Р Е Ш Е Н И Е 

 

Номер                                            Година 12.11.2019                     Град Стара Загора  

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Старозагорски районен съд                                           Първи  граждански състав

На двадесет и девети октомври                                Година две хиляди и деветнадесета

В публичното заседание в следния състав

 

                                                                                    Председател: Генчо А.

                                                                                    Членове:

 

Секретар Живка Димитрова

Прокурор

като разгледа докладваното от съдията А.

гражданско дело номер 4646 по описа за 2019 година.

 

Предявени са следните обективно съединени искове: по чл.344, ал.1, т.1 от КТ - за признаване уволнението за незаконно и неговата отмяна и по чл.344, ал.1, т.2 от КТ - за възстановяване на предишната работа.

Ищецът М.Б.Б. твърди в исковата си молба, че работил по безсрочен трудов договор в РЗИ - Стара Загора на длъжност „Главен специалист", дирекция АПФСО, отдел ФСД, код по НКИД 33593026, длъжностно ниво: 11 - ниво специалист 1. Със заповед № РД 15-04-13/12.07.2019г. на директора на РЗИ - Стара Загора било прекратено трудовото му правоотношение, считано от 15.07.2019г., поради несъвместимост по чл. 107а, ал. 1 от КТ. Счита посочената заповед за незаконосъобразна поради следните съображения. В обжалваната заповед не били посочени изрично причините за прекратяване на трудовото правоотношение. От израза „несъвместимост по чл. 107а, ал. 1 от КТ" не ставало ясно по коя точно от всичките хипотези на чл. 107а, ал. 1 от КТ е налице несъвместимост на ищеца за заемана от него длъжност в РЗИ и това пречело на защитата му. Към датата на постановяване на оспорваната заповед не била налице несъвместимост по чл. 107а, ал. 1 от КТ за заеманата длъжност в държавната администрация. Действително ищецът бил регистриран като едноличен търговец – ЕТ "М.Б." и бил управител на фирма „ЛЕБС" ЕООД, които обстоятелства формално представлявали несъвместимост по чл. 107а, ал. 1, т. 2 от КТ, но не били налице към датата на прекратяване на трудовото правоотношение. На 03.04.2019г. М.Б. прехвърлил собствеността върху дяловете си в „ЛЕБС“ ЕООД. На същата дата - 03.04.2019г. Б. прехвърлил и собствеността върху ЕТ "М.Б." с договор за продажба на търговско предприятие. Двата нотариално заверени договора били представени на работодателя. В края на юни установил, че новият собственк не е предприел необходимите действия за отписването му като съдружник и управител в „ЛЕБС“ЕООД и за вписване на прехвърлянето на предприятието на ЕТ „М.Б.". На 18.06.2019 г. Б. подал молба да бъде освободен като съдружник и управител в „ЛЕБС“ ЕООД, като на 19.06.2019 било взето решение за освобождаването на Б. като съдружник и управител и предприети действия за извършване вписването на прехвърлянето на дружествени дялове и заличаването на М.Б. като съдружник и управител. Ищецът бил заличен като управител на „ЛЕБС"ЕООД с вписване в TP от 25.06.2019г. Също в края на юни 2019г. ищецът предприел действия по заличаване на ЕТ „М.Б.", като на 19.06.2019 г. подал заявление за снабдяване с необходимите за това документи от НОИ - Стара Загора, а на 24.06.2019 г. упълномощил адвокат да извърши заличаване на търговеца. М.Б. ***, че  било заявено за вписване в TP промяна в обстоятелствата за „ЛЕБС" ЕООД и за вписване заличаването на търговеца. Поради липса на необходим документ - удостоверение от НОИ, заличаването първоначално не било вписано. Впоследствие на 15.07.2019г., след като било издадено съответното удостоверение ищецът заявил за вписване заличаването на ЕТ„М.Б." и търговецът бил заличен с вписване в TP от 19.07.2019г. С оглед изложеното счита, че към датата на прекратяване на трудовото правоотношение за ищеца не е била налице несъвместмист по чл.107а, ал.1 от КТ, тъй като към тази дата той е бил освободен като управител на „ЛЕБС“ ЕООД, бил е прехвърлил собствеността върху ЕТ„М.Б." и е бил предприел необходимите действия за заличаване на ЕТ„М.Б.", за осъществяването на които се изисквало сътоветното време и за който действия работодателят бил уведомен. Поддържа, че ЕТ„М.Б.", ЕИК ********* не е развивал дейност никога, вкл. в периода на действие на трудовото правоотношение, и пред този период ищецът е изпълнявал точно и добросъвестно трудовите си задължения. Счита, че заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е незаконосъобразна, поради която я обжалва в законния срок с искане за отмяната на уволнението му като незаконно и за възстановяване на предишната работа. Моли съда да отмени като незаконно уволнението на М.Б.Б., извършено със заповед № РД 15-04-13/12.07.2019 г. на директора на РЗИ-Стара Загора, с която е прекратено трудовото правоотношение на ищеца, считано от 15.07.2019г. на основание чл. 330, ал. 2, т. 8, вр. чл. 107а, ал. 1 4 КТ и да възстанови М.Б.Б. на заеманата от него длъжност преди уволнението - „Главен специалист", дирекция АПФСО, отдел ФСД, код по НКИД 33593026, длъжностно ниво: 11 - ниво специалист 1. Претендира за разноските по делото.

            Ответникът РЕГИОНАЛНА ЗДРАВНА ИНСПЕКЦИЯ, гр.Стара Загора взема становище за неоснователност на предявените искове. На 03.01.2017 г. РЗИ - Стара Загора сключила трудов договор с ищеца за изпълнение на длъжността „Главен специалист" , отдел „ФСД" , Д „АПФСО" за заместване до завръщане на титуляра, който договор бил прекратен, считано от 31.03.2017 г. със заповед РД-24№2/03.04.2017 г. При постъпване на работа на 05.01.2017 г. служителят попълнил декларация по чл.12, т.2 във връзка с чл.14 от Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, където посочил, че към момента на назначаването му на длъжността няма участие в търговски дружества, че не развива дейност като едноличен търговец, че не е управител на търговски дружества и че 12 месеца преди назначаването не е имал участие в търговски дружества, не е развивал дейност като едноличен търговец и не е бил управител на търговски дружества. На 11.01.2017 г. ищецът отново декларирал, че не заема друга длъжност, която съгласно специален закон е несъвместима с положението му на лице, заемащо публична длъжност, както и че не извършва дейност, която съгласно специален закон е несъвместима с положението му на лице, заемащо публична длъжност. С трудов договор № РД-22-5/03.04.2017 г. същият бил назначен на работа в РЗИ - Стара Загора на съща длъжност, със срок за изпитване от шест месеца, като с ДС от 29.09.2017 г. бил преназначен в отдел АП и с ДС№ РД-23-2/02.01.2018 г. бил върнат на длъжността "Главен специалист" в отдел „ФСД", а със заповед РД-15-04-13 от 12.07.2019 г., считано от 15.07.2019 г. било прекратено трудовото му правоотношение. На 27.04.2018 г. ищецът за пореден път декларирал в подадена декларация по чл.35 ал.1 от ЗПКОНПИ, че не заема друга длъжност, която съгласно закона е несъвместима със заеманата длъжност и че не извършва дейност, която съгласно закона е несъвместима със заеманата. Съдържанието на всички тези декларации, попълнени от Б., се опровергало от извършена проверка от работодателя чрез Комисията по чл.11,ал.1, т.2 от Наредба за организацията и реда за извършване на проверка на декларациите и за установяване конфликт на интереси, при извършена проверка в Търговския регистър. Поддържа, че едно от предназначенията на търговски регистър е вписаните обстоятелства да считат за съществуващи, а невписаните обстоятелства да се считат за несъществуващи. Относно обстоятелствата, декларирани от Б. във връзка с чл.107 а, ал.1 ,т.2 от КТ, се установяло, че същият към датите на съответно декларираните обстоятелства е бил собственик на ЕТ „М.Б.“, ЕИК175994786 - до 19.07.2019 г. /на която дата е станало вписването на обстоятелството/ и е едноличен собственик и управител на „ЛЕБС" ЕООД, ЕИК ********* до 25.06.2019 г., когато са вписани новите обстоятелства. На 14.06.2019 г. било изпратено писмо, подписано от председателя на комисията, до М.Б. и получено от него на същата дата, с което ищецът бил уведомен и приканен да вземе мерки относно установените обстоятелства, водещи до несъвместимост по чл.107 а, ал.1 ,т.2 от КТ. С писмото бил определен срок до 24.06.2019 г. за представяне на  доказателства за предприети действия. Предприетите действия от Б. относно ЕТ „М.Б." ЕИК175994786 приключили на 26.06.2019 г. с отказ за вписване в TP. След изготвяне на доклад от горепосочената комисия и уведомяване на директора с доклад от 11.07.2019 г., входиран на 12.07.2019 г., Б. бил освободен от работа, считано от 15.07.2019 г., поради това че е собственик на ЕТ „М.Б.", ЕИК ********* и към момента на освобождаването му от работа - основание по чл.330, ал.2, т.8 от КТ, във връзка с чл.107а, ал.1, т.2 от КТ. Смята за безспорно наличието на такава несъвместимост, тъй като ищецът е бил собственик на ЕТ„М.Б.“ с   ЕИК ********* и към момента на освобождаването му от работа. От самата искова молба било видно, че ищецът е наясно каква несъвместимост се има предвид, тъй като на последната страница, правейки доказателствени искания, посочил, че ги иска, за да свидетелстват за предприетите от него действия по премахване на пречките по чл. 107а, ал.1 , т.2 от КТ.  Договорът за продажба на търговско предприятие бил с дата 03.04.2019 г., но за третите лица, каквото се явявал ищецът, било от значение дали и кога е вписано в Търговски регистър това обстоятелство. Без значение било също така дали има или няма дейност едноличният търговец. Моли бъдат отхвърлени обективно съединените искове като неоснователни и да му бъдат присъдени направените разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намери за установено следното:

            От представения по делото трудов договор № РД-22-1/03.01.2017 г. се установява, че ищецът е работил по трудово правоотношение с ответника на длъжност „главен специалист" в отдел „Финасово-стопански дейности“, дирекция АПФСО. Със заповед № РД-15-04-13/12.07.2019 г. на директора на РЗИ – Стара Загора трудовото правоотношение с ищеца е било прекратено от работодателя на основание чл.330, ал.2, т.8 КТ, считано от 15.07.2019 г.

            Като причина за прекратяване на трудовото правоотношение с ответника в заповедта за уволнение е посочено: „несъвместимост по чл.107а, ал.1 КТ“. Тази разпоредба предвижда, че не може да бъде сключван трудов договор за работа в държавната администрация с лице, което: 1. би се оказало в йерархическа връзка на ръководство и контрол със съпруг или съпруга, с лице, с което е във фактическо съжителство, с роднина по права линия без ограничения, по съребрена линия до четвърта степен включително или по сватовство до четвърта степен включително; 2. е едноличен търговец, неограничено отговорен съдружник в търговско дружество, управител, търговски пълномощник, търговски представител, прокурист, търговски посредник, ликвидатор или синдик, член на орган на управление или контрол на търговско дружество или кооперация; 3. е народен представител; 4. е съветник в общински съвет - само за съответната общинска администрация; 5. заема ръководна или контролна длъжност на национално равнище в политическа партия; тази забрана не се отнася за членовете на политически кабинети, съветниците и експертите към тях.

В атакуваната уволнителна заповед липсва изложение на конкретните факти, мотивирали ответника да приеме, че по отношение на ищеца е налице твърдяната несъвместимост. Еднозначен извод в тази насока не може да бъде направен и от визираната от разпоредба на чл.107а, ал.1 КТ, тъй като същата съдържа множество различни по естеството си хипотези на несъвместимост. Следователно анализът на съдържанието на заповед № РД-15-04-13/12.07.2019 г. на директора на РЗИ – Стара Загора не дава възможност да бъдат ясно дефинирани конкретните обстоятелства, обусловили решението на ответника да прекрати едностранно без предизвестие трудовото правоотношение с ищеца.

В трайната си практика ВКС приема, че във всички случаи на прекратяване на трудовото правоотношение, на работника или служителя трябва да са ясни фактическите основания на уволнението. Когато уволнителната заповед предполага различни фактически основания, какъвто е разглежданият случай, уволнението е незаконно, ако в нея единствено е цитирана нормата на закона. В тази хипотеза уволнението може да се приеме за законно само ако работодателят, в резултат на сериозна предварителна подготовка, е довел своевременно до знанието на работника или служителя конкретните обстоятелства, довели до уволнението /в този смисъл определение № 4/04.01.2019 г. по гр.д.№ 3520/2018 г., ГК, III г.о. на ВКС и цитираните в него решение № 4 от 27.01.2014 г. по гр.д. № 4608/2013 г. на  IV г.о. на ВКС и др./  

В случая от доказателствата по не се установява, че към момента на уволнението си ищецът е бил запознат от работодателя с точната причина за прекратяване на трудовото правоотношение. Представеното писмо № 95-155/14.06.2019 г., получено от ищеца на същата дата, не изхожда от работодателя, а от Комисия за проверка на декларациите и за установяване на конфликт на интереси в РЗИ – Стара Загора. В писмото се сочи, че Комисията е създадена със заповед № РД-01-34/08.02.2019 г. на директора на РЗИ във връзка с чл.11, ал.2 от Наредбата за организацията и реда за извършване на проверка на декларациите и за установяване конфликт на интереси /приета с ПМС № 209 от 26.09.2018 г., обн., ДВ, бр. 81 от 2.10.2018 г./. Тази заповед не е представена по делото, поради което не е ясно дали са касае за редовна проверка в срока по чл.16, ал.1 от Наредбата или за извънредна такава в някоя от хипотезите на чл.16, ал.2 от Наредбата. Очевидно обаче проверката не може да бъде редовна, тъй като е посочено, че се проверява декларация от 05.01.2017 г., а по реда на Наредбата се извършва редовна проверка на декларации, подадени през 2108 г. /§ 5 от ПЗР на Наредбата/. При наличие на втората хипотеза съобразно изискванията на чл.16, ал.4 от Наредбата актът за образуване на проверката /заповед на органа по назначаването или решение на комисията/ е следвало да бъде връчен на проверяваното лице с право на възражение и представяне на доказателства, каквито данни липсват.

Следва да се отбележи, че Комисията по чл.11, ал.2  от Наредбата за организацията и реда за извършване на проверка на декларациите и за установяване конфликт на интереси е орган със специфични функции по проверка на декларациите по чл.35, ал.1 ЗПКОНПИ. Нейните констатации подлежат на оценка от органа по назначаването, който може да одобри или да върне нейния доклад. Дори са се приеме, че в случая директорът на РЗИ – Стара Загора е приел доклада на посочената Комисия от 12.07.2019 г., за да бъде гарантирано правото на защита на ищеца, работодателят е следвало да го информира за наличието на конкретни обстоятелства, които смята, че представляват основание за прекратяване на трудовия му договор.

Самият ищец заявява в исковата си молба, че  не е наясно с фактическото основание за уволнението си, като се опитва да се защитава срещу две предполагаеми  такива основания. В отговора на исковата молба ответникът се позовава само на едно основание. Поради липсата на мотиви в атакуваната уволнителна заповед, на практика конкретното фактическо основание за уволнението на ищеца става ясно едва с отговора на искова молба. С оглед правото на защита на ищеца е недопустимо предметът на делото да се определя от ответника, и то на посочения етап от производството. Изначалната липса на яснота досежно фактическото основание за уволнението прави невъзможен и контрола за законност на решението на работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение, който следва да бъде извършен от правораздавателния орган.       

По тези съображения съдът намира, че атакуваната заповед № РД-15-04-13/12.07.2019 г. на директора на РЕГИОНАЛНА ЗДРАВНА ИНСПЕКЦИЯ, гр.Стара Загора, с която е прекратено трудовото правоотношение с ищеца на основание чл.330, ал.2, т.8 КТ се явява незаконосъобразна. Предявеният иск за признаване незаконността на уволнението и неговата отмяна е основателен и следва да бъде уважен.  

Предвид уважаването на иска за отмяна на уволнението като незаконно, съдът намира за основателен и втория обективно съединен конститутивен иск с правно основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ. Същият следва да бъде уважен, като бъде възстановен ищецът на предишната работа - “главен специалист” в Отдел „Финасово-стопански дейности“, Дирекция АПФСО на РЕГИОНАЛНА ЗДРАВНА ИНСПЕКЦИЯ, гр. Стара Загора.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК следва да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 600 лв., представляващи адвокатско възнаграждение. На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Старозагорския районен съд сумата 60 лева, представляваща държавна такса.

            Воден от горните мотиви, съдът

         

Р  Е  Ш  И :

 

            ПРИЗНАВА за незаконно уволнението на М.Б. ***, извършено на основание чл.330, ал.2, т.8 КТ, и ОТМЕНЯ заповед № РД-15-04-13/12.07.2019 г. на директора на РЕГИОНАЛНА ЗДРАВНА ИНСПЕКЦИЯ, гр. Стара Загора, ул.“Стефан Караджа“ 10, ЕИК *********, представлявана от Златина Тодорова Нанева.

            ВЪЗСТАНОВЯВА М.Б. *** на предишната работа - “главен специалист” в Отдел „Финасово-стопански дейности“, Дирекция АПФСО  на РЕГИОНАЛНА ЗДРАВНА ИНСПЕКЦИЯ, гр. Стара Загора, ул.“Стефан Караджа“ 10, ЕИК *********, представлявана от Златина Тодорова Нанева.

            ОСЪЖДА РЕГИОНАЛНА ЗДРАВНА ИНСПЕКЦИЯ, гр.Стара Загора, ул.“Стефан Караджа“ 10, ЕИК *********, представлявана от Златина Тодорова Нанева, да заплати на М.Б. *** сумата 600 лева, представляваща разноски по делото.

ОСЪЖДА РЕГИОНАЛНА ЗДРАВНА ИНСПЕКЦИЯ, гр.Стара Загора, ул.“Стефан Караджа“ 10, ЕИК *********, представлявана от Златина Тодорова Нанева, да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт сумата 60 лева, представляваща държавна такса.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред Старозагорския окръжен съд.

 

 

                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ :