Р Е Ш Е Н И Е
Гр. Момчилград, 19.11.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Момчилградския районен съд в публично заседание, проведено на
11.11.2019
година в състав;
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СУНАЙ
ОСМАН,
при участието на секретаря АНИТА ДОЧЕВА, като
разгледа докладваното от съдията НАХД № 244/ 2019г.
по описа на съда, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по чл.63 от ЗАНН, и е образувано по жалба на К.Н.Г. с ЕГН- **********,***, против
Наказателно постановление № ****00816/ 10.09.2019г. на ВПД Началник група към ОДМВР- Кърджали, сектор „Пътна
полиция“-Кърджали, са наложени следните наказания; 1/ на осн.
чл.185 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20
лева- за допуснато нарушение на чл.20 ал.1 от ЗДвП; 2/ на осн.
Чл.174 ал.1 т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание- “глоба” в размер
на 1 000 лева, както и наказание „лишаване от право да управлява МПС” за срок
от 12 месеца, и са му били отнети 10 контролни точки, за допуснато нарушение на
чл.5 ал.3 т.1от ЗДвП; 3/ на осн.чл.185 от ЗДвП е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 20 лева- за допуснато нарушение на чл.147 ал.1 от ЗДвП;.
В
своята жалба, жалбоподателят изразява недоволството си от процесното
наказателно постановление и иска отменяването на наложените наказания. Сочи, че
нак.постановление било незаконосъобразно, като
административно-наказателното производство е било порочно започнато, а НП и
АУАН били издадени при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
накърняващи правото му на защита и водещи до отмяна- посочени конкретно в
жалбата.
В
съдебно заседание– жалбоподателят се явява лично, и поддържа жалбата по
посочените в нея доводи и допълнително изтъкнатите в съдебно заседание- иска да
се отмени нак.постановление или да се намалят
наказанията.
Ответната страна, АНО, редовно призован, не се явява и не
се представлява, както и не изразява становище по така постъпилата жалба.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
На
19.07.2019г. св.Н.П.- мл.автоконтрольор в сектор
„Пътна полиция“ при ОДМВР- Кърджали, в присъствието на св.К. Г /служител в
същият секетор/, е съставил акт серия GA № 79485 за установяване на административно нарушение, против
жалбоподателят, за това, че на 23.08.2019г. в 19,40 часа, в село Багрянка, местност
„Вилна зона“, по пътя от разклона за с.Чуково към с.Багрянка, същият
/жалбоподателят, управлява МПС- л.а. „****“
с рег. № ****, собственост на С.К.Г. ***, движейки се с несъобразена скорост с
пътните условия и излизайки от ляв завой губи контрол над автомобила, излиза
вдясно по посока на движението извън пътното платно, след което се връща
обратно на пътното платно и се блъска в металната входна врата на дом № ***/собственост
на Б.А.М с ЕГН- ********** от гр.***/- настъпило е ПТП с материални щети.
Водача е бил изпробван за употреба на алкохол с техн.средство
„Дрегер“ № 0055, който е отчел 1,02 промила на
хиляда. На водача е бил издаден талон за мед.изследване. Автомобилът не е бил
представен на ГТП /годишен технически преглед/ в срок.
От жалбоподателят
не е била взета кръвна проба за изследване- същият е посочил, че приема
показанията на техническо средство /в този смисъл е талонът за изследване от
23.08.2019г.
От
АУАН/описан по-горе/ е видно, че от водача са иззети СУМПС, и контролен талон,
както и е посочено, че това съставлявало нарушение на чл.20 ал.1, чл.5 ал.3 т.1
предл.1 от ЗДвП, и чл.147 ал.1 от ЗДвП. Актът е бил връчен на жалбодателят
срещу собственоръчен подпис на датата на издаването, и последният е посочил, че
няма възражение по него.
Установи се по делото, че Началник група при ОДМВР-
Кърджали, сектор „Пътна полиция“ е издал ЗППАМ № 19-1300-000 375/19.07.2019г.,
с която на основание чл.177 т.1 б.“б“ ЗДвП спрямо водача на МПС /в случая
жалбоподателят/ е наложена принудителна административна мярка, а именно;
„Временно отнемане свидетелството за управление на МПС“ за срок- До решаване на
въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца- Заповедта е връчена на
същият на 26.08.2019г. и няма данни по делото да е била обжалвана.
Въз
основа на посочения по-горе акт /АУАН/, Началник група при ОДМВР- Кърджали,
сектор „Пътна полиция“, е издал процесното Наказателно
постановление № ****00816/ 10.09.2019г. на ВПД Началник група към ОДМВР- Кърджали, сектор „Пътна
полиция“, с което на жалбоподателят са наложени следните наказания; 1/ на осн. чл.185 от ЗДвП е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 20 лева- за допуснато нарушение на чл.20 ал.1 от ЗДвП; 2/
на осн. Чл.174 ал.1 т.2 от ЗДвП е наложено
административно наказание- “глоба” в размер на 1 000 лева, както и наказание
„лишаване от право да управлява МПС” за срок от 12 месеца, и са му били отнети
10 контролни точки, за допуснато нарушение на чл.5 ал.3 т.1от ЗДвП; 3/ на осн.чл.185
от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20 лева- за
допуснато нарушение на чл.147 ал.1 от ЗДвП;. Т.е., Административно-наказващия
орган е посочил нарушените норма и следващите се от това санкции. НП е било
връчено на жалбоподателя на 19.09.2019г.
По
делото като свидетели са разпитани актосъставителят и
свидетелят по съставянето на акта, които в своите показания описват горната
фактическа обстановка.
Гореописаната фактическа обстановка се
установява със събраните по делото доказателства- приложените към делото АУАН, НП, ЗППАМ, показания на свидетелите /в т.ч. и актосъставител; талон за изследване от 23.08.2019г. / в
който същият собственоръчно е записал, че приема показанията по техническото
средство с което е бил проверен за употреба на алкохол- описаното, при което се
установило наличие на алкохол в кръвта му в концентрация 1,02 промила/;
докладна записка за получен сигнал за ПТП на 23.08.2019г. на разклона с.Чуково-
Багрянка; и справка за нарушител;
От
тези доказателства е видно от които жалбоподателят на цитираната дата и място е
управлявал МПС-гореописаното, като при
движение с несъобразена скорост е предизвикал ПТП, бил е проверен по полицейски
служители, които са извършени проверка на същият с техническо средство „Дрегер“ № 0055 за употреба на алкохол, като била отчетена 1,02
промила концентрация на алкохол в кръвта, иззели са СУМПС, СРМПС и контролен талон.
Установило се също така, че управляваното от жалбоподателят МПС не е преминало
задължителният годишен технически преглед.
Жалбоподателят,
като водач на МПС, собственоръчно е записал, че е съгласен с резултатите от
извършената с техническото средство проверка, в издаденият талон за изследване,
поради и което не е била му взета кръвна проба.
От
тази установена фактическа обстановка се налага извода, че е установено по един
категоричен начин обстоятелството, че жалбоподателят е управлявал МПС
/описаното по-горе/ с концентрация на алкохол в кръвта 1,02 на хиляда, и това е
така, защото контролните органи са извършили проверката с техническо средство
за употреба на алкохол, не му е била взета кръвна проба /поради това, че същият
е изразил съгласие с показателите по техн.средство/-
респ. контролните органи са установили непосредствено допускането на цитираното
нарушение по чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП.
Водачът
на цитираното по-горе МПС освен, че е управлявал автомобила след употреба на
алкохол в стойности по смисъла на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП /над 0,8 промила на
хиляда/, което е наказуемо деяние, е допуснал и други две нарушения-
предизвикал е ПТП вследствие нарушение на нормата на чл.20 ал.1 от ЗДвП /не
контролирал ППС, което е управлявал, като се движел се скорост, несъобразена
със пътните условия-чл.20 ал.2 от ЗДвП, което не е отразен като нарушена норма
в обжалваното нак.постановление/, както и
управляваното от него МПС не е преминало задължителният годишен технически
преглед.
Съдът приема,
че АНО правилно е приел, че жалбоподателят е нарушил задълженията си по чл.20
ал.1 от ЗДвП /да контролира постоянно ППС което управлява/ и тези по чл.20
ал.2 от ЗДП /макар и в нак.постановление липсва
числово изписване на тази норма/– да избере
скорост на движение съобразно атмосферните условия, релефа с условията
за видимост, интензивността на движение и др. обстоятелства за да спре пред
предвидимо препятствие.
Жалбоподателят,
като водач на МПС е бил длъжен да се движи съобразена скорост, която се мени
непрекъснато и многократно и е в зависимост от условията за движение по
пътищата– атмосферните условия /видимост, степен на запрашеност и др. /, от
релефа на местността който се определя от характера и състоянието на пътя,
правите участъци, завоите пътната настилка и др., и всички други обстоятелства/
знания, опит, наличие на множество пешеходци и др. / за да не може да бъде
източник на опасност за движението а оттам и да спре пред всяко предвидимо
препятствие. Ако жалбоподателя е бил съобразил поведението си с обстоятелствата
посочени в чл.20
ал.2 от ЗДП е нямало при излизане от
ляв завой да загуби контрол над автомобила, да излезе вдясно по посока на
движението извън пътното платно, след което да се върне обратно на пътното
платно и съответно нямало е да се блъсне в металната входна врата на дом № ***/собственост
на Б.А.Мс ЕГН- ********** от гр.***/- както и нямаше да настъпи ПТП с материални щети.
Съдът,
съобразявайки се с последователната и непротиворечива съдебна практика намира,
че контролът на ППС обхваща редица действия, които трябва да извърши водача.
Тези действия засягат техническото състояние на ППС, положението му по време на
движение, съобразяване с показателите на отделните уреди/температура на
двигателя, светлини, износеност на гуми и др. /, положението на ППС спрямо
терена и др. Този контрол е непрекъснат
и обхваща цялото време през което водача управлява автомобила, поради което от
момента в който се предприеме управлението на МПС до прекратяването водача е
длъжен непрекъснато да го контролира.
Предвид и на
това съдът намира, че в разглежданият случай действително виновно е допуснато
нарушение по чл.20 ал.1 от ЗДвП, като в тези случаи по
реда на чл.
185 от ЗДвП е предвидено наказание – "глоба" в размер от 20 лева
/размер, който е определен от законодателя в абсолютни стойности/. Предвид на
това съдът установи, че по делото са събрани доказателства за неосъществен
контрол на ППС, което жалбоподателят е управлявал, и затова в тази му част
наказателното постановление следва да бъде потвърдено.
Действително, в
разглеждания случай действително е допуснато нарушение и по чл.20
ал. 2 от ЗДвП, за което в нормата на чл.179
ал.2 от ЗДвП е предвидено наказание „ глоба“ в размер на 200 лева, но същото не е
наложено от административно-наказващият орган, поради и което не е предмет на
настоящото производство.
Съдът приема,
че е допуснато от жалбоподателят нарушение на чл.147 ал.1 от ЗДвП- управляваното
от жалбоподателят МПС не е преминало задължителният годишен технически преглед,
и затова правилно му е наложено наказанието по чл.180 от ЗДвП- „глоба“ в размер
на 20 лева, поради и което следва нак.постановление
да бъде потвърдено и в тази част. Съдът не приема защитната теза на
жалбоподателят, че той не е собственик на управляваното от него МПС, и като
такъв не е длъжен да представя автомобила на ГТП, и това е така защото за
собствениците е предвидена друга отговорност и тя по чл.181 т.1 от ЗДвП
/“глоба“ в размер на 50 лева/.
От извършената
от съда служебно проверка на обжалваното наказателно постановление не се
констатираха допуснати съществени нарушение на процесуалните правила- няма
нарушена изрична законова разпоредба. Същото отговоря изцяло на изискванията на
чл.
57 от ЗАНН, правилно е приложен материалният закон, няма основание за
намаляване размера на административните наказания и за трите нарушения /същите
са абсолютно определени от законодателят/, поради което и в останалата част
жалбата /алтернативното искане, направено в съдебно заседание за намаляване
размера на наказанията/ се явява неоснователна и обжалваното наказателно
постановление следва да се потвърди.
Съдът, като
съобрази горните доказателства и разпоредбите на ЗДвП, намира, че описаната в процесното наказателно постановление фактическа обстановка
е установена по един безспорен и категоричен начин, както и са установени нарушените
правни норми от ЗДвП, поради и което и което следва същото да бъде потвърдено
изцяло за трите нарушения.
Аргументите са следните- административно наказващия орган,
при издаването на акта за установяване на административно нарушение, е
установил правилно фактическата обстановка /точното време и точното място, на
които са извършени нарушенията/, събрал е необходимите доказателства, поради и
което е било издадено едно правилно, законосъобразно и обосновано наказателно
постановление. В същото е описана фактическата обстановка, със която се установяват
осъществени съставите на административни деяния по чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП, по
чл.20 ал.1 от ЗДвП и по чл.147 ал.1 от ЗДвП- както и по-горе е посочено, установено
е правилно съдържанието на тези деяния и съответно същите са приведени под
съответните текстове, и поради това съдът приема, че са съобразени
материално-правните норми със санкционните такива, т.е., със нормите, съдържащи
наказанието за допуснатите нарушения на посочените текстове от ЗДвП- където
изрично са посочени санкциите, които се налагат за така установените от
административно-наказващия орган и допуснати от жалбодателя нарушения.
Предвид изложеното съдът приема, че горната фактическа обстановка се установява
от показанията на разпитаните свидетели и писмените доказателства- така, както и са посочени
по-горе.
При така
установената фактическа обстановка, въз основа на императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление, по
отношение на законосъобразността, обосноваността и правилността му, съдът прави
следните правни изводи: По допустимостта на жалбата: Жалбата е депозирана в законоустановеният седемдневен срок от връчването на нак.постановление и е процесуално допустима, и като такава е
приета за разглеждане.
Относно
компетентността на административно-наказващия орган: Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган-Началника група при ОДМВР-
Кърджали, упълномощен с това правомощие, съгласно заповед№ 8121з-515 от
14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи /което обстоятелство е служебно
известно на съда, предвид многото на брой дела от тази категория, които се
разглеждат/.
Относно
материално-правната и процесуална законосъобразност и обоснованост на
обжалваното наказателно постановление следва да се каже, освен гореизложеното и
следното; При анализа на събраните доказателства, съдът приема, че е доказан по
един категоричен начин, фактът, че жалбоподателят е допуснал описаните в
наказателното постановление административни нарушения. Съдът преценява, че
показанията на свидетелите, изясняващи изцяло конкретната фактическа обстановка
се потвърждават и от събраните писмени доказателства.
По делото не са
събрани доказателства, в подкрепа на твърденията на жалбоподателя за
незаконосъобразност или за неправилност на обжалваното нак.постановление,
както и за това, че същото е издадено при допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. Както АУАН, така и процесното
НП имат изискуемото съдържание по смисъла на ЗАНН- те съдържат времето, мястото
и начина на извършване на нарушението, като последното е установено по
предвиденият в закона начин и ред.
Съобразно и
това съдът, с оглед анализа на целия доказателствен
материал намира, че е правилен и законосъобразен изводът за наличие допуснати
от жалбоподателят административни нарушения, описани в процесното
наказателно постановление.
При служебният
анализ на издаденият АУАН и обжалваното НП, съдът не констатира допуснати
съществени процесуални нарушения, водещи до опорочаване на наказателното
постановление до степен на незаконосъобразност. По повод наложените
административни наказания, по вид и размер, съдът достига до извода, че
административно наказващият орган правилно и приложил съответните санкционни
норми.
Според съда не
са налице условията на чл. 28
от ЗАНН, с оглед степента на обществена опасност на деянието. Употребата на
алкохол и управлението на МПС след това, е едно от деянията по смисъла на ЗДвП
с най-висока степен на обществена опасност. Твърденията на жалбоподателят в
жалбата, че в АУАН, респ. НП не се съдържат съществените елементи на
административните деяния,респ. че същите са неясно формулирани, не кореспондира
със фактите по делото, поради и съдът не приема, че има допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, които да са довели до ограничаване правото
на защита на жалбоподателят. Също така съдът не установи по делото да са налице
смекчаващи вината или отговорността на водача обстоятелства, като конкретното
установено поведение на жалбоподателят, като водач на МПС, в настоящия казус, е
именно управлението на автомобила, след употребата на алкохол /както и другите
две адм.деяния/. В настоящият казус, липсват
обстоятелства, които да установяват, според настоящия съдебен състав наличие на
условия на маловажност.
Освен
изложеното следва да се каже, че наложените наказания на жалбоподателят са
определени от законодателя в нормата на чл.174 ал.1 т.1 т.2 ЗДвП и в чл.185 от ЗДвП в абсолютни стойности и не е възможна тяхната редукция в насока
намаляване, респ. не подлежат на индивидуализация.
С оглед на изложеното,
съдът приема, че жалбата е неоснователна и недоказана, а процесното,
обжалвано наказателно постановление е правилно, обосновано и законосъобразно.
Водим от
изложеното и на осн.чл.63 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление № ****00816/ 10.09.2019г. на ВПД Началник група към ОДМВР- Кърджали, сектор „Пътна
полиция“-Кърджали, с което на К.Н.Г. с ЕГН- **********,***, са наложени
следните наказания; 1/ на осн. чл.185 от ЗДвП е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20 лева- за допуснато
нарушение на чл.20 ал.1 от ЗДвП; 2/ на осн. Чл.174
ал.1 т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание- “глоба” в размер на 1
000 лева, както и наказание „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 12
месеца, и са му били отнети 10 контролни точки, за допуснато нарушение на чл.5
ал.3 т.1от ЗДвП; 3/ на осн.чл.185 от ЗДвП е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 20 лева- за допуснато нарушение на чл.147 ал.1 от ЗДвП;.
Решението
подлежи на касационно обжалване Административен съд Кърджали в 14-дневен срок
от съобщението, че е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: