№ 1358
гр. Варна, 11.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 21 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Михаил Михайлов
при участието на секретаря Даяна М. Петрова
като разгледа докладваното от Михаил Михайлов Гражданско дело №
20213110116392 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен иск от „ЮБЦ“ ЕООД,
ЕИК ********** със седалище и адрес на потребление гр. София, 1404, р-н Т., бул.
„Б.“ № 81, вх. В, ет. 8 срещу М. Б. Г., ЕГН ********** от гр. Варна, ж.к. В.В. № 228,
вх.4, ет.1, ап.107 за установяване дължимостта на сумата от 49,95 лева /четиридесет и
девет лева и деветдесет и пет стотинки/, представляваща неустойка за периода от
15.07.2018г. до 14.08.2018г. по договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги
с клиентски номер 16465651001 от 05.11.2016г. в трикратен размер на месечната такса
(3х16,65лв.) за тарифен план VIVACOM Smart S+ , същият сключен между М. Б. Г. и
„Б.т.к.“ ЕАД, което вземане е прехвърлено от „Б.т.к.“ ЕАД в полза на „С.Г.Г.“ ЕАД по
силата на договор за цесия от 16.10.2018г., прехвърлено от „С.Г.Г.“ ЕАД в полза на
„ЮБЦ“ ЕООД по силата на договор за цесия от 01.10.2019г., ведно със законната
лихва върху главницата считано от датата на депозиране на заявлението в съда –
08.07.2021г., до окончателно изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №3355/13.07.2021г.,
постановена по гр. дело № 10047/2021г. на ВРС, на осн. чл.79, ал.1 вр. чл. 99 ЗЗД, по
реда на чл. 422 ГПК.
Излагат се твърдения, че вземането в полза на ищеца представляващо неустойка
за периода от 15.07.2018г. до 14.08.2018г. произтича от договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги с клиентски номер 16465651001 от 05.11.2016г. в
трикратен размер на месечната такса (3х16,65лв. ) за тарифен план VIVACOM Smart S+
, същият сключен между М. Б. Г. и „Б.т.к.“ ЕАД, което вземане е прехвърлено от
1
„Б.т.к.“ ЕАД в полза на „С.Г.Г.“ ЕАД по силата на договор за цесия от 16.10.2018г.,
прехвърлено от „С.Г.Г.“ ЕАД в полза на „ЮБЦ“ ЕООД по силата на договор за цесия
от 01.10.2019г.
В срока по чл. 131 ГПК не е депозиран писмен отговор от ответника.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и
поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа
страна:
Представен по делото е договор за мобилни услуги с клиентски номер
16465651001 от 05.11.2016г., сключен между ответника и „Б.т.к.“ ЕАД, по силата на
който операторът е предоставил достъп на абоната до мобилната си мрежа чрез
предоставен мобилен номер *********, при абонаментен план с уговорена месечна
такса в размер на 19,99 лева, за срок от 24 месеца.
С фактура №**********/15.08.2018г. оператора е начислил сумата от 173,72 лева,
от която 49,95 представлява неустойка по тарифен план VIVACOM Smart S+,
последното видно от приложение към фактура на л. 22( гръб на същата).
Представен е договор за цесия от 16.10.2018г., по силата на който „Б.т.к.“ ЕАД
прехвърля своето вземане в полза на „С.Г.Г.“ ООД.
Представено е уведомление от „Б.т.к.“ ЕАД, чрез пълномощникът си „С.Г.Г.“
ООД до ответника, на осн.чл.99, ал.3 ЗЗД.
Представено е потвърждение за прехвърляне на вземането от БТК ЕАД, с което се
удостоверява, че задължението срещу ответницата в размер на 49,95 лева е предмет на
договор за цесия от 16.10.2018г.
Представен е договор за цесия от 01.10.2019г., по силата на който ищецът „ЮБЦ“
ЕООД придобива от „С.Г.Г.“ ООД вземанията на последния, които са предмет на
договор за цесия от 16.10.2018г., сключен с „Б.т.к.“ ЕАД.
С приложение №1/22.10.2021г. се индивидуализира процесното вземане за сумата
49,95 лева, което е предмет на договора за цесия от 01.10.2019г.
При тази установеност на фактите, съдът възприе следните правни изводи:
За успешното провеждане на установителен иск с правно основание чл.79 ЗЗД, по
реда на чл.422 ГПК в тежест на ищеца е да докаже дължимостта на претендираната
сума. В разглеждания случай същият е длъжен да установи при условията на пълно и
главно доказване, че с ответника се намират във валидно облигационно отношение, по
силата на сключен между тях договор за доставка на телекомуникационни услуги,
обстоятелството, че се явява изправна страна по договорите, т.е. е изпълнил
задължението си да предостави същите на ответника. При установяване на посочените
обстоятелства ответникът носи тежестта да докаже точното в количествено и времево
отношение изпълнение на задължението си за погасяване на задължението си,
2
съответно всички правопогасяващи или правонамаляващи обстоятелства. В тежест на
ищеца е да установи, че процесното вземане е придобито от него по силата на договор
за цесия, съответно че цесията е съобщена на ответника.
От съвкупния анализ на събраните в хода на съдебното производство писмени
доказателства съдът приема, че ответникът има качество на потребител на
телекомуникационни услуги, което му качество се поражда от валидно възникналото
облигационно правоотношение, което е оформено в договор за мобилни услуги с
клиентски №16465651001 от 05.11.2016г., сключен между ответника и „Б.т.к.“ ЕАД, по
силата на който операторът е предоставил достъп на абоната до мобилната си мрежа
чрез предоставен мобилен номер *********, при абонаментен план с уговорена
месечна такса в размер на 19,99 лева, за срок от 24 месеца. Посоченият договор е
представен от ищеца, договорът носи подпис на ответника, поради което
волеизявлението, с което последния е приел условията на договора за мобилни услуги
следва да се счита за валидно. Така сключеният договор за ответника поражда
задължения, съобразно които то следва да заплаща дължимата месечна абонамента
такса за предоставения му достъп до мобилната мрежа на оператора, така и стойността
на услугите, които е изразходвал.В изпълнение на договореното между страните,
операторът ежемесечно е осъществявал отчитане на предоставените и използвани от
ответника услуги, за което обстоятелство е издавал и съответната данъчна фактура,
която е адресирана на адреса за контакт, който е посочен от абоната при сключване на
договора.
От анализа на представените по делото писмени доказателства съдът приема, че
ответникът е неизправна страна, като в рамките на уговорения в съответния договор
срок не е осъществявал заплащане на дължимите месечни абонаментни такси,
съответно размера на изразходваните от него услуги. Операторът е изправна страна,
като е предоставил съобразно уговореното достъп до телекомуникационната си мрежа
на ответника в качеството му на абонат, като по делото не са налице данни за
релевирани от страна на абоната искания до оператора да временно прекъсване
достъпа до мобилната мрежа или други форсмажорни обстоятелства, които да водят до
невъзможността на ответника да използва услугите, които са остойностени в
съответната фактура. Не се установява и оспорване размера на фактурираните
телекомуникационни услуги, който операторът ежемесечно е определял чрез
съставянето на съответната месечна фактура. При тези съображения съдът намира, че
операторът е изправна страна, като за процесния период от време е предоставил
достъп до мобилната си мрежа, предоставел е мобилни услуги по вид и в количество
посочено в съответната месечна фактура, а абоната – ответник в производството по
делото не е осъществил задължението си да заплати същите.
Разпоредбата на чл.50.6 б“в“ от ОУ на договора между БТК и абонатите на
услуги, дават възможност на оператора да развали договора при неплащане в срок на
3
дължимите от абоната задължения. Изрично в договора от 05.11.2016г. страните са
уговорили, че в случай, че облигационното правоотношение бъде прекратено преди
края на уговорения 24 месечен срок, то операторът може да претендира неустойка в
размер на оставащите до края на договора уговорени месечни такси.
Съдът вече прие, че ответникът в качеството му абонат е неизправна по договора
страна, като не е осъществил плащане на падеж на предоставените му от оператора
услуги. Последния в качеството му на изправна по договора страна се е възползвал от
правото си да развали същия, като претендира заплащане на неустойка.
Волеизявлението на оператора за разваляне на договора следва да се счита
обективирано във фактура № **********/15.08.2018г., с която същия предявява искане
за плащане на процесната сума под формата на дължима неустойка. Фактурата е
издадена и насочена за получаване от абоната на адреса, който той е посочил в
договора за мобилни услуги, като в срока по чл. 131 ГПК липсват по делото
възражения, че същата не е получена на този адрес от абоната. При тези съображения
съдът намира, че изправната по договора страна се е възползвала от правото си да
развали договора, упражнила е това свое потестативно право, като е довела до
знанието на ответника това си свое намерение. С получаването на тази фактура, с
която се претендира процесната неустойка ответникът следва са се счита за уведомен,
че договора е развален. Неустойка се дължи именно при развален договор, така както
страните изрично са уговорели в договора за мобилни услуги.
Размерът на неустойката се определя според твърденията в исковата молба от
стойността на три стандартни месечни такси по съответния договор за мобилни услуги
(което по размер съвпада със споразумението с КЗК от началото на 2018г.)
По въпроса за дължимата от абоната неустойка, която се формира от трикратния
размер на стандартните месечни абонаментни такси съществува съдебна практика,
която е обективирана в решение № 1193/08.07.2021г., постановено по в.т.дело №
861/2021г. на ВОС. С цитираното решение се приема, че така уговорена неустойката
удовлетворява негативния кредиторов интерес, изразяващ се в пропускане на
обвързване с друг клиенти при по-изгодни тарифи в сравнение с тези предлагани на
нови клиенти, търсещи услуги след прекратяването и компенсира справедливо
предвидимите вреди за доставчика. Приема се, че тази неустойка не излиза извън
пределите на нравствеността допустимост и придадените й по закон функции.
При тези съображения неустойка поради прекратяване на договора за мобилни
услуги се дължи до размера на три стандартни месечни такси. В процесния случай
същата не надвишава размера на три стандартни месечни такси, поради което не излиза
от присъщите и за неустойка функции. При тези съображения предявения
установителен иск следва да бъде уважен, като бъде прието за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 49,95 лева /четиридесет и девет лева и
4
деветдесет и пет стотинки/, представляваща неустойка за периода от 15.07.2018г. до
14.08.2018г. по договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски
номер 16465651001 от 05.11.2016г. в трикратен размер на месечната такса (3х16,65лв.)
за тарифен план VIVACOM Smart S+ , същият сключен между М. Б. Г. и „Б.т.к.“ ЕАД,
което вземане е прехвърлено от „Б.т.к.“ ЕАД в полза на „С.Г.Г.“ ЕАД по силата на
договор за цесия от 16.10.2018г., прехвърлено от „С.Г.Г.“ ЕАД в полза на „ЮБЦ“
ЕООД по силата на договор за цесия от 01.10.2019г., ведно със законната лихва върху
главницата считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 08.07.2021г., до
окончателно изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК №3355/13.07.2021г., постановена по гр. дело №
10047/2021г. на ВРС, на осн. чл.79, ал.1 вр. чл. 99 ЗЗД, по реда на чл. 422 ГПК.
За пълнота на изложението следва да бъде посочено, че пропускът на
ответникът да депозира отговор на исковата молба в срок по чл. 131 ГПК, а т.е. един
месец след получаване на исковата молба и съпътстващите съдебни книжа, води до
преклудиране възможността на ответника да направи своите правопогасяващи и
правонамаляващи възражения, от които черпи изгодни за себе си правни последици.
Вместо бездействие страната дължи предприемане на активни действия по
организиране на своята процесуална защита, включително и своевременно
упълномощаване на процесуален представител, който да я защитата в процеса.
Ответникът Г. е получил исковата молба на 06.01.22г. Едномесечният срок за писмен
отговор по чл. 131 ГПК е изтекъл на 06.02.2022г. Въз основа на пълномощно за
учредена представителна власт, което представено едва в съдебно заседание от
15.04.2022г. ответникът се представлява пред съда.Направените в ход на устните
състезания възражения по същество на спора от процесуалния представител на
ответника не следва да бъдат взимани в предвид доколкото са несвоевременно
релевирани. Същите е следвало да намерят своето място в отговора на исковата молба,
който е следвало да бъде депозиран в срока по чл. 131 ГПК.
По отношение на разноските:
За заповедното производство в полза на ищеца се дължат разноски в размер на
205 лева, от които 25 лева държавна такса и 180 лева възнаграждение за процесуално
представителство. За исковото производство се дължат също 205 лева, от които 25 лева
доплатена по делото ДТ и 180 лева възнаграждение за процесуално представителство.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че М. Б. Г.,
ЕГН ********** от гр. Варна, ж.к. В.В. № 228, вх.4, ет.1, ап.107 ДЪЛЖИ на „ЮБЦ“
5
ЕООД, ЕИК ********** със седалище и адрес на потребление гр. София, 1404, р-н Т.,
бул. „Б.“ № 81, вх. В, ет. 8 сумата от 49,95 лева /четиридесет и девет лева и
деветдесет и пет стотинки/, представляваща неустойка за периода от 15.07.2018г. до
14.08.2018г. по договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски
номер 16465651001 от 05.11.2016г. в трикратен размер на месечната такса (3х16,65лв.)
за тарифен план VIVACOM Smart S+ , същият сключен между М. Б. Г. и „Б.т.к.“ ЕАД,
което вземане е прехвърлено от „Б.т.к.“ ЕАД в полза на „С.Г.Г.“ ЕАД по силата на
договор за цесия от 16.10.2018г., прехвърлено от „С.Г.Г.“ ЕАД в полза на „ЮБЦ“
ЕООД по силата на договор за цесия от 01.10.2019г., ведно със законната лихва
върху главницата считано от датата на депозиране на заявлението в съда –
08.07.2021г., до окончателно изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №3355/13.07.2021г.,
постановена по гр. дело № 10047/2021г. на ВРС, на осн. чл.79, ал.1 вр. чл. 99 ЗЗД, по
реда на чл. 422 ГПК.
ОСЪЖДА М. Б. Г., ЕГН ********** от гр. Варна, ж.к. В.В. № 228, вх.4, ет.1,
ап.107 ДА ЗАПЛАТИ на „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК ********** със седалище и адрес на
потребление гр. София, 1404, р-н Т., бул. „Б.“ № 81, вх. В, ет. 8 сумата от 410 (
четиристотин и десет) лева, от която 25 лева държавна такса и 180 лева
възнаграждение за процесуално представителство за заповедното производство и 25
лева държавна такса и 180 лева възнаграждение за процесуално в исковото
производство, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6