Р
Е Ш Е Н И Е
№......... 21.12.2020 г. Гр. Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ състав
На 16 декември 2020 г.
В публично заседание в следния състав:
Председател: ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА
Секретар: Теодор Петков
Прокурор:
като разгледа
докладваното от СЪДИЯ ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА
гр. дело № 3807 по
описа за 2020 година.
Предявен е иск с правно основание чл. 55,
ал.1, предл.1 от ЗЗД.
Ищецът „ВиК” ЕООД гр. Стара Загора твърди в исковата си молба, че е
еднолично дружество с ограничена отговорност, вписано в Търговския регистър при
Агенция по вписванията с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град
Стара Загора, ул. „Христо Ботев" №62, първоначално вписано в регистъра на
търговските дружества с Решение № 4486/14.10.1991г. по ф.дело № 4492/1991г. по
описа на Ст.ОС. Същият осъществявал основно дейностите по дейност по
водоснабдяване, канализация, пречистване на битови и отпадни води, проучване,
проектиране, изграждане, поддържане и управление и контрол при изграждане на
водоснабдителни, канализационни и пречиствателни системи на територията на
Област Стара Загора и Община Тополовград.Същият е потребител на ел.енергия
относно притежавания обект с ИТ № 2939032 - ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „ОРЕШНИК, Община
Тополовград, който обект бил присъединен към електропреносната система
посредством Електропровод „Венеция" 20 kV, собственост на дружеството,
като понижаването на доставената ел. енергия се извършвала със съоръжения
собственост на дружеството. Измерването на консумираната ел. енергия на този
обект се осъществявала посредством собственият на дружеството трафопост на ниво
ниско напрежение.
Твърди, че ответникът "ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ
ЮГ" ЕАД, /със старо наименование „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ"
АД / е еднолично акционерно дружество, със седалище и адрес на управление 4000
гр.Пловдив, ул."Христо Г. Данов" № 37, вписано в ТР с ЕИК *********,
притежава Лицензия за разпределение на електрическа енергия №140-07/13.08.2004
г. издадена от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, наричано за
краткост ЕВН ЕР, и осъществявали дейност по разпределение на електрическа
енергия и свързаните с това мрежови услуги. По силата на чл.41 от Общите
УСЛОВИЯ на договорите за пренос на електрическа енергия през
електроразпределителната мрежа на „ЕРЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ“ АД /със старо
наименование „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ" АД/, одобрени с решение
на ДКЕВР №ОУ-014 от 10.05.2008г., всеки ползвател дължал на това дружество цена
за пренос на пренесената му електрическа енергия.
Твърди, че за периода от 01.09.2015г. до 30.09.2015г. „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ" ЕООД заплатила на ответното дружество следните суми,
представляващи такса за достъп до ел. разпределителната мрежа, собственост на
ищеца - Помпена станция „ОРЕШНИК", намираща се в общ. Тополовград:
- за м. септември 2015 г. била заплатена сумата 59,44лв. по
фактура №**********/30.09.2015г., представляваща начислена от ответника във
фактурата такса за достъп до разпределителната мрежа.
Посочва, че по посочените по-горе фактура заплатил
на ответника и други начислени суми, за които към момента ищецът няма претенции
и същите не са предмет на настоящата искова молба.
Посочените по-горе в Раздел II, т.1 от исковата молба суми, били
измерени и отчетени при измерване на електрическа енергия, от страна на ниско
напрежение /НН/, като измервателното устройство било разположено в ЗРУ 20 KV /киловолта/
в Помпена станция „ОРЕШНИК". Считат, че измерването по този начин, и
конкретно на това място, било незаконосъобразно, и водило до начисляване за
заплащане на недължими суми.
Считано от 01.07.2008 г. с Решение № Ц-021/
26.06.2008 г. на ДКЕВР, цената която
се заплащала за ползване на мрежата, се
разделяла на два компонента - цена
за достъп до електроразпределителната мрежа, и цена за пренос на електроенергия
по електроразпределителната мрежа.
Съгласно нормативна уредба относима за процесния
период, клиенти и производители, присъединени към електроразпределителната
мрежа, дължали утвърдени от КЕВР цени за
достъп до електропреносната мрежа, за пренос по електропреносната мрежа, за
достъп и пренос по електроразпределителната мрежа, други мрежови услуги за
съответния ценови период, които заплащали на оператора на
електроразпределителната мрежа и/или на крайния снабдител и/или на доставчика
от последна инстанция.
За тези клиенти цената за достъп до
електропреносната мрежа се заплащала от разпределителното
предприятие на независимия преносен оператор съгласно договорите по чл. 12 и
13. Мрежовите услуги се заплащали от клиентите върху
фактурираните количества електрическа енергия, в съответствие със средствата за
търговско измерване и/или предоставена мощност в местата на измерване,
определени в съответствие с Правилата за измерване на количеството електрическа
енергия и договорите по чл. 11, т. 1, 2 и 3 по утвърдените от КЕВР цени.
Съгласно чл. 14 от Правилата за
измерване на количеството електрическа енергия, при отдаване на
електрическа енергия от електропреносната мрежа, съответно
електроразпределителната мрежа към потребител, мястото на измерване е на
страната с по- високо напрежение на понижаващия трансформатор на потребителя
(ако има такава трансформация) или в мястото на присъединяване на потребителя
към електропреносната, съответно електроразпределителната мрежа.
Съгласно чл. 29, ал. 4 от
Наредба № 6/09.06.2004 г. за присъединяване на производители и потребители на
електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи,
когато електропровод, собственост на потребител, се присъединява към
електрическа уредба на преносното или съответното разпределително предприятие,
средствата за търговско измерване на електрическа енергия се монтират в
електрическата уредба на преносното или съответното разпределително
предприятие.
В конкретния случай границата на собственост между преносното или
съответното разпределително предприятие и ищеца била Подстанция „Тополовград" 20 kV, след която подстанция започвал собствения на ищеца
Електропровод „Венеция"
20 kV. Този
електропровод бил с дължина от около
С оглед на това, измервателното средство, отчитащо използваната от ищеца
електроенергия, следвало да бъде монтирано на тази граница - т.е. между
Подстанция „Тополовград" 20 kV и Електропровод „Венеция" 20 kV.,
в електрическата уредба на преносното или съответното разпределително
предприятие, а не на ниво ниско напрежение, в самото ЗРУ на ПС „Орешник“ и ПС
„Кап. Петко Войвода ".
Във връзка с изложеното по-горе относно мястото на измерване на
използваната електрическа енергия, „Водоснабдяване и канализация" ЕООД
отправяло няколкократни писмени искания от първия ответник /тогава с
наименование „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ" АД/ с
искане за промяна на мястото и нивото на измерване.
Сочат, че с Писмо изх. № 1748/23.10.2008 г., в отговор на изпратено от
„ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ" АД писмо, дружеството им е изпратило
писмо за промяна на мястото на измерване ведно с приложени документи, за
следните обекти:
- Подстанция „Тополовград" - извод „Венеция" /т.е. за
електропровод „Венеция"/;
- Извод „Рила";
- Вик – Зимница;
- ПС Ханчето.
Твърди, че след получаване на това писмо от страна на „ЕВН БЪЛГАРИЯ
ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ" АД по отношение на всички останали обекти, посочени
в Писмото, била извършена промяна на мястото и нивото на измерване, като
енергията се измервала на ниво СН, като единствено по отношение на
Електропровод „Венеция" това не било сторено.
Във връзка с това изпратили и следващо Писмо изх. № 2013/05.12.2008 г.,
с което отново изрично посочвали, че желаят да бъде изместено мястото и нивото
за измерване от ниско напрежение в самите обекти, на средно напрежение в
Подстанция гр. Тополовград, като са посочени изрично и измервателните точки за
двата обекта, за които е изисква промяната:
- ИТ № 2939032 - ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „ОРЕШНИК" с. Орешник;
- ИТ 2939033 „ВиК" с. Капитан Петко Войвода /сега с наименование
ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „КАП. ПЕТКО
ВОЙВОДА"/ с. Кап. Петко Войвода.
Сочат, че ответника ги уведомил с писмо изх. № 01/09.01.2009 г., че
следвало да им предоставят документи за собственост на Електропровод 20 kV извод
„Венеция". Считат, че това искане е необосновано, тъй като още с Писмо
изх. № 1748/23.10.2008 г., им изпратили по отношение на електропровод
„Венеция" всички необходими документи.
Твърди, че е собственик на Електропровод „Венеция" 20 kV, на
ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „Орешник“, с. Орешник, на Помпена станция КАП. ПЕТКО ВОЙВОДА", и на намиращите се в обекта ЗРУ, като към
писмата са приложени и съответните документи, доказващи собствеността на
дружеството върху имотите и съоръженията. Независимо, че дружеството им било
собственик на имотите и съоръженията, даващи основание мястото на измерване да
се промени от НН на СН, ответникът не изпълнявал задълженията си и продължавал
да измерва ел. енергия на ниво ниско напрежение за целия процесен период вместо
на ниво средно напрежение.
Сочат, че са собственик на Електропровод „Венеция" 20 kV, на ПОМПЕНА
СТАНЦИЯ „ОРЕШНИК" с.Орешник, на ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „ КАП. ПЕТКО ВОЙВОДА", и на намиращите се в тях ЗРУ.
Същите били собственост на дружеството от 29.12.1995г., когато били
включени в капитала на дружеството. Включването в капитала на дружеството
ставало по силата на Заповед № 135/12.12.1995г. на Кмета на Община Тополовград,
с която на основание чл.2 от Наредбата за държавни имоти се предоставяли на „ВиК"
ЕООД гр. Стара Загора, и на Акт за приемане и предаване на основни средства, с
който тези активи били предадени на дружеството. За тези обекти бил подписан
Акт обр. 16 и било издадено Разрешение за ползване № 261/09.09.1995г.
Поради
липса на собственост на ел. разпределителната мрежа на „ЕВН БЪЛГАРИЯ
ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ” АД и на ответника не дължали заплащане на такса достъп до
електроразпределителната мрежа. Заплащането за достъп на ел. енергия имало за
цел да компенсира ел. разпределителното предприятие за загубите на ел. енергия
по тази мрежа и за дейностите по поддръжката и ремонтът й са за негова сметка,
и той заплащал загубите на ел. енергия по нея чрез показанията на измервателна
група, монтирана в началото й. Тогава ел.разпределителното и ел. електроснабдителното
предприятие нямали разходи по нея, в конкретния случай не би имало разходи по
електропровод Венеция и нямало основание да калкулира на ищеца цена за достъп
на ел. енергия на ниво средно напрежение през електропровод Венеция. Дори и измервателната
група да била монтирана на страна средно напрежение в ЗРУ, то ответника нямал
основание да калкулира на ищеца цена за достъп през ел. разпределителната мрежа
на средно напрежение, защото в помпена станция ОРЕШНИК и/или след нея няма ел.
разпределителна мрежа ниско напрежение. Дори и да имало такава, тя не била
собственост на ответника.
Границата
на собствеността били изводите на електропровод Венеция в ЗРУ на подстанция
Тополовград на ниво средно напрежение, но това не изключвал факта, че ВиК не дължали
цена за достъп на ответника и същия я калкулирал недобросъвестно. Ответника
притежавал лицензия, но не притежавал собствеността върху мрежата, а тя била
собственост на „ВиК" ЕООД гр. Стара Загора. Отделно от това, тъй като през
процесния период измерването на доставяната на ответното дружество
електроенергия не било извършвано до или на границата на имота на потребителя в
съответствие с изискването на чл. 120 ЗЕ и чл. 29, ал. 3 и 4 от Наредба № 6 от
09.06.2004 г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа
енергия към преносната и разпределителната мрежи. Поради това като не било
изпълнило задължението си за правилно определяне местонахождението на
измервателните уреди, разпределителното предприятие допуснало нарушение на
закона и не осигурило възможност за точност на данните от тях, което води до
неоснователно претендиране за заплащане на недоказани суми за достъп на
електроенергия.
Съгласно
изричната разпоредба на чл. 18г от Правилата, цената за достъп се заплащали
съгласно измереното количество на консумираната електрическа енергия в местата
на измерване, определени съгласно Правилата за измерване на количеството
електрическа енергия и договорите за продажба на електрическа енергия.
Буквалното тълкуване на цитираната норма налагал извода, че дължимостта на тази
цена била пряко обвързана от спазването на изискването консумираната от
потребителя електрическа енергия да била измерена именно в местата, установени
в посочените правила или уговорени от страните по сделката за продажба на
електроенергия. Освен, че било ясно и точно дефинирано в самата правна норма,
това разрешение имало и своето логическо обяснение в спецификата и голямото
обществено значение на дейностите по производство, разпределение, пренос и
доставка на електрическа енергия. Цената за достъп до по
електроразпределителната мрежа отразявала разходите, които се отнасяли към
дейността по цялостно управление и администриране на електроенергийната
система, в т.ч. разходите, свързани с диспечиране, подстанции, средства за търговско
измерване, отчитането им, както и всички други административни разходи и
разходи с общо предназначение за съответната разпределителна мрежа, като целта
била при формирането им да бъде съобразен конкретно приносът на всеки
потребител за тяхното настъпване. С оглед именно на това специфично
предназначение на цената за достъп, като компонент на цената на електрическата
енергия, правомерното поставяне на средствата за търговско измерване се явявало
от решаващо значение за дължимостта на същите. Количеството консумирана
електрическа енергия, измерено в места, различни от уговорените от страните или
от нормативно определените, не можело да бъде основа за изчисляване цената за
достъп и цената за пренос. Следователно, тези елементи от цената на електрическата
енергия се явявали неопределяеми, от което произтичала съответно и тяхната
недължимост. Поради това, за основателността на такава претенция било без
значение обстоятелството, дали неправомерното поставяне на средствата за
търговско измерване довело до неправилно измерване, увреждащо потребителя. С
оглед изложените съображения поставянето на уредите за количествено измерване
на предметната престация по договор за продажба на електрическа енергия във
формално несъответствие с техническите изисквания по Закона за енергетиката и
подзаконовите нормативни актове било достатъчно основание за недължимост за
заплащане на цена за достъп до електроразпределителната мрежа, без да било
необходимо да се изследва доколко такова поставяне довело до неправилно
измерване, увреждащо купувача по договора, /в тази връзка Решение
№227/11.02.2013г., постановено по т. дело №1054/2011г. по описа на ВКС/. При
така дадения отговор на релевантния за изхода на делото въпрос уважаването на
предявения иск, чийто предмет бил недължимост на цената за достъп до
електроразпределителната мрежа, като част от цената на консумираната от ищеца
дружество електроенергия, отразена в процесиите фактури, било обусловено от
преценката дали потребеното от ищеца количество електроенергия през исковия период
било измерено в местата, определени в Правилата за измерване на количеството
електрическа енергия (ДВ, бр. 38 от 11.05.2007 г.), приложими към случая
предвид липсата на изрични уговорки между стланите. Съгласно чл. 14, ал. 1 от
Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, при отдаване на
електрическа енергия от електропреносната мрежа, съответно
електроразпределителната мрежа, към потребител, мястото на измерване било на
страната с по-високо напрежение на понижаващия трансформатор на потребителя
(ако има такава трансформация) или в мястото на присъединяване на потребителя
към електропреносната мрежа, съответно електроразпределителната мрежа. Тъй като
в случая не било налице „понижаващ трансформатор на потребителя",
приложима била втората от посочените две хипотези, т. е. мястото на измерване
било в мястото на присъединяване.
Поради
безспорния факт, че присъединяването на ищеца било извършено чрез собствен на
дружеството кабелен електропровод и с оглед разпоредбите на чл. 120, ал. 1 и 2
ЗЕ, определянето на мястото на измерване било обусловено от границата на
собственост на електрическите съоръжения, тъй като именно на нея се поставяли и
средствата за търговско измерване. Съгласно чл. 27 от Наредба № 6 от 09.06.2004
г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към
преносната и разпределителната мрежи, границата на собственост между
електрическите съоръжения на преносното или съответното разпределително
предприятие и тези на потребителя се определяли от начина на присъединяване и
от вида на съоръженията за присъединяване. Поради обстоятелството, че в случая
се касаело за присъединяване на електропровод, собствен на потребител, към
електрическа уредба на преносното или съответното разпределително предприятие,
границата на собственост следвало да се определи съгласно чл. 29, ал. 4 във
връзка с ал. 3 и ал. 1, т. 1 от Наредба № 6 и тя била в мястото на
присъединяване на кабелните накрайници към уредбата, като средствата за
търговско измерване се монтирали в електрическата уредба на преносното или
съответното електроразпределително предприятие. Цитираните разпоредби налагали
извода, че в хипотезата на присъединяване на потребител чрез собствен
електропровод от значение за определяне на мястото на търговско измерване било
единствено границата на собственост на електрическите съоръжения, а не дали
потребителят бил присъединен към електропреносната или към
електроразпределителната мрежа. Както било посочено по-горе, обаче, това
задължение подлежало на изпълнение само ако било осъществено условието
количеството консумирана електрическа енергия да е измерено в местата,
определени по нормативен ред. В случая това условие не било налице.
Количеството потребена от ищеца електрическа енергия през исковия период било
измервано не на границата на собственост между собствения му кабелен
електропровод и електрическата уредба на електропреносното предприятие, а в
намиращите се след тази граница трафопостове. Следователно, извършеното от
разпределителното дружество измерване било неправомерно и поради това за ищеца
не възникнало задължение за плащане на двата компонента от цената на
консумираната електрическа енергия - цената за достъп и цената за пренос по
електроразпределителната мрежа.
При
това положение за дружеството възникнал правен интерес да предявят към
ответника иск за заплащане на платените суми за такса за достъп до ел.
разпределителна мрежа за процесния период, да бъде осъден да заплати /да върне/
недължимо платените му суми, които получил от ищеца.
Молят
съда да постанови решение, с което на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД
да осъди ответника ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ" ЕАД, със седалище и адрес на
управление 4000 гр.Пловдив, ул."Христо Г. Данов" № 37, вписано в ТР с
ЕИК *********, да заплати на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК
*********, сумата 59.44лв. /петдесет и девет лева и 44 стотинки /,
представляваща недължимо платена сума за такса достъп до ел. разпределителната
мрежа - Помпена станция „ОРЕШНИК",
ИТ № 2939032, за периода 01.09.2015г. -
30.09.2015г., по фактура №**********/30.09.2015г., ведно със законната
лихва от датата на завеждане на исковата молба в съда до датата на връщане на
сумата от ответника на ищеца.
Претендират
направените по делото разноски.
Посочват
банкова сметка, *** суми на „Водоснабдяване и канализация" ЕООД:
BG96STSA9300002002601.
Банка ДСК ЕАД
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от „Електроразпределение ЮГ” ЕАД, в който
сочат, че предявените искове са допустими, но неоснователни, поради което ги
оспорват изцяло, както по основание, така и по размер.
Претендират, че сумата, предмет на исковата претенция, е дължима.
Твърдят,
че водени от желанието за постигане на справедлива преценка на създалата се
комплексна правна и фактическа обстановка в отношенията между
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ"ЕАД и „Водоснабдяване и канализация" ЕООД,
считат за необходимо да отбележат, че всички спорни отношения били породени от
едно единствено обстоятелство - нежеланието на „Водоснабдяване и канализация"
ЕООД да заплащали утвърдените от КЕВР и важащи за всички потребители на
разпределителните мрежи в Република България цена за достъп и цена за пренос до
електроразпределителната мрежа, въпреки наличието на валидна облигационна
връзка, по силата на която били начислени процесиите суми и фактът на реалното
предоставяне на тези услуги.
3а
процесния период отношенията между „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ"ЕАД и ищецът
„Водоснабдяване и канализация" ЕООД във връзка с предоставянето на
услугите достъп и пренос на електрическа енергия през електроразпределителната
мрежа се уреждали с договор, сключен на 19.06.2013 г. на основание чл. 14 от
Правилата за търговия с електрическа енергия, т. 27.4. и т. 2.7.7 от Лицензията
за разпределение на електрическа енергия на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ" ЕАД,
Правила за управление на електроразпределителните мрежи, Правила за управление
на електроенергийната система и Правила за измерване на количеството
електрическа енергия.
Услугата
достъп до електроразпределителната мрежа представлявала предоставяне на правото
за ползване на електроразпределителната мрежа за пренос на електрическа енергия
до обект на клиент, при условията, определени в договора и приложимите
нормативни актове. Цената за предоставяне на тази услуга отразявала постоянните
разходи, които мрежовият оператор извършвал за всеки един клиент.
Цените,
по които „Електроразпределение ЮГ" ЕАД предоставяло услугата достъп до
електроразпределителната мрежа били РЕГУЛИРАНИ ЦЕНИ. Те се определяли и
регулирали с решения на Комисия за енергийно и водно регулиране въз основа на
приложимата нормативна уредба.
Или:
Съгласно
чл. 29, ал. 1 от Правилата за търговия с електрическа енергия, обн., ДВ, бр. 66
от 26.07.2013 г. Мрежовите услуги се заплащали от клиенти и производители върху
фактурираните количества активна електрическа енергия, в съответствие със
средствата за търговско измерване и/или предоставена мощност в местата на
измерване, определени в съответствие с Правилата за измерване на количеството
електрическа енергия и договорите по чл. 11, т. 1, 2 и 3 по утвърдените от КЕВР
цени.
Съгласно
решение на ДКЕВР №Ц-16/01.10.2014 г. (в сила от 01.10.2014г.) цените за достъп
се определяли при прилагане на втората хипотеза - върху предоставена мощност в
местата на измерване, определени в съответствие с Правилата за измерване на
количеството електрическа енергия и договорите по чл. 11, т. 1, 2 и 3 по
утвърдените от КЕВР цени, в който случай мястото на измерване не променяло
предоставената мощност, т.е. не било от значение.
Дължимите
суми за достъп до електроразределителната мрежа се формирали като определената
при сключването на договора за присъединяване на обекта предоставена мощност се
умножи по броя на дните в календарния месец и по определената от КЕВР цена за
достъп за процесния период. Това била и причината дължимата сума за достъп до
електроразпределителната мрежа да е независима от нивото на напрежение, на
което ставало измерването на електроенергията за обекта. И при измерване на
страна ниско напрежение, и при измерване на страна средно напрежение, тя би
била еднаква. Пак това била и причината цената за достъп да не зависи и от
мястото на измерване на електрическата енергия. То по никакъв начин не влияело
на формирането й.
Твърдят,
че мястото на измервателните уреди за процесния период било определено правилно
и в съответствие с нормативната и договорната уредба.
Дори
и това да не било така обаче, следвало да се има предвид, че независимо дали
измервателната група била поставена на ниво средно напрежение или на ниво ниско
напрежение, ищецът ДЪЛЖАЛ заплащане на достъп до електроразпределителната мрежа
на мрежовия оператор - било то „Електроразпределение ЮГ" ЕАД или
„ЕСО"ЕАД.
Твърдят,
че съгласно Закона за енергетиката, цените за достъп и/или за пренос през
електроразпределителните мрежи и пренос били обект на регулиране от Комисията
за енергийно и водно регулиране. Цените за достъп до електроразпределителните
мрежи се определяли и утвърждавали от Комисията на база предоставена от
„Електроразпределение Юг" ЕАД информация, в съответствие с предвиденото в
Наредба № 1 от 14.03.2017 г. за регулиране на цените на електрическата енергия.
Поради
горното молят при постановяване на решението съда да се обърне към ЗЕ и
решенията на КЕВР, съгласно които „цената за достъп до електропреносната и
разпределителната мрежа отразява разходите, които се предизвикват във връзка с
управление на мрежата и се отнасят към дейността по цялостно управление и
администриране на електроенергийната система, в т.ч. разходи свързани с
диспечиране, подстанции, средства за търговско измерване, отчитането им, както
и всички други административни разходи и разходи с общо предназначение за
съответната мрежа".
Считат,
че ако не бил съгласен с изложеното, ищецът трябвало да посочи правните норми,
които му давали основание да твърди посочената зависимост между начина на
измерване на количеството електрическа енергия и формирането на цената за
достъп. Твърдят, че посочената в раздел II, т. 5 от исковата молба норма, а
именно: „чл.18 г от Правилата" не съществувала, а в случай, че се касаело за
чл. 18 от Правилата за търговия с електрическа енергия, то следвало да се
отбележи, че текстът бил отменен, вкл. и за процесния период и била съответно
неприложима към процесиите правоотношение. Същото се отнасяло и за решение №
227/11.02.2013 г. , постановено по т.д. № 1054/2011 г., на което се позовавал
ищеца.
Обектът
на ищеца бил с измервателна точка номер (ИТН) № 2939033.
Ищецът
до 12.11.2013 г. бил клиент на „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД,
явяващ се краен снабдител по смисъла на Закона за енергетиката (ЗЕ) и на
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ" ЕАД (оператор на разпределителна мрежа). Като
такъв ищецът бил снабдяван с електроенергия чрез разпределителната мрежа при
публично известни общи условия (чл. 98а от ЗЕ). Между ищеца и
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ" ЕАД по силата на общи условия бил сключен
договор за пренос на електрическа енергия през разпределителната мрежа. „ЕВН
България Електроснабдяване" ЕАД бил титуляр на лицензия №
Л-141-11/13.08.2004 г. и дружеството извършвало дейността „обществено снабдяване
с електрическа енергия" (чл. 39, ал. 1, т. 10 от Закона за енергетиката)
на обособената територия в Югоизточна България. Съгласно разпоредбата на чл.
43, ал.2, т. 2а от ЗЕ за една обособена територия се издавал само една лицензия
за снабдяване с електрическа енергия от крайни снабдители, какъвто, по силата
на цитираната по-горе лицензия, се явявал ответника в настоящото производство.
Договорните отношения между „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД и
клиентите също били уредени с договори при публично известни общи условия.
Според разпоредбата на чл. 986 (1) от ЗЕ „Потребителите на крайния снабдител
използват разпределителните мрежи, към които са присъединени, при публично
известни общи условия", а според ал. 4 на същия член - „Публикуваните общи
условия влизат в сила за потребителите, които купуват електрическа енергия от
крайния снабдител, без изрично писмено приемане."
Съгласно
нормата на чл. 28, ал. 2 от Правила за търговия с електрическа енергия (обн.,
ДВ, бр. 66 от 26.07.2013 г., в сила
от 26.07.2013 г., изм. и доп., бр. 39 от 9.05.2014 г.) Крайният
снабдител/доставчикът от последна инстанция събирал и заплащал на оператора на
електроразпределителна мрежа суми за пренос, достъп, други мрежови услуги за
съответния ценови период за цялото фактурирано от крайния снабдител/доставчика
от последна инстанция количество електрическа енергия. Съгласно нормата на чл.
28 от предишните Правила за търговия с електрическа енергия (обн. - ДВ, бр. 66
от 2013 г., в сила от 26.07.2013 г.)
битовите и небитовите крайни клиенти на крайните снабдители, които използвали
разпределителните мрежи при публично известни общи условия, заплащали всички
мрежови услуги за съответния ценови период на крайния снабдител (ал. 1),
крайният снабдител/доставчикът от последна инстанция събирал и заплащал на
оператора на електроразпределителна мрежа суми за пренос, достъп, други мрежови
услуги за съответния ценови период за цялото фактурирано от крайния
снабдител/доставчик от последна инстанция количество електрическа енергия (ал.
2), операторът на електроразпределителна мрежа заплащал на независимия преносен
оператор мрежовите услуги, относими към електропреносната мрежа, за цялото
количество пренесена електрическа енергия от електропреносната в
електроразпределителната мрежа (ал. 3), независимият преносен оператор събирал
и разпределял по методика, утвърдена от ДКЕВР, дължимата от производители цена
за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи (ал. 4).
Съгласно чл. 18, б."б" от тези правила потребители, присъединени към
електроразпределителната мрежа, които не били регистрирани по чл. 6 , заплащали
утвърдени от ДКЕВР цена за енергия, цена за достъп до електропреносната мрежа,
цена за пренос по електропреносната мрежа, цена за достъп до
електроразпределителната мрежа и цена за пренос по електроразпределителната
мрежа. Тези цени се заплащали на крайния снабдител.
Съгласно
чл. 17, ал. 1 и 2 от ОУ на договора за продажба на електроенергия "ЕВН
България Електроснабдяване" ЕАД било фактурирало ежемесечно на клиента при
условията на доставки с непрекъснато изпълнение, като издавало обща фактура за
услугите снабдяване, пренос и достъп по определените от ДКЕВР цени или ищецът
бил дължал заплащане на цена "пренос" и цена „достъп", тъй като
бил присъединен на ниво средно напрежение, ползвал електроенергия средно
напрежение, пренесена, трансформирана и разпределена му от
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ" ЕАД и „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД.
Фактурите били издавани от „ЕВН България Електроснабдяване"ЕАД.
На
1.09.2014 ищецът сменил доставчикът си на електрическа енергия. Негов доставчик
и координатор на балансираща група станал „Мост Енерджи" АД.
Негов
мрежови оператор обаче останал и е „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ"ЕАД.
За
процесния период отношенията между „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ" ЕАД и ищецът
„Водоснабдяване и канализация" ЕООД във връзка с предоставянето на
услугата достъп и пренос на електрическа енергия през електроразпределителната
мрежа се уреждали с договор, сключен на основание чл. 14 от Правилата за
търговия с електрическа енергия.
Като
всеки потребител на ел.енергия и потребителят „Водоснабдяване и
канализация" ЕООД дължал цена освен за потребената електрическа енергия и
цена за получените мрежови услуги, дължима на мрежовия си оператор, като за
изпълнението на тези негови задължения били неотносими факти и обстоятелства
свързани със собствеността на описаните присъединителни съоръжения, чрез които
се извършвала доставката на електрическа енергия към обекта му, както и такива,
свързани с начина на измерване на електрическата енергия, ползвана в обекта.
Ако
твърдял обратното, то ищецът трябвало да докаже в кой момент и кога е
отприсъединил обекта си от мрежата на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ"ЕАД и към
мрежата на кой друг мрежови оператор се присъединил, както и кой му предоставял
услугите достъп и пренос, съответно на кого ги заплащал. Подобни твърдения в
исковата молба липсвали.
Съгласно
чл. 82, ал. 1 от ЗЕ всички електроенергийни обекти на територията на страната
се свързвали и функционирали в единна електроенергийна система с общ режим на
работа и с непрекъснат процес на производство, преобразуване, пренос, разпределение
и потребление на електрическа енергия, а обхватът на електроенергийната система
били електрически централи, преносната мрежа, отделните разпределителни мрежи и
електрическите уредби на потребителите.
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ“ ЕАД бил притежател
на Лицензия №Л-140-07 от 13.08.2004г. за разпределение на електрическа енергия
на обособена територия, съгласно чл. 39,ал. 1, т. 3 от ЗЕ. Съгласно лицензията
Дружеството извършва услугата по пренос и разпределение на електрическа енергия
по утвърдените от ДКЕВР цени, като спазвали следния основен принцип: на всички
клиенти услугата разпределение се калкулирали по одобрените от КЕВР цени.
Тарифната структура била в съответствие със Закона за енергетиката, Закона за
акцизите и данъчните складове и Правилата за търговия с електрическа.
Обектите
на „Водоснабдяване и канализация" ЕООД били присъединени ИЗНАЧАЛНО към
електроразпределителната мрежа и то независимо от факта кой бил собственикът на
елементите и.
Видно
от легалното определение, съдържащо се в § 1, т. 22 от ДР на ЗЕ -
„електроразпределителна мрежа" била съвкупност от електропроводни линии и
електрически уредби с високо, средно и ниско напрежение, която служила за
разпределение на електрическа енергия.
Легалното
определение на „електропреносна мрежа" било в § 1, т. 20 от ДР на ЗЕ -
"Електропреносна мрежа" била съвкупност от електропроводи и
електрически уредби, които служели за пренос, трансформиране на
електроенергията от високо на средно напрежение и преразпределение на
електроенергийни потоци.
Легална
дефиниция на термина „средно напрежение" се съдържала в § 1, т. 15 от ДР
на Правилата за управление на електроразпределителните мрежи, приети с Решение
№ П-6 от 18.06.2007 г. на КЕВР и обн. в ДВ, бр. 66 от 2007 г., като текстът
гласял, че "средно напрежение" било напрежение, чиято номинална
ефективна стойност е от 1 kV до 35 kV."
Единственият
критерий за разграничаване на електропреносна мрежа и електроразпределителна
мрежа било нивото на напрежение, а не собствеността на двете мрежи. Този
критерий бил инкорпориран в националното законодателство от Директива
2003/54/ЕО и Директива 2009/72/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13
юли 2009 г. относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия, (§. 1
а от ДР на ЗЕ). В т. 10 от Преамбюла на Директива 2003/54/ЕО изрично било
упоменато, че „директивата не разглежда въпроси, свързани със
собствеността" и собствеността не била критерий при разделянето на
дейността по пренос от разпределение" /чл. 10, т. 1, чл. 15, т. 1 от
Директивата/. Разпоредби в този дух се съдържали и в Директива 2007/72/ЕО.
Изключително
неправилни били разбирания, според които горепосоченият критерий бил изоставен.
По този начин се изменял действителният смисъл на дефинициите, направен при
грубо нарушение на Правото на ЕС, което било предпоставка за грешни правни и
фактически изводи.
3а първи път с Решение
№ Ц-021/26.06.2008г. на ДКЕВР, в сила от 01.07.2008г. влизали в сила нови цени,
както следва:
->
цена за достъп до електроразпределителната мрежа;
-> цени за пренос на електрическа енергия през
електроразпределителната мрежа;
-> цени на самата електрическа енергия по
тарифни зони, за стопански потребители и за битови потребители.
Т.е.
„цена за мрежа" се разделяла на два
отделни компонента - цена за достъп до
електроразпределителната мрежа и цена за пренос на електрическата енергия през
електроразпределителната мрежа.
При
така издаденото Решение № Ц-021
/2б.06.2008 г. на ДКЕВР цената за достъп до електроразпределителната мрежа
ставала задължителна, заплащала се от всички потребители, присъединени към
електроразпределителната мрежа и отразявала всички разходи, които
„Електроразпределение ЮГ" ЕАД извършвало за осигуряване на непрекъснат
достъп и ползване на мрежата като оперативно управление, управление на режима
на работа на мрежата, разходи по осигуряване и поддържане на измервателните
групи, като в тази цена не се включвала стойността на присъединителни
съоръжения и разходите за тяхното поддържане. Тези разходи били включени в
цената за пренос.
Цената
за пренос през електроразпределителната мрежа се заплащала от всички
потребители съобразно нивото на напрежение на разпределителната мрежа, към
която бил присъединен обекта им (Средно напрежение или Ниско напрежение) и
отразявал всички разходи, които „Електроразпределение ЮГ" ЕАД извършвало за
физическото пренасяне, трансформация и разпределение на консумираните от
потребителите количества електрическа енергия.
Самото
разделяне на „цена мрежа" на два компонента, а именно - „цена достъп"
и „цена пренос", било продиктувано от стремежа да се приложат
разходо-ориентирани цени, отразяващи и покриващи единствено реалните разходи на
мрежовия оператор. Това разбиране било възприето и от Комисията за енергийно и
водно регулиране, която имала правомощието, съгласно Закона за енергетиката, да
одобрява цените, предложени от енергийните предприятия.
Решенията
на КЕВР били задължителни, както за енергийните предприятия, така и за техните
потребители. В ценовото решение, цитирано по-горе, разграниченията, които
държавният регулаторен орган извършвал за първи път били: по потребители - в
зависимост от вида им (бит или стопански), нивото на напрежение на
консумираната електроенергия (високо, средно или ниско) и начина на измерване
на електроенергията (с една, две или три скали).
По
отношение на цената за достъп обаче, (стр. 6, т. 6 от Решението) разграничение
нямало - цената за достъп била относима към всички потребители, присъединени
към електроразпределителната мрежа. Това били всички потребители, които
консумирали електроенергия на средно или ниско напрежение. Никакво друго
разграничение (напр. касаещо начина на присъединяване, собствеността на
съоръженията, или доставчика на електроенергия) не било релевантно по отношение
на дължимостта на цената за достъп до електроразпределителната мрежа. Тя била
дължима от всеки клиент на лицензионната територия на „Електроразпределение
ЮГ" ЕАД. Такъв се явявал и "Водоснабдяване и канализация" ЕООД.
Всички
мрежови разходи, включени във формирането на „цена достъп" били дължими от
клиентите, присъединени към електроразпределителната мрежа, тъй като те
покривали предоставяните към него услуги, а именно - достъп до мрежа средно
напрежение, възможност за непрекъснато ползване, оперативно управление,
измерване, диспечиране и т.н. Водещото било, че клиентът (независимо, от кого
се снабдява с електроенергия) е мрежови клиент на „Електроразпределение
ЮГ" ЕАД, тъй като консумира в границите на лицензионната територия на
дружеството, на ниво на напрежение, за което само и единствено
„Електроразпределение ЮГ" ЕАД имал издадена лицензия. Т.е. доставката на
услугата „достъп до електроразпределителната мрежа" не била прекъсвана,
тъй като в спорния период имало консумация на електроенергия в обектите на
ответното дружество. А ползването на услугата „достъп до
електроразпределителната мрежа" била обвързана оперативно и технологично с
консумацията на електроенергия.
Нещо
повече - дори в обектите да не се извършвала консумация на електроенергия за
даден период от време, доколкото те били присъединени към
електроразпределителната мрежа и можели във всеки един момент да започнат да
консумират електроенергия, то се приемало, че услугата достъп им била
предоставена (т.е. предоставена им била възможността да консумират
електроенергия чрез достъпа до електроразпределителната мрежа).
Впоследствие
от 2008 г. до днес единственото разграничение, което държавният регулаторен
орган въвел по отношение на определяне на размера на цената за достъп бил в
зависимост от вида на клиента (небитов или битов). Такова било то и в решението
на КЕВР — решение на ДКЕВР №11-12/30.06.2014 г. (в сила от 01.07.2014г.)
послужило за определяне на цената за достъп, вписана в процесната фактура или
процесиите суми били дължими на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ" ЕАД, тъй като
услугата достъп до електоразпределитената мрежа била предоставена от
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ" ЕАД.
Изложената
фактическа и правна обстановка обосновавала неоснователността на възражението
за недължимост на цената за достъп, начислена за процесния период.
Сумата
по процесната фактура била основателно начислена и дължима от ищеца, а исковата
претенция била неоснователна.
Молят
съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск като
неоснователен и недоказан.
Претендират
направените по делото разноски, правят възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение.
Съдът,
като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, взе предвид
становищата и доводите на страните и на основание чл.235 от ГПК, намира за установено следното:
По делото е представено решение по ф.д. № 4492/1991
г. на ОС Стара Загора, с което е вписано в регистъра на търговските дружества
на ОС Стара Загора, еднолично дружество с ограничена отговорност с наименование
„Водоснабдяване и канализация” ООД, със седалище гр. Стара Загора, ул. Христо
Ботев № 62.
По
делото е представено и прието като писмено доказателство писмо от 24.09.2008 г. от ЕВН до „ВиК“ ЕООД
Стара Загора относно идентифициране на обекти на потребители, присъединени със
собствени електропроводи към електрически подстанции, чието мерено се
осъществява в подстанциите. С това писмо ответникът ЕВН е поискал от ищеца
„ВиК“ Стара Загора документи удостоверяващи собствеността на същия върху електропроводи, присъединени към електрически
подстанции. В отговор на това писмо „ВиК“ ЕООД с писмо от 23 октомври 2008 г. е
изпратило до ответника ЕВН БЪЛГАРИЯ
ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ АД заповед на Община Тополовград за предоставяне за
експлоатация и поддържане на обект ПС Дуганово-ел.провод и трафопостове на ВиК
Стара Загора, извлечение от счетоводните книги на дружеството, официална скица
на ел.провода и образец 16 – Разрешение за ползване. С писмо от 5.12.2008 г.
„ВиК“ ЕООД гр. Стара Загора отправя молба до ответника, че желае да бъде
изместено поле – мерене от ниско напрежение в самите обекти на средно напрежение
20 kV
в подстанция гр.
Тополовград на следните измервателни точки: ИТ № 2939032 . ПС „Орешник““ с.
Орешник и ИТ № 2939033 ВиК с. Капитан Петко Войвода. Тези обекти се ел.захранват
от ел.провод 20 kV“Венеция“,
собственост на ищцовото дружество. В отговор на това писмо от 9.01.2009 г.
ответникът отново изисква документи за собственост на ел.провод 20 киловата,
извод „Венеция“, Подстанция Тополовград.
По делото е представена заповед № 135 от
12.12.1995 г. на Община гр. Тополовград, с която на основание чл. 2-ри от
Наредбата за държавни имоти е предоставил безвъзмездно за експлоатация и
поддържане обект ПС.ДУГАНОВО ЕЛ.ПРОВОД И ТРАФОПОСТОВЕ. От представените и
приети по делото акт за приемане и
предаване на основни средства, инвентаризационен опис за земя, сгради и
съоръжения на ПС „Капитан Петко войвода“, акт обр. 16 за електропровод 20
киловата на Помпена станция „Орешник“, на ПС „Капитан Петко войвода“ и
намиращите се в тях ЗРУ и разрешение за ползване № 261 от 09.08.1995 г., съдът
намира, че се установява, че ищецът е собственик на Електропровод
„Венеция" 20 kV, на
ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „Орешник“, и на намиращите се в тях ЗРУ от 29.12.1995г., когато
са включени в капитала на дружеството.
По
делото е изслушано заключението на назначената съдебно- техническа експертиза,
което съдът приема като добросъвестно изготвено. Вещото лице сочи, че през периода 01.09.2015г. - 30.09.2015г.
измерването на потребената от ищеца ел.енергия
по процесната фактура за обект ПС „Орешник“, ИТ №2939032 в размер общо на 40255,56 kWh се е извършвало на ниво ниско напрежение в
ЗРУ /Закрито разпределително устройство/ 20kV/400V в ПС помпена станция/
„Орешник“, собственост на ищеца.
Съгласно чл.120, ал.1 от ЗЕ и чл.27 от ОУ на ЕВН ЕР ЕАД, чл.29, ал.4 и чл.30,
ал.З, ал.4 и ал.5 от Наредба №6/24.02.2014г., действали през процесния период,
средствата за търговско измерване /СТИ/ се разполагат до или на границата на
имота на потребителя /ищеца/.
Според вещото лице, ако се приеме, че електропровод „Венеция“ 20 kV,
изходящ от подстанция „Тополовград“, е бил собственост на ищеца през
процесния период, границата на собствеността му са изводите на електропровод
„Венеция“ в ЗРУ на подстанция „Тополовград“ на ниво средно напрежение. ЕВН ЕР
ЕАД е трябвало да монтира в подходящо ел.табло измервателна група на средно
напрежение, включваща токови и напреженови трансформатори за средно напрежение,
средство за търговско измерване и модем за дистанционен отчет, на изводите
средно напрежение 20 kV на електропровод „Венеция“ в подстанция
„Тополовград“ чрез обособяване на отделно поле „мерене“ или в съществуваща
килия.
Вещото лице
констатира, че съществуващият договор от 19.06.2013г., приложен по делото,
между ответника и ищеца за достъп и пренос на електрическа енергия до/през
електроразпределителната мрежа се отнася само за тези обекти на ищеца, които се
захранват от електроразпределителната мрежа на ЕВН ЕР ЕАД. Процесният обект
няма никакъв достъп до електроразпределителната мрежа на ЕВН ЕР ЕАД. Той се
захранва на ниво средно напрежение по собствен електропровод директно .от
подстанция на ECO ЕАД. Този договор е неприложим и таксата
достъп до ел.разпределителната мрежа на ЕВН ЕР АД е недължима.
Заплащането за достъп до електроразпределителната мрежа има за цел да
компенсира електроразпределителното предприятие за разходите по осигуряването
на непрекъснато електроснабдяване и оперативно управление па присъединителните
и електроразпределителните електросъоръжения. Тъй като захранващият
електропровод „Венеция“ 20 kV е собственост на ищеца, то ЕВН ЕР ЕАД няма
никакви задължения и права по него. Подстанция „ I ополовград“ е собственост на
ECO ЕАД и всички задължения и права по нея също.
ЕВН ЕР ЕАД няма технически достъп до подстанция „Тополовград“ за електропровод
„Венеция“, няма разходи по този достъп и няма техническо основание да калкулира
на ищеца цена за достъп нито на ниво средно напрежение, нито на ниво ниско
напрежение.
Поисканата и предоставената на ищеца мощност се определя от вида,
параметрите и техническото състояние на електроразпределителните съоръжения в
подстанция „Тополовград“. ЕВН ЕР ЕАД няма техническата възможност да прецени
дали поисканата от ищеца ел.мощност съответства на възможностите на
ел.присъединителните съоръжения в подстанция „Тополовград“ и да я обяви за
предоставена мощност, по която да начислява такса достъп.
Дължимите суми от страна на ищеца за достъп и пренос до/през
електропреносната мрежа на ECO в подстанция „Тополовград“ се формират като
количеството потребена ел.енергия от ищеца се умножи по цената, определена от
КЕВР за процесния период. Те са начислени по всяка фактура за процесния период,
платени от ищеца и съответно преведени на ECO ЕАД от ответника.
Вещото лице констатира също, че извод „Венеция“ в подстанция „Тополовград“,
електропроводът „Венеция“, захранващ помпена станция „Орешник“, съоръженията за
защита и комутация в същата и кабелните електропроводи, с които помпите са
присъединени към закритата разпределителна уредба /ЗРУ/ 20 kV в помпена станция „Орешник“, са собственост на ищеца. Преди преминаването
на ищеца на свободния пазар на ел.енергия ЕВН ЕС ЕАД е изпълнявало ролята на
търговец на ел.енергия, която продава на ищеца, без никакви ангажименти по
доставката й, а ЕВН ЕР ЕАД не имало никакви права и задължения по тази
доставка, освен да монтира и поддържа електромери на страна средно напрежение в
подстанция Тополовград. Вместо това ЕВН ЕР ЕАД е монтирало и поддържало
електромери на страна ниско напрежение в ПС Орешник. След преминаването на
ищеца на свободния пазар на ел.енергия от 01.10.201Зг. средствата за търговско
измерване на потребяваното количество ел.енергия /съществуващите електромери на
ЕВН ЕР ЕАД/ е трябвало да бъдат премахнати и заменени с електромери на ECO
ЕАД на страна средно напрежение на входа на електропровод
„Венеция“ в подстанция „Тополовград“. Ищецът е трябвало да сключи договор за
достъп и пренос на ел.енергия до/през електропреносната мрежа с ECO
ЕАД.
В отговор на
въпрос, поставен от ответника, вещото лице сочи, че обектът на ищеца, помпена станция „Орешник“, не е свързан към и няма достъп
до електроразпределителната мрежа на ответното дружество. Въпреки ясните и
недвусмислени текстове в чл. 40, ал.1, т.2 и в чл. 88, ал.1 от Закона за енергетиката,
ЕВН ЕР ЕАД начислява, а ВиК заплаща недължими такси пренос и достъп по
електроразпределителна мрежа, на която ЕВН ЕР ЕАД не е оператор и съответно
няма никакви права и задължения по нея. Това, че тази мрежа се намира в района,
в който и ЕВН ЕР ЕАД има електроразпределителна мрежа, не е основание за
начисляване на такси.
В заключението си вещото лице посочва, че ако
се приеме, че електропровод „Венеция“ 20 kV, изходящ от подстанция „Тополовград“, е бил собственост на ищеца през
процесния период, то ищецът не дължи цена за достъп до електроразпределителната
мрежа на ЕВН ЕР ЕАД нито при монтирана измервателна група на страна ниско напрежение в ПС“Орешник“, нито при
монтирана измервателна група ма страна средно напрежение в подстанция
„Тополовград“.
От
заключението на приетата по делото съдебно икономическа експертиза се установи,
че начислената
цена на такса достъп до електроразпределителната мрежа до обект Помпена станция
„Орешник" на измервателна точка номер (ИТН)2939032 във фактура №
**********/30.09.2015г. е изчислена при мощност 120 kW. За периода от 01.09.2015 г. до
30.09.2015 г. включително са 30 дни х 0.01651 лв. (цена за достъп) х 120 kW (мощност) = 59.44 лв. без ДДС.
Платената по процесната фактура сума за такса достъп до
електроразпределителната мрежа до обект Помпена станция „Орешник", ИТН
2939032 е в размер на 59,44 лв. без ДДС и 71,33 лв. с включен ДДС. Вещото лице
сочи, че ако се приеме, че ищецът не дължи такса достъп до
електроразпределителната мрежа до обект Помпена станция „Орешник", ИТН
2939032 за периода от 01.09.2015 г. до 30.09.2015г., недължимо платените от
„Водоснабдяване и Канализация” ЕООД гр. Стара Загора суми за такса достъп за
този обект са в размер на 59,44 лв. без ДДС (30 дни х 0.01651 лв. цена за
достъп х 120 kW мощност).
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Не
е спорно, че между ищеца „ВиК“ ЕООД гр. Стара Загора и ответника „Електроразпределение
Юг“ ЕАД гр. Пловдив е налице облигационна връзка, като отношенията между
страните се регламентират от нормите на
Закона за енергетиката, Наредба № 6 от 9.06-2004 г. за присъединяване на
производители и потребители на ел. енергия към преносната и разпределителните
електрически мрежи /отм./, Наредба № 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на
производители и потребители на ел. енергия към преносната и разпределителните
електрически мрежи, както и и от Правила за търговия с ел.енергия от 26.07.2013
г.
Съгласно решение №227 от 11.02.2013г.
по т.д. №1054/2011г. на ВКС, дължимостта на цената за достъп и цената за
пренос, заплащани от потребителя съгласно измереното количество на консумираната
енергия, е пряко обвързана от спазването на установени от Правилата за
измерване на количеството ел.енергия и договорите за продажба на ел.енергия
изисквания. Тези цени отразяват разходите, които се отнасят към дейността по
цялостното управление на електроенергийната система, като целта е при
формирането им да бъде съобразен конкретно приносът на всеки потребител за
тяхното настъпване. С оглед специфичното предназначение на цената за достъп и
цената за пренос като компоненти на цената на електрическа енергия,
правомерното поставяне на средствата за търговско измерване, е от решаващо
значение за дължимостта на същите –измерването в места, различни от уговорените
между страните или от нормативно определените, не е основание за начисляване на
цена за достъп и цена за пренос.
Съгласно решение
№75 от 25.03.2013г. по гр.д. №864/2012г. І г.о. на ВКС, също постановено по
реда на чл. 290 ГПК, „границата на собственост върху електрическите съоръжения“
по смисъла на чл. 120 ал.2 ЗЕ във вр. с чл. 127 ЗЕ и чл. 28 ал.1 от Наредба
№6/09.06.2004г. (отм.) за присъединяване на производители и потребители на
електрическа енергия към преносната и разпределителната електрическа мрежа
визира границата между електрическите съоръжения, собственост на
разпределителното предприятие и тези, собственост на потребител на електрическа
енергия.
Съгласно Правилата за
измерване на количеството електрическа енергия /2013 г., отм./ се предвижда, че
при отдаване на ел.енергия от електропреносната /електроразпределителната/
мрежа към потребител, мястото на измерване е на страната с по-високо напрежение
на понижаващия трансформатор на потребителя или в мястото на присъединяване на
потребителя към мрежата. Предпоставките за присъединяване на потребител към
електропреносната мрежа на средно напрежение са потребителят да бъде собственик
на ел. трафопост и той да се намира в границите на собствеността на имота на
потребителя. Ако съоръжението /трафопоста/
и кабелите за пренос са собственост на съответното електроразпределително
предприятие, доставката и меренето се извършва на ниско напрежение, като СТИ се
поставя на страната на ниското напрежение. Ето защо, в случая следва да се
установи границата на собственост на ел. съоръженията,и както и мястото на СТИ.
Съгласно
нормата на чл. 27 от Наредба №6 от 9.06.2004 г. /отм./ за присъединяване на
производители и потребители на ел. енергия към преносната и разпределителните
електрически мрежи, границата на собственост между електрическите съоръжения на
преносното или съответното разпределително предприятие и тези на потребителя се
определя от начина на присъединяване /т.1/ и вида на съоръженията за
присъединяване /т.2/. Съгласно разпоредбата на чл. 29, ал.1, т.1 от
горепосочената Наредба, границата на собствеността следва да се определя от
мястото на присъединяване на кабелните накрайници към уредбата. В случай на
присъединяване на потребител чрез собствен електропровод, от значение за
определяне на мястото на търговско измерване е единствено границата на
собственост на електрическите съоръжения.
В настоящия случай, от заключението
на съдебно-техническата експертиза се установява, че границата на собствеността
са изводите на електропровод „Венеция" в ЗРУ на подстанция
„Тополовград" на ниво средно напрежение. Ответникът ЕВН ЕР ЕАД е трябвало да монтира в подходящо ел.табло измервателна група на
средно напрежение, включваща токови и напреженови трансформатори за средно
напрежение, средство за търговско измерване и модем за дистанционен отчет, на
изводите средно напрежение 20 kV на електропровод „Венеция“ в подстанция
„Тополовград“ чрез обособяване на отделно поле „мерене“ или в съществуваща
килия.
Фактическият състав, при който възниква
отговорност за неоснователно обогатяване по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, включва три
кумулативни елемента - даване на определена вещ, парична сума или друго
имуществено благо от едно лице; получаване на престацията от друго лице; липса
на основание за разместване на блага в правната сфера на даващия и на
получаващия. В настоящия случай, съдът приема, че СТИ, отчитащо ниско напрежение
е било неправилно разположено, като количеството консумирана ел.енергия,
измерено в места, различни от нормативно установените, не може да обуслови
начисляване на цена за достъп до електроразпределителната мрежа. Ето защо,
съдът намира, че извършеното от ответника измерване е в нарушение на Наредба №
6/9.06.2004 г./отм./, поради което ищецът не е имал задължение да заплаща
начислената от ответното дружество цена за достъп до ел.разпределителната мрежа
на ниво ниско напрежение и количество ел.енергия по цени за ниско напрежение. С
начисляване „такса достъп до ел.
разпределителна мрежа до обект
ПС „Орешник“, ИТ№ 2939032 на ниско
напрежение" в приложената фактура, ответникът е получил нещо
без основание и се е обогатил за сметка обедняване на ищцовото дружество.
При тези
данни, ищецът е
платил сума на ответника, представляваща недължимо платена сума за такса достъп
до ел. разпределителната мрежа до обект на ниско напрежение - Помпена станция „Орешник“ ИТ № 2939032, за периода 01.09.2015
г. - 30.09.2015 г. Съдът намира, че е налице обедняване по смисъла на чл. 55 от ЗЗД
предпоставящо намаляване на имуществения патримониум на лицето, от което
изхожда престацията.
Предвид гореизложеното, съдът
намира предявеният иск за заплащане на сумата от 59.44 лв. лв. представляваща
сума, платена без основание на ответника и с която ответникът се е обогатил
неоснователно за сметка на ищеца за основателен и доказан и като такъв следва
да бъде уважен.
Относно направеното от ответника
възражение за прекомерност на адв. възнаграждение платено от ищеца, съдът
намира за установено следното:
Видно от договор за правна защита и
процесуално представителство от 25.09.2020 г.,
между страните е договорено
възнаграждение в размер на 360 лв. с ДДС, като са налице данни, че тази сума е действително внесена от ищеца на
адвокатското дружество /видно от фактура № **********/25.09.20202 г./. Адвокатът
има право на възнаграждение за своя труд. Размерът на възнаграждението следва
да бъде обоснован и справедлив и не може да бъде по-нисък от предвидения в
Наредбата на ВАС минимален размер на съответния вид работа. Данните по делото не налагат извод за необходимост от
редуциране на разноските в частта за размера на уговорения адвокатски хонорар.
Съдът не възприема доводите на
ответника, че разноските са прекомерно завишени. По настоящото дело,
адвокатското възнаграждение е определено в размер на 300 лв., посочен в чл. 7,
ал.2, т.1 от Наредба № №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в
тежест на ответника следва да се присъдят направените от ищеца разноски в
размер на 810 лв., представляващи внесена ДТ, възнаграждение за вещи лица и адв.
възнаграждение, съгласно представения списък на разноските по чл. 80 от ГПК.
Предвид гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ“ ЕАД,
със седалище и адрес на управление: 4000, гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” №
37, ЕИК ********* да заплати на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД,ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Стара Загора, ул. „Христо
Ботев” № 62/съдебен адрес *** – адв. З.Д./ сумата в размер на 59.44 лв., представляваща недължимо
платена сума за такса достъп до ел. разпределителната мрежа до обект на ниско
напрежение - Помпена станция „ОРЕШНИК", ИТ № 2939032, за периода 01.09.2015 г.
до 30.09.2015 г., ведно със законната лихва от 30.09.2020 г. до датата на
връщане на сумата от ответника на ищеца, както и сумата от 810 лв., представляваща направени по делото разноски.
Присъдените суми да се изплатят
по следната банкова сметка:
***: ***, Банка
„ДСК“ ЕАД.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Окръжен съд Стара Загора в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: