РЕШЕНИЕ
№ 62
гр. София, 09.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:В. СТ. К.
като разгледа докладваното от В. СТ. КО. Административно наказателно
дело № 20211110211509 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № 21-4332-
012784 от 24.06.2021 г. издадено Началник ГРУПА към СДВР, отдел „Пътна
Полиция“, упълномощен със заповед № 8121з – 515/14.05.2018 г., с което на
основание чл. 53 от ЗАНН на Г. Н. П. ЕГН:********** му е наложено
административно наказание парична „глоба“ в размер на 200.00 лева за
нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДвП вр. с чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП.
В жалбата на жалбоподателя срещу процесното НП се излагат подробни
съображения против атакувания санкционен акт. Твърди се, че обжалваното
наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно, като
постановено при съществени процесуални нарушения. Релевират се подробни
доводи и съображения за липсата на административни нарушения.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява,
представлява се от защитник, който инвокира допълнителни доводи в
подкпрепа на релевираните от жалбата. Претендират се разноски по чл.38
от ЗАдв.
Въззиваемата страна е редовно уведомена, но не изпраща процесуален
представител в съдебно заседание и не взема становище по жалбата. Не се
релевират доказателствени искания. Не се претендират разноски.
Съдът като обсъди на основание чл.14 от НПК всестранно,
обективно и пълно доводите на страните и събраните по делото писмени
и гласни доказателства, намира за установено следното:
I. Въззивната жалба е депозирана в законоустановеният срок на
основание чл.59, ал.2 от ЗАНН, от процесуално легитимирана страна, с
1
обоснован и доказан правен интерес, срещу санкционен акт по ЗАНН –
наказателно постановление, подлежащ на законов съдебен контрол от родово,
местно и функционално компетентен съд на основание чл.59, ал.1 от ЗАНН,
като жалбата е редовна от външна страна с посочване на изискуемите по
закон реквизити, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА.
II. Разгледана по същество, въззивната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.
III. От фактическа страна (“ipso facto” – извод от самият факт):
Жалбоподателят Г. Н. П. е правоспособен водач на МПС, считано от
31.03.2016 г. Същият не е бил санкциониран за виновно извършени
административни нарушения с влезли в сила НП, с изключение на два
електронна фиша, издадени за нарушения по чл.98, ал.1, т.1 от ЗДвП и по
чл.21, ал.1 от ЗДвП. Улица „О.“ и бул. „В.Л.“ в гр.С. се пресичали в
кръстовище като 4-образен кръст, като мислено ул. „О.“ е вертикална линия, а
бул. „В.“ е отвесна линия. Бул. „В. Л.“ се състоял от две платна за двете
посоки на движение (лява и дясна). Всяка от двете платна на бул.“В.“
включвало с маркировки по три отделни ленти – първата лява лента за ляв
завой и трета дясна лента за десен завой през кръстовището, а средната лента
– занаправо през кръстовище. Двете платна на бул. „В. Л.“, състоящо се от по
три ленти за движение за всяка отделна посока, пресичали перпендикулярно
процесното кръстовище и продължавало напред. Ул. „О.“ се състояла от две
ленти за дясна и лява посоки на движение на водачите на МПС и
продължавала напред през кръстовището с бул. „В.Л., като започвала след
кръстовището с обозначение за две платна - дясното платно, състоящо се от
две ленти и ляво платно, състоящо се от три ленти. Ул. „О.“ се вливала в края
на тези свои две ленти за дясна и лява посока на движение в кръстовище с
бул. „В.“. Дясната лента на движение от ул. „Оборище“, следвайки
поставената маркировка, давала възможност за движение на МПС в права
посока през кръстовището направо за продължаване на движението по
дясното платно отново от ул. „О.“. В тази си част дясното платно на ул. „О.“
се състояла от две ленти за дясна посока на движение. Дясната лента на
движение от ул. „О.“ давала възможност, следвайки се поставената
маркировка за движение на МПС, за преминаване през кръстовището с
извършване на десен завой за продължаване на движението, след
извършването на десния завой, направо по крайната дясна лента от трите
ленти на движение от дясното платно на бул. „В.“. Трите ленти от лявото
платно на ул. „О.“ се вливали в кръстовището (ако мислено се гледа отгоре
надолу по вертикала). Най-крайната дясна лента от лявото платно на ул.
„Оборище“ (ако мислено се гледа отгоре надолу по вертикала) давала
възможност за извършване на десен завой към крайната дясна лента от
дясното платно на бул. „В.“, състоящи се от три ленти. Най-крайната лява
лента от лявото трилентово платно на ул. „О.“ (ако мислено се гледа отгоре
надолу по вертикала) давала възможност за извършване на ляв завой към
крайната лява лента от дясното трилентово платно на бул. „В.“. Ако водачът,
разположил се с МПС в крайната лява лента от лявото платно на ул. „О.“ по
посоката му на движение за да продължи през кръстовището с извършване на
завой ляво по крайната лява лента от три лентовото дясно платно на бул. „В.“
е следвало да изчака да преминат с предимство МПС движещи се срещу него
направо от дясната лента на двулентовото платно на ул. „Оборище“ (ако
мислено се гледа вертикала отдолу нагоре).
2
На 31.05.2021 г. жалбоподателят П. се качил в лек автомобил
„Фолксваген Пасат“ с рег. № ....., регистриран на името на С. П.а с ЕГН:
**********. Пътник със жалбоподателя П. бил свидетелят Ю. Г. Л..
Жалбоподателят П.привел автомобила в движение. Започнал да го управлява
на 31.05.2021 г. в гр.С.. Движел се с процесния автомобил в гр.С. по ул. „О.“ в
посока на движение от бул. „Ев.Г.“ (начало) към бул. „В.“ до Храм-паметника
„А.“ (край). Времето било ясно, слънчево, като асфалтовата покривка нямала
неравности или дупки в цялата му посока на движение. Управлявал МПС на
31.05.2021 г. в 14.45 часа гр.С.по ул. „О.“. Приближавал кръстовището с бул.
„В.“ (ако мислено се гледа вертикала отдолу нагоре за посоката му на
движение). Жалбоподателят П. се пристроил с автомобила си „Фолксваген
Пасат“ с рег. № ....в дясна лента на двулентовото за лява и дясна посока
платно на ул. „О.“ в началото на кръстовището с бул. „В., където изчаквал
светването на зелен светофар. Искал да продължи направо през
кръстовището, движейки се от дясното платно на ул. „О. по същото време и
на същото място срещу него в насрещното движение свидетелят СТ. ИВ. КР.
се движел (ако се гледа вертикала отгоре надолу) с МПС лек автомобил
„Хюндай Теракан“ с рег. № ... в крайната лява лента на лявото три лентово
платно на ул. „О.“, за да продължи през кръстовището след ляв завой за
движение в посока по крайната лява лента от дясното платно на бул. „В.“
направо. След като светофарът светнал в зелено, свидетелят К. навлязъл с
МПС диагонално с над половината си кола в кръстовището от лявата крайна
лента на лявото платно на ул. „Оборище“ (ако мислено се гледа вертикала
отгоре надолу) в кръстовището, за да продължи наляво по крайната лява
лента от трите ленти на дясното платно на бул. „В.“. Свидетелят К. навлязъл с
повече от поливината от автомобила си в средата на кръстовището, тъй като
взепано пред него преминал жалбоподателят П. с лекия си автомобил със
скорост на движение от 50.00 км/ч, движещ се от дясната лента от дясното
платно на ул. „Оборище“ (ако се гледа вертикала отдолу нагоре), и поради
отнетото му от свидетеля К. предимство, жалбоподателят П. се ударил в
метален знак и бетонно табло за афиши, поставени на ъгъла между лявата
лента от лявото платно на ул. „О.“ (ако се гледа мислено отгоре надолу по
вертикала) и крайната дясна лента от дясното платно на бул. „В.“. Между
двата автомобила не е имало съприкосновение, тъй като жалбоподателят П.
успял да заобиколи автомобила на свидетеля К.. Свидетелят К. преместил
автомобила си от кръстовището, за да не се затруднява движението, а
автомобила на жалбоподателя П. останал на място. Свидетелят К. и
жалбоподателя П. сигнализирали КАТ. По лекия автомобил на свидетеля К.
не са констатирани щети. По лекия автомобил на жалбоподателя П. били
засегнати предна броня, капак, решетка, 2 броя въздушни възглавници,
огледало и др. Бил засегнат от жалбоподателя П. и металния стълб с металния
знак. За ПТП е съставен КП № 1779755 от 31.05.2021 г. от Петко Василев на
длъжност автоконтрольор в СДВР-ОПП. В КП не е отразен като втори
участник на ПТП свидетелят К., тъй като не е имало удар между неговото
МПС и МПС на жалбоподателя П.. Свидетелят Н. Г. Н. от СДВР-ОПП,
съвместно с негов колега П.В. В.от СДВР-ОПП извършили оглед на място,
3
разпитали свидетеля К. и жалбоподателя П. за събитието, за да разберат
механизма на ПТП и ги накарали да съставят декларации за ПТП. В
декларацията за ПТП свидетелят К. отразил данни, че не е видял насрещно
движещият се срещу него автомобил, след което е настъпило засичане, и
вероятно е отнел предимството на жалбоподателя К., който се движел бързо.
В декларацията на жалбоподателя П. били отразени данни, че неговото
предимство в случая било отнето от свидетеля К.. С влязло в сила на
14.08.2021 г. НП № 21-4332-012753 от 24.06.2021 г. свидетелят К. е
санкциониран с глоба в размер на 150.00 лева за отнетото предимство на
жалбоподателя П. на същото място, по същото време и при същите факти,
установени от въззивния съд в настоящото наказателно производство. В НП е
отразено, че свидетелят К. не е спазил правилата за предимство, извършил
маневра ляв завой като непропуснал движещия се срещу него л.а.
„Фолксваген Пасат“ с рег. № ..., водача на който е принуден да
самокатастрофира в пътен знак и бетонно табло.
Въз основа на АУАН № серия GA № 440857 от 31.05.2021 г. срещу
жалбоподателя Г. Н. П. е постановено от АНО и НАКАЗАТЕЛНО
ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № 21-4332-012784 от 24.06.2021 г. издадено
Началник ГРУПА към СДВР, отдел „Пътна Полиция“, упълномощен със
заповед № 8121з – 515/14.05.2018 г., с което на основание чл. 53 от ЗАНН на
Г. Н. П. ЕГН:********** му е наложено административно наказание
парична „глоба“ в размер на 200.00 лева за нарушение по чл.20, ал.2 от
ЗДвП вр. с чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка се установява събраните по делото
писмени доказателства. Изложената фактическа обстановка се допълва и от
показанията на свидетелите от Н. Г. Н., Юлиян Георгиев Л. и СТ. ИВ. КР.,
въз основа на които е издадено обжалваното НП, които съдът кредитира
изцяло, като корелиращи на изложената фактическа обстановка и на
останалия доказателствен материал като предвид липсата на противоречия в
тях, както и поради липсата на такива с всички писмени доказателства по
делото, съдът не следва да излага съображения на основание чл.305, ал.3 от
НПК – “per argumentum a contrario”. Необходимо е да се изложи, че с оглед
непосредственото формиране на субективните възприятия на конкретната
личност е нормално разпитания свидетел да описва някои детайли от
събитието по различен начин, според собствената си гледна точка. Това
обстоятелство се обуславя от човешка перцепция, сугестия и
контрасугестия, които са предпоставени от обективни фактори, основани
например на изминало време, но и от субективни фактори, свързани със
способността на всяко лице с оглед неговите психофизически качества като
свидетел да възприема със сетивата си факти от обективната действителност,
да може ги запомни в пълнота и/или цялост, като при тяхното последващо
по-късно възпроизвеждане след датата на конкретно събитие и/или след
първоначален разпит е логично възприятията на отделния свидетел да
не са пълни, поради липсата на спомени, и/или да са неточни с тези,
които първоначално са били изложени като свидетел, поради фактора
време.
4
IV. От правна страна (“ipso jure” – поради смисъла на правото):
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна
проверка “ex offitio” относно правилното приложение на материалния и
процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че от външна
страна съставеният АУАН и оспорваното наказателно постановление са
издадени от компетентни органи, в предвидената от закона писмена форма,
при спазване на установения ред и в преклузивните срокове, предвидени в
разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН. Налице е редовна процедура по
връчването на АУАН и НП на жалбоподателя, като отказът да се получи
АУАН е удостоверено по надлежният законов ред. Т.е. като инстанция по
същество, в производството по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН,
районният съд осъществява цялостна проверка относно правилното
приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от
основанията, посочени в жалбата.
В изпълнение на това свое правомощие съдът намира, че АУАН и
НП отговарят от външна страна по форма и съдържание на изискванията
по чл. 42, респ. чл. 57 от ЗАНН, издадени са от надлежен орган и в рамките
на неговите пълномощиия, като констатираното нарушение с възведената
правна квалификация е изчерпателно описано в акта за установяване на
административно нарушение, по идентичен начин – описано и в
наказателното постановление, подведено е правилно под съответната норма
на материалния закон, надлежно връчени на нарушителя чрез упълномощено
от него лице с оглед гарантиране на неговите права. Поради тези причини
съдът намира, че административнонаказващият орган не е извършил
процесуални нарушения при провеждане на процедурата по съставяне на
обжалваното наказателно постановление, като обратните съображения на
жалбоподателя срещу тези правни доводи на съда са неоснователни и
недоказани.
Съдът приема, че административното нарушение на жалбоподателя
П. по чл.20, ал.2 от ЗДвП не е доказано и не е установено с оглед тежестта
на доказване върху административно-наказващия орган – “onus probandi”.
АНО с влязло в сила НП № 21-4332-012753 от 24.06.2021 г. е
санкционирал като виновно и противоправно поведението на свидетеля СТ.
ИВ. КР. с глоба в размер на 150.00 лева за отнетото предимство на
жалбоподателя П. на същото място, по същото време и при същите факти,
установени от въззивния съд в настоящото наказателно производство. Дори
процесното НП № 21-4332-012753 от 24.06.2021 г. да не беше издадено, то в
настоящото производство се установи и доказа от показанията на свидетеля
Л. и останалия събран доказателствен материал, че свидетелят К. не е спазил
правилата за предимство, извършил е маневра ляв завой през кръстовището с
ул. „Оборище“ в посока бул. „В., като непропуснал движещия се срещу него
л.а. „Фолксваген Пасат“ с рег. № ..., поради което жалбоподателят П. е
принуден да самокатастрофира в пътен знак и бетонно табло. От друга
5
страна, АНО е приел при едни и същи факти да санкционира и двамата
водачи за ПТП на жалбоподателя П. – самия него и свидетеля К.. В случая,
обаче, показанията на свидетеля Л., като пряк очевидец, и които съдът
кредитира изцяло като пълни, точни, последователни, добросъвестни,
хронологични и кореспондиращи на писмената декларация на свидетеля К. и
останалия писмен доказателствен материал, доказват, че свидетеля К. е
навлязъл с повече от половината на лекия си автомобил в кръстовището с
бул. „В.“ и не пропуснал движещият се срещу него с предимство автомобил
на жалбоподателя П.. Не скоростта на движение на жалбоподателя П. е
причина за ПТП, както заявява свидетеля К. в показанията си пред съда, а
единствено и само виновното и противоправно поведение на свидетеля К.,
който е възприет да навлиза със значителна част с МПС си в кръстовището,
което място е част от посоката на движение на автомобила на жалбоподателя
П.. Последният не е имал избор, освен да заобиколи МПС на свидетеля К., за
да не допусне ПТП, но поради действията на свидетеля К. е причинил ПТП
със своя лек автомобил с последвал удар в метален стълб с метален знак.
Липсват и косвени факти по делото, които да водят до единствения
категоричен извод за наличие на административно нарушение по този състав.
И в административно-наказателния процес слуховете, догадките и
предположенията не могат да заместят фактите, тъй като доказателствен
източник на фактическите положения към всяко конкретно административно
нарушение, уредено в материалния административно-наказателен закон и в
пределите на предмета на доказване по чл.102 от НПК и по ЗАНН в
наказателното производство, следва да бъдат доказателствата и
доказателстветните средства, събрани по реда и способите на НПК и по
ЗАНН. Тези доказателства и фактическите положения, изведени от
доказателствените средства и способи на доказване, дефинирани в чл.136 от
НПК и в светлината на разпоредбата на чл.303, ал.2 от НПК и по правилата на
административно-наказателния процес от ЗАНН следва да са единни,
непротиворечиви, еднопосочни и потвърждаващи се в съвкупност,
взаимодопълващи се, кореспондиращи се и корелиращи по такъв начин,
включая и на предопределящи крайният изход на производството във
финален логичен законосъобразен резултат, който да е потъврждаване на
тезата на АНО, че има административно нарушение и че то следва да бъде
санкционирано, но само и единствено след доказване на обвинението на
актосъставителя по безспорен, несъмнен и абсолютен начин. Доказването,
освен с преки доказателства, при липсата им, може да бъде осъществено и с
косвени такива. В съдебната практика не е спорно, че осъдителна присъда,
включително и потвърдително въззивно решение на постановено НП на
административен орган като решаваща правораздавателна юрисдикция по
силата на закона може да почива и само на косвени доказателства, но това е
допустимо само ако косвените доказателства, преценени във взаимната им
връзка и логическа обвързаност, формират система (верига), при
съществуването на която може да бъде направен единствено възможен правен
извод за извършеното престъпление или административно нарушение от
обективна и субективна страна и неговото авторство. По делото се посочи, че
6
за състава по чл.20, ал.2 вр. чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП не се установиха нито
преки, нито косвени факти, а за последните липсва хармонична, единна и
непрекъсната връзка между тях, която да води до логичното потвърждаване
на НП срещу жалбоподателя М. в тази част на повдигнатото му
административно-наказателно обвинение.
При това положение АНО неправилно е ангажирал административно-
наказателната отговорност на жалбоподателя П..
В контекста на изложеното, въззивната жалба на жалбоподателя П. е
основателна и доказана, поради което НП следва да се отмени от съда като
неправилно и незаконосъобразно.
По разноските:
Отговорността за разноски е обективна послеца от развитието на
съдебния спор и страната създала предпоставките за образуването му, следва
да понесе санкционните последици за неоснователно му повдигане. В тази
насока настоящият съдебен състав следва да съобрази и последните промени
в разпоредбата на чл.63 от ЗАН, извършени с ДВ бр.94 от 29.11.2019 г., които
имат действие занапред, според които съдът присъжда на страните на
разноски по реда на АПК, поради което като на основание чл.143, ал.1 от
АПК, СДВР – ОПП следва да понесе разноските за адвокат, сторени от
жалбоподателя и с оглед изхода на спора съгласно договор за правна помощ
по чл.38, ал.1, т.3 от ЗАдв. в размер на 350.00 лева. Според тази процесуална
норма – когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да
бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на
жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ.
В тази връзка, съдът кредитира приложеният от жалбоподателя договор
за правна помощ на л.69 от СП, при което на адвокат Анастасова съдът
следва да присъди сумата от 350.00 лева за дължим адвокатски хонорар в
производството.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ КАТО НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО
НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № 21-4332-012784 от
24.06.2021 г. издадено Началник ГРУПА към СДВР, отдел „Пътна Полиция“,
упълномощен със заповед № 8121з – 515/14.05.2018 г., с което на основание
чл. 53 от ЗАНН на Г. Н. П. ЕГН:********** му е наложено административно
наказание парична „глоба“ в размер на 200.00 лева за нарушение по чл.20,
ал.2 от ЗДвП вр. с чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП
ОСЪЖДА СДВР – ОПП чрез Началник й с адрес гр.София, ул. „Л.С.“ №
7
4 да заплати на адвокат М. Г. А.– член на САК със съдебен адрес гр.С., ул.
„О. П.“ № .., ет.., ап... на основание чл.143, ал.1 от АПК вр. чл.38, ал.1, т.3 от
ЗАдв. сумата от 350.00 лева за дължимо адвокатско възнаграждение за
представителство в настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба пред
Административен съд София-град, в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8