МОТИВИ:
Внесен е за разглеждане от Окръжна прокуратура-Ловеч обвинителен акт по
обвинението на К.И.И., родена на *** г. в гр. Тетевен, български гражданин, с
основно образование, неомъжена, неосъждана, безработна, живуща ***, *****, ЕГН **********,
за това, че на 08.11.2014г. около 22.00 ч. в с. Г.Б., Ловешка област, на ул. „*****"
умишлено умъртвила А.Й.З., ЕГН **********, от с. Г. - престъпление по чл. 115
от НК.
В съдебно заседание представителят
на Окръжна прокуратура-Ловеч, прокурор Румен Петров поддържа обвинението на
Окръжна прокуратура Ловеч срещу подсъдимата К.И.И. за извършеното от нея
престъпление по чл. 115 от НК, така както е внесено с обвинителния акт.
Сочи, че с цел процесуална икономия,
че поддържа посоченото в обвинителния акт, относно мястото на възникване на
инцидента, повода за него, поведението на лицата преди това в заведението,
лицата които са били в къщата на К.И.И., тяхното тръгване от там, кой какво
е носил, лицата, които са били от
другата страна, кой с какъв автомобил и с кой е бил.
По хронологията излага, че безспорен
е поводът за инцидента и как е възникнал той. Сочи, че се е потвърдила изцяло
описаната фактическа обстановка относно този повод за конфликта в заведението и
действията на лицата в него. Посочва, че поводът е влизането на свидетеля Л.С.
по прякор „Гугутката”, който се скарал и ударил А.А. (уточнява, че в
обвинителния акт е посочил технически неправилно фамилията С.), която е сестра
на С.А. и след това си тръгнал. Сочи, че той е отрекъл това обстоятелство, но
за него са категорични разпитаните и присъствали там свидетели Р.П., Й.А., А.А..
Описва подробно обстановката, а именно: Брат й С.А. извадил нож и започнал да
го върти в ръцете си. После П.М. взел ножа и започнал да го държи той в ръцете
си. Тогава Й.К. извадил неговия нож в кожена кания и започнал
да го размахва. Този свидетел отрекъл това обстоятелство по време на разпита
му, но това счита, че се доказва от всички свидетели, разпитани в съдебното
следствие. Всъщност безспорен се явява извода за вида на ножа изваден от Й.К.,който
е разпознат по време на съдебното следствие от както свидетеля П., без родство
с някоя от страните, така и М.Г. (свекървата на подсъдимата К.), А.А. (мъжът на
К.), С.А., който имал интерес от това, тъй като той първи е извадил нож срещу
"Гугутката" и тогава вече е започнал конфликтът между двете групи.
Приема за безспорно доказан и факта
относно начина на идване на седемте лица, включително и починалия от с. Г. в с.
Г. Б..
Излага, че има естествено разлики в
показанията на двете групи свидетели относно повода за конфликта и как лицата
от с. Г. са се появили в с. Г. Б.. Обективно анализира фактите, че посочените в
обвинителния акт лица са били на местопрестъплението както и кой с кого, с
какъв автомобил е бил и къде точно е
дошъл. Като причина за възникване на конфликта между ромите и лицата от с. Г. приема, че е изпития алкохол
преди това, както и че са недостоверни показанията на всички тези свидетели от
с. Г., че дошли да се разбират с ромите. Позовава се на показанията на свидетеля
Г.Г., който заявява, че М. им казал „дай да идем да избием циганите”. Акцентира
и на показанията на свекървата на К.И. и брата на А. – Й. и че е имало предварителна
съгласуване, тъй като А.С. (Сашо) им казал да се приберат, тъй като ще дойде
този който трябва. Приема,че няма логика и няма как да се разбират седем човека
дошли специално в селото, като преди това от техните показания, че едната група
заедно с починалия били извикана специално по телефона. Позовава се и на
веществените доказателства към делото - тояги, брадви ползвани и от двете
страни), както и уврежданията на хората около И. (посочил е за двете лица
съдебно медицинска експертиза на Д.К. и на А.К.), от които приема за
установено, че показанията им са недостоверни. Приема също така, че групата на починалия
З. са отишли, за да се бият и отмъщават на лицата, заради конфликта в кръчмата.
Няма оправдание за това поведение според него и защитната реакция за хората от
с. Б. е била разбираема. Твърди, че тук може да се разсъждава, като са разбрали
от групата на И., че идват двата автомобила, за да се бият, защо не са се
обадили на полицията или на тел. 112. Но следва да се посочи факта, че
подадените 12 сигнала на тел. 112 са били вече след боя, а не преди това, като
са приложени доказателства за това.
Сочи, че има съществени противоречия
между показанията на двете групи свидетели за самия инцидент, което е и
разбираемо- всеки защищава своята теза. Едната е на хората от с. Г., другата
група е на хората около И.. Приема, че въпреки разликите в техните показания,
които не са съществени от установеното на досъдебното производство и посочено в
обвинителния акт се очертава ясна картина, че на първо място е имало взаимно
нанасяне на удари между тези групи, като картината за това нанасяне е различна
в зависимост от версията на всяко лице и неговия интерес. Приема за изяснено и
обстоятелството къде е станало това, като е посочено на л. 5 от обвинителния
акт, а именно където са намерени двата ножа и предвид констатациите на
протоколите за оглед. Нощно време е било, не е било осветено, там е сянка без
видимост за това свидетелстват всички. Ясно е и кои са били лицата.
Основният въпрос, според прокурора е
кой какво е държал, кой е държал нож, К.
имала ли е нож, ако да, кой от наличните, как е попаднал черния нож при нея,
който безспорно преди това е бил при Й. (доказано не само от разпознаването му
от посочените по-горе свидетели, но и от неговите показания и тези обяснения на
К.И.). Също така представителят на държавното обвинение поставя и въпроса,
какво е станало с нейния синия нож, тя ли е промушила З., то в причинна връзка ли
е със смъртта, тя ли е нанесла другите удари по него, установени от всичките
съдебномедицински експертизи, и то при каква обстановка или взаимно
разположение, защото счита, че това има значение за правната квалификация,
анализ на ударите и силата им, ударите по нея с оглед установените й
увреждания, могат ли те да са от З., след като е бил намушкан и какви естествено са
доказателствата за нейното извършителство. Поставя и въпроса, възможно ли е тя
да е нанесла смъртоносния удар при установеното й увреждане - счупване на
черепа, както и правдоподобни ли са обясненията й на досъдебното производство и
в хода на съдебното следствие, и под каква правна квалификация следва да се
очертаят нейните действия.
Твърди, че отговорът на тези въпроси
може да се даде не само от анализа на свидетелските показания, които са
субективно отражение на обективната действителност и могат да са неверни или
неточни. Налице са според представителя на държавното обвинение достатъчно т.н. обективни находки - иззети по
реда на НПК веществени доказателства. Счита, че от преди това заключенията на
ДНК-експертизите се доказват от заключенията на двете съдебномедицински
експертизи 15/БТМ 41 и БТМ 339, които са установили по тези същите обекти
наличието на кръв, която по-късно е била изследвана. Посочва, че това е
потвърдено и от вещите лица М. и С., че първо се проверява дали има кръв и ако
да, тогава се прави ДНК профилиране от други вещи лица.
Излага, че са се потвърдили
заключенията на вещото лице Ц.М. от НИКК- едната експертиза 14/ДНК-387
категорично показва, че по синия нож - този на К. има само нейна кръв.
Изследвани са и острието, и дръжката на ножа, като изрично вещото лице каза, че
няма нужда обекта да се държи силно. Кръвта по дясната и лявата и ръка също
произхожда само от нея. На ноктите на дясната ръка на З. единия материал е
негов, а другия е неизвестен, но не е на И.. Той не е и от Й.К. с оглед
заключението на другата експертиза 15/ДНК-153). Биологичният материал на
ноктите от лявата ръка на З. е негов. От другата експертиза сочи, че също е
установено, че по иззетите дрехи на К.И. по протокола за доброволно предаване,
с които е била облечена по време на инцидента, кръвта е само нейна.
Най-важно според прокурора е
заключението на съдебно-медицинската експертиза на веществени доказателства по
метода на ДНК профилиране № 15/ ДНК-27 (2-178-181). ДНК профилът на материал в
двата улея от острието от черния нож (този на Й.К.) напълно съвпада с ДНК
профила на А. З.. Сочи, че от ДНК профилът от оребрената
повърхност на чирените на същия нож напълно съвпада с ДНК профила на К.И.. От
заключението на тази експертиза,според него може да се направи категоричен
извод, че подсъдимата е лицето държало ножа при намушкването на З.. Приема, че
не е спорно, че подсъдимата е излязла с ножа със синята дръжка доказателствата
са освен нейните обяснения и показанията на Д.А. (свекъра на подсъдимата),
който е потвърдил този факт. Посочва, че ножът е номериран като обект № 5 на
снимката на фотоалбума при протокола за оглед. Обясненията й за мястото около
лъжиците също са показателни и достоверни. Че е син на цвят, и второ, че го е
взела от дома си, шкафа където са лъжиците- вижда се от албума при
претърсването и. Така, че ножът е нейния, който е намерен на мястото на
произшествието. Това се доказва и от ДНК експертизата, което говори най-малко,
че тя го е носила. Изтъква, че на мястото на инцидента е намерен и ножът с
черната дръжка на Й.К.. Неговото ДНК изследване пък категорично доказва, според
прокурора, че именно с него и именно от И. е извършено смъртоносното
нараняване. Кръвта по острието е на жертвата, а отривката
по дръжката е на И.. Като се има в предвид досегашните заключения по цитираните
медицински експертизи и категоричните резултати от ДНК анализа в протокола за
експертиза №15 (ДНК-27), т.е. наличие на биологична течност – кръв от
пострадалия З. по острието на ножа с черната дръжка, отривката
по дръжката е нейна, както и липсата на кръв от З. по ножа със синята дръжка,
то е очевиден извода, че с ножа с
черната дръжка И. е причинила
смъртоносното нараняване на З.. Приема ,че не може да има нараняване със
синия нож, тъй като няма кръв на пострадалия по него. Това също не може да се
оспори. Твърди, че може да се оспори, че по ножовете (синия и черния) няма
дактилоскопни отпечатъци, за което сочи, че е установено от вещото лице Б.. Акцентира,
че тя е посочила, че е извършила изследването след ДНК експертизите и не е
установила достатъчно брой признаци за идентификация въобще на следа. Тогава
като няма такива отпечатъци как може да се приеме, че примерно К. е държала
черния нож, пък и въобще и синия, като пък се има предвид, че е доказано, че Й.
е носил черния преди инцидента. Счита, че това лесно се опровергава от
най-сигурния метод на изследване- ДНК. По различни причини може да няма
дактилоскопни следи, но когато има достатъчно материал за ДНК изследване при
посочената в обвинителен акт вероятност (процент в трилиони) от грешки това е
достатъчно достоверен извод за извода, кой е имал досег с ножа. И поради тази
сигурност на това изследване никъде в света не се оспорва този начин на анализ.
На следващо място посочва какви са
останалите доказателства за извършителството от
страна на подсъдимата, като първо се позовава на нейните обяснения на
досъдебното производство част, от които по време на съдебното следствие е
отрекла. Сочи, че тези обяснения са едни от многото, които касаят това
извършителство, за които приема, че освен, че са нейно право и способ на защита
те са и основен доказателствен източник за значими за главния факт
обстоятелства. Твърди, че същите следва да се анализират и да се установи в коя
част са достоверни и в коя част се опровергават от другите доказателства. Акцентира
на обясненията й дадени в присъствие на защитника й. Тук основното като
противоречие според него е в няколко съществени факта, че не е взела синия нож,
когато е излязла първо с другите, а се върнала като видяла многото хора. Позовава
се на обясненията й от 19.11.2014г. на досъдебното производство, в които е потвърдила,
че е взела ножа още при първото тръгване и въобще няма второ идване до къщата й,
както и че отрича да има намушкване, а казаното тогава в останалата си част
потвърждава, че е истина. Обръща внимание, че подписите на двата протокола -
този и другия от 30.06.2015 г. са нейни, дадени са в присъствието на защитника
й като по никакъв начин не са се потвърдили обясненията й, че полицаи от РУ МВР - Я. (М. и Л.) са били по време на тези разпити и са и
казвали какво да говори или казано по друг начин, тя не била видяла какво е
записано, а само се подписала или имало психически натиск да си признае. Аргументира
се и с това, че има подпис и на защитника й, поради което счита тези обяснения за
абсолютно недостоверни. Според него по време на съдебното следствие е направен
опит и за нещо друго по съществено - да се внуши,че тя е пипала ножа на Й. още
навън пред заведението доста време преди боя, за да се опровергае основния
факт, че това е станало по време на инцидента. Между другото самото обяснение
на К.И. на 14.10.2016 г. в съдебното следствие не е в тази насока, а че е
хванала Й., за да си тръгват. Това е достатъчно да се обоснове извода за това
пипане, на кое място е то. Макар, че при прочитането на тези втори обяснения тя
не казва кое е вярното или казаното тогава така ли е, това е достатъчно за да
се обоснове извода за това пипане и на кое точно място на ножа е то, ако въобще
е имало пипане. Счита за правилен този извод, тъй като не може да се опровергае
ДНК експертизата в тази насока. Посочва, че в обясненията и от 30.06.2015г. тя
е казала, че е пипала ножа на Й., но за острието и не го е държала за дръжката.
При прочитането потвърждава това нещо. Позовава се и на показанията на Й.К. в
съдебното следствие и в които заявява, че ножа докато го е държал отпред пред
заведението тя не го е пипала, след това го сложил в колана си, над който имало
фланела. Тя го е прегърнала. Счита, че тъй като всяко съмнение е в нейна полза
дори и да се приеме, че при това прегръщане тя е пипала въобще ножа, то тогава
биха останали ДНК следи. Но по острието нейни следи няма. Относно всички иззети
веществени доказателства може да се каже, че те са в пълно съответствие с
изискванията на НПК и тъй като са годни въз основа на тях могат да се правят
достоверни изводи. Т.е. тъй като са годни доказателства и тяхното изследване по
научните методи, които са изслушани в с.з. са достоверни, то изводите в тази
връзка са напълно в рамките на НПК. Предвид на това приема, че по-достоверни са
обясненията й на досъдебно производство, защото счита, че съвпадат напълно с
изясненото в хода на съдебното следствие. Обясненията на И. приема за
достоверни в частта, касаещи механизма на причиняване на уврежданията на З. и
нейните увреждания, и недостоверни по отношение оръжието на убийството. Приема
за достоверни същите и по отношение на конфликта и нанесените телесни увреждания
на лица от нейната група. Сочи, че смъртоносното увреждане е проникващо прободно порезно нараняване в лявата гръдна половина с нарушена
цялост на двата бели дроба и е причинено от действието на предмет с остър връх
и един режещ ръб - нож. Относно повредите по дрехите и раната в областта на
гърдите, се позовава на експертните заключения, че са получени от един и същ
удар по един механизъм. Освен това ударът е бил с прилагане на сила, за което
съди по увреждането на костта - срязване на ребро. Счита, че това съвпада с
обясненията, че И. е държала ножа с дясната си ръка и мястото на удара- в
гърдите. Приема за правдоподобни обясненията и относно няколкото
удара с ножа по ръцете, тъй като са били установени две прободно
порезни рани в областта на дясната предмишница, които сочи, че могат да се
получат при пуснати надолу ръце и изправено анатомично положение на тялото. Има
и порезна рана на лявата подбедреница, която също
може да е от нож. Попадението на ножа в първото междуребрие
е възможно единствено при вдигната над главата в защитна поза лява ръка и
разположението между извършителя и жертвата лице в лице. Не случайно сочи, че е
задал този въпрос на съпругата на починалия коя е била силната му ръка, тъй
като естествено може да се направи едно възражение и счита, че трябва да бъде
изяснено по делото, че той при нападение, ако беше силна лявата му ръка е
вдигнал, за да удари К., което сочи, че има значение естествено за правната
квалификация. Приема за установено, че това не е така, защото ако е имало
замахване за удар, то следва да бъде с дясната ръка, а тази е вдигната при
защитна поза при намушкването от К.. Сочи, че смъртоносното нараняване на З. е
възможно да бъде причинено от И., тъй като според височината на двамата мястото
на удара е достъпно за нея, като при това нараняване на З. то не води веднага
до настъпване на смърт. Възможно е той да запази физическата си активност за
определено време, което съвпада с обясненията й, че по време на пробождането
той я ударил по главата и тя изпаднала в безсъзнание. Представителят на
държавното обвинение се спира и на уврежданията на подсъдимата И., като сочи,
че същите са проникващо нараняване в черепната кухина, поради което тя е била в
пълна загуба на съзнание, както и че са налице и счупване на носните костици, за което прави извода, че е възможно да се получи
едновременно (с един удар) при удара в главата. Приема за достоверни обясненията
й и относно мястото на инцидента, наличието на множество хора от двете страни,
факта, че са се сбили, независимо, че не е забелязала лицата от с. Г. носили ли
са предмети за нанасяне на побой с оглед причинените увреждания на А.А. (2-139-141)
- лека телесна повреда (разкъсно контузни
рани по главата и порезна рана на пети пръст на дясна ръка) и на Д.К.
(2-97-100) -средна телесна повреда- (счупване на дясна подбедреница)
достоверни са твърденията и за станалия бой между двете групи и очевидно
сериозния му характер. Приема за достоверни обясненията й и в частта на
причиненото й телесно увреждане, изпадането й в безсъзнание както и
възможността на З. да й нанесе този удар. Счита за недостоверни обясненията на
подсъдимата относно вида и цвета на ножа, с който е извършено деянието. Приема
за доказано, че синият нож е неин и с него тя е излязла на улицата от дома си,
като се позовава на ДНК експертизата, както и на заключението на другата ДНК
експертиза от която става видно, че кръвта по острието на ножа с черната дръжка
е на З., а биологичния материал- отривка по дръжката
на този нож е на И.. Според обвинението
от това прави извода, че тя е държала този нож и то поради наличието на кръвта
на З. той е приничил смъртта му и това е било точно
когато тя го е държала по посочения вече в обясненията й начин. Сочи, че ножът
е намерен на местопроизшествието на земята. Допълнително пък от медицинското
заключение приема за изяснено, че смъртоносният удар е от нож с добре заточен
остър режещ ръб и широк гръб, като посочва, че черния нож е именно такъв с обща
дължина 27 см.
и дължина на острието 16 см.
с надлъжни улеи. Освен това сочи, че по синия нож (по острието и дръжката) има
кръв само на И., от което прави извод, че с него не е нараняван З. защото
счита, че ако това е така ще има негова кръв най-малко по острието. Освен това сочи,
че черната кожена кания за този нож е намерена в дома
на И. (1-94-95), както и че има съвпадение с обективната находка - причинените
наранявания по трупа на З.- на дясната ръка две резки около лакътя (дясната
предмишница) и повърхностната рана под лявото коляно. Приема за безспорен
факта, че тези удари са били в З., тъй като друго лице участник в инцидента
няма такива прободни наранявания по ръцете и в
гърдите. На следващо място изтъква съвпадението в обясненията за начина на
нараняването, причинило смъртта, че удара е бил в гърдите му, което приема, че
също съвпада с тази находка, посочвайки фотоалбума при огледа на трупа. На
следващо място обръща внимание, че подсъдимата е чула счупване на стъкло на лек
автомобил, като сочи че при огледа на лекия автомобил „Митцубиши”,
е установено счупено задно дясно стъкло, като заключава, че ако не е била там
няма как да го знае. На следващо място посочва, че И. описва канията на Й.К. и че неговият нож е по плътен от нейния,
което също счита, че съвпада с находката (канията е
намерена при претърсването й), при което прави извода, че е била там. На
следващо място посочва дървото /обект № 2/ от огледа, че съвпада с обясненията
и че един от мъжете замахвал и тя отишла да спасява мъжа си А..
На следващо място прокурорът сочи,
че такива доказателства са и показанията на лицата от другата група, че жена е
размахвала нож, висока около 160
см., което приема, че съвпада с нейното описание. Относно
обстоятелството, че една жена държала нож се позовава на показанията на свидетелите
М.М., О.А., (на които им прочетохме показанията), М.Р., Й.К.. Сочи, че
причинените му още четири наранявания три, от които са също порезни,
потвърждава отразения вече механизъм на целия случай.
Посочва, че в обвинителния акт
очевидци на самото деяние (намушкването с ножа от И. на З.) не са установени,
тъй като времето на извършване е било късно вечерта, около 22.00 ч., в тъмната
част на денонощието, при участието на множество лица от двете враждуващи групи.
Всеки от участниците е бил в пряк конфликт с лице или лица от другата група и е
извършвал действия в насока нападение или отбрана, имало е и такива, които са
бягали. За това изводите относно извършителството се
правят на посочените вече доказателства и които дават единствения достоверен
извод за него. В тази връзка следва да се има предвид и мястото на намирането
на двата ножа, мястото на инцидента визирани в цитираните вече протоколи за
оглед и разпитите на свидетелите на място.
Посочва какво приемат назначените
съдебномедицински експертизи с вещите лица, които са изслушани на 14.10.2016 г.
и счита, че те потвърждават изцяло посоченото от тях в съответните заключения,
а отговорите на допълнителните въпроси са внесли яснота по някои подробности.
При аутопсията на трупа на З., сочи, че категорично е установено, че смъртта му
е причинена в резултат на острата кръвозагуба от масивния излив на кръв в
лявата гръдна половина от проникващо в нея прободно –
порезно нараняване с нарушаване целостта на жизнено важен орган - белия дроб, което е резултат от действието на предмет с остър
връх и един режещ ръб- нож. Важното според него е че, че при този обем на
нараняванията смъртта е настъпила бързо, в границите на минути и в конкретните
условия е била неизбежна. Предвид вида и разположението на уврежданията
разположени по предната повърхност на тялото приема, че най-вероятното
разположение пострадал – нападател е лице в лице. Сочи, че попадението на ножа
в първо междуребрие е възможно единствено при
вдигната над главата в защитна поза лява ръка, а в противен случай – спусната
надолу лява ръка ключицата покрива пространството над първото междуребрие.
Излага, че второто заключение дава
яснота по още въпроси, като при изследването на трупа на З. са установени още
четири наранявания - три от които са в меките тъкани и при причиняването им не е необходимо прилагането на особена
сила при едно добре заострено оръжие. Сочи, че нараняването, довело до смъртта
е нанесено със сравнително по-голяма сила, за което съди от срязването на
реброто, както и че по трупа на З. са установени три рани, които по своята
характеристика са прободно порезни- т.е. причинени
със забиване на оръжието, а не при порязване със замах и по този механизъм
приема, че може да е причинена раната на лявата подбедреница,
която е повърхностна.
От данните на медицинските лица -
дежурен лекар в ЦСМП прави извода, че И. е била в безсъзнание, дошла в съзнание
в линейката и при проведените изследвания е установена многофрагментна
фрактура на черепа и вътречерепни контузионни
огнища, като приема, че при този вид и тежест на черепно мозъчната травма тя не
е била в състояние да извършва активни движения. Позовавайки се
съдебномедицинската експертиза приема, че смъртта на З. е настъпила вследствие
масивна кръвозагуба на наранения ляв бял дроб, като подобно нараняване не води
веднага до настъпване на смърт, възможно е също така пострадалия да запази
физическа активност за кратко време, както и че описаните повреди на дрехите в
областта на гърдите са получени от един удар с прободно
порезно оръжие, което счита, че особеностите във вида им се определя от
състоянието на дрехите в този момент-например наличие на гънки през които е
преминало оръжието. Подробно описва заключението на експертизата, че повредите
на дрехите, както е раната в областта на гърдите са получени по един механизъм,
т.е. от един и същ удар с хладно оръжие. Срязванията по дрехите са причинени от
едно остро оръжие с остър връх и режещ ръб. Дължината на раната и повредите по
дрехите са с близки размери. Причиняването на нараняването в гърдите което е причинило
смъртта е нанесено с един удар насочен към гърдите, с прилагане на сила за
което се съди по увреждането на кост- срязване на ребро. Нараняването, което е
смъртоносно на З. е разположено в област и на височина, достъпни и за двамата,
като приема, че теглото на двамата извършители не играе съществена роля при
преценка на възможността да се нанесе конкретното нараняване в случая.
Твърди, че има съвпадение между
заключението на съдебномедицинската експертиза, изготвено от д-р Г. и д-р Д. и другите
съдебномедицински експертизи, изготвени от другите вещи лица, но относно
установеното здравословно състояние на И. към датата на прегледа й – 19.11.2014
г., като изтъква, че тогава е имала травма на главата, изразяваща се в счупване
на черепните кости и контузия на мозъка с последваща
операция – трапанация на черепа и отстраняване на
счупените фрагменти на черепа. Налице е и многофрагментно счупване на носните
кости. Сочи, че причинените на И. травматични увреждания не могат да бъдат
причинени единствено от удар или удари с ръка, но изтъква, че идентификация на
действал предмет не може да се направи, както и че не може с категоричност да
се изключи и черепно мозъчната травма и счупването на носните кости да са
причинени от един удар. На нея е причинено проникващо нараняване в черепната
кухина, а мозъчните контузии обуславят временно опасност на живота.
Нараняването което е смъртоносно на З. е разположено в област и на височина,
достъпни и за двамата.
Счита, че от психиатричната
експертиза, чието заключение е прието се установява, че И. е психично здрава и при нея не се откриват
симптоми на психоза или друго психично заболяване в широкия или тесен смисъл на
това понятие. Преди, по време и след извършване на деянието тя е разполагала с
психичната годност да разбира свойството и значението на своите постъпки и е
могла да ръководи действията си, както и да предвижда последствията си от тях.
Към момента на извършване на деянието подсъдимата И. не е била в състояние на
физиологичен афект (силно раздразнение) по смисъла на чл. 118 от НК. Тя е
приела конфликта, като пряка заплаха и посегателство върху семейството и
общността към която принадлежи, почувствала се е длъжна да брани себе си и близките си като е
разчитала, че няма да прекрачат определени граници. Последвалият масов побой е
породил у нея негативни емоционални преживявания на гняв, страх, уплаха и
несигурност, които нямат интензитета и клиничната характеристика на т.нар.
физиологичен афект. Счита, че основното тук е, че тя е вменяема
с оглед изискването на чл. 31, ал.1 от НК. Според допълнителната експертиза допусната в съдебното следствие също се допълва
картината и на практика потвърждава досегашните констатации на вещите лица по
отношения нейните увреждания- има причинена средна телесна повреда. Новото според
него е, че тя има причинена вторична епилепсия и която е в причинна връзка с
удара по главата й. Това заключение дава допълнителна яснота по вторичната
епилепсия, но не променя според него въобще установената картина по главния
факт и това има естествено значение за вида и размера на наказателната
отговорност и дава извод за силата на удара по нея което и до сега според него
е било изяснено.
Твърди, че в обвинителния акт е посочил,
че по време на конфликта И. изпуснала своя нож и намерила около него този на Й.
и с него нанесла ударите по З.. Като сочи, че приема че подсъдимата е изпуснала
своя нож, за който счита за безспорно установено че тя е тръгнала от дома си с
този нож (свекъра и го потвърждава, ДНК експертизата също го казва и няма как според
него синия нож да е ползван след смъртта на З., тъй като тя тогава вече е била
в безсъзнание. Но пък и няма съществено значение как е попаднал черния нож в
нея, главния факт е съвсем друг-
нараняването с него в З.. Посочва, че в това меле, при което в тъмното не се е
знаело точно кой какво прави и кой кого удря и бяга, при този терен и при тази
ситуация само така може да се обясни попадането на другия нож в нея. Отбелязва,
че няма наранявания от порезни рани по други лица за да се каже, че тя е
намушкала някой друг, а пък Й. намушкал З., както най-вероятно ще се опита да
се внуши от защитата според него, като отбелязва също така, че по нея и дрехите
й има кръв и то от нея, което дава също потвърждение на извода, че е участвала
в конфликта и преди самото намушкване. По поредността на действията й се
позовава на показанията на свид. Й.К., от които става
ясно как е паднал ножа му. Приема за безспорно установено, че двата ножа са
доказано намерени на близко разстояние един до друг – на 7 метра, и прави извод, че
подсъдимата е била точно там по това време и единствения начин да продължи
своята, т.н. защита поне според нейните обяснения е да вземе друго оръжие,
което намери на близо и веднага. Въз основа на тези аргументи прави извод, че
като квалификация е налице умишлено убийство.
За субективната страна сочи, че съдебната
практика е категорична, че изводите относно субективната страна на деянието се
изграждат върху доказаните по делото реални действия на извършителя, които обективират, материализират формираните в съзнанието му
представи, а не на обясненията на дееца. В случая тези обяснения на подсъдимата
на досъдебното производство приема за достоверни, а относно заявеното от нея ,
че е целяла да отблъсне нападението на групата от с. Г. и в частност това на З.
акцентира, че ако деецът съзнава, че наред с целения резултат ще настъпи с
положителност и смъртта на пострадалия и въпреки това извършва деянието, то е
налице убийство при пряк умисъл. Съзнанието за неизбежното настъпване на
смъртта на жертвата е равнозначно на цел за нейното умъртвяване според него. Счита,
че така тя е предвиждала сигурното настъпване на смъртта на З., поради което го
е и целяла. За това съди от броя, насочеността на ударите, силата,
продължителността, интензитета на въздействие върху пострадалия, броя, тежестта
и локализацията на нараняванията му, използваните средства, разстоянието, от
което се посяга на жертвата. В случая е имало от нея четири удара в З., единия (последния),
от които е смъртоносен. Насочеността на този удар е в жизненоважна област на
тялото (белия дроб) . Следва да се каже и нещо друго – бил е категорично с
вдигната лява ръка в защитна поза. Подчертава това, защото може да се каже, че
тази лява ръка е вдигната за да удари К.- но сочи, че той е бил със силна дясна
ръка и не случайно той е поискал разпита на съпругата на З.. Приема, че когато
тя го е намушкала той се е отбранявал и малко след това и е нанесъл удара в
главата – това е доказано от съдебно медицинска експертиза. Използваното
средство- голям и остър нож и разстоянието, от което е станал удара-
непосредствена близост също дава този категоричен извод за тази цел. Когато се
действа от близко разстояние, с опасно оръжие и с голяма сила (за това се съди
и по нараняването на реброто според медицинските експертизи), нанася се удар в
жизненоважен орган на човек, очевидно се съзнава, че поради факта, че не може
да отмери ударите си така, че да се ограничи само да нанасянето на телесна
повреда, която е било достатъчно в случая за отблъскване на нападението, поне
според нейните обяснения, то в представното
съдържание на умисъла се включва представата, че смъртта закономерно ще настъпи
и затова е налице пряк умисъл. Показателно в това отношение е заключението на
съдебно медицинска експертиза, че описаните повреди на дрехите в областта на
гърдите са получени от един удар с прободно порезно
оръжие, а за силата на удара е ясно говори факта, че има срязано и самата кост.
Относно вида и размера на наказанието
счита, че предвиденото наказание за това престъпление е лишаване от свобода от
10 до 20 години. Счита ,че то е много
сериозно, тъй като законодателя е приел, че неговата обществена опасност е
много висока. Правилата за индивидуализация на наказанието са предвидени в чл.
54 от НК и счита, че този текст следва да се приложи в случая. Той е свързан не
с обосноваване на наказателната отговорност, а с фиксиране на нейното
съдържание когато вече лицето е доказано извършило определено престъпление. Сочи,
че няма основание за приложение на чл.55 от НК-няма фактически констатации, че
са налице изключителни по своя характер смекчаващи обстоятелства може и едно,
или има много такива, но всяко едно от тях не може да е изключително (хронична
преумора, болести в семейството, разстроен брак, тежко здравословно състояние,
икономически проблеми и други) и става необичайно голямо и може да доведе до
известна лабилност и взимане на необикновеното за субекта решение да извърши
престъплението. Позовава се и на заключението на психиатричната експертиза в
тази насока, че тя не е лабилна. Но се позовава на принципа, че никой не може
да черпи права от свое неправомерно поведение. В случая значение има съдебното
минало - не може да се спори, според него ,че тя е неосъждана към момента на
извършване на деянието. Има деца, за които се грижи. Приема, че такива са
обективните факти и че същите са смекчаващи вината обстоятелства, като се
позовава на съдебната практика, че поведението на пострадалия, което е
допринесло за настъпване на престъплението също е такова обстоятелство. Определено
сочи, че няма разумен довод лицата от с. Г. да отидат в другото село въоръжени
и да нападат тази група. Като отегчаващо вината обстоятелство приема начина на
извършване на деянието, когато доказано не е имало никаква нужда или опит за
нападение над лицата от с. Г. Б. с фатален изход. Въпреки тази конкретна обстановка
И. е извършила деянието. Приема за важно обстоятелството, че е повода и начина
на осъществяване смъртта на З. е елемент от състава на това престъпление. Позовава
се на съдебната практика, че отношението на дееца към повдигнатото обвинение и
възприетата защитна позиция са негово законно право, което му е дадено от
закона и поради тази причина процесуалното му поведение не може да се оценява
като отегчаващо обстоятелство, но както е в случая- оказване на съдействие
според собствения си интерес и даването на обяснения, за да се види най-вече
мотива, счита, че също е в нейна полза. Сочи, че опита на И. по време на съдебното
следствие да излъже също не е такова отегчаващо обстоятелство, а нейно право,
както и че не може да се отчете като отегчаващо обстоятелство подбудите макар,
че не е имало никакво разумно и оправдаващо за нея основание да се подготви
предварително с нож и да отиде да участва в бой между много мъже, тя е била
единствената жена там. Обобщава, че в случая има превес на смекчаващите
обстоятелства. Поради тези причини счита, че справедливо наказание ще бъде
предвиденото в минимума- лишаване от свобода за срок от 10 години .
Относно веществените доказателства,
счита, че следва да бъдат унищожени освен тези, които са в списъка под № 25, №
34, № 35 и № 36, които следва да се върнат на К.И. и часовника на Д.А..
В реплика излага, че е очаквал такава
защитна теза за приложението на чл. 119 във връзка с чл. 12 от НК, като допълва,
че следва да бъде уважен гражданския иск и счита, че съдът следва да го
определи по справедливост така, както иска и процесуалния представител на
пострадалите.
Неприема за достоверно, че никой не
е посочил, че К. е държала нож. Излага, че преди малко е казал, че да държи нож
от жена, която е била само тя в боя, която действително не може да бъде
разпозната са видели свидетелите М. О., О.А., на тях са им прочетени
показанията, а свидетелите видели са М.Р. и Й.К. .
Излага, че не е вярно твърдението на
свекървата на К., че свидетеля Г.С. е казал, че ще идва някой да ги пребие и
сега ще видите вие това нещо, кой ще дойде, който трябва. Такова нещо, като
доказателство в хода на съдебното следствие не се събраха.
Излага, че тук се прави внушението,
тъй като съдебно медицинската експертиза в една от тях е казано, че това
намушкване като ръст можело да бъде Й. и с оглед показанията на Й., че е
хвърлил ножа срещу едно лице, което го е нападало, евентуално той е
извършителя. Тук се позовава на обстоятелството, че медицинските експертизи са
посочили, че това увреждане е станало с много голяма сила и само лице в лице на
много близко разстояние и не приема описания от защитата механизъм.
Пледира, че е очаквал такава защитна
теза да се иска квалификация по чл. 118 или чл. 12 от НК. Категорично не може
да има престъпление по чл. 118 от НК, тъй като разграничителния критерий между чл.
118 и чл. 119 от НК е прекратяването на нападението. При неизбежна отбрана
отбраняващия действа докато нападението продължава и целта е да го отблъсне,
докато по чл.118 от НК деянието се
извършва когато нападението или
все още не е започнало или то вече е прекратено. Приема за доказано , че това е
по време на нападение така, че чл. 118 от НК категорично не може да се прилага.
Не е налична според него и квалификация по чл.119 от НК. Тук основната преценка
следва да бъде има ли съответствие между защитата и нападението. Това е
преценка, която се прави и за чл. 12 от НК и факт е, ако няма приложение на чл.
119 НК, няма да има приложение и на чл. 12 от НК. Твърди, че това се определя,
както се знае от практиката от съвкупността на всички елементи, отнасящи се до
силата и интензивността на нападението и на защитата, значимостта на
защитавания и увреден субект, степента на опасността застрашаваща нападнатия,
неговите сили и възможности за отбрана, средствата за нападение и на защита,
мястото и времето на нападението. Такова превишаване има само когато защитата
явно надхвърля необходимото за отблъскване на нападението. И това
несъответствие е явно тогава когато не е ясно изразено и не буди съмнение. Изтъква,
че в конкретния случай- нападението на всички от с. Г. е било с колове, брадви
и с ръце, били са седем човека, като акцентира освен на нощното време и
масовото сбиване, започнало още преди часове със скандала в заведението, и
най-вече на конкретното поведение на З. и И.. Сочи,
че тя е защитавала мъжа си, тъй като някой отишъл към него и тя се уплашила. Позовава
се на всички съдебно медицинска експертиза, че няма причинени тежки телесни
повреди или смърт на други лица, от което прави извод най-малкото, че
намерението на хората от Г. не е било да убиват някого, а да го набият казано
по-грубо. Ползваните средства и нанесените увреждания дават също такъв извод. Несъществено
според него е З. дали е бил срещу подсъдиматас дървен
кол, брадва или бухалка, като за удара приема, че ако е било брадва е бил с
тъпото (ясно е казано от съдебно медицинската експертиза, която чухме/, от
което обстоятелство прави извод, че е липсвало желание за умъртвяване на
някого, защото ако има удар с острието в черепа е ясно неизбежността на
смъртта. Приема ,че нищо не е налагало такава защита и освен това, когато нападението не е било срещу нея, нищо
не е налагало такъв силен удар, за който е било сигурно, че ще доведе до
смъртта на З.. Тук обаче за липсата на неизбежна отбрана следва да се каже според
него, че са важни още няколко неща,
които са съпоставими с настоящия случай: неизбежната отбрана не е допустима
срещу бъдещо нападение. Когато дееца предварително се въоръжи и се подготви да посрещне нападението на
нападателя не може да се позове на
неизбежна отбрана и на чл.119 от НК (Р
2-86-І). Акцентира, че има взимане на ножа от К. още в дома и когато е
чула от брат си, че има хора с две коли дошли да ги търсят. Счита ,че няма от
къде подсъдимата да е знаела тогава, че ще ги убиват, а се е запасила с ножа, а
както се знае с нож се убива. Несъответствието според него на отбраната когато
например на юмручните удари, за които има данни по делото се отговаря с удар с
нож се преценява не, за да се отговори има ли неизбежна отбрана, а дали
отбраната явно не съответства на интензитета на нападението и дали не се касае
за превишаване на нейните предели (Р 464-79-І). По посочените по-горе причини с
оглед конкретната ситуация счита, че това не е налично в конкретния казус. Освен
това сочи, че предназначението на неизбежна отбрана е да предотврати
нападението, а не да се убива със сигурност, с оглед удара и оръдието, поради
което смята, че правилната квалификация е по чл.115 от НК, посочвайки по-горе мотивите си.
Повереникът на частните обвинители адв. Н. моли от името на доверителите си, съдът да
признае подсъдимата за виновна в извършване на престъплението, за
което е предадена на съд, като й се наложи
справедливо наказание.
Като повереник на частните
обвинители и граждански ищци, поддържа обвинението, така както е внесено от
прокуратурата и предявения граждански иск. Като повереник на пострадалите от
престъплението лица посочва, че е облагодетелстван от това, че пледоарията на
прокурора е много подробна, много обоснована, подложени са на анализ всички
събрани по делото доказателства на досъдебното производство, съдебното
следствие, изслушаните гласни доказателства, писмени такива, които се приеха в
съдебно медицинските експертизи, анализ на обясненията на подсъдимата,
противоречията които тези доказателства съдържат и с какво се подкрепят и с
какво евентуално противоречат. Някой от тези доказателства били подробно изяснени.
По фактическите обстоятелства
излага, че няма различия от това, което е вписано подробно в обвинителния акт и
което се потвърждава и от съдебното следствие в съда. Потвърждават се според
него всички доказателства събрани на досъдебното производство и отново
изслушани, събрани и проверени в съдебното следствие. Изразява пълно съгласие и
сочи ,че няма да се спира на всички тези доказателства подробно и ги приема
такива каквито ги и изложил прокурорът. Поддържа ги изцяло и се присъединява
към тях. Счита, че от тези доказателства безспорно се установяват фактическите
обстоятелства по делото, по какъв начин е възникнал инцидента, къде е възникнал,
къде е прераснал по-късно във взаимно нападение побой и какви телесни повреди
са причинени на част от участниците в побоя, какви средства са използвани при
извършване на тези престъпления, какви са причинените имуществени вреди, и
телесни повреди на част от лицата.
Счита, че безспорно е установено
участието на подсъдимата в престъплението. Прави впечатление според него от
анализа на тези доказателства, че единствено в сблъсъка между мъжете от двете
групи е участвала единствено само тя като жена. Останалите жени от разпита им
се установява , че били се показали на терасата и от там наблюдавали инцидента,
какво се случва на улицата.От обясненията и от разпитаните свидетели безспорно
се установява, че подсъдимата е излязла от дома си, като е вземала собствен нож
със синя дръжка, с големи размери, като се е насочила да участва в този побой.
Обяснява, че е изминала десет крачки, била се спряла, възприела побоя, след
това изминала още двадесет-тридесет крачки, възприемайки групите, които са се
срещнали, като се насочила, както тя твърди, където предполага, че се намирал
съпруга й.
Излага, че не са коментирани от
прокурора обясненията на подсъдимата. Тя е твърдяла, че лицето към когото е
насочила ножа и е нанесло четири-пет удара е брада и е нанасял ударите не с тояга,
или с някакво друго средство, а с юмруци. Твърди, че тези наранявания, които е
получила по лицето и тялото са в резултат на ударите с юмруци. Загатва, че
освен това лице е имало и други лица, които са се били с тояги покрай нея. Само
тази част твърди, че по безспорен начин не се установява от обясненията на К.,
нито от други свидетели, че евентуално З. е държал някакво друго оръдие, тояга,
бухалка или нещо друго, с което евентуално да се е опитвал да напада някой от
лицата в боя. Напротив, потвърждава се, според него, че с излизането от колата
към него са се насочили група лица. Той е бил нападнат, въпреки това, че не е
предприел никакви действия, което е видно и от огледния протокол на превозното
средство, на което са били счупени стъклата, прозорците, което в крайна сметка
не е сторено от подсъдимата, а другите участници в боя.
Според повереника
не може да се даде вяра на обстоятелството, че е толкова тъмно, че не са
възприели участниците в боя, тъй като в част от обясненията си казва, че лицето
което е седяло срещу нея е било с брада, но не може да опише дрехите, с които е
облечен.
Счита, че по поведението на К.И.,
безспорно може да се счете, че в крайна сметка, тя не се отбранява от
нападащите я лица, а активно участва и се насочва към лицата където се бият, за
да вземе участие с носеното от нея оръжие. Безспорно се установява за побоя, че
само едно лице е носело нож. Разпитан е Й.А.К., който го е хвърлил и не го намирал повече. Безспорен факт е, според
него, както е заявил и прокурора, че има причинени наранявания на участващите в
боя лица с порезни рани, единствено на починалия З., а на други лица не са
констатирани такива порязвания с прободни и порезни
рани. Предимно са удари с твърди колове, брадви, с дръжки от топоришки са причинявани телесните увреждания.
Правилно прокуратурата според него е
приела предвид всички косвени и преки
доказателства, че извършител, автор на деянието е подсъдимата. Правилно в
анализа се посочва, че е действала при
пряк умисъл, желаейки настъпването на тези резултати.
Излага, че соченето в обяснението,
че не желала да го убива, а той сам се е намушкал на ножа, докато тя посягала и
въртяла, не се потвърждава от действията на подсъдимата. Четири удара е
нанесла, които са описани като наранявания на З.. Всички са били насочени в
гръдната област. Явно ударите, които е нанасяла са насочени към важни жизнени
обекти по тялото на З.. Те са нанасяни със съответна сила, за да могат да
причинят съответните наранявания. Не са налице хаотични движения, за да се
предпази от нападение, както се опитва в обясненията в защитната си теза
подсъдимата да заяви. Напротив, ако е застрашавана с нещо от нападение на З., е
следвало да отстъпи, като голяма част от тях в инцидента, а напротив тя не е
избягала. Активно се е насочила с притежавания нож да причинява телесни
увреждания на З..
От всички слушани експертизи счита,
че безспорно се установява оръдието на извършване на престъплението. Един от
ножовете, който е разпознат не само от ДНК експертизите, но и от други гласни
доказателства.
Твърди, че от всички доказателства
по делото съдебно-психиатрични експертизи, съдебно-медицински експертизи, които
са изслушани не може да се констатира наличие на уплаха от поведението на
подсъдимата. Не се констатират и такива, които да сочат отбрана в отбранителни
действия, като поведение.
Правилно според него прокуратурата
сочи, че не са налице елементи от състава на чл. 118 и чл. 119 от НК и счита,
че квалификацията на престъплението би следвало да остане такова, каквото е
повдигнато по чл. 115 от НК и подсъдимата да понесе наказание по този текст.
Прави заключение обаче ,че в
пледоарията си прокурора дава голям превес на смекчаващите вината
обстоятелства, с оглед това, че същата е с чисто съдебно минало. Че до някъде
не е правомерно поведението на групата от с. Г., която е пребивавала в с. Г. Б.
евентуално с цел сбиване с групата роми и от това да се извеждат някакви
смекчаващи вината обстоятелства от поведението на подсъдимата. Ако трябва да са
смекчаващи вината би следвало да са в нейното поведение по отношение на
причиняване на уврежданията. Напротив, според него, тя е доста активна в
действията си по отношение на нападане на част от лицата, които се намират на
улицата. Позовава се на обяснението на
подсъдимата ,че излязла и седяла с нож в ръка на около десет крачки от
жилището, където се намира и извървяла още двадесет-тридесет крачки с нож в
ръката към биещите се. Опитала се е активно да участва до съпруга си в действия
по отношение на биещите се лица.
Излага, че в обясненията, които дава
тя, в присъствието на адвокат и е указвано психическо и физическо въздействие
от служители на полицията, което обяснение счита, че в съдебно заседание не се е
подкрепило от показанията на разпитаните като свидетели служители на полицията,
които твърдят, че тя е разпитвана след излизане от болницата и никой не й е
оказвал психическо или физическо
въздействие. Напротив, според него са указали необходимата грижа за
здравословното й състояние, подсигурявали са й храна, но са й оказвали и
охрана. Тя е подсъдима по делото и би следвало да бъде охранявана. Не са
разговаряли с нея без присъствието на адвокат. Не се подкрепят твърденията на
подсъдимата в тази насока. Счита, че това може да се приеме, че това е една
защитна теза евентуално, с оглед направените признания.
Обосновано според него прокуратурата
отчита, че поведението дали казва част от истината или отрича, че е защитна
теза и не могат да бъдат нито смекчаващи, нито отегчаващи вината обстоятелства,
но до някъде е извършено едно тежко престъпление и би следвало да се изяви едно
съжаление и критичност към поведението си, каквото според него не е налично в
случая. Коментира, че подсъдимата се усмихва и не го преживява, че спрямо нея
се води дело за тежко умишлено престъпление. Според него е налице от страна на
подсъдимата незаинтересованост по отношение на събиране на доказателства
в тази насока.
Счита, че поведението е такова,
продиктувано от защитната позиция на адвоката й, но поведението не проявява
някакво съжаление или някакво извинение към това, което е направила дори в
обясненията към присъстващите в залата наследници на починалия.
По отношение на предявените
граждански искове взема становище, че некоректно е поведението на защитника на
подсъдимата, тъй като той е защитник, а не свидетел по делото да се опитва
преди 40 години да припомня и да изразява искане за събиране на някакви факти
по отношение на поведението на пострадалия, че е бил осъждан за престъпления.
Защитата живее, според него с мисълта, че евентуално като бивш служител на
полицията има информация, че починалия З. е участвал в тежко престъпление,
което мисли, че не е коректно по отношение на изграждане на защитата. Изразява
съгласие, че има правни теории за жертвата, че трябва да се проучват и изследват,
но те са свързани с подбудите и мотивите за извършване на престъплението към
момента на извършването на това престъпление, а не преди 40 години, къде е
живял и какво е вършил, които са свързани с давностни
срокове. Отбелязва, че след тези 30 години няма осъждания на пострадалия. Живеел
е в с. Г. със семейството си, оказвал е грижи на децата си – доведеното дете и
две от брака му, гледал е внуците, работил, примерен съпруг и човек. Поради
постоянното настояване в тази връзка още от досъдебното производство, което
счита, че е напълно некоректно от страна на защитата по изграждане на защитната
си теза, където съда се съгласил да се изиска характеристика от Кмета на
Кметство с. Г. във връзка със социалното поведение на пострадалия. Изразява
мнение, че навярно съдът ще я вземе предвид, но акцентира, че Кмета, който е
дал тази характеристика твърди, че З. бил уравновесен, скромен, честен и
отзивчив човек. Ползвал се е с добро име в с. Г.. Няма склонност към скандали и
злоупотреби с алкохол. С гражданите в с. Г. е поддържал добри отношения, с
близки приятели и съседи. Бил е много трудолюбив, толерантен и услужлив, държал
е на честта и достойнството. Приема, че това е една прекрасна характеристика в
крайна сметка за съселяните и хората, които го познават като такъв услужлив,
трудолюбив човек, а по отношение на семейството счита, че той е непрежалим и че
то с настъпилата смърт губи един стълб, който е оказвал постоянни грижи и
издържал децата и внуците. Съгласява се, че в конкретния случай З. е проявил
една необмислена склонност, навярно провокиран от телефонните обаждания на
негови съселяни, че се е случил някакъв непредвиден инцидент и трябва да се
помогне в с. Б., без да изясни какъв е инцидента и по какъв повод заедно със
зетьовите си е посетил с.Б. и приема, че докато се ориентира в ситуацията, в
която е попаднал е бил нападнат от ромите в с. Б..
Приема за верен извода на
прокуратурата, че от обективните критерии,
трудно може да се разграничи кой кого е нападнал, кой кого
бие, тъй като голяма част от тези, които са пристигнали от с. Г., като са
видели, че срещу тях тичат с брадви и колове са напуснали колите си и са се
скрили по улиците. Били са догонвани, били са бити, видно от медицинските
документации, които са по отношение на лицата от с. Г., които голяма част са с
телесни наранявания. Касае се, според него за едно сбиване провокирано от
непоносимост между етнически общности, като счита, че е известно на цялата
област в тази насока, че не са примирими в поведението си едни към други.
Счита, че правилно прокурорът е
приел, че в крайна сметка това поведение е укоримо, както на едните, така и на
другите, но не бива според него да се приема, че понеже са пристигнали две коли
от с. Г., че тяхното поведение е по-укоримо от останалите. Позовава се и на веществените
доказателства, които са предявени по време на съдебното следствие сочейки, че
това са оръдия на ромите от с. Б., а не донесени от с. Г..
С оглед изложените доводи моли съда
да признае подсъдимата за виновна по предявеното обвинение, като приеме, че не
са налице основанията за преобладаващи смекчаващи вината обстоятелства, такива
каквито прокуратурата приема и които в
крайна сметка отчита като отегчаващи вината обстоятелства. Приема, с оглед на
всичко изложено да бъде наложено наказание с балансиращи вината обстоятелство
над средното, като квалификация.
Моли съда да уважи по справедливост
и предявените граждански искове по изтъкнатите доводи в тази насока.
Моли съда да присъди съответните
разноски по делото, направени на досъдебното производство по приложеното
пълномощно от пострадалите за защитата, която е осъществена в тази фаза, а така
също и в съдебното такова, и да присъди заедно с обезщетението и съответните
лихви от датата на увреждането до изплащането й.
Частният обвинител и граждански ищец
Р.З. поддържа казаното от повереника й, а също и казаното се поддържа и от частните
обвинители и граждански ищци С.К. и М.М..
Служебният защитник на подсъдимата К.И.И.,
адв. С., в съдебно заседание моли съда да признае
подсъдимата за невиновна по повдигнатото обвинение по чл. 115 от НК, като
приема за установена следната фактическа
обстановка:
На 08.11.2014 година Архангелов ден в заведение в с. Г. Б. са се намирали много
хора, които са били оформени на две групи. Първата група на П.С.М., а втората
на Й.А.К.. Имало е скандал, имало е извадени ножове. Били отправени закани от
свидетеля П.С.М. към групата на Й.К., поради което Г.С.Г. по това време зет на П.С.М.
се обадил в с. Г., за да се съберат хора и както той самия заявява в хода на
съдебното следствие при неговия разпит, за да избият групата, имайки предвид
групата на Й.А.К., в която се е намирала и подсъдимата. Последвал е бой между
двете групи. Поради изключителната тъмнина трудно е могло да се разбере кой,
кого и с какво удря. Накрая на земята били намерени починалия А.Й.З. в тежко
състояние. Непосредствено до него свидетеля Й.А.К., а не далече в безсъзнание
подсъдимата К.И.И..
Сочи, че от групата на П.С.М. на
практика само А.Й.З. е бил пострадал. Като за лица от другата група в хода на съдебното следствие са
изслушани няколко експертизи и се е оказало, че има пострадали лица със средна,
лека телесна повреда, а на самата подсъдима са причинени две средни телесни
повреди и тежка телесна повреда, която счита, че е и вторичната епилепсия,
която е в причинно-следствена връзка с черепно мозъчната травма.
Счита, че следва да се отбележи, че
нито един от групата на П.М. не е възприел точно подсъдимата да държи нож и нито
един от тях не посочил подсъдимата да е видял да държи нож, нито да нанася
удари със същия така, както се твърди в обвинителния акт.
Твърди, че не е възприето и нейно
участие в боя от нейните близки. Всички свидетели, разпитани в хода на
досъдебното производство и в хода на съдебното следствие са категорични,
възприели са и това беше признато от свидетеля Й.К., че той е държал ножа с
черната дръжка, с който нож най-вероятно, съгласно съдебно-медицинските
експертизи е извършено фаталното пробождане, вследствие на което е настъпила
смъртта на З..
Излага, че по делото категорично е
установено, че подсъдимата е държала ножа със синята дръжка, който факт тя не
отрича, като по същия са открити следи от кръв, а обяснението за тези следи
бяха дадени в хода на изслушване на вещите лица по съдебно медицинските
експертизи, които са посочили, че когато й е причинено счупване на носните
кости, веднага е последвало кръвоизлив, поради което според него по ножа със
синята дръжка и по нейните дрехи са открити следи от кръв именно от нея самата.
На следващо място твърди, че от
изготвените многобройни съдебни експертизи единствено онази, касаеща ДНК
анализа е категорична за това кои следи от кого са оставени. Обръща внимание
обаче, че вещото лице в хода на съдебното следствие е заявило, че следи годни
за ДНК анализ върху предмета могат да бъдат оставени дори от дъха на лице и не
е необходимо той да държи предмета, не е необходимо да го стиска с някаква
сила, не е необходимо някаква течност от това лице да попадне върху ножа.
В хода на съдебното следствие
категорично счита ,че се е установило , че още преди боя групата на Й.А.К., в
която попада и подсъдимата са разбрали за намеренията на групата на П.С.М.
така, че е нормално още от момента, когато двете групи са се разделили, в тези
лица да е имало състояние на силен страх и уплаха, относно това те дали няма да
бъдат бити и избити. Още повече, че този страх е бил засилен и от казаното от
свидетеля А.С.С. на свекървата на подсъдимата. Освен това обръща внимание, че в хода на съдебното
следствие Й.А.К. е признал, че е държал ножа,като счита обаче,че е казал нещо друго различно от казаното в хода на
досъдебното производство. Цитира показанията на този свидетел на лист 3 отдолу
и 4 отгоре от протокола от 14.10.2016 година „...Един идваше срещу мене с кривак и аз извадих ножа от обратната страна и
викам, а си пристъпил към мене, а
хвърлих с ножа към тебе, той посегна, аз хвърлих ножа...”.
На следващо място сочи, че съдебно
медицинската експертиза, касаеща смъртта на З. е категорична, че телесното
увреждане на З. може да бъде причинено, както от подсъдимата, така и от Й.А.К..
Предвид на това счита, че събраните доказателства за съпричастността на
подсъдимата към извършеното престъпление не са категорични и безспорни, а
нейното самопризнание не може да бъде ползвано за постановяване на осъдителен
съдебен акт.
Посочва, че прокурорът изключително
подробно се е спрял на тези самопризнания, дадени в хода на досъдебното
производство, като ги разделя на част от показанията, които могат да бъдат
достоверни и част от показанията, които не са достоверни. По отношение на тях
счита, че тези показания дадени в досъдебното производство трябва да бъдат разделени
също на две части. Част от онези, за които тя има спомен и час от показанията,
за които тя няма спомен. Това е така, тъй като при изслушаната съдебно
медицинска експертиза вещите лица д-р Л. и д-р Д., според него са били
категорични, че след нанесените удари в главата К.И.И. няма спомен за случилото
се след този момент. Подробно разказва и подробно е разказала и в хода на
досъдебното производство и в хода на назначените съдебно психолого
психиатрични експертизи за случилото се, но приема, че тя няма спомен, в
следствие на получените травматични увреждания на главата, за това което е
станало. Така, че приема, че тя не лъже, а казва това, което си спомня.
Отделно от това припомня, че при
разпита на полицейския служител Й.М. същият подробно разказа в какво
здравословно състояние е била подсъдимата при разпита й. Тя е била
непосредствено след операция, през цялото време е плакала, оплаквала се е от
тежко главоболие. Така, че е нормално според него да има пропуск.
Счита, че тези показания въз основа,
на които прокуратурата изгражда своето обвинение не са коректни и реално
погледнато и за това, че тя не може да посочи точно какви телесни увреждания са
й нанесени. Обръща внимание, че в първия протокол в досъдебното производство тя
твърди, че травмите са й нанесени в лявата страна на лицето, което не е така.
Обективно находките и травмите са нанесени в дясната й страна.
Посочва, че в хода на досъдебното
производство и съдебното следствие подсъдимата е заявила, че е била изплашена и
е нормално това да е било така, не само изхождайки от заключението на съдебно
медицинската експертиза и съдебно психолого
психиатрична експертиза, която е категорична, че в момента на боя К. е била
много изплашена, но и затова защото, ако погледнат предметите, които са държани
във времето на боя криваци с дължина 1.60 м, 1.20 м, брадви и какви ли не още предмети, с
които може да се нанесе телесно увреждане опасно за живота, е нормално същата
да бъде уплашена.
Счита, че по делото не са се събрали
данни от субективна страна К.И. да е искала и целяла да убива когото и да е.
Излязла е, според него с кухненски нож срещу група здрави мъже, които не могат
да обяснят причините, поради които се намират в с. Г. Б. през нощта. Нанесените
й няколко травми и последната, от които черепно мозъчна, довела до незабавно
изпадане в безсъзнание води до извода, че е имало моменти в които К. не е могла
да ръководи постъпките си. Както каза, че след последната травма тя е получила
тежка телесна повреда изразяваща се във
вторична епилепсия.
Отново се спира на съдебно
медицинската експертиза под № 26а/15 и отговорите на вещите лица на лист 18 в
протокола от съдебно заседание на 14.10.2016 год., в които вещите лица са заявили,
че подсъдимата няма спомен за случилото се след удара, тъй като тази експертиза
оборва изводите оспорени от него в комплексната съдебно психолого
психиатрична експертиза, изготвена от на д-р М., д-р Н. и д-р Д., в частта на
заключението, в която се твърди, че подсъдимата може да участва пълноценно в
досъдебната, съдебна фаза и може да дава достоверни обяснения. Очевидно, според
него че подсъдимата не може да дава достоверни обяснения за всички факти и
обстоятелства, като за пореден път приема, че това е така, тъй като тя не си
спомня какво е станало.
Счита, че в случая е абсурдно спрямо
нея да бъде повдигнато обвинение по чл. 115 от НК и да се твърди, че тя е искала да убива и
целяла да убива, когото и да е. В досъдебното производство и съдебно следствие К.И.
винаги е твърдяла, че не е целяла да убива никой, че е уплашена, че ако е имало
някой наранен е станало случайно, а не умишлено.
Сочи, че няма да повтаря
фактическата обстановка, която беше подробно разказана до момента на побоя пред
къщата от представителя на Окръжна прокуратура - Ловеч, но твърди, че от
самопризнанията на К.И. в частта на онези,
на които тя има пълен спомен не може да се постанови осъдителен съдебен
акт.
Моли съда да признае подсъдимата за
невиновна по повдигнатото обвинение по чл. 115 от НК.
Алтернативно сочи ,че ако съдът приеме,
че има данни за престъпление, то моли с оглед събраните в хода на съдебното
следствие доказателства да приеме, че в случая К.И.И. е действала в състояние на неизбежна отбрана,
поради следното:
От приетата по делото в съдебно
заседание от 14.10.2016 год. съдебно медицинска експертиза за изследване на
труп и отговорите на вещото лице д-р П.Д. на лист 16 става ясно, че убития З.,
в момента в който е получил телесното нараняване е бил с вдигната лява ръка.
Вещото лице заявява, че това може да бъде както защитна поза, така и държейки
някакъв предмет. Акцентира и че в първото съдебно заседание, когато е направил
искане за връщане на делото на прокуратурата е посочил, че в съдебно
медицинските документи, касаещи приема на К.И. в болница във филиала в гр.
Тетевен и последващите документи става ясно, че най-вероятно черепно мозъчната
травма на подсъдимата е нанесена с брадва, а по делото е иззета и се вижда на
фотоалбума такава брадва. В тази насока са и показанията на вещото лице д-р П.Л.
на лист 22 в протокола от 14.10.2016 год., който твърди, че счупването на
черепа е много фрагментарно, възможно е с топоришка,
възможно е с тъпата страна на брадва. Отделно от това при приемането на съдебно
медицинска експертиза № 131/15 на лист 25 на въпроса, колко удара е получила
подсъдимата вещото лице д-р П.Л. е дал отговор, който цитира, а именно: тя самата сочи, че е получавала множество
удари така, че е напълно възможно. Би
трябвало да са поне два удара, най-малко два удара.” Тези експертизи и отговорите на вещите лица водят до следния
извод, според него, а именно ако съдът приеме, че подсъдимата е умъртвила З. и
телесните й увреждания са причинени от А. З., то това най-вероятно е станало
при следната обстановка:
Твърди, че А. З. е бил в групата на
нападателите, които са отишли в с. Г. Б., за да избият по думите на свидетеля Г.
С. ромите, находящи се там. Сочи, че всички от тази
група са имали в ръце някакви предмети, нанасяли са удари, участвали са активно
в боя, за които говорят телесните увреждания на близките на подсъдимата. Изтъква,
че самият А. З. активно е участвал в боя, а очевидно се е разчитало на него, с
оглед заявеното от свидетелите сега ще дойде този, който не трябва.
Най-вероятно, че именно З. е нанесъл няколко удара с ръка и последният с твърд
предмет на подсъдимата, като й е счупил носните кости, причинил й е незабавно
кръвотечение, следствие на което върху ножа със синята дръжка, който тя е
държала, е попаднала кръвта й. Сочи, че подсъдимата е била много изплашена и
отбранявала себе си и своите близки, държейки къс нож, а тя не би могла и да
напада, когато срещу нея има дървета и брадви, които в момента се виждат в
съдебната зала. Поредицата от удари, нанесени на подсъдимата и телесните й
увреждания, както на нея, така и на нейните близки сочи, че водят до извода, че
нападението е било реално. Очевидно момента на нанасянето на поредицата удари и
опит да нанесе последващ удар на подсъдимата от З. на нея, подсъдимата е
използвала нож срещу З., за да се защити, при което го е пробола. Т.е. сочи, че
нападението е било започнало, но не е било приключило, от което обстоятелство
прави извод, че подсъдимата е действала при самозащита, в състояние на силен
страх.
Според защитата, тази фактическа
обстановка напълно отговаря на т.н. институт на неизбежната отбрана, тъй като
последния удар е нанесен от З. с брадва,
а в обвинителния акт на прокуратурата е посочено, че е държал дърво, то
значи, че З. е използвал и двете си ръце така, че тезата на прокуратурата, че
той се е защитавал с вдигната лява ръка е абсолютно неприемлива. Приема, че след като З. е държал брадва и подсъдимата е
жива по случайност, след като са й причинили няколко телесни повреди, то случая
не следва да се приема, че има превишаване на неизбежната отбрана, а дори да
има превишаване то е в състояние на силен страх, който факт е посочен при
приетата комплексно съдебно психиатрична
и психологическа експертиза.
В тази връзка сочи, че в чл. 12 от НК не е обществено опасно деянието, което е извършено при неизбежна отбрана, за
да се защитят от непосредствено противоправно нападение държавни или обществени
интереси, личността или правата на отбраняващия се или на други, чрез причинена
увреда на нападателя в рамките на допустимите предели, а ал. 4 на този текст
сочи, дееца не се наказва, когато извърши деянието при превишаване пределите на
неизбежната отбрана, ако това се дължи на уплаха или смущение.
Накратко обръща внимание на
личността на пострадалия. Изразява несъгласие със заявеното от процесуалния
представител на починалия, който му вменявал поведение за събиране на
доказателства, касаещи съдебното минало на починалия. Припомня, че именно по
негово искане в съдебно заседание е бил разпитан Й.М.. Акцентира, че адвокат Н.
е задал въпроса на полицейския служител Й.М. от кога познава А. З., на който Й.М.
е разказал как през 1994 година е правил обиск в дома на З., в който дом са намерени
откраднати вещи от училище и кафе машина, която в последствие се оказва, че е
от извършено убийство на разклона за с. Пещерна така, че не той е събирал
такива доказателства.
Твърди, че в хода на досъдебното производство е направил такива искания, има приложена справка за
съдимост, от която е видно, че З. е
осъждан за телесни увреждания. Това признава според него и съпругата му, която казва, че той е осъждан,
но за това, че е ударил някой по главата. Въпреки това от справката за
съдимост, от заявеното от полицейския служител Й.М., който през 1994 година е
обслужвал района на с. Г. и лично познава А. З., от характеристика, дадена за А.
З. от полицейския служител М.Щ.Р., служител на полицейски участък с. Б.И., счита,
че става ясно в хода на досъдебното производство и в хода на съдебното
следствие, че самата личност на починалия приживе е била опасна. В тази връзка
моли характеристиката, дадена от Кмета на с. Г. да бъде изключена от доказателствения
материал, тъй като същата не кореспондира със събраните в хода на досъдебното
производство и съдебното следствие доказателства.
Алтернативно моли съда, ако приеме,
че има данни за престъпление, да приеме, че се касае за деяние съставомерно по
смисъла на чл. 119 от НК във връзка с чл. 12, ал. 4 от НК и да признае
подсъдимата за виновна, но да не й налага наказание. Моли съда в този смисъл да
постанови съдебния си акт.
Подсъдимата К.И.И. в собствена
защита заявява, че поддържа изложеното от адвоката й. Сочи, че има три деца, за
които тя се грижи. Като в последната си дума заявява, че иска да е свободна, за
да е при децата.
От събраните по делото писмени
доказателства:
ТОМ І - уведомително писмо от
10.11.14 г. (л.2); протокол за оглед на местопроизшествието от 08.11.2014 г.
(л.14-16); фотоалбум (л. 17-24); препис от протокол за оглед на
местопроизшествието от 08.11.2014 г. (л.25); протокол за устно съобщение за
извършено престъпление от 08.11.2014 г. (л.26); протокол за оглед на местопроизшествието
от 09.11.2014г. (л.31-32); препис от протокол за оглед на местопроизшествието
от 09.11.2014 г. (л.ЗЗ); фотоалбум (л.34-38); протокол за оглед на
местопроизшествието от 09.11.2014 г. (л.39-40); препис от протокол за оглед на
местопроизшествието от 09.11.2014 г. (л.41); фотоалбум (л. 42-48); протокол за оглед на труп от 09.11.2014 г. (л.50-51); препис от протокол за оглед на труп
от 09.11.2014 г. (л. 52); фотоалбум (л. 53-61, л. 62-64); протокол за
доброволно предаване от 09.11.2014 г. (л.65); препис от протокол за доброволно
предаване от 09.11.2014 г. (л.66); фотоалбум (л.67-75); протокол за вземане на
образци за сравнително изследване от 10.11.14 г. (л.77); препис от протокол за
вземане на образци за сравнително изследване от 10.11.14 г. (л.78); протокол за обиск и изземване в
неотложни случаи с последващо съдебно одобрение от
09.11.14 г. (л. 83-84); препис от
протокол за обиск и изземване в неотложни случаи с последващо
съдебно одобрение от 09.11.14 г. (л.85);
фотоалбум (л.86-90); протокол за претърсване и изземване от 10.11.14 г.
(л.94-95); препис от протокол за претърсване и изземване от 10.11.14 г. (л.96);
фотоалбум (л.97-101); протокол за оглед на местопроизшествието от 21.11.2014 г.
(л.102-103); препис от протокол за оглед на местопроизшествието от 21.11.2014
г. (л.104); фотоалбум (л.105-109); удостоверение за наследници на А.Й.З.
издадено от с. Г., Ловешка област (л.111); справка за пътуване на лице -
български гражданин по отношение на Й.А.К.(л.118); телеграма № 48817/ 28.11.14
г. обявяване на ОДИ на Й.А.К. (л.119); съдебно-медицинска експертиза № 217/ 2014 г. по отношение на К.И.
(л.123-125); копие от епикриза от неврологично отделение към МБАЛ - Ловеч по
отношение на К.И. (л.130-133); писмо-отговор от ДПБ- Ловеч по отношение на А.Й.З.
(л.137); съдебномедицинска експертиза за изследване на труп № 87/14 г. на
пострадалият А. З. (л.150-158); протокол за химическа експертиза за определяне
концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество в кръвта по отношение на А.
З. (л.159); протокол за изследване на кръв (урина) за изследване на алкохолно
съдържание по отношение на А. З.
(л.160); протокол за вземане на образци за сравнително изследване на Й.А.К.
(л.162); протокол за освидетелстване (оглед на лице) с писмено съгласие на
лицето по реда на чл. 219, ал. 2 от НПК по отношение на К.И. (л.163); фотоалбум
(л.164-166);съдебномедицинска експертиза № 26/ 15 г. по материали от
досъдебно производство (л.171-176); писмо-отговор от МБАЛ - Ловеч и копия от
мед. документи на обв. И. (л.183-216); служебна
бележка от ОСлО в ОП - Ловеч относно образувани
досъдебни производства (л.226).
ТОМ II - писмо-отговор от МБАЛ – Ловеч (л.2); копия от мед. документи на обв. К.И. (л.3-23);
копия от мед. документи на Д.А.К. (л.24-67); комплексна съдебно-психиатрична и
съдебно психологична експертиза по отношение на К.И. (л.72-85); тройна
съдебномедицинска експертиза № 239/ 2014 г. по материали от досъдебно производство (л.
105-107); копия от мед. документи за А.Д.А. (л.111-136); тройна
съдебномедицинска експертиза № 238/ 2014 г. по материали от досъдебно производство (л.139-141);
протокол за извършена експертиза № 14/ ДНК - 387 от 15.12.14 г. (л.150-154);
протокол за извършена експертиза № 14/ БТМ - 339 от 26.11.14 г. (л.155-159);
протокол за извършена експертиза № 14/ ДКТ - 266 от 18.12.14 г. (л.160-164);
протокол за извършена експертиза № 15/ БТМ -41 от 28.01.15 г. (л.171-173);
протокол за извършена експертиза № 15/ ДКТ-20 от 02.02.15 г. (л.175-176);
протокол за извършена експертиза № 15/ ДНК-27 от 30.01.15 г. (л.178-181);
протокол за извършена експертиза № 15/ БТМ-97 от 25.02.15 г. (л.187-190); протокол
за извършена експертиза № 15/ ДНК-27 от 21.05.15 г. (л.192-195).
ТОМ III - писмо-отговор от ЦСМП -
Ловеч ведно с копия от мед. документи (л.2-27); декларация за семейно и
материално положение и имотно състояние на К.И. (л.60); постановление за
привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от 19.11.14 г. на К.И.
(л.63); автобиография на К.И. (л.66); справка за съдимост на К.И. от 19.11.2014
г. (л.67); заповед за конвоиране на лице № 442/ 18.11.14 г.(л.68); фиш за
спешна помощ на К.И. (л.70); епикризи на К.И. (л.71, л. 121); протокол за личен
обиск на лица от 18.11.2014 г. (л.72); съдебномедицинска експертиза № 217/ 2014 г. (л.102-104);
епикриза от 10.03.15 год. на К.И. (л.121); докладни записки (л.125-214, л.21б).
ТОМ IV - справка за собственост на
МПС (л.5-7); СД(л.10); писмо-отговор от Районен център 112 - Монтана до ОП-
Ловеч (л.11-12); заключение на фоноскопска експертиза
(л. 18-53); характеристика на К.И. (л.57); характеристична справка на А.Й.З.
(л.61); допълнителна съдебномедицинска експертиза № 26 А/ 2015 г. по материали от
досъдебно производство (л.73-75); заповед за задържане на лице за 24 часа от
09.11.14 г. по отношение на Й.А.К. (л.85); медицинска справка за освидетелствуване на задържано лица по отношение на Й.А.К. (л.86, л. 88); декларация на Й.К. по
Приложение №1 към чл. 14, ал. 2 (л.87); разписка за върнати вещи от 10.11.14 г.
(л.89); протокол за личен обиск на лице от 09.11.14 г. за лицето Й.К. (л.91); справка за съдимост на А.Й.З. от
30.06.15 г. (л.108-109, л.
111-112); протокол освидетелстване (оглед на лица) с писмено съгласие на лицето
от 30.09.15 г. на Й.К. (л.134); фотоалбум за посетено местопроизшествие
извършено на 30.09.15 г. (л. 142-146); съдебномедицинска експертиза № 131/2015
г. по материали от досъдебно производство (л.164-171); протоколи от призоваване
на основание чл. 178, ал. 8 от НПК (л.178-179); протоколи за предявяване на
разследване (л.181-184).
ТОМ V - приемо-предавателен
протокол за веществени доказателства от 13.12.2015 год. (л.8-9); приемо - предавателен протокол от 04.02.2016 год. (л.12);
писмо-отговор от Катедра по Съдебна медицина към МУ – Плевен (л.14); писмо-отговор
от Община Тетевен ведно с удостоверение за родствени връзки (л.16-18);
писмо-отговор от Община Я. ведно със заверено копие от регулационен план на с. Г.Б.
(л.20-21); констативен протокол от 20.01.2016 год. (л.22); фотоалбум (л.23-26);
дактилоскопни отпечатъци от лицето К.И. - лява и дясна ръка (л.27); констативен
протокол от 29.01.2016 год. (л.28); фотоалбум (л.29-32); констативен протокол
от 04.02.2016 год. (л.ЗЗ); фотоалбум (л.34-36); характеристична справка за
лицето К.И. (л.38); характеристична справка за лицето А.Й.З. (л.41); докладни
записки (л.63-67; л.69-71;л.73,л.80); справка за съдимост на К.И.И. от
15.03.2016 год. (л.75); протоколи за уведомяване по телефона (л.77-78); протоколи
за предявяване на разследването (л.84-87) и
НОХД 152/2016 г.- 46 листа, показанията на разпитаните на досъдебното
производство и в хода на съдебното дирене свидетели и заключенията на вещите
лица по представените на досъдебното производство експертизи, съдът приема за
установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимата К.И. ***, Общежитие -
завод „ Етрополски бук u № 7.
Свидетеля П.М. ***14г. празнували
празника „Свети Архангел Михаил” - празник на църквата на селото. По време на
празника той започнал да консумира алкохол още от обяд и до късния следобяд изпил голямо количество. По-късно дошъл зет му свидетеля
Г.Г. ***, дъщеря му А.С. / 5- 45-46/ , дъщеря му Р.С. / 5- 47 /, другият му зет
С.А. / 5-49-50 /, както и съпругата му С.И. / 5- 42 /. Отишли всички в
заведението на В.Р. / 5- 55-56 /. Там били свидетелите Д.А.К. /3-50-53,54 /, Й.Д.А.
/ 3-46-47 /, А.Д.А. /3-48-49, 4-136-138/ , П.Д.А. / 3-44,4-139-141 /, М.И.Г.
/3-40 /, подсъдимата К.И.И., Й.А.К.
/3-55 / и Н.Я.К. /3-45 /. Имало и още членове на семейството. Д.К. е съпруг на М.Г.
и баща на А., П., Й. А.. А.А. живеел на семейни начала с подсъдимата К.И.. Д.К.
и Й.К. са братя. Й.К. живеел на семейни начала с Н.К. ***. В заведението влязъл
свидетеля Л.С. / 5-53-54/ по прякор „ Гугутката". Той се скарал с А.С. ,
която е сестра на С.А. и след това си тръгнал. С.А. извадил нож и започнал да
го върти в ръцете си. След което П.М. взел ножа и започнал да го държи той в
ръцете си. Тогава Й.К. извадил неговия нож в кожена кания
и започнал да го размахва. Напсувал М. и зетьовете му. Присъстващите от
семейството на Д.К. се намесили в разрастващия се скандал. След това познат на
дъщерята на В.Р. откарал с колата си последователно всички присъстващи от
семейството на П.М.. По-късно си тръгнали към домовете си и хората от другата
компания, както и децата им. В къщата на К.И.,***, останали Д.К. сина му А.А., брат му Й.К. , неговата / на Й.
/ съпруга Н. и децата на К.И. и А.А.. Не след дълго по телефона на К.И. се
обадил И.А. - син на М.Г. и Д.К.. Казал на И. , че из селото се движат две коли
с помаци, които ги търсели. Й.К. излязъл от къщата с ножа с черната дръжка,
който държал в заведението като оставил канията на
масата за хранене. Д.К. взел от двора лопата с дървена дръжка. А.А. взел брадва
със счупена дървена дръжка, К.И. взела нож със синя дръжка, Й.А. взел дървен
кол и всички тръгнали към къщата на улица „*****" № 19, където живеела
дъщерята на Д.К. и М.Г. -М.. П.А. взел брадва от дворното место на улица „*****"
№ 19, а Й.А. държал дървен кол. В това време на улицата спрели два автомобила -
лек автомобил «Мицубиши Лансер»
с регистрационен № *** и лек автомобил «Опел Вектра»
с рег.№ ***. От двата автомобила излезли П.М. /3-35-36 /, Г.Г. /3-37-38, 5-57/,
М.А.М. / зет на З. /3-39/, Й.К.К. / зет на З. 3-41/, М.А.Р. /3-42 /, О.К.А.
/3-43 / и А. З.. А. З. имал две дъщери-Р. /4-100/ със съпруг М.М., С. със
съпруг Й.К.. От друг брак М.М. / жената с която З. живеел на семейни начала /
имала дъщеря Анна със съпруг О.А. /. По-рано същия ден в дома на З. празнували
рождения ден на една от внучките му в дома му в с. Г.. Там били всички посочени
лица. А. по - рано вечерта имал уговорка с Г.Г. *** Б. и да го прибере него със
семейството му. Около 21.00 часа по телефона му се обадил Г. и му казал, че има
проблем с циганите. В посока село Г.Б. тръгнали М. с неговия лек автомобил
„Опел Вектра" във винен цвят / тъй като
автомобила на А. бил счупен / и О.А.. Навлизайки в селото по пътя срещнали Г.
със семейството му и П.М.. Спрели автомобила при тях и М. дал идеята да отидат
пред дома на Д.К., за да се разберат, според заявеното от тях. В автомобила се
качили П.М. и Г.Г.. В този момент по телефона разговарял М.М., който обяснил на
някой, че Г. има проблеми с циганите и затворил. Казал на присъстващите в
автомобила, че друг автомобил тръгва от село Г.. Вторият автомобил, който пристигнал
от Г. бил л.а. «Мицубиши Лансер»
с регистрационен № *** управляван от А. З. и пътници - Й.К. / 3-41 / и М.Р. /
3-42 /. От показанията на тези двама свидетели става ясно, че човека на който е
било казано от М. за проблема с групата от с. Г. Б. е бил именно З.. Двата
автомобила отишли първо на центъра на селото, но нямало никой. От там П.М.
казал, че знае къде живеят тези хора и казал на другите с него да го следват с
другия автомобил. Спрели пред една къща, М. излязъл от автомобила и извикал.
Никой не се показал от къщата и той се качил обратно в автомобила в посока
центъра на селото. Пред една от къщите видели едър мъж, който държал нещо в
ръка. М. казал на М. да спре колата при този мъж защото щом той е тук, това
означавало, че и останалите са там. М. спрял лек автомобил «Опел Вектра» по- нагоре от входа на тази къща / ул. »*****» №
19/, а З. спрял л.а. «Мицубиши Лансер»
точно срещу входа за имота. От къщата излезнали много
хора от групата на подсъдимата К.И. , които държали дървени колове, брадви и
лопати. Д.К. казал на П.М. да си прибере хората за да не стават проблеми. Той
пък ги напсувал и им казал, че сега ще умрат за три минути. Тогава пред М.
застанала К.И., която го хванала за дрехата и насочила ножа със синята дръжка
срещу него. Казала му, не го ли е срам да води тези хора пред домовете им след
като се познават от години и го предупредила, че ако мръдне ще го заколи. В
това време настъпил конфликт между двете враждуващи групи, изразяващ се във
взаимна размяна на удари и реплики. Тъй като П.М. бил в нетрезво състояние и
видял, че другата група е по многобройна започнал да бяга по улицата в посока
трафопоста. П.А. с брадвата ударил задното стъкло на л.а. »Мицубиши».
След това А.Д.А. замахнал с брадвата по един от
мъжете от колите, който пък замахнал с бухалка срещу
него. Бухалката паднала на земята и мъжът побягнал надолу по улицата. А.А.
започнал да го гони но не успял да го настине. След това някой го ударил по
главата и изпуснал брадвата на земята. Изправил се след това и тръгнал нагоре
по улицата, като тогава видял баща си Д. да лежи в тревата. В този момент Г.Г.
се насочил към П.А. и започнал да го удря с бухалка. М.М. и О.К. побягнали
нагоре по улицата. След това се върнали и някой започнал да удря О.К. по ръцете
и главата. М.Р. и Й.А. побягнали по улицата и се скрили в храстите, като Р. си
загубил обувката. Преди да побягнат Й.А. бил нападнат от 4-5 лица от ромски
произход като го съборили на земята и го удряли. Й.К. държал своя нож с черната
дръжка за острието му и казал на един от мъжете от другата група, който държал
„кривак”, че ако пристъпи към него ще го хвърли ножа по него,след което човека
посегнал към него и той хвърлил ножа в посока към това лице и веднага след това
бил ударен с дървен кол в областта на главата и изпаднал в безсъзнание. Събудил
се в болницата в Л.. В боя участвал и починалия З.. В самия ход на конфликта И.
застанала срещу него под гаража посока север на ул. «*****« на дом № 21, от
същата страна - в ляво от пътя гледано в тази посока. По време на конфликта
изпуснала своя нож със синята дръжка, вървейки взела падналия нож с черната
дръжка на Й.К. от земята и с него се изправила срещу З. като искала единствено
и само да защити съпруга си да не бъде наранен от участващите в конфликта лица
от с. Г.. И. направила към него резки движения с ножа на ляво и на дясно като
имала намерение по този начин да го сплаши и да предотврати конфликта.Усетила
,че при тези резки движения наляво и надясно ударила З. с ножа по ръцете.
Същевременно обаче получила от него удар в областта на главата, от който
изпитала силна болка, като междувременно З. се опитал отново да я удари , ударил
я още един път в областта на главата тя в този момент забила ножа в тялото му,
като същевременно получила още един удар от него, от който паднала и изгубила
съзнание.
В хода на поредицата от взаимната
размяна на удари между различните лица от двете групи и във времето на
нанасянето на ударите от И. на З. свидетеля П.М. вече след като започнал да
бяга доста над трафопоста видял, че някой от неговата група е паднал на земята,
но не могъл да го познае. По-късно разбрал, че това е З.. След края на боя той
започнал да го търси и го намерил на два-три метра от Й.К., който също лежал на
земята. Качили З. в автомобила на М. и тръгнали към спешната помощ в гр.Я.. В
това време по мобилния телефон на О.К. се обадил М. и му казал, че З. е ранен и
пътуват към болницата. Свидетелите Ц.Ц. / 4-95 / и Й.Й./*** на 08.11.2014г.
около 22.00 ч. получили сигнал за станал масов бой в с. Г. Б. с пострадали лица
и тръгнали с линейката за там. По пътя се върнали тъй като колежката им казала
, че при нея е прието лице което е в много тежко състояние- почти починал.
Когато те се върнали то вече било починало / А. З. /. Той бил докаран от М.М.
според когото още в автомобила бил починал и го вкарал на ръце в спешната
помощ. След това фелдшера и шофьора на линейката отишли в селото и докарали подсъдимата
И., която била със сцепена глава. По пътя с леки автомобили двете групи карали
техните пострадали към спешната помощ в Я.. Полицая от РУ МВР Я. свидетеля К.К.
/ 4-97/ същата вечер получил сигнал за станалия побой и пострадали лица.
Веднага отишъл на място, забелязал тръгването на автомобили за гр. Я. за
закарването на пострадалите, разбрал и за починало лице в спешната помощ в
града поради което запазил периметъра на мястото на конфликта и изчакал
пристигането на дежурния екип.
Мястото на намиране на синия нож е
на 42,90 м.
от ПО / североизточния ъгъл на ул. „*****” № 17 посока север, на самото
асфалтово покритие. Мястото на намиране на черния нож е на 49,90 м. по дължина от ПО в
същата посока /север/ и по широчина на 30 см. в ляво от пътя. От ПО на 3 м. в посока север започва
двора на № 19. На 12 м.
от същия ориентир е входа на този имот. Къщата се намира в северния му край. От
нейния югоизточен ъгъл на 15 м.
в посока север е трафопост, а на 20,50
м. от същия ъгъл на тази къща е гаража на имота с № 21. При
извършения оглед е констатирано, че процесните два ножа са били на разстояние
един от друг на 7 метра,
и мястото на намушкването на З. е именно пространството в ляво на пътя по
тревната площ /гледано посока север / под гаража на ул. „*****” № 21 в същата
посока .
Поради тъмнината очевидци на самото
деяние – намушкването с ножа от И. на З. не са установени. Времето на
извършване е било късно вечерта, около 22.00 ч., в тъмната част на денонощието,
при участието на множество лица от двете враждуващи групи. Всеки от участниците
е бил в пряк конфликт с лице или лица от другата група и е извършвал действия в
насока нападение или отбрана, имало е и такива , които са бягали.
От извършения оглед на
местопроизшествието / 1-14-16/ и фотоалбума /4-17- 24/ и допълнителния оглед на
местопроизшествието и фотоалбума / 1- 102- 109 / е установено, че инцидента е
настъпил на ул. „*****” в с. Г. Б. в пространството около къщите с номера
17,19, 21 и малко под нея в посока север. В тревната площ около къщата с № 17
са намерени и иззети обект № 1 / плетена шапка в син цвят/, дървена греда с
дължина 43 см.
от едната страна и от другата 38
см., като на най- дългата страна се вижда петно от
червено - кафява течност - описана като обект № 2 /, множество стъклени отломки
/ кристали/ - описани като обект № 3. На разстояние 42,90 метра от ПО / къща/
необитаема/ на улица" *****" под № 17, североизточен ъгъл, който
отстои на разстояние 4,30
метра от лекия край на асфалтовото покрития на
улица" *****" - гледано посока север / и по широчина 2 м. от десния край на пътя /
върху пътя / е намерен нож с обща дължина 30 см. и дължина само на острието 19 см. със синя пластмасова
дръжка, като по цялата му повърхност се забелязва червена течност - описан като
обект № 5 . На разстояние 49,90
метра по дължина от ПО и по широчина 30 см. в ляво от пътя върху
тревната площ е намерен нож с обща дължина 27 см. с черна бакелитова
дръжка и дължина само на острието 16
см.- описан като обект № 6. Върху асфалтовото покритие
има петно от червена течност с размери 14 см. / 26 см. иззето посредством памучен тампон -
описан като обект № 7. Намерени са и дървена тупорижка
с дължина 59,50 см.
и широчина 5 см.
/ 3 см.,
като в деформирания си край се наблюдават множество петна в червена течност -
описани като обект № 8 , дървена тупорижка с дължина 1,16 м. и широчина 5 см. - описана като обект № 9, лопата с дървена
дръжка с дължини на дръжката 1,17
м. и дължина на металната част 23 см. и широчина 23 см.- описана като обект
№10. Намерен е и часовник, работещ в сребрист цвят , метална верижка в сребрист
цвят, черен циферблат, с бели цифри с три броя секундарници с нечетещ надпис -описан като обект № 11, както и петна от
червен цвят - описани като обект № 12 , брадва с дървена дръжка като по нея се
вижда петно в червен цвят - описано като обект № 13 .
Извършен е оглед на МПС и изготвени
фотоалбуми / 1-31- 48/ на лек автомобил «Мицубиши Лансер» с регистрационен № *** със собственик Г. И. Г. от
гр. В. и лек автомобил «Опел Вектра» с рег.№ *** със
собственик М.В.М. *** /4-4-7 /. По първия автомобил е спукано огледалото за
обратно виждане на лява предна врата , счупено отваряемо
стъкло на задна дясна врата, по нея има и деформация. Върху задната седалка в
дясната и част както и на пода пред нея има отломки от счупено стъкло. По
втория автомобил липсва предна декоративна решетка. Предната броня в лявата и
част е спукана, липсва стъклото на предния ляв мигач, както и лайсната от
предната лява врата. Счупено е стъклото на задния десен стоп. На прага на
автомобила при отваряне на задна дясна врата има две засъхнали петна в червен
цвят.
Извършен е оглед на трупа на З. / 1-
50-51 / и са иззети неговите дрехи- обект №1 / тъмно синьо долнище на анцуг с 2
бр. сини кантове /,. обект № 2 - / два броя черни мъжки чорапи с надпис „Sport"/,. обект № 3 - / тъмно сини слипове /,. обект №
4 / синя на цвят фланелка с надпис" „ Grammer"/,-
обект № 5 / сиво яке с бял кант на ръкавите, пропито с червеникава течност/,
както и биологичен материал- обект № 6 / косми от челната част на трупа /,.
обект № 7 / косми от дясното слепоочие/,, обект № 8 / косми от лявото слепоочие
/,. обект № 9 / косми от тила та трупа/,, обект № 10 / нокти от лявата ръка на
трупа/,, обект № 11 / от дясната ръка на трупа/. Изготвен е фотоалбум
документиращ опаковане на дрехите на З. / 1-62-64/
По-късно, в 04,30 ч. на 09.11.2014г.
в МБАЛ Ловеч- "Неврологично отделение" е постъпила за лечение подсъдимата
К.И. с тежка черепно- мозъчна травма /2-3/ . Тя е предала по протокол за
доброволно предаване с вх. № 5747/09.11.2014г. / 1- 65- л.75 / дрехите с които
е била облечена по време на боя, описани като обект № 1 -виолетово яке с
качулка с надпис на него„ UNLIMITED",, обект № 2-бежова на цвят фланелка с
рисунка в предната части със следи по нея от червено кафява течност,, обект № 3
- дамски дънки, сини на цвят,, обект № 4 - 2 броя
дамски платнени обувки от тъмен плат, със светли подметки. По протокол / 1- 77,78 / за вземане на
образци за сравнително изследване от 10.11.2015г. са иззети от И. клетки от бокална лигавица, нокти от лява ръка и дясна ръка,
дактилоскопични отпечатъци от лява ръка и дясна ръка.
На 09.11.2015г. е извършен личен
обиск и изземване на дрехите на Й.А.К. с установен ЕГН и изготвен протокол и
фотоалбум 1- 83-90/ . Иззети са епителни клетки от бокална
лигавица от свидетеля Й.А.К. като образец за сравнително изследване / 1-162/.
Извършено е претърсване и изземване
на жилището обитавано от К.И. и А.Д.А. *** и изготвен протокол / 1- 94-101/ .
Иззети са кожена кания с дължина 22 см., нож с дървена дръжка
с обща дължина 16,5 см.
и дължина на острието 7,5 см.
, нож с обща дължина 20 см.
със синя пластмасова дръжка с дължина на острието 10 см., нож с обща дължина 24 см. с метална дръжка с
обща дължина на острието 13,5
см.
От извършеното освидетелстване на подсъдимата
К.И. / 1-163-166/ е установено, че същата е висока 155 см. и има тегло 43 кг.
Приложени са медицински документи от
УМБАЛ гр. Плевен , от МБАЛ гр.Ловеч / 1- 181-216, 2- 1- 67/ и от ЦСМП гр. Ловеч
/ 3- 1-27. /
От заключението на назначената и
реализирана съдебно медицинска експертиза /аутопсията на трупа на А.Й.З. на
09.11.2014г. /1- 150-160/ е видно, че смъртта му е причинена в резултат на
острата кръвозагуба от масивния излив на кръв в лявата гръдна половина от
проникващо в нея прободно - порезно нараняване с
нарушаване целостта на жизнено важен орган - белия дроб, което е резултат от
действието на предмет с остър връх и един режещ ръб- нож. Състоянието на трупа
отговаря на смърт в срок от 24 часа. Причинените увреждания на З. са прободно порезно нараняване в лявата гръдна половина с
нарушена цялост / наранен / на двата дяла на левия бял дроб и второ ляво ребро
с масивен излив на кръв. Раневият канал преминава
през кожа, първо междуребрие и нараняване на второ
ребро, входна и изходна рани на горния дял и входно на долния е и с посока
отдясно-наляво, отпред- назад и леко отгоре на долу при изправено положение на
тялото, каквато е и посоката на удара. Налични са и две порезни рани в областта
на дясната предмишница които нямат изход и са с дължина на раневите
канали 5-6 см.
всеки един от тях. Посоката на раневия канал на
едната рана е отгоре на долу и наляво към лъчевата кост. На другата рана
посоката на раневия канал е също отгоре на долу и
навътре, към лакътната кост при изправено анатомично
положение на тялото-с пуснати надолу ръце /това се отнася и за двете рани/. Има
причинена и повърхностната рана под лявото коляно , както и кръвонасядане
на челото около левия очен ъгъл. Смъртта е причинена от проникващо в лявата
гръдна половина прободнопорезно нараняване с нарушена
цялост на белия дроб и последвалия излив на кръв. Налице проникващо нараняване
на гръдната кухина. Само по себе се нараняването на белия дроб и излива на кръв
представляват разстройство на здравето постоянно опасно за живота от момента на
нараняването до настъпването на фаталния изход. При този обем на нараняванията
смъртта е настъпила бързо-в границите на минути и в конкретните условия е била
неизбежна. Прободно порезните рани са резултат от
действието на предмет с остър връх и един режещ ръб-нож. На базата на размерите
и морфологията на прободно порезното нараняване в
гръдната кухина - с изразен един остър ъгъл и добре оформен „М” образен с
охлузване втори и трети увреждането на второ ляво ребро се касае за нож с добре
заточен /остър/ режещ ръб и широк гръб. Порезната рана на лявата подбедреница е от предмет с режещ ръб и също може да е
причинена от нож. Кръвонасядането на челото е от тъпа
травма-удар с или върху твърд тъп предмет, възможно ръка, но идентификация на
действал предмет не може да се направи. Предвид вида и разположението на
уврежданията-разположени по предната повърхност на тялото най-вероятното
разположение пострадал – нападател е лице в лице. Попадането на ножа в първо междуребрие е възможно единствено при вдигната над главата
в защитна поза лява ръка или при нанасянето на удар. В противен случай при
спусната надолу лява ръка ключицата покрива пространството над първото междуребрие.
От заключението на допълнителната
съдебномедицинска експертиза/ 1-171-176/ е видно, че преценката относно силата
на нанасяне на ударите, с които са причинени нараняванията е относителна и
зависи от характеристиките на оръжието - форма, заточване на режещия ръб на
острието и връх, от особеностите на раните – тъкани, през които преминават,
дълбочина и други. При изследването на трупа на З. са установени още четири
наранявания – три от които са в меките тъкани и при причиняването им не е
необходимо прилагането на особена сила при едно добре заострено оръжие.
Нараняването, довело до смъртта е нанесено със сравнително по-голяма сила, за
което се съди от срязването на реброто. По трупа на З. са установени три рани,
които по своята характеристика са прободно порезни,
т.е. причинени със забиване на оръжието, а не при порязване със замах. По този
механизъм може да е причинена раната на лявата подбедреница,
която е повърхностна. От данните на медицинските лица – дежурен лекар в ЦСМП И.
е била в безсъзнание, дошла в съзнание в линейката. При проведените изследвания
е установена многофрагментна фрактура на черепа и вътречерепни контузионни огнища.
При този вид и тежест на черепно мозъчната травма тя не е била в състояние да
извършва активни движения. Смъртта на З. е настъпила вследствие масивна
кръвозагуба на наранения ляв бял дроб. Подобно нараняване не води веднага до
настъпване на смърт, възможно е също така пострадалия да запази физическа
активност за кратко време. Описаните повреди на дрехите в областта на гърдите
са получени от един удар с прободно порезно оръжие.
Особеностите във вида им се определя от състоянието на дрехите в този
момент-например наличие на гънки през които е преминало оръжието. Повредите на
дрехите, както е раната в областта на гърдите са получени по един механизъм,
т.е. от един и същ удар с хладно оръжие. Срязванията по дрехите са причинени от
едноостро оръжие с остър връх и режещ ръб. Дължината
на срязванията по дрехите е от 2,9 до 3,1 см. Раната в областта на гърдите е с
дължина 3,2 см.,
причинена също от едноостро прободно
порезно оръжие. Дължината на раната и повредите по дрехите са с близки размери.
Причиняването на нараняването в гърдите, което е причинило смъртта, е нанесено
с един удар насочен към гърдите, с прилагане на сила, за което се съди по
увреждането на кост – срязване на ребро.
От заключението на допълнителната
съдебномедицинска експертиза / 4-73-75 / се вижда, че И. е била в съзнание,
дошла в съзнание в линейката, повърнала многократно, няма спомен за времето
след последния удар в главата. При проведените изследвания е установена многофрагментна фрактура на черепа и вътрешночерепни
контузионни огнища. По този повод е проведено
оперативно лечение – отстраняване на отделни фрагменти от счупените черепни
кости и е проконтролирано кървенето от средната менингеална
артерия към основата на средно черепна ямка. През
месец март 2015 г.
пластично е възстановен костния дефект на черепа. При подобно костно черепно
мозъчни травми обичаен симптом е липса на спомен за отделни времеви периоди,
които за всеки отделен случай се проявяват индивидуално. При някой пациенти с
травми на главата в такъв обем е възможно амнезията да обхваща и период от
време преди инцидента дори в рамките на часове, при други липсата на спомен е
за период непосредствен след причиняване на травмата, както съобщава и подсъдимата.
По време на съдебното следствие пред настоящата инстанция е назначена и
реализирана съдебномедицинска експертиза с вещо лице невролог – д-р С. Д.,
която е посочила, че към момента на травмата от събраните по делото
доказателства приема, че е причинено на подсъдимата И. импресионна
фрактура на черепните кости, с оперативно отстраняване на същите, която повреда
обуславя проникване в черепната кухина. От тази травма, сочи вещото лице, че е
причинена контузия на мозъчното вещество – челно вдясно, което от своя страна е
причинило разстройство на здравето временно опасно за живота. От своя страна
вещото лице сочи, че от това увреждане в последствие подсъдимата И. страда от
т. нар. вторична епилепсия, което е в причинно следствена връзка с претърпяната
по-рано черепно мозъчна травма /л. 198 т.2 от НОХ д./
Видно от заключението на
съдебно-медицинската експертиза / 1-123-125, 3-102-104 / на К.И. е причинена
травма на главата, изразяваща се в счупване на черепните кости и контузия на
мозъка с последваща операция – трапанация
на черепа и отстраняване на счупените фрагменти на черепа. Прегледа, извършен
от невролог и неврохирург, показва пълното и възстановяване без остатъчно
явление от страни и мозъка.Налице е и многофрагментно счупване на носните
кости.
От заключението на тройната съдебно
- медицинска експертиза / 2-105-107/ е видно, че на обвиняемата И. са причинени
проникващо нараняване в черепната кухина - многофрагменто
счупване на черепа с надлежаща раскъсно
контузна рана в дясно челно - теменно- орбитално,
контузии на мозъка. В линейката тя е била в съзнание. Описаните травматични
увреждания са наложили оперативно лечение- трапанация
на черепа с отстраняване на костни фрагменти. На нея и е причинено проникващо
нараняване в черепната кухина. Мозъчните контузии обуславят разстройство на
здравето временно опасно за живота. Налице е травма на жизнено важен орган -
мозък. Описаните увреждания са резултата на тъпа травма със значителна сила.
Според обвиняемата тя е удряна с ръка, но травма с такава тежест и обем не може
да бъде причинено по този механизъм. Конкретна идентификация на действал
предмет не може да се направи. Не е налице причиняване на постоянно общо
разстройство на здравето опасно за живота, а е налице разстройство на здравето
временно опасно за живота /мозъчна контузия/.
От заключението на тройната
допълнителна съдебно-медицинска експертиза / 4-164-171 / като цяло причинените
на обвинената И. травматични увреждания в посочения вече обем не могат да бъдат
приченени единствено от удар или удари с ръка, но
идентификация на действал предмет не може да се направи. Не може с
категоричност да се изключи и черепно мозъчната травма и счупването на носните
кости да са причинени от един удар. На нея е причинено проникващо нараняване в
черепната кухина, а мозъчните контузии обуславят временно опасност на живота.
Видно е от направената фотография при освидетелстването, че няма основание да
се приеме че са налице груби белези, които в значителна степен да променят
анатомичния вид на лицето и. По начало заключението относно предмета / оръжието
/ , с което са нанесени конкретни увреждания се изгражда на основата на няколко
групи данни : морфологията нараняването, характеристиките на оръжието / в
случая дължина на острието, ширина на гърба на острието, заточване, ширина на
острието в различните му части по дължина / , взаимното отразяване на следите /
особеностите на оръжието, отразени в нараняването и зацапване по оръжието от
обекта /. Рана в областта на гърдите на пострадалия е на 134,5 см. отстояние от
основата на стъпалото, по предната повърхност на гръдния кош. При
освидетелстването на обвиняемата И. е измерен ръст от 155 см. При освидетелстването
на свидетеля Й.К. е измерен ръст 183
см. Като обобщение нараняването е разположено в област и
на височина, достъпни и за двамата. Теглото на двамата извършители не играе
съществена роля при преценка на възможността да се нанесе конкретното
нараняване в случая.
От заключението на тройната
съдебно-медицинска експертиза / 2-97-100/ е видно, че на Д.А.К. са причинени
счупване на дясната подбедреница / което е наложило
оперативно лечение / счупване на основата на пета дланна
кост и първа фаланга на пети пръст на лява ръка, счупване на осмо и девето
ребро в лява гръдна половина, раскъсно контузии рани
по главата и лявата ръка. Счупването на костите на дясната подбедреница
причинява трайно затруднение на движението на десния долен крайник за не
по-малко от 4-5 месеца при нормално протичане на оздравителния процес.
Счупването на пета дланна кост и първа фаланга на
пети пръст на лява ръка са причинили трайно затруднение на движението на лявата
ръка за не по-малко от 1,5 месец при нормално протичане на оздравителния
процес. Счупването на две ребра и раскъсно контузиите
рани на главата и лявата ръка сами по себе причиняват разстройство на здравето
временно и неопасно за живата. На К. не са причинени нараняване на жизнено
важни органи. Всички описани увреждания по тялото и главата на К. са резултата
на тъпи травми със значителна сила. Няма увреждане от остри предмети или
огнестрелни наранявания. Счупването на кости на дясната подбедреница
отговорят да са причинени от директен удар с дървен или метален предмет, както
съобщава той. Счупването на кост на лявата ръка също отговарят да са получени
от директни удари в лявата длан при вдигната в защитна поза ръка. Изолираното
счупване на 8 и 9 ребро в лявата гръдна половина позволява извода, че са
причинени от удар с предмет с ограничена действаща повърхност, възможно както
съобщава той. Конкретна идентификация на действалия предмет / предмети / не
може да се направи. Няма медицински данни за причинено постоянно общо
разстройства на здравето опасно за живота, постоянно разстройство на здравето
не опасно за живота, или разстройства на здравето временно опасно за живота.
От заключението на тройната
съдебно-медицинска експертиза /2-139-141/ е видно, че на А.Д.А. са причинени раскъсно контузна рана на главата
и прорезна рана на пети пръст на дясната ръка.
Установени са компютърно томографски данни за незназначителни мозъчни контузии - той не е губил съзнание.
Тези травматични увреждания са му причинили разстройство на здравето временно и
неопасно за живота. Видно от медицинската документация и съобщеното от него
където подробно и последователно пресъздава събитието около инцидента е, че в
нито един момент след причиняване на травмите не е имало опасност за живота му.
Увреждането по главата са резултат на тъпа травма и според вида и
разположението си може да е от удар с дърво, каквито данни има в делото, но
единствено и само на наличното описание идентификация на действалия предмет не
може да се направи. Раната на пети пръст на дясната ръка е резултат от
действието на предмет с остър режещ ръб - възможно нож, брадва, но
идентификация на действалия предмет също не може да се направи. Няма причинено
нараняване на жизнено важни органи, няма причинено постоянно общо разстройство
на здравето опасно за живота, няма причинено постоянно разстройство на здравето
неопасно за живота, както и няма разстройство на здравето временно опасно за
живота.
Видно от заключението на тройната
комплексна съдебно-психиатриачна и психологична
експертиза / 2-72 - 85 / обвиняемата е психично здрава и при нея не се откриват
симптоми на психоза или друго психично заболяване в широкия или тесен смисъл на
това понятие. Тя не е лекувана в психиатрично заведение и не се води на
диспансерен отчет. Преди, по време и след извършване на деянието тя е
разполагала с психичната годност да разбира свойството и значението на своите
постъпки и е могла да ръководи действията си, както и да предвижда
последствията си от тях. Към момента на извършване на деянието обвиняемата И.
не е била в състояние на физиологичен афект / силно раздразнение по смисъла на
чл. 118 от НК. И. има нормално развитие
в отделните психични
сфери, сравнително балансирана личностнова
структура, не се отчитат данни за интелектуално когнитивен дефицит, липсват
данни за разстройство както на кратко временната, така и на дълго временната
памет. И. се характеризира с общителност, висок жизнен тонус, изразеност на мимики и жестове. Ориентиране към търсене на
добри междуличностни отношения, основани на разбиране и подкрепа. Гъвкава и
адаптивна в поведението си. Има изградена позитивна житейска нагласа към света
и хората. Тестовите въпросници очертават в границите на нормата параметрите на
емоционалния диапазон. Емоционална отзивчива, с добър тон на настроение в
обичайни условия и общуване. Тя е възприела и спазва характерните за етноса
ценности и обичаи. Със силно развито чувство за родова и семейна принадлежност.
Фрустриращите обстоятелства са засегнали базисни характеристики на личността и
важни пунктове в ценностната и система - род, семейство, дълг и т.н. Тя е
приела конфликта като пряка заплаха и посегателство върху семейството и
общността към която принадлежи, почувствала се е длъжна да брани себе си и
близките си като е разчитала, че няма да прекрачат определени граници.
Последвалия масов побой е породил у нея негативни емоционални преживявания на
гняв, страх, уплаха и несигурност, които нямат интензитета и клиничната
характеристика на т.нар. физиологичен афект. И. може да участва пълноценно в
досъдебната и съдебната фаза на наказателното производство и може да дава, ако
желае, достоверни обяснения за всички факти и обстоятелства, които имат
значение за делото. Тя не се нуждае от задължително или принудително лечение в
психиатрична институция.
От заключението на
съдебно-медицинската експертиза на веществени доказателства № 14 / БТМ -339
/2-155-159 / е видно, че кръвната група на А. З. е нулева / алфа, бета/. По ножа със синя дръжка се доказва човешка кръв в
която не се доказват А и В аглутиногени на алфа и бета аглутинини. По тази причина
не е установена кръвногруповата принадлежност на
кръвта по обекта. По обект № 2 /нокти от лява ръка на З./ и №4 / нокти от лява
и дясна ръка на К.И. се доказва кръв /. По обект № 3 / нокти от дясна ръка на З.
не се доказва кръв/.
От заключението на
съдебно-медицинската експертиза на веществени доказателства по метода на ДНК
профилиране № 14 /ДНК -387 /2-150-154/ ДНК профилът установен за обект от
обекти 1.1 и 1.2 / нож със синя пластмасова дръжка - съответно материал за
изследване чрез цялостна отривка от режещият ръб на
острието и от произволни места по повърхността на дръжката/ напълно съвпада с
профила на подсъдимата И. - обект №7 / клетъчен материал от устната и кухина.
Вероятността да се установи този ДНК профил в някой друг индивид освен К.И.И. е
едно на 380 000 000 000 000. Изследвания биологичен материал - кръв по острие и
кръв по дръжката на ножа на същия обект произхожда от И.. За изследвания
биологичен материал от нокти на дясната ръка обект № 3 на А.Й.З. се визуализира
смес на клетъчен материал от две лица от приблизително еднакво съотношение.
Подчертаните алели в сместа формира профил, който
напълно съвпада с алелите от съответните локуси на ДНК профила на З. / обект №6 - суха кръв /, а
останалите алели не съвпадат с алелите
от съответните локуси на ДНК профила на И. /обект №7
/ -т.е. част от биологичния материал в сместа произхожда от З., а останалото количество
от неизвестно лице. Изследваният биологичен материал кръв по ноктите от лява
/обект № 4 / и дясна ръка / обект №5 / на К.И. произхожда от нея самата. Няма
биологичен материал от друго лице. Изследвания биологичен материал кръв от
ноктите от лявата ръка / обект № 2/ на З. произхожда от него самия.
От заключението на съдебно-дактилоскопната експертиза № 14 / ДКТ -266 /
2-160-162/ по ножа със синя пластмасова дръжка няма проявени и открити годни за
идентификационно изследване дактилоскопски следи.
От заключението на
съдебно-медицинската експертиза на веществени доказателства № 15 / БТМ -41 /
2-171-173 / по обект № 1 -нож с черна дръжка - 26,5 / 16 см. се доказва човешка
кръв.
От заключението на съдебно-дактилоскопна експертиза № 15 / ДКТ -20 /
2-175-176/ по този нож не са открити и проявени дактилоскопни следи.
От заключението на
съдебно-медицинската експертиза на веществени доказателства по метода на ДНК
профилиране № 15/ ДНК-27 / 2-178-181 / ДНК профилът на обект № 1.1 / материал
за изследване чрез отривка от червено-кафявата
материал в двата улея от острието от обект № 1 - нож с черни чирени с обща
дължина 27 см.
и острие 16 см.
/ напълно съвпада с ДНК профила на А. З.. Вероятността да се установи този ДНК
профил в някой друг индивид освен него е 1 на 220 000 000
000 000 000.
Изследваният биологичен материал от този обект произхожда от З.. ДНК профилът
установен в обект № 1.2 / отривка от оребрената повърхност на чирените на същия нож / напълно
съвпада с ДНК профила на К.И.. Вероятността да се установи този ДНК профил в
някой друг индивид
освен К. И.
е 1 на 380 000 000 000 000. Изследвания биологичен
материал отривка от
дръжката на ножа произхожда от К.И..
От заключението на съдебно-медицинската
експертиза на веществени доказателства № 15 / БТМ -97/ 2- 187-190 / по
изследваните обекти № 1 /виолетово яке / и № 2 / сини дънки,
описани в протокол за доброволно предаване от К.И. с вх.№ 5747 / 09.11.2014 г.
/ 1-65 / има доказано човешка кръв за която не са установени А и В аглутиногени и алфа и бета аглутинини. Не може да се даде отговор за кръвногруповата принадлежност на кръвта по тези обекти.
От заключението на
съдебно-медицинската експертиза по метода на ДНК профилиране № 15 / ДНК - 153 /
2-192-195/ ДНК профилът установен по същите обекти напълно съвпада с ДНК
профила на К.И.. Вероятността да се установи този ДНК профил в някой друг
индивид освен нея е 1 на 380 000 000 000 000. Изследвания биологичен
материал - кръв по яке и дънки произхожда от К.И.. В
сместа от клетъчен материал от ноктите на дясната ръка на А. З. / отривка, описана като обект № 3 в експертиза № 14 / ДНК-387
/ не се установява биологичен материал който да произхожда от Й.А.К..
Към материалите по делото е изискана
е и е получена справка за проведените разговори на тел 112 на 08.11.2014г. / 4-
10-12 /. Тогава са били подадени 12 сигнала за инцидента, като първия е в 21,58
ч., а последния в 23,06 ч. За този случай са подавани сигнали на телефона и на
другия ден.
Назначена и реализирана е фоноскопска експертиза на приложения компакт диск / 4-18-
53/. На хартиен носител е извършена разпечатка на съдържанието на проведените
разговори. Първия обадил се е И.А. /4-103/. От съдържанието на разговора /4-23
/ свидетеля е посочил същия номер на мобилиня си
телефон като този от който е извършено обаждането / се вижда, че « десет човека
« са пребили майка му и баща му. Във второто обаждане иска идването на линейка
/4-29 /. От другите обаждания се говори за нападение и нанасяне на побой от
много лица и за пострадали множество хора.
Приетата фактическа обстановка са
установява от разпита на свидетелите по делото, писмените и веществените
доказателства, съдебно медицинските експертизи, съдебно медицинските експертизи
на веществени доказателства, съдебно медицинските експертизи на веществени
доказателства по метода на ДНК профилиране, съдебно дактилоскопните
експертизи, комплексната съдебно психиатричната и психологичната експертиза,
съдебно фоноскопската експертиза .
Въз основа на така установената фактическа обстановка
настоящия съдебен състав прие, че подсъдимата К.И.И. е извършила деянието при условията на
неизбежна отбрана и на основание чл. 12, ал. 1 от НК призна същата за невиновна и я оправдава по обвинението по чл.
115 от НК за това, че на 08.11.2014 г. около 22.00 часа в с. Г.Б., Ловешка
област, на ул. „*****” умишлено да е умъртвила А.Й.З., ЕГН ********** от с. Г..
Настоящата инстанция прие, че в
конкретния казус се касае за деяние извършено при неизбежна отбрана, имайки
предвид и изследвайки поведението на подсъдимата и останалите свидетели в
конфликта. В тази връзка настоящата инстанция приема, че обясненията на
подсъдимата К.И. в досъдебното производство съответстват на нейните действия.
По-точно, И. сочи, че по време на конфликта, след като първоначално е държала
свидетеля П.М. за дрехите отпред в областта на гърдите му, с цел единствено и
само да не предприема действия срещу мъжа й и неговите роднини, а не както се
сочи от страна на представителя на държавното обвинение, целейки с този нож да
извърши убийство. Както сама заявява подсъдимата в последствие тя се затичала
по-надолу от местото където преди това е била при свид.
П.М. единствено и само с цел да спаси свид. А.А., с
когото живее на съпружески начала. Като в тази връзка настоящата инстанция дава
вяра на обясненията на подсъдимата, тъй като те кореспондират и на заключенията
на посочените по-горе съдебномедицински експертизи, в частта в която се сочи,
че действително по ръцете на пострадалия е имало наранявания от нож. Като
подсъдимата сочи, че определено това е била и нейната цел, а именно,
размахвайки ножа с резки движения на ляво и на дясно да го уплаши, и по този
начин да спре физическата саморазправа между нейните роднини и групата на З.. В
тази връзка обясненията на подсъдимата определено съответстват и на
заключението на вещите лица по съдебнопсихиатричната и психологична експертиза
/т.2, л. 72-85 от ДП/. Същите категорично са посочили, че подсъдимата към
момента на извършване на деянието не е била в състояние на физиологичен афект,
но същата е възприела и спазва характерните за етноса ценности и обичаи.
Определено вещите лица сочат, че същата е със силно развито чувство за родова и
семейна принадлежност. Фрустриращите обстоятелства са засегнали базисната
характеристика на личността на подс. И. и важни
пунктове в ценностната й система – род, семейство, дълг. Нещо повече, вещите
лица са категорични, че тя е приела конфликта като пряка заплаха и
посегателство върху семейството и общността, към която принадлежи. Почувствала
се е длъжна да брани себе си и близките си, като е разчитала, че няма да се
прекрачат определени граници. Т.е., както и самата подсъдима сочи в обясненията
си „…взех ножа, защото се уплаших за семейството ми, защото ще ни изпребият.
Исках да ги уплаша, за да си тръгнат с добро и не съм искала да наранявам
никой.” /л. 65, т.3 ДП/. Вещите лица сочат и още едно важно обстоятелство, а
именно, че последвалият масов побой е породил у нея негативни емоционални
преживявания на гняв, страх, уплаха и несигурност. Видно от заключението на
вещите лица по тройната съдебномедицинска експертиза № 131/15 (л.164-171, т. 4
ДП) обясненията на подсъдимата К.И. съответстват и на отразеното в
заключението, а именно, че е налице счупване на носните кости на подсъдимата,
което е резултат на тъпа травма и според вида и разположението си може да е
причинено от удар с ръка. Както заявява и самата подсъдима, че именно такива
удари са й били нанесени от страна на З. по време на съприкосновението им един
с друг. В Постановление на Пленума на ВС № 12/1973 г., в т 6 и 7 от същото са
очертани основните критерии, въз основа на които да се преценява наличието или
липсата на „превишаване пределите на неизбежната отбрана”. Определено от
посоченото там следва изводът, че във всеки отделен случай поведението по
отблъскването на противоправното поведение следва да бъде оценявано с оглед
спецификата на конкретните обстоятелства. Няма различия в съдебната практика на
ВС и ВКС и относно това както се приема за допустимо и обществено оправдано,
следователно необществено опасно отбраняващият да използва и по интензивни
средства и начини за отбрана, ако това явно ненадхвърля възможностите за
отблъскване на нападението и когато със защитата при отблъскване на нападението
се засяга същото благо, което е било застрашено с характера и интензивността на
нападението. В тази връзка настоящата инстанция счита за неоснователно
възражението от страна на прокурор Р. Петров, че подсъдимата К.И. предварително
се е била подготвила и е имала намерението умишлено да умъртви някого, респ. и
по-конкретно пострадалия З.. Липсват каквито и да е доказателства в тази
насока. Нещо повече, не подсъдимата и роднините на свид.
А.А., с когото живее на съпружески начала, са имали агресивно поведение, не те
са търсили конфликт с групата свидетели дошли пред дома им с пострадалия З., а
както сочи подсъдимата и както са приели и вещите лица по съдебнопсихиатричната
и психологична експертиза, единствената й цел е била с размахванията
на този нож да респектира З. и другите свидетели и по този начин да ги уплаши и
да си тръгнат, както сочи подсъдимата „с добро”. В конкретния казус настоящата
инстанция приема, че нападението срещу подсъдимата е било твърде интензивно.
Нанасяни са й удари именно в жизненоважни органи, каквато е главата на човека,
от една страна. Нещо повече, вещото лице д-р Т.Н. категорично е посочил в
съдебно заседание /л. 305 НОХ д./, че действията на подсъдимата са „ … в
резултат на физическата агресия, на нанесените удари на главата й, действията й
вече са като действия за себезащита, с двигателни
решения типични за човек изпаднал в такава ситуация.” В тази връзка, вещото
лице М.Д. сочи, че изготвяйки експертизата е била приложена методика за анализ
на ценностите, който анализ категорично те са установили, че на подс. И. са присъщи т. нар. терминални или базови ценности,
които са свързани точно със семейството, с деца с род. Като вещото лице сочи,
че именно на базата на анализа на ценностната система на подекспертната
– подсъдимата И., на проведеното интервю на проведеното невербално и вербално
наблюдение и на анализа на данните от досъдебното производство те категорично
са приели, че подсъдимата е преживяла травматичен стрес, и който характеризира
тези преживявания със страх и уплаха, от една страна. А, от друга страна,
вещото лице сочи, че именно на базата на тези установени ценности подсъдимата е
приела ситуацията като пряка заплаха срещу себе си и близките си, искала е да
ги брани и помогне с каквото и както може /л. 306 от НОХ д./. Все в тази връзка
другото вещо лице д-р Т. Н. категорично сочи, че приема именно тези обяснения
на подсъдимата, в смисъл, че действията й са били, за да се защити и че тези й
действия са отбранителни такива, поради което те категорично считат, че
поведението и действията на подсъдимата имат отбранителен ефект, а не умисъл за
умишлено умъртвяване, както това е прието от прокуратурата в обвинителния акт. От
друга страна, не се касае за един единствен, както сочи прокурорът, удар целящ
да умъртви З., а се касае за едни резки движения и размахвания на ножа, целящи
да респектират пострадалия З. да преустанови нанасянето на удари на подсъдимата
И.. Т.е. разрастването на упражнената принуда и нанесените удари, както и
действията на останалите свидетели от групата на З. по нанасяне на телесни
увреждания на роднините на свид. А. е ескалирало в
съзнанието на подсъдимата безизходното за нея положение за отбрана. Именно
тогава тя, както сочи и в обясненията си, след като е получила поредния удар в
областта на главата „…той ме удари с юмрук по лявата част на главата няколко
пъти – слепоочието. Изпитах силна болка. Той се опита пак да ме удари по
главата, като аз държах ножа срещу тялото му с изправена ръка и като се
отбранявах от ударите му, които ми нанасяше по главата и при последния удар
който ми нанесе ножа го забих в тялото на мъж…”. Че не е преустановена
агресията от страна на З. сочи и фактът, че именно едновременно с пробождането
той отново е нанесъл удар по главата на подсъдимата, след което същата сочи, че
нищо не си спомня. Тези обяснения настоящата инстанция дава вяра, тъй като
същите не са голословни и кореспондират на заключението на вещите лица по
съдебномедицинската експертиза /л. 170, т.4 ДП/ в частта, в която вещите лица
сочат, че на подс. И. е причинено проникващо
нараняване в черепната кухина – многофрагментно счупване на черепа с надлежаща разкъсно контузна рана, фронто – темпоро, орбитално в дясно (челно – теменно орбитално).
След което вещите лица са категорични, че подсъдимата е била в пълна загуба на
съзнание. Т.е., обясненията й кореспондират на заключението на вещите лица.
Следва да се отбележи и че нанесените наранявания на З. са в динамика един след
друг и следователно представляват едно защитно действие, в който смисъл са
обясненията на подс. И., а не както се сочи от
представителя на държавното обвинение, премислено и целенасочено отмъщение.
Фактите, че те са нанесени с неголяма сила и при размахване на ножа, а не като
премислено и премерено предварително действие обективират
единствено, че в съзнанието на подсъдимата е имало представа и воля, както
между впрочем и самата тя заявява, за отблъскване на З. и то при използването
на нож като крайна мярка срещу него, тъй като тя не е прибягнала до употребата
на ножа в началото и развоя на нападението, а едва след като З. е продължил да
й нанася удари. По тази причина настоящата инстанция, изследвайки необходимите
предели за отблъскване на нападението приема, че подсъдимата е използвала ножа
единствено като средство за защита, а не както се приема в обвинителния акт от
страна на прокурора като намерение умишлено да бъде умъртвен З.. Както е
посочило и вещото лице по съдебномедицинската експертиза за изследване на труп
№ 87/14 г. на пострадвалия З. са причинени две прободно-порезни
рани в областта на дясната предмишница, които нямат изход и са с дължина на раневите канали 5-6 см, всеки един от тях, като посоката на раневия канал на рана № 2, както е означено от вещото лице
на схемата, е от горе надолу и наляво към лъчевата кост. Посоката на раневия канал на рана означена № 3 е също отгоре надолу и
навътре към лакътната кост при изправено анатомично
положение на тялото с пуснати надолу ръце /л. 154, т.1 ДП/ Тези рани определено
сочат, че са нанесени при размахване на ножа, както сочи и самата подсъдима,
което съдържа и елемента „сплашване”, в който смисъл са и обясненията на
подсъдимата, именно с цел отблъскване на нападението, предвид на което и
настоящата инстанция приема, че подсъдимата И. се е намирала в условията на
реално застрашаващо телесната й неприкосновеност и живота нападение, предвид и
броя на нападателите, участващи в конфликта. Нещо повече, настоящата инстанция
приема, че имайки се предвид самата обстановка, обстоятелството, че подсъдимата
е жена с височина 155 см.
и тегло 43 кг.,
видно от протокола за освидетелстване на лице /л. 163, т.1 ДП/, същата в този
момент се е почувствала незащитена и без алтернатива да се отбранява освен, ако
не употреби по-интензивно средство за защита срещу нападението. А и към момента
на употребата на ножа подсъдимата е изчерпала всички други ефикасни средства за
защита и употребата му се е налагала, и поради физическото предимство и сила на
пострадалия З.. Както вече се посочи и по-горе не може да бъде пренебрегнат и
факта, че поначало подсъдимата не е имала намерение да използва ножа за
умъртвяване на другиго, а именно и само да предотврати конфликта между нейното
семейство и пристигналите със З. останали свидетели и че същия не е употребила
срещу свид. П.М., към когото първоначално се е била
насочила, разчитайки на това, че го познава и че същият може да предотврати
назряващия конфликт. Действително в хода на съдебното следствие, както се сочи
и от страна на прокурора, подсъдимата И. е потвърдила обясненията си дадени на
досъдебното производство като е отрекла да е нанасяла телесното увреждане
довело до смъртта на З., като това й обяснение настоящата инстанция отчита като
нейна защитна реакция срещу предявеното й обвинение. А и доказателствата не
кореспондират на заявеното в съдебно заседание, че тя е нанесла само раните по
ръцете на З., заявявайки „… с ножа го одрасках два пъти по ръката..” /456, т.2
НОХ д./, както и самите заключения на вещите лица, посочени по-горе. Нещо
повече, вещото лице д-р Пл. Д. в съдебно заседание сочи, че ударът причинил
смъртта на пострадалия З. е нанесен при вдигната лява ръка или в защитна поза,
или държейки някакъв предмет, тъй като е изместила ключицата нагоре и е
освободила пространството на първото междуребрие.
/л.458, т.2 НОХ д./
Все в тази връзка, кореспондиращо на
обясненията на подс. К.И. е и заключението на
съдебномедицинската експертиза, назначена по време на съдебното следствие, с вещо
лице невролог – д-р С. Д., която категорично е посочила, че телесното увреждане
нанесено от страна на З. в момента, в който подсъдимата е нанесла удара с ножа
довел до смъртта на З. е причинило на подс. И. импресионна фрактура на черепните кости, с оперативно
отстраняване на същите, което е довело до повреда обуславяща проникване в
черепната кухина, вследствие на което и подс. И.
страда и към настоящия момент от т. нар. вторична епилепсия, която е в причинно
следствена връзка с претърпяната по-рано черепно мозъчна травма /л. 498 НОХ д.
/. Т.е., определено не е налице в настоящия казус преустановяване на нападението
от страна на З. срещу подс. И., след което тя да е
нанесла фаталния удар с нож, респ. това да е довело до превишаване пределите на
неизбената отбрана, каквито съображения се навеждат от страна на защитника адв. С., като алтернатива на така предявеното обвинение на подс. И..
Колкото до възражението на защитника
адв. С., че не са налице доказателства, от които да
стане видно, че подсъдимата е нанесла телесните увреди с ножа на Й.К.,
настоящата инстанция намира за неоснователни. Действително подс.
И. сочи, че не е имала съприкосновения с процесния нож, но настоящата инстанция
намира обясненията й единствено и само като защитна реакция срещу предявеното й
обвинение. Същите не кореспондират на заключението на вещото лице по съдебномедицинската
експертиза на веществени доказателства по метода на ДНК профилиране № 15/ДНК-27
/т.2, л. 178-181 ДП/. Категорично вещото лице Ц.М. - специалист в областта на ДНК профелиране на веществени д-ва в
сектор „ДНК анализи” на ЦЕКИ при НИКК МВР, сочи, че ДНК профилът на обект № 1.1
/кръв по острие – материал за изследване взет чрез отривка
от червено-кафявата материа в двата улея от острието
от обект № 1 - нож с черни чирени с обща дължина 27 см. и острие 16 см. / напълно съвпада с
ДНК профила на А. З.. Вероятността да се установи този ДНК профил в някой друг
индивид освен него е 1 на 220 000 000 000 000 000.
Изследваният биологичен материал от този обект произхожда от З.. ДНК профилът
установен в обект № 1.2 /иззет чрез отривка от оребрената повърхност на чирените на същия нож/ напълно
съвпада с ДНК профила на К.И.. Вероятността да се установи този ДНК профил в
някой друг индивид освен К.И. е 1 на
380 000 000 000 000. Изследвания биологичен материал отривка
от дръжката на ножа произхожда от К.И.. Нещо повече, вещото лице д-р П. Д.,
след като процесния нож му е предявен в съдебно заседание на основание чл. 284
от НПК, категорично е посочил, че характеристиките на ножа отговарят на
морфологията на нараняването, т.е. на размерите на причинената рана и
широчината на ножа. Вещото лице е категорично и че характеристиките на ножа са
съответни на нараняването, тъй като същият е с остър режещ връх, добре заточени
и остър режещ ръб /л. 458-459 от НОХ д. /.
При тези мотиви настоящата инстанция
прие, че в случая институтът на неизбежната отбрана по чл. 12, ал.1 от НК е
приложим изцяло и че деянието извършено от подсъдимата К.И. не е обществено
опасно, тъй като с него тя е защитила по единствено възможния начин от
непосредствено противоправно поведение телесната си неприкосновеност и живота
си, с оглед на което и на основание чл. 12, ал. 1 от НК призна подсъдимата К.И.И., за не виновна и я оправда по обвинението по чл. 115
от НК за това, че на 08.11.2014 г. около 22.00 часа в с. Г.Б., Ловешка област,
на ул. „*****” умишлено да е умъртвила А.Й.З., ЕГН ********** от с. Г..
При този изход на процеса съдът отхвърли предявените
граждански искове от М.В.М., Р.А.З. и С.А.К. срещу подсъдимата К.И.И. за сумата
от 300 000 /триста хиляди/ лева по 100 000 /сто хиляди/ лева за всяка
една от тях, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от
деянието, ведно със законната лихва, считано от датата на деянието 08.11.2014
година до окончателното й изплащане.
Веществените доказателства: обект №
1 - плетена шапка в син цвят с надпис „раllmаl”; обект № 2 - дървена греда с
дължина 43 см.
от едната страна и от другата 38
см, р-ри в широката част 5,5см/8см.; обект № 4 - листо
от дърво напоено с червеникава течност; обект № 7 - петно от червена течност с
размери 14см./ 26 см.
иззет посредством памучен тампон; обект № 8 - дървена тупорижка
с дължина 59,50см. и широчина 5см./3 см.; обект № 9 - дървена тупорижка с дължина 1,16м. и широчина 5см.; обект № 10 -
лопата с дървена дръжка с дължини на дръжката 1,17м. и дължина на металната
част 23см. и широчина 23см.; обект № 12
- дървен прът с дължина 1,44м. и диаметър 5см.; обект № 13 - брадва с дървена
дръжка с дължина 76см. разцепена по цялата си дължина, острието на брадвата с
дължина 17 см.
с бели петна по острата част, широчина на острието на брадвата 16см. и задна
част на брадвата 5,5 см./
квадрат; обект № 14 - мъжка кожена обувка в черен цвят; обект № 1 - тъмно синьо
анцугово долнище с 2бр. сини кантове; обект № 2 - два
броя черни мъжки чорапи с надпис „Sport"; обект
№ 3 - тъмно сини на цвят слипове - един брой; обект № 4 - синя на цвят фанелка с надпис „Grammer" ;
обект № 5 - сиво яке с бял кант на ръкавите; обект № 6 - косми от челната част
на трупа; обект № 7 - косми от дясното слепоочие; обект № 8 - косми от лявото
слепоочие; обект № 9 - косми от тила на трупа;
обект № 1 - виолетово яке с качулка с надпис на него „ UNLIMITED”; обект № 2_- бежова на цвят фанелка с рисунка в предната части; обект № 4 - 2 броя
дамски платнени обувки от тъмен плат, със светли подметки; Обект № 1 -
тъмносиня фанелка с бежово по рамената; Обект № 2 -
черно долнище - анцуг с два сини канта, скъсано на десния крачол; Обект № 3 -
черен пуловер; 30.Обект № 4 - Сини на цвят дънки;
Обект № 5 - мъжки черни боксери със сини шарки с надпис „Mingye";
Обект № 6- чифт маратонки, шарени на цвят, без връзки; Второ ляво ребро от
трупа на А. З., съдът постанови след влизане на присъдата в сила да бъдат
унищожени.
Относно вещественото доказателство - Обект № 11 - часовник в сребрист цвят,
метална верижка в сребрист цвят, черен циферблат, с бели цифри с три броя
секундарници с надпис - не се чете, след влизане на присъдата в сила съдът
постанови да бъде върнат на свидетеля Д.А.К. ***, общежитие – Етрополски бук №
7.
Съдът постанови веществените доказателства - Обект №
3 - дамски дънки, сини на цвят; обект № 5 - нож с
дръжка в син цвят Обект № 2 - нож с дървена дръжка с обща дължина 16,5 см. и дължина на
острието 7,5 см.;
Обект № 3 - нож с обща дължина 20
см. със синя пластмасова дръжка с дължина на острието 10 см. и Обект № 4 - нож с
обща дължина 24см. с метална дръжка с обща дължина на острието 13,5 см., след влизане на
присъдата в сила да бъдат върнати на К.И. ***, общежитие – Етрополски бук № 7,
а веществените доказателства: Обект № 6 - нож с дръжка в черен цвят и Обект № 1
- кожена кания с дължина 22см., след влизане на
присъдата в сила да бъдат върнати на свидетеля Й.А.К. ***.
С оглед този изход на процеса съдът
на основание чл. 190, ал. 1 от НПК постанови разноските по делото да остават за
сметка на Държавата.
Водим от гореизложеното съдът постанови
присъдата си в този смисъл.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ :