Р
Е
Ш Е
Н И
Е
гр. Плевен, 17.07.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІІІ-ти
граждански състав в открито заседание на 12.06.2020 година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИЯНА
НИКОЛОВА
при секретаря Вероника
Георгиева, като разгледа докладваното от съдия НИКОЛОВА гражданско дело № 5004 по описа на съда за 2019 г.,
за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по иск с правно
основание чл.422 от ГПК.
Делото е образувано въз основа на подадена
искова молба от „К.И.И.Б." ЕАД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление;*** ***, чрез пълномощника *** -
Прокурист, упълномощена от *** и *** - в качеството им на представляващи
Дружеството, чрез пълномощника
юрисконсулт К.К.Т., преупълномощена от ***, съгласно нотариално заверено
пълномощно с регистрационен № 12571/2017 г. от 01.12.2017 г. на нотариус *** с
per. № 384 на НК, с район на действие Софийски Районен Съд, против Н.Р.К., ЕГН **********,***,
в която се твърди следното : предявеният иск е установителен по реда на чл.422
от ГПК след постановено Разпореждане № 6936/06.06.2019 г. по ч.гр,д. №
1728/2019 г. на Районен съд- гр. Плевен.Вземането си ищецът обосновава с
наличие на сключен с ответната страна Договор за потребителски паричен кредит №
*** от 26.04.2013 г., непогасен в цялост. Твърди се, че на 26.04.2013 г. между
„***" ЕАД (кредитор), от една страна и Н.Р.К. (кредитополучател) от друга,
е подписан Договор за потребителски паричен кредит № ***, по силата на който
кредиторът е отпуснал на кредитополучателя кредит в общ размер на 5 778.72 лв.,
от които чистата стойност на кредита е в размер на 5,200 лв. , таксите и
комисионните за разглеждане на кредита са в размер на 156.00 лв. , както и
застрахователната премия, която е в размер на 432.72 лв.. За ползвания кредит
кредитополучателят е следвало да заплати на банката годишен лихвен процент в
размер на 10.99 %, както и годишен процент на разходите в размер на 12.70 %.
Кредитополучателят се задължил да погаси усвоения кредит чрез 72 месечни анюитетни вноски в размер на 110.15
лв., като първата падежна дата е 07.06.2013 г., а последната -07.05.2019 г.
Общата дължима сума по кредита, като съвкупност от стойността на отпуснатия
кредит, таксите и комисионните по кредита, застрахователната премия и дължимата
лихва, възлиза на сума в размер на 7,930.80 лв.
Вследствие
на възникналите между страните договорни правоотношения, кредиторът „***"
ЕАД е отпуснал договорената заемна сума на кредитополучателя, а за него са
възникнали задължения да издължи кредита си съгласно условията по сключения
Договор за кредит. Кредитополучателят Н.Р.К. е направил 11 вноски по погасяване
на задължението, както и е погасил 0,99 лв. начислени лихви за просрочие или
общо внесена сума по кредита в размер на 1,102.83 лв. (хиляда сто и два лева и
осемдесет и три стотинки).Кредитополучателят е направил 10 от въпросните вноски
в пълен размер - по 110.15 лв. Последната направена вноска, чиято падежна дата
е била на 07.04.2014 г., е направена от кредитополучателя в непълен размер, а
именно 0,34 лв. След 07.04.2014 г. длъжникът не е направил оставащите 61 пълни
и 1 частична вноска и съобразно уговорения погасителен план е изпаднал в
забава. На основание чл. 16 от Общите условия за предоставяне на потребителски
паричен кредит, с които Длъжникът се е съгласил при подписване на Договора, и
поради забава в плащането на дължимите месечни вноски по кредита от страна на
кредитополучателя, са настъпили основанията за предсрочна изискуемост на целия
непогасен остатък от кредита в пълен размер включително и за вноските с
ненастъпил падеж. Поради допуснато просрочие и неплащане на две последователни
вноски от длъжника са настъпили, визираните в чл. 16 от Общите условия
предпоставки за настъпване на предсрочна изискуемост на вземането по
потребителски кредит № ***. На 27
октомври 2014 г. между „***" ЕАД и К.И.И.Б. ЕАД се сключи Договор за
цесия, по силата на който „***" ЕАД (като цедент) цедира вземането си по
Договор по потребителски паричен кредит № Ш0178 от 26.04.2013 г. на „К.И.И.Б."
ЕАД (като цесионер). Съгласно Договора за цесия от 27 октомври 2014 г„ „*** ЕАД
прехвърля на цесионера К.И.И.Б. ЕАД парични вземания, произтичащи от просрочени
и неизплатени Договори за потребителски парични кредити, които са подробно
описани в Приложение № 1, представляващо неразделна част от Договора за цесия.
В предмета на сключения Договор за цесия е включено и вземането по Договор за
потребителски паричен кредит № *** от 26.04.2013 г., сключен между „***"
ЕАД и Н.Р.К.. С пълномощно от „***" ЕАД, представляващо неразделна част от
Договора за цесия от 27 октомври 2014 г., „***" ЕАД /цедентът/
упълномощава „К.И.И.Б." ЕАД, ЕИК ***, да уведоми от името на „***"
ЕАД всички длъжници по вземания на „***" ЕАД, които са цедирани, съгласно
сключения Договор за цесия. Предвид това и съгласно разпоредбата на чл.99, ал.
3 и ал. 4 от ЗЗД, „***" ЕАД /цедентът/, чрез пълномощника си „К.И.И.Б."
ЕАД, е изпратило Уведомление за извършеното прехвърляне на вземания до длъжника
Н.Р.К.. Заедно с Уведомителното писмо, на длъжника е изпратено и Известие от
новия кредитор „К.И.И.Б." ЕАД относно обявяване на предсрочната
изискуемост на кредита в пълен размер за непогасения остатък от задължението,
включително за вноските с ненастъпил падеж. Пратката, съдържаща Уведомлението
по чл. 99, ал. 3 и 4 от ЗЗД и Известието относно предсрочната изискуемост, е
изпратена чрез препоръчана поща с обратна разписка на адреса, посочен от
длъжника в Договора за потребителски кредит - ***. Същата е върната с бележка,
че получателят отсъства. По този начин представляваното от мен дружество е
положило необходимата грижа гореописаното Уведомление да достигне до знанието
на Н.Р.К.. Съгласно универсалните условия за предоставяне на пощенски услуги,
когато пратката не може да бъде доставена на адреса, поради отсъствие на
получателя (или пълнолетен член на домакинството), в пощенската кутия се оставя
писмено служебно известие с покана получателят да се яви за получаване на
пратката в пощенската служба. Срокът за доставяне е 20 дни от датата на
получаване на пратката в пощенската служба. При неявяване на получателя в срок
от 10 календарни дни от датата на получаване на пратката в пощенската станция
за доставяне се изпраща второ писмено служебно известие, което се доставя по реда
на препоръчаните пратки. По този начин представляваното от мен дружество е
положило необходимата грижа гореописаните уведомление и известие да достигнат
до знанието на Н.Р.К.. Съгласно чл. 7 от Общите условия по Договора за кредит №
***: „Всички съобщения с изявления на Кредитора, отправени към
Кредитополучателя, се считат за получени и узнати от Кредитополучателя, ако
бъдат изпратени на адрес, съответно изпратени по факс или на електронна поща,
или съобщени по телефон на лицето, посочено на този документ в съотвените
полета." Фактът, че пратката не е получена от получателя, в никакъв случай
не освобождава ищеца от отговорност спрямо новия кредитор, предвид уговореното
в самия договор за кредит. Ето защо, следва да се приеме, че уведомлението е
надлежно изпратено до длъжника, но неполучено от него по негова вина.
Следователно, длъжникът по договора е надлежно уведомен за прехвърляне на
задълженията му - в този смисъл и Решение от 22.05.2015 г. по гр. дело №
4510/2014 г. на Районен съд - гр. Стара Загора.Прави се искане съдът да приеме,
че с приложеното към настоящата искова молба Уведомление за извършено
прехвърляне на вземания, уведомяваме длъжника Н.Р.К. за сключения на 27
октомври 2014 г. Договор за цесия между „***" ЕАД и „К.И.И.Б." ЕАД,
по силата на който „***" ЕАД, в качеството си на цедент, продава на
цесионера „К.И.И.Б." ЕАД изрично посочени вземания, произхождащи от Договори
за потребителски кредити. Вземането по Договор за потребителски паричен кредит
№ *** от 26.04.2013 г. е описано в Приложение № 1, което е неразделна част от
Договора за цесия. На това основание, считано от 27 октомври 2014 г., кредитор
по вземането е цесионерът „К.И.И.Б." ЕАД. Възможността на цесионера да
уведоми длъжника за настъпилата цесия с предявяването на исковата молба е
трайно застъпена в задължителната практика на ВКС по чл.290 ГПК, обективирана в
Решение № 123/24.06.2009г.по т.д.№ 12/2009г., II т.о. на ВКС: „... Доколкото
законът не поставя специални изисквания за начина, по който следва да бъде
извършено уведомлението, то получаването на същото в рамките на съдебното
производство по предявен иск за прехвърленото вземане не може да бъде
игнорирано, както правилно е прието в решението на Софийски градски съд, IV-Б
състав от 10.06.2008 г. по гр. д. № 3757/2007 г., която практика настоящият
състав намира за правилна."
Поради
неизпълнение на задължението и към новия кредитор от страна на длъжника Н.Р.К.,
„К.И.И.Б." ЕАД е пристъпило към принудително изпълнение, като е подало
Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против Н.Р.К. за
заплащане на дължима незаплатена сума по Договор за отпускане на потребителски
паричен кредит № ***. Към датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение задължението на Н.Р.К. е било в размер на 5,552.00 лв.
Съдът е уважил искането на „К.И.И.Б." ЕАД и е издал Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК.
Съдът
е сезиран с искане да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на ищеца, че Н.Р.К. дължи на „К.И.И.Б." ЕАД сумите, за които е
издадена Заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК,
посредством която длъжникът по ч. гр. дело 1728/2019 г. по описа на Районен съд
- гр. Плевен е осъден да заплати на „К.И.И.Б." претендираните суми, а
именно, както следва: 5,552.00 лв. (пет хиляди петстотин петдесет и два лева),
които включват: 5,193.21 лв. (пет хиляди сто деветдесет и три лева и двадесет и
една стотинки)- просрочена главница; 358.79 лв. (триста петдесет и осем лева и
седемдесет и девет стотинки)- договорна; както и законна лихва върху главницата
от датата на подаване на заявлението до окончателното погасяване на дълга,
направени съдебно-деловодни разноски, в това число заплатената от заявителя
държавна такса в размер на 111.04 лв. (сто и единадесет лева и четири стотинки)
и сумата в размер на 50.00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Претендират
се разноски.
В срок е депозиран писмен отговор
от ответницата ,чрез назначения й особен
представител адв.Д., с който искът се
оспорва.Твърди следното : претенцията произтича от Договор за потребителски
кредит № *** от 26.04.201 Зг.; по посоченият договор ответницата е заплатила 11
месечни вноски, като последната е платена частично /в размер на 0,34лв./ на
07.04.2014г. На осн. чл. 16 от Общите условия за предоставяне на потребителски
паричен кредит, целият кредит е обявен за предсрочно изискуем, като съгласно
същата норма - предсрочната изискуемост следва да бъде обявена при неплащане на
две последователни вноски. След като последната платена вноска се явява тази за
м. 03.2014г., то следва че предсрочната изискуемост на вземането е настъпила на
07.05.2014г.Съгласно чл.110 ЗЗД с изтичането на пет годишна давност се погасяват
всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. Съгласно чл.111, б.в ЗЗД вземанията за наем, лихви и други периодични плащания се погасяват с
изтичане на три годишна давност. Съгласно чл.114 ЗЗД , давността започва да
тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. В случая, съгласно чл. 16
от Общите условия кредитът е обявен за предсрочно изискуем на 07.05.2014г., от
която дата е започнала да тече погасителната давност. По отношение на
главницата същата изтича на 07.05.2019г., а по отношение на лихвите -
07.05.2017г..В настоящият случай ИМ е подадена на 24.07.2019г. след изтичане на
давностните срокове - както досежно главницата, така и досежно претендираната
договорна лихва, поради което вземането е изцяло погасено по давност. Липсват
доказателства, които да установят какво и в какъв размер е погасявано с
внесените от ответницата суми. На следващо място се заявява, че договорът е
недействителен, т.к. има характера на потребителски, поради което следва да се
прилагат правилата на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година
относно неравноправните клаузи в потребителските договори, транспонирани във
вътрешното законодателство посредством Закона за защита на потребителите и
Закона за потребителския кредит. Заявява се, че
съгласно ЗПК договорът следва да бъде сключен по ясен и разбираем начин,
като всички негови елементи се представят с еднакъв по вид, формат и размер
шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните. В
настоящият случай представения по делото договор е сключен видимо в
противоречие с цитираното законово изискване и видимо с просто око и без нужда
от специални знания, са с различен ШРИФТ, по-малък от 12, В този си вид
договорът за кредит и документите, неразделна част от него, са изобщо трудно
четими, поради малкия размер на шрифта, на който са изписани. Това, по силата
на чл. 22 от ЗПК, е предпоставка договорът да се счита за недействителен. В
случая - шрифтът и видът, на който са изписани Общите условия, погасителния
план и Декларацията за приемане на застраховането и общите условия, всички
те-неразделна част от Договора за кредит, ги прави определено нечетливи. В
случаи като този чл.143 т.18 от ЗЗП третира този вид изписване на посочените
документи като неравноправна клауза, която не позволява на потребителя да
прецени икономическите последици от сключването на договора, а в настоящият
случай това е именно факта, че потребителя не може да се запознае с всички
условия на този договор. Съгласно чл. 146 от ЗЗП - неравноправните клаузи са
нищожни. Съгласно чл.147. (1) от ЗЗП - « Клаузите на договорите, предлагани на
потребителите, трябва да бъдат съставени по ясен и недвусмислен начин», в т.ч.
- четливи. В случая - същите са явно нечетливи и запознаването с текста,
изписан в тях е практически невъзможно . На следващо място - факт е, че
ответницата е погасила част от дълга си. В същото време - липсва конкретизация
в ИМ за кой период всъщност се претендира главница и в какъв размер , което
осуетява възможността ответника да реализира в пълен обем правото си на защита.
Няма и данни дали тези погасителни вноски са намерили отражение при формиране
размера на иска и какво е погасено с тях. Претендира се 5193,21лв. – главница .
Видно от договора за кредит - главницата по същия е 5200лв. След като
ответницата е извършила плащания в размер на 1102,83лв., то не е ясно какво е
погасено с тези суми, след като от главницата е погасени само 6,79лв. Относно
включената в стойността на кредита «застрахователна премия»:
Към исковата молба е представена „Декларация
за приемане на застраховането и общите условия“, но липсва застрахователна
полица със съответни параметри и суми. Липсват каквито и да са данни да е
сключена застраховка, а още nо-малко с кой застраховател, за какво
застрахователно събитие и на каква стойност. В същото време - сумата по
застрахователната премия е включена като елемент от главницата на месечната
вноска. Заявява се, че ответницата не е уведомена за извършената цесия, а
съгласно съдебната практика - този пропуск не може да бъде саниран чрез
уведомяването за същата чрез особен представител.
Прави се искане за отхвърляне на иска.
В о.с.з.
ищцовото дружество, редовно призовано, не се представлява, но е изразено подробно писмено сатновище от юркс.
К.Т., представен е списк на разноските.
В о.с.з. ответницата, редовно призована, се представлява от особения
представител адв.А.Д., която оспорва иска и поддържа доводите в отговора.
Съдът, като взе
предвид доводите на страните, доказателствата по
делото и разпоредбите на закона, приема за установено следното от фактическа и
правна страна следното :
От приложеното
ч.гр.д. №1728/2019год.г. по описа на ПлРС се установява, че ищцовото дружество
е депозирало на 21.03.2019год. заявление по реда на чл.410 от ГПК за издаване
на заповед за изпълнение срещу ответницата; издадена е заповед за изпълнение за
сумите, както следва: 5193,21 лв. – главница, 358,79
лв. – договорна лихва за периода
26.01.2013 г. до 27.10.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението – 21.03.2019 г. до окончателното
изплащане на вземането, както и направени деловодни разноски в размер на 111,04
лв. за държавна такса и 50.00лв. за юрисконсултско възнаграждение, съгласно
чл.78, ал.8 от ГПК, в редакциите му от ДВ, бр.8 от 24.01.2017 г. В заповедта
е отразено, че вземането на заявителя
произтича от неизпълнено от страна на длъжника Н.Р.К. договорно задължение за
погасяване на усвоен Договор за потребителски кредит № ***, сключен с „***“
ЕАД.
Вземането, предмет на заповедното
и исковото поризцводство е идентично по основание и размер.Предявеният иск на
осонвание чл.422 от ГПК е допустим с оглде спазването на срока, визиран в закова за неговото
предявяване и предметът на делото.
По основание искът е частично
основателен и доказан - за предявеното вземане за главница; за вземането за лихва – следва да се отхвърли
като неоснователен и недоказан с оглед направеното възражение за изтекла
давност.
Съдът, като взе предвди
доказателствата по делото, доводите на страните и разпоредбите на закона,
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
От представените преписи на:
Договор за потребителски паричен кредит от 26.04.2013г., сключен между „***“
ЕАД, в качеството на кредитодател и ответницата Н.К., в качеството й на
заемополучател; Погасителен план към договора; декларация-съгласие за обработка
на лични данни; искане за рефинансиране
на съществуващ дълг; искане за комунално плащане и съгласие за директен дебит,
се установява, че между ответницата и „***“
е възникнало правоотношение по силата на подписан между тях Договор от 26.04.2013г.
Постигнато е било съгласие за предоставяне на кредит в размер на 5200лв.; брой
месечни вноски – 72, с месечна вноска -110,15лв., първа вноска -07.06.2013год.
и последна – 07.05.2019год. Уговорили са също така финансиране от кредитора на
дължима от кредитополучателя застрахователна премия по сключен договор за застраховка
в размер на 432,72лв., както и такси и комисионни в размер на 156лв., при което
общата стойност на кредита е определена на 5788,72лв. В писменото си съглашение
договарящите са обективирали съществените му елементи, в това число фиксиран
ГЛП от 10,99% и ГПР от 12,7лв. Размерът на месечните вноски е бил уговорен на
110,15лв., платими на посочени в погасителния план дати на падеж, включващи и
част от дължимата договорна лихва.
Ищецът
признава, че длъжникът е заплатил в пълен размер десет от уговорените месечни
вноски и част от вноската , с падеж 07.04.2014год. – 0,34лв. Ответникът не
твърди и не ангажира доказателства за други плащания.
Установява
се от приложения препис на Договор за продажба и прехвърляне на вземания от
27.10.2014г., сключен между „***“ ЕАД, в качеството на цедент и „К.И.И.Б.“ ЕАД,
в качеството на цесионер, че цедентът е
прехвърлил на ищеца вземанията, произтичащи от процесния договор за
потребителски кредит, в които се включва и задължението на ответната страна. С
приемо-предавателен протокол от същата дата цедентът е предал на цесионера
всички документи по кредитния договор. Видно е от приложения препис на
уведомление за извършено прехвърляне на вземания, изходящо от „***“ ЕАД, чрез
пълномощник и адресирано до ответницата, както и известие за доставянето му, че
длъжникът не е бил уведомен лично за
извършената цесия.
От доказателствата по делото се установява валидно възникнало
облигационно правоотношение между ответницата, в качеството на заемател, и „***“
ЕАД, в качеството на заемодател по сключен между тях Договор за потребителски
кредит от 26.04.2013год. С оглед липсата на спор между страните, съдът приема,
че заемодателят е изпълнил основното си, произтичащо от договора задължение, да
предостави уговорената сума на ответницата. Няма спор, че същата е
извършила плащане по кредите на сумата в
общ размер 1102,83лв., както и че след датата 07.04.2014год. други плащания не
са били извършвани. Установи се, че вземанията, произтичащи от процесния
договор са били прехвърлени от кредитора в полза на ищцовото дружество на
27.10.2014г., като цесията е произвела действие по отношение на длъжника, макар
да не му е била съобщена лично. Тъй като е налице обаче изрично изявление от
страна на ищеца, съдът приема, че ответникът е редовно уведомен за станалата
цесия с връчването на преписите от исковата молба и приложенията на особеният
представител на ответника. В случая няма пречка уведомяването за станалата
цесия да бъде извършено с връчването на съдебните книжа, на особения
представител на длъжника, в рамките на предявеният установителен иск, предявен
след указания на съда по реда на чл.
415, ал.1, т.2 от ГПК - след уведомяване на длъжника чрез залепяне на
уведомление. Съобразно нормата на чл.99, ал.3 от ЗЗД, целта на уведомяването на
длъжника за цесията, е той да бъде защитен при изпълнение на неговото
задължение – да изпълни задължението си точно, като плати на надлежно
легитимирано лице, което е носител на вземането. Съдът приема, че връчването на
всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако е направено на особения
представител, назначен от съда при спазване на установената в ГПК процедура и
от този момент се пораждат свързаните с факта на връчване правни последици, в
т.ч. и за цесията. По същите съображения няма пречка уведомление за предсрочна
изискуемост да бъде връчено на особения представител на ответника /в т. см.
решение № 198/ 18.01.2019г. по т.д.№ 193/2018г. постановено по чл.290 от ГПК/.
Неоснователно е възражението на
ответника, чрез особения представител, за това договорът за кредит да следва да
се прогласи за недействителен поради неспазване разпоредбата на чл.10 ал.1 от ЗПК. Процесният договор за кредит е сключен на 26.04.2013год., а изменената
разпоредба на посочения по-горе текст от закона е в сила от 23.07..2014год.,
поради което е неприложима в случая.
Неоснователно е възражението за
погасяване по давност на претенцията за главница. Давностният срок, относим за
това вземане е петгодишен, съгласно нормата на чл.110 от ЗЗД и броен от
07.04.2014г. не е изтекъл към датата на
депозиране на заявлението на кредитора по чл.410 от ГПК – 21.03.2019год.
На 07.05.2019г. е настъпил и
уговореният в процесния договор краен срок за погасяване на кредита, поради
което ирелевантни се явяват възраженията на ответника, касаещи обявяване на
предсрочната му изискуемост. При това положение съдът приема, че се установява
съществуването на вземане в полза на ищеца за неплатена главница по процесния
договор за кредит в размер на 5193,21лв.
Основателно е възражението на
ответника за недължимост на договорната лихва за част от периода й.
Погасителната давност за това вземане съдът приема за петгодишна, като периодът на претецията е 26.01.2013 г. до
27.10.2014 г. Предвид датата на депозиране на заявлението в съда и настъпилата
изискуемост на отделните падежирали
вноски по кредита, съдът приема, че този период обхваща и такъв за
вземането, който е обхванат от изтеклата давност. Т.к. по делото не е изслушано
заключение на вещо лице и липсва конкретно установяване на дължимата лихва за
периода, обхванат от давността и този, извън него, то предявеният иск следва да
се отхвърли като недоказан и неоснователен и като погасен оп давност.
Съдът приема, че следва да се
признае за установено съществуването на вземането на ищеца за главница в размер
на 5193,21лв., дължима по процесния Договор за заем от 26.04.2013г. Претенцията
в останалата част – за установяване съществуването на вземането на ищеца за договорна
лихва в размер на 358,79лв. следва да се отхвърли като неоснователна и
недоказана и като погасена по давност.
С оглед изхода на спора и на
основание чл.78 ал.1 ГПК съдът следва да се произнесе по направените разноски в
заповедното и исковото производство, при съобразяване приетото в т.12 от
Тълкувателно решение от 18.06.2014г. по т.д.№4/2013г. на ОСГТК. При
този изход на делото следва да се присъдят разноски за заповедното
производство – 103,86лв. и юрисконсултско възнаграждение – 50лв., или разноски в общ размер 153,86лв. За исковото производство са
направени разноски, както следва : 146,69лв.; внесен е депозит за особен
представител – 608лв., следва да се
определи юрисконсултско
възнаграждение в размер 100лв. съобразно правилото на чл.78, ал.8 от ГПК, изм.
ДВ бр.8 от 2017г., във вр. с чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ, във вр. с
чл.26 от Наредбата за заплащане на правната помощ С оглед изхода на спора в
настоящото производство, на ищеца са дължими разноски за исковото производство
в общ размер на лв. – 705,92лв.
съразмерно уважената част от иска.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422,
ал.1 от ГПК, че Н.Р.К., ЕГН **********,***, представлявана по делото от особен
представител адв.А.Д. ДЪЛЖИ на „К.И.И.Б.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***,***, съдебен адрес *** *** сумата 5193,21лв., представляваща непогасена
главница по Договор за потребителски паричен кредит №*** от 26.04.2013г., ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от 21.03.2019г. до окончателното
изплащане на вземането, която сума представлява
част от вземанията, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№1728/2019г. по описа на Плевенски РС,
като ОТХВЪРЛЯ иска в частта, в която се претендира да се признаване за
установено, че ответницата дължи на ищеца сумата от 358,79лв., представляваща договорна лихва,
като ПОГАСЕН ПО ДАВНОСТ за периода от 26.01.2013 г. до 21.03.2014год. и като
НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН за периода от 22.03.2014год. до 27.10.2014 год.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 от ГПК Н.Р.К., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на „К.И.И.Б.“ ЕАД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ***,***, разноски по делото за заповедното производство
в общ размер 153,86лв. и разноски по
делото за настоящото производство в общ размер 705,92лв. - съразмерно уважената част от иска.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба чрез Плевенски РС пред
Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: