№ 1164
гр. В., 21.03.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – В., IV СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и
първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Мая Недкова
като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско
дело № 20233100500585 по описа за 2023 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на Глава ХХ-та ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Г. Д. „И. на н.“ при МП, със
седалище гр. С., подадена чрез процесуален представител, срещу Решение №
3986/15.12.2022 год., постановено по гр. дело № 16522/2021 год. по описа на
РС-В., В ЧАСТТА МУ, с която въззивникът ГД "ИН“ при МП – гр. С., е
осъден да заплати на А. Д. Д. ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. „Ф. У.“ №
21, ет. 1, сумата от 5 183, 64 лева, представляваща обезщетение за
неизползван допълнителен платен годишен отпуск от общо 84 дни (по 12 дни
годишно), като компенсация за положен извънреден труд над нормативно
установените 50 часа за всяко тримесечие в периода от 01.01.2003 г. до
30.09.2009 г., ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба
– 17.11.2021 г., до окончателното и изплащане, на основание чл. 229, ал. 4 вр.
́
ал. 1, т. 9, вр. чл. 212, ал. 5, т. 2 от ЗМВР от 1997 г. (отм.) и чл. 212, ал. 4, вр.
ал. 1, т. 3, вр. чл. 211, ал. 5, т. 2 от ЗМВР от 2006 г. (отм.).
В жалбата са наведени оплаквания, че решението е неправилно.
Оспорен е извода на съда, че възражението на ответника, настоящ въззивник,
за погасяване на вземането на ищеца по давност е неоснователно. Излага, че
относно неуредените в специални закони въпроси се прилагат съответно
разпоредбите на ЗДСлужител, а разпоредбата на чл. 125 от ЗЗДСл не съдържа
ограничения, изключения или различия с оглед вида на търсената защита.
Цитираната разпоредба предвижда 3-годишна погасителна давност за всички
имуществени спорове по съществуващо служебно правоотношение и е
приложима за всички видове искове относно тези спорове. Навежда също, че
дори и да се приеме, че възражението му за погасяване на вземанията на
ищеца по давност е неоснователно, то решението е неправилно и по
същество. Твърди, че през процесният период, ГД "ИН" е действала в
1
условията на обвързана компетентност със задължителни за и. актове –
Заповед № ЛC-03- 1182/10.10.2007 г. на министъра на правосъдието, относно
реда за разпределяне на работното време в ГД "ИН" и ГД „О." и
териториалните им звена, очитането му и компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време; Заповед № ЧР - 05-
400/06.08.2001 г. на министъра на правосъдието, относно реда за
разпределяне на работното време в ГДИН и териториалните и служби, на осн.
́
чл. 211 от ЗМВР във вр. с чл.19, ал. 2 от ЗИНЗС; Заповед № ЧР - 03-
26/26.01.2007 г. на министъра на правосъдието, относно определяне на
видовете, размерите и реда на ползване на отпуските на държавни служители
по ЗМВР от ГД "ИН" и ГД „О." и териториалните им звена. Преди издаването
на горецитираните заповеди на министъра на щравосъдието, в местата за
лишаване от свобода се е прилагала Заповед № Л -2207/14.05.2003 г. на
Главния директор на ГД „ИН“. Излага, че при работата на смени (дежурства)
работното време на държавните служители в МВР (съответно – в ГД "ИН") се
отчита по специален ред, поради което е недопустимо аналогичното
приложение на законите за държавните служители в гражданските ведомства,
включително конвертиране на часовете труд, положен през нощта, в дневни
часове. По силата на чл. 16е, ал. 3 и 4 от ППЗИНЗС, обн. ДВ, бр.
20/07.03.2014 год., в сила от 11.03.2014 год., при 12 - часов график на наряд
или дежурство се отчитат и заплащат 12 ч. отработено време, а при 24 – часов
график на наряд или дежурство се отчитат и заплащат 24 ч. отработено време.
А съгласно чл. 305, ал. 1 ППЗИНЗС (нов) назначените в наряд се явяват в
поделението в определеното за инструктаж време, годни да изпълняват
служебните си задължения. Т. е., през времето преди работната смяна ищецът
се подготвя за встъпване в наряд чрез провеждане на инструктаж, свързан със
специфичния режим на работа на надзорно –охранителния състав в затворите.
Поради това счита, че явяването преди наряд на инструктаж и предаването на
наряда не са дейстквия по фактическото носене на служба, немогат д абъдат и
измерени като времетраене в точност по минути. След като ищецът е
постъпил доброволно на служба като надзирател в затвора в гр. В., той е бил
запознат със спецификата на носенето на службата, както и с необходимостта
от определени действия, свързани с встъпването му на смяна и съответно –
освобождаването му от дежурство, които действия са регламентирани в
законови и подзаконови нормативни актове.
Твърдят се и допуснати процесуални нарушения, в резултат на което
съдът неправилно е определил размера на обезщетението (в случай, че такова
изобщо се дължи). В нарушение на процесуалните правила съдът е
постановил решението си единствено въз основа на свидетелските показания
и изготвената въз основа на тези показания експертиза. Навежда също, че в
нарушение на закона и на съдебната практика, за процесния период
експертизата е изследвала и е включила в работното време не само времето за
почивка по време на дежурство, но и времето за сдаване и приемане на
дежурството, а това време, съгласно ЗИНЗС и ППЗИНЗС, се включва в
отработеното време и е част от него.
Отправено е искане за отмяна на решението в обжалваната част и за
2
постановяване на друго, с което искът да бъде отхвърлен, ведно с присъждане
на сторените в двете инстанции съдебни разноски.
В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК насрещната
страна – ищецът А. Д. Д., чрез процесуален представител, оспорва жалбата,
счита решението в атакуваната от ответника част за правилно и настоява да
бъде потвърдено в тази част. Излага съображения. Претендира присъждане на
разноски.
В жалбата и в отговора не са направени искания за събиране на
доказателства във въззивната инстанция.
Въззивната жалба е редовна и допустима и следва да бъде приета за
разглеждане в открито съдебно заседание.
Водим от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ, подадената от Г. Д. „И. на н.“ при МП,
със седалище гр. С., чрез процесуален представител, въззивна жалба срещу
Решение № 3986/15.12.2022 год., постановено по гр. дело № 16522/2021 год.
по описа на РС-В.;
НАСРОЧВА ДЕЛОТО за разглеждане в открито съдебно заседание за
дата 24.04.2023 год. от 13, 30 часа, за която дата и час да се призоват
страните чрез процесуалните им представители, ведно с връчване на препис
от настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3