Решение по дело №2235/2020 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 260383
Дата: 16 ноември 2020 г.
Съдия: Пламен Петров Чакалов
Дело: 20205300502235
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 29 септември 2020 г.

Съдържание на акта

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е № 260383

 

гр. Пловдив 16.11.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

                Пловдивският окръжен съд Х-ти граждански състав в публичното заседание на тринадесети октомври две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                                                   Председател: Пламен Чакалов

                                                                                               Членове: Румяна Андреева

                                                                                                           Бранимир Василев                                                                              

 

при секретаря Бояна Дамбулева като разгледа докладваното от съдия Чакалов в. гр. д. № 2235 по описа на 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

                Обжалвано е решение №2910/11.08.2020г. на Пловдивския районен съд, ІV-ти гр. с. постановено по гр. д. №16130 по описа за 2019г., с което се задължава на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН Т.Л.Д., ЕГН **********, адрес: *** да се ВЪЗДЪРЖА от извършване на домашно насилие спрямо Д.К.П., ЕГН **********, адрес ***;забранява на основание чл. 5 ал.1, т.3 на Т.Л.Д., ЕГН ********** да приближава пострадалия Д.К.П., ЕГН **********, в жилището в което живее, местоработата, както и местата за социални контакти и отдих, които посещава за срок от 18(осемнадесет) месеца и се налага на Т.Л.Д., ЕГН **********, ГЛОБА в размер от 200 (двеста) лева, платими по бюджета на съдебната власт, чрез РС- Пловдив.

Жалбоподателят Т.Л.Д. моли съда да отмени решението на районния съд и постанови друго, с което отхвърли предявения иск.

Въззиваемата страна Д.К.П. счита жалбата за неоснователна и моли съда да остави в сила обжалваното решение.

Предвид доказателствата съдът установи следното:  

Няма спор, а и от представения препис от удостоверение за раждане се установява, че Д. К. П. е дъщеря на Т. Л. Д..

Д.П. твърди, че на 25.09.19г. и на 10.10.19г. майка ú е извършила актове на домашно насилие с действие, които са конкретно описани в уточняващата молба от 14.10.19г. и декларацията за извършено домашно насилие.

Основното твърдение във възивната жалба е, че Т.Д. не е извършила посочените в молбата актове на домашно насилие.

Относно посочените в молбата за издаване на заповед за защита от домашно насилие са разпитани свидетелите Ж. и А.. Първият от тях установява, макар и не в детайли, среща между Д. П. и майка ú, пред магазина, в който работят молителката и свидетелят, след който разговор П. е била видимо разстроена. Свидетелят не е забелязал агресивно поведение от страна на Т. Д..

Свидетелката А. установява, че на 25.09.19г. в края на работния ден, когато П. е дошла да я вземе от работа Д. внезапно изскочила от парка и започнала да се кара на дъщеря, която се разтреперела.

Като се имат предвид свидетелските показания, както и доказателствената сила на декларацията по чл. 9, ал.3 от ЗЗДН се налага извода, че жалбоподателката е извършил акт на домашно психологическо насилие по начина посочен в молбата за защита от домашно насилие.

С оглед определяне на вида на мерките за защита по чл. 5, ал.1 ЗЗСДН съдът взе предвид сравнително ниската степен на интензивност на упражненото психологическо насилие, това че пострадалата бързо е преодоляла преживяния стрес, липсата на данни жалбоподателката да е правила опити след налагане на заповедта за незабавна защита отново да заплашва въззиваемата, което обосновава забраната да приближава пострадалото лице,  жилището ú, местоработата, както и местата за социални контакти и отдих да се наложи за по – кратък от предвидения максимален срок, а именно за четири месеца, в който смисъл обжалваното решение следва да се измени.

 Останалите мерки по чл. 5, ал.1, т.1 и ал.3 от ЗЗСДН следва да се оставят в сила.

На основание чл. 17, ал.2 във връзка с чл. 11, ал.2 от ЗЗДН жалбоподателката следва да се осъди да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ПдОС държавна такса в размер на 12.50лв.

Воден от горното съдът

 

Р     Е     Ш     И:

 

ИЗМЕНЯ решение №2910/11.08.2020г. на Пловдивския районен съд, ІV-ти гр. с. постановено по гр. д. №16130 по описа за 2019г. в частта, с която се забранява на основание чл. 5 ал.1, т.3 на Т.Л.Д., ЕГН ********** да приближава пострадалия Д.К.П., ЕГН **********, в жилището в което живее, местоработата, както и местата за социални контакти и отдих, които посещава за срок от 18(осемнадесет) месеца считано от влизане в сила на решението като определя срок от 4 /четири/ месеца считано от постановяване на решението на районния съд.

ОСТАВЯ В СИЛА решение №2910/11.08.2020г. на Пловдивския районен съд, ІV-ти гр. с. постановено по гр. д. №16130 по описа за 2019г. в частта, с която се задължава на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН Т.Л.Д., ЕГН **********, адрес: *** да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Д.К.П., ЕГН **********, адрес *** и се налага на Т.Л.Д., ЕГН **********, ГЛОБА в размер от 200 (двеста) лева, платими по бюджета на съдебната власт, чрез РС- Пловдив.

ОСЪЖДА Т.Л.Д., ЕГН **********, адрес: *** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Пловдивския окръжен съд държавна такса в размер на 12.50 (дванадесет лева и петдесет стотинки).

Решението не може да бъде обжалвано.

 

Председател:                                 Членове:1.                                    2.