Р Е Ш Е Н И
Е
№ ………
***, 29.12.2016 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛЕВЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, Х-ти граждански състав, в публично съдебно заседание на пети декември две
хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: МАРИАНА ТОДОРОВА
при
секретаря М.Ц., като разгледа
докладваното от съдията ТОДОРОВА гр.дело
№6798 по описа за 2016 г., на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД с
цена на иска 1244,72 лв. и чл.422, ал.1
вр.чл.415 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД с цена на иска 166,27 лв.
Производството по делото е
образувано по подадена искова молба от "***, със седалище и адрес на
управление ***, ЕИК ***, срещу В.П.В. с ЕГН**********,***, в която се твърди, че е издадена заповед за
изпълнение по подадено заявление от ищеца по ч.гр.д.№4807/16 по описа на
РС-Плевен, която е връчена на длъжника, които в срока по чл.414 ГПК е депозирал
писмено възражение. Твърди, че претенцията за заплащане на сумите по издадената
заповед за изпълнение е поради доставена топлоенергия до топлоснабдения имот на
ответника- апартамент, находящ се на адрес ***, *** с аб.№***. Твърди, че като собственик/ползвател/ на топлоснабден
имот, находящ се в ***, ответника и клиент на топлинна енергия /ТЕ/ за битови
нужди по смисъла на Чл. 153. (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от
17.07.2012 г.) Всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия . Затова за него важат
разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в областта на
енергетиката. Счита, че съгласно чл. 150. (1) Продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Държавната комисия за енергийно регулиране към
Министерски съвет, като съгласно ал.2,
същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване в един централен
и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното
предприятие и потребителите на топлинна енергия без да е необходимо изрично
писмено приемане от клиентите. Твърди, че общите условия от 2007 г. са
публикувани във вестник „Нощен труд” от дата 13-14.12.2007г. и във вестник
„Посоки” бр.239/13.12.2007г. Твърди, че с тях се регламентират търговските
взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия и Дружеството: правата и
задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и
заплащане на топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на
задълженията и др. Посочва, че в раздел VII от ОУ от 2007 г. - „Заплащане на
ТЕ” е определен реда и срока, по който купувачите на ТЕ /в т.ч. и ответницата/,
са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в 30-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят. Твърди, че в този смисъл,
задължението на ответника за заплащане на дължимите от него суми в размера,
посочен в ежемесечно получаваните фактури е най-късно до края на текущия месец,
следващ месеца на доставката на ТЕ. Твърди, че с изтичането на последния ден от
месеца ответникът е изпадал в забава за тази сума, като на основание чл.31,
ал.6 от ОУ ежедневно е начислявана законна лихва върху дължимата сума. Твърди,
че ответника, съгласно приложеното към
заповедното производство извлечение от сметка за абонатен № *** е използвал
доставяната от дружеството топлинна енергия през посочения период и не е
погасил задължението си. Твърди, че сградата-етажна собственост, в която се
намира абонатната станция, от която се доставя ТЕ до имота на ответника е
сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна
енергия с фирма ***. Твърди, че сумите за ТЕ за периода от 01.11.2010г. -
30.04.2016г. са начислявани от “*** по изготвяни отчети от фирмата,извършваща
дяловото разпределение на топлинна енергия в сградата на база реален отчет на
уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл.61, ал.1 от
Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за Топлоснабдяването. Посочва, че претендираните суми за процесния период са: сума за отопление-791,33 лв., енергия,
отдадена от сградна инсталация- 388,59 лв., услуга дялово разпределение- 64,80
лв. Твърди, че в имота на ответника има монтирани 3 бр.
индивидуални разпределителни уреда. Няма монтиран водомер. Отправя се искане,
за постановяване на решение, с което да се признае за установено вземането на
ищеца срещу ответника за сумата 1244,72 лева за главница за периода
01.11.2013г. – 30.04.2016 г. и лихва върху главницата в размер на 166,27 лева
за периода 04.01.2014 г. до 24.06.2016 г. и законната лихва върху главницата от
29.06.2016 г. до изплащане на вземането, за които суми била издадена заповед за
изпълнение в производството по чл.410 от ГПК
по ч.гр.д.№ 4807/2016г. по описа на ПлРС. Претендират се и направените
по делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор
от ответника, в който взема становище, че предявения иск е допустим и частично
основателен. Излага съображения, че изготвената исковата молба по горното дело
е в резултат на подадено от ответника възражение по издадената „Заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК издадена по ч.гр.д. №4807/2016г. по описа на
РС-Плевен, че не дължи изпълнение на посочената същата сума а именно: 3739,02лв.
от които 2688.12 лв. главница представляваща стойност на неизплатена топлинна
енергия за периода 01.11.2010г. до 30.04.2016г. и 801.12 лв. лихва върху
главницата считано от датата на подаване на заявлевието29.06.2016г.до
окончателното и плащане на вземането, и направените деловодни разноски в размер
на 69.78 лв.внесена държавна такса и 180.00 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Твърди, че поради възникнали финансови затруднения в минал период от време не е
заплащал дължимата сума към „***". Твърди, че след като имал вече такава
възможност, ходил многократно в „***" и
искал да му бъде предоставено извлечение по месеци за този период с
оглед на обстоятелството, каква точно сума дължи, тьй като част от нея е
погасена по давност.Твърди, че такова извлечение от неговите месечни задължения
не му било предоставено въпреки желанието му доброволно да заплати дължимите
суми. Твърди, че това обстоятелство било и причината да направи възражение по
издадената „Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК издаде по ч.гр.д.
№4807/2016г. по описа на РС-Плевен, че не дължи изпълнение на посочената сума.
Поради тези изложени от него обстоятелства настоящата искова молба по горно
гр.дело е с променен размер на иска а именно исковата претенция е в размер
на1410.99 лв.,като с допълнителна молба по делото е уточнен размера на дължима:
сума която е в размер 1244.72лв., съответстваща на задължения за периода
01.11.201: до 01.04.2016г.т.е. за тригодишен период назад от момента на
подаване на заявлени за издаване на „Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК
издадена по ч.гр.д.№4807/2 по описа на РС-Плевен.В тази връзка счита исковата
молба за допустима а претенцията за основателна. В съдебно заседание
процесуалния представител на ответника прави изрично изявление, че признава
иска.
По делото е конституран като
трето лице-помагач на страната на ищеца *** със седалище и адрес на управление:
***, ***, сграда *** и адрес в ***, което не взема становище.
Съдът,
като прецени събраните
по делото писмени
доказателства и съобрази
доводите на страните,
намира за установено
следното:
Разпоредбата на чл.
237 от ГПК предвижда възможността ищецът да поиска от съда да прекрати
съдебното дирене и да поиска постановяването на решение при признание на иска.
В този случай съдът постановява решението си, като в мотивите му е достатъчно
да се укаже, че същото е постановено при признание на иска.Съдът намира, че в
конкректия случай са налице предпоставките за произнасяне с решение по чл.237,
ал.1.ГПК, тъй като ответниците с писмена молба и в съдебно заседание са
направили изявление, че признават иска. Спазени са и изискванията на чл.237,
ал.3,т.1 и т.2 ГПК, тъй като признатото право не противоречи на закона или на
добрите нрави, както и е такова , с което страната може да се разпорежда. С
оглед направеното признание на иска, съдът намира предявените искове за
основателни и доказани и следва да бъдат уважени в предявения си размер.
Ето защо, съдът
постановява настоящото решение при признание на иска, като на основание чл.237,
ал.2 ГПК не е необходимо да излага мотиви за това.
Съгласно Тълкувателно решение №
4/2013 на ОСГТК на ВКС, т.12. Съдът, който разглежда иска, предявен по реда на
чл. 422,респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на
разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на
спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство. Съдът в исковото производство се произнася с
осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство,
включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение.
Съдът като съобрази задължителната тълкувателна практика са ВКС и
основателността на предявените обективно кумулативно съединени искови претенции
в предявения си размер, ответника следва
следва да бъде осъден да заплати направените разноски от ищеца по делото
в заповедното производство в общ размер от 101,00 лв. съразмерно с уважената част на исковата
претенция.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответника следва да бъде осъден да заплати
на ищеца, направените от него разноски в настоящото производство за държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение съразмерно с уважената част на исковата претенция.
Ответника по делото е направил искане на основание чл.78, ал.2 ГПК да не бъдат
възлагани в тежест на ответника направените по делото разноски, тъй като е
признал иска и не е станал причина за завеждане на делото. Съдът намира за
неоснователно искането на ответника. Той твърди, че не е станал причина за
завеждане на исковото производство, тъй като в заповедното производство ищеца е
претендирал значително по-голяма сума, а ако била заявена само тази част, която
не е погасена по давност, то той би платил още след получаване на издадената
заповед за изпълнение. Твърди, че е ходил до ищцовото дружество за да получи
информация за размера на непогасеното по давност вземане на кредитора, но не
получил такава. Изтичането на давностния срок не погасява материалното право на
вземане на ищеца, а само правото му да го реализира принудително. Ако бъде
доброволно извършено плащане на сума, за която е изтекъл давностния срок, то
същата не се явява недължимо платена и няма пречка кредитора да продължи да
претендира нейното заплащане. Ответника е разполагал и с правната възможност да възрази
само частично срещу вземането по издадената заповед за изпълнение- в частта,
която счита за погасена по давност, а в частта, която счита че дължи сумата е
можел да направи признание на вземането, в който случай, ищеца не би имал
правен интерес от предявяване на установетелен иск за признатото вземане и
евентуално обраувано такова производство, би било недопустимо. В този смисъл са
дадените задължителни тълкувания в т.5б
от Тълкувателно решение 4/2013 на ОСГТК на ВКС.Видно е от подаденото възражение
срещу издадената заповед за изпълнение, че е подадено възражение срещу цялото
вземане и не е направено изявление за частично признание на иска. Предвид
изложеното, съдът намира, че ответника е станал причина за завеждане на делото.
Своевременно е направено възражение с правно основание чл.78, ал.5 ГПК за
прекомерност на адвокатското възнаграждение. Предявени са два обективно
кумулативно съединени оценяеми иска с цена на иска 1244,72 лв. и 166,27
лв. Предвид изложеното материалния
интерес по делото е 1410,99 лв.
Минималния размер на дължимото юрисконсултско възнаграждение съобразено с
материалния интерес е в размер на 328,77 лв. Съдът намира, че фактическата и
правна сложност на делото не обуславя по-висок размер на юрисконсултското
възнаграждение от минималния такъв. Претенцията е призната от ответника по
делото и производството се е развило в едно съдебно заседание. Предвид
изложеното следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в минималния
размер от 328,77 лв. С оглед горното следва ответника да бъде осъден да заплати
на ищеца сумата от 403,77 лв. за юрисконсултско възнаграждение и държавна
такса.
Воден от
горното и на основание чл.237 и сл. от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД по
отношение на В.П.В. с ЕГН**********,***, че ДЪЛЖИ
на кредитора “*** ***, със седалище и адрес на управление: ***, сумата 1244,72 лева, представляваща
стойността на консумирана и незаплатена топлоенергия за периода от 01.11.2013г.
до 30.04.2016г., в едно със законната лихва от 29.06.2016г. за която сума е
издадена заповед за изпълнение № 3109/30.06.2016г. по ч.гр.д.№4807/2016 по
описа на РС-Плевен.
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 вр.чл.415 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД по отношение на ответника В.П.В. с ЕГН**********,***, че ДЪЛЖИ на кредитора “*** ***, със седалище и адрес на
управление: ***, сумата 166,27 лева,
представляваща лихва за забава върху 1244,72 лв. за периода 04.01.2014г. - 24.06.2016г.,
за която сума е издадена заповед за изпълнение № 3109/30.06.2016г. по
ч.гр.д.№4807/2016 по описа на РС-Плевен.
ОСЪЖДА на
основание чл.78, ал.1 ГПК В.П.В. с ЕГН**********,*** ДА ПЛАТИ на “*** ***, със
седалище и адрес на управление: ***, сумата
от 101,00 лв. направени разноски за производството по ч.гр.д4807/2016 по описа на РС-Плевен.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК В.П.В. с ЕГН**********,*** ДА ПЛАТИ на “*** ***, със
седалище и адрес на управление: ***, сумата от 403,77 лв. направени по делото разноски за ДТ и юрисконсултско
възнаграждение.
Решението е постановено при участието на трето лице
помагач, на страната на ищеца *** със седалище и адрес на управление: ***, ***,
сграда *** и адрес в ***.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС-Плевен в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: