Р Е Ш Е Н И Е
гр.Пазарджик 23.10.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, ХІV състав, в
публичното заседание на 30.09.2019
год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР БИШУРОВ
при секретаря Ива Чавдарова, като разгледа докладваното от районен съдия Бишуров АНД № 1170/2019 год. по описа на Пазарджишкия районен съд, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Х.К.Б. ***, ЕГН **********
против НП № 19-0340-000529 от 30.04.2019г. на началника на РУ
МВР-Септември, с което на основание чл.179
ал.1, т.5, пр.5 от ЗДвП и за нарушение на чл.42, ал.1, т.2 от ЗДвП му е
наложена глоба в размер на 150 лв. /сто и петдесет лева/.
Релевираните в жалбата
оплаквания се свеждат до наличие на материална и процесуална
незаконосъобразност на атакуваното НП, чиято отмяна се иска.
В
съдебно заседание жалбоподателят се явява лично, като поддържа жалбата и
пледира за отмяна на НП.
Ответникът
по жалбата - АНО, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. Заедно
с административнонаказателната преписка изпраща писмено становище по съществото
на спора, с което иска издаденото
НП да бъде
потвърдено.
Районният
съд провери основателността на жалбата, след като съобрази становищата на
страните, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните
по делото писмени и гласни доказателства, при съблюдаване разпоредбата на чл.63
от ЗАНН, прие за установено следното:
Жалбоподателят е санкциониран за
това, че на 19.04.2019 годин, в 11.12 часа, в Община Септември, на път ІІ-84, в
посока за с.Варвара, е управлявал л.а. „Рено Меган” с ДК№ ***, като след десен
завой извършил маневра изпреварване на движещо се пред него МПС – л.а. „Хонда
Сивик, с ДК№ ***, управляван от Р.Б.К. ***, бед да се убеди, че има видимост, свободен път на разстояние, достатъчно за
изпреварване, без да го принуждава да намалява скоростта си и да спре. С
поведението си създал метална предпоставка за възникване на ПТП.
Нарушението било
установено от автопатрул на РУ МВР-Септември, в състава на който бил св.В.И..
Автопатрулът се намирал на установъчен пункт в с.Варвара на ул.”28-ма”, където се
извършвали рутинни проверки на водачи на МПС. За рутинна проверка бил спрян и
автомобилът на жалбоподателя. Малко след това до автопатрулът спрял с
автомобила си и водачът Р.К.. Той споделил пред полицаите, че докато пътувал от
гр.Велинград за гр.Пазарджик по пътя бил изпреварен рисково от жалбоподателя.
По този повод против Х.Б. бил съставен АУАН бл. № 887456 от 19.04.2019г., а въз
основа на акта било издадено атакуваното НП. Последното било връчено лично на
жалбоподателя на 28.05.2019г., а жалбата
против него била подадена чрез АНО на 31.05.2019г., т.е. в
срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, с оглед на което е процесуално допустима, като
подадена в срок и от лице, активно легитимирано да инициира съдебен контрол за
законосъобразонст на атакуваното НП.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните
по делото писмени доказателства, а също от показанията на актосъставителя – св.И.
и св.Р.К..
При така
установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че жалбата е основателна, макар и не по
съображенията изложени в нея, а поради следното:
В хода на
административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални
нарушения, ограничаващи правото на защита на санкционираното лице до степен на
невъзможност за неговото адекватно упражняване.
Това е така, защото
в атакуваното НП липсва точно и ясно описание на нарушението, с което е
нарушена императивната разпоредба на чл.57 ал.1, т.5 от ЗАНН.
На първо място,
нито в АУАН, нито в издаденото въз основа на него НП е било посочено ясно и
недвусмислено мястото на извършване на нарушението. В началото на
обстоятелствената част на акта мястото на нарушението е описано така: „на път
(Белово-Пазараджик) Звъничево - Ветрен дол - Велинград - Юндола - Якоруда - Разлог”, след което е посочено „в посока за с.Варвара”.
В НП пък мястото е посочено така: „на път Втори клас № 84 в посока за
с.Варвара”. От така описаното, както жалбоподателят, така и настоящият съдебен
състав са принудени за гадаят къде точно или ако не точно, то поне
приблизително по посочения път е било извършено вмененото административно
нарушение, изразяващо се в неправилно изпреварване. Това, че е казано, че било
извършено на пътя при движение в посока с.Варвара не означава, че е извършено в
самото село или пък в близост до него, т.к. такива факти не са описани. В акта
и НП не е посочено също и откъде към къде са се движели изпреварващото и
изпревареното МПС, но от разпитаните по делото свидетели стана ясно, че преди
извършването на процесното изпреварване са се движели от гр.Велинград към
с.Варвара. От разпита на водача на изпреварения автомобил – св.К., стана само ясно,
че изпреварването станало някъде в дефилето по пътя гр.Велинград - с.Варвара,
при излизане от десен завой, но не и в кой участък на пътя. Този свидетел обаче
каза, че след като бил изпреварен, според негово рисково от страна на Б., той
го последвал с автомобила си и първоначално свирел с клаксона в изблик на
възмущение, а малко по-късно преустановил свиренето, но продължил да се движи
зад автомобила на жалбоподателя и така докато стигнали до с.Варвара.
Актосъставителят, а
след това и АНО също не са положили нужните усилия да установят поне
приблизително къде по пътя е станало твърдяното изпреварване, а това е било
безусловно необходимо, доколкото ако на жалбоподателят бе посочен недвусмислено
мястото на нарушението, то тогава той би могъл да организира защитата си като например
оспорва факта на изпреварването в този участък или пък оспорва, че в посочения
участък е имало десен завой, при излизане от който е предприел изпреварване без
да има видимост и т.н.
Мястото на
извършването на всяко административно нарушение е основен негов обективен
елемент и неслучайно задължителен реквизит на акта /чл.42, т.3, предл.2 ЗАНН/ и
на НП /чл.57 ал.1, т.5, предл.3 ЗАНН/, доколкото то има значение, както за
организиране и упражняване на правото на защита на наказаното лице, така и за
определяне на териториаланата компетентност на актосъставителя и на наказващия
орган. В случая за съда е ноторно, че една част от пътя гр.Велинград -
с.Варвара попада в административното райониране на общ.Велинград, а друга част
– на общ.Септември, респ. една част от пътя и то по-голямата, попада в
юрисдикцията на РУ МВР-Велинград, а другата в тази на РУ МВР-Септември. При
това положение ако изпреварването е било извършено в района на РУ
МВР-Велинград, то това означава, че актосъставителят, който е полицейски
служител в РУ МВР-Септември, не е териториално компетентен да състави акт, а
АНО– началника на РУ МВР-Септември - не е териториално компетентен да издаде
НП.
Извън казаното да
тук досежно мястото на нарушението е допуснато и друго процесуално нарушение,
изразяващо се липса на описание на вмененото административно нарушение. Това е
така, защото за вмененото административно нарушение по чл.42, ал.1, т.2 от ЗдВП
на жалбоподателя е наложена санкция по чл.179 ал.1, т.5, пр.5 от ЗДвП, която
правна норма обаче допълва състава на нарушението, т.к. изисква освен неспазване
на правилата за изпреварване, но и в резултат на това да е създадена и непосредствена
опасност за движението. По начина на описване на нарушението в акта и в НП
обаче жалбоподателят е затруднен да научи конкретните факти очертаващи от
обективна страна състава на нарушената материална и санкционна правна норма, а
от там не може да оборва тези факти.
В случая в НП,
а и в предхождащия го АУАН, въобще не
е посочено, че била
създадена каквато и да
опасност за движението, още по-малко пък да има описание
на това дали тя е била непосредствена, в какво именно се е изразявала и т.н. Казано
е само, че с поведението си Б. бил създал „метална” предпоставка за възникване
на ПТП. Изразът „метална предпоставка за възникване на ПТП” е смислово
неразбираем, но дори да се приеме, че е била допусната тихническа грешка, като
волята е била да се изпише „реална предпоставка …”, то това пак не означава, че
е налице пълно ясно и точно описание на нарушението и обстоятелствата, при
които е извършено, защото отново не е посочено в какво се е изразила тази
реална предпоставка, била ли действително реална и т.н.
Всичко това е
достатъчно да се отмени атакуваното НП, доколкото липсата на подробно и ясно
описание на обективните елементи на вмененото нарушение драстично накърнява
правото на защита на санкционираното лице, което е лишено от възможност да
оборва обстоятелствата.
По изложените до
тук съображения Пазарджишкият районен съд, след като извърши анализ на
установените обстоятелства и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ НП № 19-0340-000529 от 30.04.2019г. на началника на РУ МВР-Септември, с което на Х.К.Б. ***, ЕГН **********,
на основание чл.179 ал.1, т.5, пр.5 от ЗДвП и за нарушение на чл.42, ал.1, т.2
от ЗДвП е наложена глоба в размер на 150 лв. /сто и петдесет лева/.
Решението
подлежи на обжалване в 14-дневен
срок от съобщението пред Пазарджишкия административен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: