Р Е Ш Е Н И Е
№29
гр.
Велико Търново, 1.03.2023 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, касационен
състав в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет
и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОНСТАНТИН КАЛЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА
КОСТОВА
ЕВТИМ
БАНЕВ
При секретаря С.ф.и в присъствието на прокурора от
ВТОП - в.к., разгледа докладваното от съдия Костова касационно НАХД № 10254/ 2022г., и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл.
от Административно процесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 63в от Закон за административните нарушения и наказания
(ЗАНН).
Делото
е образувано по касационна жалба на „ГЕРМАН БГ“ ООД, ЕИК ..., със седалище и
адрес на управление в С...., представлявано от С. И. Р., чрез упълномощения
адвокат, П. Ч. от ВТАК със служебен
адрес ***, кантора 309, против Решение № 467/16.11.2022г., постановено по НАХД
№ 978/2022г. по описа на Районен съд – Велико Търново, с което е потвърдено
Наказателно постановление № 04-2200055 от 20.07.2022г., издадено от И.Д. директор на Дирекция
„Инспекция по труда“ – гр. Велико Търново, с което за извършено от „ГЕРМАН БГ“
ООД административно нарушение по чл.63, ал.2 вр. с чл.63, ал.1, вр. с чл.414,
ал.3 вр. с чл.415в, ал.2 от Кодекса на труда КТ) и на основание чл.416, ал.5
вр. с чл.414, ал.3 вр. с чл.415в, ал.2 от КТ на дружеството е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1 500 лева.
Касаторът оспорва обжалваното
решение като неправилно поради противоречие с материалния закон и при допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила. Посочва, че съдът не е обвързан
с констатациите в АУАН, а следва служебно да
издири обективната истина. Твърди, че
специфичността и сезонността на работата налагали преди да се назначат
на трудов договор работниците да се проверят техните умения, а дадените от
проверяващите указания били изпълнени и въпреки това било издадено НП. Не били
съобразени чл. 6 и чл. 7 от ЗАНН. Моли се за отмяна на въззивното решение и
постановяване на ново, с което да бъде отменено наказателното постановление
като незаконосъобразно. В съдебно заседание чрез процесуалния представител
поддържа касационната жалба по изложените в същата съображения и допълнително
изложени такива. Не се претендират разноски.
Ответникът по касационната жалба
– директор на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Велико Търново, в представените
по делото отговор на касационна жалба и писмено становище от пълномощника ...
С. оспорва подадената жалба. Счита, че съдебният акт е правилен – постановен в съответствие с материалния
закон, без допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и обоснован.
Моли решението на районния съд да бъде оставено в сила. Претендира присъждане
на разноски, като при условие на евентуалност на съдебното решение прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Представителят на Окръжна
прокуратура – В. Търново заема становище за неоснователност на касационната
жалба. Намира, че ВТРС е изяснил фактическата обстановка и е постановил решение
в съответствие с материалния закон. Предлага обжалваното съдебно решение да
бъде оставено в сила.
Съдът, след като се запозна с
подадената касационна жалба, представените по делото доказателства и извърши
проверка на обжалваното съдебно решение, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена в
срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от същия кодекс, приложими
по силата на чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН. Като такава същата е процесуално
допустима за разглеждане в настоящото производство. Разгледана по същество
жалбата е основателна.
При извършената на основание чл. 218,
ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН проверка, съдът не установи
наличието на пороци, засягащи валидността и допустимостта на обжалвания съдебен
акт.
Въз
основа на събраните в хода на административно-наказателното и съдебното
производство доказателства, се установи, че фактическата обстановка по делото е
правилно изяснена от районния съд.
Районният съд е установил, че на
17.05.2022 г. служители на ответника са извършили проверка по спазване на
трудовото законодателство от работодателя по смисъла на параграф 1, т. 1 от ДР
на КТ „ГЕРМАН БГ“ ООД, в обект на контрол – „Оранжерии“, находящ се в с. Ресен,
общ. В. Търново. При тази проверка били установени няколко лица да полагат
труд, които почиствали и връзвали посадените домати в оранжериите. На същите
бил предоставен списък на работниците и служителите, заварени при проверката на
работни места, в който същите се вписали срещу положен от тях подпис. При
проверката присъствал и управителя и представляващ дружеството, на който след
приключване на проверката била връчена призовка за представяне на документи. На
26.05.2022г. същият се явил в Дирекция „ИТ“ – В.Търново, където представил на
контролните органи сключен на дата 16.05.2022г. трудов договор между него и
работника Г. И.Б. /заварена при проверката в обекта на 17.05.2022г./ за
длъжността „общ работник оранжерия/парник/, както и други изискани от
контролните органи документи, в т.ч.служебна бележка за поведен инструктаж на
16.05.2022г. и справка по чл.62, ал.5 от КТ за регистрация на трудовия договор
на този работник, която е заверена от НАП на 18.05.2022г. При проверката по
документи било установено, че договорът е регистриран в НАП след като Б. е
постъпил на работа и след проверката на място на 17.05.2022г. С оглед на това
било констатирано, че работодателят -
„ГЕРМАН БГ“ ООД с ЕИК ..., е допуснал до работа лицето Г. И.Б. на
длъжност „общ работник оранжерия/парник“ без да му предостави предвидените от
законодателя документи - копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ,
заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите,
удостоверяващо, че трудовият й договор е регистриран в ТД на НАП. Горното е
квалифицирано като нарушение по чл.63, ал.2 вр. с чл.63, ал.1 от КТ, за което
на дружеството е съставен АУАН №04-2200055 от 08.06.2022г. Въз основа на този
АУАН административнонаказаващият орган е издал НП №04-2200055 от 20.07.2022г.,
с което за извършено административно нарушение по чл.63, ал.2 вр. с чл.63,
ал.1, вр. с чл.414, ал.3 вр. с чл.415в, ал.2 от Кодекса на труда КТ), на
основание чл.416, ал.5 вр. с чл.414, ал.3 вр. с чл.415в, ал.2 от КТ на
дружеството е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер
на 1 500 лева. НП е било връчено на управителя на 22.07.2022г. и е обжалвано с
законоустановения срок пред РС.
Тази фактическа обстановка
районният съд е установил въз основа на събраните по делото писмени
доказателства и изслушаните свидетелски показания. Намерил е, че АУАН и НП са
издадени от компетентен орган, при спазване на процесуалните правила по ЗАНН, в
изискуемата от закона форма и отговарят на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Преценено е, че нарушението е безспорно доказано и правилно е ангажирана
отговорността на дружеството за извършеното нарушение на КТ. В този смисъл е посочил,
че от събраните по делото писмени доказателства е безспорно, че лицето е постъпило
на работа на 16.05.2022 г. – денят, в който е сключен трудовият договор. На
следващия ден - на 17.05.2022 г. лицата са били установени да работят, като
обаче работодателят не им е връчил изискуем документ по силата на Кодекса на
труда, а именно уведомлението за регистрация на трудов договор. Посочено е, че
то не е връчено защото регистрацията е направена на следващия ден – 18.05.2022
г., когато всъщност е преустановено противоправното бездействие на управителя.
На последно място е посочено, че наказанието е определено в минимално
предвидения в закона размер, поради което не може да бъде намаляван. За
неоснователни са намерени изложените в жалбата доводи за маловажност на
деянието и приложението на чл. 28 от ЗАНН. Така е формиран крайният извод за
законосъобразност на НП.
Настоящият касационен състав на
АСВТ намира обжалваното решение за правилно по изложените в него мотиви, които
се споделят от настоящия състав. Касационната жалба, с оплакванията формулирани
в нея, е неоснователна.
При постановяване на обжалваното решение районният
съд не е нарушил процесуалните правила относно събирането на допустимите и
относими към спора доказателства, и е попълнил делото с такива, установяващи
наведените като спорни в производството пред него факти. Правилно е изяснена
фактическата обстановка от РС и са обсъдени всички наведените от страните
доводи и възражения. Съдът е изложил мотиви в достатъчен обем, от които е
видно, че правилно е ангажирана административно-наказателната отговорност на
дружеството за извършеното нарушение. Наведените и пред настоящата касационна
инстанция доводи, че проверяващите са въвели в заблуждение управителя на
дружеството относно отговорността във връзка с констатираните нарушения на
трудовото законодателство и че са му били дадени указания са несъстоятелни.
Правилно РС след като е възобновил съдебното следствие и предприел повторни
разпити на контролните органи, извършили проверката – св. и св. Д., е намерил
тези твърдения само и единствено като защитна теза в интерес на жалбоподателя,
неподкрепени от събраните по делото доказателства.
Деянието, за което дружеството е
санкционирано е обявено от законодателя за нарушение на трудовото
законодателство - в качеството на работодател дружеството не е изпълнило
задължението си по силата на чл. 63, ал. 2 от КТ да не допуска на работа
работник преди да му връчи копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3, заверено от
териториалната дирекция на Националната агенция за приходите, че трудовият
договор е регистриран, поради което наведените в жалбата доводи за нарушение на
чл. 6 от ЗАНН са неоснователни. Субектът на административно-наказателната
отговорност не е физическо лице, за да се обсъждат въпросите за вината при
извършване на нарушението, а се касае до налагане на имуществена санкция на ЮЛ,
съгласно чл. 83 от ЗАНН.
Съобразно изложеното, решението
на въззивния съд следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на спора и на
основание чл. 63д, ал. 5 от ЗАНН вр. чл.
143, ал. 1 от АПК, в полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение. Размерът на същото съдът определя съгласно вр. чл. 37, ал. 1 от
Закона за правната помощ, вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната
помощ в размер на 80,00 лв.
Водим
от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. чл. 63в от ЗАНН,
Административния съд – В. Търново
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 467/16.11.2022г.,
постановено по НАХД № 978/2022г. по описа на Районен съд – Велико Търново.
ОСЪЖДА „ГЕРМАН БГ“ ООД, ЕИК ..., със седалище
и адрес на управление с. Ресен, общ. Велико Търново, ул. „Росица“ № 49 да
заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ – Велико Търново разноски по делото в
размер на 80 (осемдесет) лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.