№ 14
гр. Тетевен , 16.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, II - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на дванадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Марио Д. Стоянов
като разгледа докладваното от Марио Д. Стоянов Гражданско дело №
20214330100004 по описа за 2021 година
Предявен е иск за определяне издръжка на непълнолетно дете,съединен с иск за
заплащане на месечна издръжка за минало време,с посочено основание чл.143,ал.2 и чл.149
от СК.
Ищцата твърди, че с ответника са родители на малолетното дете nn,родено на 2nnг
в град Тетевен,като в средата на 2015г се разделили с ответника.В края на семейни начала
заживяла на семейни начала с друг мъж,като от съвместното си съжителство имат друго
дете.Ответникът не се интересува от детето,нито плаща издръжка. Моли да бъде
осъден ответникът да заплаща месечна издръжка за детето им в размер на 165.50 лева,
начиная от 04.01.2021г,както и 1 800.00 лева за минал период от 03.01.2020г до 03.01.2021г
или по 150.00 лева месечно.
Позовават се на писмени доказателства.
В срока по чл.131,ал.1 от ГПК не е депозиран писмен отговор на исковата молба от
ответника.В съдебно заседание същият заявява,че предоставя на съда да разреши въпроса за
дължимата издръжка за детето.
От Дирекция „Социално подпомагане”-град Тетевен е депозиран социален доклад,
констатациите и заключенията в същия се поддържат в съдебно заседание от началник отдел
„Закрила на детето“ при ДСП-Тетевен Стоян Делийски,който изразява становище,че искът
следва да бъде уважен,както би било справедливо да се отсъди издръжка и за минало време-
1 година от датата на входиране на исковата молба.
1
От представените от ищцата писмени доказателства и показанията на свидетеля
Маньо Андреев nnсъдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Страните в производството са родители на малолетното дете nn ,родено на 2nn
година.
Ищцата има и друго малолетно дете-nn,родено на nn
Когато детето nn било на 2 години страните се разделили,като от този момент и до
предявяване на исковата молба/видно и от показанията на свидетеля nnкакто и данните от
проучването,извършено от ДСП-Тетевен/грижите за детето и осигуряването на неговата
издръжка се осигуряват единствено от майката.Изложените от свидетеля nn данни,че
ответникът-бащата на детето,след раздялата между страните,“не е давал нищо,нито
дърва,нито пари,абсолютно нищо“,не се оспорват от ответника.
Ищцата работи в „nn“-ЕООД-Ботевград,като последният посочен месечен брутен
доход в приложеното от работодателя удостоверение-за месец ноември 2020г е в размер на
895.00 лева.
При така изложената фактическа обстановка,съдът намира за основателни
предявените осъдителни искове,квалифицирани в доклада по делото по чл.143,ал.2 от СК-за
определяне на издръжка за в бъдеще за малолетното дете на страните,която следва да бъде
заплащана от ответника-негов баща,както и съединения иск с правно основание чл.149 от
СК-за заплащане на издръжка за минало време-за периода от 04.01.2020г до 04.01.2021г..,
включително.
Задължението за издържане на детето до навършване на пълнолетие възниква за
родителите с факта на раждане на детето,като съгласно чл.143,ал.2 от СК те дължат
издръжка независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото
си.Конкретния размер се определя от нуждите на детето и възможностите на
родителите,които я дължат-чл.142,ал.1 от СК.Алинея втора на чл.142 от СК посочва,че
минималния размер на издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на
минималната работна заплата,която към момента на постановяване на съдебния акт е в
размер на 650.00 лева,съгласно ПМС № 331/26.11.2020 г. Правото на детето да получи
издръжка от своите родители е безусловно и е достатъчно наличието на качеството
„ненавършило пълнолетие дете”.При новата нормативна уредба съдът не е обвързан от
определени максимални размери и с оглед на конкретните доказателства по всяко дело за
издръжка може да определи издръжка,която е в интерес на детето и съответства на доходите
на родителя.
От данните по делото се установява,че детето nn живее от двегодишна възраст само с
майката и тя е тази,която полага ежедневните грижи за неговото отглеждане и
възпитание.Този факт не се оспорва от ответника, а се установява и от данните,изложени в
2
социалния доклад.Ответникът не оспорва изложените факти в исковата молба и гласните
доказателства,че не участва в издръжка на детето си след раздялата между страните,нито
сочения от ищцата начален момент на раздялата.
Съобразно изложеното,съдът намира за основателен иска за определяне на издръжка
за в бъдеще за детето на страните,която да бъде заплащана от неговия баща,съобразно и
установените по делото данни/в т.ч. и изложените в социалния доклад/,че след раздялата на
родителите същият не осигурява месечна издръжка-в пари или натура,за отглеждането на
детето си.Основателността на този иск-с основание чл.143,ал.2 от СК, не се и оспорва от
ответника.
Като съобразява от една страна възрастта на нуждаещото се от издръжка
дете,икономическите условия на живот в страната и протичащите инфлационни процеси и
от друга материалните възможности на родителите,съдът намира,че към настоящия момент
за цялостната месечна издръжка на детето са необходими и възможни общ обем парични
средства в размер на 250 лева .От този размер ответникът следва да бъде осъден да заплаща
за в бъдеще/след предявяване на исковата молба/ сумата от 165.00 лева или почти в
минимално установения за страната размер на издръжка за дете от 162.50 лева. Останалата
част до пълния размер на необходимите средства за задоволяване издръжката на детето
следва да се поеме от майката,която независимо че полага непосредствените грижи за
неговото отглеждане и възпитание,също има задължение да го издържа,както и съдът
приема,че разполага с по-големи материални възможности от тези на ответника.
Съдът приема,че ответникът има възможност да заплаща месечна издръжка за детето
си в горния размер.Същият е млад мъж,в работоспособна възраст и може да заработва
парични средства в размер на минималната за страната работна заплата.Ето защо този иск
следва да бъде уважен изцяло.
По отношение на дължимата издръжка за минало време/за посочения по-горе период
от 04.01.2020г. до 04.01.2021г.,включително,съгласно и чл.149 от СК/,съдът намира,че
такава се дължи от ответника в размер на ¼ от минималната работна заплата за
страната,която през 2020г е била в размер на 610.00 лева или определена като обща сума в
размер 1 800.00 лева или в размер,съвпадащ с посочената цена/размер/ на този иск от
ищцата/по отношение възможността за определяне на издръжката за минало време като
глобална сума в.ж. Решение №280 от 28.09.2011г на ВКС по гр.д. №1654/2010г,ІІІ г.о.,ГК и
др./. Върху сумата следва да бъде присъдена и законната лихва,считано от датата на
депозиране на исковата молба-04.01.2021 година.
При този изход на делото ответникът следва да заплати по сметката на Районен съд-
Тетевен държавна такса в размер на 309.60 лева.На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК съдът
следва да осъди ответникът да заплати на ищцата сумата от 300 лева,представляваща
заплатено възнаграждение за адвокат.
3
Мотивиран от горното,съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА С. М. А.,ЕГН:********** от nn,Лов.обл. да заплаща на А. М.
А.,ЕГН:********** от село n,Лов.обл.,действаща като майка и законна представителка на
малолетното дете nn,ЕГН:**********,на основание чл.143,ал.2 от СК,ежемесечна
издръжка за детето в размер на 165.00/сто шейсет и пет/лева,начиная от 05.01.2021 година
до настъпване на основание за изменение или прекратяване на издръжката,ведно със
законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска.
ОСЪЖДА С. М. А.,ЕГН:********** от nn,Лов.обл. да заплати на А. М.
А.,ЕГН:********** от село n,Лов.обл., на основание чл.149 от СК,сумата от 1 800.00/хиляда
и осемстотин/лева,представляваща месечна издръжка за малолетното дете
nn,ЕГН:********** за минал период от време-от 04.01.2020 година до
04.01.2021г,включително,ведно със законната лихва върху тази сума,начиная от 04.01.2021
година до окончателното и заплащане.
ОСЪЖДА С. М. А.,ЕГН:********** от nn,Лов.обл. да заплати на А. М.
А.,ЕГН:********** от село n,Лов.обл.,на основание чл.78,ал.1 от ГПК,сумата от
300.00/триста/лева,представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА С. М. А.,ЕГН:********** от nn,Лов.обл да заплати по сметката на
Районен съд-Тетевен държавна такса в размер на 309.60/триста и девет лева и шейсет
ст./лева.
На основание чл.242,ал.1 от ГПК допуска предварително изпълнение на решението,в
частта на присъдената издръжка.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Ловеч,в двуседмичен
срок,считано от 16.04.2021г.,съгласно 315,ал.2 от ГПК,а в частта на допуснатото
предварително изпълнение подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд-
Ловеч,в едноседмичен срок от постановяването му.
Съдия при Районен съд – Тетевен: _______________________
4