№ 30852
гр. София, 21.07.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело №
20241110174881 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на ГЛАВА XIII ГПК (Общ исков процес)
Производството е образувано по искова молба с вх. №
408866/16.12.2024 г., еточнена с молба с вх. № 174187/19.05.2025 г. от С. И.
К., ЕГН ********** с адрес: Со* чрез адв. А. В. С., сл. адрес; гр. П*, сл. тел.: *
e-mail: ***********@*****.*** срещу МИНИСТЕРСТВО НА
ЕНЕРГЕТИКАТА ЕИК * гр. София, ул. „*, представлявано от министъра на
енергетиката В*, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД БУЛСТАТ * гр. София, бул.
„В*, представлявано от председателя А* НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ НА
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, гр. София, пл. „Н* представлявано от
председателя Н*, с която са предявени осъдителни искове с правна
квалификация чл.2в ЗОДОВ, с който се иска ответниците да бъдат осъдени
да заплатят солидарно на ищеца сумата от:
6 420.23 лв. шест хиляди четиристотин и двадесет лева и двадесет и три
стотинки./ представляваща обезщетение за претърпени имуществени
вреди вследствие на нарушение на правото на ЕС от страна на Софийски
градски съд, изразяващо се в нарушение на задължението му по чл. 19 § 2
от ДЕС да осигури ефективна правна защита на ищцата в производствата
по гр. д. 8086/2019 г., IV - А състав, в. гр. д. 2170/2024 г.,II-Ж състав,
отказвайки да осигури предимството на правото на ЕС, прилагайки чл. 9
от Директива 2012/27/ЕС и чл. 10 и от Директива 2006/32/ЕО, поради
нарушение на чл. 47, ал. 1 и ал. 2 и чл. 17 от Хартата на основните права
на ЕС и поради нарушаване на задължението по чл. 267 § 1, б. „б" от
ДФЕС, нарушение на Народното събрание на Република България и
Министърът на енергетиката на изискването на чл. 288, т. 3 от ДФЕС, чл.
13, т. 1, т. 2 и т. 3 от Директива 2006/32/ЕО и в чл. 9 от Директива
2012/27/ЕС да бъдат транспонирани по начин, който да доведе до
1
достигане на предвидените в директивите цели, както и поради приемане
на нормативни актове в противоречие на чл. 101 от ДФЕС и чл. 107 от
ДФЕС ведно със законна лихва върху сумата, считано от подаване на
исковата молба (16.12.2024 г.) до окончателното изплащане на вземането.
10 000 лв. /десет хиляди лева/, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, вследствие на нарушение на правото
на ЕС от страна на Софийски градски съд, изразяващо се в нарушение на
задължението му по чл. 19 § 2 от ДЕС да осигури ефективна правна
защита на ищцата в производствата по гр. д. 8086/2019 г., IV - А състав, в.
гр. д. 2170/2024 г., П-Ж състав, отказвайки да осигури предимството на
правото на ЕС, прилагайки чл. 9 от Директива 2012/27/ЕС и чл. 10 и от
Директива 2006/32/ЕО, поради нарушение на чл. 47, ал. 1 и ал. 2 и чл. 17
от Хартата на основните права на ЕС и поради нарушаване на
задължението по чл. 267 § 1,6. „б" от ДФЕС, нарушение на Народното
събрание на Република България и Министърът на енергетиката на
изискването на чл. 288, т. 3 от ДФЕС, чл. 13, т. 1, т. 2 и т. 3 от Директива
2006/32/ЕО и в чл. 9 от Директива 2012/27/ЕС да бъдат транспонирани по
начин, който да доведе до достигане на предвидените в директивите цели,
както и поради приемане на нормативни актове в противоречие на чл.
101 от ДФЕС и чл. 107 от ДФЕС, ведно със законна лихва върху сумата,
считано от подаване на исковата молба (16.12.2024 г.) до окончателното
изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди, че ищцата е осъдена да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД суми за топлинна енергия, дялово разпределение
и мораторни лихва към тях. Твърди, че при постановяване на решението съдът
не е отправил преюдициално запитване, не е приложил правилно Директива
2006/32/ЕО. Твърди, че другите ответници не транспонирали правилно
посочената директива, тъй като нямало реален отчет, индивидуален, нямало
разбираема фактура, не се защитавали потребителите, нарушено правото на
собственост, сумата за дяловото разпределение и сградна инсталация не са
били правилни, не е обявена методика за сградна инсталация за нищожна.
В уточнителна молба ищецът уточнява, че нарушението се изразява в
това, че СГС не е осигурил ефективна правна защита на ищцата в
производствата, посочени в исковата молба, отказвайки да осигури
предимството на правото на ЕС, нарушени са базисни елементи от
съдържанието на правото на ищцата на ефективна съдебна защита, във връзка
с прилагането на чл. 9 от Директива 2012/27/ЕС и чл. 10 и от Директива
2006/32/ЕО в контекста на чл. 47, ал. 1 и ал. 2 и чл. 17 от Хартата на
основните права на ЕС, както и поради нарушаване на задължението по чл.
267 §1,6. „б" от ДФЕС.
Твърди, че държавата, в лицето на Народното събрание и Министърът на
енергетиката, е нарушила изискването на чл. 288, т. 3 от ДФЕС, изискващ
чл. 13, т. 1, т. 2 и т. 3 от Директива 2006/32/ЕО и в чл. 9 от Директива
2012/27/ЕС да бъдат транспонирани по начин, който да доведе до достигане
2
на предвидените в директивите цели. Народното събрание е възложило на
министърът да приема наредба, регулираща начина на определяне и
разпределяне на топлинната енергия между потребители в сгради в режим на
етажна собственост, като министърът е приел метод, който противоречи на
цитираните директиви и на чл. 101 от ДФЕС и чл. 107 от ДФЕС.
Народното събрание е бездействало и бездейства понастоящем, като не е
отстранило извършеното нарушение на правото на ЕС и не урегулира
отношенията в съответствие с правото на ЕС.
Иска се отвод на съда. Посочват се кои са критериите за отвод.
В срока по чл.131 ГПК ответникът СГС подава отговор. Изцяло
оспорва исковите претенции. Твърди, че съдебен орган не може да отговаря
солидарно с орган на изпълнителната власт. Твърди, че СГС не е легитимиран
да отговаря за нетранспонирана уредба. Твърди, че не са налице елементите на
фактическия състав за отговорност на ответника по иска: 1. Нарушение на
норма, която дава частни права на ищеца; 2. Това нарушение да е достатъчно
съществено и явно; 3. Пряка причинна връзка между нарушение и вредата.
Твърди, че не са били налице предпоставките по чл.629, ал.3 ГПК за отправяне
на преюидицално запитване. Оспорва да са налице вреди. Не са налице
доказателства за наличието на претърпяна вреда в размер на 6420.23 лева.
Моли съда са отхвърли исковете. Претендира разноски. Представя
списък по чл.80 ГПК. Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК.
Не възразява да се изиска и приложи гр.д.№ 8086/2019 г. на СГС и
в.гр.д.№ 2170/2024 г. на СГС,
Противопоставя се на исканията да се допускат експертизите.
Възразява да се допускат свидетели.
Възразява да се приема СТЕ, приложено по делото.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът НС подава отговор. Твърди, че
искът е недопустим, тъй като е предявен срещу лица, които не отговарят
солидарно. По същество прави възражение, че не е сезиран с искане за
изменение на закон, а вредите се претендират от приет подзаконов нормативен
акт от Министерство на енергетиката. Оспорва исковете по основание и
размер. Твърди, че ответникът правилно е транспонирал процесното
законодателство, поради което изключва отговорността. Оспорва да е налице
противоречие на българското законодателство със законодателството на ЕС.
При условията на евентуалност твърди, че дори и да се приеме нарушение, то
не е съществено. Оспорва наличието на причинно-следствена връзка. Оспорва
да са налице вреди и от действието на ответника. Твърди, че не е допринесъл
за настъпването на евентуалните вреди. Позовава се на писмо от 19.06.2015г.,
с което а закрита процедура по нарушение № 2012/2018 от 22.03.201 г. на ЕК
срещу България, като Директива 2006/32/ЕО не е транспонирана неправилно.
Моли съда да отхвърли иска. Претендира разноски по чл.78, ал.8 ГПК.
Счита, че не е необходимо да се назначи съдебна експертиза.
3
Възразява срещу искането за свидетели.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът Министерство на енергетиката
(МЕ) подава отговор. Счита исковете за допустими, но неоснователни. Твърди,
че не е нарушение на Правото на ЕС, същото не е съществено, не нарушение
на Директива 2006/32/ЕО и 2012/27/ЕС, както и на членове 13 и 9. Позовава се
на решение по съединени дело С-708/17 и С-725/17, съгласно които СЕС е
постановил, че е допуска националната разпоредба да въвежда цитираното от
ищецо действие. Липсвало нарушение. Твърди, че за процесните периоди не е
имало нарушение на Правото на ЕС на посочените нормативни актове. Прави
възражение за изтекла погасителна давност. Моли съда да отхвърли исковете.
Не възразява да се приемат доказателства. Не възразява за свидетелите.
Възразява за назначаването на СТЕ.
Моли да бъдат приети следните доказателства: 1. Уведомително писмо №
03-00-276 от 26.03.2013 г. от дирекция „Координация по въпросите на Европейския съюз‟ в
администрацията на Министерския съвет, ведно с официално уведомително писмо на
Европейската комисия № С(2013) 1547 от 21.03.2013 г относно процедура за нарушение №
2012/2218. 2. Уведомително писмо № Е-03-00-345 от 19.06.2015 г. от
Администрацията на Министерския съвет относно закриване на процедура за нарушение
№ 2012/2218. 3. Уведомително писмо № 03-00-810 от 24.07.2014 г. от дирекция
„Координация по въпросите на Европейския съюз‟ в администрацията на Министерския
съвет, ведно с официално уведомително писмо на Европейската комисия № С(2014) 5000/3
от 18.07.2014 г относно процедура за нарушение № 2014/0307. 4. Уведомително писмо № Е-
03-00-202 от 28.04.2016 г. от Администрацията на Министерския съвет относно
закриване на процедура за нарушение № 2014/0307.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид изложеното от
страните, както и материалите по делото, установи следното от
фактическа и правна страна:
По процесуалното представителство
Ищецът се представлява от адв. А. С. със съдебен адрес: гр. *, което
пълномощно важи за всички инстанции (л.65 от делото).
По държавната такса
Налице е държавна такса по чл.9а ЗОДОВ – 20.00 лева за двата иска за
имуществени и неимуществени вреди (л.75 и л. от делото).
По редовността на ИМ и доклада
Съдът приема, че исковата молба е редовна. Съдържа всички реквизити
по чл.127-128 ГПК. Ето защо следва да се извърши доклад по делото.
Възраженията на ответниците дали отговарят солидарно или не, е
въпрос по същество, а не по редовност на исковата молба.
По доказателствата
Страните са представили към исковата молба и отговора на исковата
молба писмени доказателства и доказателствени средства, които са
допустими, относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия
пред съда правен спор, поради което следва да бъдат допуснати като писмени
4
доказателства и доказателствени средства.
Следва да се изиска за послужване гр. д. № 60269/2021 г. по описа на
СРС, 47 състав и ч. гр. д. № 2783/2021 г. по описа на СРС, 47 състав.
Следва да се изиска за послужване гр. д. № 20019/2015 г. по описа на
СРС, 46 състав и ч. гр. д. № 61526/2021 г. по описа на СРС, 46 състав.
Искането по чл.190 ГПК е неоснователно, тъй като ответникът е
представител това писмо.
По свидетелите
Искането за разпит на свидетели е допустимо, необходимо и относимо.
Следва да бъдат допуснати до разпит двама свидетели.
С оглед изясняване на делото, съдът приема, че на основание чл.158,
ал.1 ГПК, следва да са определи краен срок за събиране на тези доказателства,
а именно първото по делото съдебно заседание.
По експертизите
С оглед така представените доказателства съдът приема, че искането за
експертизи не е необходимо, тъй като има друг доказателствен способ за
събиране, проверка и оценка на тези доказателства и доказателствени
средства. Освен това въпросите не се явяват относими.
Предварителни въпроси
Съдът служебно следва да прикани страните да уредят спора
доброволно по отношение на предявения осъдителен иск – чрез съдебна
спогодба, медиация или друг алтернативен способ за доброволно решаване на
спора, като им укаже, че доброволното и извънсъдебно уреждане на
отношенията е най - взаимноизгодният за тях начин за разрешаване на спора,
както и че в открито съдебно заседание може да се сключи съдебна спогодба с
изпълнителна сила и изчистване на спорните предмети, обстоятелства в
претендираните суми. При приключване на делото със спогодба половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца, т.е. същата се определя върху 2
% от пазарната цена. Разноските по производството и по спогодбата остават
върху страните, както са ги направили, ако друго не е уговорено.
С оглед принципа за процесуална икономия (чл.13 ГПК) съдът следва да
прикани страните да използват Единния портал за електронно правосъдие
(ЕПЕП) и електронна поща за призоваване и размяна на книжа с оглед
разпоредбите чл.44 ГПК и ЗЕДЕУУ и да се укаже на страните и техните
процесуални представители, че при избор за призоваване и размяна на книжа
по електронната поща се прилагат разпоредбите на чл.8 ЗЕДЕУУ, чл.41а ГПК,
като удостоверяването на получаване от страните се извършва задължително с
потвърждение от страните, че съобщението е получено (чл.44, ал.3, т.3 ГПК).
С оглед разпоредбата на чл.102з, ал.3 ГПК съдът следва да укаже на
страните и техните процесуални представители, че ако изпращат до съда
книжа, които следва да бъдат разменени до другите участници по делото,
които не са заявили, че желаят да получат електронни изявление от съда и не
5
са задължени да получават такива, следва да заплатят предварително такса на
брой страници, определена с тарифата по чл.73, ал.3 ГПК, а именно 0,10 лева
за всяка страница, а ако фотокопието е повече от 50 страници – за всяка
следваща по 0.07 лева, на основание чл.23 ТДТССГПК.
С оглед изложеното, делото следва да бъде насрочено в едномесечен
срок, като първата свободна дата 18.08.2025 година от 12.15 часа, за която
дата да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото
определение.
Воден от горното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
СЪОБЩАВА, на основание чл. 140 ГПК вр. чл. 146 ГПК, следния
проект за доклад на делото:
Страни, предмет и правна квалификация, чл.146, ал.1, т.1 ГПК –
Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и
възражения:
Производството е образувано по искова молба с вх. № 408866/16.12.2024 г., еточнена
с молба с вх. № 174187/19.05.2025 г. от С. И. К., ЕГН ********** с адрес: Со* чрез адв. А.
В. С., сл. адрес; гр. П*, сл. тел.: * e-mail: ***********@*****.*** срещу МИНИСТЕРСТВО
НА ЕНЕРГЕТИКАТА ЕИК * гр. София, ул. „*, представлявано от министъра на
енергетиката В*, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД БУЛСТАТ * гр. София, бул. „В*,
представлявано от председателя А* НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ НА РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ, гр. София, пл. „Н* представлявано от председателя Н*, с която са предявени
осъдителни искове с правна квалификация чл.2в ЗОДОВ, с който се иска ответниците да
бъдат осъдени да заплатят солидарно на ищеца сумата от:
6 420.23 лв. шест хиляди четиристотин и двадесет лева и двадесет и три стотинки./
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди вследствие на
нарушение на правото на ЕС от страна на Софийски градски съд, изразяващо се в
нарушение на задължението му по чл. 19 § 2 от ДЕС да осигури ефективна правна
защита на ищцата в производствата по гр. д. 8086/2019 г., IV - А състав, в. гр. д.
2170/2024 г.,II-Ж състав, отказвайки да осигури предимството на правото на ЕС,
прилагайки чл. 9 от Директива 2012/27/ЕС и чл. 10 и от Директива 2006/32/ЕО, поради
нарушение на чл. 47, ал. 1 и ал. 2 и чл. 17 от Хартата на основните права на ЕС и
поради нарушаване на задължението по чл. 267 § 1, б. „б" от ДФЕС, нарушение на
Народното събрание на Република България и Министърът на енергетиката на
изискването на чл. 288, т. 3 от ДФЕС, чл. 13, т. 1, т. 2 и т. 3 от Директива 2006/32/ЕО и
в чл. 9 от Директива 2012/27/ЕС да бъдат транспонирани по начин, който да доведе до
достигане на предвидените в директивите цели, както и поради приемане на
нормативни актове в противоречие на чл. 101 от ДФЕС и чл. 107 от ДФЕС ведно със
законна лихва върху сумата, считано от подаване на исковата молба (16.12.2024 г.) до
окончателното изплащане на вземането.
10 000 лв. /десет хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, вследствие на нарушение на правото на ЕС от страна на
Софийски градски съд, изразяващо се в нарушение на задължението му по чл. 19 § 2
от ДЕС да осигури ефективна правна защита на ищцата в производствата по гр. д.
6
8086/2019 г., IV - А състав, в. гр. д. 2170/2024 г., П-Ж състав, отказвайки да осигури
предимството на правото на ЕС, прилагайки чл. 9 от Директива 2012/27/ЕС и чл. 10 и
от Директива 2006/32/ЕО, поради нарушение на чл. 47, ал. 1 и ал. 2 и чл. 17 от Хартата
на основните права на ЕС и поради нарушаване на задължението по чл. 267 § 1,6. „б"
от ДФЕС, нарушение на Народното събрание на Република България и Министърът на
енергетиката на изискването на чл. 288, т. 3 от ДФЕС, чл. 13, т. 1, т. 2 и т. 3 от
Директива 2006/32/ЕО и в чл. 9 от Директива 2012/27/ЕС да бъдат транспонирани по
начин, който да доведе до достигане на предвидените в директивите цели, както и
поради приемане на нормативни актове в противоречие на чл. 101 от ДФЕС и чл. 107
от ДФЕС, ведно със законна лихва върху сумата, считано от подаване на исковата
молба (16.12.2024 г.) до окончателното изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди, че ищцата е осъдена да заплати на „Топлофикация
София“ ЕАД суми за топлинна енергия, дялово разпределение и мораторни лихва към тях.
Твърди, че при постановяване на решението съдът не е отправил преюдициално запитване,
не е приложил правилно Директива 2006/32/ЕО. Твърди, че другите ответници не
транспонирали правилно посочената директива, тъй като нямало реален отчет,
индивидуален, нямало разбираема фактура, не се защитавали потребителите, нарушено
правото на собственост, сумата за дяловото разпределение и сградна инсталация не са били
правилни, не е обявена методика за сградна инсталация за нищожна.
В уточнителна молба ищецът уточнява, че нарушението се изразява в това, че СГС не
е осигурил ефективна правна защита на ищцата в производствата, посочени в исковата
молба, отказвайки да осигури предимството на правото на ЕС, нарушени са базисни
елементи от съдържанието на правото на ищцата на ефективна съдебна защита, във връзка с
прилагането на чл. 9 от Директива 2012/27/ЕС и чл. 10 и от Директива 2006/32/ЕО в
контекста на чл. 47, ал. 1 и ал. 2 и чл. 17 от Хартата на основните права на ЕС, както и
поради нарушаване на задължението по чл. 267 §1,6. „б" от ДФЕС.
Твърди, че държавата, в лицето на Народното събрание и Министърът на
енергетиката, е нарушила изискването на чл. 288, т. 3 от ДФЕС, изискващ чл. 13, т. 1, т. 2 и
т. 3 от Директива 2006/32/ЕО и в чл. 9 от Директива 2012/27/ЕС да бъдат транспонирани
по начин, който да доведе до достигане на предвидените в директивите цели. Народното
събрание е възложило на министърът да приема наредба, регулираща начина на определяне
и разпределяне на топлинната енергия между потребители в сгради в режим на етажна
собственост, като министърът е приел метод, който противоречи на цитираните директиви
и на чл. 101 от ДФЕС и чл. 107 от ДФЕС. Народното събрание е бездействало и бездейства
понастоящем, като не е отстранило извършеното нарушение на правото на ЕС и не
урегулира отношенията в съответствие с правото на ЕС.
Иска се отвод на съда. Посочват се кои са критериите за отвод.
В срока по чл.131 ГПК ответникът СГС подава отговор. Изцяло оспорва исковите
претенции. Твърди, че съдебен орган не може да отговаря солидарно с орган на
изпълнителната власт. Твърди, че СГС не е легитимиран да отговаря за нетранспонирана
уредба. Твърди, че не са налице елементите на фактическия състав за отговорност на
ответника по иска: 1. Нарушение на норма, която дава частни права на ищеца; 2. Това
нарушение да е достатъчно съществено и явно; 3. Пряка причинна връзка между нарушение
и вредата. Твърди, че не са били налице предпоставките по чл.629, ал.3 ГПК за отправяне на
преюидицално запитване. Оспорва да са налице вреди. Не са налице доказателства за
наличието на претърпяна вреда в размер на 6420.23 лева.
Моли съда са отхвърли исковете. Претендира разноски. Представя списък по чл.80
ГПК. Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът НС подава отговор. Твърди, че искът е
недопустим, тъй като е предявен срещу лица, които не отговарят солидарно. По същество
7
прави възражение, че не е сезиран с искане за изменение на закон, а вредите се претендират
от приет подзаконов нормативен акт от Министерство на енергетиката. Оспорва исковете по
основание и размер. Твърди, че ответникът правилно е транспонирал процесното
законодателство, поради което изключва отговорността. Оспорва да е налице противоречие
на българското законодателство със законодателството на ЕС. При условията на
евентуалност твърди, че дори и да се приеме нарушение, то не е съществено. Оспорва
наличието на причинно-следствена връзка. Оспорва да са налице вреди и от действието на
ответника. Твърди, че не е допринесъл за настъпването на евентуалните вреди. Позовава се
на писмо от 19.06.2015г., с което а закрита процедура по нарушение № 2012/2018 от
22.03.201 г. на ЕК срещу България, като Директива 2006/32/ЕО не е транспонирана
неправилно. Моли съда да отхвърли иска. Претендира разноски по чл.78, ал.8 ГПК.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът Министерство на енергетиката (МЕ) подава
отговор. Счита исковете за допустими, но неоснователни. Твърди, че не е нарушение на
Правото на ЕС, същото не е съществено, не нарушение на Директива 2006/32/ЕО и
2012/27/ЕС, както и на членове 13 и 9. Позовава се на решение по съединени дело С-708/17
и С-725/17, съгласно които СЕС е постановил, че е допуска националната разпоредба да
въвежда цитираното от ищецо действие. Липсвало нарушение. Твърди, че за процесните
периоди не е имало нарушение на Правото на ЕС на посочените нормативни актове. Прави
възражение за изтекла погасителна давност. Моли съда да отхвърли исковете.
чл.146, ал.1, т.2 ГПК – Правна квалификация на правата, претендирани
от ищеца, на насрещните права и възражения на ответника:
Осъдителни искове с правна квалификация чл.2в ЗОДОВ, с който се иска
ответниците да бъдат осъдени да заплатят солидарно на ищеца сумата от:
6 420.23 лв. шест хиляди четиристотин и двадесет лева и двадесет и три стотинки./
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди вследствие на
нарушение на правото на ЕС от страна на Софийски градски съд, изразяващо се в
нарушение на задължението му по чл. 19 § 2 от ДЕС да осигури ефективна правна
защита на ищцата в производствата по гр. д. 8086/2019 г., IV - А състав, в. гр. д.
2170/2024 г.,II-Ж състав, отказвайки да осигури предимството на правото на ЕС,
прилагайки чл. 9 от Директива 2012/27/ЕС и чл. 10 и от Директива 2006/32/ЕО, поради
нарушение на чл. 47, ал. 1 и ал. 2 и чл. 17 от Хартата на основните права на ЕС и
поради нарушаване на задължението по чл. 267 § 1, б. „б" от ДФЕС, нарушение на
Народното събрание на Република България и Министърът на енергетиката на
изискването на чл. 288, т. 3 от ДФЕС, чл. 13, т. 1, т. 2 и т. 3 от Директива 2006/32/ЕО и
в чл. 9 от Директива 2012/27/ЕС да бъдат транспонирани по начин, който да доведе до
достигане на предвидените в директивите цели, както и поради приемане на
нормативни актове в противоречие на чл. 101 от ДФЕС и чл. 107 от ДФЕС ведно със
законна лихва върху сумата, считано от подаване на исковата молба (16.12.2024 г.) до
окончателното изплащане на вземането.
10 000 лв. /десет хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, вследствие на нарушение на правото на ЕС от страна на
Софийски градски съд, изразяващо се в нарушение на задължението му по чл. 19 § 2
от ДЕС да осигури ефективна правна защита на ищцата в производствата по гр. д.
8086/2019 г., IV - А състав, в. гр. д. 2170/2024 г., П-Ж състав, отказвайки да осигури
предимството на правото на ЕС, прилагайки чл. 9 от Директива 2012/27/ЕС и чл. 10 и
от Директива 2006/32/ЕО, поради нарушение на чл. 47, ал. 1 и ал. 2 и чл. 17 от Хартата
на основните права на ЕС и поради нарушаване на задължението по чл. 267 § 1,6. „б"
от ДФЕС, нарушение на Народното събрание на Република България и Министърът на
енергетиката на изискването на чл. 288, т. 3 от ДФЕС, чл. 13, т. 1, т. 2 и т. 3 от
8
Директива 2006/32/ЕО и в чл. 9 от Директива 2012/27/ЕС да бъдат транспонирани по
начин, който да доведе до достигане на предвидените в директивите цели, както и
поради приемане на нормативни актове в противоречие на чл. 101 от ДФЕС и чл. 107
от ДФЕС, ведно със законна лихва върху сумата, считано от подаване на исковата
молба (16.12.2024 г.) до окончателното изплащане на вземането.
Възражения на ответниците:
1. прравооспорващи – касаят основателността на исковете
2. правопогасяващи – погасителна давност - чл.110 ЗЗД за суми
чл.146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК - Кои права и кои обстоятелства се признават;
Отделя като безспорни и ненуждаещи се от доказване следните
обстоятелства:
Между страните не се спори, че има влязла в сила решение, които са цитирани в ИМ.
Спори се дали има нарушение на Правото на ЕС (ПЕС)
чл.146, ал.1, т.5 ГПК - Как се разпределя доказателствената тежест:
При условията на пълно и главно доказване ищецът следва да установи следните
факти:
1. нарушение на правна норма, предоставяща права на частно - правни субекти
2. нарушение на норма, предоставяща конкретно на ищцата права
3. достатъчно съществено и явно нарушението на тази норма
4. пряка причинна връзка между нарушението и вредата
5. вреда
6. размер на вредата
Отговорността по ЗОДОВ е обективна, поради което не се изисква установява на вина
(т.3 от ТР № 3 от 22.04.2004 г. на ВКС по тълк. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК).
По възражението за настъпила давност по чл.110 ЗЗД. Ответникът следва да установи,
че задълженията са възникнали (станали изискуеми) преди повече от пет години от датата на
подаване на исковата молба, както и техния размер. Ищецът следва да установи действия,
които прекъсват или спират давността.
УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства: за всички
обстоятелства, които следва да се установят, на основание чл.146, ал.2 ГПК.
УКАЗВА на страните, че могат да изложат становището си във връзка с
дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните
процесуални действия в откритото съдебно заседание и ако не направят
доказателствени искания във връзка с дадените им указания, губят
възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл.147 ГПК –
ако твърдят нови обстоятелства, да посочат и представят нови доказателства,
но само ако не са могли да ги узнаят, посочат и представят своевременно, или
ако твърдят нововъзникнали обстоятелства от значение за делото – да посочат
9
и представят доказателства за тях.
ДОПУСКА като писмени доказателства и доказателствени средства
следните документи: всички писмени доказателства и доказателствени средства,
представени с ИМ, ОИМ
ДА СЕ ИЗИСКА за послужване, които да се върнат, след влизане в сила
на краен съдебен акт, следните дела:
1. гр. д. № 60269/2021 г. по описа на СРС, 47 състав
2. ч. гр. д. № 2783/2021 г. по описа на СРС, 47 състав
3. гр. д. № 20019/2015 г. по описа на СРС, 46 състав
4. ч. гр. д. № 61526/2021 г. по описа на СРС, 46 състав
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията по чл.190 ГПК и по чл.195 ГПК.
ДОПУСКА до изслушването на двама свидетел, при режим на
довеждане, от страна на ищеца, на основание 163 ГПК, като на основание
чл.158 ГПК ОПРЕДЕЛЯ краен срок за събиране и проверка на тези
доказателства, а именно първото редовно по делото съдебно заседание, КАТО
ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на указанията в срок, делото ще се гледа без тези
доказателства.
ПРИКАНВА, на основание чл.145, ал.3 ГПК страните да уредят спора
доброволно – чрез съдебна спогодба, медиация или друг алтернативен способ
за доброволно решаване на спора, като им УКАЗВА, че доброволното и
извънсъдебно уреждане на отношенията е най-взаимноизгодният за тях начин
за разрешаване на спора. При приключване на делото със спогодба
половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. Разноските по
производството и по спогодбата остават върху страните, както са ги
направили, ако друго не е уговорено.
УКАЗВА на страните, че ако желаят да използват медиация, те могат да
се обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на
медиаторите, който може да бъде видян на електронен адрес:
http://www.justice.government.bg. Медиацията е платена услуга. Към Софийски
районен съд работи Програма „Спогодби”, която предлага безплатно
провеждане на процедура по медиация, от която страните също могат да се
възползват. Повече информация за Програма „Спогодби” можете да получите
всеки работен ден от 9:00 до 17:00 часа от Мариана Николова на тел.
02/8955423 или на ел. адрес: ********@***.*******, както и в Центъра за
спогодби и медиация на адрес: гр. София, бул. „Цар Борис III ” № 54, ст. 204.
УКАЗВА на страните, че:
съгл. чл. 40 от ГПК (1) Страната, която живее или замине за повече от един
месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват
съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България.
Същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната.
(2) Когато лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се
прилагат към делото и се смятат за връчени. За тези последици те трябва да бъдат
10
предупредени от съда при връчване на първото съобщение.
Чл. 41. (1) (Доп. – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Страната, която
отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който
веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Такова
задължение има страната и когато тя е посочила електронен адрес за връчване. Същото
задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната.
(2) (Доп. – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) При неизпълнение на
задължението по ал. 1, както и когато страната е посочила електронен адрес за връчване,
но го е променила, без да уведоми съда, или е посочила неверен или несъществуващ адрес,
всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени. За тези последици
страната трябва да бъде предупредена от съда при връчване на първото съобщение.
Чл. 41а. (Нов – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) (1) Когато
връчването се извършва по чл. 38, ал. 2, съобщението, съдържащо информация за
изтегляне на призовката, съобщението или книжата, се смята за връчено в деня на
изтеглянето му от адресата. В случай че съобщението не бъде изтеглено в 7-дневен срок
от неговото изпращане, то се смята за връчено в първия ден след изтичането на срока за
изтегляне.
(2) Когато връчването се извършва по чл. 38, ал. 3 и 6, съобщението, съдържащо
информация за изтегляне на призовката, съобщението или книжата, се смята за връчено в
деня, в който адресатът е потвърдил получаването му. В случай че получаването не е
потвърдено в 7-дневен срок от неговото изпращане, съобщението се връчва по общия ред.
Чл. 50. (1) Мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е
вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес.
(2) Ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес,
всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
(3) Връчването на търговци и на юридически лица става в канцелариите им и
може да се извърши на всеки служител или работник, който е съгласен да ги приеме. При
удостоверяване на връчването връчителят посочва имената и длъжността на получателя.
(4) Когато връчителят не намери достъп до канцеларията или не намери някой,
който е съгласен да получи съобщението, той залепва уведомление по чл. 47, ал. 1 . Второ
уведомление не се залепва.
(5) (Нова – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Връчването на
кредитни и финансови институции, включително тези, извършващи събиране на вземания
срещу потребители, на застрахователни и презастрахователни дружества и на търговци,
които извършват доставка на енергия, газ или предоставяне на пощенски, електронни
съобщителни или водоснабдителни и канализационни услуги, на нотариуси и частни
съдебни изпълнители се извършва само по реда на чл. 38, ал. 2 на посочен от тях
електронен адрес.
ПРИКАНВА страните и техните процесуални представители, че с оглед
принципа за процесуална икономия, да поискат достъп до настоящото дело в
Единния портал за електронно правосъдие (ЕПЕП), както да представят
изрично волеизявление за искане за призоваване и размяна на книжа по
електронен път чрез ЕПЕП и електронна поща (e-mail, книжата и самото
писмо следва да бъдат подписани с КЕП).
УКАЗВА на страните и техните процесуални представители, че при
избор за призоваване и размяна на книжа по електронната поща се прилагат
11
разпоредбите на чл.8 ЗЕДЕУУ, чл.41а ГПК, като удостоверяването на
получаване от страните се извършва задължително с потвърждение от
страните, че съобщението е получено (чл.44, ал.3, т.3 ГПК).
УКАЗВА на страните и техните процесуални представители, че ако
изпращат до съда книжа, които следва да бъдат разменени до другите
участници по делото, които не са заявили, че желаят да получат електронни
изявление от съда и не са задължени да получават такива, следва да заплатят
предварително такса на брой страници, определена с тарифата по чл.73, ал.3
ГПК, а именно 0,10 лева за всяка страница, а ако фотокопието е повече от 50
страници – за всяка следваща по 0.07 лева, на основание чл.102з, ал.3 ГПК
вр. чл.23 ТДТССГПК, КАТО ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на указанията, съдът
ще приеме, че липсва годно извършено процесуално действие.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 18.08.2025 година от 12.15
часа, за която дата и час да се призоват страните.
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните.
ПРЕПИС от отговорите на исковата молба да се връча на ищеца, както
и отговора, който се намира в доклада от АС Регистратура.
ДЕЛОТО да се докладва на съдия – докладчик при постъпване на книжа
и след провеждане на процедура по призоваване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12