Р Е
Ш Е Н
И Е
град София, 18.06.2020 година
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД - НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ, първи въззивен състав, в публично съдебно
заседание, проведено на първи юни през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА НИКОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. АНЕЛИЯ ИГНАТОВА
2. БОРЯНА ГАЩАРОВА
при секретаря Радиана Андреева, като разгледа докладваното от съдия
Игнатова ВНОХД № 10 по описа за 2020 г. на СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, за да се
произнесе, взе предвид следното:
С присъда № 46/19.04.2019 г.,
постановена по НОХД № 30/2018 г., състав на РС Ихтиман е признал подсъдимите С.М.К.
и А.Г.М. за невиновни в това на 18.12.2015 г. за времето от 16.00 часа до 17.30
часа в землището на град Костенец, местността „Бальова
махала“, обл. Софийска, действайки в съучастие като съизвършители помежду си да са отнели чужди движими вещи –
два броя коне от мъжки пол от порода „Арденец“ – един
кон на възраст около три години на стойност 1000 лева и един кон на възраст
около четири години на стойност 1000 лева, на обща стойност 2000 лева, от
владението на Г.Л.К. без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги
присвоят, като ги оправдал по повдигнатото на всеки от тях обвинение за
престъпление по чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК.
С присъдата е отхвърлен изцяло като
неоснователен предявеният от Г.Л.К. против подсъдимите С.М.К. и А.Г.М.
граждански иск, с който се претендира те да бъдат осъдени солидарно да заплатят
сумата от 2000 лева, представляваща обезщетение за причинените от
престъплението имуществени вреди, ведно със законната лихва върху нея, считано
от 18.12.2015 г. до окончателно изплащане на задължението.
В срока по чл. 319 от НПК чрез повереника адв. Б.П. от САК е
постъпила въззивна жалба срещу присъдата от частния
обвинител и граждански ищец Г.К.. В жалбата се твърди неправилност и
незаконосъобразност на съдебния акт, както и постановяването му в нарушение на
закона и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
накърняващи интересите на жалбоподателя.
Иска се отмяна на постановената
присъда и постановяване на нова (въззивна) такава, с
която подсъдимите да бъдат признати за виновни по обвинението и гражданският
иск бъде уважен в целия му предявен размер.
В съдебно заседание пред въззивния съд депозираната жалба се поддържа от повереника адв. П. на изложените
в нея основания.
Частният обвинител и граждански
ищец К., редовно призован, не се явява пред СОС.
РП Ихтиман и подсъдимите не са
взели становище по въззивната жалба на частния
обвинител и граждански ищец К..
В съдебно заседание пред въззивния съд представителят на СОП прокурор Цекова счита
присъдата на първоинстанционния съд за правилна,
законосъобразна и обоснована. Сочи се, че събраните доказателства, разгледани в
тяхната съвкупност, не налагат безспорния извод за извършване на престъплението
от двамата подсъдими. Прави се анализ на доказателствената
съвкупност и се твърди, че без отговор е останал въпросът чии са проследените
от свидетелите следи от стъпки. Сочи се, че дори да се приеме, че двамата
подсъдими са умъртвили конете, то доказателствата по делото не установяват те
да са ги откраднали, тъй като по дрехите на подсъдимия М., който е установен на
мястото, няма следи
от конска кръв, а по брадвите и ножовете няма дактилоскопни
следи и такива от биологичен произход от подсъдимите. Подчертава се, че
осъдителната присъда не може да почива на предположения, поради което
постановената оправдателна такава следва да бъде потвърдена.
Защитникът на подсъдимите адв. С. пледира пред въззивния
съд за потвърждаване на присъдата, като същевременно изразява несъгласие с част
от изводите на първоинстанционния съд и приетата от
него фактическа обстановка – досежно липсата на
подробно обсъждане на противоречията в гласните доказателства; вписването като поемни лица на лица, които не са имали това качество;
липсата на подписи на част от протоколите по досъдебното производство; непредставянето
от частния обвинител и граждански ищец на писмени доказателства за
собствеността на конете; необсъждането на депозираните от подсъдимите
обяснения; както и приетото от съда, че не се установява къде са се намирали
двамата подсъдими по времето, когато е извършено престъплението. Сочи се, че
първостепенният съд е подминал без коментар и обстоятелството, че по дрехите и
по обувките на подсъдимите не са намерени биологични следи от конете.
Твърди се от защитника, че не
се доказва извършването на каквито и да било конкретни действия от подсъдимите,
чрез които да е осъществено изпълнителното деяние на престъплението по чл. 194,
ал. 1 от НК. Атакуваната първоинстанционна присъда се
счита за постановена въз основа на правилно възприета фактическа обстановка и
законосъобразно направени правни изводи, макар и да не е напълно обоснована.
Подсъдимите С.К. и А.М. се
присъединяват към становището на защитника си, а в последната си дума пред съда
всеки от тях прави изявление за потвърждаване на първоинстанционната
присъда.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, след като
прецени доводите на страните, материалите по делото и съдопроизводствените
действия на първоинстационния съд, и като служебно
провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт, намери за установено
следното:
Срещу всеки от подсъдимите С.М.К. и А.Г.М.
с внесения за разглеждане от РС Ихтиман
обвинителен акт е
повдигнато обвинение в това, че на 18.12.2015 г. за времето от 16.00 часа до
17.30 часа в землището на град Костенец, местността „Бальова
махала“, обл. Софийска, действайки в съучастие като съизвършители помежду си са отнели чужди движими вещи – два броя коне от мъжки пол от
порода „Арденец“ – един кон на възраст около три
години на стойност 1000 лева и един кон на възраст около четири години на
стойност 1000 лева, на обща стойност 2000 лева, от владението на Г.Л.К. без
негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвоят – престъпление по
чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК.
По делото е приет за съвместно
разглеждане предявеният от Г.К. против подсъдимите А.М. и С.К. граждански иск,
с който се иска те да бъдат осъдени солидарно да заплатят на К. сумата от 2000
лв., представляваща обезщетение за причинените с престъплението имуществени
вреди, ведно със законната лихва от датата на деликта
до окончателното изплащане на сумата.
При собствена преценка на
събраните в хода на проведеното пред първата инстанция наказателно производство
доказателства, настоящата съдебна инстанция намери за установена следната
фактическа обстановка:
Подсъдимите С.К.
и А.М. били
приятели.
През месец декември на 2015 година свидетелят Г.К.
работел като извозвач на дърва във фирмата на свидетеля Камен Цветанов.
Дейността по извозване била извършвана посредством използването на коне, една част
от които собствени на свидетеля К., а друга - на свидетеля Цветанов. След
работа конете нощували в района на м. „Бальова
махала“, отстояща на около 10 км. от град Костенец.
На 18.12.2015 г.
свидетелят К. приключил работа и около 16.00 часа прибрал конете, като ги
пуснал на обособеното с електропастир пасище. Същата
вечер по неустановено време в интервала от 16.00 до 19.00 часа свидетелят К. видял пресни следи от два подковани коня, придружени
от човешки дири, които водели от пасището в посока сметището на гр. Костенец. Когато
проверил конете на пасището, свидетелят установил, че липсват два от неговите.
Тогава той се обадил по телефона на свидетеля Камен Цветанов и му съобщил за
липсата на конете.
От своя страна
свидетелят Камен Цветанов, който по същото време се намирал в гр. Момин проход,
тръгнал в описаната от свидетеля К. посока и малко преди сметището на гр.
Костенец забелязал пресни конски изпражнения. Свидетелят продължил по черния
път в посока с. Костенец и когато достигнал до асфалтовия път, видял джип и два
леки автомобила, които потеглили в посока „Мадана“.
Свидетелят Камен Цветанов решил да ги последва, но стигайки до края на
асфалтирания път преценил, че не може да продължи по-нататък със своя лек
автомобил, при което спрял и позвънил по телефона на брат си – свидетеля Иво
Цветанов, с молба да дойде с джипа си при него.
Свидетелят Иво Цветанов
изпълнил молбата на брат си, пристигнал при него до черния път зад сметището и
двамата продължили заедно към място, известно им от предишен случай с откраднат
и заклан кон. Пътувайки двамата свидетели забелязали светлини в нивите, а
когато приближили към тях, установили два паркирани леки автомобила – червен на
цвят марка „Опел“, модел „Астра“ с рег. № С 8723 ХС и
сив на цвят марка „Опел“ модел „Вектра“ с рег. № СО
9632 АС. До автомобилите се намирали двамата подсъдими С.К. и А.М.. След
зададения от свидетелите въпрос какво правят там и къде са конете им
подсъдимият М. заключил посредством дистанционно управление лекия автомобил „Астра“ и застанал до него, а свидетелят Иво Цветанов и
подсъдимият К. се сборичкали, като след това последният успял да избяга в
полето. Подсъдимият М., който продължил да стои до заключения автомобил, бил
задържан от братята Цветанови.
На мястото
пристигнал повикан от свидетеля Камен Цветанов полицейски екип, в състав
свидетелите Светлин Петров и Атанас Генев, служители на РУ на МВР Костенец. На
около 20 метра пред автомобилите полицейските служители видели труповете на два
коня и повикали дежурната оперативна група, която извършила оглед на
местопроизшествие, на който присъствал и свидетелят Николай И. – ветеринарен
лекар. В багажника на лекия автомобил „Опел Вектра“
били открити брадва и ножове, найлонови чували, пластмасови кофи с капаци
мобилен телефон и фенер, а на предната седалка на автомобила имало черна кожена
чанта с личните документи на подсъдимия К.. Найлонови чували били открити и в
другия лек автомобил. В протокола за оглед на местопроизшествие били описани и
намерените мъртви коне – съответно мъжки на възраст около 4 години, кафяв на
цвят с бяла ивица на челото, със следа от удар в областта на челото и порезна
рана, с вързани предни крака и мъжки на възраст около 3 години, кафяв на цвят
със следа от удар и вдлъбнатина в областта на челото му. И двата конски трупа
били още топли. Конете били разпознати от пристигналия междувременно свидетел К.
като липсващите от пасището, негова собственост. Заедно със свидетеля К. на
мястото дошъл и племенникът му – свидетелят Иван Кръстев.
Фактическата обстановка,
възприета от настоящия съдебен състав, съвпада почти изцяло с фактическите
констатации на първостепенния съд, почиващи на вярна интерпретация на събраните
гласни и писмени доказателства и доказателствени
средства.
Въззивният съд счита, че не се установява
от доказателствената съвкупност обстоятелството кой
първи е забелязал конските дири и съответно липсата на двата коня. Показанията
на свидетеля Г. Захариев, който твърди, че при изчезването на конете вече не е
работил при свидетеля К., противоречат в тази им част на заявеното от свидетеля
К., според когото именно Захариев му е съобщил за изчезването на конете. В един
по-късен момент от съдебното следствие, вече в проведените между свидетеля К. и
свидетелите Захариев и Яначков очни ставки,
свидетелят К. заявява, че никой не му е казвал за изчезването на конете, а той самият
е видял следите им. Поради изтеклия значителен период от време от процесната дата, макар да е безспорно, че свидетелят К. е
видял конските дири и е проследил посоката им, то установяването на
обстоятелството дали първоначално той или някой друг го е сторил вече не би
могло да бъде доказано с начините и методите в НПК, а и на практика това не е
от съществено значение.
Въззивният съд не се съгласява с извода,
направен в мотивите към контролираната присъда, че свидетелят Г.К. е
констатирал липсата на двата коня около 17.30 часа. Събраните гласни
доказателства относно конкретния час са противоречиви, като първоначално
свидетелят К. заявява пред съда, че това е станало около 19 часа, докато
впоследствие в проведената очна ставка
между него и свидетеля Яначков очна ставка вече
твърди, че не знае в колко часа е забелязал дирите. При наличните противоречия
и след анализ на събитията, които са последвали установяването на липсата на
конете, въззивният съд достигна до извода, че свидетелят
К. е забелязал конските дири извън пасището в някакъв неустановен момент в интервала
между 16.00 часа и 19.00 часа на 18.12.2015 г., а кражбата на конете също е
извършена в рамките на този период.
Въззивният съд се съгласява с
възражението на защитника адв. С., че противно на
приетото от първоинстанционния съд, от събраните писмени и гласни доказателства в хода на
съдебното следствие се установява къде са се намирали и какво са правели
подсъдимите К. и М., при това не само във времето, за което им е предявено
обвинението (от 16.00 до 17.30 часа), но и в установения от въззивния
съд и посочен по-горе период до 19.00 часа. Така обясненията на подсъдимия К.,
че тогава се черпели със свидетеля Светослав И., който през деня му правел
дюшеме на лятната кухня и после го откарал до гр. Костенец, откъдето се
прибирал към дома си по черния път покрай сметището, там автомобилът му затънал
и това наложило да повика на помощ подсъдимия М., кореспондират изцяло с
показанията на свидетеля Светослав И.. За свидетеля Светослав И. не се
установява по делото, а и не се твърди да е в такива предхождащи случая или последващи го близки взаимоотношения с подсъдимия К., които
да провокират депозирането на неверни показания в подкрепа на защитната теза на
последния. Обясненията на подсъдимия М., че като служител на „Борекс транс“ АД (шофьор на маршрутно такси в град София) същия
ден е бил на работа докъм 20 часа и едва след това е тръгнал заедно със
свидетеля Александър М. (също шофьор във фирмата) към дома си в с. Костенец, се
подкрепят от приобщените писмени доказателства от „Борекс
транс“ АД служебна бележка, трудова книжка, пътни листа за датите 17 и
18.12.2015 г., а и от показанията на свидетелите Йордан Алексиев и Румелин Виденов, също служители на дружеството.
От друга страна, обясненията на двамата
подсъдими кореспондират помежду си и взаимно се допълват относно обстоятелството,
че при обаждането за помощ от страна на подсъдимия К. подсъдимият М. все е
пътувал към дома си след работа и това наложило първият подсъдим да го изчака в
района на сметището.
Заявеното от
подсъдимите, че в района на сметището освен тях са се намирали и други
неустановени в хода на съдебното следствие лица, се установява и от показанията
на свидетелите Камен и Иво Цветанови. Така свидетелят Камен Цветанов съобщава,
че преди да стигне дотам се е разминал с три бързо движещи се автомобила, за
което съобщил на брат си, а последният твърди пред съда, че когато „хванали“
подсъдимите, множество фарове на автомобили излезли от тъмното и се отправили в
посока към с. Костенец. Присъствието на неустановени лица в района се
потвърждава и от показанията на свидетеля Яначков,
който придружил свидетеля К. до сметището и твърди, че по пътя ясно видял
дирите от конете и до тях следи от двама души, обути в спортни обувки тип
„маратонки“ - докато от една страна в процесната нощ
подсъдимият М. е бил обут с ботуши, а от друга всеки от двамата подсъдими се е
придвижвал не пеша, а с автомобила си.
Действително, в
автомобилите на подсъдимите са установени вещи, които е възможно да бъдат
използвани за клане, разфасоване и пренасяне на части от животни (брадва,
ножове, кофи, найлонови чували и др.). Тези вещи, обаче, биха могли да се
ползват и с друго предназначение, а заключенията по допуснатите в хода на
наказателното производство експертизи на веществени доказателства не свързват
тях или предадените с протокол за доброволно предаване от подсъдимия М. дрехи и
ботуши с престъплението, за което е предявено обвинението в настоящия случай. Освен
това, според свидетеля Светослав И.,
кофите и инструментите от извършвания от него ремонт в дома на подсъдимия К.
останали в автомобила на подсъдимия, като при предявяването от съда на
веществените доказателства кофи от латекс свидетелят заявява, че и неговите
били такива, макар да не е сигурен дали са именно предявените му.
Обясненията на
подсъдимия К., че когато след появата на братята Цветанови избягал, телефонът
му останал в автомобила и затова не се обадил в полицията за извършеното върху
подсъдимия М. нападение от братята Цветанови, както и че в автомобила останал и
фенерът, с който светел да го види повиканият на помощ подсъдим М., се
подкрепят от установеното при извършените огледи на местопроизшествие и на
вещественото доказателство автомобил „Опел“ модел „Вектра“
с рег. № СО 9632 АС.
Не е опровергано
от доказателствата по делото и заявеното от подсъдимия М., че е колекционер на
ножове и освен това купува и ремонтира такива и част от тях след това продава
на пазара в град Пазарджик в почивните дни, с което обстоятелство се обяснява
наличието на ножове в багажника на автомобила му.
Въззивният съд намира за неоснователно
направеното от защитника на двамата подсъдими възражение пред въззивния съд, че частният обвинител и граждански ищец К.
не е представил по делото писмени доказателства за собствеността на конете.
Напротив, по делото са представени писмени доказателства паспорти на коне с
имена Боян и Калин, в които К. е записан като собственик.
Огледите на
веществени доказателства са извършени по правилата на НПК, в присъствието на поемни лица, а обстоятелството, че поемните
лица А. Николчов, Мартин Хаджийски, Б. Манчев, Иван Велчов
и Павлина Лоза, разпитани като свидетели в хода на съдебното следствие, не си
спомнят в детайли извършеното в тяхно присъствие действие по разследването, не
опорочава самото действие, в каквато насока се релевират
доводи от защитата на подсъдимите.
По делото са
приобщени и показанията на свидетелите Съртлийска
(живуща на семейни начала със свидетеля Камен Цветанов), Миликина
(съпруга на подсъдимия М.), Мартин К. (син на подсъдимия К.), Костадин Терзиев,
Румен Даков и А. Бояджиев, които на практика не допринасят за изясняване на
обективната истина по делото, поради което съдът не ги обсъжда при формиране на
изводите си.
Настоящата инстанция се съгласява изцяло с изводите на първостепенния съд, че при тези обстоятелства и след цялостен анализ на събраните гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, от тях не може да се направи извод, че всеки от подсъдимите К. и М. е осъществил посочените в обвинителния акт действия по отношение на конете, собственост на частния обвинител и граждански ищец Г.К.. Събраната доказателствена съвкупност установява само и единствено, че двамата подсъдими и техните автомобили около 21.00 часа на 18.12.2015 г. са се намирали в района на сметището на гр. Костенец, но не и че преди това подсъдимите са извършили действия по отнемане на двата инкриминирани коня от владението на частния обвинител и граждански ищец Г.К.. Предприетата от подсъдимия К. инициатива за овъзмездяване на причинените от престъплението вреди, в каквато насока са налице гласни доказателства, съпоставена с установените фактически положения също не допринася за извод относно съдържанието на противоправното поведение на този подсъдим.
Налага се заключението, че
обвинението по чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, повдигнато спрямо всеки от подсъдимите е недоказано от обективна страна и
същите следва да бъдат признати за невиновни и оправдани по него - в какъвто смисъл е и решаващият правен извод
на първоинстанционния съд. Вътрешното убеждение на
съда не се основава на произволно възприети фактически положения, а на сериозен
и задълбочен, макар и сравнително лаконичен анализ на събраните доказателства.
Показанията на свидетелите и данните от останалите доказателствени
средства са били обсъдени съобразно предписанията на чл. 305, ал. 3 от НПК, като
действителното съдържание на нито едно доказателство не е тълкувано превратно.
Достоверността им е била преценявана на базата на вътрешната им логичност,
взаимна обвързаност и съпоставяне помежду си.
Предвид
изводите на съда за необходимостта от оправдаване на двамата подсъдими по
обвинението, законосъобразно и правилно предявеният граждански иск е отхвърлен
изцяло като неоснователен.
Направените
по делото разноски от органите на досъдебното производство и от районния съд
следва да останат за сметка на държавата.
По изложените съображения и на основание чл. 334, т. 6, вр.чл. 338 от НПК, Софийски окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
присъда №
46/19.04.2019 г., постановена по НОХД № 30/2018 г. на РС Ихтиман.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:…………….
ЧЛЕНОВЕ: 1:………………
2:………………