 от ЗЗДН такъв, а именно: от три до осемнадесет
месеца, приспадане на срока на действие на мерките при издадена заповед за
5
незабавна защита по чл. 18 и 19. С оглед вида осъществените от ответника
актове на насилие, тяхната насоченост и интензивност, създадения страх за
здравето на пострадалата, както и факта, съдът намира, че единствено
продължителност на действието на защитните мерки от дванадесет месец,
след приспадане на срока по заповедта за незабавна защита от 23.04.2025 г., би
могла да постигне целения превантивен и възпиращ ефект, както и да има
позитивно превъзпитателно въздействие спрямо извършителя към спазване на
законите в страната и общоприетите правила за поведение и морал в
обществото. Така след приспадане на породилите по силата на заповедта на
незабавна защита мерки с приблизителна продължителност до датата на
постановяване на настоящото решение от 3 месеца, общият период на
окончателно постановените мерки следва да бъде продължен с още 9 месеца.
Всяка друга мярка, наложена за по-кратък срок, настоящият състав намира за
недостатъчна за постигане на нормативно установените цели на закона, с
доминиращо значение, от които е опазването здравето и емоционалното
благосъстояние на жертвата. В същото време по този начин правната сфера на
ответника няма да бъде накърнена прекомерно, още повече, предвид
съвпадащите твърдения на страните за прекратяване на интимната им връзка,
а по негови твърдения – по взаимно желание.
От друга страна, интензитетът на осъществените насилнически
действия не обуС.я налагане на мерки с по-дълга продължителност, каквато
би била прекомерна, с оглед на индивидуалните особености на процесните
отношения, като по този начин физическият и психо-емоционален интегритет
на молителката ще бъде защитен в пълна степен.
Ответникът трябва да бъде предупреден, че на основание чл. 21, ал. 3 от
ЗЗДН при всяка, дори и незначителна проява на домашно насилие,
полицейският орган констатирал нарушението, ще го задържи и незабавно ще
уведоми органите на прокуратурата, за да се образува наказателно
производство за престъпление от общ характер.
На основание чл. 78, ал. 1, вр. чл. 38, ал. 2 от ЗА присъжда в полза на
адвоката на молителката адвокатско възнаграждение за осъществена
безплатна защита в минималния размер от 600 лева, определен съобразно чл.
22 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. на ВАдвС.
На основание чл.11, ал.2 от ЗЗДН последният ще бъде осъден да заплати
по сметка на Варненски районен съд дължимата за производството държавна
такса в размер на 25 лева.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ЗАДЪЛЖАВА С. И. И., ЕГН **********, да се въздържа от
извършване на домашно насилие спрямо В. Г. Г., ЕГН **********;
ЗАБРАНЯВА на С. И. И., ЕГН **********, да приближава В. Г. Г.,
ЕГН **********, и нейното жилище, находящо се в ****, на по-малко от 100
метра, за срок от 9 месеца от датата на издаване на заповедта за защита, на
6
основание чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН.
ЗАБРАНЯВА на С. И. И., ЕГН **********, да осъществява контакт с
В. Г. Г., ЕГН **********, под каквато и да е форма, включително по телефон,
чрез електронна или обикновена поща, факс или други средства за
комуникация, за срок от 9 месеца от датата на издаване на заповедта за
защита, на основание чл. 5, ал. 1, т. 4 от ЗЗДН.
Въз основа на настоящото решение ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА
ЗАЩИТА, която подлежи на незабавно изпълнение, като обжалването на
решението не спира изпълнението й.
ДА СЕ ПРЕДУПРЕДИ в заповедта за защита С. И. И., ЕГН
**********, че при неизпълнението й, полицейският орган, констатирал
нарушението, ще го задържи и ще уведоми незабавно органите на
прокуратурата за образуване на наказателно производство.
ОСЪЖДА С. И. И., ЕГН ********** да заплати в полза на съдебната
власт, по сметка на Районен съд – Варна държавна такса в размер на 25 лева
/двадесет и пет / лева, на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН.
ОСЪЖДА С. И. И., ЕГН ********** да заплати на адв. М. Н. Н.,
ВАК, с адрес на кантора в **** сумата от 600 лева, представляваща сторените
съдебно-деловодни разноски в производството, на основание чл. 78, ал. 1, вр.
чл. 38, ал. 2 от ЗА
ПРЕПИСИ от настоящото решение и заповедта да се връчат на
страните и на НАЧАЛНИКА на съответното РПУ при ОД на МВР - гр.Варна,
съгласно чл. 16, ал. 3 от ЗЗДН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
7-дневен срок от датата на постановяване на решението – 18.07.2025 г., на
основание чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7