Номер 61105.11.2020 г.Град Варна
Окръжен съд – ВарнаIII състав
На 03.11.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела С. Х.
Светлана К. Цанкова
Секретар:Елка Н. Иванова
Сложи за разглеждане докладваното от Даниела С. Х. Въззивно гражданско
дело № 20203100502742 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 09:28 часа се явиха:
След спазване разпоредбата на чл.142, ал.1 ГПК.
Въззивникът ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ“, редовно призован, не се
явява представител.
Съдът докладва Молба вх. № 23137/29.10.2020 г., с която процесуалният представител на
въззивника юрисконсулт К. И. заявява, че поддържа въззивната жалба и моли за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение и възразява за прекомерност на адвокатсктото
възнаграждение. Прави искане за спиране на делото, предвид образуваното в СЕС дело С-
262/2020 г. по тълкуване на Директива 2003/88/ЕО.
Въззиваемата страна К. Я. К. , редовно призована, не се явява. Представлява се от адв. Х.,
редовно упълномощена и приета от съда от преди.
АДВ. Х.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не съществуват процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ДОКЛАДВА ЖАЛБАТА
Производството е образувано по въззивна жалба на Главна дирекция „Гранична полиция“
при МВР срещу решение № 3487 от 27.07.2020 г., постановено по гр.д.№ 18414 по описа за
2019 г. на Районен съд - Варна, 46 -ти състав, с което е осъдена да заплати на К. Я. К. ,
сумата от 1726.76 лева, представляваща допълнително възнаграждение за положен
извънреден труд за периода от 08.11.2016 г.- 07.11.2019 г., ведно със законната лихва върху
1
тази сума от датата на депозиране на исковата молба 08.11.2019 г. до окончателното
изплащане на задължението, на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 187, ал. 5, т. 2
от ЗМВР, на основание чл. 86, ал.1 ЗЗД, и сумата от 330 лева, присъдена като дължими
разноски в производството. Решението се обжалва и в частта, в която в полза на съдебната
власт са присъдени 269.07лева разноски.
Претендира се юрисконсулсто възнаграждение.
Жалбата е основана на оплаквания за неправилност и необоснованост на решението. Излага
се, че съгласно чл. 141 , ал.1 т.1 от ЗМВР, ищецът е държавен служител и съобразно нормата
на ал. 2 от същата норма служебното правоотношение се регламентира само от този закон.
Препращането към КТ е изрично и затова, нормите на КТ не се прилагат субсидирано извън
лимитативно изброените случаи. Според жалбоподателя, отчитането на извънредния труд
при работа на смени въвежда специален ред, което прави недопустима аналогията с другите
държавни служители в гражданските ведомства. Счита, че Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата, приета с ПМС № 4 от 17.01.2007 г. в сила от 01.07.2007
г. е неприложима са служебното правоотношение с този ищец. Като служител на МВР,
брутното му трудово възнаграждение следва да се формира от месечното и допълнителните
възнаграждения, а според разпоредбата на чл. 178 от ЗМВР допълнителни възнаграждения
се дължат за изпълнение на специфични служебни дейности за извънреден труд. Според
жалбоподателя правната уредба на извънредния труд се съдържа в Наредба № 8121 з –
776/29.07.2016 г. на Министъра на вътрешните работи. Следва анализ за съответствие между
приложения закон и Директива № 2003/88/ЕО на ЕП и СЕ от 04.11.2003 г. допълнителни
възнаграждения се дължат по силата на разпоредбата на чл. 176 от ЗМВР. Изброява редица
привилегии на служителите на МВР, предвидени в ЗМВР, различни от предвидените в КТ за
всички останали служители и по аргумент за противното счита, че КТ е неприложим. С
горепосочените доводи жалбоподателят мотивира възражение за неправилност на
обжалваното решение поради неправилно приложение на материалния закон.
Оспорва се и решението и по съображения за неправилно подвеждане на фактите към
материално правните норми, като се твърде, че извънреден труд би бил налице, ако
служителите работят извън нормативно определеното време, каквато не е настоящата
хипотеза. Жалбоподателят счита, че установената по-голяма продължителност на работното
време на държавните служители в МВР се явява по-голяма от общата нормална
продължителност на работното време по трудови правоотношения съгласно КТ, като това
различие се дължи и е обусловено от вменените с разпоредбата на чл.2, ал.2 ЗМВР функции
на служителите от МВР.
Навеждат се и доводи, че първоинстанционният съд не е отчел обстоятелството, че в ЗМВР
са предвидени редица компенсаторни механизми – допълнително възнаграждение за
прослужено време, размер на основния платен годишен отпуск, по-благоприятен режим на
заплащане на извънредния труд, множество обезщетения. Сочи се, че от една страна съдът
2
потвърждава заплащането на положеният нощен труд от служителя в размер на дължимото
и потвърдено от събраните доказателства, а от друга – приема превръщането на часовете
нощен труд в извънреден такъв и се допуска заплащане на извънреден труд в неговата по-
висока стойност, който реално не е положен, при положение, че е безспорно доказано
посредством заключението на вещото лице, че нощният труд на ищеца е напълно заплатен
от ответника.
Според жалбоподателя, съдът не е изследвал въпроса дали изплатеният извънреден труд е
извънреден, защото е над нормата за съответното тримесечие. Счита, че дори и при
прилагането на общите трудови норми, на чието съдържание ищецът се позовава, за да
обоснове претенцията си, е незаконосъобразно преизчисляването на часовете нощен труд с
коефициент 1,143.
Моли да се отмени обжалваното решение и вместо него бъде постановено друго, с което
предявеният иск бъде отхвърлен като неоснователен.
Претендира присъждане на разноските по делото.
В отговор от насрещната страна, се оспорва основателността на жалбата, като се излагат
съображения за правилност и обоснованост на първоинстанциониия съдебен акт с подробни
възражения, основани на принципите на прилагане на нормите, определени в ЗНА.
Страните не са направили доказателствени искания.
АДВ. Х.: Нямам възражения по доклада. Оспорвам жалбата. Поддържам отговора. Считам
че искането за спиране е неоснователно тъй като поставените за тълкуване въпроси не са
обуславящи настоящото производство. Няма да соча доказателства. Представям списък с
разноски по чл. 80 ГПК.
Съдът намира молбата на процесуалния представител на ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ
„ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ“ за спиране на производството по делото за неоснователна. Счита,
че предмета на образуваното пред съда на ЕС дело няма преюдициално значение за
настоящия правен спор. Поставените за тълкуване въпроси пред ЕС са неотносими към
предмета на настоящия спор.
Предвид изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процесуалния представител на ГЛАВНА
ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ“ за спиране на производството по в. гр. д. №
2742/2020 г. по описа на Окръжен съд – Варна, Гражданско отделение без уважение, като
неоснователно.
Съдът намира, че следва да се приемат по делото представените списък с разноски и
3
доказателства за извършването им, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА по делото представените списък с разноски и доказателства за извършването им.
Съдът, предвид поведението на страните, счете спора за изяснен от фактическа страна и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
АДВ. Х.: Въззивната жалба е неоснователна. Подробни доводи съм изложила в отговора.
Моля да потвърдите първоинстанционното решение като правилно, обосновано и
законосъобразно.
Съдът счете делото за изяснено и ще произнесе решението си в едномесечен срок.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 9.32 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
4