РЕШЕНИЕ
№
гр.Ловеч, 27.02.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ЛОВЕЧ, ІІІ-ти административен състав, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОНИТА ЦАНКОВА
при секретаря ДЕСИСЛАВА МИНЧЕВА като разгледа докладваното
от съдия ЦАНКОВА Адм.д № 243 / 2019 год.
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по чл. 211, във вр. с чл. 197 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/, във връзка с гл. Десета, раздел І от АПК.
Постъпила е жалба от Л.Н.Й., ЕГН: **********,***, чрез адв. Р.М. от ЛАК, съдебен адрес: ***, срещу Заповед № 295з-953/03.05.2019 г. на Директора на ОДМВР – Ловеч, издадена на основание на основание чл. 204, т. 3, във вр. чл. 200, ал. 1, т. 6 от ЗМВР, с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от шест месеца.
Оспорващият твърди, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е издадена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, неспазване на установената форма и нарушение на материалния закон. В жалбата и в съдебно заседание, чрез адв. М. от ЛАК, се излагат аргументи за отмяна на заповедта. Сочи се нарушено право на защита на наказания, който не може да установи еднозначно от заповедта какво конкретно дисциплинарно нарушение му се вменява. Допълнително се сочи липса на всички задължителни реквизити по чл. 210, ал. 1 от ЗМВР, като се сочи, че описанието на дисциплинарното нарушение в заповедта е непълно, непрецизно и бланктентно. Сочи се, че дисциплинарно-наказващият орган е допуснал нарушение на чл. 206, ал. 2 и ал. 4 от ЗМВР. Отрича се извършването на соченото в обжалваната заповед дисциплинарно нарушение, като се твърди, че дисциплинарното нарушение не е доказано по безспорен начин. Допълнително се сочи липса на вина на жалбоподателя. В заключение се моли съда да отмени оспорената заповед.
В съдебно заседание и в писмена защита чрез адв. М. от ЛАК се поддържа жалбата, като се претендират разноски по делото съгласно списък на разноските.
Ответникът – Директора на ОДМВР – Ловеч, не се явява и не се представлява в съдебно заседание, като липсва изрично ангажирано писмено становище и писмена защита от ответника.
Съдът служебно е изискал с нарочни определения нови доказателства от ответника. С определение от з.с.з. на 09.07.2019 г. са изискани посочени в същото писмени доказателства от ответника, като на основание чл. 170, ал. 1 от АПК е указана на ответника доказателствената тежест. С протоколно определение от 11.09.2019 г. съдът е констатирал, че представената от ответника административна преписка е непълна, като е изискал изрично от ответника: 1. изрична справка или други изрични писмени доказателства дали Л.Н.Й. е бил уведомен и е подписал типова длъжностна характеристика за Началник група „Охранителна полиция“, дали е запознат и на коя дата със същата типова длъжностна характеристика; 2. да представи доказателства с какъв изричен акт – заповед, инструкция или друго – са вменени контролни правомощия на Началник група „Охранителна полиция“, като представи заверено копие на същия акт; 3. да представи копие на Инструкция № 8121з-78/24.01.2015 г., като със същото протоколно определение отново е указана на ответника доказателсвената тежест по чл. 170, ал. 1 от АПК. С протоколно определение от 13.11.2019 г. съдът е констатирал, че ответникът не е изпълнил протоколното определение от 11.09.2019 г., като не са представени изисканите от съда: 1. изрична справка има ли изрични писмени доказателства дали Л.Н.Й. е бил уведомен и е подписал типова длъжностна характеристика за Началник група „Охранителна полиция“, дали е запознат и на коя дата със същата типова длъжностна характеристика; 2. да представи доказателства с какъв изричен акт – заповед, инструкция или друго – са вменени контролни правомощия на Началник група „Охранителна полиция“, като представи заверено копие на същия акт, поради което същите са изискани повторно от ответника, като на ответника е указано, че при липса на изрични доказателства в посочения смисъл следва със справка да посочи това изрично, като със същото протоколно определение за трети път е указана на ответника доказателсвената тежест по чл. 170, ал. 1 от АПК.
Съдът, след като прецени доказателствата по делото, доводите на страните и след служебната проверка по чл. 168 от АПК на законосъобразността на административния акт, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок /обжалваната заповед е съобщена на жалбоподателя на 07.05.2019г., видно от разписката в самата заповед на л. 15 от делото, а жалбата е заведена при ответника на 21.05.2019 г./, от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана.
Жалбата е основателна.
При цялостната проверка на законосъобразността на процесния ИАА, на основание чл. 146 и чл. 168 от АПК съдът намира същият за незаконосъобразен поради противоречие с материалноправните разпоредби на закона, допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, неспазване на установената форма и несъответствие с целта на закона – отменителни основания по чл. 146, т. 2, т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК.
Не се спори между страните, а и се установява от удостоверение на л. 8 от делото, акт за встъпване в длъжност от 13.112018 г. на л. 327 от делото, Заповед № 8121К-6340/19.02.2019 г. на Министъра на вътрешните работи на л. 329 от делото и Заповед № 8121К-10315/12.11.2018 г. на Министъра на вътрешните работи на л. 330 от делото, че жалбоподателят Л.Н.Й., е бил временно преназначен на ръководна длъжност, Началник група „Охранителна полиция“ към РУ – Луковит, със Заповед № 8121К-10315/12.11.2018 г. на Министъра на вътрешните работи, считано от 13.11.2018 г. Със Заповед 8121К-6340/19.02.2019 г. на Министъра на вътрешните работи е прекратено временното преназначаване, считано от 22.02.2019 г. и към момента жалбоподателят заема длъжността полицейски инспектор VI степен /ТП/ в група „Охранителна полиция“ към РУ – Луковит, при ОД на МВР – Ловеч.
Безспорно е между страните, а и се установява от удостоверение на л. 7 от делото, че М.С.М.при издаване на оспорената в настоящото производство заповед /на 03.05.2019 г./ е имал качеството Директор II на ОДМВР – Ловеч, назначен със Заповед № 8121К-299/20.01.2017 г. на Министъра на ВР, считано от 20.01.2017 г., която длъжност е сред изброените в чл. 204, т. 3 от ЗМВР и следователно разполага с компетентност да налага дисциплинарно наказание от посочения вид по отношение на жалбоподателя.
Поради това съдът приема, че заповедта е издадена от териториално и материално компетентен орган, упражняващ дисциплинарната власт по отношение на служителя-жалбоподател.
Съдът намира, че обжалваната Заповед № 295з-953/03.05.2019 г. на Директора на ОДМВР – Ловеч не съдържа необходими правни основания и реквизити съгласно изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4, във вр. с чл. 146, т. 2 от АПК и чл. 210, ал. 1 от ЗМВР, във вр. с чл. 65 от Инструкция № 8121з-470 от 27.04.2015 г. за организацията на дейността по установяване на дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни наказания, събирането и обработката на информация за състоянието на дисциплината и дисциплинарната практика в МВР /Инструкцията/.
В обжалваната
заповед не е посочена разпоредбата на чл. 197, ал. 1, т. 3 от ЗМВР, като не е
посочена и разпоредбата на чл. 200, ал. 2 от ЗМВР. Непосочването на
разпоредбата на чл. 197, ал. 1, т. 3 от ЗМВР съдът намира за порок на формата на акта, т.к. в текста на чл. 197, ал. 1
от ЗМВР са изброени изчерпателни видовете дисциплинарни наказания във възходящ
ред. При това положение съдът намира, че посочените правни основания в
обжалваната заповед са непълни, предвид непосочването на разпоредбата на чл. 197, ал. 1, т. 3 от ЗМВР, което нарушава
правото на защитна на наказаното лице.
Отделно налице е
съществен порок във формата на обжалваната заповед предвид непосочването
/непълното посочване/ в същата на обстоятелствата, при които е извършено
нарушението – реквизит по чл. 210, ал. 1
от ЗМВР и чл. 65 от Инструкция № 8121з-470 от 27.04.2015 г.
В обжалваната заповед е посочено, че на 18.02.2019 г. в 8,55 ч. инспектор Й. в качеството на временно преназначен на длъжност Началник група „Охранителна полиция“ към РУ – Луковит отишъл в салона на РУ – Луковит, където в 9 ч. главен инспектор И.Р.– Началник РУ – Луковит прочел на присъстващите бюлетина за станалите произшествия на територията на ОДМВР - Ловеч. От прочетения бюлетин станало ясно, че в помещенията за задържане в сградата на РУ – Луковит имало три задържани лица, които били задържани на 17.02.2019 г. – вечерта. В обжалваната заповед е посочено, че: „След съвещанието, на което е бил запознат от бюлетина за три задържани лица в помещения за задържане в сградата на РУ-Луковит, не осъществил контрол върху работата на подчинените си служители, относно изграждане на пост № 2 за охрана на задържани лица. От 9,30 ч. до 11,00 часа провел учебна година и занятия по специализирана подготовка, без откъсване от работа на служителите от група „Охранителна полиция“ в РУ – Луковит. След приключването и се качил в канцеларията си на втория етаж и започнал да изготвя докладна записка за проведените занятия…..Около 12,00 часа излезнал от паспортна служба на РУ – Луковит и минал покрай оперативна дежурна част на РУ – Луковит. Тогава разбрал от младши оперативния дежурен, че две от задържаните лица са избягали от помещенията, за което е уведомил началника на РУ – Луковит.“
Според съда в обстоятелствената част на ожалваната заповед не е посочено нито върху кои конкретно служители жалбоподателят не е упражнил контрол, нито въз основа на кои разпоредби същият е бил длъжен да осъществи контрол, нито дали неизвестните служители са били на пряко подчинение точно на жалбоподателя, нито въз основа на какво е прието, че жалбоподателят е бил пряко отговорен да осъществи контрол по охраната на задържани лица по ЗМВР.
Видно от описанието на фактическата обстановка в заповедта, по същото време и на същото място на работа е бил и главен инспектор И.Р.– Началник РУ – Луковит, на чието подчинение са всички служители в РУ на МВР – Луковит, като в обжалваната заповед не е посочено въз основа на какво е прието, че именно жалбоподателят Й. е отговорното лице, което не е упражнило контрол върху подчинени служители, в резултат на което е последвало бягство на двама задържани от помещенията за задържане.
Ето защо съдът приема, че е налице отменително основание на чл. 146, т. 2 от АПК, във вр. с чл. 210, ал. 1 от ЗМВР и чл. 65 от Инструкция № 8121з-470 от 27.04.2015 г., което е самостоятелно основание за отмяна на заповедта.
Поради това оспорената заповед не отговаря на изискванията за форма по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, във вр. със специалните изисквания на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР и чл. 65 от Инструкция № 8121з-470 от 27.04.2015 г., което е самостоятелно основание за отмяната й на основание чл. 146, т. 2 от АПК.
Допълнително обжалваната заповед е издадена и при съществени нарушения на административнопроизводствените правила:
От изложеното в обстоятелствената част на обжалваната заповед, може да се направи извод, че твърдяното от административния орган дисциплинарно нарушение е извършено на 18.02.2019 г., т.к. дисциплинарното нарушение е извършено именно в сградата на РУ на МВР – Луковит, в работно време на всички служители, в светлата част на денонощието, когато в присъствието на непосочени в заповедта множество на брой служители на РУ на МВР и в присъствието на работа на самия началник на РУ – Луковит от арестантските помещения на РУ – Луковит са избягали две задържани лица.
Съгласно чл. 195, ал. 1 от ЗМВР - дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му.
Съгласно нормата на чл. 196, ал. 1 от ЗМВР - дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя. В процесния случай дисциплинарно-наказващият орган е открил нарушението и самоличността на извършителя, респ. извършителите още на същия ден 18.02.2019 г. с оглед естеството на дисциплинарното нарушение – бягство на задържани лица от сградата на РУ на МВР – Луковит в работно време на РУ на МВР - Луковит, в светлата част на денонощието.
С оглед естеството на нарушението съдът намира, че от момента на бягството на двете задържани лица –
18.02.2019 г. дисциплинарнонаказващият орган е имал пълна информация
както за конкретното нарушение, така и за личността на нарушителя/нарушителите,
поради което издаването на обжалваната в настоящото производство заповед на
03.05.2019 г. е след двумесечния срок по
чл. 195, ал. 1 от ЗМВР, изтекъл на 18.04.2019 г.
Нарушението на разпоредбата на чл. 195, ал. 1 от ЗМВР представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК, което е друго самостоятелно основание за отмяна на обжалваната заповед.
На следващо място няма доказателства наказаният да е бил запознат със събраните при проверката доказателства, което е нарушение на правото на защита на лицето и е в противоречие с императивно разписаното в чл. 207, ал. 8, т. 3 от ЗМВР право на привлечения към дисциплинарна отговорност да се запознае с материалите по производството.
При всички случаи дисциплинарно привлеченото лице има правата по чл. 207, ал. 8 от ЗМВР, които има всеки държавен служител, срещу когото се води дисциплинарно производство, а именно: да се уведоми за започване на дисциплинарно производство и да се запознае със заповедта по ал.1, което се удостоверява с подпис и дата, да участва в производството самостоятелно или да бъде подпомаган в защитата си от посочен от него служител на МВР, да се запознава с материалите по производството и да прави необходимите извлечения, да представя доказателства, да прави искания, бележки и възражения, да дава или да откаже да дава обяснения.
Задължение на дисциплинарния орган е изрично да укаже на лицето, че е субект на дисциплинарно производство и за какво нарушение е привлечено към дисциплинарна отговорност, и няма доказателства органът да е изпълнил това си задължение.
Дисциплинарно-разследващият орган не е извършил и необходимите действия по доказване на дисциплинарното нарушение. Наказващият орган е длъжен да събере и оцени всички доказателства (чл. 206, ал. 4 от ЗМВР), а дисциплинарно-разследващият орган е длъжен да извърши всички процедурни действия по доказване на дисциплинарното нарушение (чл. 207, ал. 3 от ЗМВР), като в случая това не е сторено.
С оглед на изложеното съдът намира, че в хода на производството по издаване на оспорената заповед са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които са ограничили в значителна степен правото на адекватна и своевременна защита на дисциплинарно наказаното лице, което е самостоятелно основание за отмяна на заповедта като незаконосъобразна.
Ето защо всички посочени по-горе съществени нарушения на административнопроизводствените правила обосновават отмяна на заповедта на основание чл. 146, т. 3 от АПК.
Както беше посочено по-горе, оспорената заповед не съответства на изискванията за форма чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, във вр. със специалните изисквания на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР, което е самостоятелно основание за отмяната й на основание чл. 146, т. 2 от АПК, поради което и съдът не дължи подробна аргументация относно проверката по чл. 146, т. 4 от АПК.
Независимо от това, съдът намира оспорената заповед и за материално незаконосъобразна по чл. 146, т. 4 от АПК по следните съображения:
Дисциплинарната отговорност е вид юридическа отговорност. Лична - съгласно чл. 194, ал. 4 от ЗМВР, която следва да се ангажира само при безспорно доказано дисциплинарно нарушение, а не за други цели. За да бъде доказано дисциплинарното нарушение и ангажирана дисциплинарната отговорност на едно лице, е необходимо да се установи от фактическа страна деянието-действие или бездействие, което то е извършило. От обективна страна да се докаже противоправността на това деяние, че е налице обективно несъответствие между правно дължимото и фактически осъщественото поведение. От субективна страна следва да е налице вина на дееца - умисъл или непредпазливост. За определяне на размера на наказанието трябва да се прецени цялостното поведение на служителя. За да е законосъобразен актът, с който се налага дисциплинарно наказание, следва да установява посочените елементи на дисциплинарната отговорност и органът да е направил преценка и да е изложил мотиви за всеки от тях. Това в случая не е направено.
В обжалваната заповед е посочено бланкетно: „Взех предвид тежестта на нарушението /служителят не е изпълнил служебните си задължения, в качеството си на началник група/ и настъпилите последици /избягали са две задържани лица, които след по-малко от два часа са установени и задържани отново/. Съобразих обстоятелствата при които е извършено нарушението /в работно време, след като е бил запознат, че в помещения за задържане в сградата на РУ – Луковит имало три задържани лица/, формата на вината /небрежност/ и цялостното поведение на служителя“.
Както беше посочено нееднократно по-горе, непосочването в
обжалваната заповед на обстоятелствата,
при които е извършено нарушението /не е посочено нито върху кои
конкретно служители жалбоподателят не е упражнил контрол, нито въз основа на
кои разпоредби същият е бил длъжен да осъществи контрол, нито дали неизвестните
служители са били на пряко подчинение точно на жалбоподателя, нито въз основа
на какво е прието, че жалбоподателят е бил пряко отговорен да осъществи контрол
по охраната на задържани лица по ЗМВР/,
представлява нарушение на реквизитите по чл. 210, ал. 1 от ЗМВР и чл. 65 от
Инструкция № 8121з-470 от 27.04.2015 г., което е самостоятелно основание за отмяна
на обжалваната заповед във вр. с нарушение на изискванията за форма на
административния акт по чл. 146, т. 2 от АПК, но от друга страна затруднява
проверката за материална законосъобразност на обжалваната заповед.
Видно от мотивите на обжалваната заповед, в същата се сочи, че: „не осъществил контрол върху работата на подчинените си служители, относно изграждане на пост № 2 за охрана на задържани лица. От 9,30 ч. до 11,00 часа провел учебна година и занятия по специализирана подготовка, без откъсване от работа на служителите от група „Охранителна полиция“ в РУ – Луковит“.
Дисциплинарното нарушение е описано в обжалваната заповед лаконично по следния начин: „С действията си инспектор Й., в качеството си на началник група „Охранителна полиция“ в РУ Луковит не е изпълнил задължението си, вменено му в типова длъжностна характеристика рег. № 3286р-19650/12.11.2015 г. „Осъществява контрол върху работата на подчинените му и взисква стриктно спазване на служебната дисциплина и законността“. Налице е нарушение на служебната дисциплина, за което на основание чл. 200, л. 1, т. 6 от ЗМВР се предвижда налагане на дисциплинарно наказание „порицание“.
Както беше посочено по-горе, в обжалваната заповед от една
страна липсва пълно описание на извършеното дисциплинарно нарушение – липсва
пълно описание на обстоятелствата, при които е извършено нарушението, а от
друга страна има непълнота на правното основание. Видно е, че в обжалваната
заповед не се сочат за нарушени нито разпоредби на Инструкция № 8121з-78 от
24.01.2015 г. за реда за осъществяване на задържане, оборудването на
помещенията за настаняване на задържани лица и реда в тях в министерството на
вътрешните работи, нито се сочи разпоредбата на чл. 197, ал. 1, т. 3 от ЗМВР, като не е посочена и разпоредбата на чл.
200, ал. 2 от ЗМВР.
В допълнение в обжалваната заповед не се сочи за нарушена конкретна разпоредба нито на закон, нито на подзаконов акт, а се сочи общо нарушение на „Типова длъжностна характеристика рег. № 3286р-19650/12.11.2015 г.“
От страна на
жалбоподателя се възразява същият да е бил запознат със сочената „Типова длъжностна характеристика рег. №
3286р-19650/12.11.2015 г.“
Както беше посочено по-горе, съдът е изискал двукратно
писмени доказателства от ответника. С протоколно определение от 11.09.2019 г.
съдът е констатирал, че представената от ответника административна преписка е
непълна, като е изискал изрично от ответника: 1. изрична справка или други
изрични писмени доказателства дали Л.Н.Й. е бил уведомен и е подписал типова
длъжностна характеристика за Началник група „Охранителна полиция“, дали е
запознат и на коя дата със същата типова длъжностна характеристика; 2. да
представи доказателства с какъв изричен акт – заповед, инструкция или друго –
са вменени контролни правомощия на Началник група „Охранителна полиция“, като
представи заверено копие на същия акт, като със същото протоколно определение
отново е указана на ответника доказателсвената тежест по чл. 170, ал. 1 от АПК.
С протоколно определение от 13.11.2019 г. съдът е констатирал, че ответникът не
е изпълнил протоколното определение от 11.09.2019 г., като не са представени
изисканите от съда: 1. изрична справка има ли изрични писмени доказателства
дали Л.Н.Й. е бил уведомен и е подписал типова длъжностна характеристика за
Началник група „Охранителна полиция“, дали е запознат и на коя дата със същата
типова длъжностна характеристика; 2. да представи доказателства с какъв изричен
акт – заповед, инструкция или друго – са вменени контролни правомощия на
Началник група „Охранителна полиция“, като представи заверено копие на същия
акт, поради което същите са изискани повторно от ответника, като на ответника е
указано, че при липса на изрични доказателства в посочения смисъл следва със
справка да посочи това изрично, като със същото протоколно определение за трети
път е указана на ответника доказателсвената тежест по чл. 170, ал. 1 от АПК.
В изпълнение на
двете протоколни определения на съда с писмо вх. № 4435/09.12.2019 г.
ответникът е представил единствено: акт за встъпване в длъжност от 13.11.2018
г. /на л. 327 от делото/, акт за встъпване в длъжност от 22.02.2019 г. /на л.
328 от делото/, Заповед № 8121К-6340/19.02.2019 г. на Министъра на
вътрешните работи /на л. 329 от делото/,
Заповед № 8121К-10315/12.11.2018 г. на Министъра на вътрешните работи /на л.
330 от делото/ и протокол от 13.11.2018
г. /на л. 331 от делото/, ведно с Типова длъжностна характеристика рег. №
3286р-19650/12.11.2015 г. /на л. 332 от делото/. Други доказателства не са
представени от ответника, въпреки указанията на съда, с които три пъти е
указана на ответника доказатестваната тежест по чл. 170, ал. 1 от АПК и са
изисквани доказателства от ответника.
При това положение съдът намира за доказано, че на
процесната дата – 18.02.2019 г., когато е станало бягството на две задържани
лица от помещенията за задържане в РУ – Луковит, жалбоподателят Л.Н.Й., е бил временно преназначен на ръководна
длъжност, Началник група „Охранителна полиция“ към РУ – Луковит, със Заповед №
8121К-10315/12.11.2018 г. на Министъра на вътрешните работи, считано от
13.11.2018 г., като със Заповед 8121К-6340/19.02.2019 г. на Министъра на
вътрешните работи е прекратено временното преназначаване, считано от 22.02.2019
г.
Независимо, че на датата 18.02.2019 г. се доказа, че жалбоподателят е заемал длъжността Началник група „Охранителна полиция“ към РУ – Луковит, не се доказа, въпреки изричните определения на съда, въз основа на какъв акт на жалоподателя са вменени контролни правомощия именно по осъществяване на охрана /наряд/ на помещението за задържане на лица. Видно от протокол от 13.11.2018 г. /на л. 331 от делото/, със същия се удостоверява, че жалбоподателят Л.Н.Й. се е запознал и е подписал типова длъжностна характеристика за длъжността старши полицай - водач на патрулен автомобил в сектор/група „Охранителна полиция“, група „Охрана на обществения ред“ на сектор „Охранителна полиция“. При това положение липсват доказателства, въпреки дадената многократно възможност на ответника да представи такива, че именно жалоподателят е имал каквито и да било ръководни, респ. контролни правомощия по осъществяване на контрол върху други служители, които от своя страна да отговарят за охраната /наряда/ в помещенията за задържане на лица.
Видно от раздел II на Инструкция № 8121з-78 от 24.01.2015 г. за реда за осъществяване на задържане, оборудването на помещенията за настаняване на задържани лица и реда в тях в министерството на вътрешните работи, в чл. 31, ал. 1 от същата се сочи, че: Охраната на помещенията за настаняване на задържани лица се осъществява чрез наряди по реда на инструкциите, издадени на основание чл. 14, ал. 3, във вр. с ал. 2, т. 1 и 3 от ЗМВР.
Както беше посочено по-горе, в обжалваната заповед не се сочи за нарушена нито една разпоредба на нито една инструкция от страна на наказания жалбоподател.
От друга страна съгласно чл. 38, ал. 2 и чл. 39 от Инструкция
№ 8121з-78 от 24.01.2015 г. за реда за осъществяване на задържане, оборудването
на помещенията за настаняване на задържани лица и реда в тях в министерството
на вътрешните работи, контролни правомощия са вменени на ръководителя на
структурата, като в процесния случай такъв ръководител е Началник на РУ на МВР
– Луковит, който видно от всички доказателства по делото, а и няма спор, че е
бил на работа на 18.02.2019 г. Липсват доказателства прекият ръководител на РУ
- Луковит да е възложи със заповед – устна или писмена - или друго конкретни
контролни правомощия на жалбоподателя Й. по осъществяване на контрол или
наряд/охрана на помещението за задържани лица, от което в работно време на РУ -
Луковит, в светлата част на денонощието, са избягали две задържани лица.
Поради това съдът приема, че липсва състав на соченото в обжалваната заповед дисциплинарно нарушение и Заповед № 295з-953/03.05.2019 г. на Директора на ОДМВР – Ловеч не съответства на разпоредбите на материалния закон, което е друго самостоятелно основание за отмяна на същата поради противоречие с материалния закон – чл. 146, т. 4 от АПК.
Съдът намира, че оспорената в настоящото производство заповед не съответства и на целта на закона – дисциплинарно наказание да бъде налагано само при безспорно доказано дисциплинарно нарушение /отменително основание по чл. 146, т. 5 от АПК/.
При този изход на делото следва да бъде уважена претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски съгласно списък на разноските на л. 334 от делото, от които за платена д.т. 10 лв. и за платен адвокатски хонорар от 350 лв., или общо 360 лв. Видно от платежно нареждане на л. 4 от делото, доказан е разход за заплатена държавна такса от 10 лв., а видно от договор за правна защита и съдействие на л. 5 от делото, доказан е разход за адвокатски хонорар в размер на 350 лв. Заплатените от жалбоподателя разноски за адвокат в размер на 350 лв. съответстват на минималните такива - съгласно чл. 8, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2014 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. При това положение следва да бъде осъдена ОДМВР – Ловеч да заплати на жалбоподателя сумата от 360 лв. разноски по делото.
На основание гореизложеното и чл. 172, ал. 2 от АПК Ловешкият административен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на Л.Н.Й., ЕГН: **********,***, чрез адв. Р.М. от ЛАК, съдебен адрес: ***, Заповед № 295з-953/03.05.2019 г. на Директора на ОДМВР – Ловеч, издадена на основание на основание чл. 204, т. 3, във вр. чл. 200, ал. 1, т. 6 от ЗМВР, с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от шест месеца, считано от датата на връчване на заповедта.
ОСЪЖДА на основание чл. 143, ал. 1 от АПК ОДМВР – Ловеч да заплати на Л.Н.Й., ЕГН: **********,***, сумата от 360 лв. разноски по делото.
Решението е окончателно съгласно чл. 211 от ЗМВР.
Да се изпрати препис от решението на страните.
АДМ. СЪДИЯ: