Решение по дело №184/2025 на Административен съд - Плевен

Производството е образувано въз основа на касационна жалба от Агенция „Пътна инфраструктура“, представлявана от Председателя на Управителния съвет, чрез юрисконсулт Д. М., против Решение №59/27.01.2025г. по АНД №1176/2023г. по описа на РС-Плевен. Твърди се, че с решението е допуснато нарушение на материалния закон. Твърди се, че в конкретния случай Решение на СЕС по дело С-61/23г. е неприложимо, като наложената санкция не нарушава принципа на съразмерност/пропорционалност по чл.9а от Директива 1999/62. Посочва се, че действително директивата е законодателен акт, с който се определят цели, които всички страни на ЕС трябва да постигнат. Отделните държави членки обаче могат да приемат свои закони с оглед постигането на тези цели. Твърди се, че с последното изречение на чл.90 от Директива 1999/62 се изисква наказанията да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи, като тези три условия следва да се налице кумулативно, както и са взаимодопълващи се. Сочи се, че изолирането на съразмерността като белег на санкцията от другите два признака – ефективност и възпиращ ефект, води до неправилност на постановеното съдебно решение. Твърди се, че е неправилно на базата на принципа на примат на Правото на ЕС над националното право на държавите членки, както и въз основа на решение на СЕС от 21.11.2024г. по дело С-61/23г., да се прави извод, че имуществената санкция се явява лишена от своето правно основание и разпоредбите , касаещи контрола по заплащането на дължимите тол такси, следва да останат без приложение. Сочи се, че съгласно решение на СЕСС от 04.10.2018г. по дело С – 287/17г., т.52, се посочва, че директивата не съдържа по-точни правила, що се касае за определянето на посочените санкции на национално равнище и по специално не предвижда изрично какъвто и да било критерий за преценка на пропорционалността на подобни санкции, поради което относно в т. 56 се посочва, че чл.9а от директива 1999/62 няма директен ефект и не предоставя на правните субекти правото да се позовават на него пред националните органи. Посочва, че съгласно т.50 от същото решение държавите членки определят приложимия санкционен режим при нарушение на националните разпоредби , като предвидените наказания трябва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи. Така при приложение на принципа на пропорционалност и посочените критерии за преценката му по правото на съюза, следва да се имат предвид преследваната цел с реализиране на създадените с ЕФ неблагоприятни за нарушителя последици, а тя е защита на регулираните обществени отношения, свързани с поддръжката на пътя, като основен фактор за безопасността на движението по него.

Посочва се в касационната жалба , че от доказателствата по делото се установява, че на инкриминараната дата ППС-то се е движело по платената пътна мрежа без да заплати дължимата пътна такса. Отбелязва се, че в електронната система за събиране на пътни такси, за дружеството –жалбоподател са регистрирани множество извършени нарушения от същия вид. Поредното неправомерно използване на платената пътна мрежа представлява грубо погазване на установените норми, свързани с ползването на инфраструктурата в Република България, в частност заплащането на тол таксите. В същото време дружеството-жалбоподателя цели постановяване на съдебен акт, с който да черпи права от собственото си неправомерно поведение.

Твърди си още, че в случай, че РС-Плевен е приел, че наложената санкция противоречи на общностния принцип на пропорционалността е следвало на основание чл.63, ал.2 т.4 вр. ал. 7, т.2 от ЗАНН със съдебното решение да измени обжалвания акт, като определи такъв размер на санкцията, който е едновременно пропорционален, ефективен и възпиращ, съобразно фактите по делото, обстоятелството, че дружеството многократно е допускало нарушаване на разпоредбите на ЗДвП, свързани със заплащането на пътните такси, както и всички други обстоятелства, свързани с тежестта на нарушението, изразходваните от държавата средства за ремонт и поддръжка на платената пътна мрежа, амортизацията на пътната инфраструктура с оглед категорията на ППС-то, неговата екологична оценка и др. Твърди се, че недопустимо едно безспорно установено нарушение да остане несанкционирано, както и да се толерират лицата, които използват платената пътна мрежа без заплатена пътна такса, тъй като ще се стигне до резултат, различен от онзи, към когото се стреми правото на ЕС, а именно „ефективни, съразмерни и възпиращи санкции“. Ако едно наказание е съобразено единствено с изискването за съразмерност, без да се вземат предвид неговата ефективност и възпиращо действие, ще остане нереализирана и целта на наказанието в чл.12 от ЗАНН. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени Решение №59/27.01.2025 г. по АНД №1176/2023 г. по описа на Районен съд - Плевен, с което е отменен ЕФ № ********** и да потвърди издадения електронен фиш, като правилен и законосъобразен. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 63д, ал.4 от ЗАНН вр. чл. 143, ал.3 от АПК. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника, като се иска намаляването му до определения минимум предвид фактическата и правна сложност на делото.

В съдебно заседание касаторът редовно призован, не се представлява. Излага подробно съображенията си в писмена защита с вх.№ 1873/11.03.25г. , в която моли съда да отмени Решение №59/27.01.2025 г. по АНД №1176/2023 г. по описа на Районен съд – Плевен и да постанови ново, с което да потвърди издадения ЕФ.

Ответникът, редовно призован, не се представлява. В писмени бележки от адв. Р. Р. – АК-Плевен взема становище за неоснователност на жалбата, като моли съда да остави в сила съдебното решение. Представя списък и претендира разноски за адвокатско възнаграждение.

Окръжна прокуратура-Плевен, редовно призована, се представлява от прокурор Х. С., който дава заключение за правилност и законосъобразност на решението на РС-Плевен, като моли съда да го потвърди.

Настоящият състав на Административен съд – Плевен, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, доводите на страните, както и след служебна проверка на осн. чл. 218, ал. 2 АПК за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и затова е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Административен съд - Плевен, трети състав след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение, съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:

Предмет на оспорване пред АС-Плевен е №59/27.01.2025 г. по АНД №1176/2023 г. по описа на РС-Плевен. С решението е отменен Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение,установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от ЗП №**********, с който на основание чл. 187а, ал. 2 т. 3 във вр. чл. 179 ал. 3 Б от Закона за движението по пътищата на „КРИС ТРАНС 03“ ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с.Малчика, [улица] , представлявано от К. А. Г., е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лева, за извършено административно нарушение по чл. 102 ал. 2 от ЗДвП. със същото решение на основание чл.63д от ЗАНН е осъдена Агенция пътна инфраструктура, дазаплати на „КРИС ТРАНС 03“ ООД, направените разноски в размер на 600 лева за адвокатско възнаграждение.

С оглед събраните в хода на съдебното производство доказателства, съдът приел за установено, че административнонаказателното производство е започнало с издаване на Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал.1 от Закона за пътищата №********** на Агенция „Пътна инфраструктура“ против „КРИС ТРАНС 03“ ООД - с. Малчика, Плевенска област, представлявано от К. А. Г. за това, че 25.04.2021г. в 04:22 часа е установено нарушение №C190BB7155A13FA1E053011F160A4FFD с ППС ВЛЕКАЧ МАН ТГХ с per. № [рег. номер], собственост на „КРИС ТРАНС 03“ ООД - с. Малчика с технически допустима максимална маса 19000, брой оси 2, екологична категория ЕВР05 в състав с ремарке с общ брой оси 5 с обща технически допустима маса на състава 44000 в Община Долни Дъбник за движение по път 1-3, км. 100+471 с посока нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал.1, т.2 от ЗП, тъй като за посоченото ППС няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването, като нарушението е установено с устройство №40221, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал.1 от ЗП, намиращо се на път 1-3, км. 100+471.

Горната фактическа обстановка съдът приел за доказана, от писмените доказателства по делото, приобщени по реда на чл. 283 от НПК.

Счел за доказано обстоятелството, че за процесното ППС изцяло не е заплатена дължимата пътна такса, а не че няма никакво плащане, за да се съпостави неплатеният размер на дължимото с размера на санкцията, като не е отразена информация за размера на дължимата, но неплатена пътна такса.

Съобразил, че в санкционната норма законодателят е предвидил абсолютен размер на санкцията, което прави невъзможна индивидуализацията й по смисъла на чл. 12 от ЗАНН и преценка с оглед рамките на конкретните обстоятелства по нарушението, напр. размера на неплатената такса, който е основен фактор при отмерване.

Приел, че принципът на пропорционалността е част от общите принципи на съюзното право на ЕС, които държавите-членки трябва да спазват, като една мярка не може да надхвърля границите на подходящото и необходимото за постигане на легитимно преследваните цели, а в случаите, когато съществува избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до мярката, която създава най-малко ограничение, а породените от нея неудобства не трябва да са несъразмерни с тези цели (в този смисъл Решение от 17.04.2018 г., С-414/16, т. 68, С-537/16, т. 56). Строгостта на санкцията следва да бъде съответна на тежестта на нарушението. Счел за основателно възражението от страна на жалбоподателя относно противоречие на наложеното наказание с чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година, както и отчел, че с Решение на съда от 21.11.2024 г. по дело С-61/2023 г. СЕС е приел, че чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможност за освобождаване от административнонаказателната отговорност чрез заплащане на "компенсаторна такса" с фиксиран размер.

С оглед на горното, РС-Плевен приел, че разпоредбата на чл. 187а, ал. 2, т. 3 във вр. с чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, предвиждаща административно наказание "имуществена санкция" във фиксиран размер от 2500 лева, противоречи на принципа на пропорционалност/съразмерност и в явна колизия с правото на Съюза, обективирано в чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, доколкото се явява несъразмерна спрямо извършеното нарушение и не е предвидена възможност да бъдат взети всички обстоятелства относно характера и тежестта на нарушението или обстоятелства, свързани с категорията на управляваното ППС и изминатото разстояние. Съдът приел, че на основание на чл. 633 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, решението на СЕС по преюдициално запитване е задължително за всички съдилища и учреждения в Република България, поради което оспореният ЕФ се явява е издаден в противоречие с принципа за съразмерност, поради което го отменил на основание чл. 63, ал.2, т.1 от ЗАНН.

Настоящият съдебен състав споделя напълно изложеното в мотивите на РС-Плевен съд, поради което не намира за необходимо да ги преповтаря, а на основание разпоредбата на чл. 221, ал. 2 изр. 2 от АПК, препраща към тях.

При издаване на процесния ЕФ е допуснато противоречие с материалния закон и нарушаване на принципа за пропорционалност/съразмерност на наложената санкция. За процесното административно нарушение е наложена санкция в размер на 2500 лв., съгласно разпоредбата на чл. 187а, ал.2 т.3 от ЗДвП. Налагането на административно наказание обаче следва да е в съответствие с тежестта на извършеното административно нарушение с оглед целта им по чл.12 от ЗАНН, а именно да се предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на установения правен ред и да се въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани.

Същевременно с Директива 2006/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 май 2006 е изменена Директива 1999/62/ЕО относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, като чл.9а от последната предвижда, че държавите-членки установяват съответен контрол и определят система от наказания, приложими за нарушаване на националните разпоредби, приети по настоящата директива. Те предприемат всички необходими мерки, за да гарантират изпълнението на тези национални разпоредби. Установените наказания трябва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи.

С Директива (ЕС) 2022/362 на Европейския парламент и на Съвета от 24 февруари 2022 отново е изменена Директива 1999/62/ЕО, като заглавието се заменя със следното: „Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 г. относно таксуването на превозни средства за използване на пътни инфраструктури“. Европейският законодател с цел да премахне нарушаването на конкуренцията между ползвателите, значителното въздействие върху пътната инфраструктура от страна на автомобилния транспорт и ограничаване замърсяването на въздуха, разширява обхвата на превозните средства, като включва тежките превозни средства, различни от предвидените за превоз на товари, както и леките превозни средства, включително леки автомобили, отчитайки, че именно те са в основата на повечето отрицателни екологични и социални въздействия на автомобилния транспорт, свързани с емисиите и задръстванията.

С оглед на горното, съдът приема, че разпоредбата на чл.9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 г. относно таксуването на превозни средства за използване на пътни инфраструктури правилно е била съобразена по делото.

С решение на СЕС от 21.11.2024 г. по дело C-61/23, в т. 48 съдът приема, че ТОЛ системата в България е изградена по начин, че участието на ползвателите в поддръжката на инфраструктурата да е пропорционално на използването й и да отчита категорията на емисиите, към които спада използваното превозно средство. Липсата на възможност за адаптиране на глобите в зависимост от тежестта на нарушението е нарушение на принципа на участие. Същевременно в т. 50 съдът изрично подчертава, че чл.9а от Директива 1999/62/ЕО трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска система от наказания в национална правна уредба, която предвижда налагането на фиксирана глоба за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им. Последното изречение обуславя извод, че при всеки конкретен случай следва да се преценява тежестта на извършеното административно нарушение, като се отчетат не само обективните елементи на състава, но и субективните такива, за да се прецени налице ли е или не извършено деяние, наказуемо със съответната санкция.

Принципът на пропорционалност е задължителен за държавите членки що се отнася не само до определянето на елементите от състава на нарушението и до определянето на правилата относно тежестта на глобите, но и до преценката на елементите, които могат да бъдат отчитани при определянето на глобата. В този смисъл т.54 от Решение от 09.02.2012г. по дело Mrton Urbn срещу Vm- s Pnzgyrsg szak-alfldi Regionlis, дело С-210/10г. Вследствие на това уточнение се налага изводът, че задължението за националните власти, отговарящи за санкционирането на нарушенията, да налагат глоба с фиксиран размер, без да могат да вземат предвид конкретните обстоятелства по случая и евентуално без да могат да намалят размера на тази глоба, не отговаря на условията, които са изведени в съдебната практика. Възможността за оправдаване на ограничаване на гарантираните от Хартата права трябва да се прецени, като се измери тежестта на намесата, до която води подобно ограничение, и като се провери дали значението на преследваната с това ограничение цел от общ интерес е съразмерно с тази тежест (решения от 26 април 2022 г., Полша/Парламент и Съвет, C401/19, EU:C:2022:297, т. 65 и от 22 ноември 2022 г., Luxembourg Business Registers и Sovim, C37/20 и C601/20, EU:C:2022:912, т. 64; Решение от 8 декември 2022 г. (голям състав), Orde van Vlaamse Balies и др. (C-694/20, EU:C:2022:963).

В конкретния случай налагането на глоба с фиксиран размер за всяко нарушение на правилата относно определени по закон задължения, без да се предвижда различен размер на глобата в зависимост от тежестта на извършеното нарушение, е непропорционално с оглед целите, посочени в правната уредба на съюза.

Държавите членки са задължени да упражняват компетентността си при спазване на правото на Съюза и на неговите общи принципи, а следователно и при спазване на принципа на пропорционалността, а решение на СЕС от 21.11.2024 г. по дело C-61/23, и Решение на съда от 22 март 2017г. по съединени дела С – 49715 и С-498/15 (Euro Team Kft. и Spiral Gep Kft. срещу Budapest Rendorfokapitanya) са задължителни за българския съд и на основание чл. 633 от ГПК вр. чл.144 от АПК.

От изложеното следва, че районният съд е постановил валиден, допустим и правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.

Предвид изхода на спора, съдът дължи произнасяне по искането на ответника по касационната жалба за присъждане на сторените разноски. По делото е представен списък с разноски за сумата от 600 лв. Предвид фактическата и правна сложност на делото и с оглед възражението на касатора, съдът приема, че АПИ следва да заплати на „КРИС ТРАНС 03“ ООД - с. Малчика сумата от 458 лв., която е под чл. 9, ал.3 вр. чл.8 и чл.7, ал.2 т.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд-Плевен, трети касационен състав

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №59/27.01.2025г. по АНД №1176/2023г. по описа на РС-Плевен.

ОСЪЖДА Агенция пътна инфраструктура да заплати на „КРИС ТРАНС 03“ ООД - с. Малчика, Плевенска област, представлявано от К. А. Г., сумата от 458 (четиристотин петдесет и осем) лева разноски за адвокатско възнаграждение в касационната инстанция.

Оставя без уважение искането на „КРИС ТРАНС 03“ ООД - с. Малчика за присъждане на разноски за сумата над 458 лв. до 600 лв., като неоснователно.

Решението е окончателно.

Препис от решението да се изпрати на страните и на Окръжна прокуратура – Плевен.