№ 764
гр. Варна, 19.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 4 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Атанас Шкодров
при участието на секретаря Иванка Й. Друмева
като разгледа докладваното от Атанас Шкодров Административно
наказателно дело № 20253110201783 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано въз основа на подадена жалба от „Нишикли
травел“ ЕООД- гр.Варна срещу Наказателно постановление № 23- 0003275/07.10.2024г. на
началник ОО „Автомобилна администрация“- Варна, с което на дружеството е било
наложено административно наказание “имуществена санкция”.
Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна и е приета за разглеждане от
въззивната инстанция.
С жалбата се счита, че наказателното постановление е неправилно и постановено при
наличие на съществени нарушения на материалния закон и процесуалните правила. Сочи се,
че деянието не представлява случаен международен превоз на пътници, тъй като пътниците,
пътували в автобуса, не са били предварително съставена група, а са били лица с различен
начален пункт на тръгване, всяко от които е заплатило индивидуална цена за пътуването си.
Оспорва се и твърдението на наказващия орган, че превозът е извършен по редовна
автобусна линия, като се сочи , че приложените по АНП фискални бонове, не представляват
валиден документ за пътуване, издаден от фискално устройство и следователно не доказват
извършването на превоз по редовна автобусна линия. Формулира се искане за отмяна на
наказателно постановление и се претендира присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение.
В съдебно заседание жалбата се поддържа чрез процесуален представител, като се
поддържат доводите за отмяна , наведени с нея. Отделно си счита, че не е конкретизирано
място на извършване на нарушението.
Процесуален представител на въззиваемата страна изразява становище за
неоснователност на жалбата. Моли същата да бъде оставена без уважение, а наказателното
постановление да бъде потвърдено като издадено в съответствие с материалния закон и
процесуалните правила. Претендира възнаграждение.
След преценка на събраните по делото доказателства съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
„Нишикли Травел“ ЕООД притежава Лиценз на Общността за извършване на
1
международен автомобилен превоз на пътници № 0470, валиден до 31.12.2026г. , като
притежавало и Разрешително за международен превоз на пътници с автомобилен транспорт
по редовни, сезонни, международни автобусни линии с маршрути: Добрич-Малко Търново/ -
Истанбул, като на територията на Република България линията била с маршрут: Добрич-
Варна -Бургас- Малко Търново и обратно , както и Силистра - Малко Търново/ Дерекьой-
Истанбул като на територията на Република България линията била с маршрут: Силистра-
Разград- Шумен- Бургас- Малко Търново и обратно.
На 19.04.2024г. с автобус на дружеството „Неоплан“ с рег. № В 8200ВС бил извършен
превоз на 12 бр. пътници с маршрут от к.к. „Слънчев бряг“ до гр.Истанбул, Република
Турция. Превозът бил вписан като ведомост №1 в ИНТЕРБУС книжка с пътнически
ведомости за международните случайни автомобилни превози на пътници с автобуси
№3003099, в която бил попълнен и списък на пътниците. На автобуса била поставена и
табела с надпис „случаен превоз“.
След потеглянето си, в рамките на гр.Бургас автобусът бил спрян за проверка от
служители на ОО „АА“-Бургас, които установили изложените обстоятелства.
Копия от материалите по административнонаказателната преписка били изпратени в
Областен отдел „Автомобилна администрация“-Варна.
След като се запознал с изпратените материали, служител на ОО“АА“ Варна- св.И.,
преценил, че дружеството е осъществило състав на нарушение на чл.96а, ал.1 от ЗАвП.
На 31.07.2024г. св. И. съставил АУАН срещу „Нишикли Травел“ ЕООД за това, че е
допуснало извършването на превоз на пътници по редовна автобусна линия, под формата на
случаен превоз на пътници. Актът бил надлежно предявен на представител на дружеството,
като при предявяването му не били наведени възражения. Писмени такива не били
депозирани и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН.
Въз основа на съставения акт, на 07.10.2024г. било издадено и атакуваното
наказателно постановление, с което на въззивното дружество било наложено
административно наказание имуществена санкция в размер на 5000,00 лева, за нарушение
по чл.96а, ал.1 от ЗАвП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
по делото доказателства- показанията на св. И.; писмените доказателства: Разрешителни с
№********** и №********** за международен превоз на пътници с автомобилен
транспорт, ИНТЕРБУС книжка с пътнически ведомости за международните случайни
автомобилни превози на пътници с автобуси №3003099, копия от касови бонове и др.), които
позволяват изложената фактическа обстановка, аналогична на приетата в НП, да бъде
счетена за установена по несъмнен начин.
При така установената фактическа обстановка, за да се произнесе , съдът взе предвид
преди всичко, че при издаване на наказателното постановление са допуснати съществени
нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна.
Действително, съставеният АУАН и издаденото въз основа на него НП са издадени от
компетентни органи, в предвидените за това срокове, като при връчването им не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Съдът констатира обаче, че в наказателното постановление не се съдържа пълно и
ясно описание на нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено. Наказващият
орган е приел, че нарушението се изразява в допускане извършването на превоз на пътници
по редовна автобусна линия под формата на случаен превоз на такива. Счетено е, че
редовната автобусна линия, по която са превозени пътниците, е с маршрут от к.к. Слънчев
бряг до гр.Истанбул. От материалите по делото обаче се установява, че на дружеството е
разрешено превозването на пътници по две отделни редовни автобусни линии, част от
2
маршрутите на които съвпадат с описания в НП маршрут, а именно-линия Силистра-Малко
Търново/ Дерекьой-Истанбул и линия Добрич-Малко Търново/ Дерекьой- Истанбул. При
това положение е останало неясно дали се твърди, че пътниците са превозвани по някоя от
двете разрешени на дружеството редовни автобусни линии, съответно- по коя от тях, или се
твърди, че се касае за трета редовна автобусна линия. Следва да се отбележи, че редовните
автобусни линии, за които са издадени разрешителни на дружеството, не са посочени нито в
акта, нито в наказателното постановление, а данните за тях се съдържат в приложените по
делото писмени доказателства. Непълнотата на относимите към претендираното нарушение
факти в АУАН и НП винаги ограничава правото на защита, тъй като наказаното лице се
защитава именно срещу фактите, като непосочването им представлява съществено
процесуално нарушение и налага отмяна на НП. В случая еднозначно се налага извода, че е
било накърнено правото на защита на санкционираното лице и конкретно правото му да
разбере какво точно нарушение се твърди, че е извършило, което е ограничило
възможността му да оспорва фактическите твърдения на наказващия орган и формираните
въз основа тях правни изводи- като сочи доказателства, че не е осъществило описаното в НП
поведение или по друг подходящ начин. Липсата на тази информация не може да се замести
с доказателства, налични в преписката или събрани впоследствие. Поради това
констатираната неяснота обуславя отмяната на обжалваното наказателно постановление.
Отделно от изложеното, съдът дължи произнасяне и относно наличието или липсата
на претендираното нарушение. Така по приложението на материалния закон съдът установи
следното: Процесното деяние е квалифицирано като нарушение на чл.96 а, ал.1 от ЗАвтПр,
предвиждащ санкция за лице, което разпореди или допусне извършването на превоз на
пътници по автобусни линии под формата на случаен или специализиран превоз. Нормата
на §1 от ДР на ЗАвтПр дефинира понятието "Автобусна линия" като постоянен маршрут за
изпълнение на автобусни превози по утвърдено разписание (т.22), понятието
"Специализирани автобусни превози" –като превозите на работници, служители и учащи по
договор с определени от клиента маршрут и разписание (т.23), а понятието "Случайни
автобусни превози" –като превозите на предварително определена група пътници без
промяна в състава на групата от началния до крайния пункт по предварително заявени
условия (т.24). В случая процесният превоз е вписан в ИНТЕРБУС книжка с пътнически
ведомости за международните случайни автомобилни превози на пътници с автобуси
№3003099, т.е. регистриран е като случаен превоз на пътници. От доказателствата по делото
обаче се установява, че превозът не е имал такъв характер- пътниците са закупували
индивидуално билети, без връзка с останалите и не са били предварително определена
група, която да пътува без промяна в състава от началната до крайната точка. Напротив,
пътниците са организирали пътуването си независимо един от друг. Следователно
наказващият орган е достигнал до правилен извод, че превозът не е имал характера на
случаен такъв по смисъла на §1, т.24 от ДР на ЗАвП. Остава недоказано обаче твърдението,
че извършеният превоз в действителност е представлявал превоз на пътници по редовна
автобусна линия. От посочената по-горе легална дефиниция е видно, че за наличието на
автобусна линия е необходимо да е налице постоянен маршрут за изпълнение на автобусни
превози, който да се извършва по съответно разписание. Понятието „Маршрутно
разписание“ е дефинирано в §1, т.1, б.А от ДР на Наредба № 11 от 31.10.2002 г. за
международен автомобилен превоз на пътници и товари като основен вид разписание на
автобусната линия, което за междуселищните линии следва да съдържа наименование на
линията, списък на всички спирки (автогари) по маршрута, време на тръгване, пристигане и
престой на всяка спирка за всички курсове, разстояния, особености на линията (изпълнение
в отделни дни, сезонност и др.). В случая не е установено, а и не се твърди в наказателното
постановление, превозът да е извършван по даден постоянен маршрут, нито се сочи
разписанието, по което същият е осъществяван. При тези данни не може да се формира
еднозначен извод, че е налице именно превоз по редовна автобусна линия, извършен под
3
формата на случаен такъв, при което наказателното постановление се явява необосновано и
незаконосъобразно поради несъответствие с материалния закон. Безспорно е, че процесният
превоз не е представлявал случаен такъв, но остава недоказано същият да е имал
характеристиките именно на превоз на пътници по редовна автобусна линия.
Не на последно място, основателен е и доводът за липса на конкретика на мястото на
извършване на нарушението , като е неясно защо е прието, че същото е извършено в гр.
Варна, докато посочените обстоятелства на нарушение касаят начало на превоз в
кк.“Слънчев бряг“ , с край в РТурция – Истанбул.
Предвид всичко изложено съдът приема, че жалбата е основателна и като такава
следва да бъде уважена, а наказателното постановление- да бъде отменено изцяло.
С оглед изхода на делото и предвид представения от пълномощника на
жалбоподателя договор за правна защита и съдействие, на основание чл. 63д ал. 1 от ЗАНН,
вр. чл. 143, ал.4 от АПК, вр. чл. 144 от АПК вр.чл. 78, ал.1 от ГПК на „Нишикли Травел“
ЕООД следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 500 лв.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 23- 0003275/07.10.2024г. на началник Областен отдел „Автомобилна
администрация“ - Варна, с което на „Нишикли травел“ ЕООД, на основание чл.96а, ал.1 от
ЗАвтПр, е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на
5000.00 лева.
ОСЪЖДА Областен отдел „Автомобилна администрация“- Варна да заплати на
„Нишикли травел“ ЕООД, ЕИК:********* сумата от 500,00 /петстотин/ лева,
представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от
получаване на съобщението, че мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4