Решение по дело №18/2020 на Окръжен съд - Видин

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 19 ноември 2021 г. (в сила от 15 април 2022 г.)
Съдия: Анета Милчева Петкова
Дело: 20201300900018
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 6 март 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

 

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е        № 21

 

гр.В.  19.11.2021 година

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А     Н  А  Р  О  Д  А

 

             Видинският окръжен съд гражданска колегия в публичното

заседание на 28 септември     

две хиляди двадесет и първа  година в състав:     

                                    

                                                      Председател:   А. П.   

                                                            

при секретаря   В. У.    и в присъствието на           прокурора      като разгледа докладваното от съдия     А. П.гражданско дело № 18 по описа за 2021   година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Исковете са с правно основание чл. 432 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД, вр. чл. 86 ЗЗД.

Предявени са от М.П.Н. , с ЕГН **********, настойник на поставения под пълно запрещение В.Т.Г., с ЕГН ********** ***” АД, Седалище гр. С. ЕИК . представлявано от С. С. П. и К. Д. К. с правно основание чл.432,ал.1 КЗ, чл.498,ал.3 КЗ чл.429,ал.3 КЗ във връзка с чл.45 и 52 ЗЗД.

 

 Поддържа се в исковата молба, че на 29.10.2018г. около 13.30ч. в гр. В. ж.к. „Строител” при управление на МПС „Фолксваген Голф”, с per. № ВН . АВ, собственост на Б.М.Г., със Застрахователна полица „Гражданска отговорност на автомобилистите” № BG/02/117003366564, в представляваното от ответника дружество, при нарушение на правилата за движение по ЗДвП, водачът Б.М.Г., ЕГН **********, управлявайки посоченият автомобил, причинил травматични увреждания опасни за живота, вследствие на което на 31.10.2018г. настъпила смърт на майката на ищеца В.Т.Г., ЕГН ********** и дъщеря на М.П.Н. – М. В. Г. с ЕГН **********.

           Образувано било Досъдебното производство ЗМ №221, ДП №368/2018г. на ОД на МВР - В, пр. пр. №2458/2018г. на Окръжна прокуратура – В., съставени били Констативен протокол за ПТП с пострадали лица, протокол за оглед, фотоалбум, разпитани са свидетели, изготвени са автотехническа, допълнителни автотехнически и тройна експертиза, както и съдебно - медицинска експертизи. Внесен е обвинителен акт в Окръжен съд – В. и било образувано НОХД №253/2019г., което съдът прекратил и върнал делото на Окръжна прокуратура за допуснати съществени процесуални нарушения, с указания за ново привличане на обвиняемия освен за превишена скорост и по друга разпоредба на ЗДВП - раздел IX „изпреварване” и внасяне на нов обвинителен акт.

Твърди се, че с Решение №11/19.02.2019г. на Видинския окръжен съд по гр.д. №3 89/2018г. В.Т.Г., ЕГН ********** е поставен под пълно запрещение. Видно от удостоверение на Община В. Органът по настойничество и попечителство на основание чл. 154 от СК е назначен Настойнически съвет с настойник аз неговата баба и майка на загиналата, вследствие ПТП негова майка и моя дъщеря, дядо му, който е заместник-настойник и съветници К. В. Г. и Г. В. Г. - неговите лели и сестри на загиналата в ПТП.

Поддържа се, че ищецът  бил в много близки и добри отношения, с майка си, която се грижела ежедневно за него и се обичали много. Ежедневно ходела в дома на родителите си, където майка й се грижела за ищеца му носела храна и пари. Случилото се повлияло на цялото семейство и променило изцяло живота им. Ищецът бил съкрушен след неочакваната смърт на майка си, често плачел и питал за нея и повтарял „мама”, „мама”.

От загубата на своята майка ищеца търпи неимуществени вреди - липса на майчино внимание и обич, мъка и страдания, майка му приживе била и финансова опора за цялото семейство. Работела на няколко места при различни работодатели за да помогне на сина си, на другите си две деца, на болните си братя и на нейните родители.

Излага се в исковата молба, че в настоящият случай е налице застрахователно правоотношение, със застраховател ответникът Застрахователно акционерно дружество ЗД „Б. . АД, гр. С. породено от договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилист, обективиран в застрахователна полица № BG/02/117003366564, за автомобил МПС „Фолксваген Голф” с per. № ВН  АВ, собственост на Б.М. Г .

                        Налице е настъпило застрахователно събитие - пътнотранспортно произшествие на 29.10.2018г. около 13.30ч. в гр. В., при което водачът, движейки се с превишена скорост е причинил травматични увреждания, опасни за живота, вследствие на което на 31.10.2018г. е настъпила смърт на майката на ищеца В.Т.Г., ЕГН **********;

                    Ищецът поддържа , че няма съпричиняване на вредоносен резултат:

Съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД обезщетението за вредите, причинени на увредения може да се намали, ако сам той е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат.

Константната съдебна практика приема, че релевантен за съпричиняване на вредата от страна на увредения е само онзи конкретно установен принос на последния, без който не би се стигнало, наред с проявеното от виновния за непозволеното увреждане, неправомерно поведение вредоносен резултат.

Поради това не всяко поведение на пострадалия, действие или бездействие, дори и когато не съответства на предписаното от закона, може да бъде определено като съпричиняващо вредата по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а само това, чието конкретно проявление се явява пряка и непосредствена причина за произлезлите вреди. Освен това приносът трябва да бъде доказан, а не хипотетичен. Степента на приноса предполага съпоставка на поведението на увредения с това на деликвента и тежестта на допуснатите от всеки един нарушения, довели до настъпване на вредоносния резултат.

В т. 7 на ТР № 1/2014г. от 23.12.2015г. на ОСТК на ВКС , постановено по тълк.дело № 1/2014г. са разграничени двете хипотези на съпричиняването на вредоносния резултат, обуславящи приложението на чл. 51 ал. 2 ЗЗД - допринасяне на пострадалия за възникване на самото пътно - транспортно произшествие, като правно значим факт и приноса му за настъпване на вредата спрямо самия него. Първата хипотеза се обозначава като „съпричиняване” в тесния смисъл на това понятие, а втората хипотеза - пострадалият не е допринесъл за настъпване на събитието, но с поведението си е спомогнал за собственото си увреждане, респ. за увеличаване размера на вредата.

Относно размера на искова претенция, счита същата за справедлива.

Счита, че претенцията е основателна и в съдебно заседание ще докаже и основателността на нейният размер и моли да бъде уважен изцяло претендираният от ищецът размер за заплащане на обезщетение, ведно със законната лихва от 31.10.2018г. до окончателното издължаване.

Критериите за определяне на този размер са възрастта на пострадалия, видът, обемът и тежестта на причинените неимуществени вреди, интензивността и продължителността на претърпените болки и страдания, общовъзприетото понятие за справедливост и общото икономическо състояние на обществото, което е от значение за номиналния размер на обезщетението.

Обезщетението за неимуществени вреди следва да се определи съвкупно като обезвреда за цялостните последици за живота на ищеца за бъдеще като сирак без майка, претърпените от ищеца болки, в каквато насока е константната съдебна практика на всички съдилища в Република Б., отражението, което е дало процесното ПТП върху живота на ищеца, както и социално-икономическите условия към момента на настъпване на ПТП и към настоящия момент.

През годините се е променял както размерът на МРЗ за страната, която за 2020г. вече е 610 лева и ще продължава да се увеличава през следващите години, така и размерът на предвидените обезщетения за заплащане на неимуществени вреди от застрахователите, съгласно КЗ, достигнали до лимит от 10 420 000 лева.

Иска се да бъде осъден ответникът ЗД „Б. И.” АД, Седалище гр. С., ЕИК . представлявано от С. С. П. и К. Д. К. да заплати на ищеца В.Т.Г. ЕГН ********** сумата 200 000 лв. /двеста хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от непозволено увреждане на 31.10.2018г., представляващо ПТП с причинена смърт на неговата майка М. В. Г. с ЕГН **********, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от 31.10.2018г. до окончателното изплащане и сумата 5 530лв. /пет хиляди петстотин и тридесет лева/, /чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба №1/, претендирана на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, във вр. с ал. 1, т. 1 от Закона за адвокатурата, в случай на осъдително решение съдът да определи възнаграждение за адвокат в настоящото производство в посочения размер, определен с Наредбата по чл. 36 от ЗА - Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения и да осъди ответната страна да заплати този размер или съразмерно на уважената част от иска на процесуалния представител адвокат А. Б. Й. – Г. ЕГН **********, член на адвокатска колегия, гр. В. със служебен адрес гр. В 

С допълнителната искова молба ищецът не навежда нови обстоятелства по същество на предявения иск; оспорва се направените  от ответника  възражения  за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на техния наследодател. Поддържа доказателствено искане за назначаване на съдебни автотехническа и медицинска експертизи.

                Съдът е приел исковата молба за редовна, като на осн.чл.367 от ГПК, е връчил препис от същата, ведно с приложенията към нея на ответника. Същият е депозирал отговор в срок, както и допълнителен такъв на допълнителната искова молба.

            С подаването им е оспорил иска  и  по основание и размер, като е счел, че не са налице предпоставките за ангажиране на отговорността му; оспорил е  основателността и началния момент на акцесорно предявеното искане за законна лихва, позовавайки се на разпоредбите на чл.268,т.10  и чл.271, ал.5 от КЗ; счита, че не е доказана вината на водача,   оспорил е наличието на  влязла  в сила осъдителна присъда и механизма на настъпилото  ПТП, както и вида и характера на телесни повреди довели до смъртта на наследодателя на ищците и причинната връзка между смъртта му и ПТП; прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултата от пострадалия при ПТП. Счита предявените искове за главницата завишени по размер; прави доказателствено искане за назначаване на комплексна съдебна автотехническа и медицинска експертиза; за допускане на гласни доказателства; противопоставя се на доказателственото искане на ищците за сочене на гласни доказателства, именно разпит на двама свидетели за обстоятелствата дали същите са търпели болки и страдания, вследствие смъртта на ПОСТРАДАЛАТА –негова майка;

        Не се оспорва единствено наличието на застрахователно правоотношение по отношение на автомобил с ДКН ВН..АВ.

Ответникът не   предявява  насрещен иск; не  прави искане за привличане на   трето, подпомагащо го  в производството лице; прави такова за разглеждане  на делото в  негово отсъствие при доказана невъзможност за явяване.  Не сезира  съда с    искане за разглеждане на делото  в закрито заседание, при хипотезата на    чл.376 ГПК.            

           

Видинският окръжен съд, като взе предвид постъпилата искова молба, становището на ответната по делото страна и съобразявайки всички данни по делото в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

По делото не се спори относно факта на настъпило ПТП.

По делото безспорно се доказа наличието на валиден застрахователен договор, сключен с ответника за процесния автомобил.

По делото са представени писмени доказателства – констативен протокол за ПТП №233/2018г.; протокол за оглед на местопроизшествие; фотоалбум;препис от автотехническа експертиза, които са изготвени в рамките на ДП, от които се установява, че на 29.10.2018г. около 13:30 часа в гр В.“ по ул…“ се е движело МПС „Фолксваген“ модел „Голф“ с рег.№ВН.АВ, управляван от Б.М.Г.. Пред водача на автомобила се е движела с велосипед пострадалата М. В. Г.. И двамата са се движили в дясната лента, като Г. с велосипеда се е движела около осевата линия между двете ленти към момент, когато водачът на лекия автомобил е предприел маневра за изпреварване на велосипедиста. Съгласно заключението на изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза, водачът на лекия автомобил Б.М.Г.  се е движел със скорост около 78км/ч, като разрешената за този участък от пътя скорост е била 50км/ч. Вещото лице дава заключение, че когато лекият автомобил се е намирал на разстояние около 53м от мястото на удара, водачът на автомобила е реагирал на велосипедистката като опасност и е предприел аварийно спиране на автомобила с леко отклонение в ляво. При тази маневра същият е блъснал с предната дясна ъглова част на предна броня задната частна велосипеда в областта на задния калник и каплата на задното колело. Този удар вещото лице окачествява като „БАМПЕР УДАР“, характерен за автомобила с ниско разположени предни брони, тоест под масовия център на тандема велосипед-велосипедист, които вследствие на получилия се въртящ момент, тялото на велосипедистката се е завъртяло, преминало през предния капак и се  е плъзнало до предното панорамно стъкло, като го счупило на две места – с глава  и лакът. Лекият автомобил е продължил движението напред, като велосипедът и водачката му под действието на инерционните сили са паднали странично върху левия банкет, а автомобилът в процес на аварийно спиране се е установил в посоката си на движение съгласно протокола за оглед и съставената скица. Вещото лице е дало заключение, че при движение със скорост около 78км/ч водачът на автомобила не  е имал техническа възможност да предотврати настъпилото ПТП чрез аварийно спиране в условията на произшествието. Ако се е движел с разрешената скорост от 50км/ч е имал техническа възможност да предотврати настъпилото ПТП.

По делото е изслушана съдебно-медицинска експертиза, по която вещото лице д-р Н. е дал заключение по писмени данни, че пострадалата Г. е постъпила в Спешен център на МБАЛ „Св.Петка“ на 29.10.2018г. в 16:55ч. с диагноза „травматичен субдурален кръвоизлив“ в тежко общо състояние, неконтактна, неадекватна. Имала е разкъсна рана на главата в областта на темето. Пострадалата е починала на 31.10.2018г. в 8.10ч., след настъпило внезапно спиране на сърдечната дейност и дишането. Вещото лице е дало заключение, че при ПТП на Г. са причинени множествени травматични увреждания – охлузвания по лицето, разкъсно контузна рана в тилната част на главата, две фрактурни линии в долната част на тилната кост, кръвоизливи под твърдата и меките мозъчни обвивки, малки вътрешно мозъчни кръвоизлизи, охлузвания и кръвонасядания по гърба и крайниците. Смъртта се дължи на откритата черепно-мозъчна травма изразяваща се в счупване на костите на черепа, кръвоизливите под твърдата и под меките мозъчни обвивки и контузията на мозъка, довели в своята еволюция до общомозъчен оток с последващо вклиняване на малко мозъчните тонзили в големият тилен отвор на черепа и компресия и парализа на жизнено важни мозъчни центрове - дихателен и сърдечно-съдов.

По делото е разпитан като свидетел Б.М.Г., който е управлявал лекия автомобил „Фолксваген“ и който заявява, че велосипедистката Г. се е движела пред лекия автомобил и рязко свила на ляво без да подаде сигнал с ръка. При тази маневра той предприел маневра на ляво, за да избегне удара, натиснал спирачка, но не могъл да предотврати удара. Свидетелят заявява, че Г. не е дала знак за завиване на ляво, не  е имало огледало на велосипеда, като отсечката, при която е станало произшествието е права, автомобилът се е движел в дясната лента и водачът предприел маневра да заобиколи велосипедиста, но в този момент пострадалата завила рязко в същата посока.

                      От тези събрани по делото доказателства съдът приема, че водачът е управлявал със скорост 78 км/ч, която значително надвишава допустимата за движение в населено място от 50 км/ч; управлявал е с технически несъобразена скорост, при която не е било възможно да предприеме адекватни действия за аварийно спиране преди мястото на удара, при която велосипедистът ще попадне в опасната зона за спиране и ударът ще бъде неизбежен; при управлението на лекия автомобил водачът не е изпълнил задължението си да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са велосипедистите (водачите на двуколесни пътни превозни средства); водачът на лекия автомобил не е изпълнил задължението си с поведението си на пътя да не създава опасност за живота и здравето на хората, както и да не причинява имуществени вреди. Предвид горното следва да се приеме, че  действията на водача на лек автомобилФолксваген Голф“ с рег. № ВН .АВ са допринесли за настъпване на ПТП.

Не се спори между страните, че водачът на МПС марка „Фолксваген“, модел „Голф“ с рег.№ ВН..АВ е имал валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното дружество ЗД „Б. И.“ АД, предмет на застрахователна полица №BG/02/117003366564, валидна от 30.12.2017г. до 29.12.2018г., което обстоятелство ангажира отговорността на ответното застрахователно дружество.

С оглед на изложеното, възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалият е неоснователно и недоказано. Ответника не можа при пълно и главно доказване да докаже, че пострадалия е извършил нарушения, които са в пряка причинно-следствена връзка и са довели до настъпване на вредоносния резултат. Безспорно се установи по делото от заключението на АТЕ и останалите доказателства по делото, че процесното ПТП е настъпило по вина на водача на л.а. Б.М.Г., който е управлявал лекия автомобил в населено място със скорост от 78 км/ч„ която е над допустимата от 50 км/ч; при липсата на адекватен и достатъчен контрол върху автомобила, в резултат на което е закъснялата му реакция при възникналата опасност за движението в случая; при наличие на значителна видимост за възприемане на велосипедиста от разстояние от около 300 м, същият не е бил внимателен и предпазлив към водача на двуколесно превозно средство, като уязвим участник в пътното движение. В случая е нарушено основното правило на чл.5, ал.2 от ЗДвП, съгласно което водачът на ППС е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са велосипедистите (водачите на двуколесни пътни превозни средства/, както и правилото на чл.116 от ЗДвП, съгласно което водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към велосипедистите, в потвърждение на които е факта, че пострадалият е бил видим за виновния водач на лекия автомобил от разстояние от около 300 метра преди мястото на удара. Налице е и нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДвП, тъй като категорично е установено, че виновния водач Г. е управлявал лекия автомобил със скорост от 78 км/ч, която е значително по-висока от допустимата за населено място скорост от 50 км/ч. С това си поведение водача на лек автомобил „Фолсваген Голф“ Б.Г. виновно е допуснал нарушения на правилата за движение по пътищата и е причинил смъртта на пострадалата М. В. Г.. Поради всичко посочено, в случая не може да се приеме съпричиняване от страна на пострадалия, тъй като не са установени нарушения извършени от него, които да са в пряка причинно-следствена връзка с настъпването на вредоносния резултат.

С отговора на исковата молба ответникът е въвел общо възражение, че пострадалият е съпричинил вредоносния резултат, без да се сочи в какво се изразява приноса му за настъпване на вредоносния резултат. Посочени е  ,че са нарушени „конкретни разпоредби  от  ЗДвП“, и се изброяват, че е управлявала велосипед без необходимата светлинна сигнализация, без необходимите светлоотразителни елементи и светлоотразителна жилетка. В случая произшествието е настъпило през светлата част на денонощието, при добра видимост и слънчево време. Същевременно , за да участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, всеки велосипед трябва да има изправни: спирачки; звънец и да няма друг звуков сигнал; устройство за излъчване на бяла или жълта добре различима светлина отпред и червен светлоотразител отзад. В протокола за оглед е отразено , че задният стоп е намерен счупен, т.е в условията на произшествието велосипедът е бил оборудван с червен светлоотразител отзад. При посоченото по-горе , че ПТП е настъпило през деня , при добра видимост , поради което светлоотразителните елементи по велосипеда не са в пряка причинно-следствена връзка с процесното произшествие. Същото се отнася и за светлоотразителната жилетка, водачът на велосипеда е длъжен да ползва такава при управлението му извън населено място, през тъмната част на денонощието и при намалена видимост. В конкретния случай липсата на такава жилетка не е в пряка причинно-следствена връзка с настъпването на процесното произшествие. Поради всичко горепосочено, в случая не може да се приеме съпричиняване от страна на пострадалия, тъй като не се установиха нарушения извършени от него, които да са в пряка причинно-следствена връзка с настъпване на вредоносния резултат.

За да е налице принос на увреденият е необходимо не само извършените от пострадалият действия да нарушават предписаните правила, но и нарушенията да са в пряка причина връзка с настъпилият вредоносен резултат, т.е. последният да е тяхно следствие.

За установяване на причинените неимуществени вреди на ищеца в хода на делото са разпитани свидетелите

З. П. П. – вуйчо на ищеца и М.П.Н. – баба на ищеца. Свидетелите заявяват, че пострадалата се е грижела за семейството, бащата на детето не се е появявал от раждането и тя поела изцяло грижата за издръжката на семейството. Свидетелите заявяват, че ищецът много тежко понесъл смъртта на майка си, плачел и често посещавал гроба й. Понастоящем бабата изцяло се грижи за него , като пострадалата е имала и други деца от друг мъж, за които се грижи бащата с помощта на бабата – свидетелката Н..

При така установеното от фактическа страна, от правна страна съдът намира следното :

С оглед събраните доказателства съдът приема, че са налице условията на чл.45 от ЗЗД за реализиране на деликтната отговорност. Налице е деяние, противоправност на деянието, вина на причинителя, настъпили вред и причинна връзка между деянието и вредите. Установи се противоправно поведение на водача на лекия автомобил „Фолксваген“, изразяващо се в управление на МПС с несъобразена скорост и причинна връзка между ПТП и смъртта на пострадалата Г.. Събрани са доказателства за причинени неимуществени вреди на ищеца, изразяващи се в мъки и страдания вследствие смъртта на неговата майка. Следва да се отбележи, че ищецът е поставен под пълно пълно запрещение, въпреки ,че живее с бабата , която се грижи за него , той е отгледан от пострадалата и много тежко е преживял нейната смърт, тъй като всички изцяло са разчитали на нейните грижи и издръжка. С оглед неговото състояние съдът приема, че същият и за в бъдеще ще чувства липсата на своята майка и острата загуба на родител и колкото и тези вреди да са неизмерими с пари, следва да се определи размер на задължението, съобразен с критерия за справедливост по чл.52 от ЗЗД. Този критерий включва освен обективно установени по делото факти  и обществена мярка за справедливост, произтичаща от конкретните икономически условия и обективирана в съдебната практика като ориентир за размерите на обезщетението. На това основание съдът приема, че сумата от по 120 000.00лв. в пълна степен ще отговори на посочените критерии за справедлива компенсация за претърпените от ищците неимуществени вреди.

Ищците са поискали присъждането на законната лихва върху претендираните обезщетения, считано от деня на смъртта на пострадалата-31.10.2019г. Съгласно разпоредбата на чл.429,ал.3 от КЗ застрахователят отговаря за дължимите лихви с оглед изискването на периода за забава, а той се определя от датата на уведомяването му за настъпило застрахователното събитие. По делото са представени две писма до ответника, с които същият е уведомен за настъпилото застрахователно събитие с входяща дата 29.11.2018г. и от тази дата следва да се начисли дължимата законна лихва върху определените обезщетения.

По изложените съображения съдът приема,че предявеният иск следва да бъде уважен, като ответното дружество бъде осъдено да заплати на ищеца обезщетение за претърпените неимуществени вреди вследствие смъртта на неговата майка .М. В.Г.от 120 000 лв. като в останалата част искът следва да бъде отхвърлени като неоснователен, като се присъди законната лихва върху обезщетението, считано от 29.11.2018г. до окончателното изплащане на главницата.

 

По разноските:

Ищците претендират разноски за процесуално представителство по чл.38 от ЗА. С оглед уважената част от иска следва да се присъдят разноски в размер на 3730лв.адвокатско възнаграждение с ДДС, съразмерно уважената част от исковете.

Ответникът претендира разноски, като е представил списък за направени такива общо в размер на 6 821лв.от които ще следва да се присъдят съобразно отхвърлената част от иска в размер на 2688лв.

Ответникът ще следва да заплати на основание чл.78,ал.6 от ГПК ДТ съобразно уважената част от иска в размер на 4 800лв., както и 470 лева разноски за експертизи.

Водим от горното, Видинският окръжен съд,

 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА ЗД „Б. И. АД, с Е ИК ., със седалище и адрес на управление гр. С., представлявано от С. С. П. и К. Д. К. ДА ЗАПЛАТИ на В.Т.Г. ЕГН ********** сумата  от 120 000 лв. /сто и двадесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди болки и страдание от непозволено увреждане на 31.10.2018г., представляващо ПТП с причинена смърт на неговата майка М. В. Г. с ЕГН **********, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от 29.11.2018г. до окончателното изплащане , като в останалата част до пълния предявен размер от 200 000 лева , предявеният иск ОТХВЪРЛЯ.

 

ОСЪЖДА ЗД „. И. АД град С., с ЕИК .. да заплати по сметката на ВОС сумата 4 800 лева , д.т. върху размера на обезщетенията, разноски за експертизи в размер на 470 лева , както и 5 лева в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

ОСЪЖДА ЗД „Б. град С. с ЕИК . да заплати на процесуалният представител на ищеца адвокат А. Б. Й.– Г. ЕГН **********, от адвокатска колегия, гр. В., със служебен адрес гр. В. - в банкова сметка - ***, IBAN: *** - А. Б. Й.– Г. дължимото адв. възнаграждение за един адвокат предвид чл.38,ал.1,т.2 от ЗАдв.,съразмерно с уважената част от иска, а именно 3730 лева.

ОСЪЖДА В.Т.Г. ЕГН **********д***, бул.. с ЕИК .сума от 2688 лева разноски по делото , съобразно отхвърлената част от иска.

 

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд -  С.  в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: