Р Е Ш Е Н И Е
№: 659 05.04.2018г. гр.Бургас,
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд – гр.Бургас ХІІІ-ти
състав
На петнадесети март, две
хиляди и осемнадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Панайот Генков
Членове: 1. Станимира Друмева
2. Румен Йосифов
Секретаря: Г.С.
Прокурор: Христо Колев
като разгледа докладваното от съдия Румен Йосифов,
касационно наказателно административен характер
дело № 3440 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63, ал.1,
изр.ІІ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), вр. чл.348
от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), вр. чл.208-228 от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на Община
Камено, ЕИК-*********, адрес: гр.Камено, ул.Освобождение №101, представлявана
от кмета Ж.В.В., подадена чрез адв.Ж.Б.от АК-Бургас, против решение № 1691/30.10.2017г.,
постановено по НАХД № 4425/2017г. по описа за
на Районен съд - Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление
(НП) №НЯСС-71/01.08.2017г., издадено от заместник-председателя към Държавна агенция
за метрологичен и технически надзор (ДАМТН) - София, с което за нарушение на чл.190а,
ал.1, т.3 от Закона за водите (ЗВ), на основание чл.200, ал.1, т.39 от ЗВ, на
общината-касатор е наложено административно наказание: имуществена санкция в
размер на 1000 лева. От
касационната инстанция се иска да отмени оспорвания съдебен акт като неправилен,
незаконосъобразен и немотивиран. Твърди се, че районният съд не е отчел
наличието на фактологическа неточност в акта, която не позволява да бъде
упражнено правото на защита. Освен това не са били обсъдени доводите за
допуснати съществени процесуални нарушения при съставянето на акта за
установяване на административно нарушение (АУАН) и издаването на НП, обуславящи
отмяната му. Твърди се, че не отговарят на истината направените констатации в
съставените констативни протоколи, АУАН и пресъздадени в обжалваното НП. Счита
се за неправилен и извода на районния съд, че констатираното нарушение не
съставлява маловажен случай по чл.28 от ЗАНН.
Посочените в касационната жалба оплаквания
съдът квалифицира по чл.348, ал.1 от НПК – неправилно решение поради
противоречие с материалния закон и допуснато съществено нарушение на
процесуални правила. В подкрепа на твърденията не са посочени нови
доказателства. В съдебно заседание касаторът, редовно уведомен, не изпраща
представител и не прави искания.
Ответникът по касационната жалба – Държавна
агенция за метрологичен и технически надзор - София, редовно уведомен, също не изпраща
представител и не ангажира становище по оспорването.
Представителят на Окръжна прокуратура -
Бургас дава заключение за неоснователност на оспорването и пледира за оставяне
в сила на атакувания съдебен акт.
Касационната жалба е подадена в срока по
чл.211, ал.1 АПК, от надлежна страна по смисъла на чл.210, ал.1 АПК, поради
което е процесуално допустима.
Разгледана по същество и в пределите на
касационната проверка по чл.218 АПК, настоящият съдебен състав намира същата за
неоснователна по следните съображения:
Районен съд - Бургас с оспореното решение е
потвърдил НП
№ НЯСС-71/01.08.2017г., издадено от ответника по касация, с което нарушение на чл.190а,
ал.1, т.3 от ЗВ, на основание чл.200, ал.1, т.39 от същия закон, на Община
Камено е наложена имуществена санкция от 1000 лева. Същата е постановена след като при проверка
извършена на 27.03.2017г. от началник-отдел и инспектор в регионален отдел
„Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях“ – Югоизточна България,
главна дирекция „Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях“ на ДАМТН, на
техническото и експлоатационно състояние на язовир „До село“, находящ се в
поземлен имот 000002 в землището на с.Винарско, общ.Камено, собственост на Община
Камено, съгласно акт за публична общинска собственост № 6/15.05.1997г., в
присъствието на представител на Община Камено, при която проверка е установено,
че не е изпълнено предписанието „Да се предприемат действия за възстановяване
на експлоатационното състояние на преливник“ със срок за изпълнение
17.03.2017г., дадено при извършена предходна проверка на язовирната стена и
съоръженията към нея на основание чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ, обективирано в
констативен протокол № 06-01-036/22.02.2017г. За констатираното неизпълнение на
предписанието е съставен констативен протокол № 06-01-067/27.03.2017г. от
проверка и контрол на язовирната стена и съоръженията към нея. Собственикът на
язовира, Община Камено е надлежно уведомен за направените констатации и
даденото предписание с констативен протокол № 06-01-036/22.02.2017г., екземпляр
от който е връчен на представител на общината, но в указания срок –
17.03.2017г. предписанието не е изпълнено.
Съставен е АУАН № 06-031/19.05.2017г. от инспектор в
регионален отдел „Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях“ –
Югоизточна България, в главна дирекция „Надзор на язовирните стени и съоръженията
към тях“ на ДАМТН за това, че собственикът на язовира не изпълнил в срок до
17.03.2017г. даденото му задължително предписание с констативен протокол №
06-01-036/22.02.2017г. от длъжностни лица по чл.190, ал.4 от ЗВ. Въз основа на
съставения АУАН, административнонаказващият орган издал обжалваното пред
районния съд наказателно постановление, с което на основание чл.200, ал.1, т.39
от ЗВ, наложил на Община Камено имуществена санкция в размер на 1000лв. за
установеното неизпълнение на предписание по чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ.
За да постанови обжалваното решение
районният съд е приел, че в хода на административнонаказателното производство
не са допуснати съществени процесуални нарушения. По същество при прецизен
анализ на събраните доказателства е намерил процесното нарушение за
действително осъществено, доказано по несъмнен начин и съставомерно по
посочените в НП норми. Приел е, че административнонаказателната отговорност на
дружеството е правилно ангажирана и в случая не следва да се прилага чл.28 от ЗАНН. При тези мотиви първоинстанционния съд е потвърдил процесното наказателно
постановление.
Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на
районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията
предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.
Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само
посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи
служебно.
Решението на Районен съд - Бургас е правилно.
Настоящият касационен състав споделя
аргументите, изложени в оспореното решение. По безспорен начин е установено
извършването на нарушението, в какво се изразява то, както и лицето на което
същото следва да бъде вменено в отговорност. Посочени са както в АУАН, така и в
НП, елементите от обективната страна на деянието – видът на нарушението, датата
и мястото на осъществяването му, обстоятелствата при които е възникнало и
законните разпоредби които са били нарушени.
Правилно районният съд е установил, че Община
Камено не е изпълнила дадените й предписания от контролните органи и с
бездействието си е осъществила от обективна страна състава на констатираното
нарушение, законосъобразно санкционирано с налагане на имуществена санкция в
предвидения в закона минимален размер. Изцяло се споделят изложените в
оспореното съдебно решение мотиви, че установеното нарушение не представлява
маловажен случай на административно нарушение, поради което не са налице
предпоставки за приложението на чл.28 от ЗАНН.
Според нормата на чл.190а, ал.1, т.3 от
ЗВ, председателят на ДАМТН или оправомощените от него длъжностни лица по
чл.190, ал.4 от ЗВ имат право да дават задължителни предписания на
собствениците на язовирни стени и/или на съоръженията към тях съобразно
правомощията си по този закон, включително за извършване на мерки и действия за
изясняване на техническото състояние и на условията за експлоатация на
контролираните обекти, както и да определят срок за тяхното изпълнение.
Неизпълнението на дадено задължително предписание от адресата му съставлява
административно нарушение по чл.200, ал.1, т.39 от ЗВ, съгласно който се
наказва с глоба, съответно имуществена санкция, освен ако не подлежи на
по-тежко наказание, физическото или юридическото лице, което не изпълни
предписание по чл.138а, ал.3, т.2 и чл.190а, ал.1, т.3 – от 1000 до 20`000лв.
От събраните по делото писмени и гласни
доказателства безспорно се установява, че към датата на извършената от
контролните органи на ДАМТН проверка на язовир „До село“ в землището на
с.Винарско, собственикът на язовира – Община Камено не е било изпълнил
задължителното предписание със срок за изпълнение 17.03.2017г. Следователно,
деянието е съставомерно от обективна страна и правилно квалифицирано по
административнонаказателния състав на чл.200, ал.1, т.39 от ЗВ.
Видно от представената по делото заповед
№ 80/24.01.2017г. на председателя на ДАМТН, задължителното предписание в
констативен протокол № 06-01-036/22.02.2017г. да се предприемат действия за
възстановяване на експлоатационното състояние на преливника е дадено от
надлежно оправомощени от председателя на ДАМТН длъжностни лица по чл.190, ал.4
и чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ – инспектори Д.Т.М. и В.В.А.. Със съдържанието на
констативния протокол е запознат присъствалия при проверката представител на Община
Камено – Т.Т.. Въпреки задължителният му характер, това предписание не е
изпълнено в определения срок, което се установява от събраните писмени
доказателства и показанията на разпитания по делото свидетел.
Отразената фактическа обстановка в АУАН
и НП е точна и ясна, като описанието й позволява, както на санкционирания
субект, така и на съда, да установи за какво нарушение той е наказан. Не е
налице твърдяната предубеденост на актосъставителя, свързана отправената на
12.04.2017г. покана за съставянето на АУАН, защото както се посочи, нарушението
е установено от актосъставителя В.В.А. още при проверката извършена на 27.03.2017г.
При съставянето на АУАН е спазено изискването на чл.40 и чл.43 от ЗАНН за
посочването на двамата свидетели, които са се подписали, като единият от тях – М.К.
е и свидетел на установяване на нарушението. ЗАНН не съдържа забрана
свидетелите по акта да са служители на администрацията на органа който издава
акта. След съставянето му актът е бил връчен на заместник-кмет на общината,
който съгласно чл.39 от ЗМСМА може да замества кмета, като дори да е налице
нарушение при връчването на АУАН, същото не е съществено и се счита санирано с
приложението на чл.53, ал.2 от ЗАНН, защото административно-наказаното лице е
осъществило правото си на защита с обжалването на НП пред съда.
Месечният срок за произнасянето на наказващият
орган по чл.52, ал.1 от ЗАНН е инструктивен, поради което изтичането му, както
при всеки инструктивен срок, няма за последица преклудиране на възможността за
произнасяне. Преклузивни са сроковете по чл.34 от ЗАНН, но в настоящия случай
те са спазени. В настоящия случай липсват основания да се търси вина при
извършването на нарушението, защото субект на отговорност е юридическо лице,
което не може да има собствено психическо отношение към него. Отговорността на
юридическите лица е безвиновна, съгласно чл.83, ал.1 от ЗАНН.
Предвид изложените мотиви касационната
инстанция намира решението на районния съд за валидно, допустимо и правилно,
поради което същото следва да се остави в сила.
Воден от горното и на основание чл.221,
ал.1 и ал.2 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр. ІІ-ро от ЗАНН,
Административен съд Бургас, ХІІI-ти състав,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение
№ 1691/30.10.2017г., постановено по НАХД № 4425/2017г. по описа за на Районен съд - Бургас.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.