РЕШЕНИЕ
№ 454
гр.
Враца, 29.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
ВРАЦА, АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 24.11.2020г.
/двадесет и четвърти ноември две хиляди и двадесета година/ в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДАЛИНА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТАТЯНА КОЦЕВА
ГАЛИНА
ГЕРАСИМОВА
при секретаря
МАРГАРИТКА АЛИПИЕВА и в присъствието на прокурора НИКОЛАЙ ЛАЛОВ, като разгледа
докладваното от съдия ГЕРАСИМОВА КАН дело № 425 по описа на АдмС – Враца за
2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 208 и сл. АПК, във вр. чл. 63, ал. 1 ЗАНН.
Образувано е по
касационна жалба на Р.Г.Г. *** против Решение № 238
от 09.07.2020 г., постановено по АНД № 501/2020 г. по описа на Районен съд – Враца.
С оспореното решение е потвърдено НП № 20-0967-000677 от 11.05.2020 г., издадено от Началник група към ОДМВР – Враца,
сектор „Пътна полиция“, с което на касатора на
основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е
наложено административно наказание глоба в размер на 50.00 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец за нарушение по чл.
103 от ЗДвП.
В касационната жалба
са релевирани доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушение на
материалния закон и процесуалните правила при постановяването му, касационни
основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК във вр. с чл. 63, ал. 1, изр.
второ от ЗАНН. Иска се отмяна на решението на първата съдебна
инстанция, както и по същество отмяна на обжалваното наказателно
постановление.
Ответникът – сектор
„Пътна полиция“ при ОДМВР – Враца, не ангажира
становище по касационната жалба.
Участващият по делото
прокурор от ОП – Враца дава заключение за неоснователност на касационната
жалба.
Административен съд-Враца, в настоящия касационен състав,
след преценка на доказателствата по делото и във връзка с доводите на страните
намира, че касационната жалба е подадена в
законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл.211, ал.1 АПК, от
надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което
същата е допустима. Разгледана по същество е и ОСНОВАТЕЛНА.
Предмет на съдебен
контрол пред Районен съд – Враца е НП № 20-0967-000677
от 11.05.2020 г., издадено от Началник група
към ОДМВР – Враца, сектор „Пътна полиция“, с което на
касатора на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП е наложено административно
наказание глоба в размер на 50.00 лева и лишаване от право да управлява
МПС за срок от един месец за нарушение по чл. 103 от ЗДвП.
В
обстоятелствената част на НП административнонаказващият орган е приел за
установено, че на 17.04.2020 г. около 01:25 часа в гр. *** на ул. *** на
кръстовището с Нов път за кв. *** на КПП М. с посока на движение гр. Монтана
касаторът Р.Г.Г. е управлявал товарен автомобил „Хонда Риджлайн“ с рег. № ********,
собственост на „С.* “ ЕООД, и при своевременно подаден ясен и точен сигнал за
спиране от униформен полицай със стоп палка по образец и светлинен сигнал
същият не е спрял като се е отправил в посока гр. Монтана. Водачът е спрян от
екип на ПП Монтана на главен път Е79 на разклон за с. ***.
При осъществен
контрол за законосъобразност на НП въз основа на представените писмени и гласни
доказателства, районният съд е приел, че при реализиране на
административно-наказателната отговорност не са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила по ЗАНН, които в своята цялост да водят до опорочаване
на производството по налагане на административно наказание. Приел е за безспорно установено описаното в НП нарушение и
извършването му от санкционираното лице, като наказанието е определено в
законово регламентирания минимален размер. Изложени са мотиви и за липсата на
предпоставки за приложението на чл. 28 от ЗАНН.
При тези констатации
въззивният съд е направил извод за законосъобразност на издаденото НП и го е
потвърдил.
Решението е неправилно.
На касационния
жалбоподател е наложено административно наказание за извършено от него
административно нарушение по чл. 103 от ЗДвП, според който при подаден сигнал
за спиране от контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да
спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от
представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания.
Разпоредбата на чл. 103 от ЗДвП не съдържа дефиниция на понятието „подаден
сигнал за спиране“, поради което следва да се приложи разпоредбата на чл. 170,
ал. 3 от ЗДвП, според която контролният орган трябва да подаде своевременно
ясен сигнал за спиране със стоп – палка; през нощта сигналът за спиране може да
бъде подаден и с описваща полукръг червена светлина; униформен полицай може да
спира пътните превозни средства и чрез подаване на сигнал само с ръка; сигнал
за спиране може да бъде подаден и от движещ се полицейски автомобил или
мотоциклет.
Настоящият съдебен
състав намира, че от събраните по делото доказателства не се установява по
несъмнен начин извършването на нарушението. В тежест на АНО при условията на
пълно и главно доказване е да установи, че на касатора е подаден своевременен и
ясен сигнал за спиране от контролен орган, като въпреки възприетия сигнал,
водачът не е изпълнил задължението си да спре плавно в най-дясната част на
пътното платно или на посочено от представителя на службата за контрол място и
да изпълнява неговите разпореждания. Освен изложеното, съгласно установената
съдебна практика, за да се приеме че е налице надлежно
подаден сигнал за спиране на водач на ППС, контролните органи трябва да застанат срещу движението върху пътното платно, непосредствено до
банкета или бордюра
и да заемат видимо място. В случая не са налични
данни относно местоположението на полицейския автомобил, наличието на включени
сигнални лампи и разположението на контролния орган спрямо пътното платно. В
същото време установената в АУАН и в НП фактическа обстановка в частта относно начина
на подаване на сигнала за спиране - със стоп палка по образец и светлинен
сигнал, не се потвърждава от ангажираните доказателства. Според показанията на
полицейските служители, на водача е подаден светлинен сигнал за спиране и
сигнал с ръка.
При
липсата на фактически данни, въз основа на които да се изключи вероятността
подаденият сигнал да не бъде възприет от касатора, както и при констатираното
противоречие между изложеното в АУАН и в НП и събраните гласни доказателства
относно вида на подадения сигнал, съдът намира, че извършването на нарушението
не е доказано по несъмнен начин и издаденото НП е незаконосъобразно.
Като не е достигнал
до аналогични изводи, въззивният съд е постановил неправилно решение, което
следва да бъде отменено. На основание чл.
222, ал. 1 от АПК касационният съд следва да се произнесе по съществото на
спора. При осъществяване на това свое правомощие и по изложените по-горе
съображения настоящият състав на съда намира, че наказателното постановление
следва да бъде отменено.
Водим от
гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд –
Враца
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 238 от 09.07.2020 г.,
постановено по АНД № 501/2020 г. по описа на Районен съд – Враца, с което е потвърдено НП № 20-0967-000677 от 11.05.2020 г.,
издадено от Началник група към ОДМВР – Враца, сектор „Пътна полиция“, и вместо него ПОСТАНОВИ:
ОТМЕНЯ НП № 20-0967-000677
от 11.05.2020 г., издадено от Началник група
към ОДМВР – Враца, сектор „Пътна полиция“, с което на
Р.Г.Г. *** на основание чл. 175, ал. 1, т. 4
от Закона за движението по пътищата е наложено административно наказание глоба в
размер на 50.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец
за нарушение по чл. 103 от ЗДвП.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.