Р Е Ш Е Н И Е
№ 262938/10.12.2021 г. , гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХІ състав в публично
заседание на 11.11.2021 г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МИРОСЛАВА ДАНЕВА
при секретаря Й.Трендафилова като разгледа докладваното от съдията гр.дело
№ 15486 по описа за 2020 год. и като съобрази материалите по делото, за да се произнесе
, взе предвид следното:
Производството
по делото е с правно основание чл.79 ал.1 от Закона за платежните услуги и
платежните системи (ЗПУПС).
Производството по делото е образувано по повод
предявен от ищцата К.С.К. ЕГН
********** *** срещу ответното дружество „Р./." ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***,
п.к. 1407, район Лозенец, Експо 2000, бул. „Никола Вапцаров" № 55 осъдителен
иск с правно основание чл.79 ал.1 от
Закона за платежните услуги и платежните системи (ЗПУПС) за осъждане на
ответното дружество да заплати на ищцата
сумата в размер на 7278,29 лв.,
представляващи стойност на извършени неразрешени платежни операции от нейна
банкова сметка , ***, считано от датата на подаване на исковата молба в съда –
01.12.2020г. до окончателното й изплащане.
Ищцата основава исковите си претенции на следните
фактически твърдения, обективирани в обстоятелствената част на исковата молба:
Излага се, че ищцата е дългогодишен клиент на банката
и има открита банкова сметка ***, към
която разполага с издадена карта с номер 516861хххх1456.
На дата
09.06.2020 г., при регулярна проверка през онлайн банкирането си , ищцата
установява, че от левовата й сметка са извършени последователно осем транзакции
към чужди търговци на обща стойност от 1191,36 лв., както следва:
• Превод
от 1.98 лв. - плащане при търговец в чужбина;
• Превод
от 1.98 лв. - плащане при търговец в чужбина;
• Превод
от 492.77 лв. - плащане при търговец в чужбина;
• Превод
от 1.98 лв. - плащане при търговец в чужбина;
• Превод
от 492.77 лв. - плащане при търговец в чужбина;
• Превод
от 98.95 лв. - плащане при търговец в чужбина;
• Превод
от 98.95 лв. - плащане при търговец в чужбина;
• Превод
от 1.98 лв. - плащане при търговец в чужбина; Преводите са извършени без
съгласието и разрешението на ищцата.
Незабавно , след като установява извършените
неразрешени платежни операции, на 10.06.2020 г. ищцата подава заявление до
банката, в което я уведомява за тях и иска картата към левовата й сметка да
бъде блокирана. В нарочно предоставен от банката формуляр за
неразпознати/измамни транзакции с карта подробно посочва и транзакциите,
извършени от левовата й сметка без нейно разрешение.
Картата на ищцата е блокирана още на 10.06.2020 г., за
което банката удържа такса „Блокиране на карта" в размер на 1 лв.
Въпреки , че картата е блокирана на 10.06.2020 г. и
банката е уведомена своевременно за липса на съгласие у ищцата за извършване на
платежни операции от левовата й сметка, на дата 11.06.2020 г. и 12.06.2020 г.
банката осчетоводява още 31 на брой неразрешени платежни операции на обща
стойност от 6 086.93 лв., както следва:
• Превод
от 851.96 лв. - quasi cash в чужбина;
• Превод
от 30.43 лв. - quasi cash в чужбина;
• Превод
от 882.40 лв. - quasi cash в чужбина;
• Превод
от 1.98 лв. - плащане при търговец в чужбина;
• Превод
от 393.82 лв. - плащане при търговец в чужбина;
• Превод
от 1.98 лв. - плащане при търговец в чужбина;
• Превод
от 96.97 лв. - плащане при търговец в чужбина;
• Превод
от 492.77 лв. - плащане при търговец в чужбина;
• Превод
от 96.97 лв. - плащане при търговец в чужбина;
• Превод
от 294.87 лв. - плащане при търговец в чужбина;
• Превод
от 1.98 лв. - плащане при търговец в чужбина;
• Превод
от 1.98 лв. - плащане при търговец в чужбина;
• Превод
от 98.95 лв. - плащане при търговец в чужбина;
• Превод
от 492.77 лв. - плащане при търговец в чужбина;
• Превод
от 197.90 лв. - плащане при търговец в чужбина;
• Превод
от 98.95 лв. - плащане при търговец в чужбина;
• Превод
от 1.98 лв. - плащане при търговец в чужбина;
• Превод
от 1.98 лв. - плащане при търговец в чужбина;
• Превод
от 98.95 лв. - плащане при търговец в чужбина;
• Превод
от 1.98 лв. - плащане при търговец в чужбина;
• Превод
от 492.77 лв. - плащане при търговец в чужбина;
• Превод
от 490.79 лв. - плащане при търговец в чужбина;
• Превод
от 1.98 лв. - плащане при търговец в чужбина;
• Превод
от 1.98 лв. - плащане при търговец в чужбина;
• Превод
от 1.98 лв. - плащане при търговец в чужбина;
• Превод
от 492.77 лв. - плащане при търговец в чужбина;
• Превод
от 195.92 лв. - плащане при търговец в чужбина;
• Превод
от 39.58 лв. - плащане при търговец в чужбина;
• Превод
от 195.92 лв. - плащане при търговец в чужбина;
• Превод
от 1.98 лв. - плащане при търговец в чужбина;
• Превод
от 29.69 лв. - плащане при търговец в чужбина.
Тези преводи отново са извършени без съгласието и
разрешението на ищцата, въпреки че банковата й карта е блокирана. По този начин
голяма част от наличността по сметката на ищцата е била неправомерно
изразходвана.
След като банката е уведомена за извършените
неразрешени платежни операции, нейните представители не се свързват с ищцата и
не отговарят на подаденото заявление от 10.06.2020 г. Банката не възстановява
стойността на неразрешените платежна операции, поради което на 29.07.2020 г.
ищцата изпраща напомнителен имейл до ответника.
Едва три месеца след подаване на първото заявление и
след проведени множество телефонни разговори с представители на банката, ищцата
получава писмо изх. № 47214 от 09.09.2020 г. В писмото банката излага
становище, че няма основание да възстанови суми, представляващи извършени
неразрешени плащания от сметка BG52RZRB9155 1019 2219 80. Банката обосновава отказа си да възстанови сумите, като
се позовава на чл. 80, ал. 3 във връзка с чл. 75 от Закона за платежните услуги
и платежните системи (ЗПУПС). Съгласно цитираната разпоредба, „платецът понася
всички загуби, свързани с неразрешени платежни операции, когато ги е причинил
чрез измама или с неизпълнението на едно или повече от задълженията си по чл.
75 умишлено или поради груба небрежност."
Сочи се, че преди завеждане на настоящото дело ищцата
е направила последен опит да уреди доброволно възникналите взаимоотношения по
повод извършените неразрешени платежни операции с Банката. На 21.10.2020 г.
ищцата е изпратила поредно писмо, в което настоява Банката да преразгледа
позицията си, но и към настоящия момент няма отговор от ответника.
С оглед на
горното се сезира съда с искане за постановяване на съдебно решение , с което
да се уважи предявената искова претенция и се моли за присъждане на направените
по делото разноски.
Ответникът „Р./." ЕАД ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление ***, п.к. 1407, район Лозенец, Експо 2000, бул. „Никола
Вапцаров" № 55, в срока по чл. 131 от ГПК, депозира отговор на исковата молба, в който се
излага становище за неоснователност на предявения иск.
Не се оспорва факта, че между ищеца и „Райфайзенбанк (България)" ЕАД
са налице облигационни отношения по повод подписан Рамков договор за издаване и
ползване на дебитна карта VISA Classic и подписани актуални Общи условия , неразделна част
от Договора от 13.06.2006г.
Не се оспорва факта на извършените
трансакции - общо на брой 39 броя трансакции,
на обща стойност от 7278.29 лева, но се оспорват датите, на които са извършени.
В тази връзка се представя справка за оспорените/неразпознати трансакции ,
извършени в при онлайн търговци, с дебитнатата карта на ищцата , общо на брой 39 броя трансакции, на обща стойност от 7278.29 лева.
Излага се , че картата на ищцата е блокирана от банката на 09.06.2020г. в
21:05:39 ч., а не както е посочено в исковата молба на 10.06.2020г. И в двата
случая блокирането става след извършване на трансакциите. Сочи се, че разминаването
в датите на извършените трансакции , посочени в исковата молба, съответно банковото извлечение от сметката на
ищцата и датите при ответника, произлиза
от датата на осчетоводяването на трансакциите, а не от датата на извършването
им.
Твърди се, че в исковата молба е пропуснато да се спомене, че картата на
клиента е регистрирана за услугата 3- D secure, като при всяко плащане в интернет
страници на търговци, участващи в 3-D Secure програми, картодържателят
потвърждава операцията, като потвържденията се осъществяват чрез въвеждане на
специално генерирана еднократна парола, получена на посоченият от клиента
мобилен телефонен номер чрез СМС-съобщение. В настоящия случай всички оспорени
трансакции са извършени с 3-D secure, а именно въвеждането на еднократна парола получена чрез SMS на посочения мобилен телефонен номер.
Сочи се, че друга важна подробност за случая е, че на 07.06.2020г. ищцата
авторизира смяна на телефонния номер, на който получава своите SMS-индивидуално генерирани кодове за потвърждение на
трансакциите. Това действие се извършва, чрез системата за онлайн банкиране на банката
-,Райфайзен Онлайн". За да бъде проведена процедурата по смяна на
телефонен номер е необходимо, на първо място влизане в „Райфайзен Онлайн",
чрез потребителско име и парола известни само и единствено на титуляря на
профила съответно титуляря на банковата сметка, на второ място подаване на
заявка за смяна на телефонен номер, чрез специален модул, за това, след като се
изпраща индивидуално генериран код на SMS съобщение
на досегашния актуален телефонен номер на клиента, заедно с текст "Смяна
на средство за сигурност". За да бъде завършена процедурата по смяна на
телефонния номер е необходимо въвеждането на този индивидуален код за сигурност
в специално предвиден „прозорец в „Райфайзен Онлайн". След смяната на
телефонния номер, индивидуално генерираните кодове за всяка от трансакциите
изброени по-горе в таблицата се е получавал на вече новия сменен номер.
На последно място, за да бъде извършена трансакция в онлайн магазин е
необходимо въвеждането и на персонализираните защитни характеристики на
картата, а именно 16-цифрен код и три
цифрен SSV- код, които би трябвало да са
достояние единствено и само на картодържателя.
Счита се , че така предявеният иск е
допустим, но разгледан по същество е неоснователен, необоснован и недоказан.
Оспорва се иска по основание и размер.
В конкретния случай се счита, че банката е осигурила всички възможни
средства за сигурност, за опазване авоарите на клиента, като без доброволното
участие на клиента то извършването на трансакциите е невъзможно. На първо
място, персонализирани защитни характеристики на картата, на второ индивидуално
потребителско име и парола в „Райфайзен Онлайн", индивидуално генериран
код за сигурност чрез SMS-съобщение изпратен до личния
телефонен номер на клиента, всички те са компрометирани с действията на клиента
било осъзнавани или не. Не е възможно компрометирането на всички тези
персонализирани средства за сигурност наведнъж, без доброволното участие на
ищцата. В допълнение на всеки 90 дни, банката изпраща индивидуален код чрез SMS-съобщение за да бъде достъпено мобилното банкиране в
съответствие с новите европейски регулации за сигурността на плащанията в
интернет.
Излага се, че банката няма как да знае, кой е извършил трансакциите. В
настоящия случай е много вероятна хипотеза в която, ищцата да е била въведена в
заблуждение от трети недобросъвестни лица, да предостави доброволно
персонализираните си защитни характеристика на дебитната си карта и на профила
си в „Райфайзен Онлайн" и по този начин да компрометира сама опазването на
средствата си.
Банката е инвестира милиони левове в системи и процедури за сигурност, за
опазване на авоарите и клиентите, но колкото и скъпа и модерна да е една
система, е невъзможно да бъдат предотвратени неразрешени трансакции, когато
титулярят на сметката, сам, доброволно предостави на трети лица
персонализираните си средства за сигурност.
В чл.192 от Общите условия изрично се посочва, че достъпът до „Райфайзен
онлайн се извършва съгласно Инструкциите за сигурност. А в чл.242 от Общите
условия изрично е записано, че неспазването на Инструкциите за сигурност води
до неизпълнение на задълженията на потребителя по договора и се категоризират
като груба небрежност от негова страна.
Счита се , че в настоящия случай банката
е изпълнила всички свои задължения , съгласно Закона за платежните услуги и
платежни системи, като е действала с грижата на добрия търговец. Осигурила е
необходимите системи и процедури за сигурност, които да опазят средствата на
клиенти от измами. От друга страна, ищцата е допуснала трети лица да се сдобият
с персонализираните й средства за сигурност, като по този начин до голяма
степен е допринесла за причинените вреди. Това действие категорично следва да
бъде категоризирано като проява на „груба небрежност" по смисъла на
българското законодателство. Съответно в настоящия случай, считаме, че трябва
да се приложи нормата на чл. 80 ал.З от ЗПУПС, а именно „Платецът понася всички
загуби, свързани с неразрешени платежни операции, когато ги е причинил, или
чрез груба небрежност".
Оспорва се предявения акцесорнен иск
за мораторна лихва върху главницата , поради това, че главният иск е
неоснователен, то предвид това неоснователен се явява и искът за законна лихва.
Вследствие на изложеното се моли да се отхвърли предявената искова
претенция.
СЪДЪТ, след като взе
предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната
съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:
Между
страните не е спорно обстоятелството , а и видно от приобщения по делото
договор се установява , че между ищцата К.К. и „Райфайзенбанк (България)"
ЕАД са налице облигационни отношения по повод подписан Рамков договор за
издаване и ползване на дебитна карта и подписани актуални Общи условия ,
неразделна част от Договора от 17.11.2006г.
Не е
спорно в отношенията между страните , че ищцата К.К., има открита банкова
сметка ***, към която разполага с издадена дебитна карта Mastercard с номер
516861хххх1456 с възможност за извършване на онлайн плащания.
Между страните не е спорен факта , че в
периода 07.06.2020 г. -09.06.2020 г. от банковата сметка на ищцата са извършени
трансакции - общо на брой 39 броя , на
обща стойност от 7278.29 лева.
Приобщено
по делото е от Заявление от ищцата К.К. с вх.
№ 6749/10.06.2020 г. до „Райфайзенбанк (България)" ЕАД , с което ищцата
уведомява банката относно установените
от нея на 09.06.2020г. неразрешени
трансакции , извършени от банковата й
сметка.
Представен
е Формуляр за рекламация на неразпознати/измамни транзакции с карта , подаден от
ищцата К.К. до „Райфайзенбанк (България)" ЕАД.
Видно
от Имейл от 29.07.2020 г. ищцата К.К. сезира „Райфайзенбанк (България)" ЕАД с искане
за отговор относно направената от нея
рекламация за неразпознати/измамни транзакции с карта и искане за
възстановяване на платежната й сметка в състояние, в което тя би се намирала
преди тяхното изпълнение.
Приобщено
по делото е Писмо изх. № 47214/09.09.2020
г. относно подадено заявление от ищцата К.К. с вх.
№ 6749/10.06.2020 г. и електронно писмо с вх.№ 7749/29.07.2020 г. , в което се
излага становището на „Райфайзенбанк (България)" ЕАД , че не се дължи
възстановяване на загубите , свързано с неразрешените платежни операции, на основание чл.80 ал.3 от ЗПУПС.
Представено
е Писмо от 21.10.2020 г. , от ищцата К.К.
до „Райфайзенбанк (България)" ЕАД , с което се моли банката да преразгледа
позицията си , обективирана в отговор с Изх. № 47214/09.09.2020г. , като
последен опит за доброволно уреждане на отношенията между страните.
Представен е отговор от „Райфайзенбанк (България)"
ЕАД с изх. №58386/27.10.2020г., в който се излага становището на банката, че
ищцата не е спазила инструкциите за сигурност и че същата е проявила груба
небрежност при опазването на персонализираните защитни характеристики на
картата.
Приобщени
по делото са Инструкции за сигурност при използване на Райфайзен онлайн.
Видно от заключението на вещото лице С.Д. по приетата и неоспорена
от страните съдебна компютърно-техническа експертиза, което съдът кредитира
като обективно и компетентно изготвено и обосновано , ищцата К.К.,
клиент на банката, има открита банкова сметка ***, към която разполага с
издадена дебитна карта Mastercard с номер 516861хххх1456 с възможност за
извършване на онлайн плащания. Чрез банковата карта в периода 7.6.2020г.
9.6.2020г. са извършени 39 броя трансакции към бенефициер онлайн търговци в
чужбина. За повишаване на сигурността към онлайн преводите, операциите са
свързани с 3-D secure авторизация за плащанията, което представлява динамичен
цифров код, пратен на предварително договорен между страните мобилен номер.
Полученият код се въвежда в уеб страницата с плащането и чак тогава то се
авторизира. Този телефонен номер се регистрира от клиента на живо в банков клон
и впоследствие топ може да служи като „подпис на клиента". Последното
респективно означава, че клиентът на банката може да „подпише" желанието
си за смяна на номера, чрез актуалния такъв. Всички трансакции предмет на делото, са
извършени в интернет, те са потвърдени с въвеждане на 3-D Secure code, изпратен
със съобщение за всяка една трансакция на променения преди това телефонен номер
+33773869117. Промяната на номера за Сигурни плащания в интернет (3D Secure) се
е осъществила чрез онлайн заявка, в онлайн банкирането на банката, чрез
предварително въвеждане на потребителско име и парола. След въвеждането на
стандартните изисквания за плащане с карта при трансакции в интернет, като
номер па карта, име на картодържател, дата на валидност, CVV код (всички тези
данни са видими и налични от пластиката, които са достъпни само от
картодържателя), са изискани допълнителни кодове за потвърждаване на всяка една
трансакция (3D Secure code). При въвеждане на изпратените кодове, трансакциите
са потвърдени и финализирани успешно.
В проведеното по делото открито съдебно заседание вещото
лице С.Д. излага , че извършените плащания не са оторизирани от ищцата и тя е
станала жертва на измама или кражба. Вещото лице счита, че процесните трансакции не
са извършени със съгласието на ищцата. Според вещото лице , механизмът на
измама е следният: получават се имейли с измамно съобщение , които се наричат „скан“
- измама и „фишинг“ , като тези имейли имат за цел да объркат потребителя, че
са от банката, която ползват и ги приканват да въведат паролата и името си в
интернет страница, която изключително много прилича на тази , която е от
тяхното банкирането, но не е същата. След като потребителите си въведат там
данните, измамниците вече притежават
името и паролата за достъп до банкиране , след което по подобен начин се снабдяват с кода на картата, вкл. и CVV -
кода , който е на гърба на картата и имайки веднъж вече достъп до банкирането,
могат лесно да осъществят промяната в средството за сигурност с техен
тел.номер, който ползват. По този начин те не са имали нужда повече за достъп
до интернет банкирането и след като няколко минути по –късно ищцата е променила паролата и отново си е възвърнала
достъпа до това банкиране, не е можела могла да спре това , което се е случило
впоследствие. Според вещото лице в конкретния случай се касае за измама и
кражба на всички тези средства, които не смята , че са оторизирани от ищцата и
по нейно желание. Видно от заключението , незабавно след като ищцата е узнала,
че няма средства по картата си (когато прави опит да плати сметка на каса в
Кауфланд на 09.06.2020 г. в 16:06 ч.), тя уведомява ответното дружество за
извършената измама. Видно от таблицата
на л.6 от заключението - плащания
№11 и №12 , се установява, че ищцата е опитала да си плати сметката на каса в
Кауфланд и реално вече е нямало пари в сметката. Малко след това реално е
подала сигнал и са спрени всички плащания занапред, освен , че няма пари в
сметката. Вещото лице пояснява , че ищцата не би могла да спре неразрешените
операции, въпреки че още на 07.06.2020 г. е възстановила достъпа до онлайн
банкирането си, тъй като същите са се реализирали директно през сайтове на
търговци.
При така установеното от фактическа страна съдът възприе
следните правни изводи:
За
успешното провеждане на предявения осъдителен иск в тежест на ищеца е да докаже дължимостта на претендираната
сума. В разглеждания случай същият е длъжен да установи при условията на пълно
и главно доказване следните правнорелевантни факти, от които се ползва: че между страните е съществувало валидно
облигационно отношение по договор за кредитна карта; че в срока на действие на
договора е извършена платежна операция, която не е била заявена от
платеца, както и нейната стойност; че е
уведомил ответника за кражбата и неразрешена употреба на платежния инструмент
незабавно след узнаването; че е предприел разумни действия за запазване на
неговите персонализирани средства за сигурност.
От
своя страна ответникът следва да установи всички положителни възражения срещу
предявените искове, в т.ч., че е възстановил стойността на неразрешената
платежна операция или че платежната операция е извършена чрез използване на
изгубен, откраднат или незаконно присвоен платежен инструмент, когато платецът
поради небрежност не е успял да запази персонализираните защитни характеристики
на инструмента. Този извод следва и от разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ЗПУПС,
който изрично възлага в тежест на доставчика да установи автентичност на
платежната операция.
Съдът
намира, че от съвкупния доказателствен материал се установява безспорно , че ищцата
К.К., има открита банкова сметка ***, към която разполага с издадена дебитна
карта Mastercard с номер 516861хххх1456 с възможност за извършване на онлайн
плащания.
От
изготвената и приета по делото СТЕ бе доказано, че в периода 07.06.2020 г.
-09.06.2020 г. от банковата сметка на ищцата са извършени 39 неразрешени
платежни операции на обща стойност 7278,29 лв. Оспорените плащания са направени
през интернет браузър в интернет страницата на търговец, а не чрез онлайн
банкирането на ищцата. Установено бе, че ай пи адресът, от който са направени
заявките за плащанията, е различен от адресите, от които се влиза в банкирането
и които ищцата използва обичайно.
Съгласно
нормата на чл.70, ал.1 от ЗПУПС
платежната операция е разрешена, ако платецът я е наредил или е дал
съгласие за изпълнението й. При липса на съгласие платежната операция е
неразрешена. Предвид така установеното по делото и с оглед факта на изрично
оспорване от страна на ищеца на извършените операции, съдът приема, че
процесните платежни операции са неразрешени по смисъла на посочената законова
разпоредба.
В
производството чрез кредитираното като обективно и компетентно изготвено
заключение на съдебна компютърно-техническа експертиза е установен фактът, че процесните 39 бр.
платежни операции на обща стойност 7278,29 лв.
са неразрешени , т.е. не са оторизирани от ищцата и тя е станала жертва
на измама или кражба. Процесните
платежните операции са
неразрешени , т.к. ползвателят на
платежната сметка не е нареждал/разрешавал изпълнението.
Разпоредбата
на чл. 79, ал. 1 от ЗПУПС, предвижда, че
в случай на неразрешена платежна операция доставчикът на платежни услуги на
платеца му възстановява незабавно стойността на неразрешената платежна операция
и във всеки случай не по-късно от края на следващия работен ден, след като е
забелязал или е бил уведомен за операцията, освен когато доставчикът на
платежни услуги на платеца има основателни съмнения за измама и уведоми
съответните компетентни органи за това. Когато е необходимо, доставчикът на
платежни услуги на платеца възстановява платежната сметка на платеца в
състоянието, в което тя би се намирала, ако не беше изпълнена неразрешената
платежна операция. Вальорът за заверяване на платежната сметка на платеца е не
по-късно от датата, на която сметката е била задължена със сумата на
неразрешената платежна операция.
Следователно
пораждането на задължението на „Райфайзенбанк (България)" ЕАД за
възстановяване на платежната сметка на ищцата К.К. в състоянието, в което би се
намирала преди изпълнение на неразрешените платежни операции се обуславя от
факта на изпълнена неразрешена платежна операция, за която обаче доставчикът на
платежни услуги е бил уведомен от ползвателят на платежни услуги без
неоснователно забавяне, след като е узнал за такава операция, която поражда
възможност за предявяване на правата му, но не по-късно от 13 месеца от датата
на задължаване на сметката му, като е въведена презумпцията, че ползвателят на
платежни услуги е узнал за неразрешената или неточно изпълнената платежна
операция най-късно с получаването на информацията, която доставчикът е длъжен
да му предостави във връзка с платежната операция , съгласно разпоредбата на чл. 77, ал. 1 и ал. 2 ЗПУПС.
Въз
основа на формирания извод, че оспорените от ищцата платежни операции
представляват именно неразрешени такива, е необходимо да се прецени дали за
същите банката е уведомена от ползвателя на платежната сметка без неоснователно
забавяне от узнаването им. Законът е въвел презумпцията, че ползвателят се
счита да е узнал за неразрешената платежна операция най-късно с получаването на
информацията, която доставчикът е длъжен да му предостави по правилата на
ЗПУПС. В случая изискването за уведомяване на банката без неоснователно
забавяне е предвидено както в приложимите към договора за платежна сметка ОУ,
така и в отменения и в действащия ЗПУПС. В този смисъл е безпредметно да се
коментира валидността на това изискване, регламентирано в общите условия на
банката, тъй като това няма да доведе до различен правен извод, доколкото и
нормативната уредба изисква уведомяването на доставчика на платежни услуги да
се извърши без неоснователно забавяне. Разпоредбата на чл. 71 от Директива (ЕС)
2015/2366 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2015 година за
платежните услуги във вътрешния пазар също предвижда, че ползвателят на
платежни услуги получава корекция на неразрешена платежна операция от
доставчика на платежни услуги само ако го уведоми без неоснователно забавяне,
че е узнал за такава операция, която поражда възможност за възникването на
претенции и не по-късно от 13 месеца след датата на задължаване на сметката.
Нормативната
уредба не дефинира използваният термин "неоснователно забавяне".
Принципно, за да е налице забавяне (забава), то следва да е дължимо и обективно
възможно предприемането на съответното поведение, в случая нотифициране на
доставчик на платежни услуги за извършени неразрешени от ползвателя на платежна
сметка операции. Това предполага дължащият активното поведение (уведомяване) да
е узнал за факта на извършване на платежните операции, за да е възможно да
прецени разрешени ли са те или не. От момента на узнаването става дължимо
уведомяването на банката, съответно като извинимо (основателно) забавяне би се
считало само това, което се дължи на проявлението на външни причини, които са
препятствали извършване на дължимото действие и които ескулпират ползвателя на
платежната сметка за проявеното бездействие (неуведомяване на банката). Налага
се извод, че уведомяването е дължимо веднага (в разумен срок) от узнаването и
всяка забава, за която не се твърдят уважителни причини, би била неоснователна.
Законът
установява презумпция за узнаване на извършването на платежните операции от
момента на получаването на информацията, която доставчикът е длъжен да
предостави на ползвателя във връзка с движението на парични средства по
платежната сметка, т. е. от предоставянето на месечните банкови извлечения на
негово разположение.
Съдът
, като съобрази приобщените към доказателствения материал Заявление от ищцата К.К. с вх.
№ 6749/10.06.2020 г. до „Райфайзенбанк (България)" ЕАД , с което ищцата
уведомява банката относно установените
от нея на 09.06.2020г. неразрешени
трансакции , извършени от банковата й
сметка и Формуляр за рекламация на неразпознати/измамни транзакции с карта ,
подаден от ищцата К.К. до „Райфайзенбанк (България)" ЕАД формира извод, че
ползвателят на платежната сметка - ищцата К.К. е уведомила банката за
неразрешените платежни операции, незабавно, т.е. без неоснователно забавяне.
Според
разпоредбата на чл.79, ал.1 ЗПУПС , в
случай на неразрешена платежна операция доставчикът на платежни услуги на
платеца му възстановява незабавно стойността на неразрешената платежна операция
и, когато е необходимо, възстановява платежната сметка на платеца в
състоянието, в което тя би се намирала преди изпълнението на неразрешената
платежна операция.
Отговорността
на доставчика на платежните услуги е изключена единствено в хипотезите на
чл.78, ал.4 от ЗПУПС , съгласно които когато ползвателят на платежна услуга
твърди, че не е разрешавал платежна операция, регистрираното от доставчика на
платежни услуги, включително от доставчика на услуги по иницииране на плащане,
когато е приложимо, използване на платежен инструмент не е достатъчно
доказателство, че платежната операция е била разрешена от платеца или че
платецът е действал чрез измама, или че умишлено или при груба небрежност не е
изпълнил някое от задълженията си по чл. 75. Доставчикът на платежни услуги,
включително доставчикът на услуги по иницииране на плащане, когато е приложимо,
представя доказателства, че е налице измама или груба небрежност от страна на
ползвателя на платежни услуги.
Установяването
на елементите от факт.състав на тези изключения е в тежест на ответната страна.
Настоящият състав намира, че по делото не са събрани доказателства, които да
обосноват извод за неизпълнение от ищеца
като потребител на платежни услуги и инструменти при условията на груба
небрежност на което и да е поето от последния по договора, или вменено му от
закона, задължение.
Съгласно
разпоредбите на чл.75 от ЗПУПС , ползвателят на платежни услуги, който има право
да използва определен платежен инструмент, има следните задължения:
1.
да използва платежния инструмент в съответствие с условията за неговото
издаване и използване, които трябва да са обективни, недискриминационни и
пропорционални;
2.
да уведомява доставчика на платежни услуги или упълномощено от него лице за
загубване, кражба, присвояване или неразрешена употреба на платежния инструмент
незабавно след узнаването;
3.
след получаване на платежния инструмент да предприеме всички разумни действия
за запазване на неговите персонализирани средства за сигурност, включително да
не записва каквато и да е информация за тези средства за сигурност върху
платежния инструмент и да не съхранява такава информация заедно с платежния
инструмент.
Основното
спорно обстоятелство между страните е дали ищцата е предприела всички разумни
действия за запазване на средствата си за сигурност и дали е проявила
небрежност при защитата им. От събраните по делото доказателства и от
изготвената съдебна компютърно-техническа експертиза се установява , че неразрешените платежни
операции са предшествани от смяна на телефонния номер на ищцата, използван за
авторизация на плащанията от нейната сметка. Според вещото лице новите данни за
телефонен номер и средство за сигурност са въведени на дата 07.06.2020 г. в
14:44 ч. от ай пи адрес 78.83.245.18. Този ай пи адрес е използван еднократно и
е различен от ай пи адреса, използван обичайно от дома на ищцата с
идентификатор 46.10.8.65, както и от ай пи адреса на местоработата й в НГХН
„Константин Преславски" с идентификатор 90.154.228.147. В проведеното по
делото открито съдебно заседание вещото лице изрично пояснява, че ищцата не би
могла да спре неразрешените операции, въпреки че още на 07.06.2020 г. е
възстановила достъпа до онлайн банкирането си, тъй като същите са се
реализирали директно през сайтове на търговци.
Наред
си изложеното, след уведомяване от страна на ищцата на ответника за извършените
неразрешени трансакции, платежните операции са били осчетоводени, след като
ищцата е уведомила банката. Обстоятелството, че ответното дружество не е спряло
осчетоводяването под предлог, че отношенията с негов съконтрахент не го
допускат, не е основание ищцата да понесе негативните последствия от механизма
на работа, установен между банката и процесора. В случая се касае за трайни
търговски отношения между ответното дружество и негов партньор, върху които
ищцата не би могла да въздейства. Банката, от своя страна, е добре запозната с
начина на работа на „Мастьр кард", приела е условията, при които се извършват
международни плащания и се е съгласила да носи рисковете от тези условия.
Едновременно
с това, по делото се установи, че при част от извършените платежни операции е
надвишен дневният допустим лимит за плащане. Вещото лице не е в състояние да
установи поради какви причини ответното дружество е допуснало да бъдат
извършени няколко на брой операции на по-ниска стойност, които обаче сумарно
надвишават допустимия лимит. Подобни пропуски в системата на банката са
допринесли за по-бързото изразходване на наличните средства от сметката на
ищцата. Обстоятелство, за което тя отново не носи отговорност.
Предвид
изложеното , въз основа на съвкупния доказателствен материал се формира извод,
че в производството по делото не са
събрани доказателства, че ищцата не е
изпълнила надлежно задълженията си по
чл.75 от ЗПУПС.
Напротив
от гореизложеното безспорно се установява, че ищцата незабавно след узнаването
на неразрешените транзакции е уведомил банката.
С
оглед механизмът на осъществяване на процесните неразрешение трансакции,
пояснен от вещото лице в открито съдебно заседание, съдът намира за недоказано
твърдението за допуснато от ищеца неизпълнение на задължение по чл.75 от закона
при условията на груба небрежност.
С
оглед на изложеното съдът намира предявеният иск с правно основание чл.79 от ЗПУПС за доказан по основание и размер, поради
което и следва да бъде уважен.
По
отношение на извършените платежни операции, които се установи да не са наредени
от ищцата К.К. и за които уведомяването на ответника е своевременно , без
неоснователно забавяне , банката дължи възстановяването им, тъй като
фактическият състав на чл. 79 ЗПУПС е реализиран.
Задължението
на банката за възстановяване на паричните средства, предмет на неразрешените
платежни операции не е обусловено от факта дали същите са резултат от
противоправните действия на неин служител или на трети лица. Достатъчно е да е
извършено теглене на парични средства без то да е наредено от титуляра на
платежната сметка, за което теглене банката е уведомена без неоснователно
забавяне.
Предвид
изложеното, съдът намира, че по делото е
установено наличието на посочените по-горе предпоставки, поради което
предявеният иск с правно основание чл. 79 от ЗПУПС следва да бъде уважен.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК
ответникът следва да заплати на ищеца направените в настоящото производство
разноски , съгласно представения по делото списък с разноски по чл.80 от ГПК ,
приложен по делото и доказателствата за реализирани разходи. Вследствие на
изложеното , ответникът следва да заплати на ищеца държавна такса в размер на 294,42
лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 700,00 лв.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски
районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Р./." ЕАД ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ***, п.к. 1407, район Лозенец,
Експо 2000, бул. „Никола Вапцаров" № 55 ДА ЗАПЛАТИ на К.С.К. ЕГН ********** , с адрес: *** сумата в общ размер от 7278,29
лв., представляваща стойност на извършени 39 на брой неразрешени
платежни операции от нейна банкова сметка ***, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 01.12.2020г.
до окончателното й изплащане, на основание чл. 79 ал.1 от Закона за платежните услуги и
платежните системи.
ОСЪЖДА „Р./." ЕАД ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление ***, п.к. 1407, район Лозенец, Експо 2000, бул. „Никола
Вапцаров" № 55 ДА ЗАПЛАТИ К.С.К. ЕГН ********** , с адрес: *** сумата от 994,42 лв., представляваща реализирани съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от решението на страните , ведно със съобщението
за постановяването му, на основание чл.7 ал.2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: