Р Е Ш
Е Н И Е
гр.Видин, 05.06.2018г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Видински районен съд, гражданска колегия, 3- ти състав в
публично заседание на девети май през две хиляди и осемнадесета година, в
състав :
Председател
: Милена Стоянова
при секретаря П. Йорданова като разгледа докладваното от съдията Стоянова гр. дело № 1948 по описа за 2017 год., и за
да се произнесе, взе предвид следното :
Делото е образувано по искова
молба с вх. № 8300 от 21.07.2017г. от П.К.В. като изпълнителен директор на „ГИПС“АД
– с. Кошава, обл. Видин, чрез адв.
Л.М. против С.Г. ***, с която е предявен иск
с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 от
ЗЗД.
Ищецът
е предявил против ответницата иск за връщане на сумата от 1500.00 лева,
представляваща частичен иск от пълната сума от 118008.00 лева, получена от нея
на отпаднало основание.
Посочено
е в обстоятелствената част на исковата молба, че ответницата е била предявила
иск против ищеца за пропуснати ползи, за което е било образувано гр.д. №
1101/2011г. по описа на РС – Видин. По това дело са събрани доказателства,
измежду които са и свидетелски показания на свидетеля Жоро Бойчев Тодоров.
Посочва се, че след направено увеличение на размера на исковата претенция,
делото пред районния съд е било прекратено и изпратено по подсъдност на Окръжен
съд – Видин, където е било образувано под № 105/2013г. по описа на ОС – Видин.
ОС – Видин е отхвърлил иска, но след обжалване пред АС – С., „ГИПС“АД са били
осъдени да заплатят на ответницата обща сума в размер на 118008.00 лева. Въз
основа на допуснато предварително изпълнение, е
образувано изпълнително дело № 1030/2017г. по описа на ДСИ при ВРС, по което
върху банковите сметки и вземания на дружеството са наложени запори.
Посочено
е също, че през 2015г. е започнало разследване на прокуратурата във връзка с
дадените свидетелски показания и по внесен обвинителен акт в РС – Видин е било
образувано НОХД № 586/2017г. срещу Жоро Тодоров за лъжесвидетелстване и срещу
Ивайло Георгиев – за подбудителство. На 03.07.2017г.
РП – Видин и Жоро Тодоров са сключили споразумение, с което Тодоров се е
признал за виновен по повдигнатото обвинение и му е наложено наказание
„пробация“.
Твърди
се в исковата молба, че постановеното осъдително решение по гражданските дела е
въз основа на неистински свидетелски показания, което е основание за отмяна на
влязло в законна сила решение № 183/19.01.2017г. по вгр.д.
№ 3039/2015г. по описа на САС.
Ответницата С.Г.Г. ***, редовно
уведомена, в срока за отговор е подала такъв като е оспорила иска като
недопустим и неоснователен. Навела е доводи, че не е получила никакви суми въз
основа на осъдителното решение, постановено по в.гр.д. № 3039/2015г. по описа
на САС. Посочила е също, че ищецът е могъл да се снабди с обратен изпълнителен
лист. Направила е доказателствени искания.
Представител на ищцовото дружество, редовно призовано, не се е явил в съдебно заседание.
Представител на ответницата,
редовно призована, се е явил в съдебно
заседание и е поддържал, че предявения иск е неоснователен.
По делото са събрани писмени
доказателства.
Видинският районен съд след
преценка на събраните по делото писмени доказателства, намира за установено
следното от фактическа страна:
От представените писмени
доказателства, се установява, че с решение № 183/19.01.2017г. по гр.д. №
3039/2015г. по описа на САС, ищцовото дружество е
осъдено на основание чл. 49 от ЗЗД да заплати на ответницата сумата от 118008
лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди – пропуснати ползи от
имоти № 000088, № 047003 с обща площ от 11 дка за времето от 01.01.2006г. до
07.09.2007г., ведно със законната лихва от 01.06.2008г.
Въз основа на това решение е издаден
изпълнителен лист в полза на ответницата и с разпореждане от 10.02.2017г. на
ДСИ при РС – Видин е образувано
изпълнително дело № 20171320401030.
От представеното писмо вх. №
4761/25.04.2018г. от СИС при РС – Видин, се установява, че по изпълнителното
дело е наложен запор на сметките на „ГИПС“АД в различни банки, както и е
наложен запор върху вземането на длъжника от „Кнауф България“ ЕООД, както и са
наложени възбрани върху недвижими имоти на длъжника по изпълнителното дело.
Посочено е също, че е допуснато обезпечение спиране на изпълнителното
производство. От писмото е видно, че по
делото няма постъпили суми.
Представен е и обвинителен акт от
20.04.2017г. на РП – Видин против лицата Ивайло К. Георгиев за престъпление по
чл. 290, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 3 от НК и Жоро
Бойчев Тодоров за престъпление по чл. 290, ал. 1 във вр.
с чл. 20, ал. 2 от НК.
От препис на протокол от
03.07.2017г. по НОХД № 586/2017г. по описа на РС – Видин, се установява, че РП
– Видин и подсъдимия Жоро Бойчев Тодоров са постигнали споразумение, одобрено
от съда, съгласно което подс. Тодоров се е признал за
виновен за това, че на 10.12.2012г. в гр. Видин в качеството си на свидетел по
гр.д. № 1101/2011г. по описа на РС – Видин устно, съзнателно потвърдил
неистина, че земеделски земи, собственост на С.Г.Г. са замърсени с гипс, мазут
и строителни отпадъци от „Гипс“ Кошава през 2001г., 2004г. и през 2007г., за което му е наложено
наказание „пробация“.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира следното от правна страна:
По допустимостта на иска.
С определение № 3274 от
31.10.2017г., постановено в закрито съдебно заседание съдията – докладчик е
прекратил производството по делото поради недопустимост на предявения иск.
С определение № 5 от 11.01.2018г.
по гр.д. № 406/2017г. ОС - Видин е отменил прекратителното
определение на ВРС с указания за продължаване на съдопроизводствените
действия като е приел, че се касае не за допустимост на иска, а за
основателност на същия.
За да прекрати производството по
делото настоящия съдебен състав е приел, че липсва правен интерес за ищеца
от предявяване на иска, защото за него съществува правната възможност да подаде
пред ВКС молба за отмяна на влязло в
законна сила решение на основание чл. 303, ал. 1, т. 2, предл.
2 от ГПК. Основателността на молбата се преценява от ВКС, съгласно чл. 307, ал.
2 от ГПК. Съгласно чл. 309, ал. 1 от ГПК
подаването на молбата за отмяна не спира
изпълнението на решението, освен ако страната не поиска това. В чл. 309, ал. 2
от ГПК са посочени последиците в случай, че влязлото в сила решение бъде
отменено, а именно изпълнението се спира, както и се прилага разпоредбата на
чл. 245, ал. 3, изречение второ от ГПК, съгласно която съдът постановил
решението издава т.нар. „обратен“ изпълнителен лист за връщане на сумите.
Водейки
се от изложените в исковата молба обстоятелства и твърдения, съдът е достигнал
до извода, че при отмяна на влязло в сила решение по реда на чл. 303 от ГПК, не е необходимо ищецът да води
отделен иск за връщане на присъдени суми, а е предвиден облекчен ред за това
чрез издаване на обратен изпълнителен лист.
Действително, право на ищеца
е да предявява иск, но той трябва и да
има правен интерес от предявяване на такъв и същият да е допустим. Преценката
за допустимост на иска е предоставена на съда, пред който е подаден иска и това
е негово императивно задължение, съгласно чл. 130 от ГПК. Именно това е извършил и настоящият съдебен
състав, като е приел, че така предявения иск е недопустим. След като е
недопустим, с още по-голяма сила този иск не може да бъде основателен/ без значение на събрани
доказателства/ , защото дори ищецът да постигне желаните правни последици по
реда на отмяна на влязло в законна сила решение - чл. 303 от ГПК и дори да бъде
отменено влязлото в законна сила решение, ще се приложи посочения ред по чл. 309, ал. 2 от ГПК, който в никакъв
случай не предвижда водене на отделно исково производство, каквото е
настоящото. Това
е така, защото решението, предмет на евентуална отмяна по реда на чл.
303 от ГПК е осъдително и въз основа на него е издаден изпълнителен лист в
полза на настоящата ответница С.Г.Г. против настоящия ищец „Гипс“АД за
присъдени суми.
В подкрепа на тези разсъждения е и поставеното в Постановление № 1 от 28.V.1979 г. по гр. д. № 1/79 г.,
Пленум на ВС, в което е казано
следното: „При третия фактически състав
на чл. 55, ал. 1 ЗЗД основанието съществува
при получаването на престацията, но след това то е
отпаднало с обратна сила. Текстът намира приложение при унищожаване на
договорите поради пороци на волята, при разваляне на договорите поради
неизпълнение, при настъпване на прекратително
условие, когато сделката е сключена при такова условие, и в други подобни
случаи. Когато е извършено изпълнение въз основа на влязло в сила решение,
което впоследствие е отменено по реда на чл. 225,
или 231 ГПК, връщането на даденото също се
основава на третия фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД,
макар че не се осъществява по общия исков ред, а по този на чл. 229, ал. 2 ГПК, във връзка с чл. 236, ал. 2 ГПК и чл. 241, ал. 3, изр. 2 ГПК“. Това постановление не е
загубило действието си. Аналогичните сега разпоредби в действащия ГПК са чл. 245,
ал.3 и 309, ал.2
изр.2-ро, които предвиждат, че ако решението бъде отменено и новото решение е
различно от предишното, се прилага съответно разпоредбата на чл. 245, ал.3 изр.
2-ро, а именно съдът, който е постановил решението/отхвърлителното
решение/, издава изпълнителен лист на длъжника срещу взискателя
за връщане на сумите или вещите, получени въз основа на допуснатото
предварително изпълнение на отмененото решение, като под съответно приложение
следва да се разбира връщане на сумите или вещите, получени въз основа на
изпълнението на влязло в сила решение, отменено в резултат на процедура по чл. 303 и сл. от ГПК. В този смисъл е и
практиката на ВС-Определение N 40/15.07.1985 г. по гр.д. N 640/84 г., I г.о.,
Определение N 15/28.02.1985 г. по гр.д. N 93/85 г., I г.о., Решение N
1069/08.05.1964 г. по гр.д. N 738/64 г., III г.о., че искът по чл. 55, ал.1 от ЗЗД е недопустим и съдът следва да съобрази разпоредбите в ГПК
относно издаване на обратен изпълнителен лист, т.е. ищецът няма интерес от
установяване на правото си за обратно получаване на сумата и от присъждането й
с влязло в сила решение.
Правен интерес от
предявяване на осъдителен иск ще е
налице когато постановеното решение има сила на
присъдено нещо, но няма изпълнителна сила, при уважен установителен иск
или когато след отмяна на влязло в законна сила решение по реда на чл. 303 от ГПК, при новото разглеждане на делото, ищецът оттегли исковата си претенция или
направи отказ от нея. Такива доказателства по делото обаче не са представени. Впрочем,
не са ангажирани доказателства дори, че е налице отмяна на влязло в законна
сила решение по реда на чл. 303 от ГПК, нито пък, че има постановено ново
решение.
В
изпълнение на чл. 278, ал. 3 от ГПК, а именно, че постановеното определение на
горния съд е задължително за долустоящия, съдът ще
следва да се произнесе по същество на спора. За да се
претендира връщане на платени суми на посоченото основание, следва да са налице
две кумулативни предпоставки: да има ново постановено решение, с което е
променен крайния резултат на вече влязло в законна сила осъдително решение и да
има събрани суми по това осъдително
решение. Такива доказателства в настоящото производство не се ангажираха,
въпреки указаната доказателствена тежест в доклада по чл. 140 от ГПК, че ищецът
следва да докаже, че ответницата се е обогатила за негова сметка на посоченото
основание, че ищецът е обеднял с посочената сума, както и да докаже пряката
причинно- следствена връзка между обедняването на ищеца и обогатяването на ответницата.
С оглед на посочените по-горе съображения, исковата
претенция ще следва да се отхвърли като неоснователна.
Воден
от горното, Съдът
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „ГИПС“АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: с. Кошава,
обл. Видин против С.Г.Г. с ЕГН ********** *** иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД за връщане на сумата от
1500.00 лева, представляваща частичен иск от пълната сума от 118008.00 лева,
получена от нея на отпаднало основание, като неоснователен.
Решението
подлежи на обжалване пред ВОС в двуседмичен срок от връчването му до страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :