ПРОТОКОЛ
№ 97
гр. Смолян , 04.03.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на четвърти март, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Райна И. Русева
при участието на секретаря Татяна Я. Кишанова
Сложи за разглеждане докладваното от Райна И. Русева Наказателно дело
частен характер № 20205440200593 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
ЧАСТНИЯТ ТЪЖИТЕЛ Д.С. С., редовно призован, не се явява. За него
защитникът му адв. В. П..
ПОДСЪДИМИЯТ М. Б. А., редовно призован, не се явява. За него защитникът
му адв. К..
СВИДЕТЕЛКАТА В. М. А., редовно призована, налице.
АДВ. П. – Да се даде ход не делото.
АДВ. К. – Да се даде ход на делото
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
АДВ. П. – Моля да се изслуша свидетелката.
АДВ. К. – Също моля да се изслуша свидетелката.
СОЦИАЛЕН РАБОТНИК К. – В. е зряла за възрастта си и може да бъде
разпитана.
Съдът пристъпи към разпит на свидетелката В. М. А. в присъствието на
1
социален работник Д. К. и родителя М. С..
Сне се самоличността на свидетелката както следва:
В. М. А. – ****г., българка, б.гр., неосъждана, неомъжена, дъщеря на
подсъдимия.
Съдът предупреди свидетелката за наказателната отговорност по чл. 291 от НК.
СВИДТЕЛКАТА А. – Знам за случая, бях си в къщи, в моята стая. Чух викове.
Мисля, че беше в началото на май месец. Когато чух виковете веднага се затичах към
майка ми, тя имаше онлайн час, а след това извикахме баща ми, който работеше в
градината. Тръгнахме към двора и първото, което видях дядо ми А. беше на земята,
чичо С. и Т. бяха над него. Мама и тати веднага се затичаха към дядо А., да видят
какво се случва. Тати М. хвана чичо С. и го отмести, за да може да види какво се
случва с дядо А., като в този момент Т. замахна към тати, но не можа да го уличи и
удари С.. Аз бях с мама и тати на стълбите. Това се случва на двора. Стълбите, от
които гледахме аз, мама и М. са на два три метра от случилото се. Тогава Т., когато
замахна към тати М., не го улучи, а удари С., като след това замахна втори път, но този
път удари тате в устата. В този момент, чичо С. може би от удара или от старах, от
уплаха започна да крещи и се подпря на стената, като започна да се снишава. По скоро
на чичо С. му прилоша от уплаха и затова започна да се свлича. Не мога да преценя
дали удара беше силен, който му нанесе Т., но чичо С. започна да се свлича. Други
хора нямаше. Имаме една жена комшийка леля Е. и малко по далеч комшийка С.Т.. С.
не беше там, ако беше там, аз щях да я видя, защото мястото, където бях се вижда.
Стълбите са извън къщата, не са вътрешни. Бяхме само С., А., М., М., аз, М. и Т.. Баща
ми М. измести С., за да види какво се случва с дядо ми. Няма толкова място, че баща
ми да измести чак на два метра С., просто леко го избута за да види дядо ми А.. М. и С.
бяха един до друг. Т. се намираше пред баща ми М., а чичо С. встрани. С. не е бил в
безсъзнание. С. се свлече, когато Т. го удари, свлече се, започна да вика, не е лежал в
безсъзнание на земята и започна да вика, мама много се притесни. Викаше спрете, не
бива така да се случва. Мама държеше линейката да се извика, защото той е възрастен
човек, М. звънна за линейката, но Т. каза, че сами могат да се оправят. Чичо С. падна
срещу дядо А. в другата посока. Никой нямаше ударен, само на тате в устата, защото
може би заради болестта му. От удара текна кръв от устата на баща ми М. и след
известно време му падна зъб. След това С., М. и Т. си се прибраха и след това и ние.
През цялото време бях там, на земята бяха само Чичо С. и дядо.
АДВ. П. – Считам делото за изяснено от фактическа страна.
АДВ. К. – Също считам делото за изяснено от фактическа страна.
2
Съдът намира делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
АДВ. П. – От името на доверителят ми, който е наследник на пострадалия от
престъпното деяния моля след преценка на събраните по делото гласни и писмени
доказателства да постановите съдебния си акт, с който да признаете подсъдимия за
виновен по повдигнатото частно обвинение по чл. 130, ал.1 от НК и му бъде наложено
едно справедливо наказание. Анализирайки всички събрани доказателства, очертават
по безспорен и категоричен начин субективните и обективните признаци, за което е
повдиганото обвинение. За да бъде доказано такова обвинение следва да се направи
извод, относно основаните въпроси - кога, къде, кой какво и на кого е причинил.
Считам, че от всички доказателства се очерта фактическата обстановка, така както е
описана в частната тъжба, а именно че на датата 08.05.2020 между семействата на
двамата братя възниква скандал, който ескалира и прераства във физическа
саморазправа. Установи се, че причината е недоволството изразено от С. затова, че зетя
на брат му М. строи незаконно постройка в общия им двор, с която постройка същият
засенчва и закрива ведомостта към неговата къща. След като на място пристига и А.
между двамата брата започва скандал и чувайки този скандал на място пристигат М. и
М.. Вероятно заблуден от това, че между братята има физическа саморазправа, той се е
насочил към С. С. и му е нанесъл удари в областта на лицето, вследствие, на които С.
пада на земята и удря главата си в бетонната площадка, където се развива случая. В
този момент естествена реакция от страна на Т., да защити своя дядо, той се насочва
към М. и в този момент той бива свален на земята от А., като побоя продължава на
земята между М. и Т.. Безспорно доказателствата са налице по делото. Показанията на
разпитаните свидетели Т., М., както и частичните такива дадени от Т. са
непротиворечиви и същите съответстват на показанията дадени от полицейските
служители посетили произшествието около половини час след скандала. Показанията
на Т. и М. описват начина и механизма на телесните увреждания, които съответстват
на медицинската документация и обясненията дадени от съдебния лекар в предходното
съдебно заседание, който каза, че така констатираните телесни увреждания в предната
част на лицето и и в окосмената част на тила свидетелстват, че описания механизъм в
тъжбата е много вероятния и най-вероятния начин за причинявана на увреждания. От
нанесените силни удари, С. е загубил равновесие и удря главата си в тила. Считам, че
се констатираха и много сериозни противоречия с показанията дадени днес. От
свидетелката, които показания се разминават значително, както показанията дадени от
А. и майка й М., които първо безспорно потвърдиха, че от удара С. е паднал на земята,
3
няма олюляване и свличане. Детето твърдеше, че баща му и Т. са нямали никакво
съприкосновение помежду си, което е в противоречие с казаното от дядо й А., в който
твърди, че са се хванали за реверите, паднали са на земята. Дядото А. С. твърди,
внуците ми бяха на прозореца т.е. показанията на А. са в противоречие с показанията
дадени от детето. Показанието на детето противоречат, М., която твърдеше, че децата
й са учили в този момент и в показанията не каза, че са излезнали със съпруга й. Моля
да не бъдат кредитирани с доверие показанията на разпитаното днес дете, тъй като те
бяха противоречиви и относно начина, по който се твърди, че Т. С. замахвайки към
баща й, улучил С.. Невъзможно е Т. замахвайки към единия да клекне и да удари
другия, който се намира странично от него. Не може да бъде засегнат от удара човек,
който стои встрани от теб. Тази теза днес не се доказа, тъй като е неправдоподобна и
няма как ситуирането на хората на стълбите да се получи това нещо. Още повече тези
дадени от тях показания са коренни противоречиви с показанията, които М. и М. са
дали в хода на полицейската проверка. Там никъде не се споменава Т. да удрял дядо си,
а се твърди, че Т. е ударил М. в ухото, което дълго време е било насинено. В момента
на проверката се твърди удар в око, в наказателното производство се твърди за удар в
устата, а и избиване на зъб, като в първото съдебно заседание съпругата М. обясни, че
имат снимки и изследвания и този факт ще се докаже в делото. Такова доказателства не
бяха ангажирани до настоящия момент. Обяснимо е, те са тъст, съпруга на обвиняемия,
да се опитат да изместят реално случилите се събития същия ден. Считам, че
показанията на двама полицейски служители бяха коректни, те съответстват и на
самата докладна, която е изготвена още при извършване на проверката по случая. Там
се твърди, че в първите си обяснения, С. е казал, че ударите са нанесени от М.. Най-
вероятно колегата ще възрази, че показанията дадени при проверката не могат да бъдат
годни доказателства, но тя възпроизвежда фактите в хода на проверката и следва да се
кредитират. Предвид всичко горно няма да се спирам кой, какво казал, противоречията
са много, считам, че именно показанията на Т. С., М. В. двамата полицейски
служители, заключението по СМЕ установяват изцяло начина, механизма и вида на
причинените на С. С. телесни увреждания, поради което считам, че защитната теза на
подсъдимия остана недоказана. Напротив доказа се неговата виновност, което следва
да се квалифицира по чл. 130, ал.1 от НК. По отношение на отговорността то както
казах, считам, че следва да се определи справедливо наказание като са налице и
предпоставките на чл. 78 А от НК, тъй като подсъдимият не е осъждан, за деянието се
предвижда наказание до три години, поради което считам, че в случая следва да се
ангажира административно наказателната отговорност по отношение на подсъдимия.
Моля за вашия съдебен акт, като претендирам за разноските по делото за заплатен
адвокатски хонорар и СМЕ.
АДВ. К. – Моля от името на подзащитният ми да постановите съдебен акт, с
4
който да го оправдаете напълно по повдиганото обвинение по чл. 130, ал.1 от НК, за
причиняване на лека телесна повреда по смисъла на чл. 130 ал.1 НК на бащата на
тъжителя Д.С. С.. Съдебно известен факт е какви са отношенията между братята
респективно техните наследници във фамилия С., между които е налице множество
имотни спорове във връзка с право на собственост на имоти, извършени строежи в тези
имоти, които имуществени отношения са рефлектирали и в личностните отношения
между тях и са довели до деянията, за което днес сме изправени пред вас. В случая не е
спорно каква е причината и за конкретния скандал, спорното се състои в това, какво се
е случило след като във връзка с извършвани ремонтни работи от страна на
подзащитният ми е последвала разправия между него, бащата на тъжителя С. С., Т. С.
и А. С.. В случая са налице две групи показания установяващи фактите и
обстоятелствата развили се между страните, като в едната група са показанията на Т.
С. и неговата приятелка М., а от друга страна са показанията на А., неговата дъщеря М.
и дъщерята на последната В. разпитана днес. Изрично подчертава, че и двете групи
показания за показания на заинтересовани свидетели, като всяка от тази група
поддържа респективно тезата на обвинението и тезата на защитата. Не е налице
показания на незаинтересован свидетел, които могат да бъдат отчетени от съда като
обективни и безпристрастни затова кой е нанесъл ударите на С. С.. В тази връзка се
изясни по безспорен и категоричен начин, какви са показанията на свидетелката С.Т.,
която бе разпитана в настоящото производство, а именно, че се касае за заинтересован
свидетел, който има дългогодишни спорове със свидетеля А. С., като тя свидетелката
сама заяви, че реално винаги когато има някакъв скандал, тя е първа там. Установи, се
че няма как свидетелката да е видяла какво се е случило във вътрешния двор на
фамилия С., а реално разказа за случилото се, самата го заяви, че го знае с последяващ
разговор със С. С.. Независимо от това, изрично заяви, че не е видяла кой е ударил С.
С., тъй като когато тя отишла той вече е бил на земята. Следователно тези показания не
следва да бъдат вземани предвид при постановяване на съдебния акт, а следва да бъдат
зачетени единствено показанията на заинтересованите свидетели от една страна Т. и
М., а от друга страна А. М. и В.. Считам, че не са налице изтъкнатите противоречия в
показанията на свидетелите А., М. и В., тъй като тези свидетели обясняват механизма
на нанасянето на удар на С. С. от свидетеля Т.. Не е налице противоречие в тези
показания какво се е случило впоследствие тъй като всички свидетели от
гореспоменатите заявиха, че след нанесения удар С. се олюлял и едва след това се е
свлякъл на земята. Тези показания следва да се съотнесат към медицинската
документация, съответното заключението по СМЕ на д-р Б., че така описаното води до
извод, че пострадалия не е изпадал в безсъзнание, което кореспондира с показанията на
свидетелите. Показанията на свидетеля Т. С. моля да кредитирате, имайки предвид, че
същият е реален участник в скандала и той от своя страна също завел наказателно
частен характер дело срещу А. и М. С., което обяснява неговия интерес да бъде
5
установено причасността на М. към деянието. Що се касае до показанията на
свидителката М. В., то същата е заинтересован свидетел, предвид обстоятелството, че
живее на семейни начела с Т. С. и е съвсем естествено същата да даде такива
показания, които биха в изгода на Т., респективно на тъжителя по настоящото дело,
тъй като техните интереси съвпадат. На следващо място по отношение на показанията
на разпитаните свидетели полицейски служители, то и двамата свидетели заявиха, че
когато те са отишли на място всичко е било приключило и същите не могат да дадат
каквато и да е картина на деянието, като техните възприятия за случилото се са само от
обясненията на двете групи участници в скандала. В тази връзка и изготвената
докладна, на която се позовава обвинението следва да бъде преценявано именно през
тази призма, защото тя на практика възпроизвежда други показания, други обяснения
на реалните участници в скандала, но не и това, което полицаите са възприели на
място. Ето защо тази докладна не може да бъде обективен критерий относно това, кой
е причинил уврежданията на пострадалия и също не следва да бъда вземани преди при
преценката на този факт. Неоснователно се твърди, че свидетелката М. С., респективно
подзащитният ми са сменяли своята теза, като моля в случая да имате предвид
показанията на А. С., който заяви, че самите тях ги е било срам от това, което се е
случило, тъй като се касае за близки роднини. Нито А., нито подзащитният ми е имал
намерение да завежда дела за нанесени телесни увреждания срещу С. С. или Т. С. и
затова същите не са си вадили медицински документи, които биха били нужди за
използване на съдебни дела. При това положение считам, че деянието не е безспорно
установено по категоричен и безспорен начин, както изисква разпоредбата на чл. 303
от НПК за да бъде постановена присъда, с която да бъде признат за виновен за това
деяние, напротив когато има съмнение и деянието не бъде безспорно доказано
единственият правилен изход е постановяване на оправдателна присъда. Ето защо
моля с вашия съдебен акт изцяло да оправдаете подзащитният ми по повдигнатото
обвинение и само алтернативно по отношение на чл. 78 А от НК, моля да съобразите и
здравословното състояние на подзащитният ми, ако счетете, че следва да бъде
наложено административно наказание при определяне размера на глобата. Правя
възражения за прекомерност на адвокатското възнаграждение на частния тъжител.
АДВ. П. – Ако приемете, че може да се правят възражения за прекомерност и аз
правя възражение. Във връзка с твърдението за недоказано на обвинението стигнахме
до изхода, че между страните няма спор, кога, къде и как, единствения спор, кой е
нанесъл ударите. В този мисъл искам да ви насоча към заключението на СМЕ в графа
„обективни данни“, които са взети от предходната документация, установява се, че има
травматично увреждане в средната трета на носа, в дясната повърхност на носа се
установява цепнатина. Следващата телесна повреда е по левия клепач и цялата лява
повърхност на челото, което само по себе си сочи, че тези две травматични увреждания
говорят, че не може да се причини с един удар. Това няма как да се случи, при вида и
6
констатациите на тези телесни увреждания, които се намират в различни половини на
лицето, още повече като имаме предвид структурата на черепа, всеки орган се намира в
различна плоскост, с един удар, нанасяйки травма в дясната страна, няма кака да
получил травма в лявата
АДВ. К. – Безспорно е установен, че след удара С. е паднал на земята, вещото
лице д-р Б. заяви, че уврежданията съответстват на описанието на деянието по данните
в делото. По никакъв начин, а и това не е установено, дали при падането пострадалия
не се е ударил някъде в бетонната настилка, а е напълно възможно някои от тези
увреждания да се били вследствие на удар в тази настилка. Продължавам да твърдя, че
причиняването на увреждането е възможно да стане вследствие на това, което твърдят
свидетелите А., М. и В..
АДВ. П. – В обективните данни, като трето телесно увреждане е посочено това,
което е посочено, в средната част на главата, т.е. при падането пада назад и когато се
засягат различни центрове най вероятното е проявяване на гърч. Няма как от падането
да има оток на окото.
АДВ. К. – Напълно възможно е да се е ударил и не е ясно как точно е паднал.
Съдът се оттегли на съвещание за произнасяне на съдебния си акт.
Съдът се произнесе с приложената присъда, която обяви в присъствието на
страните.
Протоколът е изготвен в с.з.
Заседанието закрито в 11,40 часа.
Съдия при Районен съд – Смолян: _______________________
Секретар: _______________________
7