Р Е Ш Е Н
И Е
гр. София, 06.03.2025г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-1 състав, в публичното заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
СЪДИЯ: Екатерина Стоева
при секретаря Весела Станчева разгледа
гр.д. № 13535 по описа за 2019г. на
съда и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба
на „Б.Д.“ ЕАД *** с предявени против К.Ф.П., гражданин на Великобритания, осъдителни
искове по чл.430 ТЗ вр. чл.79 ЗЗД за сумата 29 704.45 евро-главница по
договор за кредит от 14.07.2006г., сумата 4659.89 евро-възнаградителна лихва за
периода 14.09.2017г.-16.10.2019г., сумата 155.25 евро-неустойка за забава по
чл.92 ЗЗД за периода 15.09.2017г.-16.10.2019г. и сумата 33.25 евро-неплатени премии по застраховка на обезпечено
имущество, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на исковата
молба до изплащането.
Твърденията са за сключен договор за кредит
от 14.07.2006г., по силата на който ищецът предоставил на
ответника-кредитополучател кредит за покупка на недвижим имот в размер на 47269
евро с поето задължение за връщане на погасителни месечни вноски за срок от 240
месеца, ведно с възнаградителна лихва. Месечни вноски в погашение на кредита
били плащани до 14.08.2017г., а на
14.09.2017г. вноската била платена частично. Впоследствие ответникът
преустановил плащанията, като към 17.10.2019г. не били погасени 28 бр. вноски в
общ размер на 9 626.68 евро. Поради неизпълнение на договорното задължение
и съобразно уговореното в договора заявява с исковата молба, че обявява кредита
за предсрочно изискуем и претендира всички възникнали по него неплатени задължения.
Ответникът, чрез назначения по
чл.47, ал.6 ГПК особен представител, изразява становище за неоснователност на
исковете. Поддържа, че не е настъпила
предсрочна изискуемост поради липса на отправено преди подаване на исковата
молба изявление от банката. Навежда възражение, че клаузите по т.7.1, т.7.2 и
т.18.1, б.“а“ и „б“ от договора не са индивидуално уговорени и нищожни като
неравноправни по ЗЗП, тъй като позволяват на кредитора по свое усмотрение да
изменя уговорения размер на лихвата и главницата.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните и прецени доказателствата по делото, намира следното:
Не се спори сключването на
14.07.2006г. на договор, по силата на който ищецът „Б.Д.“ ЕАД се задължил да
предостави на ответника кредит в размер на 47 269 евро за покупка на
недвижим имот, срещу поето от кредитополучателя задължение за погасяване за
срок от 240 месеца, считано от усвояването до 14.08.2026г. на равни месечни
вноски по погасителен план. Кредитът е усвоен в пълен размер на 14.08.2017г.
В т.7.1 от договора е предвидено кредитополучателят
да заплаща възнаградителна лихва в размер, определян от банката периодично,
който към датата на сключване на договора е 7%, а промяната й от кредитора е
задължителна за страните. Според т.7.2 при промяна на лихвения процент
кредиторът определя нов размер на месечната погасителна вноска, за което
предоставя на кредитополучателя актуализиран погасителен план.
Съгласно т.18.1, б.“а“ от
договора при неплащане на падежна дата на дължимата /цяла или част/ месечна
лихва, остатъкът от кредита се олихвява с прилагания лихвен процент по т.7.1
увеличен с наказателна надбавка от 3%, считано от падежната дата, съответно т.18.1,
б.“б“ при неплащане на дължима /цяла или част/ месечна вноска по главница,
невнесената дължима сума се олихвява с прилагания лихвен процент по т.7.1 увеличен с
наказателна надбавка от 10%, считано от падежната дата.
В т.18.2 е предвидено, че при
допусната забава в плащанията на главница и/или
на лихва над 90 дни, целият остатък от кредита става предсрочно изискуем
и се отнася в просрочие. До предявяване на молбата за събирането му по съдебен
ред остатъкът от кредита се олихвява с прилагания лихвен процент по т.7.1
увеличен с наказателна надбавка от 10%.
Клаузата на т.19.1 от договора
регламентира случаите, в които банката има право да превърне кредита в
предсрочно изискуем, един от които е при всяко неплащане в срок на уговорените
погашения по лихви и/или главница, като изискуемият кредит се отнася в
просрочие и олихвява по реда на т.18.2.
От приетото заключение на вещо лице по
ССч.Е се установява, че ответникът е погасил вноските до 14.08.2017г.
включително. Последното плащане по кредита е на 14.09.2017г. от 245.52 евро, с
която сума погасена възнаградителната лихва по вноската с падеж 14.09.2017г. и
част от главницата в размер на 59.49 евро. След тази дата до подаване на
исковата молба 17.10.2019г. не са били извършвани плащания на 26 месечни вноски
с настъпил падеж. От това следва, че ответникът е в неизпълнение на задължението
за връщане на кредита поради забава повече от 90 дни, което съставлява
основанието по т.18.2 от договора за предсрочната му изискуемост.
Съгласно т.2 от ТР №
3/2017г. и т.18 от ТР № 4/2013г., двете
на ОСГТК на ВКС, предсрочната изискуемост на вземане по договор за кредит,
уредена в чл.432 ТЗ, е по правната си същност преобразуващо право на кредитора
за изменение на договора и, за разлика от общия принцип по чл.20а, ал.2 ЗЗД,
настъпва с волеизявление само на едната от страните. Изменението засяга срока за изпълнение на задължението за
връщане на предоставената парична сума, като от срочен договорът се преобразува
в безсрочен с отпадане занапред действието на погасителния план, ако е било
уговорено кредитът да се връща на вноски. Волеизявлението на кредитора следва
да достигне до длъжника и поражда действие при наличие обективните предпоставки
за предсрочна изискуемост, уговорени в договора или предвидени в закона. В този
случай, поради изгубване преимуществото на срока /чл.71 ЗЗД/, длъжникът дължи
изпълнение на всички задължения по договора.
Относно начина на обявяване е
формирана съдебна практика, според която исковата молба може да има характер на
волеизявление на кредитора, че счита кредита за предсрочно изискуем и с
връчване препис от нея се счита съобщена на ответника /длъжника/, ако
относимите към настъпването й факти са се осъществили към деня на подаване на
исковата молба /Решение № 77/10.05.2016г. по т.д.№ 3247/2014г., ВКС, ІІ т.о.,
Решение № 10/25.02.2020г. по т.д.№ 16/2019г. на ВКС, II т.о., Решение № 86/27.10.2020г.
по т.д.№ 2118/2019г. на ВКС, I
т.о., Решение № 60110/04.03.2022г. по т.д.№
772/2020г. на ВКС, I т.о. и др./. Надлежно връчване е налице и в хипотеза на процесуално
представителство от особен представител по чл.47, ал.6 или чл.48, ал.2 ГПК, тъй
като назначаването му винаги е
предпоставено и последица от редовно връчване на книжата по реда на ГПК.
В случая банката не е отправила
писмено изявление за предсрочна изискуемост преди подаване на исковата молба, а
такова волеизявление е обективирано в нея. Препис е връчен на ответника по реда
на чл.48 ГПК с обнародване обявлението в ДВ бр.24/25.03.2022г. и подаден в
законовия срок от назначения особен представител писмен отговор на 10.10.2022г.,
поради което обявената по този начин предсрочна изискуемост е произвела правно
действие.
Упражненото
от банката право за обявяване кредита за предсрочно изискуем води до изменение
на договора, изразяващо се в изискуемост на всички произтичащи от договора
вземания в пълния дължим размер, което обхваща и вноските с ненастъпил падеж.
По
възражението за неравноправни клаузи
Кредитополучателят има качеството
потребител по смисъла на §13, т. 1 от ДР на ЗЗП, а банката-ищец търговец по
§13, т.2 от ДР на ЗЗП, поради което сключеният договор за кредит от 14.07.2006г.
се определя като потребителски и спрямо него са приложими разпоредбите на ЗЗП.
Съгласно чл.143 ЗЗП неравноправна клауза в договор,
сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата
и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, с изброяване в т.1-19
хипотезите, при които е налице такава неравноправност, без то да е
изчерпателно. Такива клаузи на основание чл.146, ал.1 ЗЗП са нищожни с изключение
на случаите, когато са уговорени индивидуално. По аргумент от чл.146, ал.2 ЗЗП
последното означава клаузите от договора да са последица от насрещно
съгласувана воля на страните, формирана на база проведени преговори и
информиран избор. Разпоредбата на чл.147, ал.1 ЗЗП изисква клаузите на
договори, предлагани на потребителите, да бъдат съставени по ясен и
недвусмислен начин, като при съмнение относно смисъла на определено условие то
се тълкува по благоприятен за потребителя начин /ал.2/.
В константната практика на ВКС се приема, че уговорката в
договор за банков кредит, която предвижда възможност на банката за едностранна
промяна на договорения лихвен процент
въз основа на непредвидено в самия договор основание и когато такова
изменение не е свързано с обективни обстоятелства, които са извън контрола на
доставчика на услугата, е неравноправна по общата дефиниция на чл.143 ЗЗП.
Методът на изчисление на съответния лихвен процент трябва да съдържа ясна и
конкретно разписана изчислителна процедура, посочваща вида, количествените
изражения и относителната тежест на всеки от отделните компоненти. Когато
потребителят не е получил предварително достатъчно конкретна информация за
критериите, обективните фактори и начина, по който банката може едностранно да
промени цената на доставената му финансова услуга, както и когато
методологията, създадена от банката по свои вътрешни правила, не е част от
договора за кредит, не може да се счита за добросъвестна с оглед чл.143 ЗЗП.
Оспорените клаузи на т.7.1 и т.7.2 се отнасят до
възнаградителната лихва и нейната промяна. В т.7.1 е посочено, че
кредитополучателят заплаща възнаградителна лихва определяна периодично от
банката, чийто размер в деня на сключването му е 7%, като промяната на лихвата
от кредитора е задължителна за страните, съответно в т.7.2, че при промяна на
лихвения процент се променя и размера на месечната погасителна вноска. Договорът
не съдържа начина и условията, при които банката определя лихвения процент и
неговата промяна. Предвид това съдът намира, че тези клаузи са неравноправни по
смисъла на чл.143, ал.1, т.10 ЗЗП, защото дават възможност на банката
едностранно да изменя размера на възнаградителната лихва на непредвидени в
договора обстоятелства. Видно от
заключението на вещото лице по ССч.Е след сключване на договора, считано от
21.10.2008г. е начислявана лихва в по-голям размер 7.50% при липса на
доказателства по какви причини е била увеличена, нито са наведени твърдения от
ищеца това увеличение да се дължи на обстоятелства, върху които не би могъл да
влияе и стоят извън неговата воля, поради което не е налице изключението по
чл.144, ал.2 ЗЗП. Не е ангажирал и доказателства клаузите да са били
индивидуално уговорени. Поради това на основание чл.146, ал.1 ЗЗП са нищожни и
не пораждат действие в отношенията между страните. Съобразно чл.26, ал.4 ЗЗД по
отношение дължимата възнаградителна лихва следва да се съобрази уговорения в т.7.1
размер от 7%.
Клаузата на т.17 предвижда, че ако поради спадане цената
на обезпечението или вследствие на повреди, аварии и други причини, стойността
на същото спадне или погине, или ако поради промяна в икономическите условия то
стане недостатъчно, кредиторът може да поиска, а кредитополучателят се
задължава да предостави допълнителни обезпечения или да намали задължението си
до размера, определен от кредитора. При предоставянето на парични средства
право и в преценка на банката-кредитор е по какъв начин и с какво имущество да
обезпечи вземанията си по договора, чиято цел е минимализиране риска от
неизпълнение и осигуряване възможност за последващо удовлетворение. Така
уговореното не засяга правата на кредитополучателя-потребител и не го поставя в
неравностойно положение спрямо банката, поради което възражението за нищожност
в тази част е неоснователно, а отделно от това тази клауза е неотносима към
основанието на вземанията и техния размер.
Неоснователно е и възражението досежно клаузите на
т.18.1, б.“а“ и б.“б“, които не касаят възнаградителната лихва, както сочи
ответната страна, а уреждат неустойка по чл.92 ЗЗД за забава и нейния размер
при неизпълнение на задължението за плащане вноските по кредита.
По претендираните вземания
С договора на ответника е
предоставен кредит от 47 269 евро, от който към деня на последното плащане
14.09.2017г. е погасил 17 564.55 евро с остатък 29 704.45 евро. При
липса на доказателства за плащане този остатък от главницата е дължим, поради
което искът в тази част следва да се уважи в пълния претендиран размер.
Съгласно ТР № 3/27.03.2019г. по тълк.д.№ 3/2017г., ОСГТК
на ВКС, размерът на вземането на кредитора при предсрочна изискуемост по
договор за заем/кредит следва да се определи в размер само на непогасения
остатък от предоставената по договора парична сума /главница/ и законната лихва
от датата на настъпване на предсрочната изискуемост до датата на плащането. За периода до
настъпване на предсрочна изискуемост размерът на вземането се определя по
действалия до този момент погасителен план, съответно според клаузите на
договора преди изменението му.
В настоящия случай предсрочната изискуемост е обявена
след подаване на исковата молба с връчване препис на ответника, поради което
въпросът за дължимост на възнаградителни лихви след настъпването й не стои.
Ищецът претендира вземане за договорни лихви за период преди подаване на
исковата молба-14.09.2017г.-16.10.2019г. в размер на 4659.89 евро.
По делото се установи, че ищецът е променил едностранно
възнаградителната лихва по вноските, считано от м.10.2008г. и за процесния
период начислявал лихва от 7.50%. При
извода на съда за нищожност на клаузите по т.7.1 и т.7.2 досежно правото на
банката да увеличава лихвения процент и при съобразяване първоначално
уговорения размер от 7%, с оглед заключението на вещото лице по ССч.Е дължимата
лихва възлиза на 3 509.02 евро, до който размер искът следва да се уважи,
а за разликата над този размер подлежи на отхвърляне.
Поради забава в изпълнение задълженията по договора на
основание т.18, т.1 ответникът дължи заплащането на предвидената в него
неустойка за периода 15.09.2017-16.10.2019г. Видно от заключението на вещото
лице неустойка по т.18.1, б.“б“ от 10% не е начислявана, а само по т.18.1,
б.“а“ от 3% възлизаща на сумата 116.48 евро, поради които искът следва да се
уважи до този размер.
В Раздел IV, т.13, б.“ж“-б.“и“ от договора е уговорено задължение
на кредитополучателя да застрахова в полза на кредитора недвижим имот, приет за
обезпечение на кредита, да подновява договора за застраховка до изтичане на
крайния срок на договора за кредит и да заплаща редовно застрахователните
вноски. Като доказателства по делото са приети сертификати към застрахователни
полици от 2018г. и 2019г., от които се установява застраховане на даденото от
ответника обезпечение по кредита-недвижим имот със застраховател „Групама
застраховане“ ЕАД гр.София, застрахован К.П. и ползващо се лице „Б.Д.“ ЕАД ***. В
заключението на вещото лице по ССч.Е е посочено, че общо дължимите
застрахователни премии са 284.18 евро, от които са платени 250.93 евро, с
остатък към подаване на исковата молба 33.25 евро. Също от заключението на
вещото лице се установява, че тази сума е платена от кредитора, поради което
претенцията в тази част е основателна и следва да се уважи в пълния предявен
размер.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК
ответникът следва да заплати на ищеца разноски по делото от 5722.80лв.
съобразно уважената част от исковете.
Ответникът не е направил разноски по делото и такива не
следва да му се присъждат с оглед отхвърлената част.
Водим от горното съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА К.Ф.П.,
гражданин на Великобритания, роден на ***г., с адрес ***, Ливърпул, Мърсисайд *****, да заплати на „Б.Д.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление ***, сумата 29
704.45 евро на основание чл.430, ал.1 ТЗ вр. чл.79 ЗЗД, представляваща
неплатена главница по договор за кредит от 14.07.2006г., сумата 3509.02 евро,
представляваща възнаградителна лихва за периода 14.09.2017г.-16.10.2019г.,
сумата 116.48 евро на основание чл.92 ЗЗД, представляваща неустойка за забава
по т.18.1, б.“а“ от договора за кредит за периода 15.09.2017г.-16.10.2019г. и
сумата 33.25 евро, представляваща неплатени премии по застраховка на обезпечено
имущество, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на исковата
молба-17.10.2019г. до изплащането, като
ОТХВЪРЛЯ иска
за възнаградителна лихва за разликата до пълния предявен размер 4659.89 евро и
иска за неустойка за забава за разликата до пълния предявен размер 155.25 евро.
ОСЪЖДА К.Ф.П.,
гражданин на Великобритания, роден на ***г., с адрес ***, Ливърпул, Мърсисайд *****,
да заплати на „Б.Д.“ ЕАД, ***, разноски по делото на основание чл.78, ал.1 ГПК
от 5722.80лв.
Решението може да се обжалва в
двуседмичен срок пред Софийски апелативен съд от връчване препис на страните.
СЪДИЯ: