ПРОТОКОЛ
№ 364
гр. Варна, 31.03.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Стоян К. Попов
Членове:Яна Панева
мл.с. Гинка Т. Иванова
при участието на секретаря Галина Г. Славова
и прокурора П. Ил. Х.
Сложи за разглеждане докладваното от Стоян К. Попов Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20253100600191 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 13:30 часа се явиха:
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ Н. Ж. Ж., редовно призован, явява се лично и с
адв. Б. Ж., редовно упълномощен и приет от съда отпреди.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпило с вх. № 7139/12.03.2025г. Допълнение
към въззивна жалба и Молба с вх. № 7879/19.03.2025г. от адв. Г. К., в която
посочва, че не може да се яви в съдебно заседание поради служебна
ангажираност във Върховен касационен съд. Не се противопоставя за даване
ход на делото, с оглед участието на другия защитник на жалбоподателя, адв. Б.
Ж..
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ. Ж.: Да се даде ход на делото.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
1
На основание чл. 331, ал. 2 от НПК делото СЕ ДОКЛАДВА от съдия
Стоян Попов.
АДВ. Ж.: Поддържам жалбата и докладваното днес допълнение към
същата.
ПРОКУРОРЪТ: Запознат съм с жалбата и с допълнението.
ПРОКУРОРЪТ: Няма да соча доказателства.
АДВ. Ж.: Няма да соча доказателства.
СЪДЪТ, като взе предвид, че страните не направиха искания по
доказателствата, дава ход на делото
ПО СЪЩЕСТВО:
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми съдии, моля да потвърдите изцяло
присъдата на първоинстанционния съд, като правилна и законосъобразна.
Подробни доводи са изложени във въззивната жалба и допълнението
към нея, как доказателството, представляващо експертизата, не е в достатъчна
степен категорично. Според мен има категоричност както на експертизата,
така и на другото доказателство, а именно, раната, която в медицинската
експертиза е посочено, че може да бъде получена точно по начина, по който се
описва от пострадалата. Правилно според мен първоинстанционният съд е
преценил доказателствата. Критично е подходил към показанията на свидетеля
Ж.а, която се явява заинтересован свидетел и разбира се изгражда една удобна
за защитата версия, че раната е получена при набождане на ламарина. Удобно
обяснява защо не е посетено тогава медицинско заведение да бъде третирана.
Моля да потвърдите изцяло присъдата.
АДВ. Ж.: Уважаеми окръжни съдии, изложили сме подробни доводи в
допълнението към жалбата.
Първо, по отношение на тази рана, коментирали сме пред
първоинстанционния съд, който не е обсъдил тези въпроси. Ще акцентирам
вниманието Ви върху следствения експеримент, който е проведен и на който
самата пострадала и приложените снимки, особено снимка № 8 и № 9 за
положението, в което е била пострадалата и снимка № 10 и 11 за положението
на тялото на нападателя от съдебно следствения експеримент. Самата
2
пострадала посочва мястото и начина, по който е нанесла удара с ножа, тя е
нанесла удара с нож в лявата част на тялото, в междуребрената зона.
Приобщените показания в досъдебното производство сочат, че има
проникване, затова и въпросите ми към вещото лице бяха „Тази рана, която е
визирана в дясната част на Ж., е прорезна или е прободна?“. След куп
зададени въпроси и отново обсъждани вещото лице отговори, че раната, която
е установена по неговото тяло, е прорезна и може да бъде получена по начин
и по време, за което подсъдимият Ж. обяснява именно с погасяването на
пожара на къщата на неговата майка. Сега се учудвам защо отново се говори
за тази рана. Да, има рана, но е установена в друга част на тялото, не в частта,
в която е посочила самата пострадала Логинова, а именно- в лявата част на
тялото и е прободна. И вещото лице каза „раната по неговото тяло не е
прободна, а е прорезна“, т.е. може да бъде получена от охлузването с
ламарината, което е получено. Това като възражение и доводи въобще не е
обсъждано. Поддържам изложеното в допълнението към жалбата за допуснати
процесуални нарушения, изразяващи се в липса на мотиви и противоречиви и
непълни такива по основни факти и обстоятелства, предмет на доказване
авторството на деянието.
От друга страна, в ДНК- експертизата № 17274/14.02.2017г. това
съвпадение в този клетъчен материал по ножа, първо, не може да се говори с
абсолютна категоричност, че този клетъчен материал има пълно съвпадение с
ДНК-то на Н. Ж.. Цитирам дословно: „наблюдаваното съвпадение е силно
доказателство“. Ако ние боравим със „силни“ и „слаби“ доказателства, най-
малкото пред Вас, като инстанция, мога да кажа кое доказателство е силно и
кое е слабо. Или е доказателство, което установява по безспорен и
категоричен начин един факт, или оттам нататък по отношение на това
доказателство трябва да се отнесем със съответната доза съмнение за
достоверност, което и сме изразили пред първоинстанционния съд. Въобще не
се коментират тези възражения на защитата от първата инстанция.
Категорично и безспорно е доказано по делото и от докладна записка на л.83
от досъдебното производство, за проведените оперативно изследователни
мероприятия за телефони и автомобили. И в тази докладна записка е
обследвано следното: къде се е движел автомобила на Ж.; кога се е движил; на
кои камери е засечен, във въпросното време, в което е инкриминирано
деянието, за което сочи Л., в коя част на деня се е случило, на коя дата.
3
Автомобилът на Ж. не е бил в този район, телефонът не е бил в този район.
Кое е това безспорно доказателство, както изисква закона, което да доказва
автор ли е той на деянието или не е автор на това деяние, установено ли е
категорично и безспорно, че той е осъществил това деяние?
Ето защо, считам, че първоинстанционният съд си е позволил едва ли не
да препише обвинителния акт, но нито в досъдебното производство, нито в
проведеното съдебно следствие в първата инстанция са събрани достатъчно
убедителни, точни, категорични и безспорни доказателства за авторството на
деянието от страна Ж.. Основното ни възражение е, че в мотивите на
първоинстанционния съд не са обсъдени ред доказателства и не са обсъдени
основно възраженията на защитата по тези доказателства, на които стъпва
обвинението. В този смисъл моля за решение.
ПРОКУРОРЪТ /реплика/: По отношение на раната, не е имало борба.
Нещата са били в динамика. Очевидно не са стояли статично двата субекта.
Нейните възприятия за пробождане може да са свързани с това, че проникване
има в дрехата преди това и затова тя така да го е усетила. Освен това, ако
ставаше въпрос за прободна рана, още на място и при телефона може би щеше
да има намерена повече кръв. Според мен е установено какво се е случило и
то е, че е успяла да го пореже с ножа. А по отношение на ДНК- експертизата,
вещото лице коментира, че при този метод, при който са картотекирани, този
клетъчен материал не може да даде математическо изчисление както
обикновено сега дава новия метод, да речем с 99.99 % сигурност. Това иска да
каже вещото лице и според мен вероятността десетте алела да се намират в
този клетъчен материал и едновременно с това да има рана под ребрата, в
областта на корема един и същи човек, е нулева. Ето защо, според мен
категорично е доказана тезата на обвинението.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ: Съгласен съм с казаното от адвоката ми
СЪДЪТ дава на жалбоподателя
ПОСЛЕДНА ДУМА:
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ: Искам да бъда оправдан или делото да се върне
за ново разглеждане.
Съдът се оттегли на тайно съвещание.
СЪДЪТ, след тайно съвещание счете делото за изяснено и обяви, че ще
4
се произнесе с решение в законоустановения срок.
ПРОТОКОЛЪТ се изготви в съдебно заседание, което приключи в
13:44 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5