№ 1170
гр. Варна, 06.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на шести
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Невин Р. Шакирова
мл.с. Александър В. Цветков
като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско
дело № 20223100502106 по описа за 2022 година
Производството е по реда чл. 435, ал. 2, т. 7 и сл. от ГПК.
Образувано е по повод жалба с вх. № 09481/29.06.2022г., подадена от В. П. Б. с
ЕГН ********** – длъжник по изпълнението – срещу постановление за разноски на ЧСИ
Станимира Данова, рег. № 718 и с район на действие, този на ВОС по изп.д. №
20217180400652, обективирано в изявление за прихващане на ЧСИ Станимира Данова,
връчено чрез ЧСИ Даниела П.а – Янкова на 14.06.2022г. в размер на 4827.26 лв. с ДДС –
частично дължима пропорционална такса върху вземането на взискателя, цялостно
изчислена върху сумата от 88743.60 лв., представляваща събрано вземане по изпълнителен
лист, в пълен размер от 5726.27 лв. с ДДС, изчислена към 13.12.2021г., от която въз основа
на постановление за разноски от 10.12.2021г. е събрана сумата от 890 лв. с ДДС от така
определената цялостна такса, съгласно два броя сметки № **********/14.06.2022г. и №
**********/14.06.2022г. и Фактура № **********/14.06.2022г.
В жалбата са наведени оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на
определените по изпълнителното дело допълнителни разноски, въпросът за дължимостта на
които /таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ/ е разрешен с влязъл в сила съдебен акт. С Решение по
в.гр.д. № 235/2022г. по описа на ВОС е отменено предходно постановление на ЧСИ за
разноски от 10.12.2021г. в частта, с която в тежест на длъжника по делото са възложени
разноски по т. 26 от ТТРЗЧСИ за частично събрано вземане за разликата над 899 лв. до
5375.99 лв. По въпроса за разноските има и предходно съдебно произнасяне по същото
изп.д. по в.гр.д. № 3003/2021г. по описа на ВОС, с което са отменени разноските определени
в ПДИ. Няма основание СИ да продължава да начислява същите разноски на длъжника, по
които вече е налице произнасяне на съда. Длъжникът е погасил задълженията си и е превел
1
доброволно сумата от 83923.34 лв., за което СИ няма никакво участие. Плащането на дълга
не е в резултат на действия на ЧСИ, за да има каквото и да е основание за събиране на
разноски от длъжника във връзка с принудителното изпълнение. Ето защо отправил искане
обжалваният акт да се обезсили като недопустим, евентуално да се отмени като
неоснователен.
В срока и по реда на чл. 436, ал. 2 от ГПК, взискателят И. А. А. не е депозирал
писмено възражение.
ЧСИ изложил мотиви по обжалваното действие, като посочил, че с разпореждане от
29.06.2022г. е констатирано наличие на предпоставките по чл. 433, ал. 2 от ГПК, поради
което изп.д. е приключено. С последното издадено постановление за разноски от
01.02.2022г., след извършена корекция в предмета на делото са били определени
окончателно разноски по изпълнението, които са категорично дължими и именно за тях
ЧСИ е отправил изявление до длъжника за прихващане. Като способ за погасяване на две
насрещни еднородни вземания, възражението за прихващане на ЧСИ до длъжника в
изпълнението не е сред подлежащите на обжалване по реда на чл. 435 от ГПК действия на
СИ, с което обосновал недопустимост на жалбата, а евентуално неоснователност на същата.
Депозираната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 436, ал.
1 от ГПК /съобщението за разноски е връчено на длъжника на 14.06.2022г., а жалбата е
депозирана на 29.06.2022г./, от процесуално легитимирана страна - длъжник в
изпълнителния процес, срещу акт подлежащ на обжалване съгласно чл. 435, ал. 2, т. 7 от
ГПК, а именно постановление за разноски и удовлетворява изискванията за съдържание по
чл. 260 и чл. 261 от ГПК. Несъстоятелни са доводите на ЧСИ, че по правната си същност
„възражението за прихващане“ отправено от него до длъжника не е действие в предметния
обхват на чл. 435 от ГПК. „Възражението за прихващане“ отправено от ЧСИ по правната си
същност е именно постановление за разноски по смисъла на чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК
СЪДЪТ, след като обсъди данните по изпълнителното дело и на основание чл. 437,
ал. 3 от ГПК, прие за установено следното:
Изпълнителното производство е образувано по молба на И. А. А. от 10.08.2021г.
въз основа на Изпълнителен лист от същата дата, издаден по в.гр.д. № 255/2021г. по описа
на Апелативен съд - Варна, в който е удостоверено правото му на принудително изпълнение
на парично задължение срещу В. П. Б. в размер на 49 900.79 лева, ведно със законна лихва
върху главницата от 100008 лв. от 25.09.2020 до окончателното й плащане, както и сумата
от 18310.98 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от
94711.95 лв. за времето от 31.10.2018г. до 25.09.2020г.
С оглед постановеното спиране изпълнението на въззивното решение по в.гр.д. №
255/2021г. на Апелативен съд – Варна на основание чл. 282, ал. 2, т. 1 от ГПК с Определение
на ВКС в обжалваната част от ½ от сумите, за които са уважени исковете с правно
основание чл. 155, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД, изпълнението е насочено върху ½ от дължимите
суми.
2
ПДИ е връчена на длъжника на 18.08.2021г.
На 18.08.2021г. длъжникът депозирал молба до ЧСИ, придружена с вносна бележка
от 13.08.2021г. за направено в полза на взискателя плащане на сума в размер на 83 923.34
лв.
В писмено становище от 01.11.2021г. взискателят признал това плащане.
При извършено изчисление за определяне на остатъка от дълга, при недостатъчност
на плащането, ЧСИ констатирал непогасен остатък по изпълнителния лист в размер на
4 872.82 лв. – главница, определена към датата на плащане на сумата от 83 923.34 лв. На
10.12.2021г., ЧСИ изготвил постановление за разноски, въз основа на постъпилите по делото
суми и признатото от взискателя плащане от длъжника след образуване на изпълнителното
производство на част от дълга, с което е определена дължимата такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ
върху размера на цялото вземане по изпълнителния лист и определен дължимия остатък от
дълга в размер на 6 425.49 лв.
С уведомление от 10.12.2021г. длъжникът е уведомен за реда на погасяване на
задължението, начислените авансово внесени от взискателя такси и остатъка от дълга в
размер на 1163.62 лв. Така определеният остатък от дълга е внесен от длъжника на
22.12.2021г.
С Решение от 28.04.2022г. по в.гр.д. № 235/2022г. по описа на ВОС е отменено
постановление за разноски от 10.12.2021г. на ЧСИ, в частта, с която в тежест на длъжника В.
Б. са възложени разноски по т. 26 от ТТРЗЧСИ за частично събрано вземане за разликата над
899 лв. до определените 5375.99 лв.
Предвид погасяване на задължението наложените по изпълнителното дело
обезпечителни мерки са заличени, за което длъжникът е уведомен на 14.12.2021г.
На 01.02.2022г. ЧСИ постановил разпореждане, съобразно което след извършени
промени в деловодната система ползвана от него, е констатирана грешка в предмета на
изпълнение по делото, поради което същият следва да се коригира по описания в акта
начин, в т.ч. определените такси и разноски са начислени в размер на 5886.47 лв. Таксата по
т. 26 от ТТРЗЧСИ е определена в размер на 5726.27 лв. За вземането си в този размер
съобразно признанието в изложените мотиви, ЧСИ отправил до длъжника В. Б. изявление за
прихващане, връчено му чрез ЧСИ Даниела Янкова на 14.06.2022г.
С Разпореждане от 29.06.2022г. на основание чл. 433, ал. 2 от ГПК изпълнителното
дело е приключено от ЧСИ, за което длъжникът е уведомен на 29.07.2022г.
При така установената фактическа обстановка, СЪДЪТ формира следните правни
изводи:
Съгласно даденото задължително разрешение в т. 2 от ТР № 3 от 10.07.2017г. по т.д.
№ 3/2015г. на ОСГТК, на обжалване по реда на чл. 435, ал. 2 от ГПК подлежи всеки акт на
съдебния изпълнител, в който се определя размера на задължението на длъжника за
разноските по изпълнението.
3
Съгласно чл. 79, ал. 1 от ГПК, разноските по изпълнението са за сметка на длъжника
с изключение на случаите, когато делото се прекрати съгласно чл. 433 от ГПК, освен поради
плащане, направено след започване на изпълнителното производство или изпълнителните
действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда.
Установено е в конкретния случай, че след постановеното решение от 28.04.2022г.
по в.гр.д. № 235/2022г., с което е отменено постановление за разноски на ЧСИ Станимира
Данова от 10.12.2021г. по настоящото изпълнително дело, с което в тежест на длъжника са
възложени разноски по т. 26 от ТТРЗЧСИ за частично събрано вземане за разликата над 899
лв. до определените 5375.99 лв., СИ е постановил разпореждане от 01.02.2022г., с което след
извършени промени в деловодната система ползвана от него и констатирана грешка в
предмета на изпълнение по делото, определил такси и разноски в общ размер на 5886.47 лв.,
в това число такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ в размер на 5726.27 лв.
Установено е и няма спор по делото, че сумата от 83923.34 лв. е постъпила пряко по
сметка на взискателя И. А., а постъпилите от наложени от ЧСИ запори по негова сметка
суми възлизат на 11087.06 лв. Остатъкът на дълга съобразно разпореждането към този
момент възлиза на 5038.96 лв. и се формира от следните суми 165.13 – законна лихва върху
остатъка от главницата в размер на 4782.83 лв. за периода 13.08.2021г. до 13.12.2021г.;
4872.83 лв. за погасяване на остатъка от дължимата главница и 1 лв. – банкова такса за
извършен превод на взискателя, а определените такси и разноски по ТТРЗЧСИ възлизат
общо на 5886.47 лв., в т.ч. 5726.27 лв. такса по т. 26 от Тарифата, изчислена съобразно
материален интерес от 88743.60 лв.
Така определената такса е изчислена незаконосъобразно и в противоречие с т. 26 от
ТТРЗЧСИ. Съображения за това отчитащи спецификата и конкретиката на случая са
изложени в предходни две произнасяния на ВОС, които се споделят в цялост от настоящия
състав. Наред с това, с оглед установения актуален размер на остатъка от дълга към
01.02.2022г. следва да се посочи, че приложима за определяне на пропорционалната такса е
разпоредбата на чл. 26, б. „в“ и забележки по т. 1 и т. 4 от ТТРЗЧСИ - събираема част от
таксата, съответстваща на събраната сума и невключване в размер на паричното вземане на
авансовите такси. Изчислена съобразно този регламент дължимата такса възлиза на 423.12
лв. Доколкото по изпълнителното дело не са установени други основания за определяне на
таксата в обжалвания размер, то определените от ЧСИ разноски в обжалвания размер се
явяват незаконосъобразно определени.
По тези съображения обжалваното постановление за разноски, обективирано в
изявление за прихващане от страна на ЧСИ отправено до длъжника, с което са определени
разноски в размер на 4827.26 лв. с ДДС – частично дължима пропорционална такса върху
вземането на взискателя, цялостно изчислена върху сумата от 88743.60 лв., представляваща
събрано вземане по изпълнителен лист, в пълен размер от 5726.27 лв. с ДДС, изчислена към
13.12.2021г., от която въз основа на постановление за разноски от 10.12.2021г. е събрана
сумата от 890 лв. с ДДС от така определената цялостна такса, съгласно два броя сметки №
**********/14.06.2022г. и № **********/14.06.2022г. и Фактура № **********/14.06.2022г.
4
следва да се отмени.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ на основание чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК по жалба с вх. №
09481/29.06.2022г., подадена от В. П. Б. с ЕГН ********** – длъжник по изпълнението
Постановление за разноски на ЧСИ Станимира Данова, рег. № 718 и с район на действие,
този на ВОС по изп.д. № 20217180400652, обективирано в изявление за прихващане на ЧСИ
Станимира Данова, отправено до длъжника и връчено чрез ЧСИ Даниела П.а – Янкова на
14.06.2022г. на разноски, определени в размер на 4827.26 лв. с ДДС – частично дължима
пропорционална такса върху вземането на взискателя, цялостно изчислена върху сумата от
88743.60 лв., представляваща събрано вземане по изпълнителен лист, в пълен размер от
5726.27 лв. с ДДС, изчислена към 13.12.2021г., от която въз основа на постановление за
разноски от 10.12.2021г. е събрана сумата от 890 лв. с ДДС от така определената цялостна
такса, съгласно два броя сметки № **********/14.06.2022г. и № **********/14.06.2022г. и
Фактура № **********/14.06.2022г.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 437, ал.
4, пр. II от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5