Определение по дело №1357/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 197 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 107, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по жалба от Д. Р. В. от [населено място], подадена чрез адв. Я. Я., срещу Писмо с рег. № МД24000314ВН_001ВН от 02.05.2024 г. на Директора на Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна, което писмо оспорващият възприема като решение, с което се уведомява В., че начислените задължения за данък върху недвижимите имоти (ДНИ) и такса битови отпадъци (ТБО) за недвижимите имоти, обект на преписката са определени съгласно действащото законодателство, поради което няма основание за корекция в задълженията по формираните партиди.

С жалбата се сочи, че след като няма издаден акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 ДОПК, оспорващият може да оспори неправомерно начислените задължения за ДНИ и ТБО, считано от връчване на писмото, с което е отказано да се извърши корекция в процесните задължения. Излагат се подробни доводи за незаконосъобразност на начислените задължения на оспорващия, които доводи са идентични с посочените в сезиращата Директора на Дирекция „Местни данъци“ жалба, по която органът се е произнесъл с оспореното писмо. Конкретно се изтъква следното: начислени нови задължения за ДНИ и ТБО без да е издаден акт за установяване на задължения; за имотите няма ПУП, няма и промяна на предназначението им; собствениците на земеделски земи не дължат ДНИ и ТБО; не е реално извършвана услугата, за която е начислен ТБО. Искането е да се отмени обжалваното писмо, с което оспорващия счита, че са потвърдени начислените задължения за ДНИ и ТБО за два недвижими имота ([ПИ] и [ПИ] по КККР на [населено място]), собственост на оспорващата, за данъчни периоди от 2018 г. до 2024 г. Претендира се присъждането на съдебни разноски.

Ответникът – Директорът на Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна не изразява становище по жалбата в придружителното писмо, с което изпраща на съда жалбата и административната преписка.

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

На 03.04.2024 г. с жалба с рег. № МД24000314ВН Д. Р. В. сезира Директора на Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна за неправомерно начислени й задължения за ДНИ и ТБО за двата посочени в жалбата имота, които са с трайно предназначение земеделска земя. С жалбата са изложени подробни доводи за недължимост на ДНИ и ТБО за процесната земеделска земя, като е отправено искане да бъде извършена корекция по отношение процесните начислени задължения за периоди от 2018 г. до 2024 г., включително и да бъдат отчислени всички начислени ДНИ и ТБО за процесните имоти.

Административният орган приобщава към административната преписка доказателства за следните обстоятелства: наличието на подадени декларации по чл. 14 ЗМДТ 08.08.2023 г. от оспорващата за двата имота; принадлежността на оспорващата на право на собственост върху двата имота (придобито по завещание); попадането на имотите в строителните граници, устройствени зони Жкн1, според ОУП, одобрен със Заповед № РД-02-14-2197/03.09.20212 г. на Министъра на РРБ (предвид Служебни бележки от Кмета на Район „Аспарухово“ с рег. № РД26014129АС_002АС и № РД26014129АС_002АС и двете от 12.07.2023 г.); липсата на ПУП-ПРЗ за двата имота (предвид заверените служебни страници на декларациите, подадени от оспорващата и заявеното от Кмета на Район „Аспарухово“ в посочените по-горе служебни бележки); имотите представляват земеделска земя (съгласно Удостоверения за характеристики на поземлени имот в земеделска територия за двата имота); имотите не попадат в границите на район, в който Община Варна извършва организирано сметосъбиране и сметоизвозване през периода 2019 г.-2024 г., съгласно заповеди на Кмета на Община Варна (предвид Писмо от Кмета на Район „Аспарухово“ с рег. № УСКОР24000503АС_001АС/15.03.2024 г.).

На 02.05.2024 г. с Писмо с рег. № МД24000314ВН_001ВН от 02.05.2024 г. на Директора на Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна е уведомена Д. Р. В., че няма основание за корекция в задълженията по формираните партиди на двата имота. Административният орган се позовава на декларациите по чл. 14 ЗМДТ на оспорващият, както и на посочените по-горе установени обстоятелства, които отнася към разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗМДТ, съобразявайки разпоредбата на § 5, т. 6 ДР ЗУТ, чл. 106, чл. 107, във вр. с чл. 105, т. 5 ЗУТ, аргументирайки, че с ОУП се определят границите на населеното място и общата структура на територията, предмет на плана и стигайки до краен извод, че начислените задължения за ДНИ и ТБО за недвижимите имоти на оспорващия са определени съгласно действащото законодателство.

Така установеното от фактическа страна, обуславя следните правни изводи:

Съгласно чл. 4, ал. 1 ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършва от служителите на общинската администрация по реда на ДОПК, като обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред. В разпоредбата на чл. 4, ал. 3, във вр. с ал. 4 ЗМДТ е предвидено, че служителите на общинската администрация, определени със заповед на кмета на общината, имат правата и задълженията на органи по приходи. Според ал. 5 на чл. 4 ЗМДТ, кметът на общината упражнява правомощията на решаващ орган по чл. 152, ал. 2 ДОПК, а ръководителят на звеното за местни приходи на съответната община - на териториален директор на НАП. Съгласно чл. 9б ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните такси по този закон се извършват по реда на чл. 4, ал. 1 - 5, като обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред.

Съответно в глава четиринадесета на ДОПК са регламентирани способите за установяване на данъците, като от тях за местните данъци са приложими два способа: предварително установяване, което се извършва с акт за установяване на задължение по данни от декларация по чл. 107, ал. 3 ДОПК и установяване, което се осъществява с ревизионен акт по чл. 108 ДОПК.

Установяването на задължения по данни от декларация е регламентирано в чл. 107 ДОПК. Съгласно чл. 107, ал. 2 ДОПК задълженото лице има право при поискване да получи справка за начина, по който е изчислено задължението, съдържаща данни за задълженото лице, вида, основанието, общия и неплатения данък.

В ал. 3 на чл. 107 ДОПК е предвидено, че по искане на задълженото лице органът по приходите издава акт за установяване на задължението в 30-дневен срок от искането, като актът може да се издаде и служебно при установяване на несъответствие между декларираните данни и данните, получени от трети лица и организации, след като е изчерпан редът по чл. 103, както и когато не е подадена декларация или задължението не е платено в срок и не е извършена ревизия. Актът за установяване на задължение (АУЗ) може да се обжалва в 14-дневен срок от получаването му пред директора на териториалната дирекция (чл. 107, ал. 4 ДОПК). В чл. 152 и сл. ДОПК са регламентирани реда и сроковете за обжалване на ревизионните актове, който ред, съгласно чл. 144 ДОПК, е приложим и за обжалването на другите актове, издавани от органите по приходите (вкл. АУЗ), доколкото не е предвидено друго.

Въз основа на приложимата на основание чл. 4, ал. 1 ЗМДТ регламентация по ДОПК, по отношение на установяването на задължения за местни данъци и такси, следва извода, че задълженията за ДНИ и ТБО могат да се установяват или чрез АУЗ по чл. 107, ал. 3 ДОПК, или чрез ревизионен акт по чл. 108 ДОПК, като и в двата случая актът подлежи на задължителен административен контрол чрез обжалването му пред ръководителят на звеното за местни приходи на съответната община. На обжалване пред съда подлежи единствено АУЗ, респ. ревизионният акт в частта, която е обжалвана по административен ред и е потвърдена при това обжалване (чл. 156 ДОПК).

В контекста на посочената нормативна уредба съдът приема, че оспореното писмо по своята същност представлява отказ за издаване на АУЗ по чл. 107, ал. 3 ДОПК.

Искането, обективирано в жалбата на В. от 03.04.2024 г. до Директора на Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна за извършване на корекция по отношение на начислените задължения за ДНИ и ТБО за процесните два имота за данъчни периоди от 2018 г. до 2024 г., включително, като бъдат отчислени всички начислени ДНИ и ТБО, представлява оспорване на процесните задължения, поради което всъщност е искане за издаване на АУЗ по чл. 107, ал. 3 ДОПК, във вр. с чл. 4 и чл. 9б ЗМДТ. В случая неправилно процесното направено с жалбата искане от В. не е препратено на определено от кмета на общината да изпълнява функциите на орган по приходите длъжностно лице за издаване на АУЗ по чл. 107, ал. 3 ДОПК. Несъгласието на оспорващата с определените й задължения за ДНИ и ТБО за процесните два имота и искането й за корекция на начислените й задължения, като се отчислят тези задължения, неправилно е било възприето от органа, а на процесното искане съответства задължението на определено от кмета в Община Варна орган по приходите длъжностно лице да постанови АУЗ по чл. 107, ал. 3 ДОПК и така да се обезпечи възможността за обжалване по административен и съдебен ред на законосъобразността на произнасянето на органа с АУЗ за дължимостта и размера на процесните задължения.

Доколкото в случая няма данни за наличие на издаден и влязъл в сила АУЗ на оспорващата, който и да не е обжалван пред съда, то редът, регламентиран в чл. 133 и чл. 134 ДОПК за изменение на процесните начислени на оспорващата задължения за ДНИ и ТБО за двата имота за периода 2018 г. - 2024 г., включително, се явява неприложим.

Произнасяйки се с оспореното писмо, с което Директорът на Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна приема, че няма основания за корекция в задълженията по формираните партиди, административният орган е постановил незаконосъобразен акт, който представлява по своята същност волеизявление, с което изрично се отказва издаването на АУЗ по чл. 107, ал. 3 ДОПК по отношение на задълженията на оспорващия за ДНИ и ТБО за периода 2018 г. - 2024 г., включително. Търсената от оспорващия защита - корекцията на начислените задължения за местни данъци и такси е възможно да стане в случая единствено чрез издаване на АУЗ по чл. 107, ал. 3 ДОПК. И едва след задължителното оспорване на АУЗ по административен ред оспорващият може да сезира съда с жалба срещу АУЗ, който не е отменен от решаващия орган – Директора на Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна.

Произнасяйки с оспореното писмо, Директорът на Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна е постановил незаконосъобразен акт, игнорирайки принципа на законност. Съгласно чл. 2, ал. 1 ДОПК административните органи следва да действат в рамките на правомощията си, установени от закона, и прилагат законите точно и еднакво спрямо всички лица. Установените в ЗМДТ и ДОПК ред и правомощия във връзка с установяването на задълженията за местни данъци и такси не са съобразени от административния орган в случая. От друга страна, съгласно чл. 6, ал. 3 ДОПК наименован Добросъвестност и право на защита, органите по приходите са длъжни да осигурят на участниците в производствата възможност да упражнят процесуалните си права и правото си на защита. С постановяването на оспореното писмо, е парирана възможността за осъществяване на контрол по административен ред, както и съдебен контрол по същество на възраженията на оспорващия за недължимост на ДНИ и ТБО, респ. засяга се правото му на защита по същинския спор, доколкото липсва произнасяне с АУЗ.

Предвид редовното и допустимо, а и основателно оспорване, следва да се отмени отказът за произнасяне с АУЗ по чл. 107, ал. 3 ДОПК и да се изпрати жалбата на В., задно с преписката по нея за произнасяне по искането с издаване на АУЗ, при съобразяване с мотивите на настоящото решение.

С оглед изхода на делото претенция за заплащане на разноски в полза на оспорващия е основателна и следва да се уважи, като на оспорващия се присъдят разноски в размер на 10 лева – платената държавна такса, доколкото доказателствата за направени разноски се ограничават до този размер.

На основание чл. 200, ал. 1 АПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОТМЕНЯ Писмо с рег. № МД24000314ВН_001ВН от 02.05.2024 г. на Директора на Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна, обективиращо отказ за издаване на акт за установяване на задължения на Д. Р. В. за ДНИ и ТБО за [ПИ] и [ПИ] за периода 2018 г. – 2024 г., включително.

ИЗПРАЩА на орган по приходите в Община Варна преписката по жалба с рег. № МД24000314ВН/03.04.2024 г. от Д. Р. В. за произнасяне по искането й за издаване на акт за установяване на задължения за ДНИ и ТБО, съобразно указанията на съда по тълкуването и прилагането на материалния закон, дадени с мотивите на настоящото решение.

Определението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд на РБ.