Р Е Ш Е Н
И Е
гр. София, 13.01.2025 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав в открито заседание на двадесет
и четвърти юни две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
Съдия:Невена
Чеуз
при участието
на секретаря Ирена Апостолова разгледа докладваното от съдия Чеуз гражданско дело № 13 424/2020 г. и за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявени пасивно субективно съединени искове с правно основание чл. 124
ал.1 от ГПК, съединени с насрещни искове с правно основание чл. 108 от ЗС и чл.
59 от ЗЗД.
В исковата молба на С.Д.П. се твърди, че по силата на нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 24, том ІIІ, дело 378/2006 г. на Нотариус Г.Й. *** действие – СРС, Т.Г.П.е придобила
от „Е.“ ЕООД недвижим имот, изграден на груб строеж в УПИ III-78, от кв. 305г, по плана на гр. София, местност бул. „Цар Борис Трети“,
одобрен със Заповед РД 09-50-483/26.08.1998 г., находящ
се в гр. София, район „Красно село“, ул. „*****, представляващ ап.13, на шести етаж, с площ от 47, 59 кв.м.,
състоящ се от една стая, дневна с кухненски бокс, антре, баня-тоалетна и една
тераса, при съседи: от запад – улица, от север – стълбище и асансьорна
клетка, от изток – коридор и ателие 14, от юг -
калкан, заедно с 1, 038% идеални части от общите части, равняващи се на
5, 25 кв.м., от комплексна жилищна сграда на четири и шест етажа с подземни
гаражи, магазини и апартаменти. Твърди се, че разпоредителният договор е
сключен по време на брака между Т.П.и ищеца С.П., поради което представлява
съпружеска имуществена общност. Изложени са твърдения, че след закупуване на
имота се наложили довършителни ремонтни дейности, които били осъществени с
оглед отпуснат на ищеца заем в размер на 16 000 лв., обезпечен чрез
договорна ипотека върху имота.
Изложени са твърдения, че бракът между ищеца и Т.П.бил прекратен с решение
от 15.01.2009 г. на СРС, 81 състав по гр.д. 3344/08 г. като съгласно същото
имотът се възлагал на ищеца. Твърди се, че от 28.07.2006 г. до датата на
заявяване на исковата молба в съда, ищецът упражнявал в пълен обем правото на
собственост върху недвижимия имот.
Изложени са твърдения, че в производство по несъстоятелност на продавача по
разпоредителния договор – „Е.“ ЕООД, образувано през 2015 г. с решение от
22.04.2016 г. съдът по несъстоятелността обявил неплатежоспособността на
дружеството и било открито производство по неговата несъстоятелност като бил
назначен временен синдик. Изложени са твърдения, че с определение от 06.11.2017
г. съдът по несъстоятелността разрешил на синдика да извърши продажба по реда
на чл. 717в и сл. от Търговския закон на активи от масата на несъстоятелността,
а именно 53, 52/118,59 идеални части от апартамент А-12, със застроена площ от
118, 59 кв.м., находящ се на шести етаж на сграда в
гр. София, район „Красно село“, ул. „*****, вх. А, състоящ се от дневна с
кухненски бокс, три спални, антре, коридор, баня-тоалетна, тоалетна, дрешник,
мокро помещение и две тераси, заедно с мазе 14, със застроена площ от 5,85
кв.м., заедно с 3, 135% идеални части,, равняващи се на 14 кв.м. от общите
части на сградата и от правото на строеж върху мястото, съставляващо УПИ III-78, от кв. 305г, по плана на гр. София, местност бул. „Цар Борис Трети“. В
исковата молба са изложени твърдения, че с постановление за възлагане от
22.05.2018 г., съдът по несъстоятелността възложил на А.В.М. този имот от масата
на несъстоятелността.
Твърди се, че на 28.09.2020 г. в 11.00 часа, синдикът на „Е.“ ЕООД / в несъст./ предприел действия по въвод
във владение на А.М. върху 52,52/118, 59 идеални
части от апартамент А-12, който въвод бил насочен
срещу ищеца.
При тези фактически твърдения е мотивиран правен интерес от заявяване на
положителен установителен иск за собственост срещу ответниците
като ищецът иска да бъде признат от съда за собственик на процесния
недвижим имот на основание разпоредителна сделка, а в условията на евентуалност
на основание давностно владение. Претендират се
сторените по делото разноски.
Ответникът А.В.М., редовно уведомена, оспорва иска по съображения, заявени
в писмен отговор, депозиран в срока по чл. 131 от ГПК.
Ответникът „Е.“ ЕООД / в несъст./, редовно
уведомен, заявява становище по иска в срока по чл. 131 от ГПК, в което са
наведени съображения за неговата неоснователност.
В рамките на настоящото производство са приети за съвместно разглеждане
насрещни искове на А.В.М. срещу С.Д.П..
В насрещната искова молба се твърди, че ищцата по насрещния иск е
собственик на 53, 52/118,59 идеални части от апартамент А-12, със застроена
площ от 118, 59 кв.м., находящ се на шести етаж на
сграда в гр. София, район „Красно село“, ул. „*****, вх. А, състоящ се от
дневна с кухненски бокс, три спални, антре, коридор, баня-тоалетна, тоалетна,
дрешник, мокро помещение и две тераси, заедно с мазе 14, със застроена площ от
5,85 кв.м., заедно с 3, 135% идеални части, равняващи се на 14 кв.м. от общите
части на сградата и от правото на строеж върху мястото, съставляващо УПИ III-78, от кв. 305г, по плана на гр. София, местност бул. „Цар Борис Трети“ на
основание постановление за възлагане № 6/22.05.2018 г., постановено по т.д.
110/15 г. на ОС – Враца, влязло в сила на 19.06.2018 г. Твърди се, че въпреки
влязлото в сила постановление за възлагане, ищцата по насрещния иск не е
допусната до владение от ответника. Поради което е мотивиран правен интерес от
заявените насрещни искове и иска от съда да признае за установено, че е
собственик на гореописания имот като осъди ответника да й предаде владението
върху същия, както и да й заплати сумата от 6 800 лв. – дължимо
обезщетение за ползване без правно основание на имота в периода от получаване
на изпратената нотариална покана от 17.07.2019 г. до завеждане на насрещната
искова молба в съда. Претендира се законна лихва върху обезщетението, както и
сторените по делото разноски.
Ответникът по насрещните искове С.Д.П., оспорва същите в писмен отговор,
заявен в срока по чл. 131 от ГПК, в който сочи подробни съображения за тяхната
неоснователност.
С нарочно определение от 06.02.2023 г. на страната на ищеца по насрещните
искове са конституирани като трети лица помагачи М.Й.Д. и Л.Ж.Л., редовно
уведомени, не изразяват становище по исковете.
Първоначалните искове се поддържат в открито съдебно заседание от адв. А., която поддържа възраженията срещу насрещните
искове.
Възраженията на ответницата по първоначалните искове А.М. се поддържат в
открито съдебно заседание от адв. С., която поддържа
и заявените насрещни искове.
Ответникът по първоначалните искове „Е.“ ЕООД / в несъст./
не заявява присъствие в открито съдебно заседание.
Третите лица помагачи на ищеца по насрещните искове не заявяват присъствие
в открито съдебно заседание.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и на основание чл. 235,
ал.2 и ал. 3 от ГПК, прие за установено следното от фактическа и правна страна:
По
първоначалните искове:
Установителният иск за
собственост предполага даване на разрешение по един спор, при който всяка от
страните предявява правата си върху имота с оглед определяне на това кой е
неговият собственик.
В настоящия случай, ищецът твърди, че е собственик на недвижим имот на
основание разпоредителна сделка, а в условията на евентуалност на основание
изтекла в негова полза придобивна давност.
По делото е представен нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот
№ 24, том ІІI, рег. № 6387, дело 378/2006 г. на нотариус Г.Й. – Д.№ 343 от регистъра на
НК, с район на действие – СРС. От съдържанието на същия се установява, че на 28.07.2006
г. „Е.“ ООД, чрез своя управител Б.С.П.е продала на Т.Г.П.следния собствен на
дружеството недвижим имот, изграден на груб строеж в УПИ III-78, от кв. 305г, по плана на гр. София, местност бул. „Цар Борис Трети“,
одобрен със Заповед РД 09-50-483/26.08.1998 г., находящ
се в гр. София, район „Красно село“, ул. „*****, представляващ ап.13, на шести етаж, с площ от 47, 59 кв.м.,
състоящ се от една стая, дневна с кухненски бокс, антре, баня-тоалетна и една
тераса, при съседи: от запад – улица, от север – стълбище и асансьорна
клетка, от изток – коридор и ателие 14, от юг -
калкан, заедно с 1, 038% идеални части от общите части, равняващи се на
5, 25 кв.м., от комплексна жилищна сграда на четири и шест етажа с подземни
гаражи, магазини и апартаменти.
Видно от представеното по делото решение № III-3-71/2009 от 15.01.2009 г., постановено от СРС, Трето ГО, 81 състав, по гр. д.
3344/08 г. е прекратен сключеният на 15.12.2001 г. в гр. Враца брак между С.Д.П.
и Т.Г.П.. Видно от текста на решението, придобият по време на брака недвижим
имот – ап. 13, в груб строеж, на 6 етаж, с площ от 47, 59 кв.м., находящ се в гр. София, ул. „***** се възлага на С.Д.П..
Видно от стореното отбелязване решението е влязло в сила на 15.01.2009 г.
Договорът за покупко-продажба е сключен в изискуемата от чл. 18 от ЗЗД
нотариална форма, поради което е действителен такъв. За да се породи целеният
от страните вещно-транслативен ефект следва да се
установи, че продавачът по договора е собственик на имота, предмет на същия. Законът
възлага на нотариуса задължение за проверка относно обстоятелството дали праводателят е собственик на имота и дали са налице особените
изисквания за извършване на сделката по арг. на чл.
586 ал.1 от ГПК. Видно от съдържанието на нотариалния акт, легитимиращ ищецът
като собственик, такава проверка е осъществена в рамките на нотариалното
производство.
Ответницата – физическо лице е заявила възражение за нищожност на
разпоредителната сделка поради невъзможен предмет и противоречие с добрите
нрави. Невъзможният предмет, съобразно заявеното възражение, е обосновано със
съображения за придобиване на несъществуващ обект.
Видно от ангажираните по делото писмени доказателства респ. изслушаните две
СТЕ /първоначална и допълнителна/, изготвени от ВЛ – инж. Т.Д., в одобрените
строителни книжа от 27.09.2000 г. не съществува ап. 13 като същия попада в
границите на ап. А-12, съобразно същите. В допълнителната СТЕ, вещото лице е
посочила, че на място ап. 13 е обособен като самостоятелен такъв и се ползва от
ищеца като не е налице невъзможност да бъде включен и правно обособен в
самостоятелен обект. Вещото лице е посочило в заключението, че обект, именуван
апартамент А-12 не е изграден като такъв, макар и да е предвиден по
първоначален проект като неговата площ е разпределена между ап. 13 /П./ и ап.
14.
По делото е представено и решение 3199/15.06.2012 г. на АССГ, второ
отделение, 27 състав, постановено по адм. дело
3765/2011 г., съгласно което е отхвърлена жалбата на Главния архитект на СО
срещу заповед ДК-10-ЮЗР-45/17.03.2011 г. на Началника на РДНСК – Югозападен
район. Решението е влязло в сила на 15.06.2012 г., видно от стореното
отбелязване. От установителното действие на мотивите
на същото е видно, че обжалваната заповед в производството касае отмяна на
отказ на Главния архитект на СО за одобряване на инвестиционен проект –
преработка на строеж „Жилищна сграда в УПИ III, кв. 305Г, м. „Цар Борис III“, район „Красно
село“. Видно отново от установителното действие на
мотивите, преработката на инвестиционния проект на този строеж, касаещ ет. 6 на сградата се изразява в трансформация на
обект А12 в А13 и А14/стр. 190 гръб в делото/.
Следва да се отбележи, че с оглед задължителните указания, дадени с ТР
3/28.06.2016 г. по тълк.д. 3/2014 г. на ОСГК на ВКС,
разпоредбата на чл. 26 ал. 2 пр.1 от ЗЗД не свързва нищожността
на сделката с неосъществяването или непозволяването на преустройството, а с неговата фактическа и правна невъзможност. Фактическата невъзможност предполага несъществуване на
предмета в реалната действителност при сключване на сделката
респ. невъзможност същият да възникне с оглед
на природните закони, нивото на развитие
на науката, техниката и технологиите към момента на
сделката, както и ако предметът е индивидуално определена вещ и тя е погинала
преди постигане на съгласието. Правната невъзможност, от друга страна,
предполага, че за неговото
възникване или за разпореждането с него съществува непреодолима правна пречка. Правната пречка може да
се изразява в нормативно уредени забрани за извършване
на сделката или ограничения за обособяването на обекта. Фактическото съществуване на имота, предмет на нотариалния
акт, легитимиращ ищеца като собственик е установено с оглед изводите на вещото
лице по СТЕ. Имотът отговаря на изискванията на чл. 40 ал.1 от ЗУТ, поради
което не съществува невъзможност от правен порядък, обстоятелство констатирано
и от ВЛ по СТЕ. Съобразно указанията, дадени с цитираното по-горе ТР, правна невъзможност
за обособяване на реално определена
част от недвижим
имот (сграда, жилище или други
обекти) е налице, когато при сключване
на сделката съществува непреодолима правна пречка да
бъде одобрен инвестиционен проект за обособяване на тази част. С оглед ангажираните по делото
писмени доказателства такава правна пречка не съществува с оглед влязлото в
сила решение на АССГ, 27 състав, в което се констатират липса на всякакви
пречки от нормативно естество да бъде одобрена преработката на инвестиционния
проект, съгласно която площта на ап. А-12 по първоначалния проект, неизграден
на място, да се разпредели между изградените фактически ап. 13 и ап. 14.
На следващо място, съгласно чл. 202 от ЗУТ за правни
сделки с реално определени части от една сграда
или жилище е необходимо обособените части да отговарят
на одобрени инвестиционни проекти. Това изискване следва да се
спазва при изповядване на сделката от нотариуса.
При възникване на съдебен спор
обаче формалната липса или нередовност
на инвестиционния проект не е достатъчно
основание за определяне на сделката
като нищожна. Определящо за валидността
или нищожността на една сделка
с предмет реална част от сграда
е не формалното наличие или липсата
на определени актове на длъжностни
и технически лица и органи по ЗУТ, а обективното съответствие на обособените реални части с изискванията на благоустройствения закон /решение 202/03.11.2016 г. по гр.д. 2008/2016 г. на Първо
ГО на ВКС/,
каквото обективно съответствие е установено в рамките на настоящото
производство.
Поради което това възражение на ответницата М. се
възприема като неоснователно от състава на съда.
Следващото възражение касае нищожност поради нарушаване на добрите нрави. Добрите нрави по смисъла
на чл. 26, ал. 1 ЗЗД дефинитивно следва да бъде определени като неписани общи
принципи, извлечени от морални норми и/или етични правила за поведение на
правните субекти в обществото на определен етап от неговото развитие.
Посоченото основание за нищожност е с обективен характер т.е. не е поставено в
зависимост от субективната преценка на конкретен правен субект, а следва
обективно да съществува с оглед нарушаване принципите на справедливост,
добросъвестност и морал и съблюдаване на основна правно-защитима цел, а именно
предотвратяване на несправедливо облагодетелстване. Преценката за наличие на
действие/я, накърняващи добрите нрави е винаги конкретна и основана на
събраните доказателства по делото и доводите на страните по него. Нарушаването
на добрите нрави е обосновано от ответницата М. с въвеждане в заблуждение от
страна на продавача за съществуване на обекта, предмет на разпоредителния
договор. Въвеждането в заблуждение е основание за унищожаване на сключен
договор, но същото изобщо не попада в приложното поле на чл. 26 ал.1 от ЗЗД.
Заявени са и възражения, касаещи унищожаване на
договора поради грешка и/или измама. Унищожаването на договор предолага упражняване на потестативно
право. Потестативните права като преобразуващи такива
се защитават с предявяване на конститутивен иск, а не
чрез възражение. На следващо място, предвид разпоредбата на чл. 32 ал.1 от ЗЗД, унищожаване може да иска само
страната, в чийто интерес законът допуска това. Правоимащ
по смисъла на тази разпоредба
да предявява унищожаване на сделката е само страна по нея,
която желае нейното унищожаване респ. нейните универсални
правоприемници. Ответницата не
е страна по сделката, поради което и не е правоимащ
по смисъла на горецитираната разпоредба.
По тези съображения, настоящият съдебен състав намира заявеният от ищеца
главен иск за основателен и като такъв същият следва да бъде уважен.
Поради несбъдване на вътрешното процесуално условие настоящият съдебен
състав намира, че не дължи произнасяне по заявения евентуален иск.
По насрещните искове:
За успешното провеждане на
иск по чл.
108 от ЗС следва да бъде установено
наличието, в кумулативна даденост, на следните
предпоставки: ищецът да е собственик на вещта; тя
да се намира
във владение на ответника, и последният да я държи без правно
основание.
Ищцата твърди, че е собственик на процесния имот на основание влязло в сила постановление за
възлагане по реда на чл. 717з ал.1 от ТЗ. Постановлението за възлагане е деривативен способ за придобиване на право на собственост,
като за да се осъществи вещно-транслативния ефект на
проданта следва длъжникът в производството да е бил собственик на вещта.
С оглед ангажираните по делото
доказателства, липсва фактическо изграждане на ап. А-12, описан в
постановлението за възлагане на ищцата по насрещния иск, а неговата площ се
разпределя между ап. 13 /П./ и ап. 14, съобразно допълнителната СТЕ. С оглед
данните по делото, настоящият съдебен състав приема, че идеалните части от описания
в постановлението за възлагане имот са идентични с реалната част, владяна от
ответника П., изградена фактически на място като ап. 13. С оглед изложените в
рамките на настоящото решение съображения, досежно
действителността на разпоредителната сделка, легитимираща ответника П. като
собственик на тази част, то с факта на нейното сключване от патримониума
на продавача – длъжник в производството по несъстоятелност е излязло правото на
собственост върху нея, поради което към датата на постановлението за възлагане
същият не е могъл да се легитимира като собственик респ. не е настъпил целеният
вещно-транслативен ефект и ищцата по насрещния иск не
може да се легитимира като собственик.
Ответникът е установил правото си на
собственост на основание разпоредителна сделка по вече изложените съображения,
поради което така заявеният иск като неоснователен подлежи на отхвърляне.
С оглед изхода на спора по иска с правно
основание чл. 108 от ЗС, неоснователен се явява и заявеният иск по чл. 59 от ЗЗД, доколкото същият е обусловен от същия.
При този изход на спора и на основание чл. 78 ал.1 от ГПК
на ищеца се следват сторените разноски по първоначалните искове. В списъка по
чл. 80 от ГПК е заявено искане за присъждане на сума за адвокатско
възнаграждение в размер на 3 500 лв., за което е заявено своевременно
възражение по смисъла на чл. 78 ал.5 от ГПК. С оглед фактическата и правна
сложност на делото, извършените процесуални действия, броя на проведени
заседания, цената на заявените искове, съобразно с размерите, посочени в
Наредба 1/2004 г. в релевантната й редакция, съобразно сключения между страните
договор настоящият съдебен състав намира същото за неоснователно, поради което
на ищеца се следва сумата от 4 301 ,08 лв.
На основание чл. 78 ал.3 от ГПК на ответника по
насрещните искове се следва сумата от
1 500 лв. – съдебни разноски, посочена в списъка по чл. 80 от ГПК.
Водим от горното
Софийски градски съд, I-19 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от С.Д.П., ЕГН **********, със съдебен адрес:
*** – адв. П.А. иск с правно основание чл. 124 ал.1 от ГПК срещу „Е.“ ЕООД /в несъст./,
ЕИК *****, със съдебен адрес:*** – Н.Д., синдик и А.В.М., ЕГН **********,*** – адв.
Ц.С.,
че С.Д.П.,
ЕГН ********** е собственик на недвижим имот, изграден в УПИ III-78, от кв. 305г, по плана на гр. София, местност бул. „Цар Борис Трети“,
одобрен със Заповед РД 09-50-483/26.08.1998 г., находящ
се в гр. София, район „Красно село“, ул. „*****, представляващ ап.13, на шести етаж, с площ от 47, 59 кв.м.,
състоящ се от една стая, дневна с кухненски бокс, антре, баня-тоалетна и една
тераса, при съседи: от запад – улица, от север – стълбище и асансьорна
клетка, от изток – коридор и ателие 14, от юг -
калкан, заедно с 1, 038% идеални части от общите части, равняващи се на
5, 25 кв.м., от комплексна жилищна сграда на четири и шест етажа с подземни гаражи,
магазини и апартаменти на основание прехвърлителна сделка, а именно договор за покупко-продажба,
сключен на 28.07.2006
г., оформен в нотариален акт за
продажба на недвижим имот № 24, том ІІI, рег. № 6387, дело 378/2006 г. на нотариус Г.Й. – Д.№ 343 от регистъра на НК, с район на действие –
СРС.
ОСЪЖДА „Е.“
ЕООД /в несъст./, ЕИК *****със
съдебен адрес:*** – Н.Д., синдик и А.В.М., ЕГН **********,*** – адв.
Ц. С.заплатят на основание чл. 78 ал.1 от ГПК на С.Д.П., ЕГН **********,
със съдебен адрес: *** – адв.
П.А. сумата от 4 301, 08 лв. - разноски.
ОТХВЪРЛЯ заявения от А.В.М., ЕГН **********,*** – адв. Ц.С.
насрещен иск с правно основание чл. 108 от ЗС срещу С.Д.П., ЕГН
**********, със съдебен адрес: *** – адв. П.А. за признаване за установено, че е
собственик на 53, 52/118,59 идеални части от апартамент А-12, със застроена
площ от 118, 59 кв.м., находящ се на шести етаж на
сграда в гр. София, район „Красно село“, ул. „*****, вх. А, състоящ се от
дневна с кухненски бокс, три спални, антре, коридор, баня-тоалетна, тоалетна,
дрешник, мокро помещение и две тераси, заедно с мазе 14, със застроена площ от
5,85 кв.м., заедно с 3, 135% идеални части, равняващи се на 14 кв.м. от общите
части на сградата и от правото на строеж върху мястото, съставляващо УПИ III-78, от кв. 305г, по плана на гр. София, местност бул. „Цар Борис Трети“ и предаване владение на същите.
ОТХВЪРЛЯ заявения от А.В.М., ЕГН **********,*** – адв. Ц.С.
насрещен иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД срещу С.Д.П.,
ЕГН **********, със съдебен адрес: *** – адв. П.А. за заплащане на сумата от 6 800
лв. – дължимо обезщетение за ползване без правно основание на имот,
представляващ 53, 52/118,59 идеални
части от апартамент А-12, със застроена площ от 118, 59 кв.м., находящ се на шести етаж на сграда в гр. София, район
„Красно село“, ул. „*****, вх. А, състоящ се от дневна с кухненски бокс, три
спални, антре, коридор, баня-тоалетна, тоалетна, дрешник, мокро помещение и две
тераси, заедно с мазе 14, със застроена площ от 5,85 кв.м., заедно с 3, 135%
идеални части, равняващи се на 14 кв.м. от общите части на сградата и от
правото на строеж върху мястото, съставляващо УПИ III-78, от кв. 305г, по плана на гр. София, местност бул. „Цар Борис Трети“ в
периода от 17.07.2019 г. до 19.02.2022 г.
ОСЪЖДА А.В.М., ЕГН **********,*** – адв. Ц.С. да заплати на основание чл. 78 ал.3 от ГПК на
С.Д.П.,
ЕГН **********, със съдебен адрес: *** – адв. П.А. сумата от 1 500 лв. – съдебни
разноски по насрещните искове.
Решението подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщението
до страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: