Р Е Ш
Е Н И Е
N 217
гр.Русе, 14.05.2018 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РУСЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД гражданска колегия в
публичното заседание на двадесет и пети април през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. ВЕЛКОВА
при секретаря МАНЯ
ПЕЙНОВА и в присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от съдията ВЕЛКОВА гр. дело N379 по описа за 2017 година, за да се произнесе,
съобрази следното:
В производството са
обективно кумулативно съединени иск за заплащане на дялова вноска, дължима при
напускане на кооперация с правно основание чл.14 от ЗК във вр.чл.9
от с.з. и иск за заплащане на обезщетение за забава с правно основание чл.86 от ЗЗД.
Ищецът Р.Т.М. твърди, че
от 2001 г. бил член- кооператор в КСК „Р. п. к.“. На
28.01.2015 г. подал заявление за прекратяване на членството му съгласно ЗК и
Устава на кооперацията, поискал и да му бъдат изплатени полагащите му се дялова
вноска и неизплатени дивиденти. Няколко дни по- късно получил становище от
ответника, че членството му в кооперацията можело да бъде прекратено, но нямало
основание да му бъдат изплатени както дяловата вноска, така и полагащите му се
дивиденти по причина, че условие за плащането им било пълното погасяване на
дадена в заем сума по договор за заем, сключен между „К. Б.“ АД и „М. г.“ ООД,
за което дал писменото си съгласие. В подкрепа на това твърдение ответната
кооперация му показала декларация, подписана през 2007 г.1 с която дал съгласие
притежаваното от него дялово участие като член- кооператор в КСК „Р. п. к.“ да остане на разположение на кооперацията в
продължение на 60 месеца след пълното погасяване на сумата от 380 000 лв.-
размерът на предоставения заем. В становището било посочено, че заемът е
предмет на принудително изпълнение, за което било образувано изпълнително дело
при ЧСИ В.М., както и че имало несъбрани суми. По
посочения договор за заем вземането на кредитора „К. Б.“ АД е било обезпечено с
ипотека върху недвижим имот- собственост на длъжника, чиято пазарна стойност неколкократно надвишавала дължимата сума по заема. След
като били погасени няколко вноски по заема, плащането от страна на длъжника
било преустановено, което било основание да се предприемат действия за събиране
на дължимата сума. Такива действия обаче кредиторът предприел едва 6 години по-
късно, когато задължението по заема , заедно с предвидените лихви и неустойки,
нараснало до сумата от 630 000 лв. Това сочело на недобросъвестност от
страна на кредитора, чиято цел била не да си върне дадената в заем сума, а да
се обогати неправомерно от неустойки за забава на плащането. Независимо от това
ипотекирания недвижим имот бил продаден на публична продан, с което голяма част
от задължението било погасено. Договорните отношения обаче между третите лица,
каквито били „К. Б.“ АД и „М. г.“ ООД, не можели по никакъв начин да засягат
вътрешноправните отношения в кооперацията, които ясно били уредени в ЗК и
Устава. Отказът на ответника да му изплати дяловата вноска при напускане на
кооперацията било явно нарушение на закона и устава, в които било уредено
правото на член- кооператорът при напускане на кооперацията да получи дяловата
си вноска и полагащите му се дивиденти. Посочената от ответника декларация била
изявление, което не пораждало правни последици относно имуществените му права
при прекратяване на членственото му правоотношение.
По съществото си същата представлявала отказ от призната от закона право-
гражданите свободно да се сдружават и свободно за изразяват воля за напускане
на сдружението, същата била нищожна и не пораждала правни последици. Изпратил
заявление до кооперацията, на което му било отговорено
със становище – изх.№ 36/04.02.2016 г., от което било видно, че членството му
било прекратено с изтичането на едномесечния срок от изпращане на предизвестието,
но нямало промяна в становището за липсата на основание за плащане на дяловата
вноска. Това пораждало и правният му интерес от исковата защита. Претендира,
съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата в
размер на 45 000 лв., представлява дължимата дялова вноска при
прекратяване на членството му, ведно със законната лихва, считано от завеждане
на иска, както и сумата в размер на 10 294 лв., представляваща обезщетение
за забава за периода 28.05.2015 г. до завеждане на иска. Претендира и
направените разноски.
Ответникът КСК „Р. п. к.“- гр.Русе оспорва основателността на
предявените искове по съображения, че дяловото участие на ищеца служи като
обезпечение по сключен договор за заем между „К.“ ЕАД, а по настоящем
с наименование „К. Б.“ АД- дъщерно дружество на кооперацията и „М. г.“ ООД-
Русе, представлявано от ищеца. Със специална декларация ищецът дал съгласието
си притежаваните от него като член- кооператор суми, представляващи дяловото му
участие в капитала на кооперацията, да служат като обезпечение по договора за
заем, както и да останат на разположение на кооперацията за срок от 60 месеца
след пълното погасяване на задължения по този договор. За това обстоятелство
било взето и решение на СД на „К.“ ЕАД като ищецът подписал и него, с което
потвърдил даденото си съгласие. До момента сумите по договора за заем, които
били предмет на принудително изпълнение, не били погасени, поради което
липсвало основание да изплащането на претендираната
дялова вноска.
Третото лице- помагач на
страната на ответника „К. Б.“ АД- Русе не взема становище по предявените
искове.
След преценка на събраните по делото доказателства в
тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Р.Т.М. е бил член-
кооператор в КСК „Р. п. к.“ като на 12.09.2001 г. е
внесъл сумата от 10 лв. за дялов капитал в КСК „РПК“ и бил вписан в дневник-
регистър под №6736/12.09.2001 г., на 21.02.2003 г. същият внесъл сумата от 3950
за дялова вноска, вписана в регистъра под № 8135, на 31.03.2003 г. внесъл
сумата от 8250 лв. – дялова вноска и вписан под №8172 и на 08.06.2005 г. внесъл сумата от 28 500 лв. за дялова
вноска, вписан под №9131, за което на ищеца са били издадени удостоверения и
съответно сумите са били осчетоводени по сметка 101- основен капитал по партидата
на Р.М. за периода 12.09.2001 г.- 18.6.2013 г. Общият размер на внесените от
него суми като дялова вноска възлиза на 45 000 лв.
Със заявление-
вх.№5/28.01.2015 г. Р.Т.М. е заявил, че
желае прекратяването на членството си и
е посочил, че същото следва да се счита като предизвестие да прекратяване на
членството съгласно чл.8, ал.3 от Устава и чл.12, ал.3 от ЗК. В същото е заявил
и желанието си при прекратяването на членственото си
правоотношение, да получи дяловата си вноска, актуализирана с припадащия се
дивидент. В отговор на заявлението на Р.М. са били изпратени две становища от КСК „Р. п. к.“- гр.Русе - изх.№ 27/03.02.2015 г. и изх.№
№36/04.02.2016 г., че членственото правоотношение е
прекратено с изтичането на едномесечния срок от датата на подаване на
предизвестието, че за 2014 г. ОбС е взело решение да
не се разпределя дивидент, както и че няма основание за изплащане на дяловата
вноски, тъй като условие за нейното връщане било пълното погасяване на дадени в
заем суми по договор за заем №3/29.10.2007 г., сключен между „К. Б.“ АД и „М. г.“
ООД, за което дал изричното си съгласие.
От препис от договор за
заем №3/29.07.2007 г. е видно, че на посочената дата „К.“ ЕАД-Русе в качеството на заемодател и „М. г.“ ООД-Русе
в качеството на заемополучател са сключили договор за
заем на сумата в размер на 380 000 лв. със срок на издължаването й-
29.10.2012 г. Съгласно раздел VІІ от договора същият е обезпечен с договорна
ипотека върху недвижим имот, както и с дяловото участие на заемополучателя
в КСК „Р. п. к.“.
Видно от решение на СД, подписано и от ищеца, договора за заем е отпуснат на представляваното
от него търговско дружество при следните
обезпечения: ипотека върху недвижим имот и залог на вземане- дяловото му
участие от 45 000 лв. в КСК „Русенска популярна каса“. За последното
обезпечение Р.М. е дал изричното си
съгласие в писмена декларация. В същата ищецът в качеството си на член
кооператор в КСК „Р. п. к.“ е дал съгласие сумите, представляващи дяловото му участие в
кооперацията, да останат на нейно разположение в продължение на 60 месеца след
пълното погасяване на сумите по договора за заем, сключен между „К.“ ЕАД и „М.
г.“ ООД-Русе.
Със спогодба, сключена
на 24.01.2013 г. с нотариална заверка на подписите, „К. Б.“ АД-Русе от една
страна като кредитор и от друга- „М. г.“ ООД, представлявано от Р.Т.М. като
длъжник и собственик на ипотекирания имот и Я. О. М. в качеството му на
съдружник в „М. г.“ ООД-Русе са уговорили, че размерът на дължимите суми по
договора за заем възлизат на: 380 000 лв.- неизплатена главница,
86 020.74 лв.- договорна лихва и 123 253.09 лв.- неустойка или общо в
размер на 589 273.83 лв. и са уговорили начин на погасяването на
задължението. Въз основа на спогодбата „К. к. Б.“ АД-Русе се е снабдило със
заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист за посочените
суми и е образувало изпълнителното производство
за принудителното събиране на вземането- предмет на изп.д.№
20138330400132 по описа на ЧСИ В.М.- рег.№ *** на КЧСИ. От издаденото от съдебния изпълнител удостоверение се
установява, че несъбраната сума от длъжника възлиза на 231 697.75 лв.
Изложените факти съдът
приема за установени въз основа на събраните писмени доказателства.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът
прави следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на
чл.9, ал.1, т.7 от ЗК членът на кооперация има право да получи дяловата си
вноска при прекратяване на членството по реда на чл.14 от ЗК.
Разпоредбата на чл.14 от
ЗК сочи, че бившите кооператори имат право на внесените дялови,
допълнителни и целеви
вноски, актуализирани по установения
нормативен ред, на припадащия
се дивидент като те им се изплащат след приемане на годишния финансов отчет и ако са погасили всички свои задължения към кооперацията. В случай на непогасени
задължения може да се извърши прихващане с вземанията им.
От събраните по делото писмени доказателства се
установи, че ищецът е бил член- кооператор в ответната кооперация от 2001 г.
Същият в изпълнение на задължението си, визирано в чл.4, ал.1, т.3 от ЗК и в
чл.7, ал.2 от Устава е внесъл на няколко пъти дялова вноска в общ размер на
45 000 лв., за което на същият са били издадени и удостоверения.
Установено е също, че ищецът е отправил до
ответната кооперация писмено предизвестие- вх.№ 5/22.01.2015 г. за прекратяване
на членството си. Членствените правоотношения между
страните са били прекратени с изтичане на едномесечния сок от заявлението
съгласно чл.12 от ЗК и чл.8, ал.3 от Устава. Считано от 22.02.2015 г. за ищеца
е възникнало правото, визирано в чл.9 , ал.1, т.7 от ЗК и съответно в чл.7,
ал.1, т.6 от Устава да получи дяловата си вноска съобразно реда, визиран в
чл.14 от ЗК.
В настоящият случай ищецът не е навел нито доводи,
нито доказателства, които да установяват актуализирания размер на дяловата си вноская съобразно изискването на чл.14 от ЗК, нито е навел
доводи и съответно доказателства, че е приет годишния финансов отчет и
съответно, че няма непогасени задължения към кооперацията. С оглед на това
претенцията му за заплащане на направената от него дялова вноска се явява
неоснователна.
Предявеният иск е неоснователен и на друго
основание.
Ответникът своевременно е навел възражения за недължимост на платената от ищеца дялова вноска в размер на
45 000 лв. по съображения, че същата обезпечава договор за заем, сключен
между третото лице- помагач и „М. г.“ ООД- Русе, представлявано от Р.Т.м..
Възражението на ответника е основателно.
От представените преписи от решение на СД на „К.“
ЕАД-Русе, декларация, подписана от ищеца и договор за заем се установява, че „К.“
ЕАД- Русе е предоставило на ТД „М. г.“ ООД- Русе, представлявано от ищеца заем
в размер на 380 000 лв. със срок на погасяване на задълженията- 29.10.2012
г. Сключеният между третото лице-
помагач и ТД „М. т.“ ООД- Русе договор за заем е бил обезпечен с договорна
ипотека върху недвижим имот, както и със залог на бъдещо вземане на ищеца-
дяловата му вноска от 45 000 лв. в качеството му на член – кооператор на КСК „Р. п. к.“-гр.Русе. Този извод се извежда от
съдържанието на подписаната от ищеца декларация, от подписаното от него решение
на СД на К.“ ЕАД-Русе, касаещо условията на
предоставяне на заема и неговите обезпечения, както и от съдържанието на раздел
VІІ, чл.15, б. д от договора за заем, което макар и непрецизно формулирано,
ясно сочи волята на страните. Посочените писмени изявления дават основание да
се приеме, че договорът за заем е обезпечен с бъдещото вземане на ищеца за
дялова вноска от 45 0000 лв.
Сключеният между ищеца и третото лице- помагач
договор за залог на вземане е доведено до знанието на заложния длъжник-
ответната кооперация, която е длъжна да се съобрази с този факт, тъй като залагането
на вземането и съобщаването му на длъжника играе своеобразна роля на запор в
полза на залогоприемателя. При наличие на посоченото
обезпечение ответната кооперация може да откаже изпълнение на задължението си
по заплащане на дяловата вноска на ищеца, каквото е налице в случая. Това
обезпечение е съществуващо и към момента, тъй като задълженията по договора за
заем не са погасени- обстоятелство, което се признава от ищеца и се установява
с писмените доказателства по делото.
Доколкото не са погасени задълженията по договора
за заем, сключен между „К. Б.“ АД-Русе и „М. г.“ ООД- гр.Русе, за ответната
кооперация в качеството на заложен длъжник е налице основание да откаже плащане
на дяловата вноска на ищеца- обезпечаваща договора за заем.
С оглед изложеното съдът приема, че предявеният
иск е неоснователен и като такъв следва да се отхвърли.
Искът по чл.86 от ЗЗД- за заплащане на обезщетение
за забава е акцесорен и следва неоснователността на
главния иск, поради което същият следва да се отхвърли.
Разноските за производството са в тежест на ищеца
съгласно чл.78 от ГПК. В полза на ответника следва да се присъдят действително
направените разноски. В настоящият случай е уговорено адв.
възнаграждение съгласно представения договор за правна защита, но няма
доказателства, които да установяват плащането му, поради което в полза на
ответника не следва да се присъждат разноски.
По изложените
съображения Русенският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от Р.Т.М., ЕГН ********** *** против КСК „Р. п. к.“- гр.Русе, ЕИК ****
иск за сумата в размер на 45 000 лв., представляваща неплатена дялова
вноска при прекратяване на членство, както и за сумата от 10 294 лв.-
обезщетение за забава за периода 28.02.2015 г.- 30.05.2017 г. като
неоснователни.
Решението е постановено
при участието на третото лице- помагач на ответника „К. Б.“ АД- гр.Русе.
Решението може да се обжалва
пред ВТАС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: