Решение по дело №135/2020 на Административен съд - Видин

Делото е образувано по жалба на Й.К.М. *** против Решение №2153-05-3/15.05.2020г. на Директора на ТП на НОИ-Видин,с което е потвърдено разпореждане №**********/20.03.2020г. на Началника на отдел „Пенсии“ при ТП на НОИ-Видин.

Твърди се от жалбоподателя, че решението е незаконосъобразно в частта, в която неправилно е изчислен осигурителният му стаж като не е зачетен осигурителен стаж, за който е представил официални удостоверителни документи, а именно : зачетен е осигурителен стаж от I категория труд 04г. 11м. 00 дни, а е следвало да бъде 09г. 11м. 00 дни, зачетен е осигурителен стаж като II категория труд 11г. 02м. 22дни, а е следвало да бъде 12г. 09 м. и 17 дни. Сочи, че превърнат към трета категория труд е 39г. 1м. и 20 дни, а не както е приел административният орган 27г. 09м. и 20 дни, поради което притежава изискуемия се стаж от закона 38г. и 8м. Сочи, че трудовият му стаж в Железопътен завод „Г.Димитров“ е общо 19г., 3м. и 9 дни, като неправилно не е зачетен трудовият му стаж от 01.01.1992г. до 31.12.1996г., за което е представил трудова книжка и удостоверения по утвърден образец от „Железопътен завод“-София, които са официални удостоверителни документи и се ползват с материална доказателствена сила. Сочи, че първичната счетоводна документация е изгоряла при голям пожар, при който напълно са изгорели ведомостите на 27 цеха, администрацията и др., като сред цеховете е и този, в който е работил жалбоподателят. Подържа и че осигурителният му стаж от втора категория труд е 12г. 09м. и 17дни, а не посоченият в обжалваното решение 11г. 2м. и 22 дни.

Сочи се също така че е нарушен чл.34,ал.1 и ал.3 от АПК, тъй като административният орган не е изпълнил задължението си да му предостави събраните доказателства и да го уведоми за предприетите действия, с които е установил, че стажът му е недействителен.

Сочи, че е нарушена императивната разпоредба на чл.1,ал.5 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, тъй като не му е предоставен срок да отстрани нередовностите, ако изобщо има такива.

Иска се от съда да отмени обжалваното решение и да реши спора по същество като задължи длъжностното лице по пенсионно осигуряване да му отпусне полагащата се пенсия за осигурителен стаж и възраст. Претендират се и разноските за производството.

Ответникът по жалбата, чрез процесуалния си представител, оспорва същата и моли да се потвърди оспореното решение като законосъобразно. Претендира се и ю.к. възнаграждение.

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Със заявление вх.№ 2113-05-749/20.11.2019г. Й.К.М. е поискал да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст като е приложил описаните в заявлението документи.

След извършен преглед на същите пенсионният орган е установил нередовност в издаденото удостоверение от Военно окръжие и е изискал ново такова, като с писмо рег.№ 3-903/12.12.2019г. Военно окръжие Видин е изпратило ново удостоверение, в което е удостоверил периода на отбитата наборна военна служба на лицето: от 02.10.1975г. до 29.10.1977г. Видно е, че този период съответства на отразяванията във военната книжка на лицето.

Със писмо изх.№2113-05-749/11.12.2019г. началник отдел „Пенсии“ при ТП на НОИ-Видин, е изискал да бъде проверено по партидните книги и разплащателните ведомости лицето работило ли е в ЖПЗ“Г.Димитров“ поради възникнали съмнения за достоверността на трудовия стаж. Поискано е да се издадат съответно УП-15 за периода 01.09.1990г.- до 31.08.1993г. и УП-13 за периода 01.09.1993г.-31.12.1996г.

Във връзка с отправеното запитване от началник отдел „ОА“ Е.Иванова съгласно заповед за заместване е изпратен отговор, че ТП на НОИ София съхранява документи на „РЕЙЛКОМ“ЕАД/Железопътен завод“Г.Димитров“/-София, приети с приемо-предавателен протокол № 662/14.05.2009г. и №705/15.06.2009г. за периода 01.01.1992г.-30.06.2009г., поради което за периода до 31.12.1991г. са в обективна невъзможност да направят исканата проверка. Посочено е че при извършената обстойна проверка за периода 01.01.1992г.-31.12.1996г. в приетата разплащателна документация на „РЕЙЛКОМ“ЕАД/Железопътен завод-София/са установили, че липсват данни за лицето Й.К.М.. Не е посочено в писмото в какво се е изразила извършената така наречена „обстойна“ проверка, кои са проверените документи, за да се направи извод, че същите са относими и надлежно се удостоверява, че жалбоподателят не фигурира в тях. Липсва и приложен протокол или друго писмено доказателство, установяващо вида или характера на проверените документи.

Изготвен е подробен опис на зачетения от пенсионния орган осигурителен стаж, незаверен от съответно длъжностно лице. Видно от същия, органът е зачел осигурителния стаж по събраните в преписката документи, като е установил, че лицето има 05г. 06м. 27 дни осигурителен стаж III категория, 11г. 02м. 22дни II категория и 04г. 11м. 00дни I категория, като приравнен на трета категория е установил, че лицето е придобило 27г 09м 20дни осигурителен стаж.

Видно от справката, е зачетен като осигурителен стаж този, придобит на наборна военна служба, съобразно отразеното в издаденото по искане на НОИ удостоверение и военна книжка, като жалбоподателят също не оспорва така отразения стаж.

Не е зачетен придобитият стаж I категория за времето от 01.01.1992г. до 31.12.1996г.

Спорни по делото са именно така посочения стаж I категория, както и размера на зачетения трудов стаж като II категория.

Видно от представените удостоверения за трудов стаж и трудови и осигурителна книжка, органът е зачел изцяло удостоверения от лицето трудов стаж при другите осигурители.

Видно от административната преписка, от жалбоподателя е представено УП-3 №1271/23.11.2010г., издадено от „Видахим“АД, в което е посочено, че жалбоподателят е работил в дружеството общо 01г.05м.21дни, като положеният труд е II категория. Видно от ТК №1040 за времето от 01.03.1975г. до 31.08.1975г. е работил като бояджия в ЖПЗ“Г.Димитров“-6м., зачетен за II категория труд, както и за времето от 30.10.1977г. до 31.01.1987г.-9г. 03м01д-зачетен за II категория труд. Не е зачетено времето от 22.09.1977г. до 30.10.1977г. като II категория, а като трета поради дублиране на периода с приетия осигурителен стаж поради отбита наборна военна служба, отразен както в служебно издаденото удостоверение от Военно окръжие Видин, така и във военната книжка на жалбоподателя като дата на уволнение.

При тези данни пенсионният орган е приел, че до датата на подаване на заявлението заявителят не отговаря на изискванията на чл.68,ал.1 и 2 от КСО, тъй като има навършена възраст-64г. и 02 месеца, но няма осигурителен стаж 38 години и 08 месеца, изискващ се за мъжете за 2019г. Прел е, че не отговаря и на условията на чл.69б,ал.2 от КСО, тъй като има 15 години стаж от първа и втора категория труд, но сбор от осигурителен стаж и възраст 92г.01м.18 дни, вместо изискващите се 100 за мъжете. Изложил е съображения за незачитане на трудовия стаж като „бояджия на отливки в леярски цех“ за времето от 01.01.1992г. до 31.12.1996г. по Удостоверение изх.№ ХIV-893/06.01.1997г., издадено от Железопътен завод София, тъй като съгласно писмо изх.№ 5512-21-33 от 15.01.2020г. на ТП на НОИ София при извършена „обстойна“ проверка в приетата разплащателна документация на „РЕЙЛКОМ“ЕАД /Железопътен завод София/за лицето липсват данни в документите, удостоверяващи осигурителен стаж и доход. При тези обстоятелства е издал разпореждане, с което е отказал отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.

В указания срок жалбоподателят е обжалвал посоченото разпореждане по реда на чл.117,ал.2 от КСО, а впоследствие е депозирал и допълнителна такава с приложен заверен препис от протокол от 14.12.1999г., с който се е сдобил, съобразно който сочи, че ведомостите на цех „Леярен“ са напълно унищожени и няма как да бъдат предадени в ТП на НОИ София с посочените в писмо изх.№ 5517-21-33/15.01.2020г. протоколи.

Видно от представения протокол на 14.12.1999г., комисия, назначена съгласно заповед на Директора на ЖПЗ, е извършила проверка на наличната документация след възникнал на 09.12. срещу 10.12.1999г. пожар, като е констатирала, че в резултат на пожара са напълно унищожени документи, подробно описани в протокола по вид, години, брой дела. Видно от протокола, в цех „Леярен“ за периода от 53г до 99 г. са напълно унищожени ведомости по 86 бр. дела .

С обжалваното решение директорът на ТП на НОИ-Видин е потвърдил разпореждането, като описал подробно зачетения и незачетения осигурителен стаж и е приел, че посочената в Удостоверение обр.УП2 №XIV-892/06.01.1997г. като трудово възнаграждение сума-252798, отразена в удостоверението за периода 01.09.1990г. – 01.09.1993г. като брутно трудово възнаграждение не съответства на основната заплата, посочена в трудовата книжка за същия период, която е в размер на 44600 лв . Посочил е съображения за нередовност на удостоверението с оглед начина на отразяване на брутното трудово възнаграждение и висок коефициент, които обстоятелства е посочил, че внасят съмнения относно достоверността на вписания осигурителен доход в графа 4 на документа. Относно новопредставения документ, сочещ унищожаване на ведомости следствие на възникнал при осигурителя пожар, е посочил единствено, че поставеният в протокола печат не съответства на печатите, поставени в представената от жалбоподателя ТК и удостоверение. Позовал се е отново на писмо изх.№ 5512-21-33 от 15.01.2020г. , въз основа на което е приел, че липсват данни в осигурителя за лицето за периода 01.01.1992г.-31.12.1996г. Видно както от разпореждането, така и от изложеното от директора на ТП на НОИ Видин, е зачетен осигурителният стаж за времето от 01.09.1990г.-до 01.01.1992г. поради невъзможност да се извърши проверка и не е зачетен за времето от 01.01.1992г. до 31.12.1996г., тъй като липсват данни в разплащателните ведомости за лицето.

При горните обстоятелства Директорът на ТП на НОИ е отхвърлил жалбата и е потвърдил издаденото разпореждане.

По делото по искане на жалбоподателя е назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза, на която е възложено извършване на проверка в Архивно стопанство на ТП на НОИ-София, при която да се установи съхраняват ли се ведомости за „Леярски цех“-звеното в което е работил жалбоподателят, за периода 1992г.-1996г., като в случай, че такива се съхраняват да установи дали в тях фигурира жалбоподателят и установи наличните данни по отношение на него. Да установи също така дали Протокол от 14.12.1999г. се съдържа в документите, които се съхраняват в архивното стопанство, и при възможност да се снабди с официално заверено копие във връзка с направеното искане от жалбоподателя. Изрично е указано обаче от съда на жалбоподателя, че снабдяването с официално заверени преписи на документи е задължение на страните, а не на вещото лице, поради което жалбоподателят следва да се снабди с препис от протокола, за което може да му бъде издадено съдебно удостоверение. Във връзка с поставената задача вещото лице е посетило Архивното стопанство в ТП на НОИ София, където е получило уверение от Началника на Архивно стопанство в ТП на НОИ г-жа Илияна Велкова, че за исковия период не се съхраняват разплащателни ведомости за ЖПЗ, тъй като са унищожени при възникналия пожар, като е потвърдено и наличието на поискания протокол от 14.12.1999г. Вещото лице е поискало предоставяне на преписи от протокола от 14.12.1999г., както и от протоколи № 662/14.05.2009г. и № 705/15.06.2009г., удостоверяващи приемането на разплащателни ведомости, посочени в писмо изх.№ 55А2-2А-33 от 15.01.2020г., но същите не са предоставени, тъй като е изискано вещото лице да представи съдебно удостоверение и конкретизира документите. Видно обаче и от протокола от открито съдебно заседание съдът изрично е посочил, че задължение на страните е да представят писмените доказателства, които искат да бъдат приобщени към доказателствата по делото. В тази връзка съдът намира, че независимо, че преписи от изисканите протоколи не са представени, вещото лице е дало отговор на поставените въпроси, а именно, че не се съхраняват разплащателни ведомости за визирания период и звено, в което е работил жалбоподателят. Този извод следва да бъде възприет, тъй като съответства на писмените доказателства по делото-представения от жалбоподателя пред административния орган заверен от него препис от протокол от 14.12.1999г., удостоверяващ, че ведомостите за цех „Леярен“ са унищожени при пожар, потвърдено е пред вещото лице от длъжностно лице на Архивното стопанство, че такива ведомости не съществуват и съответства на официалната информация на НОИ, достъпна на официалния сайт на НОИ, указващ процедурата за издаване на удостоверения за трудов/осигурителен стаж и доход. Видно от информация на сайта, изрично е предоставена официална информация и е указана на лицата възможността преди да подадат заявления да проверят дали са приети ведомостите на предприятието, в което са работили. Видно от справка за прекратени осигурители без правоприемник с предадени разплащателни ведомости, „РЕЙЛКОМ“ЕАД в ликвидация е предало разплащателни ведомости за посочените периоди в справката, като от процесния са предадени такива само за периода 01.11.1994г.-31.12.1994г. Това е публикуваната на сайта на НОИ информация за осигурителя . Също от сайта се установява от съда, че посоченото дружество е правоприемник на Железопътен завод „Г.Димитров“ София и Железопътен завод София, за което от ответника по делото е следвало, но не са ангажирани доказателства.

Представена е справка от регистър БУЛСТАТ относно Железопътен завод София , но от същата се установява единствено , че Железопътен завод – София като поделение на НК „БДЖ“ е прекратено със Заповед от 05.04.2000г. на МТС.

По делото са събрани и гласни доказателства за установяване, че лицето е работило в железопътния завод в периода 1992г-1996г., но същите не следва да бъдат възприети. Показанията на свидетелите са конкретни с точност до времевия период от значение за делото, поради което не може да се приеме, че са резултат единствено на собствени спомени от този период- същите установяват, че се познават с жалбоподателя, който е работил в завода, като сочат, че са го виждали от 1992-1996г., това е именно спорния период. Всеки от двамата свидетели, вкл. жалбоподателят, обаче, са работили в завода и в период преди 1992г. В този смисъл би следвало да са се виждали с жалбоподателя и преди посочения от тях времеви отрязък. Предвид горното не следва да бъдат кредитирани, тъй като не отразяват обективно времевия период, в който е работил жалбоподателя в завода. Видно от разпита им същите нямат преки и непосредствени отношения с жалбоподателя, за да могат да дадат толкова конкретни показания за времето, в което същият е работил в завода.

При така установената фактическа обстановка Съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения 14-дневен срок за оспорване и от лице, за което е налице правен интерес да обжалва подлежащия на оспорване административен акт-решението на ръководителя на териториалното поделение на НОИ/чл.118,ал.1 КСО/-Директора на ТП на НОИ-Видин.

По същество жалбата е основателна.

Съгласно чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО пенсиите и добавките към тях се отпускат, изменят, осъвременяват, спират, възобновяват, прекратяват и възстановяват с разпореждане, издадено от длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в териториалното поделение на Националния осигурителен институт, или други длъжностни лица, определени от ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт.

 Процесното разпореждане е издадено от ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ-Видин. Съгласно чл. 117, ал. 1, т. 2, б. "а" от КСО разпорежданията за отказ за отпускане на пенсии се обжалват пред ръководителя на съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт. В настоящия случай обжалваното решение е постановено от директора на ТП на НОИ-Видин, който е компетентния съгласно горната разпоредба орган.

Същото и потвърденото с него разпореждане са постановени в предписаната от закона форма, но в нарушение на административно-производствените правила и в несъответствие с материалния закон.

Съгласно чл.40,ал.1 от Наредба за пенсиите и осигурителния стаж осигурителният стаж се установява с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО, с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец, които съобразно ал.3 се издават въз основа на изплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд.

В случая лицето, на което е възложено ръководството по пенсионно осигуряване-долустоящият административният орган, е извършил служебна проверка на представените от лицето документи и след като е установил нередност според него в тях, която не е могла да бъде поправена от извършената от него служебна проверка, е постановил отказ за отпускане на заявената пенсия. Съобразно чл. 1,ал.5 от НПОС при прието заявление с нередовни и/или липсващи документи, които не могат да бъдат поправени или набавени служебно въз основа на документи, които са налични в НОИ, длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) уведомява лицето за неизправностите с препоръчано писмо с обратна разписка чрез лицензиран пощенски оператор на посочен точен адрес или по електронен път по реда на ЗЕУ в 15-дневен срок. Когато в едномесечен срок от датата на уведомяването те не са отстранени, длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 КСО издава разпореждане въз основа на наличните редовни документи и на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО. Видно от горната разпоредба, при липсващи или нередовни документи, които не могат да бъдат набавени и/или поправени от НОИ, следва да се предостави възможност на заявителя да представи редовни такива, респ. да попълни заявлението си с липсващи документи, като целта е удовлетворяване на искането на заявителя. В случая след подаденото заявление липсват данни в административната преписка заявителят да е уведомяван по какъвто и да е начин за резултатите от извършената проверка на документите му, а е постановен отказ поради недостатъчен осигурителен стаж на лицето. В нарушение на разпоредбата на чл.1,ал.5 от НПОС на жалбоподателя не е указана необходимостта да представи допълнителни документи за стаж ,както и да представи редовни документи за установяване на трудовия си стаж с оглед приетите такива като нередовни от осигурителния орган документи . Видно е, че ТП на НОИ-Видин е изискало служебно документи, но не е уведомило молителя за нередовностите и липсите, за да му предостави възможност същият да ангажира доказателства за удовлетворяване на претенцията му . Съобразно разпоредбата на чл. 1,ал.4 от НПОС административният орган дължи произнасяне едва след изтичане на срока на заявителя за представяне на документи, който е едномесечен и е съобразен с необходимостта същите да бъдат набавени от заявителя. Така възможност не е предоставена на жалбоподателя, което е следвало да бъде констатирано от горестоящия орган и същият да върне преписката за ново произнасяне при спазване на административно-производствените правила. Същото не е направено от горестоящия административен орган-ответник по делото, а напротив : видно от проведеното административно обжалване, жалбоподателят е представил доказателства-протокол за унищожаване на относими към решаване на спора доказателства, които не са надлежно обсъдени от горестоящия административен орган. Същият се е задоволил да изследва единствено съответствието на печатите в документите /не е ясно кой е приел за неистински/, не и обстоятелствата, които се установяват с представения от жалбоподателя протокол, установяващ унищожаване на ведомости в цех „Леярен“ за периода 55-99г., и да извърши допълнителна проверка за наличните в архивното стопанство ведомости, респ. да върне преписката на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване за ново произнасяне при спазване административно-производствените правила, разписани в наредбата, и изясняване на съществените обстоятелства, а именно запазени ли са разплащателни ведомости за процесния период за цеха, в който е работил жалбоподателят.

Оспореното решение е постановено и в нарушение на чл.35 от АПК, тъй като административният орган не е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за случая, не е изпълнил задължението си по чл. 36, ал. 1 от АПК да събере служебно всички доказателства, относими към конкретния случай, вследствие на което е нарушил основен принцип, залегнал в чл. 9, ал. 2 от АПК, а именно да събере всички необходими доказателства, независимо дали има искане от страните за това, а в конкретния случай и представените от жалбоподателя доказателства са налагали обстойна проверка на приетите от пенсионния орган обстоятелства. Съобразно чл. 36,ал.3 от АПК всички събрани доказателства следва да бъдат проверени и преценени от административния орган. Съобразно чл.34,ал.3 от АПК административният орган осигурява на страните възможност да изразят становище по събраните доказателства като им се предоставя срок за това, а при неосигуряване на такава възможност следва изрично да се отбележи причината за това . В случая са нарушени както общата разпоредба на АПК, така и специалната такава на чл.1,ал.5 от НПОС. Правото си да възрази срещу фактическите установявания на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване, и да представи доказателства, заявителят е упражнил едва при административното обжалване, но представените от него доказателства, от съществено значение за изхода на спора-протокол от 14.12.1999г., не са обсъдени от горестоящия орган по същество и не се преценявани относно обстоятелствата, които установяват. Видно е, че органът, въпреки предоставените доказателства в обратната насока, е приел безкритично отговора на ТП – София, началник отдел "Осигурителен архив", обективиран в писмо изх.№ 55А2-21-33/15.01.2020г., а именно, че " при извършена обстойна проверка в приетата разплащателна документация на „РЕЙЛКОМ“ЕАД /Железопътен завод/-гр.София за периода 01.01.1992г.-31.12.1996г. липсват данни за лицето Й.К.М.. Не е изискана информация за конкретно проверените документи . Не е изследван също така въпросът съхраняват ли се относимите разплащателни ведомости и изходящи дневници на въпросния работодател и вписани ли са в тях издадените удостоверения, които административният орган не е зачел. Установяването на тези обстоятелства е от съществено значение за правилното разрешаване на спора, а именно налице ли са разплащателни ведомости за конкретния период и цех, в който е работил жалбоподателят, тъй като видно от представеното писмено доказателство ведомостите за този период и цех са посочени като унищожени. Действително жалбоподателят не е намерен в предадените документи, но дали са предадени и съществуват релевантните за спора документи-разплащателни ведомости за процесния период и цех, не е установено от административния орган въпреки наведените такива възражения и представени доказателства при административното обжалване. Нарушението на разпоредбата на чл.1,ал.5 от НПОС във вр. с чл.34, чл.35 и чл.36 от АПК е самостоятелно основание за отмяна на оспорения административен акт, тъй като и в проведеното административно обжалване горните разпоредби не са съобразени, което изцяло е опорочило проведеното административно производство и е самостоятелно основание за отмяна на оспорения административен акт. При спазване на административно-производствените правила административният орган би достигнал до други правни изводи, видно от установените обстоятелства по делото.

Решението е незаконосъобразно и като постановено в нарушение на материалния закон.

Съобразно разпоредбата на чл.347 от КТ трудовата книжка е официален удостоверителен документ и като такъв обвързва съда с материалната си доказателствена сила относно удостоверените в нея обстоятелства. Пред съда е представен официално заверен препис на ТК, чиято истинност не е оспорена по реда на чл. 193 ГПК от процесуалния представител на административния орган. Същата, като редовна от външна страна, обвързва съда и административния орган относно удостоверените в нея обстоятелства. В подкрепа на горните изводи е и нормата на чл. 40, ал. 1 от НПОС, според която установяването на осигурителния стаж се извършва с трудови, служебни и осигурителни книжки, с документ по утвърден образец, издаден от осигурителя, и с данните по чл. 5, ал. 4 КСО. В приложената в пенсионната преписка трудова книжка работодателят е отразил с думи и цифри изслужено време на длъжността, вкл. и за спорните периоди . Съгласно чл.36, ал.3 от АПК всички събрани доказателства се преценяват от административния орган, а в случая е игнорирана материалната доказателствена сила на трудовата книжка на лицето. Нейната материална доказателствена сила като официален свидетелстващ документ не се опровергава и от обстоятелството, че е изпратена на РП с оглед съмнение в нейната истинност. По делото няма данни за образувано досъдебно производство и не се установява да е доказана неистинност на трудовата книжка на жалбоподателя, а в настоящето производство истинността на същата не е проверявана поради липса на оспорване. Освен това по аргумент от разпоредбите на чл.95,ал.2 от КСО във вр. с чл.96 от КСО съмнението в истинността на представени доказателства не може да послужи като основание дори за спиране на пенсията, а следва да бъдат представени доказателства за обстоятелства, които могат да доведат до нейното прекратяване съгласно чл. 96, ал. 1 от КСО . Същата се прекратява, когато отпадне основанието за получаването й. Видно от горните разпоредби, съмнението в истинността на представени доказателства не може да послужи като основание за отказ да бъде отпусната пенсия на лицето, чийто правен характер е аналогичен с този на прекратяването и следва да почива на доказана липса на основание.

Административният акт не може да почива на предположения, а на конкретно установени факти и обстоятелства. В този смисъл пренебрегването на доказателства поради съмнения за достоверността на данните в представените документи е в разрез с принципа за "истинност" залегнал в чл. 7, ал. 1 от АПК, според който административните актове се основават на действителните (а не на предполагаемите) факти от значение за случая. Доказателствената сила на представените документи не е оспорена в настоящето производство и не са събрани доказателства, установяващи тяхната неистинност. В тежест на административния орган е да подкрепи с убедителни доказателства констатациите си в административния акт, като същите не следва да почиват на предположения, какъвто е настоящият случай. Такива не са събрани и в настоящето производство, като събраните по делото доказателства не кореспондират с изложените от органа подозрения и опровергават същите.

Действително трудовата книжка и представените удостоверения, които също са официални свидетелстващи документи, неоспорени в съдебното производство по предвидения процесуален ред в ГПК, са вторични документи и записванията в тях се основават на разплащателните ведомости, но за да бъдат изключени от административния орган следва да са налице налични първични такива . В случая не се установява по делото, че са налични разплащателни ведомости за спорния период 1992-1996г. за цеха, в който е работил жалбоподателят. От представеният протокол от 14.12.1999г., назначената по делото експертиза и служебна справка на официалната страница на НОИ с публикувани периоди с налични ведомости на осигурителите с прекратени права, се установява че не се съхраняват ведомостите за цех „Леярен“ за процесния период, тъй като, видно от протокола, са унищожени при пожар през 1999г. Удостоверенията са издадени през 1997г. и при липса на други основания за изключването им като неистински тяхната доказателствена сила като официални свидетелстващи документи, издадени въз основа на наличната до 1999г. документация, следва да бъде зачетена. Липсата на разплащателни ведомости би обосновала извод за несъответствие на издадените УП с първичните документи само в случай, че същите са издадени след тяхното унищожаване, какъвто не е настоящият случай. В този смисъл са всички събрани по делото доказателства вкл. и изслушаната съдебно-икономическа експертиза, от която също съдът приема, че не са налице разплащателни ведомости за процесния период за цеха, в който е полагал труд жалбоподателят. Във връзка с този извод на съда следва да се има предвид и следното : В случая жалбоподателят е поискал назначаване на експертиза именно с цел да установи, че относими ведомости за периода не съществуват като унищожени при пожара, за който е представил доказателства пред административния орган, като със същата се домогва да установи отрицателен факт. Подлежат на установяване обаче единствено положителни факти, поради което в тежест на административния орган е да установи, че относими разплащателни ведомости съществуват, като въз основа на тези съществуващи ведомости следва да се установи дали жалбоподателят е вписан в тях или не. В случая тези обстоятелства не са установени от административния орган. Напротив, още в административното обжалване жалбоподателят е ангажирал доказателства, че такива няма, с което е разколебал направения извод от пенсионния орган, че не фигурира в разплащателните ведомости, но вместо да събере доказателства в тази насока, а именно да се извърши наистина надлежна и обстойна проверка какви ведомости са запазени и дали са запазени тези на цех „Леярен“ за спорния период същият е установил разминаване между печатите . Подходено е формално, пасивно и субективно и не е извършена обективна и пълна проверка в съответствие с разпоредбите на чл.35 и чл.36 от АПК. Както в административното производство, така и в съдебното, ответникът се позовава на посоченото вече писмо от ТП на НОИ-София, но още първоначално същото не е представлявало надлежно доказателство, че съществуват относими за конкретното лице ведомости, още по малко удостоверява извършена обстойна проверка. Обстоятелството, че осигурителят е включен в регистър на рискови осигурители, не освобождава административния орган от задължението да извърши пълна проверка на наличните документи, при установяване на нередовност или липсващи такива да събере служебно при възможност документите, а при невъзможност да предостави възможност на заявителя да представи такива в определения в чл.1,ал.5 от НПОС срок, едва след което да се произнесе по заявлението. Нарушението на горните административно-производствени правила е съществено, като същото е допуснато както от органа, издал разпореждането, така и от горестоящия административен орган.

Предвид горното решението, ведно с потвърденото с него разпореждане, следва да бъдат отменени и делото следва да се върне като преписка за ново произнасяне на органа, издал разпореждането.

При новото разглеждане на делото административният орган следва да има предвид разпоредбата на чл.347 от КТ, като съобрази, че трудовата книжка и УП се ползват с материална доказателствена сила до установяване на обратното със съответните процесуални способи. В случая същите не бяха оспорени от процесуалния представител на ответника, поради което обвързват съда да приеме същите за действителни . Същите могат да бъдат изключени от доказателствата само чрез сравняването им с други безспорни такива- в случая с първични документи, но само при наличие на такива относими за цеха, длъжността и периода, посочени в документите на жалбоподателя. При липса на такива, доказателствената сила на вторичните документи следва да бъде зачетена . При установяване на недостиг на трудов стаж следва да бъде дадена възможност на жалбоподателя да представи доказателства по реда на чл.1,ал.5 от НПОС.Видно от доказателствата по делото, при зачитане на незачетения от ответника трудов стаж -5 години първа категория и приравняването му към трета трудовият стаж на жалбоподателя би възлязъл на 36г. 01м.20дни, което е под изискуемиая стаж от 38 години и 8 месеца съгласно чл.68,ал.1 от КСО, но пък биха били налице предпоставките на чл.68б,ал.2 от КСО.

Видно от горното така положеният труд като II категория е зачетен съобразно наличните писмени доказателства и същият е именно 11г.02м.22дни.

 В случая от органа са наведени доводи, че удостовереният доход в Удостоверение обр.УП2 №XIV-892/06.01.1997г. е нереално висок, тъй като не съответства на записванията в трудовата книжка за същия период, като нереално висок е и посоченият коефициент за длъжността, като видно е, че самият административен орган цени ТК като годно за сравнение доказателствено средство. Действително съдът констатира, че е налице различие в посочената сума за един и същ период, но при записванията в ТК е отразено основно трудово възнаграждение, а в посоченото удостоверение брутна сума, а дали същата и посоченият коефциент са нереално високи са твърдения на административния орган, за които той не ангажира доказателства, а съдът не разполага със специални знания. Доколкото обаче това касае размера на пенсията, това обстоятелство е ирелевантно в настоящето производство, тъй като правният спор е придобито ли е от лицето право на пенсия, а не за нейния размер. Осигурителният доход не е предмет на изследване в настоящето производство , поради което и съдът не следва да се занимава с редовността на записванията в посоченото удостоверение при липса на надлежно оспорване на удостоверението. Във връзка с установяване на осигурителния стаж относно спорния период от жалбоподателя са представени ТК и Удостоверение обр.УП2 №XIV-893/06.01.1997г., които като официални свидетелстващи документи следва да бъдат зачетени при липса на други документи за сравняване на отразените в тях обстоятелства и при липса на основание за изключването им като неистински, установено по надлежния ред.

Предвид горното обжалваното решение и потвърденото с него разпореждане следва да бъдат отменени, а на основание чл. 173, ал. 2 от АПК делото следва да бъде изпратено като преписка на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО при ТП на НОИ Видин за ново произнасяне по заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст с вх. № 2113-05-749/20.11.2019г. по описа на ТП на НОИ Видин, подадено от Й.К.М.,  при съблюдаване на дадените с настоящото решение указания по тълкуването и прилагането на закона.

При посочения изход на спора на основание чл. 120, ал. 2 от КСО на жалбоподателя се дължат извършените разноски за производството в размер на 1200 лв, от които 400 лв заплатени за експертиза по делото и 800 лв, заплатени за адвокатско възнаграждение.

Предвид горното и на основание чл. 173, ал. 2 от АПК, Административен съд-Видин

 

 

                             Р Е Ш И:

 

 

ОТМЕНЯ Решение №2153-05-3/15.05.2020г. на Директора на Териториално поделение на НОИ-Видин и потвърденото с него Разпореждане   №**********/20.03.2020г. на Ръководител “ПО“ при ТП на НОИ - Видин, с което на Й.К.М. е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.

ИЗПРАЩА преписката на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване при Териториално поделение на НОИ Видин, за ново произнасяне по заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст с вх. № 2113-05-749/20.11.2019г. по описа на ТП на НОИ Видин, подадено от Й.К.М., при съблюдаване на дадените с настоящото решение указания по тълкуването и прилагането на закона.

ОСЪЖДА Териториално поделение на НОИ - Видин, да заплати на Й.К.М. *** направените по делото разноски в размер на 1200 лева.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в четиринадесет дневен срок от съобщаването му на страните.

Препис от решението да се изпрати на страните.

 

 

                          Административен съдия :