№ 28183
гр. София, 30.06.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело №
20241110140267 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.248 от Гражданския процесуален кодекс
( ГПК ).
Постъпила е молба от ищцата *** чрез процесуалния й представител с
искане за изменение на решението в частта за разноските като претендира да й
бъде присъден пълният размер на адвокатско възнаграждение от 1900 лева.
Изтъква се,че за подготовката на исковата молба са извършени множество
действия. Твърди се,че при съобразяване изхода от делото изправната страна
не следва да бъде санкционирана чрез присъждане на по-нисък размер от
сторените от тази страна разноски.
Насрещната страна *** намира молбата за неоснователна като сочи,че
съгласно решение на СЕС по дело 438/2022 г. съдът не е обвързан от
минимален размер на адвокатско възнаграждение.
Софийският районен съд приема,че молбата е допустима като подадена
в срока за въззивно обжалване от страна в производството,представила списък
за разноски,но разгледана по същество молбата се явява неоснователна.
Съгласно чл.81 от ГПК съдът се произнася по дължимостта на
разноските при отчитане изхода от делото в съответствие с
правилата,регламентирани в разпоредбата на чл.78 от ГПК. Една от
регламентираните в чл.78 от ГПК хипотези е когато насрещната страна
формулира възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение.
Наличието на регламентирано право на насрещната страна да възрази срещу
размера на уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение означава,че
съдът разполага с правото да уважи така формулираното възражение като
присъди адвокатско възнаграждение в по-нисък размер. Съдът приема,че
присъждането на адвокатско възнаграждение в размер,по-нисък от
уговорения,не представлява санкция за съответната страна в
производството,каквито доводи излага ищцовата страна чрез пълномощника
си. В гражданското право съществува принцип на договорна автономия,който
позволява на страните да уредят съдържание на договора в съответствие с
тяхната воля като единственото ограничение е да не бъдат нарушавани
императивни правни норми или добрите нрави. Правото на страните по
договора за правна помощ да уговорят размер на адвокатско възнаграждение е
1
непротивопоставимо на трети лица и по-конкретно на насрещната страна в
производството и именно предвид това,че насрещната страна не е страна по
договора тази страна може да релевира възражения относно размера на
уговореното адвокатско възнаграждение. В конкретния случай съдът е счел,че
следва да присъди адвокатско възнаграждение в размер от 1000 лева,за което
намира,че съответства на обема извършена работа,на материалния интерес по
делото,на фактическата и правна сложност на казуса,както и на разглеждането
на делото в рамките на едно съдебно заседание и съдът счита,че липсват
предпоставки да бъде изменено решението в частта за разноските.
Водим от гореизложеното и на основание чл.248 от ГПК, Софийският
районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на *** за изменение на решение
№ 7536/28.04.2025 г.,постановено по гражд.дело № 40267/2024 г. по описа на
Софийския районен съд,42 състав,в частта за разноските.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2